Апел на писателите от Отечествения фронт
Повече от 30 години българският народ живя под издевателствата кървавите пристъпи на една реакционна клика, която за свои интереси продаваше народа на германския империализъм.
Десетки години всеки опит на българския народ да се измъкне от оковите на робството бе смазван със страшна жестокост – затворите и концлагерите се препълваха с десетки хиляди най-будни народни синове, а други бяха бесени и разстрелвани.
А откакто хитлеровите пълчища нападнаха Съветския съюз и разбраха нескриваната враждебност на нашия народ към тевтонското варварство, издевателствата на фашистката реакция в България се разрастваха до невероятно чудовищни размери. Побеснелият враг не жалеше вече нито сестра, нито стара майка, ни брат, ни баща.
Политическата и културна мисъл у нас бе задушена напълно. Невежи полицаи-цензори се нахвърлиха върху всяка проява на свободна мисъл. Пораженията, нанесени на художественото творчество, са неизмерими. България бе превърната в духовен затвор, гдето нямаше никакъв прозорец, никаква прозирка. Писателите на прогресивната мисъл у нас се пращаха в концентрационни лагери, по затворите, а някои от тях намериха смъртта си в тази жестока борба.
Ние, писателите комунисти и прогресивните писатели, винаги сме били близо до народа си и най-добре познаваме и неговия устрем към свобода и човешка култура.
Народната революция от девети септември срути стените на общонародния затвор и стана най-светлото събитие в новата политическа история на България. Разкрити са простори за творческа работа и пред нас. Днес вече ние можем свободно да изразим онова, което мислим и чувстваме, можем да станем истински представители и изразители на народната воля и на народните стремежи. Няма я тъпата фашистка цензура, която убиваше благородната човешка мисъл; няма го варварския полицейски ботуш, който потъпкваше всяка човечна проява. Народното негодувание, възглавявано от славните български въстаници, подпомогнато от народната българска армия и окриляно от освободителната Червена армия, помете фашисткия бандитизъм – най-варварския от варварските режими в родината ни. В дните на нашата неудържима радост ние се прекланяме пред свидните жертви, паднали в борбата и даваме клетва да продължим с всички сили делото на народното освобождение, изграждането на новата българска култура.
Мъже и жени на умствения труд, сплотете се около Отечествения фронт, принесете силите си за укрепване на народната власт!
Да живее Отечественият фронт!
Да живее свободната мисъл и свободното творчество!
Да живее българската армия!
Да живее Червената армия!
Вечна слава на борците, които проляха кръвта си в бой срещу фашизма!
П О Д П И С А Л И :
Сава Гановски, Людмил Стоянов, Крум Кюлявков, Николай Хрелков, Христо Радевски, Орлин Василев, Камен Зидаров, Георги Караславов, Младен Исаев, Ламар, Пантелей Матеев, Кр.Белев, Никола Ланков, Мария Грубешлиева, Гьончо Белев, Ангел Тодоров, Марко Марчевски, Борис Делчев, Лозан Стрелков, Иван Мартинов, Мицо Андонов, Богомил Райнов, Николай Стайков, Тодор Генов, Камен Калчев, Пантелей Зарев, Славчо Васев, Иван Хаджийски, Иван Руж, Петър Славински, Павел Вежинов, Атанас Смирнов, Крум Пенев, Крум Велков, Валери Петров, Андрей Гуляшки, Крум Григоров, Димитър Чавдаров, Крум Вълков, Асен Босев, Стоян Даскалов, Арманд Барух, Хаим Бенадов, Димитър Хаджиянев, Георги Пенджерков, Петко Тихолов, Петко Петков, Васил Александров, Иван Аржентински, Веселин Георгиев, Борис Светлинов, Иван Бурин.
В. „Литературен фронт” – бр.1 от 27 септември 1944г.