Фашизмът не е мнение. Фашизмът е престъпление

Автор: Велислава Дърева, 18.05.2017

Каква е тази оглушителна тишина?

Защо не пищят вувузели по стъгди и мегдани?

Защо по жълтите павенца не се търкаляскат умните и красивите?

Защо няма дефилета и променади с кученца и дечица?

Къде е белият роял?

Защо няма пърформанси с нацистки маршове пред парламента и „Хайл! Хайл! Хайл!“?

Защо никой не вика „Оставка!“, „Мафия!“, „Боклуци!“, Фашисти!“?

Защо мълчат стипендиантите на Сорос и „Америка за България“?

Къде е „Свободата“ с обнажена гръд?

К`во става?

Къдесавипротеститебе?!

Пълно мълчание.

„Демократичната“ съвест спи.

Ни звук.

Ни-що!

Що?

А през това време…

Павел Тенев, „патриот“, господин зам.-министър за един ден, с изпружената по хитлеристки ръчица, много съжалявал. Не за друго, а защото „от една снимка се преекспонираха нещата“, което създало „изкуствено напрежение“, пък снимката била невинна, „в подигравателен стил“, и като така подал оставка поради „стеклите се неприятни обстоятелства“.

Патронът на преекспонирания подигравчия, „патриотът“ Валери Симеонов, нечленоразделният вицепремиер, изломоти изискано: „Нацистки ли е поздравът наистина?“, отговори изтънчено: „Глупости!“, и по начин най-гнусен обезсмърти своето име с класическо словоизвержение: „Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили в Бухенвалд, през 70-те години… Дали някой не може сега да каже: Подавай оставка и се прибирай на село“.

Патронът на Бухенвалдския майтапчия, премиерът Борисов, бащицата на ГЕРБ и на целокупния мат`рял, любимецът на Меркел, Юнкер, Дол и на целокупната евродесница, съжалявал също. Не за друго, а защото „това е удар по кариерата му“ (на Тенев), „заради една глупост“, и защото „стана скандал от това, че се е снимал през 2009 г. с жена си (!) в музей на восъчните фигури… Сега сме 2017… Ако не беше на този пост и не беше такава ситуацията…“.  И понеже цинизмът няма спирачки, заключи: „Убеден съм, че и вие, като сте били командировки някъде, сте се шегували и сте правили такива неща. Човешко е!“. И се вля в празничния разгул на пролетния бал на КРИБ. Човещинка.

Единият (Тенев) е артистичен, етюди разиграва с нацистки поздрав, щото обича да има сценарий. Другият (Симеонов) е майтапчия и шегобиец, шегувка се той с жертвите на нацизма, създал цяла „индустрия“ за методично унищожение на хора. Ако можеше, и селфи щеше да си направи с избитите в Бухенвалд, а също така – в Освиенцим, Дахау, Майданек, Треблинка, Заксенхаузен… Ако можеше, ама няма как – стотици хиляди човеци излетяха из комините на крематориумите, издъхнаха, отровени с Циклон Б, в адски мъки под скалпела на Менгеле, а нацистите риеха трупове с булдозери… За третия (Борисов) тази гавра, това издевателство, тези извратени хуморески, шегички и майтапи са си нещо естествено, природно, човещинка. Отвътре му идат на него такива човещинки. Мутроидът е хуманоид.

Искам да ги видя тези шегаджии как се шегувкат в Батак, в черквата, пред посечените черепчета на пеленачетата!

Само да посмеят да припарят там!

Кариерата на единия приключи.

Другите двама обаче са премиер и вицепремиер, коалиционни партньори, морални съдници на обществото и главно – трегери и стожери. На какво? На стабилността. Една оставка на едно зам.-министърче е дребна, пренебрежима жертва в името на въпросната перверзна стабилност. На какво? На властта. На тяхната собствена, персонална власт, която им действа като омайно биле; на тяхното самооблъщение, че са велики държавници, национални водачи и благодетели всенародни; на тяхното вътрешно убеждение, че всички ние сме им задължени и ако те не са на власт, държавата ще погине. Точно обратното – те ще погинат извън властта. Заради властта продават душата си на дявола. В случая дяволът не носи „Прада“. Има свастика на ръкава и крещи „Хайл!“.

А „демократичната“ съвест спи. Дълбоко.

И как няма да спи!

Нали тя, тази „демократична“ евроатлантическа съвест възкреси нацистката лексика, подмени историята, смаза просвещението и унищожи духовността. И обяви българските антифашисти за престъпници. И ги осъди като престъпници. А техните убийци въздигна и превъзнесе като национални герои.

Уби повторно загиналите момичета и момчета, срути техните паметници, оскверни техните гробове, разпиля техните кости. За да изчегърта техните имена, тяхната саможертва и тяхната гибел от паметта на народа. А техните инквизитори и палачи възнагради с умилително преклонение.

Унизи живите антифашисти с едната цел – да отнеме смисъла на техния живот. И за да ги убие по-бързо, ако може.

Ако антифашистите са престъпници, фашистите са светци.

Щото е нямало фашизъм. А законна власт.

А щом няма фашизъм, няма и антифашисти. А бандити, които са си заслужили да бъдат простреляни, посечени, обесени, изгорени, удушени, обезглавени, захвърлени в канавките на историята.

И най-сетне – обяви 9 май за черна дата, а 9 септември  – за още по-черна. И се жалват, и страдат, и се тръшкат артистично, и катадневно кълнат и проклинат Червената армия, понеже съсипала демокрацията и благоденствието, в които светът се пличкал под горещите (ама много горещи!), крематориумни грижи на Фюрера. А щом победата над нацизма е черна дата, престъпление срещу човечеството, символ на всемирното зло, значи Хитлер е светъл идеал, ангел небесен, метафора на човеколюбието и олицетворение на демокрацията.

Всичко трябва да бъде заличено. Не е имало никаква война и никакъв нацизъм, и никакъв холокост, и никакви крематориуми, и никаква антифашистка съпротива, а Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Айхман и прочее изверги, са невинни, свидни жертви на гадните болшевици, комуняги и путинисти.

Това знаят днешните 20-годишни, децата на прехода, превърнати в мутанти. Тези лъжи са тяхното знание. Тяхното невежество е тяхното убеждение. Невежеството ражда подчинение. Програмираното, умишленото невежество ражда чудовища.

И ги роди.

И всякакви овластени мерзавци и негодяи се шегувкат безнаказано и артистично с кръвта на милиони погубени в най-ужасяващата война. „В своето време и Хитлер е бил номер едно“, каза преди девет години Борисов (нищо не се губи в интернет!), за когото гаврата с жертвите на нацизма си е човещинка. Така всеки похотлив примат оправдава своята похот.

Повтарям: Искам да ги видя тези шегаджии как се шегувкат в Батак, в черквата, пред посечените черепчета на пеленачетата!

Само да посмеят да припарят там!

А „демократичната“ навувузелена съвест мълчи.

Пусти са жълтите павета.

И Брюксел мълчи.

Евроатлантически някак. Солидарно. С шегаджиите.

И европейската десница мълчи.

По семейному. Солидарно. С майтапчиите.

Важното е „нашият кучи син“ да е на власт. Другото няма значение.

И САЩ мълчат.

А в Литва, Латвия и Естония дефилират неонацисти, в Украйна горят живи хора.

Важното е „нашите кучи синове“ да са на власт. Другото няма значение.

„Другото“ е истината.

Всички мълчат. Заети са. Пренаписват историята. Снабдяват човечеството с фалшива памет. Преформатират го.

Какво безмълвие!

Сякаш всички са онемели!

Сякаш мадам Нюланд им е затъкнала гръкляните с курабийки.