Георги Димитров за ролята и задачите на българската църква

Реч на тържеството в Рилския манастир по случай хилядогодишнината на Иван Рилски, 26 май 1946 г.

Ние честваме днес паметта на Иван Рилски. Това честване, по щастливо съвпадение, е не само църковно, а всенародно честване на един истински народен светец. Това важно събитие – честването на 1000-годишнината на Иван Рилски – придобива особено голямо значение с факта, че между нас се намира Всерусийският патриарх Алексей. Нека му пожелаем здраве и сили, за да бъде още много години първи патриарх на руската православна църква.

Нашата православна църква, за разлика от някои други църкви, има исторически заслуги за съхранение на националното чувство и самосъзнание на българския народ. През вековете на най-тежки изпитания, в борбата за освобождението на нашия народ от чуждото робство българската църква е била хранител и покровител на националния дух на българите. Ние трябва да си спомним онези тъмни времена, когато българските велможи, българските големци, българските чорбаджии и търговци, голямата част от българската интелигенция ставаха гръцки агенти, говореха по гръцки, служеха на Византия, на нашите врагове. Тогава българската национална църква със своите манастири поддържаше националното самосъзнание и националното чувство на българския народ. Може смело да се каже, че нямаше да имаме днешна нова, демократична България, България на Отечествения фронт, ако в онова време на тъмно, черно робско минало не бяха нашите манастири като тази Рилска обител, които съхраняваха националните чувства, националните надежди, националната гордост на българите и им помогнаха да се предпазят от загиване като нация. Ние, нашият Отечествен фронт и в частност ние, комунистите, изразяваме нашата признателност и благодарност на патриотите-свещенослужители на българската национална църква. Откровено трябва да подчертая, че аз, като българин, се гордея с българската църква, която е имала такива верни и честни служители като аскета Иван Рилски, който със стоицизъм и безпределна любов е бранел правото дело на българския народ преди 1000 години. Не забравям, разбира се, че църквата е имала и свещенослужители предатели, негодници, юди от гледна точка на националните интереси на българския народ. Но изобщо тя е изиграла извънредно голяма патриотическа роля в нашата история.

Българската църква е минала през разни периоди, еволюирала е надясно и наляво, преживяла е много тежки изпитания в миналото. И в настоящия момент, когато се решават съдбините на България и българския народ за десетилетия, да не кажем – столетия, тя е призована в новите условия да остане вярна на традициите и заветите на Иван Рилски, Отец Паисий, Неофит Рилски и много други патриотични църковни деятели. Ние имаме право да искаме нашата православна църква да бъде не на думи, а на дело народна републиканска църква. Аз ще поздравя Негово Блаженство, нашия многоуважаем екзарх и неговите сътрудници, ако те престанат да пеят в църквата  за  царската  династия,  за   монархизма. С чувство на огорчение аз слушах да се пее молитва от амвона на националната българска църква за кобургската династия, която причини толкова тежки нещастия на нашата родина. Това обижда, оскърбява искрените чувства на народа за свобода и народна република в  настоящия тържествен момент. Не може това, което народът отрича, църквата да поддържа и възхвалява. Да ви кажа откровено аз не изтърпях докрай и напуснах молебена преди неговото завършване.

Нека нашите честни синодални старци и всички служители на българската църква разберат, че е настъпило ново време и по форма, и по съдържание, и по дух и че нашата църква трябва да бъде истински народна, републиканска, прогресивна църква. И аз ви казвам, ние, отечественофронтовците, в частност ние, комунистите, не искаме само думи, декларации, приветствия и „ура”. Това е приятно, но е недостатъчно. Като честни народни труженици и добросъвестни църковни служители дайте дела; между вашите думи и дела не трябва да има противоречие. С това и вие ще спомогнете за успеха на нашата малка, но изобилна с природни богатства страна, страна на даровит и трудолюбив народ. Този народ и неговите добродетели ние видяхме в историята на църквата, в армията и по бойните полета, във фабриките, на полето, в областта на културата и науката. Малка страна, малък народ, но той може да се съревновава с големите народи, стига да има патриотическо единство, единство за творчество, единство за вървене  напред към културата, към прогреса и благоденствието на нашия народ.

Аз знам, има синодални старци, членове на Св. Синод, честни хора, но със закостенели мозъци и крайно консервативни възгледи. Това не е тяхна вина, а тяхно нещастие, тяхна беда. Имайте обаче предвид, че човек даже на 80 години може да тръгне с новото време, стига да има добра воля и се постарае искрено да направи това. Ние бихме желали и те заедно с честните митрополити, архимандрити и обикновени свещеници да вървят с народа в неговата борба за демокрация, за народна република, за напредък и светли бъднини.

Кой от вас, наши синодални старци и църковни деятели, не се е интересувал от великата руска църква? Всеки, който познава нейната история, знае много добре, че ако ръководителите на руската православна църква след Октомврийската социалистическа революция бяха разбрали духа на новото време, ако бяха действали в полза на свободата на великия руски народ и не бяха станали оръдие на контрареволюцията, руската църква нямаше да преживее известните нещастия. Преследването на някои църковни деятели в Русия след Октомврийската революция беше резултат на контрареволюционната дейност на тогавашните ръководители на руската църква.

Ако тогава ръководители на руската православна църква бяха хора като днешния наш скъп гост, Московския и Всерусийски патриарх Алексей, църквата щеше да бъде на страната на народа, както тя особено добре се прояви през Великата отечествена война.

Драги църковни деятели, бъдете способни да се поучите от великия руски опит, следвайте примера на великата руска църква и тогава ще има единство между българската църква и българския народ, обединен в Отечествения фронт, тогава ще имаме и тези духовни сили, които църквата е в състояние да излъчи и обедини из средата на вярващите наши сънародници за благото на нашата родина. Цялото минало на нашата църква и връзките на болшинството от свещенослужителите с народните маси показват ясно, че това е възможно.

Аз вдигам чаша за братството между великата руска църква   и   нашата  българска   народна  републиканска църква!

За вечна дружба между българския народ и неговия освободител – великия руски народ!

За нерушима солидарност докрай на славянството, защото славянството в сътрудничество със западния демократически свят е призвано от историята да стане могъщ и най-благотворен фактор за осигуряването на мира и благоденствието не само на славянските народи, но и на цялото прогресивно човечество .

 

„Работническо дело” бр. 115, 28 май 1946 г.

Сподели