- На първо място, защото победата над хитлеровия райх спаси човечеството от нацисткия „нов ред”. Самият фюрер, по когото леят едри кафяви сълзи някои и днес в България, открито заявява: „Идеите на пацифизма и хуманизма може да бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя”.
Лесно беше да се разбере, че всички „нисшестоящи раси” ще се обединят и ще смажат хитлеристките разбойници, и всеки, който се опита да им помага, за да могат идеите на хуманизма да станат „уместни” преди същите тези разбойници да успеят да завоюват целия свят.
- Защото в „хилядолетния райх” на хитлеристите славянските народи, включително и българския, беше предвидено да бъдат изместени и изтребени от „висшата раса”.
Както обяснява фюрерът в своята библия: „Дори в кръговете на общогерманското национално движение често може да се чуе мнението, че лесно ще могат да провеждат „германизирането” на австрийското славянство. Те нямаха дори представа за това, че да се „германизира” може САМО ЗЕМЯТА, А НЕ ХОРАТА.”
Победата над провъзгласилите себе си за „висша раса” главорези и людоеди, открито заявяващи, че целта им е да „германизират” само земята на славянските народи, като я „очистят” от местното население, победата над тези, които смятаха славянските народи (включително и българския) за долна раса, достойна само да бъде тъпкана и унижавана, да работи за немците като впрегатен добитък и да бъде след това изтребена, не може да не бъде най-светъл празник за нашия народ.
- Защото нашите патриоти антифашисти преди 9 септември 1944 г. и нашата армия след тази дата имат своя достоен принос за тази велика победа, която „непълноценните народи” извоюваха над „висшата раса” и по този начин измиха позора, лепнат върху България от българските слуги на Хитлер и неговия гаулайтер у нас Борис Кобурготски.
„Защото има ли по-голям позор за българина от този, да поддържа хитлеристите – най-злите си врагове? Да ги посреща, да ги приветства, да ги търпи на българска земя? Да ги оставя да използват нашите богатства за техните гнусни и кървави цели, за тяхната престъпна война срещу нашата освободителка Русия? Да им помага да оковат във вериги и да задушат завинаги нашия народ? По-голям позор и по-голямо престъпление от това не може да се намери в цялата многовековна история на нашия народ.” (Радиостанция „Христо Ботев”).
В своя освободителен поход нашата армия, рамо до рамо с великата съветска армия, стигна до Алпите и позволи на България с открито лице да се изправи пред сводободолюбивите народи на мирната конференция в Париж и да запази своята териториална цялост и независимост.
- Защото благодарение на тази победа нашият народ успя да смъкне, най-сетне от гърба си и да накаже справедливо шайката главорези които докараха страната ни до две национални катастрофи и на ръба на трета още по-страшна. Същите бити от външните врагове генерали, министри и банкери, които извършиха военен преврат с помощта на чуждите окупатори на 9 юни 1923 г. и разпалиха жестока братоубийствена война и терор срещу собствения си народ.
Затова след 9 септември 1944 у нас бързо и задълго се установи мир, както вътре страната така и по нейните граници, и България не загуби нито един сантиметър територия.
- Защото благодарение на победата в страната ни се установи най-прогресивният обществен строй, и тя в невиждано кратки срокове направи скока от епохата на дървеното рало и цървулите в епохата на ядрената енергия и овладяването на космоса.
От „земеделска страна без земеделие, която изнася глада на хората си” по думите на царския министър на земеделието Иван Багрянов, произнесени в Народното събрание през 1939 г., България се превърна износител на компютри и сложна техника при народната власт. Изоставайки безнадеждно от развитите страни 7-10 пъти по произведен национален доход на глава от населението през 1939 г, България съкрати тази разлика до само 40-50 % по времето на социализма.
По индекс на развитие изчисляван от ООН през 80-те години България беше сред първите 30 страни в света.
От 80 % селяни, живеещи средно 40-45 години в кирпичени коптори без ток и вода, българите започнаха да живеят по 70-75 години, в съвременни благоустроени жилища и да ходят на море през лятото със самолет.
От чоплещи земята с рало земеделци те станаха трактористи, комбайнери, квалифицирани работници, инженери, учени, лекари и т.н.
Точно днес, когато ни отнеха резултатите на победата, когато отново ни превърнаха в остарбайтери, работен добитък и пушечно месо, на новия „хилядолетен” североатлантически райх, точно днес уроците на 9 май са ни по-нужни отвсякога. А днешните наши новоизлюпени хитлеристи и североатлантици трябва да знаят, че който не се учи от историята, е осъден да я повтори.
Движение “23 септември”
