Левски (стихотворение от Цветан Спасов)

Цветан  Спасов (1919-1944) – поет-комунист, загинал за свободата на България

 

Когато животът ме гневно притисне

със своята силна и груба ръка,

несетно си спомням за дякона Левски

в стихията бурна на трудна борба.

 

И аз не заплаквам. И аз не оплаквам

на своята младост смрачения ден,

защото в очите ме Дяконът гледа

със поглед спокоен и бодро засмен.

 

И той ми говори, че трябва да бъда

корав като камък и всякога смел,

че трябва да срещнем открито и будно

живота разбуен, широк, накипел;

 

че трябва да любя народа си беден,

от грижи чемерни безспирно люлян,

та в земите бели, бездушни и ледни

да грее във него спасителен плам;

 

че младите – те са надеждата на света,

която разтапя смразени гърди,

която откърмя от пламък приветен

за утрото ново засмени зари.

 

Когато животът ме гневно притисне

със своята груба и силна ръка,

несетно си спомням за дякона Левски

в стихията бурна на трудна борба.

 

И аз не заплаквам, и аз не оплаквам

на моята младост смрачения ден,

защото в очите ме Дяконът гледа

с поглед спокоен и бодро засмен.

 

И моята млада и силна десница

издигам със вяра и тръгвам напред, –

със моите верни бодри връстници

да срещнем зората със весел привет.

Сподели