Съдържание:

1. Въведение
2. България
3. „Америка за България“
4. „Отворено общество“
5. Други
6. „Леви“
7. Гражданското общество и империализмът
8. Гражданското общество и „демокрацията“
9. Заключение
10. Видео

1.   Въведение

В средите на хуманитарната наука няма единно определение за това що е гражданско общество. В миналото това явление се е свързвало или с държавата, или с частната собственост. През Античността гражданското общество и държавата са били неразделими, през Средновековието, според В. Проданов, гражданска организация например е католическата църква, в смисъл на отделена от държавата институция. В края на Средновековието, в периода на формирането на буржоазията, под „гражданско общество” се разбира създаващата се капиталистическа класа, в смисъл на отделена от държавата и църквата прослойка от замогващи се граждани.

В съвременния свят господстващата либерална трактовка представя гражданското общество като нещо откъснато и независимо и от държавата, и от частната собственост. То, според идеолозите на съвременното общество, представлява сдружения на граждани, според техните интереси. Ако приемем тази интерпретация гражданското общество е нещо надпартийно и надкласово, та даже и отвъд геополитиката. Чрез него се указва натиск върху партиите и държавата, като последната традиционно е смятана от либералните идеолози като враг.

В епохата на глобализация падат бариерите пред развитието на глобалното гражданско общество. Намалява значението на националните държави, за сметка на транснационалните корпорации. Това е основната причина да се размива връзката между гражданските организации и държавите, в които функционират. В огромната си част те боравят със средства, предоставени от чужбина.

2.   България

Какво означава гражданското общество в страни като България? В края на ХХ в. в Източна Европа се извършва реставрация на капитализма, обществената собственост върху средствата за производство се превръща в частна. България, заедно с други страни от региона, преминава в геополитическото пространство на Западния свят, начело със Съединените американски щати. До голяма степен икономиката на нашата страна попадна в ръцете на чужденци. Управляващата върхушка се състои от компрадорски елит, изцяло подвластен на външни сили.

В тази обстановка се развива и нашенското гражданско общество. По думите на Васил Проданов „95 на сто от финансирането на гражданските организации в България през 90-те години идва от външни източници  – чужди фондации, международни мрежи, посолства, европейски и американски програми…”. За съжаление не разполагаме с по-актуална информация, но по всяка вероятност процентът на зависимост на тези организации от чужди финанси през последните 15 години се е увеличил, а не е намалял. Следователно зависимостта на нашите граждански организации от външни благодетели се доближава до 100%. Според Васил Проданов това означава, че „това ги прави директно проводник на техните виждания и на чужда политика, формира един елит сред тях, който има компрадорски характер. Най-типичната цел на тези програми за развитието на гражданското общество е налагането на неолибералния пазарен подход в целия свят.”

У нас функционират много фондации с чуждестранно финансиране, които отпускат т.нар. „грантове”(т.е. пари) за изпълнението на определени задачи или организиране на събития. На пръв поглед за това финансиране може да кандидатства всеки, но не всеки може да бъде одобрен. На практика чрез подбора на това кои събития и кои личности трябва да бъдат финансирани чуждите фондации подкрепят определени политики, определени гледни точки и определени граждански проблеми, които да бъдат на дневен ред в обществото. Зависимостта от чуждестранни финанси прави гражданското общество силно недемократично явление, напук на твърденията на идеолозите на неолиберализма. По думите на Проданов: „голяма част от тези граждански организации страдат от демократичен дефицит, тъй като липсва достатъчно демократичен контрол вътре в тях… и не може да се каже, че те са по-демократични от демократично избраните правителства”.

3.   „Америка за България“

Само една от тези фондации – „Америка за България” има бюджет от 400 млн. долара. При това „Америка за България” не е частна фондация, а работи със средства, отпуснати от конгреса на САЩ. Това означава, че това е държавна политика на Съединените щати за насърчаване на граждански движения, добре настроени или просто удобни на външната политика на Америка. „Америка за България” подкрепя различни културни прояви, като концерти, изложби и т.н. А освен това финансира медии.

Теоретично всеки би могъл да кандидатства за „грант“. Въпросът е, че не всеки би бил одобрен. Чрез подбора за финансиране, „Америка за България“ избира тези организации, медии и институти, които са удобни на политиката на САЩ и на техните интереси в България. Като се има предвид отслабената роля на българската държава що се отнася до финансиране на образование, култура, изкуства, социални каузи и т.н., фондация „Америка за България“ се превръща в основен източник на средства за тях. За каква свобода на словото може да се говори в една държава, в която чужда държава финансира част от медиите, които разпространяват „правилна” информация!? „…Американското правителство разпределя чрез правителствени агенции големи суми на фондации и граждански организации, които от своя страна ги преразпределят в различни страни по света за сили, организации и личности, които са важни за налагането на американските интереси, за да се прикрие държавната намеса.” (В. Проданов)

До известна степен се получава затворен кръг. Основните „грантополучатели“ на „Америка за България“ активно изразяват позиции в подкрепа на либералния и неолибералния икономически курс, който води до намаляване на ролята на държавата, следователно до по-малко пари за общественонеобходими неща като образование, култура и социални дейности. След това, като заместител на българската държава идва американската, в лицето на „Америка за България“, която започва да диктува дневния ред в тези сфери. Влияейки основно на младите хора, тази фондация създава митове и обществени настроения в своя полза, чрез своето финансиране.

Дейността, която „Америка за България“ извършва у нас, е нарушаване на националния суверенитет и грубо вмешателство във вътрешните дела на страната. В комбинация със средствата, опускани от други фондации, като „Отворено общество“, чуждестранното финансиране смело конкурира Министерството на образованието и науката и Министерството на културата.

4.   „Отворено общество“

Друга важна фондация е „Отворено общество” на Джордж Сорос. Тя е сред първите фондации, навлезли в Източна Европа след реставрацията на капитализма и бюджетът ѝ е съизмерим с този на „Америка за България”. „Отворено общество ” също подкрепя различни „граждански” прояви по своя преценка. Отново по думите на Проданов: „Основен спонсор на процесите на развитие на гражданското общество през 90-те години на ХХ век е Джордж Сорос”.

Фондацията Институт „Отворено общество“ (Open Society Institute – Sofia – OSIS) се установява в България през юли 1990 г. с подкрепата на правителството на Андрей Луканов. Обнародва се държавен указ, за да се „осигури подходящите условия за развитието и функцията на фондацията“. Българската държава предоставя материална база, като сгради и офиси и освобождава фондацията от митнически такси, като едновременно с това ежегодно я финансира с фиксирана годишна субсидия. Стига се до там, че през 1991 г. Институт „Отворено общество“ получава от българското правителство 13,6 милиона лева и само 1,1 милиона долара от собствената си централа в Ню Йорк . Финансирането от страна на тази организация на различни дейности и личности идва като заместител на отслабилата се роля на държавата в това отношение. „Отворено общество“ финансира и различни граждански и неправителствени организации.

В 1997 г. неправителствените организации в страната са разполагали със средства, равни на 1.5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Това са общо между 150 и 200 милиона долара, които в преобладава щата си част са получени от външни източници. Държавата е финансирала чрез бюджета официално 18 неправителствени организации за около 1 милион долара, т.е. осигурила е по-малко от една сто и петдесета част от средствата, а друга не по-голяма част е осигурена от частния сектор. По данни изнесени в интернет-страницата на Съюза на българските фондации източниците на финансиране на проекти за гражданското общество в 2002 г. са Фондация „Помощ за благотворителността в България”, Фондация „Ресурсен център”, Министерство на труда и социалната политика, Фондация „ТАЙМ-Екопроекти”, Черити ноу хау, Холандското министерство на външните работи (Програма МАТРА), Фондация „Помощ за благотворителността”, Канадски фонд за местни инициативи, Европейска комисия, Източници на финансиране от САЩ, Обединени холандски провинции, Програма на Демократичната комисия при посолството на САЩ, Фондация „Отворено общество” .

5.   Други

Други подобни организации са „Институт за пазарна икономика”, „Център за либерални стратегии”, „Институт за дясна икономика”, „Институт за радикален капитализъм – Атлас” и мн. др. Та са създадени с единствената задача да защитават неолибералните реформи, водещи до ограбването на страни като България.

Външното финансиране прави българските граждански организации силно зависими от своите спонсори. Позициите и темите, които тези организации поставят на дневен ред ще се определят до голяма степен от тези на финансиращите ги. Това превръща българското гражданско общество, в частта в която то получава пари от чужбина, директно в проводник на чужди интереси.

В началото на прехода гражданското общество се идентифицира изцяло с антикомунистическата опозиция, която въплъщава демократичната промяна. Формулата „гражданско общество“ често е синоним на опозиция. Think tanks, които претендират за ролята на „мозък на гражданското общество“ и на опозицията, получават финансова помощ от американската държава, идваща индиректно чрез фондации, като Институт „Отворено общество“, USAID (Американска агенция за развитие), Световната банка и т.н. Материалната и моралната подкрепа на Съединените щати за СДС се извършва посредством финансиране на проекти или формиране на кадри .

6.   „Леви“

Освен тези открито реакционни организации, съществуват и ужким „леви”, които също са на Западна хранилка. Такива са социален център „Хаспел”, „Червената къща”, „Нови леви перспективи” и др. Те са финансирани от „левите” западни фондации „Фридрих Еберт” и „Роза Люксембург”. Това финансиране ги прави зависими и се стига до парадоксалната ситуация тези „леви” да подкрепят агресивната външна политика на САЩ, като войната срещу Либия през 2011 г. например.

Съществуването на подобни псевдолеви организации има два основни смисъла. Първо, да се затвърдят идеологемите за демокрация и плурализма на мнения при капитализма. Демонстрира се „Ето, дадохме думата и на тях”. Практически се окупират всички политически пространства и на уж „алтернативни” позиции се поставят „правилни” хора, които не излизат извън определени рамки. Второ, насърчават се удобни леви организации, като по този начин се затруднява създаването на автентично леви революционни групи, които биха могли да застрашат господарите, които осигуряват „грантове” за разни събития и осигуряват охолен живот без труд.

7.   Гражданското общество и империализмът

Трябва да се отбележи, че от 90-те години на XX век националният суверенитет на държавите отслабва за сметка на глобални организации от икономически, политически  и граждански тип. В момента в света има над 60000 транснационални корпорации и близо 200 национални държави. Транснационалните корпорации (ТНК) притежават активи от над 28 трилиона долара към 2017 г. Те притежават  4/5 от световното индустриално производство. ТНК лесно избягват и заобикалят националните граници, което засилва тяхната не само икономическа, но и политическа роля, тъй като са в позиция да влияят на отделни праителства и национални политики в свой интерес. Протекционистките политики са подложени на многообразен натиск от страна на тези корпорации. Процесът на глобализиране на икономиката създава и нови теории как трябва да се развива светът. Говори се за „добра хегемония“ от страна на САЩ, нов империализъм, който да може да контролира икономическия хаос. От друга страна се говори за пазарен фундаментализъм (т.нар. неолиберален модел), при който ролята на националните държави трябва да отпадне в полза на „невидимата ръка на пазара“, която ще премахне конфликтите и ще доведе до мир и просперитет. Макар на пръв поглед посочените две теории да изпадат в противоречие, те добре се съчетават в американската външна политика, тъй като именно САЩ, начело на западните развити държави, прокарва неолибералната идеологема в глобален мащаб. Част от средствата за това са именно гражданските организации. НПО-тата са метод за утвърждаване властта на даден хегемон като САЩ в други страни, по израза на професор Пиер Сенаркленс, чрез създаване на „агенти на доминация“.

Само за 1995 година 4 милиарда долара са раздадени от американски и западни фондации на организации в страни от Близкия Изток, Северна Африка, Източна Европа, Латнска Америка. Около ¾ от финансирането на НПО-та в Централна и Източна Европа идва индиректно от западни правителства чрез различни фондации.

Глобалните граждански организации се занимават с теми като правата на човека, екология, здравеопазване, образование и т.н. Съществуването на тези организации се обуславя основно от три фактора: общата глобализация на света, улеснената комуникация и не на последно място политиката на западните развити държави. Днес съществуват повече от 10000 глобални НПО-та, позиционирани в една държава, но със сериозна международна дейност – например американската фондация „Фридъм хаус“, особено активна през 90-те и началото на 21 век в целия бивш Източен блок. Още над 25000 неправителствени организации функционират на международно ниво в света. Скромният български принос е само от 14000 НПО-та, действащи на наша територия.

В Източна Европа и конкретно в България развитието на т.нар. гражданско общество беше внесено отвън – подпомагано активно от американски фондации като „Америка за България“, „USAID“, „Националната фондация за демокрация“ и др. Частните американски фондации като „Отворено общество“ също действат в унисон с американските интереси. Само за 1990 г., в разгара на разрушаването на социалистическите системи, такива фондации са отпуснали за разни организации в Полша, Унгария, Чехия, Словакия близо 50 млн. долара. В периода 1990-1993 г. само „Отворено общество“ е отпуснало 24 млн. за тези страни; фондация „Форд“ – 13 млн.; фондация „Андрю Мелън“ – 15,5 млн.; фондация „Пю чарити тръст“ – 17 млн.; фондация „Рокфелер“ – 6 млн.; „Германски маршал фонд“ – 4 млн. долара. Или общо за период от три години са наляти почти 80 млн. долара.

България не е изолирана от „помощите“ от Запада. През 90-те години е създадена Програма “Демократична мрежа” на Американската агенция за международно развитие, която на местно ниво се ръководи от американския посланик в дадената страна. Целта на програмата е оказване на финансова и правна подкрепа и изграждане на мрежи от НПО-та. За периода 1995-1998 г. тази организация е раздала в България 3,5 млн. долара. За същия период от време ЕС, чрез програма ФАР, налива 2,7 млн. евро в страната за 450 проекта.

През 90-те години на 20 век 95 % от финансирането на НПО-та в България идва от чужди източници – фондации, мрежи, посолства, тръстове, американски и европейски програми. Ситуацията е сходна в целия бивш Източен блок. Най-типична цел на финансираните НПО-та е налагането на неолибералния модел и попадането на тези държави под икономически контрол на САЩ. Това е продължение на политиката от времето на Студената война, когато САЩ финансират всички опозиционни на СССР движения, но в днешния все още еднополюсен свят няма друга страна, срещу чието влияние да се бори САЩ. Следователно, тези средства се наливат срещу възможността за икономическа и политическа независимост на държавите.

Може би е добре да се спомене, че заговарянето за гражданско общество в Източна Европа се свързва с появата и развитието на синдиката „Солидарност“ в Полша, който пък се ползва с ресурси – финансови и логистични – на ЦРУ.

Основна част от външната политика на САЩ е насърчаването на опозиционните движения в неудобните за тях държави. Под формата на „граждански организации” опозиционните групи получават финансиране и дипломатическа подкрепа от Запада. Така се подготвя почвата за т.нар. „цветни революции”, при които се сваля правителство, най-често избрано с избори, но неудобно на САЩ, и се поставя ново, марионетно управление, силно зависимо от чужди държави. Най-пресните примери са пред очите ни.

След войната в Косово Американският сенат гласува 150 милиона долара за свалянето на Милошевич и още 50 за пропаганда срещу него. Основна част от тези средства отиват в сръбски НПО-та и медии. През 2000 г. Германия дава 16 млн. долара на сръбски НПО-та и още 5 милиона на медии със същата цел. Моделът на нежната революция в бивша Югославия е повторен през 2003 г. в Грузия, където отново будни студенти са начело на „революцията“, а тя се осъществява с любезното съдействие на Международния републикански институт (начело с Джон Маккейн), Фридъм Хаус и Националния институт за демокрация. През 2005г. идентични събития се случват в Киргизстан, като играчите отново са същите, както и финансирането. През 2004 г. същият процес се наблюдава в Украйна, когато е осъществена оранжевата революция, с която е свален Янукович, а на власт идва прозападното правителство на Юшченко.След нови избори на власт отново идва Янукович, който е свален от протестите на майдана през 2013 г. През този период (2004-2013 г.) САЩ са излели 5 милиарда долара за финансирането на „граждански организации” с русофобска и антикомунистическа ориентация. Подобна е и ситуацията в Сирия, където Съединените щати инвестираха в ислямистки групировки, които да воюват с „диктатора” Башар Асад. Впоследствие тези групировки станаха основата на Ислямска държава. Глобалният капитализъм е една цялостна система на експанзия и глобалното гражданско общество е част от тази експанзия.

Паралелът с България е очевиден. В периода преди свалянето на правителството на Виденов (1995-1997 г.) СДС е финансиран от Уестминстърската фондация и Републиканския институт.чрез фондации Първа и Втора победа

Гражданските организации с чуждо финансиране у нас вървяха в синхрон с тези от чужбина. По време на Евромайдана в Киев, у нас се извършваше окупация на Софийския университет. След това главните участници в нея странно бързо просперираха в живота. Един издаде книга, втори стана водещ на телевизионно предаване, трети отиде до Европарламента в Брюксел, четвърти издаде стихосбирка, пети получи награда за разследваща журналистика, други получиха награда „човек на годината” и т.н. Организаторите на съпътстащите протести срещу правителството на Орешарски се сдобиха с финансиране от 6250970 лв за управляваните от тях организации, като Протестна мрежа, медийния кръг Капитал и др. Основвен спонсор се явява фондация Отворено общество.

Проявите, които спонсорират чуждите фондации, имат силно индивидуалистичен характер и насаждат по същество една хедонистична култура. Като основна идеология се формира космополитизмът. Създава се атмосфера на национал-нихилизъм. Насаждат се чужди образи на англосаксонската масова култура. Пренаписват се основни моменти от нашата история под маската на „борба с митовете”. Според новите трактовки, у нас нито е имало Турско робство, нито фашизъм, нито е имало съпротива срещу тях. Христо Ботев бил алкохолик, Левски – убиец на деца, а Георги Димитров – развратник. Тази нихилистична атмосфера създава и своя антипод – национал-шовинизма. Има тенденция за създаване на крайнодесни ксенофобски организации, насаждащи страх и омраза между хората, като контрапункт на насаждания космополитизъм. Двете явления са свързани като скачени съдове.

Важен момент за спонсорираното гражданско общество у нас са т.нар. „права на човека”. Под права на човека се разбира правото на екзотична сексуалност, свободно поведение, права на животните, легализация на определени наркотични субстанции, ненасилие срещу етнически и религиозни малцинства и т.н. Но и дума не става за правото на човека на труд, на образование и на здравеопазване – основни човешки права, които ежедневно се потъпкват за мнозинството от трудещи се. Работещите у нас са едва около 2 млн. души, а около 50% от населението живее на и под прага на бедността.

Освен това, гражданското общество е силно притеснено за спазването на правата на човека в неудобните на САЩ държави като Китай, Русия, Куба, Корея, Венецуела, но и дума не обелва за правата на чернокожите в самите Съединени щати, за правата на политическите затворници в братските евроатлантически Турция и Испания, за геноцида над палестинския народ от Израел, за правата на жените в стратегическия партньор Саудитска арабия.

8.   Гражданското общество и „демокрацията“

Процесът на присъединяване към Европейския съюз също е важен източник за развитието на неправителствения сектор и донякъде „think tanks“, чиито проекти често са съфинансирани от европейски и американски донори. „Дори се случва think tanks, създадени с американско финансиране, като Европейски институт в София, създаден през 1997 г. от Джордж Сорос, да специализират в европейски теми и да участват активно в пазара на европейски проекти, особено когато изпълняват мисии, свързани с процеса на присъединяване, и участват в подпомагащи европейската интеграция програми. Ролята на НПО и на think tanks в процеса на европейската интеграция е официално призната в много документи на Комисията. Там се подчертава тяхната способност да подпомагат еволюцията на гражданското съзнание, формирането на кадри, информацията и т.н.“

Практически гражданските организации, финансирани със солидни средства от чужбина, получават монопол върху медийните изяви и формират дневния ред на обществото. Много трудно е за организации, които не получават такова финансиране, да намерят поле за изява, да им се обърне внимание или да бъдат отразени в медиите. Всичко това е в разрез с прокламираните лозунги за „демокрация“, „свобода на словото“ и „плурализъм на мнения“. Ако говорим пък за организации, които не просто са финансово независими и не получават външно финансиране, но и такива, чиито идеи и цели са в разрез с доминирания курс в страната или изразяват несъгласие със съществуващия ред, тяхното влияние изкуствено се смалява от представителите на „мейнстрийма“. Така на практика има място само за 1 тип обществено мнение, което по някои въпроси би могло да има различни либерално-консервативни нюанси, но като цяло е монолитно в идейно отношение, що се отнася до основни неща.

Едва ли са много случаите в историята, когато някой дава милиони на друг с безкористна цел. С голяма степен на категоричност можем да кажем, че финансирането не се дава безвъзмездно, от голяма любов към българите, били „роби на комунизма дълги години“. Тези пари се дават от различни институции у нас с цел политическо и икономическо влияние и гарантиране на интереси. Можем да се сетим за класическата българска поговорка: „Който плаща, той поръчва музиката“.

 „…при положение, че финансирането на гражданските организации идва от различни външни източници, които директно или индиректно подбират както състава на тези, които дават тези средства, така и тяхната ориентация, то и силни са подозренията, че в редица случаи дейностите, за които се отпускат средства, може да не съответстват на националните интереси. За това дава храна и фактът, че голяма част от отпусканите средства вървят за проекти, изследващи и подпомагащи различни малцинствени групи, което може да има фрагментаризиращи за страната следствия.“

9.   Заключение

Силната външна финансова и организационна зависимост на гражданското общество го превръща във висока степен  в неадекватен изразител на интересите на гражданите, какъвто би трябвало да бъде по призвание. По същество то е превърнато в инструмент не на гражданите, а на външни сили. „Глобалното гражданско общество е продължение и инструмент на западната глобална хегемония, за подчинение на останалия свят, но това вече не е „твърдо господство” с колониални армии, а „меко господство” с колониална демокрация, включваща и подкрепяна отвън компрадорска върхушка в гражданските организации”(В. Проданов).

„Това допринася допълнително за ерозията и разпада на държавност през 90-те години на XX век и за липсата на ефективни механизми за представителство във формално функциониращата демокрация, а това води до масови нагласи на гражданите, че съществуващите институции не представят техните интереси“.

До голяма степен българските граждани остават политически непредставени. Политическите партии отдавна са се откъснали от живота на масите. Създаването на граждански неправителствени организации изглежда като един начин по който гражданите биха могли да отстояват своите интереси. Силната зависимост на тази организации от различен тип финансиране обаче по никакъв начин не ни позволява да твърдим, че държавните институции, за които все пак се провеждат избори, на които право да гласуват имат всички, са по недемократични от „гражданските“ организации, които получават пари по описаните в настоящата разработка начини. Би следвало държавата да се погрижи за позабравените от нея общественонеобходими сектори, като култура, образование, наука, социални дейности и т.н., както и да преосмисли безусловното допускане на подобни чуждестранни фондации на своя територия.

На база на гореспоменатите факти можем със сигурност да потвърдим, че основен критерий, за това на чии интереси служи една гражданска организация, е източникът на нейното финансиране. На първо място тя трябва да се разграничи от групите, които получават чуждестранно финансиране за своите дейности. В противен случай тя превръща в пионка на интересите на американската външна политика у нас.

10.   Видео