Победа на съветското военно изкуство

Л. Костадинов, Движение „23 септември“

Тъй като съветската победа не може да бъде скрита или отречена, се правят опити тя да бъде обезценена, като се подчертава, че е била постигната с неоправдано големи жертви.

Без съмнение разгромът на хитлеристката военна машина изискваше големи усилия и жертви от съветските народи. Нека да припомним на тези, които са забравили, че Вермахтът, преди да нападне СССР, разгроми армиите на „демократичните“ капиталистически държави в Европа. Австрия не оказа никаква съпротива. Без нито един изстрел капитулира и Чехословакия, въпреки че нейната армия беше отлично въоръжена и тя успя да мобилизира над 1 милиона души за рекордно кратък срок. Полша мобилизира над 1 милион души и оказа съпротива около един месец. Франция, Белгия и Холандия мобилизираха над 5 милиона души и се съпротивляваха до лятото на 1940 г. Дания и Норвегия оказаха символична съпротива. Въоръжените сили на Югославия и Гърция с численост над 1 милиона души капитулираха през пролетта на 1941 г. Унгария, Румъния, България и Финландия дори се присъединиха като сателити към фашистките агресори. Подчиняването на Европа струва на хитлеристите около 100 хиляди души безвъзвратни загуби от военна гледна точка (убити, безследно изчезналите, пленени и капитулирали). Безвъзвратните военни загуби на воювалите срещу Германия европейски държави могат да се оценят на не по-малко от 8 милиона души, в огромната част пленени и капитулирали. Съотношението на безвъзвратните загуби беше 80:1 в полза на Вермахта, въпреки че техните европейски противници имаха всичко – най-съвременно оръжие, включително по-съвършени танкове и самолети, невиждани в историята укрепления, абсолютно превъзходство по море, командване от маршали и генерали, които не бяха «репресирани», икономическата и политическа подкрепа на САЩ.

Та именно срещу този Вермахт, който смаза светкавично цяла капиталистическа Европа, Червената армия трябваше да воюва практическа сама цели три години, от юни 1941 до юни 1944, и едва през последната година от войната на Запад се появи втори фронт за немците.

Какъв беше резултатът от въоръжената борба на Източния фронт? Войната завърши с безусловна капитулация на хитлеристката армия пред Червената армия и нейните съюзници. Обикновено капитулиралите не се отчитат при сравнение на загубите на двете страни във войната, но именно капитулацията на Германия и нейните съюзници беше крайният резултат от бойните действия. От гледна точка на военното изкуство да принудиш въоръжения противник да се предаде и да хвърля оръжието си, е още по-ценна победа от убития противник. А избиването на цивилни, с което се прочуха хитлеристите, е военно престъпление, а не военно изкуство. Вермахтът и армиите на държавите сателити на фашистка Германия в Европа (Италия, Финландия, Румъния, Унгария) мобилизираха над 20 милиона души. От тях около 5 милиона бяха убити или загинаха в хода на бойните действия а останалите бяха пленени или капитулираха. Около 75 процента от тези загуби бяха резултат на действията на Червената армия.

В Червената армия по време на войната бяха мобилизирани над 29 милиона души. От тях 11 милиона бяха убити и пленени, включително 7 милиона убити и загинали на бойното поле. Съотношението на военните безвъзвратни загуби във войната на Източния фронт беше 15 милиона хитлеристи и техните сателити срещу 11 милиона бойци от Червената армия. При това на 2 убити в Червената армия се пада 1 пленен, а във фашистките армии съотношението е обратното, на 1 убит се падат 2 пленени и капитулирали.

Изводите са очевидни.

  1. Невъзможно беше хитлеристката Германия с нейното 100 милиона население, която използваше ресурсите на цяла Европа и имаше най-мощната армия в капиталистическия свят да бъде разгромена и принудена да капитулира с малко жертви.
  2. Съветската армия и съветското военно изкуство, въпреки че отстъпваха в началото на войната, надминаха най-силната армия в капиталистическия свят в хода на войната и осигуриха победата.
  3. Победата наистина изискваше милиони жертви, но поражението би довело до десетки пъти повече жертви. Достатъчно е да се припомни примерът на Полша, която загуби на бойното поле 66 хиляди убити, а след това по време на фашистката окупация загинаха 6 милиона поляци. Съветската победа спаси живота, в буквалния смисъл на думите, на стотици милиони хора в света и това е особено важно да помнят потомците на всички тези «подчовеци», които трябваше да изчезнат от жизненото си пространство според хитлеристките планове.