Махмуд Даруиш – “Минувачи в думи мимолетни”

превод: Мая Ценова

1. Минувачи в думи мимолетни,
   имената приберете си и си вървете.
   От времето ни изтеглете часовете си и си вървете.
   Откраднете който си поискате от зидовете – та да знаете,
   че няма да узнаете
   как камък от земята ни съгражда покрив за небето.
2. Минувачи в думи мимолетни,
   ваш е мечът – наша е кръвта;
   ваши са стоманата и огънят – а наша е плътта;
   ваш е следващият танк – а наша прашката;
   ваш е газът задушлив – а наш дъждът.
   Но над нас и вас един и същ е и просторът, и небето.
   Вземете от кръвта ни своя дял… и си вървете.
   Идете на вечерен бал… и си вървете.
   Ние трябва да стоим на страж на розата на мъчениците
   и трябва да живеем както ние искаме!
3. Минувачи в думи мимолетни
   като прахоляк горчив, откъдето искате минете, ала
   не минавайте помежду нас като хвърчащи мравки.
   Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
   имаме пшеница да отгледаме, с росата на телата си да я поим,
   имаме си нещо ние, дето тук не ви е по вкуса:
   камък… или яребица.
   Миналото отнесете, ако щете, на пазара за антики
   и възстановете, ако щете, скелета на пъдпъдъка
   върху блюдо глинено.
   Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса: имаме си бъдеще
   и имаме какво да правим върху нашата земя.
4. Минувачи в думи мимолетни,
   струпайте илюзиите си в напуснат ров… и си вървете.
   И стрелките на часовника върнете към закона на свещения телец
   или към ерата на музиката пистолетна!
   Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса и затова вървете си:
   имаме каквото няма го във вас: отечество, чиято кръв излива се в
   народ, чиято кръв излива се
   в отечество – забравено или незабравимо…
   Минувачи в думи мимолетни,
   време е да си вървите;
   и където щете се установете, но сред нас не се установявайте;
   време е да си вървите
   и умирайте където щете, но сред нас недейте да умирате.
   Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
   ние имаме тук минало,
   а имаме и на живота първото проплакване,
   имаме и настоящето, и настоящето и бъдното,
   тук за нас е битието и отвъдното.
   Излезте от земята ни,
   от сушата ни… от морето ни,
   от житото ни, от солта ни и от раната –
   от всичко; от словата в паметта
   излезте,
   минувачи в думи мимолетни!

1988