Махмуд Даруиш – “Минувачи в думи мимолетни”

превод: Мая Ценова

  1. Минувачи в думи мимолетни,
    имената приберете си и си вървете.
    От времето ни изтеглете часовете си и си вървете.
    Откраднете който си поискате от зидовете – та да знаете,
    че няма да узнаете
    как камък от земята ни съгражда покрив за небето.
  2. Минувачи в думи мимолетни,
    ваш е мечът – наша е кръвта;
    ваши са стоманата и огънят – а наша е плътта;
    ваш е следващият танк – а наша прашката;
    ваш е газът задушлив – а наш дъждът.
    Но над нас и вас един и същ е и просторът, и небето.
    Вземете от кръвта ни своя дял… и си вървете.
    Идете на вечерен бал… и си вървете.
    Ние трябва да стоим на страж на розата на мъчениците
    и трябва да живеем както ние искаме!
  3. Минувачи в думи мимолетни
    като прахоляк горчив, откъдето искате минете, ала
    не минавайте помежду нас като хвърчащи мравки.
    Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
    имаме пшеница да отгледаме, с росата на телата си да я поим,
    имаме си нещо ние, дето тук не ви е по вкуса:
    камък… или яребица.
    Миналото отнесете, ако щете, на пазара за антики
    и възстановете, ако щете, скелета на пъдпъдъка
    върху блюдо глинено.
    Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса: имаме си бъдеще
    и имаме какво да правим върху нашата земя.
  4. Минувачи в думи мимолетни,
    струпайте илюзиите си в напуснат ров… и си вървете.
    И стрелките на часовника върнете към закона на свещения телец
    или към ерата на музиката пистолетна!
    Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса и затова вървете си:
    имаме каквото няма го във вас: отечество, чиято кръв излива се в
    народ, чиято кръв излива се
    в отечество – забравено или незабравимо…
    Минувачи в думи мимолетни,
    време е да си вървите;
    и където щете се установете, но сред нас не се установявайте;
    време е да си вървите
    и умирайте където щете, но сред нас недейте да умирате.
    Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
    ние имаме тук минало,
    а имаме и на живота първото проплакване,
    имаме и настоящето, и настоящето и бъдното,
    тук за нас е битието и отвъдното.
    Излезте от земята ни,
    от сушата ни… от морето ни,
    от житото ни, от солта ни и от раната –
    от всичко; от словата в паметта
    излезте,
    минувачи в думи мимолетни!

1988

Сподели