Че Гевара – Прощални писма

До Фидел Кастро (написано на 1 април 1965 г.)

Фидел!

В този час си спомням за много неща, за това, как се запознах с тебе в дома на Мария-Антония, как ти ми предложи да замина, за цялата напрегната подготовка.

Веднъж ни попитаха на кого от нашите близки да съобщят в случай на смърт и тогава нас ни порази действително реалната възможност за такъв изход. След това разбрахме, че това е така, че в една революция, ако тя е истинска, или се побеждава, или се умира. Много другари паднаха по пътя към победата.

Сега всичко това има по-малко драматична окраска, защото ние сме по-зрели, но все пак това се повтаря. Чувствам, че частично съм изпълнил дълга, който ме свързваше с кубинската революция на нейната територия, и се прощавам с тебе, с другарите, с твоя народ, който вече стана мой.

Официално се отказвам от своя пост в ръководството на партията, от поста министър, от званието майор, от моето кубинско гражданство. Официално мен нищо повече не ме свързва с Куба, освен връзките от друго качество, от които не мога да се откажа така, както се отказвам от своите постове.

Премисляйки живота си, смятам, че съм работил достатъчно честно и предано, и съм се старал да укрепя победата на революцията. Моята единствена сериозна грешка е, че не повярвах в тебе още по-силно още от първия момент в Сиера Маестра, че недостатъчно бързо оцених твоите качества на вожд и революционер.

Преживях великолепни дни и редом с тебе се чувствах горд, че в най-ярките и трудни дни на карибската криза аз принадлежах на нашия народ.

Рядко някой държавник е блестял тъй силно, както ти през онези дни и аз се гордея че съм те следвал без колебания, изцяло приобщен към твоя начин на мислене, виждане и преценка на опасностите и принципите.

Сега моята скромна помощ е нужна в други страни на земното кълбо. Аз мога да направя това, което на теб не се разрешава, защото ти носиш отговорност пред Куба и затова настъпи часът на раздялата.

Знай, че сега изпитвам едновременно радост и мъка, тук оставям моите най-светли надежди на съзидател и най-скъпите за мен хора… Тук оставям народа, който ме прие като син и това причинява болка на душата ми. Ще отнеса със себе си на новите полесражения вярата, която ти вдъхна в мен, революционния дух на моя народ, съзнанието, че изпълнявам своя най-свещен дълг — да се боря срещу империализма навсякъде, където той съществува; това укрепва моята решимост и стократно лекува всякаква болка.

Още веднъж заявявам, че снемам от Куба всякаква отговорност, с изключение на отговорността, свързана с нейния пример. И ако последният ми час ме завари под друго небе, последната ми мисъл ще бъде за този народ и особено за тебе. Благодаря ти за твоите уроци и твоя пример, и ще се постарая да им остана верен докрай. Винаги съм отъждествявал себе си с външната политика на нашата революция, отъждествявам се и досега. Където и да се намирам, ще чувствам своята отговорност като кубински революционер и ще действам като такъв. На моите деца и на моята жена не оставям никакво имущество и това не ме тревожи. Радвам се, че е така. Нищо не моля за тях, защото държавата ще им даде достатъчно, за да могат да живеят и да получат образование.

Бих могъл да кажа още много неща на тебе и на нашия народ, но чувствам, че това не е нужно; не може да се изрази с думи всичко онова, което бих искал, и не си струва напразно да хабя хартията.

Завинаги до победата!

Родината или смърт!

Прегръщам те с революционна жар

Че

***

Писмо до родителите

            Скъпи старци!

Отново чувствам с петите си ребрата на Росинант, отново, облечен в доспехи, се впускам в път.

Преди около десет години Ви написах друго прощално писмо. Доколкото си спомням, тогава съжалявах, че не съм станал по-добър войник и по-добър лекар; второто вече не ме интересува, а от мен излезе не толкова лош войник.

В основни линии нищо не се е изменило оттогава, ако не се смята, че станах значително по-съзнателен, моят марксизъм се вкорени в мен и се очисти. Смятам, че въоръжената борба е единственият изход за народите, борещи се за своето освобождение, и аз съм последователен в своите възгледи. Мнозина ще ме нарекат търсач на приключения и това е така. Само че аз търся особени приключения и съм от онези търсачи, които рискуват собствената си кожа, за да докажат правотата си.

Може би аз се опитвам да направя това за последен път. Не търся такъв край, но той е възможен, ако се изхожда логически от преценката на възможностите. И ако така се случи, приемете последната ми прегръдка.

Обичах Ви силно, само че не умеех да изразя любовта си. Аз съм твърде праволинеен в своите действия и мисля, че понякога не ме разбирахте. При това не беше лесно да ме разберете, но този път — ми вярвайте. И така, решимостта, която аз усъвършенствах с увлечение на артист, ще принуди да действат хилавите крака и уморените бели дробове. Аз ще постигна своето.

Спомняйте си понякога за този скромен кондотиер от XX век

Целунете Селия, Роберто, Хуан Мартин и Пототин, Беатрис, всички.

Силно  Ви  прегръща  Вашият блуден  и непоправим син

***

До моите деца

            Скъпи Илдита, Алейдита, Камило, Селия и Ернесто!

Ако някога прочетете това писмо, значи аз няма да бъда сред вас.

Вие малко ще ме запомните, а най-малките нищо няма да запомнят.

Вашият баща беше човек, който действаше според своите възгледи и безспорно живееше според своите убеждения.

Растете добри революционери. Учете се много, за да овладеете техниката, която дава възможност да се властва над природата. Помнете, че най-главното е революцията и че всеки от нас   отделно   нищо   не   означава.

И главно, бъдете способни винаги да чувствате дълбоко всяка несправедливост, извършвана където и да било в света. Това е най-прекрасната черта на революционера.

Довиждане, дечица, надявам се пак да ви видя.

Татко ви изпраща много целувки и силно ви прегръща.

***

До дъщеря му Илдита

Скъпа Илдита!

Пиша ти днес, но това писмо ти ще получиш значително по-късно. Знай, че те помня и се надявам, че прекарваш радостно своя рожден ден. Ти си почти жена, затова не мога да ти пиша като на децата глупости и измислици.

Ти трябва да знаеш, че се намирам далече и дълго ще бъда разделен с тебе, защото върша всичко, което е по силите ми, за борбата срещу нашите врагове. Малко, но все пак правя нещо и мисля, че ти ще можеш винаги да се гордееш със своя баща, както аз се гордея с теб.

Помни, че предстоят много години на борба и че ти дори, когато пораснеш, ще трябва да дадеш своя принос в тази борба. За нея трябва да се готвиш, да бъдеш добра революционерка, а на твоите години това означава много да се учиш, с всички сили, и винаги да бъдеш готова да подкрепиш справедливото дело. Освен това слушай мама и не си въобразявай много. Това ще дойде с времето.

Бори се да станеш една от най-добрите в училище. Най-добра във всички отношения, ти знаеш какво разбирам под това: учение и революционно поведение, с други думи, сериозно отношение към труда, любов към родината, революцията, другарството и т. н. Аз не бях такъв на твоите години, но аз растях в друго общество, където човекът беше враг на човека. На тебе се падна щастието да живееш в друго време и трябва да бъдеш достойна за него.

Не забравяй от време на време да следиш поведението на малките и да ги съветваш да се учат и да се държат прилежно.  Най-много гледай Алейдита, която с голямо уважение се отнася към тебе като към своя по-голяма сестра.

Добре, старице, още веднъж ти желая да прекараш щастливо своя рожден ден. Прегърни вместо мен мама и Джина, и приеми моята огромна и силна прегръдка за цялото време на нашата раздяла.

Татко ти

Сподели