Създаване и първи стъпки на БОНСС. Спомени на д-р Любен Стоянов

Аз бих могъл да ви разкажа за дейността на студентите, която предхождаше образуването на БОНСС /Български общ народен студентски съюз – бел.ред./. За така наречения инициативен комитет за създаването на БОНСС, етапите, през които се мина, за да се стигне до това, какво трябва да бъде БОНСС, задружната работа с другите прогресивни течения в университета и т.н. И след това да ви разкажа за самия процес на образуване на БОНСС, за учредителния конгрес и първите стъпки на БОНСС. За реорганизацията, която стана следващата година, и някои големи акции от онова време, например акцията срещу Цанков. Моите спомени ще свършат до 1932 година включително и до първия конгрес след учредителния, когато аз трябваше да напусна страната.

За комсомолската работа в университета
Инициативният комитет за БОНСС
Вестник „Студентска трибуна”

След деветоюнския преврат, Септемврийското въстание и априлските събития фашистката власт и особено правителството на Цанков предприеха жестока разправа с дейците на партията, комсомола и цялото работническо движение. Партията работеше в дълбока нелегалност, но през 1926 година вече започна да търси и нови, легални форми на работническото движение.

Така се стигна до образуването на работническата партия през 1926 година, а след това и на РМС /Работнически младежки съюз – бел.ред./ през 1929 година. Такава задача – да се създаде масова, прогресивна, легална организация на студентите – беше поставена и пред студентите комунисти и комсомолци още през 1926 година и беше образуван инициативен комитет, който започна да издава вестник „Студентска трибуна”.

Аз дойдох в София през есента на 1927 година. Преди това бях малко време в затвора по един комсомолски процес в Дупница. Като излязох, трябваше да довърша гимназия и през септември 1927 година се записах в Медицинския факултет на университета. В университета имаше комсомолска организация с общоуниверситетски комсомолски комитет. Секретар беше Вълко Гочев, студент по лесовъдство, а членове – по един представител от комсомолските ръководства от всеки факултет.

В медицинския факултет нямаше комсомолска организация. Като прекарах обичайния „карантинен” период след затвора, на мене ми възложиха да организирам комсомолска организация в медицинския факултет. Гочев ми предаде две връзки: Стефан Миндов от София, стажант, и Никола Ненов от Пазарджик. Но се оказа, че нито единият, нито другият могат да бъдат включени в организацията по различни съображения.

Първите членове на комсомолската организация в медицинския факултет бяха Асен Атанасов, Веса Бъчварова, Любен Кротев, Георги Гандев, Георги Брънков, Димитър Димитров и др. Като секретар на същата, аз станах и член на общоуниверситетския комсомолски комитет.

Учебната 1927/28 и 1928/29 година не само в медицинския, а и в другите факултети протече главно в укрепване и изграждане на солидни комсомолски организации. В ръководствата бяха в агрономическия факултет Рада Балевска, Петър Богданов, Васил Серафимов, в юридическия факултет Добри Брадистилов, Михаил Манев, Михаил Сматракалев, Борис Делчев, Любен Василев, във филологическия факултет Венера Меджидиева, Роза Пешева, във физико-математическия факултет Стефан Богданов, Димитър Каляшки и други.

В същото време нашето студентство участваше във всички акции на партията и комсомола в София. Този период беше характерен с много публични акции: трибуни, демонстрации, манифестации и т. н. Пишеха се лозунги, разпространяваха се позиви. И беше въпрос на чест, ако не всяка седмица, то поне в месеца да бъдеш арестуван за участие в трибуна. Комсомолците студенти бяха начело на всички акции в университета: за подобряване на изпитните системи и битовите условия (столовете), за платен стаж и т. н. Но главната, задача на общоуниверситетския комсомолски комитет беше да създаде масова организация на народното студентство. Както вече споменах, инициативен комитет за образуване на обща организация на народното студентство беше създаден. Председател беше Марко Темнялов. Аз бях включен в него и станах секретар. Този комитет издаваше вестник „Студентска трибуна”. Първият му редактор 1926/27 година е бил Марко Темнялов. Вторият – през 1927/28 година беше Тодор Стоянов Йорданов, а в 1928/29 и до образуването на БОНСС редактор беше Никола Алексиев. Вестникът пропагандираше нуждата от общостудентска прогресивна организация, изясняваше нейните задачи, структура и т.н.

За националистическите студентски организации
За академичните дружества

По това време в София съществуваха няколко студентски организации. За жалост въпреки крайно реакционния си и националистичен характер носеха хубави имена. В Държавния университет се наричаше „Христо Ботев”, в Свободния „Васил Левски”. Бяха въвели и формена фуражка за членовете си. Червена за „Христо Ботев” и зелена за „Васил Левски”. Тогава прогресивните студенти още не носеха червените шапки.

Освен това в университета съществуваха и така наречените академични дружества. В ръководствата им влизаше и представител на факултетния съвет, един от професорите беше постоянен съветник, участник и контрольор на дейността на академичното дружество.

Каква да бъде организацията на народното студентство по форма и характер – този въпрос се дискутираше по страниците на „Студентска трибуна”, по събранията, които устройваше инициативният комитет. Първата идея на комсомолското ръководство беше новата организация да бъде съюз на академическите дружества, за да може да обхване всички студенти, сред които комсомолците да работят. Но докато академичните дружества на агрономите, лесовъдите, филолозите бяха в ръцете на прогресивни студенти, много други академични дружества бяха в ръцете на реакционни студенти. А и опеката на академичните власти, на факултетните съвети в ръководствата беше твърде голяма, тъй че такава организация на народното студентство практически се оказа невъзможно. Например ръководството на агрономо-лесовъдското академично дружество през 1929 година влезе в конфликт с факултетния съвет, което доведе до изключването му. Тогава народното студентство подчерта солидарността си с прогресивната дейност на агрономи и лесовъди и събра пари, за да заминат изключените в Прага да продължат следването си. Сумата беше значителна. Въпреки оскъдните средства на народните студенти, много от които работеха като келнери и общи работница, за да се издържат, всички изключени заминаха. Между тях бяха и Георги Караславов, и Йорданка Хайдутова, която по-късно стана негова съпруга. Разбира се, тези пари не са стигнали и другарите там са работили, за да се издържат. Георги Караславов е бил строителен работник в град Споржилов край Прага и романът му под същото заглавие е от този период.

ЦК на комсомола чрез общоуниверситетския комсомолски комитет, инициативния комитет, вестник „Студентска трибуна” и чрез други вестници даде указание и изясни, че това трябва да бъде самостоятелна прогресивна организация на народното студентство. Тя щеше да работи против съществуващите казионни реакционни студентски организации. Академичните дружества използвахме за масови прояви. Започнаха да се организират и инициативни комитети за подготовка и организиране на Български общ народен студентски съюз – оттам БОНСС – и по отделните висши учебни заведения. Инициативният комитет и вестникът поддържаха връзка и с периферните полувисши учебни заведения, висшите педагогически институти в Пловдив и Шумен, а и с българските студенти в чужбина, където прогресивните студенти бяха образували също такива инициативни групи в Прага и Бърно, във Варшава и Краков, във Виена и Грац.

По указание на ЦК на комсомола, който ръководеше и пряко комсомолската работа в университета (Пело Пеловски, Борис Колчев, Петър Станчев), непосредствено преди образуването на БОНСС вестникът стана и методичен ръководител на марксистко-ленинските кръжоци в средните училища. А през лятото на 1931 година ЦР на БОНСС свика в София и голяма конференция на представители на марксистко-ленинските кръжоци от по-големите средни училища в страната. Тя бе замислена като легална, но се проведе като нелегална на Витоша. Участваха около 100 души, между които Иван Хаджидимов, Андрей Гуляшки и др.

Така че вестник „Студентска трибуна”, а по-късно и „Студентско знаме”, органът на БОНСС, печатаха материали и за средношколците и се четяха в почти всички средни училища из страната.

В началото на учебната 1929/30 година организирането на БОНСС вече стана съвсем близко, предстоящо. Трябваше да изработим проектоустав, проектоплатформа и да насрочим свикването на конгрес. За проектоустава на БОНСС взехме основа от устава на агрономическото академично дружество, най-прогресивното от тези дружества. Проектът беше изработен под ръководството на новия секретар на общоуниверситетския комсомолски комитет Петър Богданов.

Образуване на БОНСС
Учредителният конгрес, прокламирането, първите стъпки

През цялата 1929 година и в първите месеци на 1930 година най-оживено и напрегнато се готвехме за конгреса. Беше ясно, че полицията няма да позволи конгресът да се свика и работи нормално. Затова обявихме официално, че учредителният конгрес ще се състои в Дюлгерското здание на бул. Ботев и ул. Пиротска, а на 30 март в 7 часа сутринта делегатите се събраха в боровата гора в Парка на свободата. Тук от името на инициативния комитет аз направих информация за предварителната програма, след което Марко Темнялов докладва проектоплатформата, Петър Богданов проектоустава. Конгресът ги прие единодушно и избра централно ръководство.

Решено бе БОНСС да издава вестник „Студентско знаме”, а „Студентска трибуна” да се превърне в теоретическо и идеологическо списание на студентската младеж. За редактор на списанието, от което излязоха само няколко броя, бе избран Асен Атанасов – студент медик.

По това време народното студентство вече се отправяше към Дюлгерското здание, където тръгнаха и делегатите. Към 10 часа бяха се събрали стотици студенти. За тогавашния общ брой на учащите се във висшите учебни заведения това беше значителна цифра. Полицията блокира квартала, но студентите нахлуваха от всички улици. Бяха дошли и много млади работници, призовани от РМС, които горещо подкрепиха инициативата и народното студентство да има своя прогресивна организация. В сградата не можахме да проникнем, но задачата си вече бяхме изпълнили, оставаше само да прокламираме създаването на БОНСС. Това направи от името на конгреса Васил Серафимов – студент агроном. Той бе вдигнат на ръце и гръмогласно обяви, че учредителният конгрес се е състоял, че е приел платформа и устав и избрал ръководство.

Полицията извърши много арести, нанесе побоища, наложи глоби, но не успя за осуети учредяването на БОНСС.

През трите следващи месеци до края на учебната година по всички факултети бяха образувани бонсови дружества.

За няколко месеца успяхме да изградим дружества и в педагогическите институти на Пловдив и Шумен. „Студентско знаме” започна да излиза всяка седмица, въпреки че полицията заплашваше печатарите, инкриминираше материали. Налагаше се да сменяваме печатниците, а също и редакторите поради изпращането им в затвора. Често един редактор се задържаше за 2-3 броя, а понякога само за един брой, но вестникът се утвърди сред учащата се младеж.

По същото време по призива на своя БОНСС народното студентство участва масово в първомайската акция, в протестни събрания, трибуни, улични демонстрации, разгонвано, арестувано, бито и интернирано от полицията.

Първата голяма акция, която трябваше да организираме самостоятелно, беше Ботевият ден на 2 юни. Ботев беше съкровен патрон на цялото студентство, но името му носеше официално казионната организация в Държавния университет. А ние заявихме, че истинските наследници на Ботев са само народните студенти. И в устава на БОНСС беше записано, че патронен празник на БОНСС е Ботевият ден. Ръководствата на факултетните бонсови дружества заедно с централното ръководство на БОНСС се събраха в мензата на агрономи и лесовъди на ъгъла Граф Игнатиев и Евлоги Георгиев и решиха да устроим голям Ботев празник, какъвто подобава на новата организация.

Така на 2 юни 1930 година по призива на БОНСС студентите участваха в събрания по факултети и демонстрации по улиците, в Парка на свободата и булевард Руски. Дотогава полицията не предполагаше, че БОНСС така бърже ще обхване цялото студентство. На този ден ние ги стреснахме. Изведохме на улицата огромен брой студенти, дори и такива, които бяха далеч от комсомола. Тогава врагът реши да не изчаква, а да ликвидира БОНСС като масова организация.

Както и пред други по-големи акции, по конспиративен обичай пет-шест дни преди 2 юни всички, които вземахме ръководно участие в подготовката, не спяхме в квартирите си, за да не ни арестуват и да осуетят акцията. Три-четири дни след акциите, когато сметнехме, че работата е позаглъхнала, ние се прибирахме. Но този път всеки, който се прибереше у дома, биваше арестуван, разпитван, бит, заплашван и интерниран. Повечето от ръководителите на БОНСС бяха интернирани в родните им места под надзор на полицията. Аз бях арестуван на 7 или 8 юни и на 12 и 13 същия месец бях вече на път за Бургас. Като стигнах в окръжната инспекция на полицията, там се чудеха къде да ме пратят. Казаха, че ако бяхме повече, щели да ни пратят на остров „Света Анастасия”. Но за един човек не си струвало да отделят охрана и затова ме пратиха в Карнобат. Известният с жестокостта си околийски началник Иванов щял да ме оправи. По-късно докараха там Батралов и Телбизов. Това беше добре. Трима другари живеят по-добре, отколкото сам човек.

Четири месеца се разписвахме по три пъти на ден в околийското управление, като ни беше забранено да се спираме с хората. Започнаха да идват помощи от студентски групи, дори и от чужбина. Потърсиха ни и наши другари от Карнобат. Помогнаха ни да се устроим на квартира, откриха ни и кредит в една гостилница. С помощта на бай Симеон (след септември 1944 година кмет на Карнобат) започнахме и работа на опитното поле край града. През октомври молбите на тежко болната ми майка бяха удовлетворени и аз бях преместен по етапен ред в родния ми град Дупница.

Тук режимът беше по-лек и аз успях да избягам в София, дето продължих да следвам. Скоро по случай сватбата на царя почти всички интернирани студенти можаха да се върнат.

Реорганизация на ръководството

Но не се върнаха всички членове на централните и факултетни ръководства и се наложи да се кооптират нови другари. Централното ръководство се реорганизира – премахнаха се длъжностите председател и подпредседател и по опита на комсомола в централното ръководство се създаде секретариат: организационен секретар, секретар-касиер и секретар по печата. От старото ръководство останахме Петър Богданов и аз.

Опитът на полицията чрез арести, побоища, интернирания да ликвидира БОНСС пропадна. Отстранени бяха малка част от ръководните дейци, но в борбата израснаха нови активни, ентусиасти. Есента БОНСС оглави движението на кандидат-студентите за премахване на ограниченията при записване в желаната специалност, укрепи авторитета си и с нови организационни форми под ръководството на комсомола и партията засили борбата си.

БОНСС – организатор на акцията срещу Цанков

В акцията против професор Цанков за пръв път се обединиха всички прогресивни студенти. Защо подчертавам това. Защото дотогава не можем да кажем, че бяхме обхванали всички прогресивни сили във висшите учебни заведения. В левосектантския период ние наричахме земеделците аграрни фашисти, анархистично настроените студенти – анархофашисти. Всички, които не бяха с нас, заклеймявахме по подобен начин. И спорехме с техните представители не толкова по програмата, колкото по формата на БОНСС, когато го замисляхме. Ние искахме той да бъде съюз, строго централизиран, Български общ народен студентски съюз. А те считаха, че дружествата по факултети следва да бъдат по-свободни и самостоятелни, а общата организация да бъде федерация БОНСФ. Със социалдемократите и земеделците ни разделяха и други моменти в платформата. И така не можехме да се споразумеем за обща платформа и форма на организация, която обединява всички народни студенти. Така БОНСС сплоти не всички прогресивни студенти, а само тия, които бяха близо до партията и комсомола.

А лозунгът да не се търпи в университета човек, който е „клал народа, както турчин не го е клал”, обедини всички прогресивни студенти.

Докато министър-председателят Александър Цанков правеше преврата на 9 юни 1923 година, прокарваше Закона за защита на държавата, разтуряше и забраняваше прогресивните организации, наблюдаваше спокойно тежката икономическа криза и избиваше десетки хиляди българи през 1923 и 1925 година, професорското му място в юридическия факултет се пазеше. И през 1931 година бе съобщено, че кървавият професор ще започне да чете лекции пред студентите. В печата избухна дискусия. Централното ръководство на БОНСС организира и протестна кампания в университета: протестни събрания, протестни резолюции, и наелектризира атмосферата. Вследствие на всичко това лекциите на Цанков все се отлагаха. Най-после под натиска на правителството университетските власти начело с ректора Богдан Филов обявиха, че професор Цанков ще чете в една от аудиториите на новостроящата се университетска сграда (дето сега е ректоратът) на 14 декември.

Тогава се реши всички студенти да стачкуват в знак на протест и да се стекат на демонстрация пред университета. Бонсистите от юридическия факултет, пък и от другите факултети, трябваше предварително да заемат аудиторията, за да не позволят да се състои лекцията. Но и полицията беше взела много мерки. Тя блокира университетската сграда, пусна в залата студенти от фашизираните организации. Голяма част от нашите не можаха да влязат. Обаче около университета, по улиците наоколо имаше хиляди. Когато Цанков се упъти от ректората през двора към аудиторията, започнаха масови демонстрации. Полицията разгонваше студентите, биеха ги с палки и камшици. И Цанков, заобиколен от полиция и фашизирани студенти, успя да се промъкне. В аудиторията народните студенти започнаха да викат и протестират. Опитаха се да издигнат трибуна. Полицията просто преби протестиращите и ги изхвърли навън. Цанков започна лекцията си пред малка група студенти и полицаи, но не можа да я завърши нормално. Навън хиляди студенти и млади работници продължаваха демонстрациите.

Трябва откровено да кажа, че когато замислиха акцията, централното ръководство на БОНСС, комсомолският и партийният комитет при университета не бяха предвидили акцията в такива размери. Но борческото настроение беше така повишено, че студентите масово напуснаха всички факултети и излязоха на улицата да протестират. Тогава разбрахме, че акцията не бива да приключи в размерите, в които я бяхме замислили. Част от централното и факултетните ръководства се събрахме набързо в студентския стол на ул. Сан Стефано и решихме: стачка до победа, а следобед всички на протестен митинг пред ректората и народното събрание. Повечето другари тръгнаха по факултети да организират следобедните прояви. Няколко души останахме в стола, за да съставим изложение до академичния съвет. Христо Каменов, студент юрист, който пишеше хубаво, го преписваше на чисто с молив. Ние заявявахме, че Цанков не може да преподава право на студентите, защото е оцапан с кръвта на българския народ, и искахме от академичния съвет той да бъде отстранен от университета.

Следобед няколко другари от централното ръководство се отправихме към ректората, за да връчим изложението на съвета.

В това време пред Народното събрание и около ректората се бяха събрали над 2000 души, огромна маса за тогава. Намерихме се пред целия академичен съвет, който по това време заседавал тревожно.

Прочетох изложението, приеха го и започнаха да разпитват кого представляваме, кой е представител на юристите. Чак тогава забелязахме, че в групата ни нямаше юрист, и заявихме, че това няма значение. Акцията е на цялото студентство, въпросът не се отнася само до юридическия факултет цялото народно студентство е възмутено от връщането на Цанков в университета.

Професорите бяха толкова смутени, че не повикаха полицията. Пък и между тях имаше такива, които ако не открито, то поне вътре в себе си бяха съгласни с нашите аргументи. А някои просто се страхуваха да не се стигне до ексцесии, да изпочупим прозорците. Но нашата акция беше политическа. Навън под полицейските камшици и копита се дигаха трибуни. Пред Народното събрание ме вдигнаха на ръце да говоря. „Стачка до изгонването на кръволока! – извиках аз. – Сплотявайте се около факултетните комитети! Предявявайки исканията си за по-справедлива изпитна система, битови условия, заплащане на стажа и други!” На помощ на полицията дойде пожарната команда.

На другия ден излезе специален брой вестник „Студентско знаме”. Там се описваше станалото, даваха се указания за по-нататъшните борби. Като не ни надви с арести и побоища, властта чрез Министерство на просветата затвори университета за един месец. Така студентите бяха отстранени от София и демонстрациите затихнаха.

Така завърши една от големите акции на народното студентство по това време. Тя повдигна борческото настроение не само сред студентите, но даде благоприятно отражение и върху други масови прояви срещу реакцията, организирани от партията и комсомола. И студентите все по-активно започнаха да се включват в акциите на партията.

Нашата студентска младеж живя високо идейно, всеотдайно. С младежки ентусиазъм участваше в борбите на работническата класа, на народа под ръководството на партията и комсомола. И ние си спомняме това с чест и удовлетворение.

Откъс от книгата „Където народът, там и ние. Спомени на бонсови дейци”, С. 1970 г.

Сподели