Пълзящата приватизация на висшето образование

Според част от студентите, ръководството прехвърля икономическата тежест и проблемите върху студентите, които са разглеждани като „потребители“ на някаква частна услуга, а самите университети започват да се превръщат в частни субекти, които са в конкуренция помежду си.

Протест срещу повишението на студентските такси в СУ през 2013 година. Снимка: „Призив“

На свое заседание на 22 февруари Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ взе решение за ново повишение на таксите за обучение в университета. „Барикада“ писа за готвеното увеличение и конкретните му измерения още преди седмица, когато предложенията бяха публикувани на сайта на Софийския университет. Въпреки съпротивата на част от студентите, най-вече представители на Студентско-ученическото движение „Призив“, с 29 гласа „за“ съветът узаконява решението си – няколко души се въздържат, а представителите на Студентския съвет гласуват „против“, но без да се противопоставят особено активно преди това.

Димитър Панайотов

Димитър Панайотов е студент втори курс в Историческия факултет на Софийския университет. Присъства на заседанието на Академичния съвет, тъй като не е съгласен с увеличението – в неговия факултет се предвижда задочната форма на обучение да се покачи двойно – от 200 на 400 лева, а задочното обучение за докторанти от 450 на 900 лева.

Макар увеличението удобно да не касае настоящите, а само бъдещите студенти, които няма как да защитят позицията си „против“, Димитър отива на заседанието на Академичния съвет, за да изрази възмущението си от поредното увеличение на таксите в СУ. „Ние заявихме, че такова покачване прави образованието и университета по-недостъпни за много млади хора. Ще има такива, които имат желание да учат, но нямат финансова възможност. Заявихме, че това е една пълзяща приватизация на висшето образование, която явно има за цел по някакъв начин да наложи имуществен ценз и да го направи достъпно само за богатите деца“, разказа Димитър пред „Барикада“.

Подобна теза защитава пред Академичния съвет на СУ и Габриела Панова, която е студент магистър първи курс в Исторически факултет на СУ. Тя призовава образованието да не бъде превръщано от право в привилегия и отправя призив Академичният съвет да не гласува срещу интересите на собствените си студенти. По думите ѝ в последните години сме свидетели на опити таксите да се увеличават отново и отново, което представлява именно „пълзяща приватизация“.

В предишни периоди е имало достатъчно пари за образование в България, без те да идват от джоба на самите студенти и този аргумент е бил споделен от част от тях по време на заседанието. „Обвиниха ни в партийна пропаганда, въпреки че ние нямаме никакви залитания към дадена партия. От академичния съвет започнаха да се смеят и да обясняват, че това увеличение е нищожно“, добави Панайотов.

Обвинението в „партийни зависимости“ е изключително странно на фона на факта, че няма нито една партия, която в предизборната си платформа да предлага промяна на системата на образованието и преминаване отново към финансиране изцяло от държавата.

По време на заседанието студентите заявяват пред Академичния съвет, че разбират необходимостта от повече пари в образованието, но имат различни виждания за това откъде трябва да дойдат парите. „Никой не спори, че парите за образование са малко – всички сме на едно мнение. Въпросът, по който не сме на едно мнение, е откъде трябва да се намерят пари. Аз съм абсолютно против те да идват от джоба на студентите. Това са пари, които би трябвало Университетът да отстоява да получи от държавата“, каза пред Академичния съвет Стефан Петров, който също следва магистратура в Историческия факултет. Според него опитът на ръководството е „да прехвърли икономическата тежест и всички проблеми на образованието върху студентите, които се разглеждат от ръководството като „потребител“ на някаква частна услуга, а самите университети започват да се превръщат в частни субекти, които са в конкуренция помежду си“.

Други студенти коментираха след гласуването, че от години образованието не се променя в положителна посока, заплатите са едни и същи, хората са все по-затруднени, а същевременно таксите непрекъснато се вдигат неясно с каква цел и резултат.

„Ние смятаме, че образованието не е стока и не би трябвало да се разглежда по този начин. Би трябвало да бъде максимално достъпно за всички, които желаят и имат възможност да учат, като под възможност имаме предвид знания и усилията, които трябва да се положат, за да бъдат получени тези знания, а не някакъв финансов ресурс“, подчерта Стефан и припомни, че таксите са въведени преди около 20 години, а преди това образованието се е поемало изцяло от държавата. „Изтъкват се много доводи защо таксите трябват да увеличени, но за 20 години, през които са въведени, нито имаме по-добро качество, нито имаме по-добра база“, коментира още Габриела Панова пред Академичния съвет минути преди гласуването.

Идеята на това образованието да бъде безплатно или поне на символични цени не е в университетите самоцелно да влизат още повече хора. И сега в голяма част от тях се влиза с ниски оценки, обучението се преминава сравнително лесно, а след дипломиране голяма част от студентите не могат да се реализират. Идеята е финансовото благосъстояние да не бъде критерий или спънка за влизане на когото и да било в университет, а това да зависи единствено от знанията и усилията на отделния кандидат-студент или студент.

„Ние искаме подобряване на качеството на висшето образование. Качеството на висшето образование по никакъв начин не е обвързано с финансовите възможности на даден човек и не би трябвало да има финансово бреме за някой, който иска да придобие по-високо образование. Този проблем трябва да се реши през бюджета на държавата, като се повишат средствата за образование за сметка на други сектори или най-вече за сметка на тъмните сделки, на които сме свидетели от години“, настоява Димитър Панайотов. Той обясни, че на ръководството на СУ е даден пример с други европейски държави, в които държавата изцяло финансира образованието на студентите.

Екатерина Митринова

По време на заседанието се прокарва неясно пред кого и абсолютната манипулация, че „увеличение на таксите не е имало от цели осем години“. За „Барикада“ Екатерина Митринова от „Призив“, които през годините са част от множество протести в защита на студентските права, припомни хронологията на увеличенията и амбициите за такива през последните години. „През 2011 таксите бяха вдигнати със средно 50 лева, различно за различните специалности. През 2012 година МОН реши, че таксата за студент може да е две трети от държавната издръжка за него. На изборите за ректор на 17 ноември 2011 година имаше огромен студентски протест, който принуди бъдещия тогава ректор с втори мандат проф. Иван Илчев да обещае, че няма да вдига таксите“, припомни тя.

Въпреки това, още през януари 2012 година е отправено предложение към деканите да предложат ново увеличение. Студентите обаче успяват да се организират на нов протест и увеличение няма. Нов опит има през 2013 година, когато Академичният съвет предлага увеличение с 8%, но нов голям протест на студентите стопира отново амбициите. През 2015 година следва пореден опит, но след проведен референдум и брожения на студентите това отново не се случва. То най-после е факт през 2016 година – с между 15 до 375 лева. „Очевидно е, че когато има реакция на студентите, увеличенията биват осуетени. В момента обаче няма организация, която да води сериозна битка за това. Не бих казала, че Студентският съвет е абдикирал изцяло от тази си задача, но действа твърде плахо и се съобразява с Академичния съвет, от който е част. За съжаление, повечето студенти просто се примиряват с положението“, каза тя. Двамата с Димитър са категорични, че студентите трябва да бъдат по-сериозни, организирани и постоянни в отстояването на своите интереси.

Протест срещу повишението на студентските такси в СУ през 2013 година. Снимка: „Призив“

Екатерина подчерта и че специално в Софийския университет винаги се увеличават таксите „единствено“ за бъдещите, но не и за настоящите студенти. Така ръководството „замазва“ социалното противоречие, защото активните студенти нямат пряк удар по джоба си, а новопостъпилите студенти идват на заварено положение и взето решение за повишение на таксите. „Много е жалко, че академичната общност толкова години не си направи труда да адресира въпроса към държавните институции да се оправи бюджета за образование, за да я няма тази необходимост. Напротив, прави всичко възможно държавното образование на практика да се приватизира – всяка година все по-големи такси и все по-малък процент от държавата“, подчерта тя.

Споровете продължават и след заседанието, като студентите критикуват декана на Историческия факултет доц. д-р Тодор Попнеделев, че ръководството на университета не прави необходимото, за да извоюва повече пари от държавата. В коридорите на Университета студентите твърдят пред декана, че биха застанали твърдо зад своите преподаватели и учители, ако те поискат необходимите пари от държавата, а не от студентите.

Вместо да опитат да се обединят със своите студенти и да ги призоват да застанат зад тях в натиска си към партиите за повече пари за образование, университетските ръководители прибягват до далеч по-лесната тактика – увеличение на таксите. „Има два варианта за обяснение – неприятно и още по-неприятно. В първия случай, може би просто ги е страх от конфронтация – да не бъдат притиснати или атакувани с компромати. По-лошият вариант е да става въпрос за лобистки интереси. В нашия университет има много политически активни лица в различни партии, които (докато обвиняват студентите в партийна принадлежност) изобщо не се притесняват за щяло и нещяло да защитават своите партиите, а обичайното тези партии изповядват идеите за приватизация на образованието. Преди години Настоятелството на Софийския университет беше съставено от хора като Левон Хампарцумян, Светослав Божилов, Валентин Златев, Иво Прокопиев и Петър Кънев“, припомни тя.

Проблемът вероятно е в голяма степен и идеологически и това личи от реакциите срещу тях, когато част от студентите защитават начина на функциониране на образователната система преди – за сегашните ръководни фактори е недопустимо да говориш „с добро“ за каквото и да било от периода преди големите обществени промени у нас. „Уви нашият „аполитичен“ университет е такъв само, когато това е удобно. Изповядват се политики, които винаги са десни и то определени кръгове след преподавателите. Това са хора с високи политически позиции и връзки. Въпросът със сигурност не е само финансов, но и идеологически“, съгласна е Екатерина.

Идеологическата доминация води до там, че не само ръководните фактори, но и самите студенти започват да разсъждават в тази посока. Така например по време на окупацията на СУ през 2014 година не са издигнати абсолютно никакви искания, свързани с достъпа и качеството на образование. „Тогава исканията бяха изключително политически, не ставаше въпрос за каквито и да било интереси на студентите. Имаше едно искане – оставка на тогавашното правителство, което по никакъв начин не променяше ситуацията в университета, който беше окупиран“, припомни Димитър Панайотов.

Докато у нас наблюдаваме увеличаване на таксите уж с идеята да се повиши качеството на образованието, то в Западна Европа ситуацията е съвсем различна. Там най-често висшето образование се ползва със засилено финансиране от държавата и бизнеса, тъй като подготвя висококвалифицирани кадри именно за тях. Така например в Австрия в момента университетските такси са премахнати в повечето учебни заведения, а всичко, което студентите трябва да плащат е таксата за студентския съвет от 20 евро на семестър. Честите предложения това да бъде променено и да се въведат дори минимални такси в университетите срещат масово неодобрение сред студентите и обикновено биват последвани от масови протести на хиляди студенти, организирани от съответните студентски съвети.

Студентски протести във Виенския университет, октомври 2009 г.. Снимка: Wikimedia Commons

Германия също направи крачки в подобна посока, като първо даде свобода на отделните провинции да решават сами за размера на таксите. Така в последните 10 години почти всички провинции в Германия приеха изменения, които почти напълно отмениха студентските такси. Френските университети, които също са известни с високото си качество, имат доста високи такси от хиляди евро, но още при приема в съответното учебно заведение, студентите трябва да заявят размера на доходите на своето семейство, при което голяма част от хората с ниски или средни доходи получават огромна отстъпка от таксите или дори не се налага да плащат нищо.

В другата крайност са англо-саксонските университети, където увеличаването на таксите до 9000 паунда годишно през 2010 година предизвика масови безредици срещу новата консервативно-либерална коалиция. След победата си на миналите избори, консерваторите дори дадоха още свобода на университетите да увеличават допълнително таксите. И докато често качеството на английските и американски университети в световен мащаб бива давано като пример за добро управление, то е съмнително дали репутацията на Кембридж, Харвард и Оксфорд е резултат на постоянно покачване на цената, правеща невъзможно следването там за много студенти, или е по-скоро следствие от вековни традиции и утвърдени стандарти много преди времето на неолибералния университет, приемащ образованието като машина за печалби, а младите поколения – само като поредните клиенти.

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм “Невидимите хора”.

Сподели