РОЛЯТА НА СТАЛИН ВЪВ ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА
Людмил КОСТАДИНОВ
Главните исторически заслуги на Сталин в разгрома на хитлеристката военна машина, най-мощната армия създадена досега от империализма, са добре известни. Индустриализацията, колективизацията, разгромът на първия опит за „перестройка“ през 1937-1938 г, дипломатическата и политическа изолация на хитлеристкия Райх, производство на бойна техника, победите при Сталинград, Курск, десетте „сталински удара“ през 1944 г. това са безспорни и многократно изтъквани заслуги на Сталин. Затова ще разгледам два въпроса за които оценките за ролята на Сталин дори сред комунистите са неточни.
Началото на хитлеристката агресия
Съветското ръководство начело със Сталин правилно оценяваше съотношението на силите през пролетта на 1941 година и плановете на хитлерисктка Германия. В реч пред слушателите на академиите на Червената армия на 5 май 1941 г. Сталин ясно демонстрира своята оценка. „Факт е, че Германия има много добра армия и по техническо въоръжаване и по организация – казва Сталин - но немците напразно смятат, че тяхната армия е непобедима. Непобедими армии няма. Германия няма да има успех под лозунгите за грабителски, завоевателни войни, под лозунгите за покоряване на други народи и държави“
В тези няколко изречения е концентрирана както оценката на Сталин за военното съотношение на силите към лятото на 1941 г. така и неговите непосредствени планове за отбрана срещу очакваната агресия. На първо място Сталин подчертава, силата и качеството на немската армия като дори коментира въпроса за „непобедимостта“ на тази армия. Втория важен извод е, че съветския ръководител смята, че немската армия може да бъде победена единствено при условие, че води завоевателна война за покоряване на други народи.
В същото време съветското военно командване оценяваше много по-ниско немската армия и беше изпълнено с неоправдан оптимизъм в резултат на което на 15 май народния комисар Тимошенко и началника на генщаба Жуков предложиха в отговор на съсредоточаването на немските войски на границата по тях да бъде нанесен изпреварващ удар. Нещо повече, след смъртта на Сталин упорито се разпространяваше теорията, че ако Сталин беше приел този план, положението на СССР в началото на войната би било много по-добро. За чест на Жуков през 60-те години той признава пред военния историк Анфилов: „Сега аз считам, добре беше че той (Сталин) не се съгласи с нас тогава. Иначе можеше да се стане катастрофа много по-тежка, от тази която нашите войски претърпяха при Харков през май 1942 година“. В случая Жуков има предвид неуспешния опит за изпреварващ удар на Югозападния фронт срещу подготвящите се за настъпление немски войски в района на Харков през май 1942 г. Изпреварващият удар тогава завърши с обкръжение и разром на настъпващите съветските войски, като немското настъпление не само не беше провалено, но дори започна при по-благоприятни условия през юни 1942 г.
Жуков също така нееднократно е подчертавал, че не внезапността на нападението, а фактът, че в началото на войната немската армия, е по-силна е главната причина за отстъплението на съветската армия в началния период на войната. „От всички причини за нашите неуспехи в началото – отбелязва той – на първо място поставям не внезапността, в смисъл че нашите войски бяха изненадани от нападението, а качеството на немското оръжие, майсторството в управлението на бойните машини и майсторството на управление на войските от немските командири. За нас това беше изненада, а не преминаването на границата. Именно това беше причината за основните наши загуби в началото на войната. Трябва да гледаме истината в очите и да не се стесняваме да признаем, че в началото на войната противникът беше много по-силен и опитен от нас, по-добре подготвен, въоръжен и обучен. Ние се учехме да воюваме в хода на войната, научихме се и почнахме да бием немците“. Тези думи на Жуков се потвърждават и от данните за загубите на съветските войски. През първия ден на войната, когато би могла да оказва влияние внезапността, загубите на съветски бойни самолети на летищата не достигат и 5 % от общото количество бойни самолети намиращи се въоръжение във ВВС на РККА (Работническо-селска червена армия) на 22.6.1941 г. (800 от около 20 000), а загубите на други видове въоръжение и човешките загуби са още по-незначителни.
Но освен чисто военните съображения за отхвърляне на идеята за изпреварващ удар имаше други и не по-малко важни съображения. Ако Червената армия беше нанесла първа удар, тя би загубила в голяма степен своето морално предимство и би дала възможност на нацистката пропаганда лесно да убеди света, че Германия води „справедлива отбранителна война“ и „защитава европейската цивилизация от болшевишката агресия“. Освен това би била невъзможна дипломатическата изолация на Германия и формирането на антихитлеристката коалиция. В отношение показателен е примерът с войната срещу Финландия през зимата на 1939 – 1940 г.
По-същите причини Сталин отхвърли предложението на Тимошенко и Жуков от 13 юни 1941 г. веднага да се обяви открита мобилизация и цялата армия да се съсредоточи на западната граница. От дипломатическа и пропагандна гледна точка този вариант не е по-добър от изпреварващия удар. Германия лесно би могла да представи откритата мобилизация като агресивен акт. От военна гледна точка този вариант също беше неизгоден. На базата на осмисления опит от войната Жуков подчертава в своите мемоари „Спомени и размисли“, че мобилизацията и съсредоточаването на съветска армия на западните граници, през 1941 г., всъщност би улеснило немските планове за разгром на главните сили на съветската армия западно от Днепър.
Благодарение на намесата на Сталин на западната граница се намираше само 50 % от мирновременния състав на Червената армия (РККА), при това тези сили бяха разположени в дълбочина от 20 до 400 километра от границата. Тези войски забавиха немското настъпление и позволиха да се извърши мобилизация и евакуация на промишлеността от западните райони на страната. Немското комадване, не получи никакъв шанс да постигне своята основна цел като разгроми главните сили на Червената армия западно от Днепър. Хитлеристите бяха принудени да воюват на хиляди километри от Германия под непрекъснатите удари на Червената армия по дългия хиляди километри фронт и под ударите на народната съпротива в своя тил по дългите хиляди километра комуникации. Те трябваше да щурмуват защитаваните от армията и населението съветски градове. Така бяха създадени предпоставките за разгрома на смятаната за непобедима хитлеристка армия.
Цената на победата
Тъй като съветската победа не може да бъде скрита или отречена се правят опити тя да бъде обезценена като се подчертава, че е била постигната с неоправдано големи жертви. Без съмнение разгромът на хитлеристката военна машина изискваше големи усилия и жертви от съветските народи. Ако сравним от гледна точка на военното изкуство загубите на различните страни през войната могат да се направят интересни изводи. Тъжна и жалка беше картината на разгрома на „демократичните“ капиталистически държави в Европа. Австрия не оказа никаква съпротива. Без нито един изстрел капитулира и Чехословакия въпреки, че нейната армия беше отлично въоръжена и успя да мобилизира 1,6 милиона души за рекордно кратък срок. Полша мобилизира над 1 милион души и оказа съпротива около един месец. Франция, Белгия и Холандия мобилизираха около 5 милиона души и се съпротивляваха до лятото на 1940 година. Дания и Норвегия оказаха символична съпротива. В Югославия и Гърция капитулираха над 1,5 милиона души през пролетта на 1941 г. А Унгария, Румъния,България и Финландия дори се присъединиха като сателити към фашистките агресори. Подчиняването на Европа струва на хитлеристите около 100 хиляди души безвъзвратни загуби (от военна гледна точка безвъзвратни загуби са убитите, безследно изчезналите, пленените и капитулиралите). Безвъзвратните военни загуби на воювалите срещу Германия европейски държави могат да се оценят на не по-малко от 8 милиона души, от които около 200 хиляди убити, а останалите пленени и капитулирали. Съотношението е 80:1 в полза на фашистите. Мисля че при такова съотношение на загубите нивото на военното изкуство на армиите на „демократична“ Европа не се нуждае от коментар, а съотношението на убитите към пленените показва красноречиво тяхното морално състояние. А иначе те си имаха всичко – съвременно оръжие, укрепени линии, мощни флотилии и „опитни“ командири.
Не по-ефективно се съпротивляваше на японската агресия гоминдановски Китай и на италианската агресия монархията в Етиопия. САЩ и Аглия бяха спасени от разгром от моретата и океаните.
Във Вермахта и армиите на държавите сателити на фашистка Германия в Европа (Италия, България, Финландия, Румъния, Унгария) бяха мобилизирани над 21 милиона души. От тях около 5 милиона бяха убити или загинаха в хода на бойните действия а останалите бяха пленени или капитулираха. Около ? от тези загуби са в резултат на действията на Червената армия.
В Червената армия по време на войната бяха мобилизирани над 29 милиона души. От тях 11,3 милиона бяха убити и пленени, включително 8,6 милиона убити и загинали на бойното поле и в плен и 2,7 милиона освободени от плен след победата. Съотношението на военните безвъзвратни загуби във войната на Източния фронт е 16 милиона хитлеристи и техните сателити срещу 11,3 милиона бойци от Червената армия или 1,4:1 в полза на Червената армия. При това на 4 убити в Червената армия се пада 1 пленен, а във фашистките армиии съотношението е обратното, на 1 убит се падат 4 пленени и капитулирали.
Изводът е очевиден. Невъзможно беше хитлеристката армия да бъде разгромена и принудена да капитулира с малко жертви.
Съветската армия и съветското военно изкуство, въпреки че отстъпваха в началото на войната, надминаха най-силната армия в капиталистическия свят в хода на войната и осигуриха победата.
Победата наистина изискваше милиони жертви, но поражението би довело до десетки пъти повече жертви. Достатъчно е да се припомни примерът на Полша, която загуби на бойното поле 66 хиляди убити, а след това по време на фашистката окупация загинаха около 6 милиона поляци. Съветската победа спаси живота, в буквалния смисъл на думите, на стотици милиони хора в света. Огромна заслуга за това има Генералния секретар на ВКП(б) и Върховен главнокомандващ на Работническо-селската червена армия Й.В. Сталин.
Източник: интернет страница на КПБ