„През дългите векове на турското робство националната искра блещукаше, преди всичко в нашите манастири. Те бяха центровете, дето се пазеше нашата писменост, отдето излязоха и първите будители на националното самосъзнание“ (с. 22)
„Кой не знае, че братята Кирил и Методий цял живот са се борили срещу немщината и срещу немското духовенство? Кой не знае, че Кирил и Методий цял живот са били преследвани и мъчени от немците?… Кой не знае, че славянската писменост и култура е възникнала и се е развила във вековна жестока борба с немците? Това е всеизвестен исторически факт“ (с. 26)
„Исторически факт е, че най-големите герои на нашето национално-освободително движение бяха непримирими врагове на българските чорбаджии и големи търговци. А българското чорбаджийство породи днешните капиталистически тузове, едри фабриканти, предприемачи, банкери. Днешните [1942 г.] управници, каквото и да плещят за себе си, не са нищо друго освен техни чиновници, писачи, прошенописци, кехаи и домашни псета. Това чорбаджийско и тунеядско племе няма нито една светла страница в историята си – неговата история е един наниз от грабежи, от насилия над народа, от подлост, от издайничества, от влачене по корем пред паши и султани, пред чужди царе и крале. Никога то не е стояло начело на българския народ в борбата за свобода“ (с. 37).
„Нашето студентство винаги е излъчвало от своята среда ентусиазирани, предани народни оратори, агитатори, пропагандисти и борци; …Реакционните и фашистки елементи в нашето висше училище са съставлявали в него винаги едно злобно, но безпомощно малцинство. …Студентите са тия, които имат именно призванието да бъдат в първите редове на освободителната борба“ (с. 41-42)
„Сегашната [1942 г.] правителствена интелигенция олицетворява в себе си възведените в квадрат и в куб традиции на подлостта, на малодушието, на продажността, на презрението към своя народ, на угодничеството пред силните на деня, наслоявани през вековете на византийското и на султанското робство у родоотстъпниците-българи, у тия, които придържаха патрахилите на гръцките владици и подаваха чибуците на османските паши, които се срамуваха от българския език и се влачеха по чужди езици, тия, които Паисий жигосваше и гонеше с огненото си слово“ (с. 53)
„На вас се е паднало… щастието да се заловите по-системно за книгата, за изучаване на нашата теория, на марксизма-ленинизма, без овладяването на която партийният работник е безпомощен, ограничен, лишен от възможността да вижда по-далече, да се ориентира самостоятелно в сложната обстановка, в която ние сега [1945 г.] работим… Винаги са били необходими за партията политически издигнати, теоретически добре подковани партийни кадри“ (с. 61)
„Нашата партия наброява в тоя момент 300 000 члена. Грамадното мнозинство на тези членове са съвършено нови хора. Те са хора близки до Партията, съчувственици, но те не са още действителни комунисти. Пред нас стои грамадната задача да ги възпитаме политически, да ги направим действителни комунисти. Не е лека тази задача, но тя трябва да бъде осъществена“ (с. 62)
…Трябва така да си организирате работата, че винаги да намирате поне един час в деня, за да четете, да изучавате марксизма-ленинизма, да повдигате постоянно своята политическа подготовка“ (с. 63)
„Кирил и Методий и тяхното дело са съединително звено между славяните, и днес [1945 г.], когато славянството е сплотено и тържествува пълна победа над своя вековен и заклет враг – тевтонските завоеватели, ние, прекланяйки се пред тяхното дело, изтъкваме с още по-голяма сила задачата да крепим всячески бойното славянско единство, така внушително проявено през току-що завършената война срещу хитлеристка Германия, защото това бойно славянско единство е главната гаранция срещу възможни агресии от страна на германските завоеватели в бъдеще“ (с. 87)
„Трябва решително да се осъди като неотечественофронтовско и враждебно на Отечествения фронт всяко безразборно таксуване като фашисти или помагачи на фашизма такива интелигенти – писатели, учени, професори и др., – които, при едни или други обстоятелства, са били на служба през време на фашисткия режим, но не са били активни фашисти. На тези хора Отечественият фронт трябва да даде възможност да се преориентират на страната на Отечествения фронт“ (с. 94)
„Септемврийското въстание преди 22 години, което беше едно антифашистко народно въстание, не успя между другото и за това, че значителна част от интелигенцията тогава не взе страната на въстанието“ (с. 94)
„Силата на съветското изкуство се крие в правдивото художествено отражение на действителността, в единството между това правдиво художествено отражение на действителността и художествената форма. Съветското изкуство служи на интересите на съветския народ, а интересите на съветския народ изцяло съвпадат с интересите на прогресивното човечество. Затова то е общочовешко изкуство“ (с. 103)
„В съвременното буржоазно изкуство, в това число и в изобразителното, реакционните черти изпъкват все по-рязко и бих казал, все по-нагло. Бягството от реалния живот, отрицанието на възможността да познаем законите на обективната действителност, ирационализмът, неограниченият индивидуализъм, шовинизмът, безперспективността, отрицанието на всяка вяра в живота, в напредъка, в бъдещето, съставляват главни негови характерни черти. Съвременното буржоазно изкуство преживява дълбоката и непреодолимата органическа криза на капиталистическата система, която е обречена на гибел. Буржоазното изкуство гние преди всичко в своето идейно съдържание. Това гниене на неговото съдържание върви ръка за ръка с разложението на художествената форма“ (с. 103-104)
„Нашите читалища са, можем да кажем, самобитна българска рожба, която има дълбоки корени в народа. Неслучайно в годините на фашисткото мракобесие читалищата бяха антифашистки, патриотични крепости, които помагаха на борбата против фашизма за освобождаване на народа от оковите на капиталистическата реакция“ (с. 111)
„Смирненски и Вапцаров – това е най-високата точка, до която е стигала досега българската революционна поезия след Христо Ботев“ (с. 115)
„След Христо Ботев, Христо Смирненски е първият български поет, който, като Ботев, в своето творчество се сля изцяло с народа, стана негово знаме, негов трибун, спечели любовта му без остатък.
…знаменитите „Въглекопачи“… според мен са ненадминато художествено въплъщение на ленинския призив към комунистите: „Навътре в масите!“
…В течение на две десетилетия борците против фашизма – в предприятията и учрежденията, на улицата, в стачките, демонстрациите, в полето, в затворите и карцерите, в лагерите, на балкана – навсякъде отиваха на борба, на подвизи, на мъки и на гибел с чудесните песни на Смирненски.
…Революционната поезия на Смирненски е постоянен зов към нашите поети и писатели да вървят заедно с трудещия се народ … „на труд, на празник и на смърт“ – както казва Маяковски“ (с. 117-120)
„Всеизвестно е, че по времето на нашето национално възраждане читалищата възникнаха като негови просветни огнища и разсадници на будни, безпределно предани апостоли на българската национална освободителна революция. Всеизвестно е също така, че по-късно, през времето на кървавата фашистка диктатура, нашите читалища бяха убежище и опора на борците против фашизма, светилник на антифашистката просвета“ (с. 122)
„След 9 септември 1944 г. … Партията отвори широко вратите си за приемане на нови членове без кандидатски стаж. В Партията навлязоха из средата на трудещите се много нови членове, движени от големи симпатии към нея, но още далеч неподготвени да изпълняват ролята на преден отред на работническата класа, с не малко дребнобуржоазни навици, схващания и предразсъдъци. Това обстоятелство спомогна на различни отрицателни, назадничави влияния и настроения да проникват в отделни звена на Партията и да ги правят неспособни да мобилизират масите на борба за правилно осъществяване нейната линия, срещу трудностите, да ги обричат на пасивност, на влачене в опашката на събитията, нещо повече – понякога да ги правят открити изразители на антипартийни тенденции.“ (с. 128)
„Но ние си даваме сметка за това, че само чрез школи, курсове и кръжоци, чрез лекции и беседи не може да се разреши задачата за овладяване марксистко-ленинското учение от партийните кадри. Школите, курсовете, кръжоците, лекциите и беседите са важно, но помощно, а не главно средство за тази цел. Главно средство за тази цел си остава самообразованието, самостоятелното изучаване марксизма-ленинизма.“ (с. 133)
„Самообразователната работа на партийните членове обаче, въпреки наличието на благоприятни обективни възможности, стои на много ниско стъпало. По-голямата част от нашите кадри много малко четат, нямат вкус към четенето, купуват изданията на Партийното издателство, редят ги на етажерките, но не ги четат. Има такива другари, които даже „Работническо дело“, да не говорим за „Ново време“, редовно не четат. Член на околийски комитет заявява пред пленума: „Аз не чета, другари. Трябва да ви кажа, че забравих дори това, което преди знаех.“ Членка на Околийския комитет на Партията и на Съюза на бойците против фашизма признава: „От 9 септември 1944 година досега да съм прочела най-много две-три романчета. Като взема книга, едва прочитам няколко страници и заспивам“. В доклада на Павликенския околийски комитет по резолюцията на XVI пленум на ЦК се казва: „Всички, с малки изключения, членове на комитета поради претрупаност с практическа работа малко се просвещават. Превърнахме се в груби практици…“ А има случай, като този със секретаря на Вишовградската организация, сега изключен от Партията, който избяга от учителския партиен курс в Царева ливада, защото уж го излъгали, че било курорт, а го накарали да чете. За съжаление, посочените примери не представляват отделни, изолирани куриози, а се срещат често в Партията.
Една от главните причини за това е, че съвършено слабо в Партията се пропагандира и внедрява изпитаният метод на самостоятелно изучаване историята и теорията на марксизма-ленинизма, необходимостта от четене, вярата, че партийците могат да изучат с успех основите на марксизма-ленинизма чрез самостоятелно четене. Недостатъчно е разяснявано пред широките партийни маси, особено в средата на новите членове, че овладяването на марксизма-ленинизма не е задача, която е по силите само на неголям кръг дейци, а е нещо, което може да се добие, да се постигне, че то е по силите на всеки, който има за това желание, прояви настойчивост и твърдост на характера, каквито се искат за овладяване на всяка друга наука, че толкова повече това е постижимо, като се имат предвид създадените след 9 септември у нас големи обективни възможности. Недостатъчно се сочи примерът на упоритата, при всички условия – в процеса на работата и в борбата, на свобода и в затвора, често пъти с тежки пранги на ръцете и краката и пред непосредствената реална перспектива на разстрела и бесилото – самообразователна работа на изпитаните наши стари кадри, партийни ръководители и в това отношение преди всичко поучителният пример на нашия учител и вожд другаря Георги Димитров.“ (с. 134-135)
„Но и досега далеч не е изпълнено изцяло указанието на IX пленум на ЦК, че решаващо средство за пропагандата на марксизма-ленинизма е нашият печат. В нашия печат и досега не се поместват системно статии по въпросите на марксизма-ленинизма, консултации, отговори на въпроси, методически и методологически указания, отделни лекции, конспекти в помощ на самообразоващите се“ (с. 138)
„Въпреки достигнатите от 9 септември 1944 год. насам несъмнени успехи по линията на разширяването мрежата от партийните школи, курсове, кръжоци, на партийните просветни събрания, на издателската дейност, публичните лекции и др. мероприятия, марксистко-ленинската възпитателна работа в Партията сериозно изостава от растящите потребности с оглед на нейната ръководна роля и на огромните задачи, които изострянето на класовата борба при изграждането на основите на социализма в нашата страна поставя пред Партията като цяло и пред всеки комунист отделно. Главната причина за това е, че марксистко-ленинската просвета в Партията не е още станала на дело повседневна работа на партийните ръководства, не стои пред тях на дело като централна вътрешнопартийна задача, от разрешението на която зависи успехът на Партията. Сталинската мисъл, че „колкото по-високо е политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност на деятеля от която и да е област на държавната и партийна работа, толкова по-висока и плодотворна е самата работа, толкова по-ефективни са резултатите от работата и, наопаки, колкото по-ниско е политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност, толкова по-вероятни са несполуките и провалите в работата, толкова по-вероятно е издребняването и израждането на самите дейци в тесногръди практици и педанти“ – тази сталинска мисъл не е станала още плът от плътта и кръв от кръвта в работата на нашите партийни ръководства. Задачата за политическата подготовка на нашите кадри, с помощта на които се осъществява ръководната роля на работническата класа във всички области на нашия държавен, стопански и културен живот, не е осъзната на практика във всички звена на Партията като най-насъщна задача.
Партийните членове, на каквато и работа да се намират, трябва да се проникнат от съзнанието, че „…без знание на теорията на марксизма-ленинизма, без овладяване на болшевизма, без преодоляване на своята теоретическа изостаналост…“ те „…ще куцат с двата крака, тъй като задачата за правилното ръководство на всички отрасли на социалистическото строителство изисква от практиците да овладеят основите на марксистко-ленинската теория, изисква умение да се ръководят от теорията при разрешаването на въпросите на практическата дейност“ (из решенията на ЦК на ВКП(б) за постановката на партийната пропаганда във връзка с излизането на „Краткия курс по история на ВКП(б)“ от 14. XI. 1938 год.)“ (с. 139-140)
„Нашата партия не може да се помири с по-нататъшното изоставане на марксистко-ленинското възпитание на партийните членове, с теоретическата назадналост на своите кадри. Петият конгрес на Партията трябва да задължи всички партийни организации, преди всичко техните ръководства, да разгърнат в максимални размери повседневната работа по издигане идеологическото равнище на партийните членове чрез системно изучаване основите на марксизма-ленинизма. Необходимо е цялата партия отгоре додолу и отдолу догоре да се проникне от съзнанието, че овладяването на марксизма-ленинизма от нейните кадри и членове сега е централна вътрешнопартийна задача, че тая задача трябва да се осъществява с всички сили, последователно и неотклонно“ (с. 141)
„В основата на пропагандата и изучаването на марксизма-ленинизма, както и досега, лежи и трябва да лежи „Краткият курс по история на ВКП(б)“. „Краткият курс по история на ВКП(б)“ е класическа енциклопедия на марксизма-ленинизма, история на всемирноисторическия опит на великата партия на Ленин и Сталин, стояща начело на цялото прогресивно човечество“ (с. 144)
„Предложените в проекторезолюцията мероприятия целят да създадат необходимия размах на партийно-просветната работа и да ликвидират с нейното опасно изоставане. Осъществяването на тези мероприятия трябва да се съпътства със създаване на широко партийно обществено мнение против всички ония, които се отнасят пренебрежително към партийната просвета и повишаването на своята марксистко-ленинска съзнателност. По най-решителен начин трябва да се осъждат онези, които се отнасят безгрижно към просветата, не изпълняват първото уставно задължение, че всеки партиен член е длъжен неуморно да работи за повишаване на своята политическа съзнателност, за усвояване основите на марксизма-ленинизма“ (с. 146)
„ „Работническо дело“ трябва да прониква във всички ъгли на страната, сред всички слоеве на населението, да стане в пълния смисъл на думата вестник на народа, да се организира колективното четене и обсъждане на ръководните статии, печатани в него, като същевременно се осигури редовното сътрудничество както от страна на партийните организации, така и от страна на безпартийните трудещи се“ (с. 150)
„Премахването на капитализма от икономиката на страната трябва да бъде съпроводено с извършването на цяла културна революция“ (с. 152)
„…трябва да се предприеме истински културно-просветителен поход сред народа за изкореняване на всяка назадничавост, на всяко мракобесие, на попщината, за разпространение в неговата среда на научни и политически знания, за неговото идейно и политическо издигане, за възпитанието му в социалистически дух. Огнища на тази културно-просветна работа трябва да бъдат нашите читалища. Ние трябва да издигнем значението и ролята на читалищата като една от най-важните обществено културни организации в Народната република България – със славно историческо минало, с престиж и дълбоки традиции в народа, призвана да внесе много съществен дял в борбата и работата за социалистическо преобразуване на нашата страна, за изграждане на нашата нова култура – национална по форма и социалистическа по съдържание. Ние трябва да превърнем читалищата във всяко село, във всеки квартал, във всяко предприятие в главно огнище за обща и политическа просвета“ (с. 153)
„Аз искам тук, пред нашия V конгрес, да изтъкна и подчертая огромната роля, която нашият народен учител, тоя скромен, но забележителен труженик, тоя пръв възпитател на нашите деца, играе и трябва да играе в политическата и обща просвета на народа, в извършването на културната революция в страната. Нашият народен учител трябва да бъде и морално-политически, и материално, според нашите възможности, подпомогнат в неговата работа, ролята му в нашия културен фронт – подчертана и издигната“ (с. 153)
„С всички сили трябва също така да се развива културната самодейност на трудещите се, особено на младежта, като по този начин из недрата на народа се издигат млади, нови таланти и се подпомага и насочва тяхното всестранно развитие“ (с. 154)
„Нашето радио в по-голяма степен отколкото досега трябва чрез подходящи популярни лекции, беседи и по други начини да разпространява всред народа научни и политически знания. Необходимо е също така да се подобрява езикът на радиото, да бъде той образен и прост, понятен, разбираем за широките народни маси, говоренето по радиото – ясно, изразително“ (с. 155)
„Настъплението срещу капиталистическите елементи в икономиката на страната трябва да се съпровожда с организирано и умело настъпление срещу капитализма и влиянието на империализма и на идеологическия фронт. С могъщия светилник на марксизма-ленинизма трябва да надникнем във всички ъгли на идеологическия фронт, да извадим на бял свят гнилото, негодното, вредното, да прочистим и проветрим окопите, траншеите, бункерите на този фронт, да прегледаме редовете на бойците, тяхното досегашно въоръжение, да сменим ръждясалите кримки, да превъоръжим постепенно целия идеологически фронт с великолепните, всепобеждаващи и никога неостаряващи оръжия на марксизма-ленинизма“ (с. 162)
„Верни на марксизма-ленинизма, ние, българските комунисти, сме законни наследници и продължители на всичко действително демократическо, прогресивно, народно, създадено в нашата история. От това наследство ние не само не се отказваме, но грижливо го пазим, изучаваме и развиваме“ (с. 163)
„…комунистическа партия, която не умее да печели съюзници – постоянни, но също и временни, – да използва тези съюзници, да се бори да неутрализира, макар и за известно време, възможните свои утрешни врагове, за да изолира колкото се може по-пълно главния свой враг – в случая след 9 септември фашистката капиталистическа буржоазия; комунистическа партия, която за тази цел не прави никакви компромиси, която иска всичко сама, със собствени ръце да свърши, която не умее да работи и с чужди ръце – такава комунистическа партия не е още зряла, болшевишка, марксистко-ленинска партия, не може да осигури необходимото ръководство на трудещите се. Такава комунистическа партия не е в състояние с успех да ръководи борбата на идеологическия фронт и да привлече на своя страна и интелигенцията“ (с. 165-166)
„Враждебните на марксизма-ленинизма идеологии трябва да бъдат разбити на пух и прах, безмилостно изкоренени от нашата действителност, те нямат право на съществуване. Затова е необходима постоянна борба. Защото докато има антагонистически класи, докато има още капитализъм – ще има враждебни идеологии; в една или друга форма те ще се проявяват“ (с. 166)
„Нека никой от нашите работници на теоретическия фронт да не забравя никога, че внедряването на марксизма-ленинизма в науката и изкуството не може да се „обяви“, да се декретира. С „ура“ идеологически позиции не се превземат. Необходимо е неуморна работа на нашите теоретически кадри над себе си; те трябва като от огън и чума да се пазят от всякакво самоуспокояване и главозамайване“ (с. 167)
„Ние воюваме срещу буржоазната идеология не на живот, а на смърт. Ние не бива да оставим и няма да оставим ъгълче на идеологическия фронт, гдето да се притайват теориите и възгледите на класовия враг, гдето да не пламне животворният огън на всесилното марксистко-ленинско учение.
Но затова тъкмо е необходима непрекъсната работа на нашите теоретически кадри за повишение на своята квалификация. Те трябва упорито да овладяват все повече и повече фактически знания в определената специалност, която имат. Без знание на специалността, на конкретните факти в дадена наука марксизмът се превръща в гола методология, в схема. Комунистите на идеологическия фронт трябва да имат съзнанието за голямата отговорност, която лежи на техните плещи за преустройството на този фронт съобразно изискванията на нашето движение към социализма, и така да работят над себе си, че да имат решително предимство над представителите на старата буржоазна култура не само в областта на методологията, но и като специалисти. Необходимо е комунистите от различните области на науката да покажат на дело в своята научна работа такова конкретно приложение на марксизма-ленинизма, което да изтъкне нагледно всичките негови предимства като метод, като ръководство за изследване и действие“ (с. 167-168)
„На историческия фронт растат нови млади кадри, които трябва да се насърчават, но те са длъжни да работят упорито, за да овладеят марксистко-ленинския метод, да станат едновременно с това и дълбоки познавачи на историческите факти“ (с. 172)
„Ние отричаме или считаме за безпомощна и неправилна методологията на такива наши стари учени като Златарски, Иширков, Ников, Иванов, Шишманов, но ние уважаваме и ценим тяхната дълбока ерудиция и нашите хора няма защо да не се поучат от тях в това отношение“ (с. 173)
„Какво искаме ние от нашите поети и писатели?
Ние искаме от тях да осигурят такова задълбочено развитие на художествената литература (проза и поезия) по пътя на социалистическия реализъм, при което тя да няма други интереси освен интересите на народа, на държавата и със своето правдиво отражение в художествени образи на борбата на нашия народ за прехода от капитализма към социализма да помага на Партията, на Отечествения фронт и държавата да възпитават народа, а особено младото поколение, в преданост и вярност към великото дело на социализма, към родината, да го окриля в неговия труд, да развива у него чувствата на бодрост и увереност, волята и способността да преодолява всички препятствия, да усилва неговата омраза към народните врагове, да го въоръжава срещу всичко гнило и разлагащо народния организъм, срещу всяко мракобесие, да съдейства за всестранното укрепване на неговата солидарност с борещите се за траен мир и демокрация други народи, и преди всичко с великите съветски народи – наши освободители. Ето какво искаме от нашите поети и писатели, от българските инженери на човешката душа“ (с. 179)
„В областта на музикалното творчество в страната усилията трябва да се съсредоточат в укрепване и по-нататъшно развитие в духа на народното музикално творчество и класическите музикални произведения, на дълбоко свързана с трудещия се народ, близка и разбираема за него, правдива, изразителна, мелодична, високо идейна и дълбоко вълнуваща по съдържание българска музика и песен, които да съдействат за издигане на музикалната култура на широките народни маси и да стимулират техния труд и борбата им за социализъм“ (с. 181)
„Често пъти поради слаба бдителност се промъкват съвсем упадъчни, антихудожествени, развращаващи американски или други западноевропейски филми, които пречат за правилното идейно-художествено възпитание на нашия народ, особено на младежта, и противоречат на насоките на културната ни политика.
Трябва да се развие в максимални размери използуването на киното като едно от най-могъщите средства за въздействие върху населението; да не се допускат на нашите екрани развращаващи и разлагащи западноевропейски филми, да се дава и в бъдеще решителна преднина върху нашите екрани на високо художествения и социалистически съветски филм; да се вземат мерки за създаването на добри документални филми върху теми из борбите за изграждането на нашата социалистическа, материална и духовна култура, както и за час по-скорошното осигуряване на страната с отечествен художествен игрален филм“ (с. 182-183)
„Нека най-добрият паметник, който ние, признателните потомци на Христо Ботев, ще му издигнем, да бъде построеният в нашата страна социализъм“ (с. 188)
„Да обединим в последователна борба срещу формализма всички наши художници, да ги обединим крепко в колектив, който все повече овладява социалистическия реализъм като метод на творчество, който работи да създаде художествени произведения, свързани с живота, със социалистическото строителство, вдъхновяващи трудещите се на борба за окончателното тържество на социализма“ (с. 201)
„Трябвало да бъдем снизходителни към произведенията на партийните членове писатели, защото били комунисти. Откъде накъде? Тъкмо спрямо себе си ние трябва да бъдем и най-взискателни, и най-безпощадни“ (с. 210)
„Всичко положително, което има българската литература до 9 септември 1944 г., е наше общонационално богатство, което трябва да се пази, уважава и цени, и да бъде развивано по-нататък. …Известно е, че Елин Пелин не е партиен член, в миналото, както знаете, не беше наш съчувственик. А какво ще кажете за неговото художествено творчество? Може ли български писател, ако той е истински писател, да работи, без да се учи от Елин Пелин? Днешният наш писател… трябва да бъде майстор на словото и познавач на народа като него…“ (с. 211)
„Другарите от Писателския съюз през цялата 1948 година са занимавали Централния комитет и Комитета за наука, изкуство и култура главно с въпросите за материалното снабдяване, финансовите въпроси, въобще въпросите, свързани с личното обслужване. Аз не казвам, че тия въпроси не трябва да се поставят, че са маловажни, но с нито един творчески въпрос те не дойдоха в ЦК“ (с. 212-213)
„Трябва добре да прегледате вашите собствени редове [на писателите-комунисти – бел. ред.]. Не всички, които седят тук, са вече марксисти. Не всички, които имат партиен билет, са станали вече болшевики… Влязоха след 9 септември, поради широкото разтваряне на вратите на Партията, мнозина такива другари, които, при други условия, биха били само съчувственици или най-много кандидати за членове на Партията“ (с. 213)
„Ние се борим против формализма като вреден метод на творчество, който отдалечава изкуството от живия живот. Ние искаме такова изкуство, което да вдъхновява трудещите се в социалистическото преобразяване на страната… Ние се борим да преодолеем формализма като вреден метод на творчество, но ние се борим и да помагаме в това отношение на художниците, а не да гоним и да унищожаваме самите художници“ (с. 219-220)
„Без критика не може да мине. Ние никому няма да клатим шапка, да премълчаваме грешките: ще критикуваме, но в същото време и ръка ще подаваме, ръка за помощ. Такава е нашата генерална линия – линия на помощ, на превъзпитание. Ние не си въобразяваме, че построяването на социализма е работа само на комунистите. Всички, които могат да работят и могат да бъдат полезни – трябва да дойдат при нас и да бъдат с нас“ (с. 223)
„Партийният билет още не означава овладяване на марксизма-ленинизма… Партийният билет не прави ученият. Оня, който се кичи с партийния билет, като с някаква индулгенция, която трябва да му отвори всяка врата, да му предостави всеки пост, очевидно не е никакъв комунист, случайно е попаднал в Комунистическата партия. Комунистическата партия такива членове не може да търпи в своите редове. Партийният билет привилегии не дава, той предявява повишени изисквания пред оня, който е удостоен с честта и правото да го носи. В Академията [БАН – бел. ред.] за членовете на Партията то означава: беззаветна, къртовска и безшумна работа за овладяване на науката на науките – марксизма-ленинизма…“ (с. 226-227)
„Науката е гранит, който трябва да се гризе. Тук е нужна прилежност, методичност, последователност, сизифовски труд. Грош цена на самохвалковци, които заучат по няколко цитата и вирнат нос, никому не дават мира от претенциите си за големи постове, за всезнайство. Гонете такива фанфарони по-далече от Академията! Нашите хора трябва да се учат и да растат, да станат истински учени, науката да ги признае и тогава ние ще имаме Академия, достойна за нашето време“ (с. 229)
„И капитализмът, и старата буржоазна държава имаха, несъмнено, своите кадри. Но това бяха кадри, приспособени да поддържат системата на експлоатацията на човек от човека, системата на бясната гонитба за печалби.
Капиталистическото стопанство по силата на своята природа създава тесни специалисти, чужди на действителния ход на нещата, неспособни да разберат този действителен ход на нещата, най-често поради това, те, тези специалисти, се превръщат в оръдия на експлоататорските капиталистически групи. В същото време капиталистическото стопанство прави голяма част от тези кадри по най-различни начин свързани с буржоазната класа, отчуждава ги и ги противопоставя на трудещите се. Днес социалистическото стопанство изисква не такива кадри, не какви да е кадри, не специалисти въобще.
Плановото социалистическо строителство, което е основано не върху печалбата, не върху експлоатацията на човек от човека, изисква други кадри. То изисква такива кадри, които не само да познават добре своята специалност, да са висококвалифицирани специалисти, добри познавачи на своето дело, но да познават и законите на общественото развитие, да са непримирими към буржоазната идеология, да са проникнати от духа на болшевишката партийност, да са истински патриоти, да нямат други интереси освен интересите на народа, освен интересите на народното социалистическо дело, това народно социалистическо дело да е тяхна собствена кръв и плът“ (с. 240-241)
„Старият тип студент, който се записва в университета, за да изклинчи, да кажем от военна служба, който безконечно записва и презаписва семестри, без да се мерне на лекции и упражнения, без да взима каквито и да било изпити, или пък цялото свое студентстване превръща в стремеж да се докопа до диплома, без оглед на това, дали е овладял дадена дисциплина, дали е готов да влезе в живота като пълноценен борец и работник на своя народ и своята държава, този стар тип студенти трябва да изчезне, трябва да се забрави като едно тежко, печално възпоменание.
…На нашата страна са нужни други студенти, нови студенти, които на учението, на университета гледат като на свое първо задължение към Родината, към трудещия се народ и имат високо съзнание, че всичкото си внимание и всичкото си време трябва да посветят на учебната си работа, за да станат годни специалисти“ (с. 242)
„Ние искаме да преодолеем и ние ще преодолеем състоянието, при което преподавателите виждат своите студенти само от висотата на катедрите, както е било, както е било в повечето случаи в миналото: студентите – сами за себе си, на една страна, преподавателите – сами за себе си, на друга страна, и се срещат само отвреме-навреме при лекциите, на известни упражнения и изпити. Не. Преподавателят, професорът, доцентът, трябва да бъдат повседневни ръководители на учебната работа, на възпитанието на студента, истински командири в подготовката на кадри за нашата страна“ (с. 243-244)
„Братоубийствени войни, две национални катастрофи, стотици хиляди убити, сакати, вдовици и сираци, разорение на народното стопанство, две десетилетия кървав ужас на фашизма, мракобесие, назадналост и нищета – ето плодовете от полувековното господство на монархията и реакционната клика, сгрупирана около нея“ (с. 258)
„Ние не можем и няма да правим никакви компромиси с буржоазната идеология във всичките й разновидности“ (с. 262)
„Но не може да се ръководи, не могат да бъдат учени и напътствани другите, ако сами тия, които са призвани да осъществят тази политика, да учат и напътстват другите, не са подготвени. Затова работата над себе си съставлява най-първото задължение на сътрудниците на Комитета за наука, изкуство и култура“ (с. 263)
„Крайно пакостно е, когато комитетският сътрудник си мисли, че трябва да го слушат и уважават само заради неговия чин, и си позволява да гледа на ръководителите на подведомствените учреждения от високо, от горе на долу, позволява си да ги командва. Трябва да ви уважават и да се считат с вас не поради чина, който заемате, а за умението, за знанията ви, за конкретната помощ и указания, които вие давате“ (с. 264)
„Също така необходимо е сътрудниците на Комитета да се отнасят самокритично към своята работа, да не изпитват никакъв страх и колебание да признаят направената грешка или допуснатата слабост, да бъдат винаги готови да ги поправят. Ленин е казал, че не е умен този, който не прави никакви грешки; умен е този, който прави не особено големи грешки и бързо поправя тези грешки. В Комитета трябва да съществува здрава атмосфера на градивна, творческа критика и самокритика. Не се бойте да разкривате безпощадно нашите собствени недостатъци и допуснати грешки. Грамадни са задачите, които решаваме. Те изискват собствените си недъзи да не премълчаваме, а с желязна ръка да ги отстраняваме“ (с. 264)
„Сътрудниците на Комитета са поставени на боеви постове на културния фронт. На такива постове те са поставени не за да се кичат, да се подголемяват, да им растат не според боя ушите. На колкото по-важен и по-висок пост се издига някой в нашата република, толкова по-големи стават неговите задължения към народа, толкова по-голяма е неговата отговорност“ (с. 265)
„Никакви компромиси с идеологията на врага! Развивайте и укрепвайте навсякъде болшевишка войнственост против буржоазната идеология! Зорко бдете против вражеските прояви, против контрабандите на идеологическия фронт!“ (с. 265)
„Някога, по времето на Васил Левски и Христо Ботев, български патриот беше само оня, който се бореше не на думи, а на дело против турското иго, против турския феодализъм, против чибукчиите и шпионите на турския султан и турските паши. Истински патриот беше само оня, който в лицето на руската революционна демокрация, начело с Чернишевски, виждаше опора и помощ за българското национално освобождение.
В наше време, в сегашната конкретна историческа обстановка, патриот е само оня, който не на думи, а на дело се бори против агресивните планове и намерения на англо-американския империализъм, против неговите явни и прикрити агенти и шпиони, против буржоазния национализъм. Патриот е само оня, който отстоява социалистическото развитие на родината. Патриот истински е само оня, който е за българо-съветската дружба и с всички сили работи за нейното укрепване и разширение“ (с. 270)
„Национализмът е идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма, на откъсването от този лагер и преминаване в лагера на империализма, на реставрацията, на бонапартисткия контрареволюционен преврат. Национализмът означава израждане на Партията в буржоазна, контрареволюционна партия. Национализмът означава превръщане на България в империалистическа колония. Национализмът е измяна към родината. Национализмът е смъртен враг на патриотизма, на истинското родолюбие. Без безпощадна не на живот, а на смърт борба против национализма, няма Комунистическа партия“ (с. 273)
„…без овладяване на марксизма-ленинизма не може да има траен успех в работата. Без това не са възможни, както учи другарят Сталин, увереност и съзнателност в работата. Без марксистко-ленинска подготовка в работата е все едно като капитан на кораб без компас, като рудничар в подземието без лампа. Да работиш без марксистко-ленинско образование, то значи да работиш пипнешком, като слепец, да си изложен на постоянни грешки, на провали, да не си способен да разпознаваш врага. …Главното и изпитано средство за овладяване на марксизма-ленинизма е самообразованието“ (с. 276)
„Който иска „свобода“ от Партията, той трябва тутакси да изхвръкне от нея, той е пратеник на врага в нейните редове“ (с. 291)
„Нашият печат няма остри зъби, не воюва срещу недостатъците в нашата работа, не организира, не повдига енергията и яростта на трудещите се против тези недостатъци, не подема новото, растящето, не го носи широко в народа, не агитира действено, …той се плъзга още по перваза на събитията. …не се виждат признаци да израстват зъби на нашия печат, не се вижда той да е станал или да става боздуган в ръцете на Партията в борбата срещу недостатъците в нашата работа, срещу носителите на безобразията, срещу бюрократите и мъртвите души по канцелариите, срещу лентяите, дезорганизаторите на обществената и държавна дисциплина, без оглед на лицата и заемания пост, да е станал или да става действен агитатор и организатор на растящия трудов подем в страната, на строителството на социализма.
…Очевидно, голяма е силата на консерватизма, на старите съзерцателни, небоеви, неболшевишки традиции в средата на нашия стар журналистически кадър, на склонността към сензацията, на повърхностното – от птичи поглед – отношение към събитията, към основните тенденции на общественото развитие, на липсата на войнстваща партийност в цялата му работа“ (с. 296-297)
„Няма такава област от човешката култура, коята да не е представена на руски език. Който иска да черпи от нея с най-голяма полза, той трябва да знае руски език.
Истинско щастие за нас, българите, е, че нашият език е така близък на руския език, че изучаването на руския език у нас по такъв начин е улеснено, обшодостъпно. Трябва и да се възползваме с най-голяма готовност и енергия от това щастие – и да насърчаваме, да разширяваме, да организираме все по-широкото изучаване на руския език от нашата младеж, от цялата наша интелигенция, от всички любознателни и напредничави люде в народа.
Всеки от нас трябва да знае, да обича, да тачи и уважава своя роден език, езикът на Левски и Ботев, на Иван Вазов и Елин Пелин, на Смирненски и Вапцаров. Знанието на руския език обаче – езикът на Пушкин и Толстой, на Тургенев и Чехов, на Горки и Маяковски, езикът на Ленин и Сталин – толкова близък и роден на българския език – ни приобщава направо към съветската култура, приобщава ни най-добре и най-широко със световната култура“ (с. 314-315)
„Новите победи ще бъдат толкова по-големи и по-трайни, колкото по-трезво ние оценяваме вече достигнатите, колкото по-малко се оставяме да се увлечем от успеха, да се успокоим от направеното, колкото по-упорито работим, за да преодоляваме недостатъците в нашата работа, колкото повече ние сме самокритични и умеем да изслушваме критиката, да се вслушваме в нея, да правим от нея изводи.
…каквото сме извоювали и постигнали, то е вече налице, никой не може да ни го отнеме, а да се вгледаме в непреодоляните още недостатъци, да мобилизираме нашите възможности, за да преодолеем тези недостатъци, та да дадем още по-хубави, по-трайни художествени произведения – това е нашият дълг“ (с. 316-317)
„Провъзгласявам наздравица за киноизкуството като могъщо и мобилизиращо средство и оръжие в ръцете на народната власт“ (с. 317-318)
„Критиката на недостатъците и недъзите е чистилище за строителите на народно-демократическа България и на нейното изкуство, тя е това, което е топлата баня за кирта на човека. Не бива да се бяга от тази баня, защото, който от нея бяга, той само ще продължава да носи напластилата се у него всевъзможна кир. Вентилаторите на критиката и самокритиката трябва да се включат в театъра на пълен ход. Необходим е чист въздух в него“ (с. 325)
„…нашата икономика стремително скача напред, обществените преобразования коренно изменят облика на страната. Не с такива темпове върви напред нашият идеологически фронт. Той изостава, значително изостава, в сравнение с бурния темп на икономическото и обществено развитие“ (с. 328)
„Да утвърди марксистко-ленинската наука като господстваща във всички области на знанието, да изгони и из последните й убежища и прикрития идеологията на реакционната буржоазия, да издига социалистическото съзнание на народните маси, да укрепва постоянно народнодемократическите учреждения и тяхната дейна преобразователна роля – такава е главната задача на нашия идеологичен фронт, на фронта на културата“ (с. 329)
„…и в областта на идеологията и културата главното за нас в този момент е подбора на кадрите и проверката на изпълнението“ (с. 332)
„Да осигурим теоретически добре подковани, творчески овладели марксизма-ленинизма дейци, дейци боеви, високо принципиални, непримирими към всяка проява на реакционната буржоазна идеология, непреклонни и упорити борци за осъществяване докрай на партийната линия на идеологическия фронт – такава е практическата задача, която ние трябва да решим“ (с. 333)
„Едно от своеобразията на нашето обществено развитие след 9 септември 1944 г. се състои в това, че интелигенцията в грамадното си мнозинство зае положително отношение към народната власт, тръгна с нея и върви с нея“ (с. 333)
„Не може в сегашните условия да има истинска народна интелигенция без марксистко-ленинска идеология“ (с. 334)
„Съществува у някои страх от критиката. Подобен страх е вреден за работата. Критиката на недостатъците цели да премахне недостатъците, а не носителите им“ (с. 334)
„Най-слабото място на фронта на културата е почти липсата на системна, дълбоко принципиална, безпощадна към враждебните влияния, сурова към пошлостта, но насърчителна, поучителна и майчински предвидлива за новото, нужното, полезното критика“ (с. 334)
„…най-доброто средство да се върви напред, след като си признал грешката си, е още по-енергично да участваш в работата, за да видят всички, че грешката, колкото и груба да е била тя, е, все пак, случайна, че тя е поправима“ (с. 334)
„Нашата нация е млада нация – пълна с жизнена енергия, трудолюбива, смела и способна. Тя даде Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Смирненски и Вапцаров. Тя даде на света Георги Димитров. Това е само началото. Тя може и тя ще даде на света и учени, и писатели, и поети, и художници, и композитори, и артисти. Дълбоко съм убеден в това. В съкровищницата на световната култура имат еднакъв достъп и малките, и големите народи“ (с. 336)
„Ние, марксистите, последователите на Ленин и Сталин, сме решителни противници на голото и лекомислено отрицание на всичко, създадено до нас. Марксизмът няма нищо общо с такова сектантско, нихилистично отношение към завареното наследство. Марксизмът е чужд на всяка затвореност, закостенялост, на всяко движение встрани от големия път на човешката цивилизация. Тъкмо наопаки, марксизмът е единствената наука, която има на въоръжение всички съвременни знания, целия опит на световното историческо развитие, всички достижения на човешката цивилизация. …марксизмът е …законен приемник на всичко здраво, ценно, полезно, създадено до него. От завареното наследство ние сме длъжни внимателно да отберем годното от негодното: годното – да вземем, да го развием по-нататък, поставяйки това по-нататъшно развитие върху марксистки основи, а негодното – да отхвърлим“ (с. 354)
„Ние сме длъжни да обявим безпощадна война срещу бездушния, груб и грозен, сведен само до няколко стотин излиняли и втръснали се думи, канцеларски език на вестниците и учрежденията, по радиото и в многобройните доклади, който застрашава да задуши хубавата българска народна реч. Трябва да се възроди и следва примерът на ревностните поборници за все по-съвърщена реч – примера на Христо Ботев и Иван Вазов, на Петко и Пенчо Славейкови, на Пейо Яворов и Николай Лилиев, на Христо Смирненски и Никола Вапцаров. Не може напълно да победи подетата след 9 септември 1944 г. културна революция, ако наред с разрешението на другите нейни задачи, не бъди издигната на голяма висота и нашата родна реч, нейната чистота и богатство, нейното благозвучие, ролята й като средство за общуване, ако не бъде осигурен небивал разцвет на тази реч във всички области – и в литературата, и във вестникарството, и в радиото, и в киното, и в повседневния бит“ (с. 355)
„Помнете, че една от най-трудните работи е вестникарството, дописничеството, умението да се пише така, че написаното да вълнува, да въздейства, да постига целта си. Пожелавам да се борите, винаги и навсякъде да стоите докрай за правдата, да не знаете страх и отстъпление пред нищо, когато се касае да покажете и отстоите правдата!“ (с. 359)
