Вълко Червенков – “Борбата на болшевиките за масите през 1917 г.”

/Статията е взета от сборника “30 години Съветска власт”, 1947г./

„Въпросът не е в това — авангардът да осъзнае невъзможността да бъдат запазени старите порядки и неизбежността на тяхното премахване. Въпросът е в това — масите, милионните маси, да разберат тази неизбежност и да проявят готовност да поддържат авангарда. Но масите могат да разберат това само от собствен опит. Задачата се състои в това — да се даде на милионните маси възможност да видят от собствения си опит неизбежността за свалянето на старата власт, да се изтъкнат такива начини на борба и такива форми на организация, които биха улеснили масите да видят от опит правилността на революционните лозунги.”(Сталин)

Първата световна империалистическа война се стовари върху Русия с особена сила.

След тридесет месеца война, в която бяха мобилизирани повече от 16 милиона души, т. е. около 47 на сто от всички възрастни и работоспособни мъже, Русия преживяваше пълна разруха. Една след друга спираха работата си високите пещи, спадаше производството на петрол, фабрики и заводи прекратяваха работата си поради недостиг на метал и гориво; транспортът се разстройваше; посевите намаляваха, в селото не достигаха работни ръце, работен добитък, инвентар, селото се задъхваше от непрекъснати и свирепи реквизиции, растеше количеството на запуснатите земи; валутата се обезценяваше. Държавните дългове пораснаха двойно. Увеличи се още повече стопанската и политическа зависимост на Русия от английския и френския капитал.

Всички тежести на войната легнаха на плещите на работниците и селяните. Стотици хиляди хора гинеха в окопите. Милиони трудещи се в тила понасяха невиждани страдания и лишения. А в това време притежателите на фабрики и заводи, едрите търговци и помешчици се обогатяваха от войната, тъпчеха здраво джобовете си със скандално високи печалби. Спекулата, рушветчийството разцъфнаха богато. Цените на хляба бързо растяха. В страната настъпи продоволствена криза. На фронта и в тила войниците и работниците започнаха да гладуват.

Прогнилият от горе до долу царски режим хвърли страната в световната война съвсем неподготвена. Запасите от оръжие стигнаха с мъка едва за първите четири месеца. Чувстваше се остър недостиг на оръдия, снаряди, пушки, дори патрони. Редица продажни царски министри и генерали тайно съдействуваха на успехите на немската армия. При това и бездарното военно командване водеше работите така, че царската армия търпеше поражение на фронта и беше принудена да отстъпва.

Империалистическата война доведе работниците, селяните и войниците на Русия пред гибел. Тя им донесе неизмерими бедствия, разорение и глад. Това предизвика в широките народни маси най-дълбока ненавист към царското правителство и към замислената от него война, в която народните маси съвсем не бяха заинтересовани. Масите търсеха изход от тази несправедлива, непопулярна и обричаща народа на все по-големи бедствия война.

В началото на 1917 г. стопанската разруха в Русия взе още по-остри форми. Централните градове – Петроград и Москва – останаха без продоволствие. Поради пълното разстройство на транспорта докарването на жито почти се прекрати. Предприятията пустееха. Положението на работниците ставаше непоносимо.

На 27 февруари 1917 г. работниците на Петроград въстанаха. „Долу царя!”, „Долу войната!”, „Хляб!” – искаха работниците и работничките. Ръководеха ги болшевиките. Към въстаналите работници се присъединиха и войниците. Общата въоръжена борба на работниците и войниците реши съдбата на самодържавието.

Вестта за победата на войниците в Петроград облетя като мълния цялата страна. Навсякъде – на фронта и в тила – работниците, селяните, войниците бързаха да се присъединят към петроградския пролетариат, сплотяваха се под знамената на революцията. Царското самодържавие беше пометено.

***

Революцията пробуди и като пролетно пълноводие издигна на повърхността на обществено-политическия живот до вчера още потиснатите духом и угнетени огромни маси с всичките им дребнобуржоазни предразсъдъци.

Работниците, селяните, войниците още в първите дни на революцията създадоха Съвети. Но поради недостатъчната организираност и излишната си доверчивост те доброволно предадоха властта на буржоазията.

Съветите, на които народните маси гледаха с такова доверие и изпращаха в тях своите представители, бяха завладени от агентите на буржоазията – меншевиките и есерите.

„В това време, когато болшевиките ръководеха непосредствената улична борба на масите, съглашателските партии, меншевиките и есерите, заграбваха депутатски места в Съветите, като образуваха в тях свое мнозинство. За това отчасти помогна обстоятелството, че повечето от вождовете на болшевишката партия се намираха в затвора и на заточение (Ленин се намираше в емиграция, Сталин и Свердлов – на заточение в Сибир), докато меншевиките и есерите свободно се разхождаха по петроградските улици.”/ „История на ВКП(б)”/.

Тези предатели на революцията, използвайки доверчивостта на масите, направиха всичко възможно, за да потулят въпроса за прекратяването на войната, въпроса за мира, и да предадат властта на буржоазията. С тяхна помощ наред със Съветите беше създадено Временно правителство, начело на което застанаха отявлени защитници на буржоазно-помешчическия строй и преки агенти на английския и френски капитал.

Революцията беше извършена за мир, хляб, земя и свобода. Но Временното правителство не искаше и не можеше да даде нито мир, нито хляб, нито земя, нито свобода.

Милионните маси се заблуждаваха, като вярваха във възможността да излязат от войната и разрухата с помощта на Временното правителство. На тях им се струваше, че и войната изглежда вече иначе, щом самодържавието падна. Меншевиките и есерите с всички сили се стараеха да поддържат това измамване на масите. В същото време правителството на Гучков–Милюков не беше в състояние да задоволи нито едно от основните искания на масите. Обективното положение в Русия в 1917 г. беше такова, че който искаше мир, хляб, земя и свобода, който искаше да се излезе от войната, от разрухата и кризата, трябваше незабавно и без колебания да премине към борба за установяване властта на работниците и най-бедните селяни, към борба за социализъм. Защото правителството на буржоазията и помешчиците, заинтересовани в продължаването на империалистическата война, не може да даде мир. Защото хляб можеше да се получи само като се вземе той от помешчиците и капиталистите, а за тази цел те трябваше да бъдат експроприирани. Защото земя можеше да се даде на селяните само като се отнеме тя от помешчиците. Защото свобода можеше да се осигури на народа само чрез сваляне властта на капиталистите и помешчиците, които вече се сговаряха с представителите на разбитата монархия относно възможността за нейното възстановяване. Защото от разрухата не можеше да се избегне, без да се установи най-строг държавен контрол над производството и потреблението на продукти, без да се посегне на печалбите на капиталистите и помешчиците. Целият обективен ход на събитията в Русия в 1917г., ускорен извънредно много от империалистическата война, поставяше на дневен ред въпроса за прехода към социализъм като единствен спасителен път за народните маси. Не можеше да се разреши нито един от основните въпроси на революцията, без да се направят крачки към социализма, без борба за него.

Болшевишката партия отлично знаеше и разбираше това. Тя ръководеше работниците във февруарските боеве и след свалянето на царизма започна с всичката си енергия да укрепва своите редове. Тя отхвърляше решително маловерните, капитулантите и промъкналите се в нейните редове агенти на буржоазията, борейки се за преминаване на цялата власт в ръцете на Съветите.

И буржоазията разбираше добре това. Поради това от първия ден тя започна да се организира за борба с революцията, събираше сили и дебнеше момента да съсредоточи цялата власт в свои ръце и да се разправи със Съветите.

Не разбираха още това току-що пробудилите се за политически живот широки народни маси, които бяха опиянени от сравнително лесната победа над царизма, вярваха в обещанията на Временното правителство и позволяваха да бъдат мамени от съглашателските партии — есерите и меншевиките.

Ленин писа :

„Гигантската дребнобуржоазна вълна заля всичко, подави съзнателния пролетариат не само със своята численост, но и идейно, т.е. зарази, завладя извънредно широки среди от работниците и дребнобуржоазните политически възгледи.”.

Но масите стихийно се стремяха към мир, нуждата ги тласкаше неотклонно към борба за хляб, за земя и в това беше ахилесовата пета на цялата съглашателска политика на меншевиките и есерите, на цялата контрареволюционна политика на буржоазията.

Движението на революцията напред зависеше единствено от това, масите да разберат истинското положение на нещата, да се освободят от влиянието на дребнобуржоазните политически възгледи, от своите отношения към буржоазията, към Временното правителство, към задавилите се от фразьорстване меншевишки и есеровски празнодумци.

Масите трябва да се убедят от собствен опит в невъзможността да получат мир, хляб, земя и свобода, без да свалят империалистическото Временно правителство, без да прогонят меншевиките и есерите и другите агенти на буржоазията, без да заменят Временното правителство с правителство на Съветите.

Така че прерастването на Февруарската буржоазно-демократична революция в социалистическа зависеше от степента на нарастването съзнателността на масите, от освобождаването им от влиянието на буржоазията и съглашателите – меншевиките и есерите.

Ето защо главната задача, която Ленин и Сталин поставиха пред болшевишката партия непосредствено след февруари 1917г., беше борбата за политическа просвета и организация на масите, за ликвидиране съглашателските, оборончески и конституционно-демократически илюзии на масите.

***

Главното своеобразие на февруарската революция се състоеше в това, че тя създаде в страната двувластие. Властта се намираше в ръцете на Временното правителство, но последното не можеше да се смята пълен господар при наличността на Съветите, които се облягаха на въоръжения народ и контролираха правителството. Временното правителство и Съветите като че ли си деляха властта. По израза на Ленин властта в страната се намираше в колебливо, неопределено, преходно състояние. Ясно бе, че така не можеше да продължава дълго: властта трябваше да премине напълно или у Временното правителство, или у Съветите.

Ленин направи класически анализ на своеобразието на Февруарската революция и даде на партията и пролетариата ясна революционна линия, произтичаща от това своеобразие.

Намирайки се още в Швейцария, той веднага след получаване първите известия на революцията, се обърна в „Писма от далече” към руските работници :

„Работници, вие проявихте чудеса от пролетарски, народен героизъм в гражданската война против царизма, вие трябва да проявите чудеса от пролетарска и общонародна организираност, за да подготвите своята победа във втория етап на революцията.”.

Още тук Ленин гениално набелязва стратегическия план на болшевиките в започналата революция в Русия, напълно развит след това в знаменитите Априлски тезиси. На 3 (16) април 1917 г., след десетгодишно изгнание, Ленин се завърна в Русия. Още на другия ден в една малка стая на Таврическия дворец в Петроград, на съвещанието на болшевиките – делегати на всеруското съвещание на Съветите на работническите и войнишки депутати – Ленин обяви своите тезиси „За задачите на пролетариата в сегашната революция”. Това бяха безсмъртните Априлски тезиси на Ленин.

«Своеобразието на текущия момент в Русия – заяви Ленин – се състои в прехода от първия етап на революцията, който даде властта на буржоазията поради недостатъчна съзнателност и организираност на пролетариата – към втория неин етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и най-бедните слоеве на селячеството.

Този преход се характеризира от една страна с максимум легалност (сега Русия е най-свободната от всички воюващи страни в света), а от друга страна с липсата на насилие над масите и, най-после, с тяхното доверчиво-несъзнателно отношение към правителството на капиталистите, най-злите врагове на мира и социализма.

Това своеобразие изисква от нас умение да се приспособим към особените условия на партийна работа сред невиждано широките, току-що пробудени за политически живот пролетарски маси.”.

За никаква поддръжка на Временното правителство не може да става и дума. Войната си остава империалистическа, противонародна. Необходимо е, учеше Ленин, да се разяснява цялата лъжливост на обещанията на Временното правителство, да се разяснява на масите, че Съветите на работническите депутати са

„…единствено възможната форма на революционното правителство и че поради това наша задача, докато това правителство се поддава на влиянието на буржоазията, може да бъде само търпеливо, систематическо, настойчиво, приспособяващо се към практическите нужди на масите разяснявате на грешките и на тактиката.

Докато сме в малцинство, ние ще критикуваме и разясняваме грешките, посочвайки в същото време необходимостта от преминаване на цялата държавна власт в ръцете на Съветите на работническите депутати, за да могат масите от своя опит да се избавят от грешките си.”.

Основно условие за преминаване към социалистическа революция бе изолирането на меншевиките и есерите, които по това време имаха болшинство в Съветите, завоюване от партията болшинство в революционните маси. Но как да се реши тая задача? В обстановката, при която широките маси бяха обхванат от дребнобуржоазно влияние, тая задача можеше да се разреши само в случай че масите се убедяха от собствен опит в правилността на болшевишките лозунги.

Не е достатъчно да се каже на масите истината. Нужно е умение да се доведат масите до тая истина.

Лозунгът „Цялата власт на Съветите!”, издигнат от Ленин, беше именно такъв лозунг. Какво означаваше този лозунг?

Той означаваше предаване пълната власт на Съветите.

„Съветите — пише Ленин — по своя класов състав бяха органи на движението на работниците и селяните, готова форма на тяхната диктатура. Получат ли те пълната власт, главният недостатък на дребнобуржоазните слоеве, главният техен грях, доверчивостта към капиталистите, би се изживял в практика, би бил критикуван от опита на техните собствени мероприятия .”.

Масите биха видели тогава нагледно, на практика, цялата неспособност на меншевиките и есерите да удовлетворяват техните изисквания. Меншевиките и есерите биха били разобличени по-лесно и по-бързо; селските маси биха били в значителна степен откъснати от буржоазията и приближени към работниците. Работническата класа, водена от болшевишката партия чрез неуморна агитация и пропаганда на своите лозунги, чрез разяснение грешките и заблужденията на масите, би се борила за извоюване болшинство в Съветите. Така че налице бе възможността за мирно развитие на революцията.

„Мирно – пише Ленин – не само в смисъл че никой, нито една класа, нито една сериозна сила не биха могли тогава (от 27 февруари до 4 юли) да окажат съпротива и да попречат на преминаване властта у Съветите. Това още не е всичко. Мирно развитие би било възможно тогава даже по отношение на това, че борбата на класите и партиите вътре в Съветите би могла тогава, при своевременно преминаване у тях на държавната власт в цялата й пълнота, да улегне най-мирно и най-безболезнено.” .

Лениновият план бе основан на ликвидиране двувластието.

Ленин най-решително предупреждаваше тогава против опита за незабавно смъкване на Временното правителство.

Ленин в същото време посочи световно-историческото значение на изникналите в революцията Съвети, като особен тип власт, като единствена възможна форма на господство на пролетариата.

Икономическите искания на Лениновите тезиси се свеждаха до конфискация на помешчическата земя и национализация на всички земи, създаване на национална банка чрез сливане на всички банки, установяване контрол над общественото производство и разпределение на продуктите. Всички тия мероприятия не бяха непосредствено социалистически, но те приближаваха към социализма, бяха важни крачки по пътя към социализма. Силата на болшевишката икономическа платформа се състоеше в това, че тя съдържаше именно ония искания, чието осъществяване единствено би било в състояние да задоволи масите, да ги спаси от глад, да изведе страната от състоянието на война и разруха.

Априлските тезиси на Ленин всестранно въоръжиха партията за борба за спечелване масите на страната на социалистическата революция.

Тезисите на Ленин помогнаха на партията „с един замах да тръгне по нов път” (Сталин). Вътре в партията се намериха само отделни елементи от рода на предателите Каменев, Пятаков, Риков и др., които се обявиха против Априлските тезиси, опитвайки се да завлекат партията назад. Тия елементи бяха отхвърлени от партията. Около Ленин се сплоти тясно цялата партия.

И това не беше случайно: с целия си предшестващ опит партията беше подготвена за преминаване към нов етап в борбата за социализма. Тя беше подготвена за това и непосредствено след Февруарската революция преди всичко от статията на др. Сталин във в. „Правда”.

От заточение в далечния Турухански край др.Сталин се завръща в Петроград на 12 (25) март 1917г. Два дни по-късно в „Правда” се появява негова статия, озаглавена „За Съветите на работническите и войнишки депутати”. В тая статия др. Сталин пише :

„За да се разбие старата власт, достатъчно беше временният съюз между въстаналите работници и войници. . .

Но за да се запазят добитите права и да се разгърне по-нататък революцията – за това само един, временният съюз на работниците и войниците е съвсем недостатъчен.

За това е необходимо тоя съюз да се направи съзнателен и здрав, траен и устойчив, достатъчно устойчив, за да противостои на провокаторските маневри на контрареволюцията.

Органи на този именно съюз са Съветите на работническите и войнишки депутати….

Да се заякчат тези Съвети, да се направят повсеместни, да се свържат едни с други начело с Централния съвет на работническите и войнишки депутати, като орган на революционната народна власт — ето в какво направление трябва да работят революционните социалдемократи.”.

Др. Сталин пишеше, че войната не е престанала да бъде империалистическа. Той изобличаваше ония, които призоваваха да се поддържа Временното правителство.

„Временното правителство – пишеше той, – се роди у нас не на барикадите, а край барикадите. Затова то не е революционно, то само крета след революцията, дърпа се назад и се плете в краката.”.

Така, благодарение на тази Сталинова постановка на въпроса, болшевишката партия стигна до лозунга „Цялата власт на Съветите!”

Ето защо Априлските тезиси на Ленин, които откриха нов исторически етап в работата на партията, за късо време бяха възприети единодушно от цялата партия; Априлските тезиси бяха приети от Петроградската конференция на болшевиките, която се състоя през втората половина на април.

В своята борба за спечелване масите Болшевишката партия постави на пръв план задачата да пропагандира, да разясни своите лозунги на масите. Обстановката правеше този род дейност на партията основна. Ленин се нахвърляше с цялата си енергия върху онези, които не дооценяваха или въобще отричаха важността на пропагандата.

Ленин писа тогава:

„Това изглежда „само” пропагандаторска работа. Всъщност това е най-практическата революционна работа, защото не може да се движи напред революция, която се е спряла, която се е задавила от фрази и „тъпче на място”, не поради външни препятствия, не поради насилие от страна на буржоазията (Гучков засега още само заплашва да употреби насилие против войнишките маси), а поради доверчивата несъзнателност на масите.”.

Изобличавайки меншевиките и „левите” фразьори, Ленин изискваше преди всичко упорита, неуморна, търпелива, всекидневна разяснителна работа сред масите. Не гърмящи ураджийски революционни фрази за незабавно смъкване на буржоазната власт, а систематическа пропаганда на болшевишките лозунги; само такава работа водеше към целта — към освобождение на масите от влиянието на буржоазията. И това беше главното, защото тук се криеше спирачката за по-нататъшното развитие на революцията.

***

Още не бе успяла Петроградската конференция на болшевиките, която обсъди и прие тезисите на Ленин, да завърши своята работа, когато в страната избухна първата голяма криза, която потвърди напълно правотата на Лениновите тезиси. Думата ни е за априлската демонстрация от 1917 г.

На 19 април сутринта, на другия ден след първомайските (по стар стил 1 май се пада на 18 април) празненства, в които за пръв път участваха свободно огромни маси, се пръсна широко вестта, че министърът на външните работи на Временното правителство, Милюков, е изпратил на съюзниците нота за готовността на Русия да продължи войната до пълна победа.

В Петроград избухнаха масови демонстрации. Работници и войници се стекоха към Мариинския дворец, където заседаваше Временното правителство. Един полк излезе даже с оръжие с намерение да арестува Временното правителство. Опитите на Временното правителство да организира контрадемонстрация нямаха успех. Работниците и войниците в Петроград се развълнуваха.

ЦК на Болшевишката партия призова масите за демонстрация в Петроград на 21 април. Заедно с това той разясни на масите, че за тях единственото спасение е да преминат на страната на революционния пролетариат, че само правителството на Съветите на работническите и войнишки депутати е в състояние бързо да сложи край на войната и да получи справедлив мир.

Повече от 100 хиляди работници и войници участваха по зова на болшевиките в демонстрацията против „нотата на Милюков” под лозунгите „Долу войната!”, „Да се публикуват тайните договори!”, „Цялата власт на Съветите!” Нищо не можеше да спре движението на масите, изляло се в организираната от болшевиките демонстрация. Провокационните изстрели на привърженици на Временното правителство прозвучаха изолирано. Демонстрации станаха и в други градове, а тъй също и в селата.

Както и трябваше да се очаква, буржоазният и съглашателският печат нададе вой против болшевиките. Хвърлиха им клеветническото обвинение, че подстрекават към гражданска война.

В същия ден ЦК на Болшевишката партия в специално решение опроверга тая клевета, като осъди опита на левосектантската и авантюристична група на Багдатев да призове към сваляне на Временното правителство. ЦК смяташе подобен лозунг за

„несвоевременен и неправилен, който пречи на партията да спечели болшинството в Съветите на своя страна и противоречи на ориентировката на партията към мирно развитие на революцията.” / „История на ВКП(б)”/.

ЦК призова работниците и войниците към организиране на народно гласуване, за да се види отношението на болшинството от петроградското население към нотата на Милюков; той заявяваше, че смята погрешна политиката на съществуващото в момента болшинство в Съвета на работническите и войнишки депутати; той приканваше ония работници и войници, които смятат, че Съветът трябва да измени своята политика, да изберат нови свои делегати в Съвета.

Априлската демонстрация беше първата сериозна пукнатина в съглашателската политика на меншевиките и есерите и начало на кризата във Временното правителство. Априлската демонстрация ускори изживяването вярата на дребнобуржоазните маси в миролюбието на Временното правителство; тя ускори процеса на преминаването на масите на страната на болшевиките, процеса на прерастването на буржоазно-демократическата революция в социалистическа революция.

Априлската демонстрация застави Временното правителство да прибегне до маневри с цел да печели време за нов пристъп срещу революцията. Изплашени от демонстрацията, меншевиките и есерите почнаха да убеждават своите господари да оттеглят декларацията си за продължаване на войната. Но господарите знаеха що правят. Те на свой ред заплашиха, че ще подадат оставка, ако съглашателите не влязат в правителството. Лакеите последваха своите господари. За известно време им бе открита вратата на правителството. Създадено бе коалиционно Временно правителство с участието на меншевики и есери. Под натиска на масите Милюков и Гучков бяха изключени от състава на Временното правителство.

Меншевишко-есерското болшинство в Съветите бе готово на всичко, стига да пречи на преминаването на властта в ръцете на Съветите. Чрез своята коалиция с буржоазията меншевиките и есерите помогнаха на контрареволюцията да се закрепи и да подготви ново нападение на революцията. Така меншевиките и есерите извършиха прибежка в лагера на контрареволюционната буржоазия. Нужно беше да се разясни на масите значението на последните събития и да се разгърне по-нататъшната работа по подготовката на масите за предстоящите решителни боеве.

При тия условия Ленин и Сталин отново и отново подчертаваха цялата важност на упоритата пропагандаторска и организационна работа на партията. Резолюцията на ЦК на болшевиките от 22 април 1917г. излагаше задачите на партията така :

„Лозунгите на момента са: 1) разясняване пролетарската линия и пролетарския път към прекратяване на войната; 2) критика на дребнобуржоазната политика на доверие и съглашателство с правителството на капиталистите; 3) пропаганда и агитация от група на група сред всеки полк, във всеки завод, особено сред най-изостаналата маса, прислугата, общите работници и др., защото особено на тях се опитваше да се облегне буржоазията през време на кризата; 4) организиране, организиране и още един път организиране на пролетариата: във всеки завод, във всеки район, във всеки квартал.”.

В решенията на Всеруската конференция на болшевиките, състояла се от 24 до 29 април 1917 г., беше подчертана тази най-важна партийна задача, която се състоеше в неуморното разяснение на масите буржоазния характер на Временното правителство и пагубността на съглашателската политика на есерите и меншевиките. На същата конференция бе изслушан докладът на другаря Сталин по националния въпрос. Докладът на др. Сталин и решенията на конференцията, взети по доклада, имаха огромно значение, понеже ясно и точно определиха позицията на партията по националния въпрос и й обезпечиха симпатията и поддръжката на угнетените националности.

***

В началото на революцията съзнанието на най-широките слоеве на селячеството се намираше в плен на оборончеството /„Оборонци” са се наричали тези, които са били за „защита на отечеството” в империалистическата война, противно на болшевиките, които са изтъквали противонародния характер на последната/. Но същевременно цялата обстановка ги потикваше към борба със своите действителни врагове – помешчиците и капиталистите.

В I том на „Историята на гражданската война” са дадени характерни войнишки писма, които показват в какво направление е работила тяхната мисъл в началото на революцията.

„Всички чувстваме и разбираме добре – пише един войник през март 1917 г. – какво ни е нужно. Да даде бог само да победим външния враг, после ще се заемем с вътрешните, т. е. помешчиците.” / „История на гражданската война”/.

Или :

„Ние се радваме страшно много на свободата, но още по-ужасно е да се умира при такива отворени врати за Русия…Всяко…войниче желае да се порадва на светлия, мил сегашен живот, който сме чакали 307 години … Но за зла участ, това кръвопролитие няма край.” / „История на гражданската война”/.

Но колкото повече се затягаше войната, толкова по-ясно се очертаваха антивоенните настроения на войнишките маси. И вече през април-май 1917 година войниците почнаха все по-настойчиво да искат по-скорошното прекратяване на войната и да заплашват, че ще напуснат фронта.

Измамата се разсейваше с всеки изминат ден. Коалиционното правителство не правеше нищо за спасение на страната и народните маси от ужасите на войната, от предизвиканата от нея разруха, от глада, от приближаващата катастрофа.

Войната продължаваше. Народното стопанство все повече се разстройваше. Безработицата растеше. Притежателите на фабрики и заводи изхвърляха работниците на улицата, а Съветите и Временното правителство не вземаха мерки, за да обуздаят капиталистите. Селяните, както преди, оставаха без земя. На тях бяха обещали много. А за всеки случай правителството изпращаше в селата войскови поделения за охрана на помешчическите имения. В армията оставаше предишният команден състав. Недокоснат съществуваше старият чиновнически апарат. Водеше се все още старата, империалистическа политика по отношение угнетените националности.

Временното правителство не можеше да задоволи даже най-елементарните искания на трудещите се маси, защото бе за продължаване на империалистическата война. Поради това в 1917 г. войната беше основният жизнен въпрос за народа. Не можеше да се излезе от нея и да се спаси страната от разруха и глад, без да се свали от власт буржоазията. Причините, които предизвикаха априлската криза, продължаваха да действат с все повече нарастваща сила.

Всяка стъпка на Временното правителство при тия условия, когато революцията бе пробудила за самостоятелен живот огромните народни маси, не можеше да не изостря недоволството на масите. Трудещите се маси се просвещаваха политически и се приближаваха до болшевиките, които отразяваха в своите лозунги най-съкровените техни въжделения и които се бореха за сплотяването им под знамето на борбата за съветска власт.

Онова, което болшевиките заявяваха от самото начало на революцията, след априлската демонстрация започнаха бързо да схващат самите маси. Голяма роля изигра в това отношение пропагандаторската и организаторска работа на болшевиките.

Ръководени от Ленин и Сталин, болшевиките се впуснаха на работа в масите. Непрестанно, дене и ноще, в заводите и фабриките, в работническите квартали, в казармите, в Съветите, в профсъюзите, в далечните краища сред угнетените националности те водеха пропагандаторска и организаторска работа. Те казваха смело на масите истината за Временното правителство, за меншевиките и есерите. Те не се плашеха и не се спираха пред трудностите, опасностите, гоненията и хулите от страна на меншевико-есерските лакеи на буржоазията. Силата, която се криеше в правдивостта и жизнеността на тяхната агитация и пропаганда, вземаше връх, побеждаваше. Те казваха, че докато Временното правителство е на власт, не ще има нито мир, нито хляб, нито земя, че Временното правителство — това са представители на руската буржоазия и помешчиците, слуги на англо-френския капитал, и че само съветската власт и социализмът могат да изведат народа от войната и бедствията.

Водейки настойчиво и търпеливо агитацията и пропагандата, болшевиките същевременно организираха работниците, войниците, селяните, трудещите се угнетени националности. Болшевиките възглавяваха бурното движение на масите за създаване профсъюзи, за организиране на фабрично-заводски комитети. Петроградската конференция на фабрично-заводските комитети (30 май – 3 юни) се състоя изцяло под болшевишко ръководство. Общинските избори в Петроград в първата половина на юни дадоха на болшевиките значителна победа в работническите райони. Това означаваше, че петроградският пролетариат в своето болшинство вече вървеше след болшевишката партия.

Влиянието на болшевиките и организационното закрепване на това влияние растяха и в провинцията. През май под влиянието на болшевишката агитация в редица места в провинцията Съветите вече бяха преизбрани и очистени от агентите на буржоазията.

Влиянието на болшевиките растеше и в армията. Работейки упорито и настойчиво сред войниците, те създаваха партийни организации във войсковите части, разпространяваха болшевишките вестници, водеха устна агитация и пропаганда. В Петроград излизаше „Солдатская правда”, на фронта – „Окопная правда”. Тези два вестника изиграха огромна роля в спечелването на армията на страната на болшевиките. В навечерието на юнската демонстрация болшевиките имаха на своя страна в Петроград повече от половината гарнизон. В редица полкове имаше вече здрави болшевишки организации.

На Всеруската конференция на военните организации на болшевишката партия, открита на 16 юни 1917 г., дойдоха делегати на 48 фронтови и 17 тилови организации, представляващи 500 полка и 26 хиляди организирани в болшевишки групи войници. Конференцията ръководеха Ленин и Сталин. Те въоръжиха делегатите и цялата партия за нова, още по-успешна борба за освобождение на войнишките маси от влиянието на буржоазията, меншевиките и есерите.

На свикания в началото на юни I Всеруски конгрес на Съветите, в който болшевиките съставляваха само една десета от всички делегати, Ленин показа пример на болшевишка агитация и пропаганда. На заседанието на конгреса Ленин скромно седеше сред делегатите, когато лидерът на меншевиките Церетели самоуверено и самохвално заяви от трибуната :

„В настоящия момент в Русия няма политическа партия, която би казала: дайте властта в наши ръце, идете си, ние ще заeмем вашето място! . . . Такава партия в Русия няма!” – „Има такава партия!” – гръмко и отчетливо прозвуча в залата отговорът на Ленин на меншевика.

Като че ли електрически ток премина из залата. Заспалата есеро-мешпевишка аудитория се събуди и забръмча. Делегатите се надигнаха., за да видят този, който хвърли предизвикателство към господарите. Изплашените ръководители се засуетиха в президиума. А Ленин вече отиваше към трибуната.

Като се качи на трибуната и сочейки Церетели, Ленин заяви:

„Той казва, че в Русия няма политическа партия, която би изразила готовност да поеме изцяло властта. Аз отговарям: Има! Нито една партия не може да се откаже от това, и нашата партия от това не се отказва: всеки момент тя е готова да поеме изцяло властта.”.

Ленин започна да излага болшевишката програма за излизане от кризата. Делегатите слушаха речта на Ленин със затаен дъх. А когато седящите в президиума на конгреса съглашатели, позовавайки се на правилника, се опитаха да прекъснат речта на Ленин, значителна част от конгреса избухна в бурни аплодисменти по адрес на Ленин, настоя за продължение на речта му. И Ленин продължи речта си. Той я завърши със зов за установяване власт на революционния пролетариат при поддръжката на най-бедното селячество. Неговото просто, могъщо слово проникна дълбоко в душата на редовите делегати на конгреса – работници и войници.

Болшевишката партия формира масова политическа армия, умело водейки масите към идеята за създаване съветска власт. През юни 1917 г. значителна роля в борбата на масите изигра лозунгът: „Долу десетте министри-капиталисти!” Той бе бързо подхванат от работниците и войниците и съдейства за осъзнаване на необходимостта от предаване властта на Съветите.

***

Най-разпространени бяха между масите илюзиите за всемогъщата роля на обещаното от буржоазията Учредително събрание. Учредителното събрание ще разреши всички въпроси, да почакаме Учредителното събрание – такова бе настроението на дребната буржоазия, най-многочисления слой в Русия по онова време. Но в това настроение се криеше най-голямата опасност за революцията, защото то даваше възможност на буржоазията да печели време, да събере силите си и да премине в настъпление против революцията.
Болшевиките настойчиво разясняваха на масите, че

„…въпросът за Учредителното събрание е подчинен на въпроса за хода и изхода на класовата борба между буржоазията и пролетариата” /Ленин/.

Силата на болшевишката борба против конституционните илюзии на масите в 1917 г. се състоеше в това, че болшевиките, подхващайки и развивайки най-насъщните искания на масите, им доказаха, че осъществяването на техните искания е невъзможно при буржоазно правителство и че то е възможно само при властта на работниците и най-бедните селяни, при власт, която не се бои да вземе революционни мерки против буржоазията.

Болшевиките, борейки се за република на съветите, искаха незабавно свикване на Учредителното събрание и по такъв начин разкриваха контрареволюционността на Временното правителство. Животът потвърди блестящо правилността на тактиката на болшевиките и по тоя въпрос. Известно е, че буржоазията докрай не свика Учредителното събрание. То бе свикано от болшевиките през януари 1918 г. Учредителното събрание отказа да потвърди издадените по волята на работниците и селяните декрети за земята, за мира и за преминаване властта у Съветите, и бе разпуснато. Така болшевишката партия показа на масите по най-нагледен начин контрареволюционния лик на Учредителното събрание. Тази тактика на болшевиките изигра голяма роля за окончателното разобличаване пред масите съглашателската политика на есерската и меншевишката партия. В своята статия „Октомврийската революция и тактиката на руските комунисти” др. Сталин писа, че

„…без своеобразната политика на болшевиките, възприета по отношение на Учредителното събрание, те не биха успели да спечелят на своя страна милионните народни маси, а без спечелване на тия маси те не биха могли да превърнат Октомврийското въстание в дълбока народна революция.”.

Болшевиките разобличаваха и дребнобуржоазното тълкуване на въпроса за болшинството. Меншевиките и есерите противопоставяха на болшевиките „аргумента”, че те имали болшинство в Съветите и че болшевиките са длъжни да държат сметка за „волята на народа” и пр.

И в тоя въпрос болшевиките влагаха класово, марксистко съдържание, даваха му правилна постановка, която помагаше на масите да се освободят от властта на дребнобуржоазните илюзии. Болшевиките разглеждаха въпроса за болшинството от гледна точка на действителните, коренни интереси на болшинството от народа. Те доказваха, че меншевишко-есерското мнозинство в съветите не отговаря на интересите на болшинството от народа, че то мами болшинството от народа.

Болшевиките доказваха още, че по своето положение дребнобуржоазните слоеве не могат самостоятелно нищо да решат.

Интересите на работническата класа съвпадат с интересите на болшинството от народа. Само работническата класа, взела властта в свои ръце, може да управлява държавата съгласно волята на болшинството от народа,

Особено важна е забележката на Ленин, отнасяща се към тоя период, за необходимостта революционерите понякога да вървят против течението, рискувайки за известно време да останат в малцинство. Против меншевишките лакеи на буржоазията, които се мъчеха да прикрият своето предателство, позовавайки се на шовинизма на масите, на своето желание да останат с масите, Ленин писа :

„Не прилича ли повече и на интернационалистите в такъв момент да умеят да се противопоставят на „масовото” опиянение, отколкото „да искат да останат с масите”, т. е. да се поддадат на общото течение? Не видяхме ли ние във всички воюващи страни как шовинистите се оправдаваха с желанието „да останат с масите”? Не сме ли задължени да умеем да бъдем за известно време в малцинство против „масовото” опиянение?”.

Но против течението трябва да се върви умело. През април Ленин още пишеше, че не бива например да се издига лозунгът „Долу войната!”, защото заблудените маси, заразени от „революционното оборончество”, не биха го послушали.

„Лозунгът „Долу войната!” е верен, разбира се – писа Ленин, – но той не взема предвид своеобразието на задачите на момента, необходимостта иначе да се пристъпи към широките маси. Той прилича, според мен, на лозунга „Долу царя!”, с който неумелият агитатор „от доброто старо време” отиваше направо и простодушно в селото и – получаваше побой.”.

Болшевиките трябваше търпеливо, настойчиво да разясняват и доказват, че войната е нужна на буржоазията за обогатяване, а не за защита на революцията, че характерът и целите на войната зависят от това коя класа я води. И болшевиките неуморно разясняваха това.

Грамадната и самоотвержена разяснителна и организаторска работа на болшевиките, както казахме, твърде скоро почна да дава изобилен плод. Най-широките маси започнаха да се вслушват в болшевиките, да се приближават към тях и да се сплотяват около тях.

***

След съставянето на коалиционното Временно правителство стихийният подем на трудещите се маси продължаваше да расте с всеки изминат ден. Продължаването на войната, скъпотията, безработицата, гладът, разрухата, безземлеността на селяните, бездействието на Временното правителство – всичко това засилваше недоволството на масите. Назряваше взрив на народното негодувание с колосални размери и сила.

В цялата си дейност болшевиките се опираха на този нарастващ подем на масите, организираха го и го възглавяваха. Към края на април болшевишката партия вече броеше 80 хиляди члена и редовете й бързо растяха. В Петроград партията имаше вече здрава опора в работническите райони и в полковете.

За 10 юни ЦК на болшевиките насрочи мирна демонстрация на работниците и войниците. Бяха вече направени всички приготовления за нея, когато изведнъж вечерта, в навечерието на самата демонстрация, стана известно, че по настояването на меншевиките и есерите Всеруският конгрес на Съветите е взел решение да се забрани демонстрацията. Болшевиките се подчиниха на решението на конгреса на Съветите, тъй като не желаеха да влизат в конфликт с него. И колкото и трудно да бе да се задържат напиращите към действие маси, болшевиките отмениха демонстрацията, показвайки образец на гъвкавост и сила на своя авторитет сред масите. На 10 юни по петроградските улици беше спокойно. Временното правителство и спотаените около него контрареволюционни сили искаха на всяка цена да провокират болшевиките и да предизвикат преждевременно действие на масите, с намерение да смажат революцията. Болшевиките разобличаваха провокационните замисли на контрареволюцията и не се поддаваха на провокацията.

Меншевишко-есерският изпълнителен комитет на Петроградския съвет виждаше надигането на страшната вълна на народния гняв. Опасявайки се, че работниците и войниците ще действат мимо и против него, той реши да проведе на 18 юни (1 юли) демонстрация от името на заседаващия в това време конгрес на Съветите. Меншевиките разчитаха, че по тоя начин ще успеят да използват революционното настроение на масите за своите цели.

Болшевиките взеха най-активно участие в подготовката на тая демонстрация. Др. Сталин писа на 14 юни в „Правда”:

„Сега нашата задача е да постигнем, щото демонстрацията на 18 юни в Петроград да мине под нашите революционни лозунги.”.

И тази задача бе изпълнена от партията.

На 18 юни в Петроград излязоха на улицата 400 хиляди души. Голямото мнозинство от тях демонстрираха под болшевишки лозунги.

„Въздухът се тресеше от възгласи. Постоянно се чуваше: „Долу десетте министри-капиталисти!”, „Цялата власт на Съвета на работническите и войнишки депутати!”. В отговор от всички страни се разнася гръмко одобрително „Ура!”. . .

Особеност, която бие на очи: нито един завод, нито една фабрика, нито един полк не издигнаха лозунга „доверие на Временното правителство”. Даже меншевиките и есерите забравиха (по-скоро не се решиха!) да издигнат тоя лозунг. У тях имаше всичко, каквото искате: „Долу разколът!”, „За единството!”, „Поддръжка на Съвета!”, „За всеобщо обучение” (ако не ти е приятно, не слушай) — липсваше главното — липсваше доверие на Временното правителство, па макар и с хитрата уговорчица „дотолкова — доколкото”. Само три групи се решиха да издигнат лозунга за доверие, но и те трябваше ла се разкаят. Това бе групата на казаците, групата на „Бунда” и групата на Плехановото „Единство”. „Света троица” — шегуваха се работниците на Марсово поле. Работниците и войниците принудиха, двете от тях да свият знамето (Бунд и „Единство”) с викове „Долу!”, а пък знамето на казаците, които не се съгласиха да го свият, скъсаха. А едно безименно знаме с „доверие”, проточено „във въздуха” напреки пред входа на Марсово поле, бе унищожено от група войници и работници при одобрителните забележки на публиката: „Доверието към Временното правителство увисна във въздуха.” ”.

Така др. Сталин описва демонстрацията на 17 юни 1917 г. в Петроград. Това бе пълно проваляне на съглашателските партии и на Временното правителство.

18 юни 1917г. беше крупен етап в развоя на революцията. Юнската демонстрация ознаменува втората криза на властта в страната. Тя разкри големите класови придвижвания, които се бяха извършили от времето на априлската криза.

Процесът на напущане съглашателите от масите се развиваше с бързо темпо. Лениновата тактика на изолиране съглашателските партии пожъна изобилни плодове. Революцията се движеше напред. Буржоазията беше сериозно разтревожена. Юнската демонстрация, както сочеше Ленин,

„…стана демонстрация на силите и политиката на революционния пролетариат, който сочи направлението на революцията, който показваше изхода от задънената улица.”.

Временното правителство и дребнобуржоазните партии на меншевиките и есерите трескаво се лутаха в търсене средства за обуздаване на революцията. Английските и френските империалисти искаха в ултимативна форма настъпление на фронта. Временното правителство реши да почне това настъпление. Целият буржоазен и дребнобуржоазен печат крещеше за необходимостта на настъплението. Меншевишки и есерски агитатори наводниха фронта и убеждаваха войниците да продължават войната. А в това време военните усърдно и грижливо изработваха план за разгромяване на болшевиките, а след това и на съветите — и в случай на успешно настъпление на фронта, и в случай на неуспех. Но очевидно бе, че настъплението ще претърпи поражение. Войниците не бяха подготвени за него, те не разбраха за какво се предприема това настъпление. Армията нямаше достатъчно бойни припаси.

Настъплението на фронта започна в същия ден, 18 юни, но само десет дни по-късно то пропадна напълно. То коства живота на 60 хиляди войници. Генералите не подготвиха както трябва това настъпление. Те стовариха на болшевиките цялата вина за поражението и искаха разтуряне на Болшевишката партия.

Контрареволюцията предприе съсредоточаване на пълната власт в свои ръце. По тоя повод кадети, меншевики и есери се сговориха помежду си. Буржоазията познаваше добре своите партньори — меншевиките и есерите, — които се бояха повече от всичко да останат сами на власт и приемаха всички условия на кадетите. Но предприетото настъпление на фронта и неговото пропадане предизвикаха силно възмущение у работниците и войниците, у които и без това възбуждението все повече растеше. През деня на 3 юли в Петроград въоръжени работници и войници започнаха да се стичат към Таврическия дворец, като бурно искаха предаване властта на Съветите. Назряваше грандиозна въоръжена демонстрация.

Ленин и Сталин разбираха колко велико е възмущението на масите, но те смятаха, че въоръжената демонстрация в момента е неизгодна и опасна, тъй като именно в дадения момент, когато революцията още не е напълно назряла в цялата страна, контрареволюцията се стреми да предизвика масите да излязат на улицата и да ги разгроми.

Централният комитет на болшевиките взе мерки да разясни на масите нецелесъобразността на тяхната въоръжена демонстрация в Петроград в момент, когато армията и провинцията още не са готови да ги поддържат, когато революционната криза още не е назряла. Възмущението на петроградските работници и войници беше обаче толкова голямо, че не можеше да се удържат масите от демонстрация. И тук Ленин и Сталин дадоха образец какво трябва да бъде поведението на революционната партия на работническата класа в подобни случаи. Те предложиха да се измени предишното решение, да застанат начело на демонстрацията, за да я организират, да й придадат мирен характер, да не дават възможност на враговете да предизвикат работниците на преждевременно въоръжено действие. И Болшевишката партия направи това.

Демонстрацията на 4 юли прие грандиозни размери и продължи цялата нощ от 4 до 5 юли. Огромни маси работници и войници, ръководени от болшевиките, се движеха към Петроградския съвет и ВЦИК на Съветите. Те искаха Съветите да поемат властта в свои ръце и да скъсат с буржоазията и нейната империалистическа политика. Демонстрацията се развиваше мирно.

По тоя начин болшевиките съумяха да придадат на демонстрацията организиран характер. Въпреки това срещу демонстрантите бяха хвърлени най-реакционните военни части, току-що доведени в Петроград. Част от демонстрантите бяха атакувани от кавалерия. Кръвта на работници и войници обагри улиците на Петроград. Юнкерите разбиха редакционното помещение на „Солдатская правда”. Започна гонение на болшевиките. На 7 юли Временното правителство издаде заповед за арестуване на Ленин. Въведено бе смъртното наказание. Болшевишката партия наново премина в нелегалност. Есерите и меншевиките застанаха напълно на страната на империалистическата буржоазия, свлякоха се окончателно в блатото на контрареволюцията. Буржоазията получи единовластие. Керенски, който възглави новото правителство, играеше ролята на параван. Господар на положението станаха военните, зад гърба на които стояха кадетите.

Двувластието свърши. Свърши и мирният период в развитието на революцията.

Масите получиха дълбок урок. Излизаше, че Временното правителство, говорейки за мир, за свобода, е лъгало народа и че на дело то е за войната и против народа. Излизаше, че меншевиките и есерите, загнездили се във ВЦИК на Съветите и в Петроградския съвет, не пожелаха да попречат на антинародните действия на Временното правителство и сами се бяха прикачили към тяхната кола. Излизаше, че болшевиките са били прави, като твърдяха още в началото на революцията, че изходът от войната, разрухата, глада и нищетата е само в социализма, само в създаването на работническа власт. Буржоазно-демократическите илюзии се разсейваха. Доверчивостта спрямо съглашателите отслабваше. Масите започнаха по-бързо да се отвръщат от меншевиките и есерите, и да се присъединяват към болшевиките.

Масите очакваха от революцията свобода, мир, хляб, земя. А какво им даваше сега буржоазията?

Вместо хляб – глад. Вместо свобода – разгромяване на работническите организации. Вместо мир – продължение на престъпната война. Буржоазията възстановяваше постепенно стария ред. Правителството не мръдна и пръста си да обуздае спекулантите, мародерите, които се обогатяваха от войната. Затова пък отново започнаха да съдят селяните за завладяване на помешчически земи. Продължаваха да хранят селяните с обещания, а земя не им даваха.

„За земя почакай до Учредителното събрание. За Учредителното събрание почакай до края на войната. До края на войната почакай до пълната победа. Ето какво излиза. Капиталистите и помешчиците, които имат свое болшинство в правителството, просто се гаврят със селяните.” — писа Ленин.

Обстановката рязко се измени. На пръв поглед изглеждаше, че тя се очертава в полза на буржоазията. Но всъщност юлските дни приближиха революцията, подготвиха масите за нея. Ленин и Сталин разбираха дълбоко това. Не можеше да се върви нататък със старите лозунги, да се прилага старата тактика, да се води борбата по старите начини. Тактиката и формите на борбата трябваше да се менят в съответствие с обстановката.

***

Ленин и Сталин обосноваха този поврат в тактиката. В брошурата „За лозунгите” Ленин писа:

„Цикълът на развитието на класовата и партийна борба в Русия от 27 февруари до 4 юли завърши. Започва нов цикъл, в който влизат не старите класи, не старите партии, не старите Съвети, а обновени в огъня на борбата, закалени, обучени, пресъздадени от хода на борбата. Трябва да се гледа не назад, а напред. Трябва, да се оперира не със старите, а с новите, следюлски класови и партийни категории.”.

В доклада си на VI конгрес на болшевишката партия, състоял се в Петроград (от 26 юли до 3 август), за политическото положение др. Сталин каза:

„…до (16) 3 юли бе възможна мирна победа, мирно преминаване на властта у Съветите. Ако конгресът на Съветите решеше да вземе властта в свои ръце, кадетите, предполагам, не биха се осмелили да излязат открито против Съветите, защото такова действие би било предварително обречено на гибел Но сега, след като контрареволюцията се организира и укрепи, да се говори, че Съветите могат по мирен път да вземат властта в свои ръце — значи да се говорят празни работи. Мирният период на революцията завърши: настъпи период на схватки и взривове…”.

Историята на Болшевишката партия е забележителна именно с това, че тя през целия свой път не познава изоставане на издигнатите от болшевиките лозунги назад от изменящата се обстановка.

Един от класическите примери за това е тактиката на болшевиките през време на юлската криза в 1917 г. Ленин писа тогава в своята знаменита брошура „За лозунгите”:

„Колебливото състояние на властта се прекрати, властта премина на решаващото място на контрареволюцията.”.

Сега вече, учеше Ленин, е невъзможно да се иска преминаване на властта у Съветите, чието болшинство застана открито на страната на буржоазията и се опетни с помагане на палачите. Лозунгът „Цялата власт на съветите!” трябва да се снеме: той престана да отговаря на положението. По мирен път не може вече да се завоюва властта. Необходимо е да се подготви въоръжено въстание и да се свали бонапартисткото правителство на Керенски. Но това съвсем не означаваше, че болшевиките се отказват от работа в Съветите. Напротив, Ленин и Сталин с особена сила подчертаваха нейната необходимост. Думата бе, че дадените съвети, ръководени от меншевики и есери, са неспособни да поемат властта в свои ръце, че мирен преход на властта в ръцете на пролетариата и най-бедното селячество бе вече невъзможен.

Предаването цялата власт в ръцете на пролетариата и най-бедното селячество стана новият лозунг на партията. Диктатурата на пролетариата и най-бедното селячество можеше да се извоюва само с победоносно въстание. Трябваше да се подготвя въоръжено въстание.

«Мирният период на революцията свърши, защото на дневен ред бе поставен щикът.” /”История на ВКП(б)”/.

В заключителното слово на VI конгрес на партията др. Сталин, който непосредствено ръководеше работата на конгреса, каза:

„Главната задача е пропагандирането на идеята за необходимостта от свалянето на съществуващата власт. Ние сме още недостатъчно подготвени за тая мисъл. Но трябва да се подготвим.

Трябва работниците, селяните и войниците да разберат, че без сваляне сегашната власт те не ще получат нито свобода, нито земя.

И тъй, въпросът не е в организиране на властта, а в нейното сваляне, а когато вземем властта в свои ръце, ние ще съумеем да я организираме.”.

VI конгрес на болшевиките насочи партията към въоръжено въстание, към социалистическа революция, като разобличи и отхвърли всички предателски, антиленински предложения на троцкистите и бухаринците.

Защитавайки в борбата с троцкистите Лениновото учение за възможността от победата на социализма в една страна, отстоявайки партийната линия за социалистическа революция, др. Сталин произнесе тогава исторически думи, които показаха всичката сила на гениалното болшевишко предвиждане:

„Не е изключена възможността именно Русия да бъде страната, която прокарва пътя към социализма . . . Трябва да скъсаме с отживялата представа, че само Европа може да ни посочва пътя. Съществува марксизъм догматически и марксизъм творчески. Аз стоя на почвата на последния.”.

Конгресът изработи икономическата програма за изхода от кризата. Тая платформа съдържаше редица мероприятия, чието осъществяване можеше да спаси страната и трудещите се. За трудещите се бяха близки и ясни икономическите искания на болшевиките: работнически контрол над производството, конфискуване земите на помешчиците, национализация на всичката земя, национализация на банките и едрата индустрия. Но осъществяването на тия искания беше невъзможно без сваляне на капиталистите.

Болшевишката партия започна да готви масите за въоръжено въстание.

***

След юлските дни в движението на масите настъпи известно затишие. Масите като че ли се замислиха над станалото: те претегляха своите мисли, те правеха равносметка на преживяното. Цената на безбройните обещания на меншевиките и есерите падаше с всеки изминат час, бледнееха жалките фрази на съглашателите. Крепнеше и растеше съзнанието за необходимостта от решителна борба, борба на живот и смърт. Идеята за щурм зрееше в съзнанието на масите с невероятна бързина. Масите започнаха да осъзнават своята сила и очакваха часа на решителната схватка. Ленин и Сталин дълбоко разбираха това.

«След юлските дни — писа Ленин — ми се наложи благодарение на особено грижливото внимание, с което ме удостои правителството на Керенски, да премина в нелегалност. Разбира се, работник криеше нашего брата, В отдалеченото работническо предградие на Питер, в малка работническа квартира слагат обед. Домакинята донася хляб. Домакинът говори: „Я гледай, какъв прекрасен хляб! „Те” не смеят сега, май да дават лош хляб. Ние кажи-речи, бяхме забравили и да мислим, че могат да дадат в Питер хубав хляб.”.

Бях поразен от тая класова оценка на юлските дни . . .

„Ние „ги” притиснахме, „те” не смеят да нахалничат както преди. Ще ги притиснем още и съвсем ще ги изхвърлим.” — така мисли и чувства работникът.”.

Между другото буржоазията, след като съсредоточи властта в свои ръце, дейно готвеше разгрома на болшевиките и обезсилените Съвети, готвеше открита контрареволюционна диктатура.

За ролята на руския Кавеняк претендираше Керенски. Обаче есеровският адвокат не внушаваше пълно доверие у буржоазията. Тя предпочете човек на делото. Такъв именно се оказа генерал Корнилов.

На 25 август Корнилов хвърли 3-и конен корпус срещу Петроград. Но тук стана това, което никак не очакваше генералът, стремящ се да стане диктатор. Болшевишката партия, Ленин и Сталин зорко следяха събитията. ЦК на болшевиките призова работниците и войниците към въоръжен отпор на контрареволюцията.

Вестта за контрареволюционния бунт на генерал Корнилов развълнува масите по цялата страна. Те имаха възможност по собствен опит да се убедят какво значи доверчивост към врага. По зова на ЦК на болшевишката партия работниците, войниците и матросите с оръжие в ръце се вдигнаха срещу настъпващата контрареволюция. Болшевишките агитатори работеха навсякъде, мобилизирайки трудовия народ за защита на революцията. Въоръжени работници и войници създаваха ревкоми и щабове за борба с корниловщината.

Бунтът на Корнилов предизвика нов поврат в революцията, който сложи край на пагубните илюзии по отношение съглашателството с буржоазията. Керенски трябваше да отстъпи, да обърне фронта и даже да вземе мерки против Корнилов. Той разбра, че ако не стори това, движението на масите ще помете него, Керенски, ще помете меншевиките и есерите.

Ситуацията се измени. В единен фронт масите се дигнаха против контрареволюцията. И Ленин веднага пише в Централния комитет за необходимостта да се държи сметка за измененията в обстановката и съответно да се измени и тактиката. Ленин сочи необходимостта от изменение формата на борбата с Керенски, доколкото последният се е отделил от Корнилов и се е принудил да се опълчи против него. По време на корниловския бунт Ленин смяташе за неправилно и вредно призоваването към незабавно сваляне Временното правителство, начело на което след юлските дни стоеше Керенски.

„В какво се състои промяната на нашата тактика след въстанието на Корнилов?” — пише Ленин и отговаря:

„В това, че ние видоизменяваме формата на нашата борба с Керенски. Без да отслабваме ни на йота враждата си към него, без да вземаме назад нито дума от казаното против него, без да се отказваме от задачата да свалим Керенски, ние казваме: трябва да се вземе предвид моментът, сега не ще сваляме Керенски, ние иначе ще пристъпим сега към задачата да се борим с него, именно: ще разясняваме на народа (който се бори против Корнилов) слабостта и колебливостта на Керенски. Това се правеше и по-рано. Но сега това стана главното: в това се състои видоизменението.”.

Ленин и Сталин всякога са изисквали от болшевиките умение да държат сметка за обстановката. Ленин сочеше необходимостта при новата обстановка да се усили агитацията за своеобразните „частични искания” към Керенски:

„…Арестувай Милюков, въоръжи питерските работници, повикай кронщадските, виборгски и хелзингфорски войски в Питер, разгони Държавната дума, арестувай Родзянко, узакони предаването на помешчическите земи на селяните, въведи работнически контрол над хляба и фабриките и пр., и пр. И не само към Керенски, и не толкова към Керенски трябва да предявяваме ние тия искания, колкото към работниците, войниците и селяните, увлечени в хода на борбата против Корнилов. Да ги увличаме по-нататък. Да ги поощряваме към избиване генералите и офицерите, които се обявяват на страната на Корнилов, да настояваме те да искат незабавно земята на селяните, да ги навеждаме на мисълта за необходимостта от арестуването на Родзянко и Милюков, разгонваме на Държавната дума, спиране на „Реч” и други буржоазни вестници, предприемане следствие срещу тях.”.

Такова беше гениалното Лениново определяне на тактиката в момента, когато масите се раздвижиха против врага, но все още не виждаха докрай в Керенски същия враг: болшевиките помагаха на масите по най-разбираемия за тях път да дойдат до извода, че е необходимо да се свали самият Керенски. Зовът за незабавно сваляне на Керенски би бил вреден в тоя момент, масите не биха го разбрали. А предложената от Ленин тактика извънредно много приближаваше свалянето на Керенски „не направо, а отстрани”.

Ленин предупреждаваше срещу възможната в дните на корниловския бунт безпринципност в политиката:

„Ние ще воюваме, ние воюваме с Корнилов, както и войската на Керенски, но ние не поддържаме Керенски, а разобличаваме неговата слабост. Това е разликата. Това, е разлика твърде тънка, но архисъществена, и не бива да се забравя.”.

Ленин подчертаваше, че болшевиките са длъжни да водят безпощадна борба с фразите „за единен фронт с революционната демокрация”, „за поддръжка на Временното правителство”, с които буржоазията, меншевиките и есерите се стараеха да разлагат революцията.

Като застанаха във време на Корниловия заговор начело на масите и приспособиха своята тактика към новата обстановка, болшевиките постигнаха огромни успехи. Корнилов беше разбит. Работниците се въоръжиха. От затворите бяха освободени затворниците-болшевики. В дните на борбата против Корнилов в Петроград бе създадена Червена гвардия. Болшевиките още по-здраво се свързаха със заводите, фабриките, полковете. Значително порасна тяхното влияние в провинцията. С всеки изминат ден се усилваше влиянието на болшевиките в Съветите. Започна периодът на болшевизацията на Съветите. Подемът на революцията нарастваше. Започнаха да горят помешчическите имения, селяните пристъпиха към самоволно завладяване на помешчическите земи.

А войната не спираше. Войната продължаваше неумолимо да разстройва всички клонове на народния живот. Народното стопанство в невиждани размери се разстройваше. Неизбежна катастрофа заплашваше Русия. Тя се приближаваше все повече и повече.

Ленин и Сталин доказаха, че макар да има начин за борба с катастрофата и глада, макар тия начини да са напълно ясни, напълно осъществими, напълно понятни, все пак нищо не се предприема.

„…само затова, изключително затова — писа Ленин, – че осъществяването им ще засегне нечуваните печалби на шепата помешчици и капиталисти…печалби, които се трупат от скъпотията, от военните доставки (а за войната „работят” сега, пряко или косвено, едва ли не всички), печалби, които всички знаят, всички наблюдават, по повод на които всички ахкат и охкат.”.

Необходимо беше, както сочеше Ленин, да се организира държавен контрол, да се приведе в известност и регулира производството и разпределението на продуктите, да се национализират банките, синдикатите, да се отмени търговската тайна. Но тия мероприятия можеше да осъществи само революционно, работническо-селско правителство. Ленин блестящо показа, че материалните условия за преход към социализма в Русия са напълно назрели, че движението към социализма изцяло зависи само от степента на преминаването на масите към страната на болшевиките.

С изключителна грижливост и внимание Ленин и Сталин следяха за извършващите се класови раздвижвания в страната, за отношението на масите към болшевишката програма, за изхода от кризата и спасението на страната от катастрофа. След корниловските дни никакви напъни на банкрутиралите рицари на фразата – от рода на Керенски, Авксениев, Церетели и пр. – вече не можеха да попречат на преминаването на масите към страната на болшевиките.

Техният опит да отвлекат трудещите се от революцията чрез свикване на тъй нареченото Всеруско демократическо съвещание, на което те искаха да дадат вид на представителство на целия народ, нямаше успех.

Грамадното болшинство от Съветите беше против коалиция с буржоазията. На 18 септември в Петроград се състоя съвещание на местните съвети на селските депутати. На това съвещание представителите на 23 губернии и 4 армии, както и преобладаващото болшинство от представителите на националните групи, се изказаха против коалицията.

В своята статия „Ще задържат ли болшевиките държавната власт?”, написана на 7—14 октомври 1917 г., Ленин разкри с гениална яснота извършените през време на революцията движения на масите. Той показа, че пролетариатът стои вече начело на милионните селски маси, че той е успял да сплоти около себе си дребната буржоазия и да я откъсне от буржоазията.

„Трудно е да си представи човек пролетариат в капиталистическа страна – пише Ленин, – който да е тъй малко изолиран от дребната буржоазия – и забележете: в революция против буржоазията, – както сега пролетариатът в Русия.”.

Пролетариатът в Русия през септември-октомври 1917 г. заставаше вече като представител на народа по всички основни въпроси на революцията и преди всичко по най-основния такъв въпрос – за извеждане страната от войната, за спасението й от катастрофа и глад.

Начело на революцията вървеше партията на Ленин-Сталин, пораснала през периода от февруари до октомври 10 пъти и наброяваща през октомври 1917 г. вече 400,000 члена.

На 31 август в Петроград, а на 5 септември в Москва, Съветите на работническите и войнишки депутати за пръв път приеха болшевишка резолюция. От провинцията от всички страни се получаваха сведения за преминаване на Съветите в ръцете на болшевиките. Това имаше решаващо значение.

„След като получиха болшинство в двата столични съвета на работнически и войнишки депутати — писа Ленин в средата на септември 1917 г., — болшевиките могат и трябва да вземат държавната власт в свои ръце . . .

Болшинството от народа е с нас. Това доказа дългият и труден път от 6 май до 31 август и до 12 септември; болшинството в столичните съвети е плод на развитието на народа към наша страна.”.

И в страната отново прозвуча лозунгът „Цялата власт на Съветите”. Но той се отличаваше дълбоко от лозунга до юлските дни. Сега Съветите бяха болшевишки.

„В огъня на борбата се съживяват почти умрелите Съвети — пише др. Сталин през 1917г. — Те отново застават при кормилото, водейки революционните маси.
Цялата власт на Съветите – такъв е лозунгът на новото движение.”.

В края на юли 1917 г. в статията „Уроци от революцията” Ленин писа:

„Урокът от руската, революция е: за трудещите се маси няма друго спасение от железните клещи на войната, глада, робуването на помешчици и капиталисти, освен пълното скъсване с партиите на есерите и меншевиките, ясното съзнание за тяхната предателска роля, отказа от каквото и да било съглашателство с буржоазията., решителното преминаване на страната на революционните работници. Революционните работници, ако ги поддържат най-бедните селяни, единствени са в състояние да сломят съпротивата на капиталистите, да поведат народа към завоюване земята без откуп, към пълна свобода, към победа над глада, към победа над войната, към справедлив и траен мир.”.

***

В 1917 г. болшевиките дадоха световно-исторически по значението си образец на победоносна борба за масите в обстановката на война и революция, образец на довеждане тези маси до въоръжено въстание.

Другарят Сталин учи:

„Политическата армия не е това, което е военната армия. Ако военното командване пристъпва към война след като има под ръка готова армия, партията трябва да създава своята армия в процеса на самата борба, в процеса на стълкновенията на класите, с постепенното убеждаване на самите маси от собствен опит в правилността на лозунгите на партията, в правилността на нейната политика.”.

През октомври 1917 г. болшевиките имаха вече готова политическа армия, способна да извърши революция. Тя бе поведена към победа в безсмъртните дни на Великия Октомври от Болшевишката партия, възглавявана от гениалните учители и вождове на цялото трудово човечество — Ленин и Сталин.

Сподели