Съотношение на силите при нападението на хитлеристка Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г.

Автор: Л. Костадинов, Движение „23 септември“, 2016 г. 

Въведение

На 22 юни тази година се навършиха 75 години от началото на Великата отечествена война. Това начало беше трагично за съветските хора и те естествено си задават въпроса: защо Червената армия трябваше да отстъпва в първите месеци до Ленинград и Москва и да понася такива тежки загуби? Очевидният отговор на този въпрос е, че хитлеристкият Вермахт е бил по-силен в началото и затова Червената армия неизбежно е трябвала да отстъпва и да подготвя резерви за да премине в контранастъпление.

Антикомунистическата пропаганда естествено се опитва да използва народната трагедия за свои цели. През последните години, манипулирайки с данните за броя на танковете и самолетите в Червената армия в началото на войната, редица автори се опитват да „доказват“, че хитлеристкият Вермахт всъщност бил по-слаб в началото на войната. На тази основа се правят внушения за някакви агресивни намерения на СССР срещу Германия, а пораженията и отстъплението на Червената армия през 1941 година се обясняват с омразата на мнозинството от съветските войници към съветската власт и тяхното нежелание да я защитават.

Това налага сериозно и аргументирано да се разобличи и този пореден мит на антикомунизма.

Когато анализираме съотношението на силите между СССР и Германия, трябва да имаме предвид тяхното ниво на развитие към лятото на 1941 г.

Вярно е, че в годините на първите петилетки СССР развиваше с невиждани темпове своята индустрия, науката и технологиите, и успя значително да намали наследеното от царска Русия безнадеждно изоставане в тези области в сравнение с Германия.

Но огромната техническа, икономическа и културна изостаналост, наследена от царска Русия, беше  невъзможно да бъде напълно заличена за десетина години, главно по отношение на качеството на техниката и квалификацията на кадрите.  Царска Русия не притежаваше изобщо или бяха много слабо развити редица от най-важните отрасли на промишлеността, свързани с производството на военна техника като машиностроене, химия, металургия. Практически от нулата се налагаше да се развие производството на самолети, автомобили, трактори, на радиосредства за свръзка, измервателни прибори и т.н. Това стана в СССР в началото на 30-те години, докато Германия беше водеща индустриална държава в света още в края на 19 век. По специално немската военна промишленост през Първата световна война беше световен лидер при производството на почти всички видове бойна техника. Германия беше водеща в света и по отношение на научно-изследователската и проекто-конструкторска дейност за създаване на нова военна техника. Тя притежаваше най-добре развитото машиностроене в света в края на 30-те години, като в това отношение изпреварваше дори САЩ.

След окупирането на редица развити европейски държави през периода 1938-1940 година хитлеристите можеха да използват за своите нужди техния индустриален и човешки потенциал.

Военен потенциал на СССР и Германия

  1. Личен състав

Хората са най-важният елемент на военния потенциал на всяка армия. Тяхната численост, способност да използват съвременната техника и мотивация да воюват са решаващи фактори, определящи силата на въоръжените сили на всяка държава.

1.1 Численост на въоръжените сили.

Германия

По отношение числеността на въоръжените сили главното предимство на Германия беше, че тя се намира в състояние на война от 1 септември 1939 година и нейната армия беше напълно мобилизирана, а икономиката – преминала на военни релси. След окупацията на Чехословакия и поражението на Полша и Франция значителна част от територията и населението на тези страни е присъединена към Германия и всички боеспособни граждани от присъединените към Германия области (Судетите, Елзас, Лотарингия, Силезия и т.н.) бяха мобилизирани на служба в немската армия.

На основата на съществуващите архивни документи общата численост на въоръжените сили на нацистка Германия в навечерието на нападението над СССР може да се оцени на 7, 254 милиона души в това число: в сухопътните сили 3,8 милиона, в Луфтвафе (военновъздушните сили) – 1,68 милиона, във военноморския флот – 404 хиляди, армейските формирования на СС – 170 хиляди и Резервната армия – 1,2 милиона.

Около 60 % от общата численост на немските въоръжени сили беше концентрирана за първия удар на Изток през юни 1941. Това бяха практически всички боеспособни съединения на сухопътните сили и СС, по-голямата част от Луфтвафе и малка част от военноморския флот.

Общата мирновременна численост на въоръжените сили на активните съюзници на Германия на Изток (Финландия, Словакия, Унгария и Румъния) към момента на началото на войната на Изток може да се оцени на над 600 хиляди души (преди мобилизация).

СССР

СССР е невоюваща държава и Червената армия (РККА) не е мобилизирана и не може да бъде открито мобилизирана преди началото на войната, защото такава мобилизация ще означава незабавно война срещу Германия и ще даде възможност на хитлеристкото ръководство да прехвърли вината за разпалване на войната от Германия върху СССР. Въпреки това в СССР се извършваше частична мобилизация и въоръжените сили нарастнаха почти два пъти от началото на Втората световна война до юни 1941 г.

            Общата численост на съветските въоръжени сили в навечерието на немското нападение достигна 5,373 милиона души в това число: в сухопътните войски и ПВО – 4,553 милиона, във военновъздушните сили – 476 хиляди души и във военноморския флот 344 хиляди души.

Общо взето, половината от числеността на съветските въоръжени сили се намираше в западните военни окръзи и можеше да вземе участие в бойните действия през първите две-три седмици на войната.

Чисто численото превъзходство на силите на Оста, към юни 1941 г., в най-важния елемент на военния потенциал, броя на военнослужещите, беше над 1,5 пъти.

1.2. Културно-образователно равнище на населението

Когато се сравнява количеството на личния състав във въоръжените сили на двете страни, е невъзможно да се избегне и въпроса за качествените различия между човешкия потенциал.

В края на 19 век Германия е вече индустриална държава, с преобладаващо градско население, с голям дял индустриални работници и многобройна научно-техническа интелигенция. В Царска Русия 80 % от населението живее на село и се занимава с примитивен земеделски ръчен труд, доста далеч от всякаква индустрия и техника. В Прусия всеобщото начално образование е въведено през 18 век, а в Русия едва през 1930 година, в СССР. След революцията една част от и без това твърде незначителната техническа интелигенция на царска Русия напуска страната по идеологически съображения. Разорената от войната и чуждата интервенция страна се нуждае от възстановяване и няма сили за бърза индустриализация и ръст на техническата интелигенция до края на 20-те години на 20 век. Едва през последните десетина година преди началото на войната селските деца започват да се изучават и да добиват опит със съвременна техника, да учат в технически учебни заведения. Броят на  инженери, техници, индустриални работници, летци, парашутисти, моряци, трактористи, шофьори, радисти, лекари и т.н. нараства многократно.  Масово се развива физкултурата и се провежда военна подготовка на населението. Да се преодолее напълно обаче огромното изоставане, само за десет години, е практически невъзможно. С други думи, въпреки огромните успехи и бързото развитие, въпреки значителното намаляване на разликата, все пак към 1941 година Германия си остава по-напреднала държава в културно-образователното равнище на населението. Например в СССР дори през 1933 г. само 12,4 % от курсантите във военните училища на ВВС имат средно образование, 26,1 % имат непълно средно образование, 58,1 % само начално образование, а 3,4 % нямат никакво образование. При това става дума за такъв технически сложен вид военна техника, каквато е авиацията. Едва в края на 30-те години, т.е. 2-3 години преди началото на войната, в СССР започва да се изисква непълно средно образование за постъпване във военно училище.

1.3 Боен опит

Третото значително предимство на немската армия е огромният, при това успешен, боен опит, натрупан от нея в хода на войната в Полша, на Запад, в Норвегия и на Балканите през периода 1939-1941 г. Ценното в този боен опит е, че е придобит срещу силни и технически равностойни противници, каквито са френските и британски въоръжени сили. Поради широкия мащаб на бойните действия на Запад боен опит придобива цялата немска армия. Освен това дори и да има сформирани нови дивизии преди началото на войната в СССР, те също получават подготовка на основата на вече придобития боен опит от немската армия.

Съветската армия няма откъде да получи такъв ценен боен опит, защото нито ограничената по-мащаби война срещу Финландия, нито граничният конфликт с Япония могат да дадат някаква представа за характера на една война срещу противник, какъвто е немската армия.

За огромната роля на бойния опит при това конкретно срещу такъв изключително опасен противник, какъвто е хитлеристкият Вермахт, споменава неколкократно в своите заповеди Върховния главнокомандващ на Червената армия. Така например, в заповед по повод 1 май 1942 година той пише: „Червената армия има всичко необходимо …. Не й достига само едно – умение напълно да се използва против врага първокласната  техника, доставяна й от нашата Родина. Затова задачата на Червената армия, на нейните бойци, картечари, артилеристи, минометчици, танкисти, летци и кавалеристи – се състои в това да изучават военното дело, да се учат настойчиво, да изучат до съвършенство своето оръжие, да станат майстори на своята работа и да се научат да бият врага без грешка. Само така може да се научи изкуството да се побеждава врага.”

Тази констатация е от пролетта на 1942 година, т.е. 10 месеца след началото на войната и след успешното контранастъпление на Червената армия при Москва. Лесно е да се разбере колко по-недостатъчно е било умението на съветските войници и офицери да воюват срещу толкова силен противник през първите седмици и месеци на войната.

  1. Основни видове оръжие и военна техника

2.1 Стрелково оръжие

Основните типове стрелково оръжие във Вермахта през юни 1941 година са карабините Маузер, картечните пистолети МП-18, универсалните картечници МГ- 34 и противотанковите пушки.

В Червената армия стрелковото оръжие са винтовки Мосин,  самозарядни винтовки Симонов и Токарев, картечни пистолети ППД, леки картечници Дегтярьов и тежки картечници Максим. Противотанкови пушки съветската армия в началото на войната няма и те спешно са приети на въоръжение едва през август 1941.

Тъй като насищането със стрелково оръжие на немската и съветска пехота е приблизително еднакво, а по численост немската пехота, заедно със сателитните румънски и финландски части, превъзхожда съветската с около 30 %, през първите седмици на войната то и по количество стрелково оръжие немците имат превъзходство от около 30 % над противостоящите им съветски войски.

Още по-значителна разлики има в качеството на стрелковото оръжие, използвано от двете армии. Карабината Маузер и винтовката Мосин имат еднаква практическа скорострелност (около 10 изстр/мин) и дулна енергия, но немската карабина е по-точна поради по-високото качество на изработката, и следователно има по-голяма практическа далечина на стрелбата. И двете оръжия имат снайперски вариант с оптичен мерник, който широко се използва през цялата война.

Самозарядни винтовки през 1941 г. има на въоръжение само в Съветската армия. Във всяка от дивизиите на западните военни окръзи около 3500 винтовки са самозарядни. Те позволяват до 25 изстр/мин при единична стрелба и до 40 изстр/мин с къси редове в автоматичен режим. Но точността на стрелбата и съответно практическата далечина на самозарядните винтовки значително отстъпва на обикновените винтовки дори при единичен режим на стрелба, а при автоматичен режим са по-неточни дори от картечните пистолети, поради което автоматичният режим на практика не се използва. В крайна сметка наличието на самозарядни винтовки, поради намалената значително точност на стрелбата, не допринася за повишаване ефективността на огъня на съветската пехота и води до безполезен разход на боеприпаси. Това е основната причина, заедно с високата цена, производството на самозарядни винтовки да бъде прекратено скоро след началото на войната и да бъде възстановено производството на винтовките Мосин.

Картечните пистолети използваха съществуващия пистолетен патрон с малко тегло и ниска начална скорост. Те осигуряваха практическа скорострелност до 100 изстр/мин, но на близко разстояние – практическата далечина  на стрелбата не надвишаваше 200 метра. Немската пехота имаше около 800 картечни пистолети на дивизия, докато в съветската те в началото на войната бяха 2 пъти по-малко.

Като цяло немската пехота, към юни 1941 г., поради по-голямата численост и точност на карабините Маузер, имаше значително огнево превъзходство в стрелбата с индивидуално стрелково оръжие на разстояние над 300-400 метра. На по-близки дистанции по-големият брой картечни пистолети в немската армия се компенсираше от наличието на самозарядни винтовки в съветската.

Основното автоматично оръжие на пехотата бяха картечниците. Универсалната картечница МГ-34 имаше зареждане от лента с до 250 патрона, въздушно охлаждане и сменяема цев, и може да се използва като лека картечница с двунога, като тежка картечница с триножен лафет или като зенитна картечница. Във вариант на лека картечница лентовото зареждане позволяваше практическа скорострелност до 250-300 изстр/мин, значително по-висока от практическата скорострелност (до 80 изстр/мин) на съветската лека картечница Дегтярьов, която имаше магазинен пълнител с ограничен боезапас (47 патрона). Точността и практическата далечина на стрелба на немската лека картечница беше също по-висока.

Като тежка картечница, немската МГ-34 имаше еднаква скорострелност от 250-300 изстрела в минута със съветската Максим, която също се зареждаше от лента, но точността и ефективната далечина на стрелбата на немската картечница са по-големи поради наличието на оптически мерник и много по-съвършен лафет.  Недостатък на съветската тежка картечница Максим беше и водното охлаждане, което изискваше смяна на водата за охлаждане за поддържане на висок темп на стрелба, докато немската картечница беше с въздушно охлаждане и сменяем ствол, като прегретия ствол се сменяше за няколко секунди.

Ако обобщим, немските картечници през лятото на 1941 г. можеха да осигурят около 2 пъти повече изстрели в минута, при това с по-голяма точност от съветските, което осигуряваше значително превъзходство на немската пехота в борбата с живата сила на противника. И ако на близко разстояние (под 300 метра) имаше примерно равенство, то на средни и големи дистанции чисто техническото огнево превъзходство на немската пехота нарастваше и ставаше подавляващо, дори без да се отчита по-големият боен опит на немските пехотинци.

2.2 Бронетанкова техника

Съветското „превъзходството” в танкове е днес любим аргумент на тези, които се опитват да внушават теорията за превъзходство и някакви агресивни намерения на Червената армия в началото на войната.

А фактите опровергават тези спекулации, дори ако разгледаме само чисто техническия боен потенциал на танковете и самоходните оръдия, с които разполагат двете страни, без да отчитаме огромния боен опит на немците към началото на войната на Изток.

Съветската армия към юни 1941 г. имаше на въоръжение около 23 хиляди танка, в това число:  7 хиляди танка, въоръжени само с картечници и с максимална броня 10-13 мм, около 13 хиляди танка, въоръжени с 45 мм оръдия и с максимална броня до 20 мм, около 1500 стари тежки танка Т-28 и Т-35 със 76 мм оръдие и максимална броня до 30-50 мм и 1500 модерни Т-34 и КВ с противоснарядна броня и мощно 76 мм оръдие или дори с 152 мм гаубица (КВ-2).

Вермахтът разполагаше със следните машини:

Танковете Т-1 с тънка броня и въоръжени само с картечници, бяха само 877 броя.

Т-2 въпреки, че се считаше за лек танк, беше защитен от 30 мм челна броня от цементирана стомана, която не се пробиваше от съветските 45 мм противотанково и танково оръдие на разстояние над 500 метра. Те бяха въоръжени с 20 мм оръдие, което ефективно можеше да се бори както със съветската пт артилерия, така и с всички съветски танкове с изключение на КВ и Т-34. Във Вермахтът имаше 1134 Т-2 с 20 мм оръдие и 85 Т-2 с огнемет.

Чешкият танк 35 (т) беше въоръжен с 37 мм оръдие и защитен с броня до 25 мм, като от него имаше на въоръжение – 189 броя.

Другият чешки танк 38 (т), въпреки че се причислява към леките танкове, беше защитен с 50 мм челна броня, неуязвима за съветските 45 мм оръдия и от него Вермахтът разполагаше със 794 машини.

Броят на средните танкове Т-3 и Т-4 беше 2383. Всички те имаха 50 мм челна и 30 мм странична броня от цементирана стомана, която ги защитаваше надеждно от 45 мм оръдия, като челната им броня не се пробиваше дори от непосредствена близост. Тези машини бяха въоръжени с 50 и 75 мм оръдия, отлични прибори за наблюдение и прицелване, 5 души екипаж, система за продухване ствола на оръдието при стрелба, имаха надеждни и отработени двигатели, трансмисии и окачване. При изпитания в СССР Т-3 разви по-висока скорост по шосе (69 км/ч) дори от най-скоростния съветски танк БТ и значително повече от новия Т-34 (48 км/ч).

Подобни на Т-4 качества имаха и 447 шурмови оръдия на шаси на танка Т-3, на които куполата на танка беше заменена с неподвижна надстройка със 75 мм оръдие.

Ако обобщим, над 3600 немски танка (Т-38, Т-3, Т-4 и щурмовите оръдия) имаха броня, която изискваше използването на оръдия с калибър 76 мм и повече за борба с тях.

Освен това немците разполагаха с 202 бр. 47 мм изтребителя на танкове, 50 бр. 150 мм самоходни пехотни оръдия и над 4000 трофейни танка. Над 200 танка, въоръжени с оръдия, имаха и техните сателити, но потенциалът на тези танкове ние изобщо няма да оценяваме.

Като сравняваме качеството на танковете, главното различие беше, че 7 хиляди от съветските танкове бяха с толкова слаба броня, че тя не осигуряваше надеждна защита дори от бронебойните куршуми на стрелковото оръжие и осколките на осколочно-фугасните снаряди.

Още на 13 хиляди съветски танка бронята не осигуряваше защита дори от противотанковите пушки и 20 мм автоматични оръдия.

1500 танка (Т-28 и Т-35) не осигуряваха защита от 37 мм пт оръдия и едва 1500 танка (Т-34 и КВ) изискваха използването на артилерия с калибър 75 мм и повече за ефективна борба с тях.

Към този основен недостатък на съветските танкове трябва да добавим и ниската надеждност и ограничени възможности на техните средства за наблюдение и откриване на целите.

Т-34 и КВ превъзхождаха немските танкове по-основните показатели – брониране и въоръжение, но те все още бяха недоработени нови машини с много сериозни недостатъци. На Т-34 тясната купола беше предвидена само за двама души и командирът беше едновременно и мерач на оръдието, докато в немските средни танкове в куполата имаше място за трима души и командирът беше освободен от всички други задачи, за да може да наблюдава бойното поле, да открива целите и да управлява действията на екипажа. В съветските танкове триместни куполи се появиха през 1943 г.  Голямо тактическо предимство на немските танкове беше наличието на командирска куполка и много повече и по-съвършени прибори за наблюдение. В сравнение с тях съветските танкове в началото на войната бяха „полуслепи” и равностойни прибори за наблюдение се появиха на съветските танкове към края на 1942 г. Освен полуслепи повечето съветски танкове бяха и напълно „глухи” през 1941 г., тъй като нямаха радиостанция, което им създаваше големи трудности при взаимодействието както с другите танкове, така и с другите родове войски.

Немските танкове имаха много по-надеждни двигатели, трансмисии и ходова част през 1941 година. Например дизеловият двигател на новите съветски танкове, който имаше големи предимства като концепция, се нуждаеше от доработка и беше все още много ненадежден, като не можеше да достигне дори скромните 100 моточаса ресурс. Поради лошата конструкция на въздушния филтър, в двигателя попадаше огромно количество прах, което водеше до бързото му  излизане от строя. Така например, на изпратения за изпитания на полигона в Абърдийн през август 1942 година Т-34 двигателят беше безвъзвратно повреден след само 340 километра пробег именно поради лошо работещия въздушен филтър, чиято конструкция американските специалисти оцениха като „вредителска”. Новите надеждно работещи филтри се появиха към края на 1942 г.. Много ненадеждна и с дефекти в конструкцията беше в началото и трансмисията на съветските танкове. Дори по време на битката за Москва до 40 % от съветските танкове излизаха от строя по технически причини преди да достигнат до контакт с противника. През лятото на 1941 г. до 50 % от съветските загуби бяха по технически причини. Доказателство за ниската надеждност на съветските танкове в началото на войната е директивата на Върховното главнокомандване от 10 август 1942 г., т.е. повече от година след началото на войната: „Нашите танкови части често понасят много големи загуби, при това загубите по технически причини превишават бойните загуби. Така например на Сталинградския фронт, за шест дена боеве, от 400 танка от строя излязоха 326, от тях по технически причини 200 танка.”

Както вече беше споменато, няма да засягаме тактиката на използване на танковете през 1941 г. и бойния опит на екипажите и командирите, а ще оценим само чисто техническия боен потенциал на танковете, с които разполагат двете страни за преодоляване на отбраната на противника.

Оценката е направена при следните предпоставки:

– леките танкове, въоръжени само с картечници, са изключени от сравнението поради голямата им уязвимост дори от обикновеното стрелково оръжие (картечници и карабини) и нищожен потенциал за преодоляване на отбраната;

– 50 % от съветските и 10 % от немските танкове се губят по технически причини (средни стойности за лятото на 1941 г.);

При тези условия общият боен потенциал  на немските танкове за преодоляване на отбраната на противника надхвърля около 2 пъти съответния потенциал на съветските танкове, като се отчита напълно значително по-голямата численост на съветските танкове.

2.3 Бойни самолети

Най-сложният и скъп род оръжие беше бойната авиация. Целият парк на съветската авиация на 22 юни 1941 година се състоеше от 20 хиляди бойни самолета, от които над 80 % стари морално и/или материално амортизирани машини. С други думи положението беше аналогично както в танковите войски. Именно в авиацията съветските въоръжени сили отстъпваха най-много в качествено отношение в началото на войната, като това се отнасяше не само за старите, но и за новите типове самолети. При това новите съветски самолети, също като танковете, не бяха доработени и страдаха от редица проблеми, характерни за всяка нова техника. Качественото изоставане на съветската бойна авиация беше абсолютно неизбежно и закономерно поради значително по-високото техническо равнище на немската авиационна индустрия като цяло. Далеч по-многоброен и квалифициран беше и инженерно-техническият персонал на немската авиационна индустрия. Изобщо, би било абсолютно неоправдано да се очаква, че създадената едва в началото на 30-те години съветска авиационна индустрия ще произвежда машини с по-високо качество от немската авиационна индустрия, която беше водеща в света още през Първата световна война. В тази връзка е уместно да се напомни, че през Първата световна война царска Русия произведе едва 3,5 хиляди бойни самолета, при това главно от вносни части и с вносни двигатели, докато Германия напълно самостоятелно произведе 48 хиляди бойни самолети с най-добрите качества в света. Хубаво е да се напомня това на тези, които си представят, че СССР през 1941 година е бил едва ли не ядрено-космическата суперсила от 70-те години на 20 век. През 1941 г. Германия беше водеща в производството на алуминий и нейните самолети бяха изцяло от метал докато основният материал, от който се произвеждаха съветските самолети, беше дървесината. Двигателите на немските самолети превъзхождаха практически по всички показатели: мощност на единица тегло, разход на гориво на единица мощност, нагнетатели, охлаждане, автоматизация, височинност и т.н. съветските предвоенни авиационни двигатели. Немската индустрия осигуряваше по-мащабно производство на високооктанов бензин за авиацията. Немските самолети имаха пълно и модерно за времето си приборно оборудване, включително средства за радиовръзка и радионавигация, както на самолетите, така и на летищата. Това им помагаше да летят по-уверено нощем и в сложни метеорологични условия. В същото време новите съветски самолети имаха само една радиостанция на 15 самолета. В тактическо отношение немската авиация беше натрупала голям опит и беше водеща в тактиката на изтребителната авиация с въвеждането на двойката като основна тактическа единица, насочването на изтребители и бомбардировачи по радио от земята, откриване на целите и бомбардирането им през нощта, разузнаване на предната линия и дълбокия тил на противника от специализирани самолети с най-съвременно оборудване.

Ето някои примери на съветския авиационен експерт Алексеенко за състоянието, в което посрещнаха началото на войната новите съветски самолети:

Ил-2 – първият сериен самолет, приет на 21 март 1941 г. и държавните изпитания, незавършени до 22 юни 1941 г. Затова в бойните части Ил-2 не е включен и ВВС притежаваха само 2 самолета на изпитания и 8 машини в учебните части от общо 100 произведени самолета.

Лагг-3 – първият сериен самолет, приет на 24 февруари 1941 г. Държавните изпитания, завършени няколко дни преди началото на войната, при което са констатирани голям брой съществени дефекти. Общо в строевите части се намират само 29 такива самолета.

През май 1941 година са прекратени летателните изпитания на Миг-3 поради неудовлетворителна работа на двигателите, а този самолет се произвежда серийно и е най-многобройният модерен съветски изтребител в началото на войната. Същото е положението и с двигателите на Як-1. Нито един от двигателите на новите самолети не е издържал 50 часови изпитания в полет до началото на войната. На новите самолети непрекъснато се извършват доработки за отстраняване на откритите дефекти, затова не са проведени необходимите изпитания за бойното им използване и няма съответните инструкции. Предвиждало се такива инструкции да бъдат готови до 1 август 1941 г. Това означава, че дори тези летци, които започват войната на нови самолети, са без необходимите знания и навици за бойното им използване и експлоатация.

Новите самолети на практика нямат радиовръзка. Въпреки че на един от 15 самолета е поставена радиостанция, летците не могат да я използват поради силните смущения, създавани от запалването на двигателя. На първите серийни Як-1 изобщо няма радиостанции. На изтребителите няма средства за радионавигация, което затрудняваше силно ориентацията на самолетите при намалена видимост и през нощта. Това положение беше обективно следствие от все още значителното изоставане на радиотехническата промишленост на СССР в сравнение с Германия.

При изпитанията на немския Ме-109Е в НИИ на ВВС през 1940 година беше препоръчано да се внедри в серийно производство отработения и надежден немски двигател Даймлер-Бенц 601, което за съжаление се оказа не по силите на съветската авиационна промишленост.  Невъзможно беше внедряването в производство на апаратурата за непосредствено впръскване на гориво в цилиндрите, на автомата за включване на нагнетателя, на автомата за регулиране температурата на водата и маслото и т.н. На една конска сила, при съпоставим режим, се оказа, че немският двигател използва 25 % по-малко гориво от най-новите съветски двигатели, които се поставяха на новите изтребители.

Основният немски изтребител Ме-109Ф имаше превъзходство в скорост дори над всички нови съветски изтребители (Миг-3, Лагг-3 и Як-1) от 36-69 км/ч, значително превъзходство в скороподемност и маневреност над Миг-3 и Лагг-3 и във въоръжение над Миг-3. Превъзходството в скорост над старите самолети И-153 и И-16 беше подавляващо. Голямо беше и превъзходството във въоръжение над тези самолети.

Тъй като въздушното превъзходство се осигурява от изтребителната авиация, ще сравним само потенциала на изтребителите на двете страни да унищожават ударните самолети на противника към началото на войната.

На Изток немците имаха на 22 юни 1941 г. следните изтребители: Ме-109Ф – 593 броя, Ме-109Е – 423 бр., двумоторни Ме-110 – 217 бр. или общо 1233 съвременни изтребителя, които имаха от 100 до 200 км/ч превъзходство в скорост над всички съветски бомбардировачи.

В съветските западни окръзи имаше само 304 нови изтребителя Миг-3, недоработени и неусвоени от екипажите и 3156 стари изтребителя: бипланите И-15бис и И-153, и монопланите И-16. Старите изтребители нямаха дори минимално превъзходство в линейна скорост над немските бомбардировачи. Това означаваше, че те дори не могат да настигнат немските ударни самолети. Въоръжението на огромното болшинство от съветските изтребители, включително на новия Миг-3, беше само с картечници, които бяха неефективни срещу немските бомбардировачи. Единственият, по-многоброен, нов самолет беше Миг-3, който, въпреки първоначалните надежди, се оказа най-несполучливият от новите съветски самолети и производството му беше прекратено още преди края на 1941 г. Той беше труден за управление и слабо въоръжен.

Потенциалът на съветските и немски изтребителите е сравнен само на базата на следните факти:

  • Предимство в скорост над вражеските бомбардировачи

Старите съветски изтребители нямат никакво предимство в скорост спрямо 60 % от немските бомбардировачи и минимално предимство от 20-30 км/ч над пикиращите бомбардировачи Ю-87 (около 40 % от немските бомбардировачи).

Новите изтребители Миг-3 имаха достатъчно предимство в скорост от 100-150 км/ч над всички немски бомбардировачи.

  • Предимство във въоръжението.

Немските изтребители имаха много по-мощно въоръжение, включително 15 и 20 мм автоматични оръжия.

Съветските изтребители в огромната си част, включително всички нови Миг-3,  бяха въоръжени само със 7,62 и 12,7 мм картечници. Само няколкостотин стари машини И-16 имаха 20 мм оръдия, но те бяха предназначени за атака на земни цели като щурмовики и бяха още по-бавни от изтребителните варианти на същите машини.

В сравнението не отчитаме по-големия боен опит, по-доброто оборудване и по-добрата тактика на немските изтребители.

Дори и с тези ограничения общият боен потенциал на немските изтребители беше по-голям около 4 пъти от този на съветските, като се отчита по-малката численост на немските изтребители. Превъзходството на немските ударни самолети беше още по-голямо.

2.4 Артилерия

Противотанкова артилерия 

Противотанковата отбрана през Втората световна война има решаваща роля за устойчивостта на отбраната на сухопътните войски изобщо.

Основното средство за борба с танкове през цялата война си оставаше специализираната противотанкова артилерия. Към юни 1941 г. общият брой на противотанковите оръдия в  немската армия е 15522 броя 37 мм оръдия; 1047 броя 50 мм оръдия, 785 броя трофейни 47 мм чешки оръдия и 183 броя 28 мм оръдия с коничен ствол, които се водят пт пушки но на практика, по тегло и възможности, са оръдия.

Съветската противотанкова артилерия може да противопостави 14 791 – 45 мм оръдия.

Противотанкови пушки съветската пехота изобщо няма, а немската притежава над 36 хиляди броя 7,92 мм пт пушки.

Освен специализираните оръдия за борба с танкове двете страни използват за тази цел и своите танкове, полевата и зенитна артилерия, авиацията, ръчни гранати, пт мини, димни гранати, запалителни бутилки и др. Стрелковото оръжие се използва за стрелба по амбразурите и приборите за наблюдение и прицелване на танковете, както и за откъсване на пехотата от танковете. Все пак основна роля и гръбнак на противотанковата отбрана е специализираната артилерия и затова главен интерес представлява оценката на нейния потенциал. Тази оценка има смисъл само като сравнение на възможностите на противотанковите средства на двете страни за унищожаване на конкретните танкове на противника.

Съветско проучване, извършено в началото на 1942 г. от НИИ-48 за поражаемост на съветските танкове в битката за Москва, показва, че за КВ и Т-34 е опасно едно от всеки от три преки попадения на 37 мм немско оръдие и едно от всеки 2 преки попадения на 50 мм немско оръдие, а за изваждането за дълго от строя или унищожение на тези танкове са необходими средно по две опасни попадения. КВ и Т-34 обаче са под 10 % от съветските танкове в началото на войната, а останалите 90 % са танкове с броня от 15-20 мм, за които на практика всяко пряко попадение на немско пт оръдие е опасно. При това положение за унищожаване или тежка повреда на един КВ и Т-34 са необходими средно 6 преки попадения на 37 мм оръдие и 4 преки попадения на 50 мм оръдие. За всички останали съветски танкове (броня 15-20 мм) са достатъчни 2 преки попадения, на което и да е немско пт оръдие. Що се отнася до пт пушките, те са неефективни срещу КВ и Т-34, но пробиват без проблем бронята на всички останали съветски танкове на разстояние до 300 метра. Поради по-слабия задброневи ефект на техните боеприпаси обаче са необходими средно 8 проникващи(опасни) попадения, за да бъде изваден от строя всеки съветски танк с изключение на Т-34 и КВ.

За съветското 45 мм оръдие 60 % от немските танкове и самоходни оръдия, поради дебелината и качеството на бронята (до 50 мм), са толкова трудни цели, колкото са КВ и Т-34 за немското 37 мм оръдие. Нещо повече, дори леките танкове Т-2 с 30 мм броня са проблем за съветското 45 мм пт оръдие на разстояние над 500 метра.

Тъй като разглежданите противотанкови средства могат да произведат около 12 прицелни изстрела в минута и ако се приеме, че вероятността за пряко попадение за всички тях е приблизително еднаква, то огневият потенциал на немските противотанкови средства по отношение съветските танкове е 2,8 пъти по-голям от потенциала на съветските средства по отношение на немските танкове.  Всъщност реалното превъзходството на немската армия в борбата срещу съветските танкове е поне 4-5 кратно поради ефекта от следните допълнителни фактори:

– много по-добрите средства за наблюдение и наличието на още един член на екипажа (командир на танка) позволяват на немските танкове да откриват съветските оръдия много по-бързо;

– немската полева артилерия по правило се използва и е много добре подготвена за борба с танкове (например 105 мм оръдие играе важна роля в борбата със съветските танкове),  докато съветската полева артилерия не е подготвена за тази роля и има недостиг на бронебойни снаряди дори за най-подходящото за тази цел, 76 мм дивизионно оръдие;

– поради слабата броня на огромната част от съветските танкове те са силно уязвими дори от попадения на осколочно-фугасни снаряди на полевата артилерия със среден калибър, на ръчни гранати и дори на бронебойни куршуми на карабини и картечници;

– немските зенитни 88 мм оръдия, придадени на сухопътните войски, са напълно моторизирани и се използват главно като противотанкова  артилерия за борба с тежките съветски танкове;

– немските малокалибрени автоматични зенитни оръдия са много на брой, имат щатни бронебойни боеприпаси, подготвени са и могат да водят ефективна борба с 90 % от съветските танкове, докато съветски малокалибрени зенитни средства са малобройни и неефективни срещу 60 % от немските танкове;

Противосамолетна артилерия 

Ще оценим само разликата в потенциала на специализираната малокалибрена зенитна артилерия, играеща важна роля в защитата на войските от нисколетящите противникови самолети (щурмовики, пикиращи бомбардировачи и изтребители), които подкрепят пряко собствените войски на бойното поле.

Зенитните оръдия с голям калибър се използват главно за защита на тилови обекти от летящи по-високо тежки бомбардировачи и в немската армия, а по-късно и в съветската за борба с танкове на бойното поле.

Общо немските въоръжени сили разполагат към юни 1941 г. с над 13,5 хиляди 20 мм и над 2 хиляди 37 мм автоматични зенитни оръдия.

В Съветската армия има 1370 броя 37 мм зенитни оръдия и 2200 броя 12,7 мм зенитни картечници. За сравнителна оценка на потенциала на съветски и немски малокалибрени зенитни оръдия се използват следните данни:

– немското 20 мм оръдие; скорострелност – 8 изстр/сек; необходимо средно число попадения за унищожаване на съветски щурмовик (И-15, Су-2) – 4, на пикиращ бомбардировач (СБ-2 и Пе-2) – 8.

– немско 37 мм оръдие; скорострелност 2,6 изстр/сек; необходимо число попадения в щурмовик – 1,5 и в пикиращ бомбардировач – 2,5;

– съветска 12,7 мм картечница; скорострелност – 10 изстр/сек; необходимо число попадения в немски щурмовик (Хеншел 123) – 8, в немски пикиращ бомбардировач (Ю-87) – 16;

– съветско 37 мм оръдие; скорострелност 2,6 изстр/сек; необходимо число попадения в щурмовик – 1,5 и в пикиращ бомбардировач – 2,5.

При тези условия потенциалът на немските зенитни автоматични оръдия е над 6 пъти по-голям от този на съветските. Отново става дума за чисто огневите възможности без да се отчита по-добрата подготовка и боен опит на немските зенитчици през лятото на 1941 г.

Няма да оценяваме използването на стрелковото оръжие на пехотата (картечници, пушки и т.н.) за стрелба по въздушни цели, но то няма да промени в полза на съветските войски посоченото по-горе съотношение.

Очевидно и по този изключително важен елемент на въоръжената борба Вермахтът през лятото на 1941 г. има подавляващо чисто техническо превъзходство над съветските въоръжени сили.

Полева артилерия

Пехотна артилерия

Немската пехотна(полкова) артилерия разполага с  4176 броя 75 мм и 867 броя 150 мм оръдия срещу 4708 броя 76 мм съветски полкови оръдия.

Дивизионна артилерия

Модерните артилерийски системи в немската дивизионна артилерия включваха: 7076 бр. 105 мм гаубици и 1800 бр. 150 мм гаубици.

Всички немски леки и тежки гаубици, използвани в дивизионната артилерия, имаха достатъчно количество специализирани бронебойни снаряди и разчетите бяха обучавани интензивно за стрелба по танкове.

Около 1000 немски 88 мм. зенитни оръдия, със съответните влекачи, бяха придадени от Луфтвафе към сухопътните войски на Източния фронт и реално се използваха като дивизионна артилерия и за борба с новите съветски танкове КВ и Т-34.

В съветската дивизионна артилерия имаше 4000 съвременни 76 мм дивизионни оръдия, 1563 бр. 122 мм и 1058 бр. 152 мм модерни гаубици.

В съветските артилерийски паркове се съхраняваше и много остаряла техника, използвана още в Първата световна война, с много малък боен потенциал, в това число: 4477 бр. 76 мм оръдия образец 1902 г., 6500 бр. 122 мм и 2800 152 мм стари гаубици.

В немските артилерийски паркове също се съхраняваше значително количество стара и трофейна артилерийска техника.

Тежка артилерия и артилерия с голяма мощност

Съветската тежка артилерия беше многобройна и разполагаше с 1255 броя модерни 122 мм оръдия с далечина на стрелбата 20 километра и 2610 броя съвременни 152 мм гаубици-оръдия с далечина на стрелбата 17 километра, 872 бр. 203 мм гаубици с далечина на стрелбата 17 километра. Недостатък беше липсата на достатъчно влекачи и на оръдия с голяма мощност и далечина на стрелбата над 20 километра. В началото на войната, поради маневрения характер на бойните действия, съветските тежки оръдия трудно намираха подходящи цели, а липсата на влекачи и силната уязвимост от въздушни удари на влекачите и другата техника, която обслужва оръдията и т.н. водеха до изоставянето на голяма част от техниката при отстъплението.

Немската тежка артилерия имаше 760 бр. модерни 105 мм оръдия с далечина на стрелбата 19 километра, около 1000  тежки 150 мм гаубици с далечина на стрелбата 16 километра, 380 броя 211 мм гаубици с далечина на стрелбата 17 км, 68 броя 150 мм оръдия с далечина на стрелбата 24 километра и около 40 броя съвременни полеви оръдия с калибър от 170, 210 и 240 мм оръдия и с далечина на стрелбата съответно 30, 33 и 37 километра. Немската тежка артилерия беше осигурена с необходимата механична тяга и нейните 105 мм оръдия успешно се използваха в началото на войната за стрелба по съветските тежки танкове КВ.

Миномети

Вермахтът разполагаше към началото на войната с 16129 бр. 50 мм миномета, 11767 бр. 81 мм миномета, 1112 шестцевни 160 мм реактивни миномета и 6791 пускови установки за 320 мм тежки реактивни мини.

Съветската армия можеше да противопостави 36324 бр. 50 мм миномета, 14525 бр. 82 мм миномета и 5344 бр. 120 мм миномета.

50 мм миномети не могат да се причислят към артилерията и в много изследвания са изключени от артилерийското въоръжение. Далечината на стрелба е 800 метра, по-малка от тази на ръчното стрелково оръжие, а поразяващото действие е като на ръчна граната.

Голямо предимство на немците беше мощната реактивна артилерия за залпов огън. След войната беше разпространено твърдението, че реактивна артилерия е била използвана за пръв път от съветските войски при Орша през юли 1941 г., където наистина са изпробвани първите така наречени Катюши – релсови пускови установки на 132 мм реактивни снаряди, монтирани на автомобил. Всъщност немците имат реактивна артилерия от 1940 г. и я използват от първия ден на войната на Изток. Техните 160 мм и 320 мм снаряди се стабилизират с въртене, което подобрява точността на стрелбата.

Като цяло немската полева артилерия превъзхождаше съветската по тегло на залпа на всички боеспособни артилерийски системи около 2,5 пъти, а по реален боен потенциал значително повече.

            2.5  Транспорт

Вермахтът на 22 юни 1941 г. разполагаше с 831 хиляди автомобила, а Червената армия – с 272 хиляди автомобила.  Дори само немските автомобили на Източния фронт бяха 577 хиляди и бяха над два пъти повече от съветските.  Реалното превъзходство на немските автомобили беше по-голямо поради средно по-големия полезен товар на един автомобил.

Използването на автомобили през 1941 година и от двете страни беше ограничено до близкия тил поради ограничените ресурси на течно гориво.

Основната транспортна работа за снабдяване на немските и съветски войски се извършваше от железопътния транспорт.  Немската железопътна мрежа беше по-гъста и имаше над 2 пъти по-голяма пропускателна способност от съветската. Към това трябва да се прибави и средно два пъти по-голямото транспортно разстояние което трябваше да изминават съветските военни товари в началото на войната поради по-големите размери на страната и съответно разстояние до тиловите райони.

С отдалечаването на фронта от Германия задачата за снабдяване на Вермахта ставаше все по-трудна поради увеличаване на транспортното разстояние.

Обобщение

Коя е основната, решаваща причина за отстъплението на съветските въоръжени сили през 1941 година? Основната причина е, че към 22 юни 1941 г. Вермахтът значително превъзхождаше Червената армия по своето въоръжение, техника и боен опит. А това от своя страна осигуряваше на немските въоръжени сили много по-големи оперативни възможности и свобода в действията.

Германската армия беше значително по-силна от Червената армия през лятото на 1941 и това предопредели неизбежното отстъпление на съветските войски, независимо от всякакви други грешки и пропуски на военното и политическо ръководство на СССР.

Сподели