Откъс от доклада на В. Червенков – „По пътя на Георги Димитров – напред към нови успехи и победи“, 9 септември 1949 г.
Какво беше България преди 9 септември 1944 година?
Тя беше фактическа полуколония на германския империализъм с крайно слаба тежка промишленост, с извънредно изостанало селско стопанство, с варварски фашистки режим, който държеше в безправност трудещите се, безмилостно ги експлоатираше и подлагаше на зверски преследвания техните организации и освободителната им борба. Тя беше плячка в ръцете на хищните капиталистически клики, начело с кобургската династия, които не бяха нищо друго освен посредници на чуждестранния капитал в експлоатацията на нашия народ и се интересуваха само от комисионните, печалбите и изгодите, извличани от безмилостния грабеж на народния труд и богатствата на страната, които и не помисляха да създават крепка национална индустрия, които не бяха в състояние да повдигнат селското стопанство, да го механизират и направят сигурен източник на суровини за индустрията.
Вследствие престъпното управление на тези хищни и паразитни клики, превърнали се в агентура на чуждия империализъм, нашата страна беше извънредно изостанала в своето икономическо развитие, докарана до просешка тояга. Бидейки оръдие на германския империализъм, тя преживя две големи разорителни за нея национални катастрофи и през годините на Втората световна война достигна до положението да играе, въпреки волята и интересите на народа, позорната роля на хитлеристки сателит. Жестоко ограбена, с разнебитено народно стопанство, тикната в задънена улица, очернена в очите на свободолюбивите народи и напълно изолирана от тях, нашата страна беше изпречена пред трета, още по-страшна, гибелна за нея национална катастрофа, от която едва беше спасена от Съветската армия и Деветосептемврийското народно въстание. Такава България получи в наследство Отечественият фронт на 9 септември 1944 година.
Тази стара, буржоазно-фашистка, докарана до положението на васал и сателит България, принадлежи на миналото.
Създадена е нова, народнодемократична, независима и жизнеспособна, пълна с енергия Димитровска България, която, в братски съюз и сътрудничество със Съветския съюз и народнодемократичните страни, смело крачи по пътя на социализма.
