През пролетта на 2022 г. издателство „Асеневци“ издаде за пръв път на български език книгата на Че Гевара „Мотоциклетни дневници. Пътешествие през Латинска Америка“. Описани са впечатленията на един 23-годишен аржентински младеж, студент-медик, който предприема продължително пътуване първоначално с мотоциклет, а впоследствие – на стоп, изминавайки няколко хиляди километра. От декември 1951 до август 1952 г. той се запознава първо с живота в родната си страна Аржентина, а след това и с Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. Води си подробни бележки, развити по-късно в книга. По южноамериканския си маршрут Че Гевара влиза „в близък контакт с бедността, глада, болестите, с невъзможността да излекувам дете поради липса на ресурси…“.
Още в предговора той ще сподели, че „цялото това лутане из Нашата Америка… ме промени повече, отколкото си мислех“. Според дъщеря му Алейда Марч именно по време на това пътуване Че Гевара е осъзнал, че бедните хора се нуждаят от „неговата сила и упоритост в опитите да се осъществи социалната промяна, която ще им даде възможност да живеят с достойнството, което им е отнето и потъпквано в продължение на векове“.
Като всеки нормален младеж, по време на своето пътешествие Че Гевара се влюбва, забавлява се, чете книги, интересува се от футбол. Но нищо от това не му попречва да види бедността, в която живеят хората вследствие на упражнявания политически и икономически диктат от страна на САЩ. Като студент-медик той осъзнава взаимовръзката между болестите и породилата ги несправедлива социална система. След посещението си при тежко болна чилийска работничка той с възмущение пише:
„Понякога, в моменти като този, когато лекарят осъзнава пълното си безсилие, той копнее за промяна: промяна, която да предотврати несправедливостта на една система, в която само преди месец тази бедна жена все още е изкарвала прехраната си като сервитьорка, хриптейки и задъхвайки се, но живеейки живота си достойно… Именно там, в тези последни моменти на тези хора, чийто най-далечен хоризонт е утрешният ден, човек разбира дълбоката трагедия, която ограничава живота на работниците по целия свят…“
Запознавайки се с работници – членове на забранената Чилийска комунистическа партия, Че Гевара споделя свои младежки разсъждения за комунизма. Той „не е нищо повече от естествен копнеж към нещо по-добро, протест срещу постоянния глад, трансформиран в любов към това странно учение, чиято същност човек никога не би могъл да разбере, но чийто превод „хляб за бедните“ е нещо, което е разбираемо и, което е по-важно, изпълва хората с надежда“. В хода на тези размисли за комунизма е засегната и темата за Сталинския СССР – „там, откъдето идва червеният блясък, който сега осветява света“ и където дори миньорите ходят на работа със „съзнателна радост“.
Че Гевара е особено възмутен от видяното в Чили и в Колумбия. За него „най-голямото усилие, което Чили трябва да направи, е да махне неудобния си приятел янки от гърба си“. По подобен начин стои въпросът и в Колумбия, където полицията патрулира по улиците с пушки и през няколко минути се извършва проверка на документите. В писмо до майка си той намеква, че за цялата тази ненормална обстановка отново главен виновник е „чичо Сам“. Въпреки това ситуацията предразполага и към оптимистични очаквания: „Атмосферата е напрегната и изглежда, че назрява революция“. Че Гевара не е убеден, че поотделно държавите могат да се противопоставят успешно на САЩ и може би затова, когато е в Перу, той вдига наздравица за Обединена Латинска Америка. Обединена – срещу „неудобния си приятел янки“.
В крайна сметка хилядите пропътувани километри водят бъдещия аржентински революционер до категоричното заключение:
„Аз вече знаех… Знаех, че когато великият ръководен дух раздели човечеството на две антагонистични половини, аз ще бъда заедно с народа“.
Както е добре известно, до края на живота си Че Гевара не изневерява на тези свои заветни слова, превръщайки се в модел за подражение на милиони хора по целия свят. Ето защо и всичко, написано от него, остава значимо и до днес, включително и младежките му „Мотоциклетни дневници“.
Б-23
