Кризата в българската топлофикация

Преди десетина години тогавашният президент на САЩ, Клинтън, „откри топлата вода”. В едно интервю, засягайки темата за пестене на енергия, той посочи като пример американски фирми, които произвеждат комбинирано топлинна и електрическа енергия. Петдесет години преди интервюто на Клинтън, през март 1949г., в България, с помощта на съветски специалисти, беше въведена в експлоатация първата централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия – ТЕЦ София. Към 1958г. СП „Топлофикация” експлоатираше само в София две централи, които захранваха с пара 12 предприятия и 211 сгради в централната част на столицата. Като гориво се използваха въглища, изгаряни в модерни за времето си котли. С това гориво софийската топлофикация би произвеждала и днес два пъти по-евтина енергия в сравнение с използвания сега природен газ.

При топлофикацията се реализират два основни принципа на рационалното енергоснабдяване.

Първият принцип е централизация на топлоснабдяването, т.е. производството на топлинна енергия за много потребители в една централа която замества малките котелни в сградите или печките в жилищата. Така например у нас повечето жилища се отопляваха с печки на твърдо гориво в които полезното използване на горивото (кпд) не надхвърляше 35-40%, докато в мощните котли на централите се оползотворяваше над 80% от енергията на горивото.

Огромно предимство на централизацията е, че значително облекчава използването на евтини горива (въглища, ядрена енергия, отпадъци и т.н.) изгарянето на които в малки котли или печки е затруднено или дори невъзможно. Затова с масовото използване на скъпо гориво като природен газ в нашите топлофикации днес се губи едно от основните им предимства.

Централизацията позволява концентрация на изгарянето на горивото в няколко пункта, което значително подобрява чистотата на въздуха в градовете поради разполагането им на значително разстояние от жилищните квартали и възможността за използването на съвременни методи за очистване на димните газове, които са неприложими в печки или дори малки котелни.

Накрая, но не на последно място, централизацията премахва ръчния труд по зареждане и почистване на домашните печки.

Разбира се, централизацията на топлоснабдяването може да се осъществи и без комбинирано производство на топлина и електроенергия, като се създават чисто отоплителни централи, но в този случай сумарният разход на гориво за разделното производство на топлина и електроенергия се получава значително по-голям.

Затова се прилага вторият основен принцип на рационалното енергоснабдяване – комбинираното производство на енергия (когенерация). При разделното производство електроенергията се произвежда в централи в които полезното използване на горивото е от 35-40 %, а останалата енергия на горивото се губи в околната среда. При комбинираното производство значителна част от тази енергия се използва за отопление и полезното използване на горивото достига 80-85 %.

Естествено и когенерацията не е някакво универсално решение и при прилагането й трябва да се държи сметка, че потребността от енергия за отопление е много неравномерно разпределена през годината. Затова комбинираното производство е икономически оправдано да покрива само тази част от необходимата топлинна енергия, която е по-постоянна (топла вода за битови нужди, пара за технологични нужди в индустрията и т.н.).

Защо въпреки безспорните преимущества на топлофикацията цената на топлинната енергия у нас стана непоносима за голяма част от потребителите, а цената на произвежданата по комбиниран начин електроенергия се превърна в бреме и за потребителите на електроенергия?

Достатъчно е да се напомни, че цената на топлата вода, произвеждана от „Топлофикация”-София, достигна 68,33лв. за мегаватчас без ДДС, а преференциалната цена за изкупуването на електроенергия от когенерация, която се плаща от потребителите на този енергоносител, достигна немислимите 178,41лв. за мегаватчас.

Ако търсим главната причина за това състояние, тя безспорно е в обществената система, в която основна движеща сила е стремежът към максимална печалба на частния капитал. Именно стремежът към максимална печалба предопредели използването на такива скъпи горива като природен газ и мазут в топлофикациите. „Цивилизационният избор” на ЕС и НАТО пък доведе до „европейски цени” на тези горива за България. Стремежът към максимална печалба е причината за използване на скъпо западно оборудване чрез заеми от европейски банки. След като купуваме горивото и оборудването по „европейски цени”, естествено ще получим като резултат „европейски цени” и на енергията.

Какви решения се предлагат за „спасяване” на топлофикациите в рамките на капитализма?

Неформалният лидер на ГЕРБ иска цените на газа и произвежданата енергия да се определят на „пазарен принцип”, за да нямало загуби. По-евтин газ и оборудване той няма да намери, освен ако България не излезе от ЕС и НАТО, така че разходите няма как да се намалят. Премахването на контрола върху цените на газа и особено на преференциалната цена за изкупуване на произвежданата по комбиниран начин електроенергия, ще доведе до неконтролируем ръст на цената на топлинната енергия, която ще стане недостъпна за още по-голяма част от потребителите. Резултатът ще е лишаване от нормално отопление на стотици хиляди граждани, а топлата вода ще стане луксозна стока, която малцина ще могат да си позволят.

От БСП предлагат приватизация на дружествата при запазване държавния контрол и преференциалните цени. Резултатът ще е, че частният собственик ще прибира цялата печалба от високите преференциални цени на електроенергията без да я използва за намаляване цената на топлинната енергия. Както го прави и сега г-н Ковачки в приватизираните от него топлофикации. Резултатът пак ще е по-високи цени и на топлинната и на електрическата енергия за потребителите и изключване на тези потребители, които не могат да плащат, но по-големи печалби за частния собственик.

От името на потребителите г-н Кърлев предлага да не се плащат сметките към държавната топлофикация в София под предлог, че тези сметки били многократно завишени. Резултатът естествено ще е фалит на дружеството и попадане на неговите клиенти в лапите на частните търговци на електроенергия и газ, към чиито сметки Кърлев няма никакви претенции, и които с голямо удоволствие ще съдерат кожата на наивния потребител, като му вземат много повече пари за същото количество енергия. Да не говорим, че потребителите ще трябва да купуват и нови скъпи отоплителни уреди. И когато потребителят се замисли, чии интереси защитава Кърлев, неговите или на търговците на ток, газ и отоплителни уреди, ще е вече много късно.

Но има ли изобщо изход, от който ще спечелят потребителите и цялото общество и единствено печалбите на частните фирми ще пострадат? Разбира се, че има такова решение и то е реално и лесно осъществимо.

Държавата отнема печалбите на частните производители и търговци на горива и енергия, които им бяха подарени през последните години чрез приватизацията, и с част от тези средства извършва необходимите ремонт и модернизация на топлофикациите с цел да задоволяват максимално евтино нуждите на потребителите, а не да извличат максимална печалба за собствениците.

На първо място се променя горивната база, като скъпите горива се заменят с много по-евтините въглища, ядрена енергия, промишлени, битови и земеделски отпадъци, геотермална енергия и т.н.

Като пример може да се посочи топлинната енергия, отпускана от АЕЦ-Козлодуй, която е с рекордно ниска цена днес – 30,50 лева за мегаватчас, над два пъти по-ниска от тази на софийската топлофикация и това при условие, че централата продава електронергията си под 40 лева за мегаватчас, над 4 пъти по-евтино от преференциалната цена на софийската топлофикация.

На второ място се определя една единна цена на топлинната енергия за цялата страна и се отстранява от това производство частният бизнес, включително фирмите за дялово разпределение. Регулирането на подаваната топлина за отопление се извършва от държавното дружество както в централите и абонатните станции към жилищните сгради, така и при всеки потребител така, че да се поддържат необходимите по норматив температури в помещенията, а енергията се отчита и плаща на отопляем обем. Това е и най-икономично и най-справедливо тъй като в големите жилищни блокове апартаментите с повече външни стени служат за изолация на останалите и имат до два пъти по-големи топлинни загуби. Затова и големите блокове са с много по-малки потребности от отопление в сравнение с еднофамилните къщи за еднакъв обем и при еднаква степен на изолация.

На трето място, с друга част от печалбите на частните фирми в енергетиката ще се подобри топлинната изолация и ще се модернизират вътрешните отоплителни инсталации на всички топлофицирани жилищни сгради през следващите 10-15 години, като работата се възложи на държавни и общински строителни фирми.

На четвърто място ще се повиши делът на когенерация в топлофикационните дружества до разумната граница.

Тези мерки ще решат радикално и ефективно всички проблеми, които днес изглеждат неразрешими. Но те ще срещнат яростна съпротива от ЕС, НАТО, чуждия и местен частен бизнес и обслужващите ги политици, съюзи за „защита на потребителите”, печатни и електронни медии.

Те ще станат възможни само в рамките на една друга обществена система, наречена социализъм, в която основната цел на икономиката ще е максимално задоволяване на обществените потребности, а не максималната печалба на частните собственици.

Информационен бюлетин на “23 септември”,

бр. 4 от януари 2009 г.

Сподели