ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА В НЕПАЛ
СЕПТЕМВРИ 2008 – АВГУСТ 2009
14-18 септември 2008г. – министър-председателят Прачанда е на официално посещение в Индия. Двете страни се споразумяват да преразгледат Мирния договор от 1950г. и други неизгодни за Непал споразумения.
22-30 септември 2008г. – посещение на министър-председателя Прачанда в САЩ във връзка с 63-тата Генерална Асамблея на ООН. По време на посещението си Прачанда се среща с генералния секретар на ООН – Бан Ки-Мун, с президента на САЩ – Джордж Буш, с президента на Пакистан – Асиф Али Зардани, с вице-президента на Куба – Хосе Рамон Машадо, с министър-председателя на Монголия – Санджаагин Баяр и с външния министър на Русия – Сергей Лавров. Срещи са проведени още с представители на Виетнам, ОАЕ и Катар. На 25 септември Прачанда участва и в публична дискусия с революционни активисти от САЩ.
16 октомври 2008г. – в интервю пред вестник “Вашингтон таймс” финансовият минстър и един от лидерите на КПН(м) – Бабурам Батарай обявява приоритетите на държавния бюджет за следващата година: селско стопанство, хидро-енергетика, инфраструктура, образование, здравеопазване и индустрия.
18 октомври 2008г. – дебат в ЦК на КПН(м) относно бъдещето на Непалската революция: докато Мохан Байдия-Киран настоява за преход към “народна република”, Прачанда е за укрепване на сега установилата се “демократична република”.
21 октомври 2008г. – лидерите на двете водещи партии в коалиционното правителство – Прачанда на КПН(м) и Кханал на КПН(обединени марксисти-ленинисти) се споразумяват да се създаде специален правителствен комитет по въпроса за интеграцията на маоистката Народоосвободителна армия в Непалската армия.
22 октомври 2008г. – Буржоазната опозиционна партия Непалски конгрес отказва да влезе в нарочно създадения комитет по въпроса за интеграцията на маоистката Народоосвободителна армия в Непалската армия. Прачанда оценява тази позиция на партията на непалската компрадорска буржоазия като заплаха за мирния процес в страната.
10 ноември 2008г. – Виетнам официално приветства прогресивните промени в обществения живот на Непал.
13 ноември 2008г. – Среща на Прачанда с министър-председателя на Индия. Обсъжда се развитието на мирния процес в Непал и подготовката за създаване на нова конституция.
21-26 ноември 2008г. – Конференция на 1100 водещи активисти на КПН(м) обсъжда бъдещето на Непалската революция. Мохан Байдия-Киран и Прачанда предлагат своите гледни точки. Въпреки че 80% подкрепят предложената политическа линия за укрепване на настоящата Демократична република, се взима решение за компромисна финална резолюция на конференцията. В нея се решава водеща линия на КПН(м) да бъде борбата за установяване на “народна федерална демократична национална република” в Непал.
10 декември 2008г. – правителството сформира поземлена комисия, която да разреши въпроса с осигуряването на земя за безимотните селяни в Непал.
12 декември 2008г. – в статия в американския вестник “Работнически свят”, озаглавена “Непал, научен социализъм и народна война” са дадени ужасяващи данни за положението в Непал: “Непал е една от 50-те най-бедни страни в света. 85% от населението живее в селските райони без електричество, водоснабдяване и канализация. Недохранването е широко разпространено сред децата и една трета от населението живее под прага на бедността. Грамотни са по-малко от 50% от хората и само 35% от жените. Детската смъртност сред децата е 62 на 1000 (при 5 на 1000 в социалистическа Куба). Почти половината от работоспособното население е безработно...”
29 декември 2008г. – в интервю за вестника на КПН(м) – “Червена звезда”, дивизионният командир от непалската Народоосвободителна армия(НОА) – Парвана, се подчертава, че интеграцията на бойците от НОА в Непалската армия означава създаване на демократична национална армия и че наличието на две армии в Непал означава, че мирният процес в страната още не е приключил.
5 януари 2009г. – военният министър Тхапа реагира остро срещу отказа на главнокомандващия армията – Рокмангад Катавал, да спре рекрутирането на нови войници за Непалската армия, преди да е решен въпросът за интеграцията на бойците от маоистката Народоосвободителна армия. Тхапа и представляваната от него КПН(м) са на мнение, че поведението на Катавал застрашава мирния процес в страната.
13 януари 2009г. – КПН(м) обявява обединението си с партията “Обединен център (Машал)” под името Обединена комунистическа партия на Непал-маоисти – ОКПН(м). Новата партия ще има централен комитет от 175 души, 137 от които ще са от вече несъществуващата КПН(м).
23 януари 2009г. ¬– лидерът на партията “Обединен център (Машал)” – Нар Бахадур Кармачарива, в интервю за вестник “Червена звезда” разяснява предисторията на обединението с КПН(м): Двете партии са били едно цяло до 1996г., когато поради тактически различия се разделят – КПН(м) са били за започване на народна война, докато партията “Обединен център (Машал)” е застъпвала тактиката на масовото съпротивително движение – такова, каквото се случва през април 2006г. и води до премахването на монархията. Новият етап на борбата и липсата на други различия към настоящия момент обуславят обединението на двете разделили се комунистически организации.
24 януари 2009г. – ОКПН(м) обявява че продължава обединителния процес на комунистите в Непал и по-конкретно – че се подготвя обединението с Комунистическа партия на Непал – марксисти-ленинисти (Революционна).
9 февруари 2009г. – личният секретар на Прачанда и член на ЦК на ОКПН(м) – Шакти Бахадур Баснет, е прострелян в крака пред дома си в Катманду.
14 февруари 2009г. – Матрика Ядав – един от членовете на политбюро на ОКПН(м), е изгонен от партията за анархизъм и безпринципност. Повод за това стават обвиненията на Ядав срещу партията и нейните лидери, че са загубили революционния си дух и че са станали реформисти и ревизионисти. Един от лидерите на ОКПН(м) – Мохан Байдия-Киран, обявява, че изгонването на Ядав няма да повлече със себе си трусове в партията.
15 февруари 2009г. – делегация на Китайската комунистическа партия идва на посещение на Прачанда. Прачанда заявява, че няма да позволи територията на Непал да бъде използвана от тибетските националисти за анти-китайски прояви.
3-15 март 2009г. – размирици в областта Терай. Хората от местната етническа общност “тару”, отказват да приемат определението им като принадлежащи към етническата общност “мадхеси” и настояват за право на самоопределение. В крайна сметка се стига до компромисен вариант между правителство и “тару” местните хора да фигурират в официалните документи като “терай-мадхес”.
19 март 2009г. – главнокомандващият Непалската армия – Катавал, оспорва заповедта на военния министър Тхапа да бъдат уволнени 8 бригадни генерали.
20 март 2009г. – избори за Свободния студентски съюз. В 74 колежа печелят представителите на студентската организация на КПН(обединени марксисти-ленинисти), в 55 – представители на студентската организация на партията Непалски конгрес и в 42 – представители на студентската организация на ОКПН(м). В изборите участват около 250 000 студенти. На много места се стига до ожесточени сблъсъци между отделните студентски организации.
24 март 2009г. – ново доказателство за слабите позиции на маостите в държавната власт: Върховният съд нарежда на правителството да върне по постовете им уволнените от военния министър 8 бригадни генерала от Непалската армия.
28 март – 5 април 2009г. – посещение на Прачанда в Норвегия и Финландия – две от страните, които са ключови инвеститори в Непал. Прачанда получава обещание от Норвегия за засилване на инвестициите на скандинавската страна в непалската хидро-енергетика и за помощ при създаването на политехнически институт в Непал. Финландия дава обещание за удвояване на финансовата си помощ за Непал през следващите две години.
7 април 2009г. – Отворено протестно писмо на Комунистическата партия на Афганистан до ОКПН(м): афганските маоисти призовават да се прекрати участието на непалски наемници в окупацията на Афганистан, които към този момент са около 1500-2000.
11 април 2009г. – частични избори за Конституционната асамблея: ОКПН(м) ¬печели 3 от 6-те свободни мандата, включително и в Канчанпур – област, смятана за крепост на Непалски конгрес.
17 април 2009г. – официално изявление на Прачанда. Изтъква, че изработването на нова конституция ще може да бъде възможно едва след като е решен въпросът с интеграцията на бойците от Народоосвободителната армия в Непалската армия. В същото изявление Прачанда посочва, че Непал има възможност да стане просперираща страна като Норвегия и Финландия, стига да съумее да използва правилно огромните водни ресурси, с които разполага страната.
19 април 2009г. – външният министър Упендра Ядав обявява резултата от посещението си в Китай. В Пекин той е получил обещание за повишаване на финансовата помощ с 50% (от 100 на 150 млн. юана = ок.22млн. долара); обещание за безмитен износ за Китай на близо 500 вида непалски стоки; обещание за помощ при създаването на Аграрен университет в Непал; обещание за помощ за инфраструктурни проекти, за науката, технологичното развитие и туризма.
20 април 2009г. – Военното министерство дава 24-часов срок на главнокомандващия Непалската армия – Катавал, да обясни поведението си в случая с рекрутирането на войници за Непалската армия, в случая с отказа да уволни 8 бригадни генерала и в последния случай – решението му Непалската армия да бойкотира Националните игри.
3 май 2009г. – Катавал е уволнен от поста главнокомандващ Непалската армия с мотива, че застрашава гражданския контрол над въоръжените сили. КПН(обединени марксисти-ленинисти) не приема това решение и обявява, че напуска коалиционното правителство, противопоставяйки се на уволнението на Катавал.
4 май 2009г. – президентът на Непал – Рам Баран Ядав (от партията Непалски конгрес) грубо погазва конституционния ред, като си позволява да отмени заповед на правителството (по-висшестояща институция от президентската). ОКПН(м) оценява постъпката на президента като своеобразен държавен преврат, който е в разрез с очакванията на хората и подкопава мирния процес в страната. В знак на протест Прачанда подава оставка като министър-председател на коалиционното правителство, настоявайки Рам Баран Ядав да преразгледа неконституционното и недемократичното си решение, означаващо създаване на паралелна на правителството власт. ОКПН(м) обявява, че продължава борбата в парламента и на улицата в името на демокрацията и гражданското върховенство на властта.
6 май 2009г. – един от лидерите на ОКПН(м) – Бабурам Батарай, предупреждава, че президентът Ядав ще го сполети съдбата на бившия монарх Гянендра, ако не преразгледа решението си относно уволнението на главнокомандващия Непалската армия – Катавал. Вечерта на същия ден активисти на ОКПН(м) провеждат факелно шествие по улиците на столицата Катманду в знак на протест срещу злоупотребата с власт на президента Ядав, който не се е съобразил с волята на демократично избраното правителство на страната.
9 май 2009г. – ОКПН(м) обявява, че няма да участва в ново коалиционно правителство, докато не бъде уволнен Рокмангад Катавал. Същевременно Прачанда разобличава претендиращите да бъдат “демократични” и дори “комунистически” и “марксистко-ленински” партии – Непалски конгрес и КПН(обединени марксисти-ленинисти), които в решителния момент са застанали на страната на главнокомандващия армията, застрашил със своите действия гражданското върховенство на властта в страната. Прачанда подчертава, че ОКПН(м) е готова на големи жертви в името на възстановяването на гражданското върховенство на властта в Непал.
23 май 2009г. – избран е нов министър-председател на Непал – Мадхав Кумар Непал – един от лидерите на КПН(омл), който е подкрепен от 22 от общо 24 парламентарно представени партии (350 от общо 601 депутата); депутатите от ОКПН(м) бойкотират избора на нов министър-председател.
26 май 2009г. – новият министър-председател Мадхав Кумар Непал, призовава маоистите също да подкрепят правителството.
27 май 2009г. – ОКПН(м) отказва да подкрепи новото правителство – за маоистите няма възможност да се включат в правителството или да работят заедно с него, докато не бъде възстановено гражданското върховенство на властта. ОКПН(м) оценява мирния процес за тежко засегнат и консенсус не може да има, докато допуснатите грешки не бъдат поправени.
4 юни 2009г. – Индия предприема агресивна акция срещу Непал, прогонвайки около 6000 непалски селяни от 22 погранични села.
16-29 юни 2009г. – среща на политбюро на ОКПН(м). Обсъжда се политическата ситуация в страната. Мнозинството подкрепя предложението на Прачанда партията да поеме курс на борба за установяване на ново коалиционно правителство. Предложението на Байдия-Киран за курс на народно въстание с цел установяване на народна република е отхвърлено.
20 юли 2009г. – Прачанда оценява работата на коалиционния кабинет начело с КПН(омл) като работа в интерес на империалистическите сили.
22 юли 2009г. – ОКПН(м) протестира срещу водените между новото коалиционно правителство начело с КПН(омл) и Индия преговори за възобновяване на доставките на оръжие за Непалската армия. Маоистите оценяват тези преговори като заговор срещу мирния процес в страната. Непал прекрати закупуването на оръжие след падането на монархическия режим на крал Гянендра през април 2006г.
10-18 август 2009г. – посещение на лидера на ОКПН(м) – Прачанда в Англия, Беларус и Русия. Проведени са срещи с непалската диаспора в тези страни, както и с поддръжници на революцията в Непал. След завръщането си от посещението в Европа, Прачанда обявява, че непалската диаспора на Стария континент е за коалиционно правителство начело с маоистите и че мирният процес в страната не може да стигне до успешен край без наличието на такова правителство.
19 август 2009г. – ръководеният от ОКПН(м) Обединен революционен фронт обявява, че в най-скоро време ще сформира паралелно на официалното правителство.
26 август 2009г. – специална комисия към ОКПН(м) за разследване начина на живот и корупцията е получила 200 оплаквания от редови членове на партията и от безпартийни срещу ръководители на ОКПН(м) във връзка с техния начин на живот, злоупотреба с власт и непотизъм (шуробаджанащина).
27 август 2009г. – Шефът на военното разузнаване към Непалската армия – Паван Джунг Пандей обявява, че интеграцията на маоистките войници в Непалската армия е невъзможно.
31 август 2009г. - ОКПН(м) създава „кабинет в сянка” под формата на 18 департамента, всеки от които отговаря на някое от официално съществуващите министерства. Начело на повечето департаменти са тези ръководители на ОКПН(м), които преди това са били министри в правителството на Прачанда.
Повече информация за развоя на събитията в Непал може да намерите на адрес: http://democracyandclasstruggle.blogspot.com/