Обръщение на Ранджит Брар, съучредител и член на централния комитет на „Комунистическата партия на Великобритания“ ( CPGB-ML ), на конференцията организирана от Движение „23 септември“ – „България в еврозоната – (не)избежна съдба?“.
Другари, благодаря Ви за поканата да говоря. Това е моето първо пътуване до България. Преди да се представя позволете ми да кажа, че продължавам да се вдъхновявам от комунистическото минало на Вашата държава и въпреки сегашните обрати, тя е достигнала далеч по-високо ниво на развитие, отколкото британското комунистическо движение някога е постигало.
Помня в частност Георги Димитров – един от най-добрите синове на работническата класа през двадесети век. Неговата самозащита в съда относно пожара в Райхстага служи като блестящ пример за революционер, използващ апарата на репресиращия – Нацистка Германия – не за защита на собствения си живот, а за защита на революционната борба на репресираните и осъждане на империализма.
Тази добра традиция на използване на съдебната зала като оръжие срещу обвинителите е използвана също и в Индия от Бхагат Сингх и неговите другари, продължена в последствие от революционерите и борци за национално освобождение като Фидел Кастро и Нелсън Мандела.
Димитров: „Знам че тонът ми е твърд. Борбата за моя живот винаги е била тежка. Свикнал съм да наричам нещата, каквито са. Не съм адвокат, стоящ пред съда, опитващ да оправдае.
Аз се защитавам сам, обвинен комунист.
Аз защитавам своята политическа чест, чест на революционер.
Аз защитавам своята комунистическа идеология, идеалите си.
Защитавам съдържанието и значението на целия си живот.
Поради тези причини всяка дума, която изричам пред този съд е част от мен, всяка фраза е израз на възмущение от фалшивото обвинение, срещу хвърлянето на това фалшиво обвинение за подпалването на Райхстага, хвърлено върху комунистите.“
Георги Димитров Михайлов беше генерален секретар на Комунистическия интернационал (Коминтерн) през 30-те години на двадесети век. След ВСВ той застава начело на Народна Република България.
Фактът, че скоро отбелязахме 9-ти май, ни задължава (въпреки антикомунистическите наредби, приети в много държави в ЕС) да изразим своята благодарност на Червената Армия и на Третия Интернационал.
***
Името ми е Ранджит Брар. Хирург по професия, но съм политически активист още от младежките си години. Поддръжник съм на марксизма-ленинизма от времето, откогато мога да чета.
Оставам ученик на марксизма. На Енгелс. На Ленин. На Сталин. На великите революционни мислители и лидери. Участник съм в учредяването на комунистическа пария във Великобритания – “Тhe Communist Party of Great Britain” (Marxist-Leninist) и съм член на централния комитет.
Ние сме малка партия, провеждаща своята дейност в най-старата капиталистическа държава, която от много време се изявява като велика колониална империя, и въпреки нейния залез тя остава голяма финансова сила в съюз със САЩ и НАТО.
Бях помолен конкретно да говоря за ЕС и Брекзит.
Нашата партия изложи нашите анализи на Европейския Съюз по време на референдума за Брекзит през 2016 г.
Анализът ни показа:
- ЕС е империалистическа организация.
- ЕС репрезентира съюза на големите монополни капиталистически сили в Европа, които по това време бяха в Германия, Британия, Франция и Италия, като скандинавските, южноевропейските и източноевропейските държави играят спомагателна, допълваща роля.
- ЕС и неговата политика са създадени да запазят и поддържат водещата роля на финансовия капитал в Европа и света.
- ЕС е организация, посветена на поддържането и засилването на експлоатацията на европейската работническа класа.
- ЕС е организация, посветена на поддържането и засилването на експлоатацията на така наречения „глобален юг”, тоест на бившите колонизирани страни, неколониалните и експлоатирани нации и народи.
- ЕС е икономическото средство, което е най-тясно свързано с военната програма на НАТО, която е насочена към поддържане на господството на англо-американския и европейския финансов капитал. ЕС означава „Fortress Europe”- расистка система от държави, основана на колониални принципи. Поради това източноевропейските нации се радват на по-малки права и привилегии, а африканските, азиатските и латиноамериканските мигранти страдат от расизъм.
Така за нас беше ясно, че ние, комунистите, трябва да подкрепим британското излизане от ЕС, тъй като това ще отслаби британския империализъм и не само.
Въпросът, който ни беше зададен на референдума, беше: „Трябва ли Обединеното Кралство да остане член на ЕС или да напусне ЕС?” Отговорите бяха:
- Да остане член на ЕС
- Да напусне ЕС
Ние призовахме работниците да гласуват за напускане. Разбира се, нашето влияние върху британските работници беше малко. Все пак ние издигнахме нашия лозунг, но без фалшиви обещания, че това ще реши непосредствените икономически и политически проблеми на работническата класа, които се дължат на:
- Експлоатация в ръцете на капитализма
- Глобална криза на свръхпроизводството
- Безработицата и обедняването на работническата класа
- Отражението на тези явления в удължаването на кредитите
- Натрупването на дългове, довело до дълговата криза от 2008 г.
- Продължаващи икономии
След гласуването за Брекзит тези проблеми само се засилиха заради:
- Стремежът към война за ред, насочен към засилване на експлоатацията на глобалното население
- Конфликт с всички независими държави, особено с Русия и Китай
- Изостряне на глобалната икономическа дислокация в резултат на санкционните войни
- Изостряне на глобалните проблеми с бежанците и екологичните проблеми в резултат на империалистически войни
- Неизглаждане на противоречията в резултат на неуспеха на смяна на режима, задълбочаване на енергийните проблеми на ЕС
- Ескалацията, можеща да доведе до война с Русия
Независимо от това, тъй като единственият изход от кризата за работниците в частност, и за човечеството като цяло, е да се сложи край на тази система на експлоатация, отслабване на империализма с всички необходими средства, което е в наш непосредствен интерес.
Кой участваше в кампанията за „Оставане“ на Великобритания в ЕС:
Барак Обама, Хилъри Клинтън, Марк Карни (управителят на Bank of England), мнозинството от Консервативната партия, мнозинството от Лейбъристката партия, партия LibDem, Зелена партия, мнозинството от британския бизнес, Дейвид Камерън, Тереза Мей, Гордън Браун, Тони Блейър…, накратко целият империалистически състав.
Към тях се присъединиха TUC и по-голямата част от британските профсъюзи, които твърдяха, че „правата на работниците са защитени от нашето членство в ЕС”.
Лейбъристите под ръководството на Джеръми Корбин (въпреки че Корбин исторически се е противопоставял на ЕС) подкрепиха „Остани”. Това беше целувката на смъртта за Корбин във втората му кампания за общи избори и краят на „Проекта Корбин”.
Кой участваше в кампанията за „Напускане“ на Великобритания в ЕС:
Борис Джонсън и фракция на консерваторите (Европейска изследователска група), които погрешно вярваха, че британският капитал ще се справи по-добре извън ЕС и че те ще могат да сътворят „Втора Британска империя”. Някои смятаха, че „специалните” отношения със САЩ извън Европа ще бъдат по-силни. Това не беше мнението на американската върхушка.
UKIP и Найджъл Фараж. Това беше основополагащият въпрос на Партията за независимост на Обединеното кралство и логиката беше до голяма степен тази на консерваторите ERG. След като направи партия, за да популяризира тази едноточкова програма, възходът на Ukip заплаши да раздели партията на торите на няколко пъти.
По-голямата част от британската „левица“ подкрепяше оставането в ЕС. Техният основен аргумент беше, че напускането на ЕС означава „заставане на страната на расистите“. Но това разсъждение беше напълно фалшиво, тъй като имаше достатъчно расисти от двете страни на дебата за напускане и оставане.
И Лондон, и Шотландия гласуваха с мнозинство за оставане. Деиндустриализираните работнически райони на Англия, от друга страна, гласуваха с мнозинство (и понякога доста голямо) за напускане.
Това има двоен аспект. Степента, до която имиграционната реторика повлия на много избиратели, беше значителна. Но гласуването също така отразява дълбоко чувство на гняв и предателство от намаляващите перспективи за живот в много райони на работническата класа и неподчинение срещу британския елит.
През юни 2016 г. британците гласуваха с 52% за напускане на ЕС срещу 48% за оставане. Британската управляваща класа беше задала въпрос, но не беше подготвена за отговора.
Резултатът беше пълен шок за империалистическия антураж и той изпадна в застой, организирайки три години и половина седяща парламентарна демонстрация, докато се опитваше да разбере как да НЕ изпълни вота.
Периодът между юли 2016 г. и декември 2019 г. беше доминиран от опитите на парламента и върхушката да осуетят изцяло резултата или да намерят някакъв начин да го смекчат, за да може да се представи версия на „напускане“, която на практика прилича повече на оставане .
Това доведе до широко разпространена дискредитация на политическата върхушка и различните буржоазни партии.
На британските работници стана ясно, че нито един от тези шарлатани няма отговори на нашите проблеми. Всички те са силно настроени против Русия и Китай. Всички те са за увеличаване на строгите икономии – за прехвърляне на тежестта на икономическата криза върху гърба на работниците.
Сривът на фондовия пазар през 2020 г. и продължаващото разширяване на печатането на пари за спасяване на всяка фалираща банка и монополна институция бяха продължение и задълбочаване на икономическата криза от 2008 г.
Докато глобалният финансов капитал дебне по света, търсейки изход от спиралата си на спад, той все повече се сблъсква с възхода на Китай, Русия и страните от БРИКС и ШОС, чиято независимост ограбва финансистите от възможностите за максимизиране на печалбите.
Разглеждайки резултатите от Брекзит, за нас е ясно, че (доколкото беше приложен) той наистина изостри кризата на европейския и британския капитал, изостри разделението между различните части на нашата управляваща класа и задълбочи разделенията в империалистическия лагер.
От нас зависи да изградим движение на работническата класа, което е в състояние да се възползва от разделенията между нашите врагове и да ги използва, за да защити интересите на работническите маси.
Не смятаме, че има „изход“ за европейския пролетариат, освен чрез революционното сваляне на капиталистическата система; като работниците вземат властта в свои ръце и установят правителство на работническата класа. Истината е, че това, от което се нуждаем, е диктатурата на пролетариата; държава на работническата класа, която постепенно ще изтръгне целия капитал от експлоататорската имперска класа и ще изгради планова икономика, за да отговори на нуждите на масите.
В момента не сме в състояние да изпълним тази програма, но трябва да съсредоточим всичките си усилия върху изграждането на организация, която е готова да донесе този възглед и разбиране на работническата класа.
Предоставянето на правилен анализ на настоящата криза на революционната работническа класа на всички нации остава най-краткият път за постигане на нашите цели навсякъде.
Нашата работа със Световната антиимпериалистическа платформа е един принос към тази неотложна задача на човечеството.
Благодаря ви, другари, че ме поканихте да участвам в това събитие.
