Прощално писмо на Че Гевара до Фидел Кастро

D

Фидел!

В този час си спомням за много неща, за това, как се запознах с тебе в дома на Мария-Антония, как ти ми предложи да замина, за цялата напрегната подготовка.

Веднъж ни попитаха на кого от нашите близки да съобщят в случай на смърт и тогава нас ни порази действително реалната възможност за такъв изход. След това разбрахме, че това е така, че в една революция, ако тя е истинска, или се побеждава, или се умира. Много другари паднаха по пътя към победата.

Сега всичко това има по-малко драматична окраска, защото ние сме по-зрели, но все пак това се повтаря. Чувствам, че частично съм изпълнил дълга, който ме свързваше с кубинската революция на нейната територия, и се прощавам с тебе, с другарите, с твоя народ, който вече стана мой.

Официално се отказвам от своя пост в ръководството на партията, от поста министър, от званието майор, от моето кубинско гражданство. Официално мен нищо повече не ме свързва с Куба, освен връзките от друго качество, от които не мога да се откажа така, както се отказвам от своите постове.

Премисляйки живота си, смятам, че съм работил достатъчно честно и предано, и съм се старал да укрепя победата на революцията. Моята единствена сериозна грешка е, че не повярвах в тебе още по-силно още от първия момент в Сиера Маестра, че недостатъчно бързо оцених твоите качества на вожд и революционер.

Преживях великолепни дни и редом с тебе се чувствах горд, че в най-ярките и трудни дни на карибската криза аз принадлежах на нашия народ.

Рядко някой държавник е блестял тъй силно, както ти през онези дни и аз се гордея че съм те следвал без колебания, изцяло приобщен към твоя начин на мислене, виждане и преценка на опасностите и принципите.

Сега моята скромна помощ е нужна в други страни на земното кълбо. Аз мога да направя това, което на теб не се разрешава, защото ти носиш отговорност пред Куба и затова настъпи часът на раздялата.

Знай, че сега изпитвам едновременно радост и мъка, тук оставям моите най-светли надежди на съзидател и най-скъпите за мен хора… Тук оставям народа, който ме прие като син и това причинява болка на душата ми. Ще отнеса със себе си на новите полесражения вярата, която ти вдъхна в мен, революционния дух на моя народ, съзнанието, че изпълнявам своя най-свещен дълг — да се боря срещу империализма навсякъде, където той съществува; това укрепва моята решимост и стократно лекува всякаква болка.

Още веднъж заявявам, че снемам от Куба всякаква отговорност, с изключение на отговорността, свързана с нейния пример. И ако последният ми час ме завари под друго небе, последната ми мисъл ще бъде за този народ и особено за тебе. Благодаря ти за твоите уроци и твоя пример, и ще се постарая да им остана верен докрай. Винаги съм отъждествявал себе си с външната политика на нашата революция, отъждествявам се и досега. Където и да се намирам, ще чувствам своята отговорност като кубински революционер и ще действам като такъв. На моите деца и на моята жена не оставям никакво имущество и това не ме тревожи. Радвам се, че е така. Нищо не моля за тях, защото държавата ще им даде достатъчно, за да могат да живеят и да получат образование.

Бих могъл да кажа още много неща на тебе и на нашия народ, но чувствам, че това не е нужно; не може да се изрази с думи всичко онова, което бих искал, и не си струва напразно да хабя хартията.

Завинаги до победата!

Родината или смърт!

Прегръщам те с революционна жар

Че

Написано на 1 април 1965 г.

Сподели