Прощално писмо на Че Гевара до Фидел Кастро

D

Фидел,

Спомням си в този час за много неща – как се запознахме в къщата на Мария-Антония, как ми предложи да дойда, спомням си цялото напрежение на подготовката. Един ден ни попитаха там на кого трябва да съобщят, ако загинем, и реалната възможност на този факт стресна всички. След това разбрахме, че това е така, че в една революция, ако тя е истинска, или се побеждава, или се умира. Много другари паднаха по пътя към победата.

Днес всичко има един не толкова драматичен тон, защото сме no-зрели, но фактът се повтаря. Чувствам, че съм изпълнил една част от моя дълг, който ме свързва с кубинската революция на нейна територия, и се прощавам с тебе, с другарите, с твоя народ, който вече е мой.

Подавам си официално оставката от моите постове в ръководството на партията, от поста ми на министър, от чина ми на команданте, от моето кубинско гражданство. Официално мене вече нищо не ме свързва с Куба освен връзки от друго качество, които не могат да се елиминират като званията.

Премисляйки живота си, вярвам, че съм работил с достатъчно честност и всеотдайност за укрепване на революционната победа. Моята единствена сериозна грешка е, че не повярвах още повече в тебе от първия миг в Сиера Маестра и че не разбрах веднага твоите качества на водач и революционер.

Преживях великолепни дни и до твоето рамо почувствах гордостта да принадлежа на нашия народ в осветените и тъжни дни на Карибската криза. Рядко някой държавник е блестял тъй високо, както през онези дни. Гордея се също така, че съм те следвал без колебания, изцяло приобщен към твоя начин на мислене, виждане и преценка на опасностите и принципите.

Други земи на света изискват моите скромни усилия. Аз мога да направя това, което на тебе не се разрешава заради твоята отговорност към Куба, и дойде часът да се разделим.

Нека да се знае, че правя това с радост и болка. Тук оставям най-чистото от моите надежди на строител и най-скъпите ми хора… и оставям един народ, който ме прие като син. Това сковава част от моя дух. По новите полета на сражението ще нося вярата, която ти ми вдъхна, революционния дух на моя народ, чувството, че изпълнявам най-съкровения дълг: да се боря против империализма, където и да е. Това укрепва и стократно лекува всякакво самохвалство.

Заявявам още веднъж, че освобождавам Куба от всякаква отговорност с изключение на вдъхновилия ме неин пример. И ако последният ми час дойде под други небеса, моята последна мисъл ще бъде за този народ и специално за тебе. Благодаря ти за уроците и за твоя пример, на който ще се старая да бъда верен докрай. Винаги съм приемал външната политика на нашата партия и продължавам да я приемам. Където и да се случи, ще чувствам отговорността да бъда кубински революционер и като такъв ще действам. Не оставям на моите деца и на жена ми никакво имущество и не съжалявам, дори се радвам, че е така. Не моля нищо за тях, тъй като държавата ще им осигури живота и учението.

Много неща още имам да кажа на тебе и на нашия народ, но не е нужно, думите не могат да изразят това, което бих искал, и няма смисъл да хабим хартията.

Завинаги до победата! Родина или смърт!

Прегръщам те с революционна жар

ЧЕ

Написано на 1 април 1965 г.

Сподели