Георги Димитров за Димитър Благоев

НА 10-ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА ДИМИТЪР БЛАГОЕВ

Другари!

Вследствие на редица речи във връзка с 1 май и след 1 май, за съжаление, моето здраве отново се влоши. Това принуди лекарите, които ме лекуват, да ми запретят за известно време всякакви речи и ако въпреки това, тая вечер все пак дойдох за кратко време тук, това направих, защото се чувствам задължен да взема непосредствено лично участие в тая забележителна демонстрация на единството на партията на Благоев със старите руски болшевики. Аз бих искал лично от името на тая партия и от тая трибуна да засвидетелствам нашата твърда решителност да вървим по стъпките на славните руски болшевики! (Аплодисменти).

Аз съм, другари, един от учениците на Благоев и един от неговите най-близки съратници в продължение на дълги години. Благоев, като основател на нашата партия, се отличаваше от другите с особени черти, които са отличителните черти на българското теснячество и които свидетелстват за родствеността на теснячеството в България с болшевизма.

Тия особености на нашия покоен водител Благоев се състоят в следното: 1. Класова непримиримост против буржоазията и нейните широкосоциалистически (меншевишки) оръдия. Класа против класа – това бе лозунгът, това бе девизът, това бе линията на Благоев и българското теснячество. 2. Всичко за партията на пролетариата. Пълно подчинение на личния живот, на личните интереси, на личната воля – на интересите, на волята на партията на пролетариата. 3. Непоколебима, безгранична вяра в силите и в бъдещето на работническата класа. Мен ми се струва, че това главно осигури до войната и непосредствено след войната големите успехи на нашето революционно движение в България. Това главно ни и помогна на нас да разбием българските меншевики (широките социалисти, общоделците) така, както никъде, освен от болшевиките в Русия, социалдемокрацията не е била разбивана. Това главно помогна на българската партия да влезе в пътя на болшевизма след войната… (аплодисменти) и да стане, заедно с руската болшевишка партия и под нейното ръководство, една от основателките на III Комунистически интернационал (Аплодисменти).

Но Благоев и българското теснячество се различаваха от болшевиките и болшевизма. И даже тогава, когато ние станахме съоснователи на Комунистическия интернационал, ние още далеч не бяхме болшевики, истински болшевики. И това, че ние не бяхме болшевики, ни доведе до грешките в 1918 г., непосредствено след войната във въстанието на войнишките маси, а така също при фашисткия преврат на 9 юни 1923 г. Това обстоятелство нам ни попречи да организираме и да ръководим славното Септемврийско въстание в 1923 г. по болшевишки и по такъв начин да осигурим неговата възможна победа. Това нам ни попречи, най-сетне, своевременно да видим и да разберем както трябва дълбокото различие по основните въпроси на пролетарската революция между теснячеството и болшевизма.

Аз, другари, в моя 35-годишен революционен и политически живот съм направил немалко грешки, но това, което аз никога не мога да забравя и никак не мога да си простя – това са две грешки: първата грешка, която аз заедно с ЦК на партията допуснах на 9 юни в 1923 г., когато при извършването на фашисткия преврат заехме така наречената „неутрална” позиция, и втората грешка – че не само аз, но и цялата партия, своевременно (още в 1918–1919 г.) не разбрахме, че нашето революционно българско теснячество – това още не е болшевизъм. Ние не направихме тогава от различието между теснячеството и болшевизма съответния извод, не извлякохме съответния урок, с което ние забавихме болшевизацията на нашата партия, която, безусловно, тогава би се извършила много по-бързо и би се  извършила  много по-безболезнено.

Другари! Не само нашите приятели, но и нашите врагове, всеки по своему, отбелязаха моето лично геройство в Лайпциг. Но, другари, аз напомнях и през време на процеса, и след процеса, че неведнъж, когато бях в България, в нашето революционно движение аз лично съм проявявал това геройство, и не само аз съм проявявал такова, но и десетки, стотици и хиляди тесняци, които всякога се биеха мъжествено, и трябва да ви кажа, че една от отличителните черти на българското теснячество – това бе неговата мъжествена борба с неговите врагове. Хиляди тесняци загинаха във връзка със Септемврийското въстание, без да се откажат от комунизма. Много от тях биха спасили своя живот, ако само биха дали декларация, че по-нататък те няма да бъдат комунисти. Ако аз на Лайпцигския процес бих излязъл като стар тесняк, аз бих бил мъжествен; аз бих се държал достойно, но бих се ограничил само с лична самозащита и не бих прокарал тая борба против фашизма, която възхити работниците от целия свят. Когато аз в Лайпциг и в Берлин, пред фашисткия съд, държах в едната си ръка, в лявата ръка, процесуалния кодекс на германската държава, а в дясната ръка – програмата на Коминтерна… (бурни, дълго нестихващи аплодисменти), когато аз на всяка крачка използвах Лениновата аргументация в борба против врага, против фашизма, аз се бих не като тесняк, а като болшевик…(бурни аплодисменти), защото само Лениновото учение, само болшевишкият метод, само болшевишкото геройство може да ни позволи именно така да се бием и да побеждаваме!

Аз считам, че тесняшкото минало, тесняшкият стаж в българското революционно движение не е минус, а тъкмо наопаки – плюс. Обаче, при условие, ако тесняшките революционни традиции и добродетелите на стария тесняшки, марксистки опит се претопят в болшевишкия котел (Аплодисменти). И в това отношение нашата партия вече е направила основните крачки. Пред нея стои още голяма работа на тоя път. Но именно само на тоя път партията успя да извлече всички уроци от Септемврийското въстание за своята болшевизация. По такъв начин тя превърна поражението на това въстание в условие за победата на бъдещата пролетарска революция в България. Тя завладя болшинството на работническата класа. И само борейки се за завладяване и укрепване съюза на пролетариата с трудещите се селяни, нашата партия върви напред под знамето на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин, към решителната борба за Съветска България.

Другари! Ние се учихме, учим се и ще се учим и в бъдеще от славните руски болшевики. Ние сме щастливи, че по примера на живите още стари болшевики ние можем по-нататък да укрепваме своята воля за борба и своята увереност в победата. Аз лично, седейки в затвора, окован в окови, в най-тежките минути съм си спомнял как живееше революционният пролетариат в стара царска Русия. Аз си спомнях с каква енергия и с какво безстрашие стотици и хиляди наши стари болшевики са се борили против тия трудности и опасности, които стояха на техния път. Какво геройство проявяваха руските болшевики в периода на гражданската война и след това в областта на социалистическото строителство! И ако те – казвах аз в себе си – с чест и доблест издържаха всички тия изпитания, то и аз, българският комунист, също така съм длъжен, стоейки непоколебимо на своя пост, намирайки се на една световна трибуна, да покажа пример на германския пролетариат, на моите български братя и на целия международен пролетариат как може и е длъжен да се бие един болшевик с буржоазията, с фашизма, най-дълбоко уверен в неизбежността на окончателната победа на пролетарската революция! (Бурни, дълго нестихващи аплодисменти. Оркестърът свири „Интернационала”. В залата се раздават въз­гласи, подети от стоящото множество: „Да живее другарят Димитров, вождът на българския проле­тариат !“)

 17 май 1934 г.

***

НА 11-ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА ДИМИТЪР БЛАГОЕВ

Ако бихме искали в най-кратки думи да характеризираме боевия път на Благоев, ние бихме могли в хронологически ред да кажем:

Благоев започна своята революционна работа още в младежките си години, в национално-революционното движение в Цариград.

Благоев в Русия преодолява влиянието на народничеството, прави първите крачки към научния социализъм, създава първата работническа социалдемократическа група в Петербург.

Благоев става в България организатор и вожд на класовата партия на българския пролетариат и най-великият ученик на Маркс в България и на Балканите.

Благоев постепенно изживява своите различия по основните въпроси на революцията с болшевизма и преминава на ленински позиции.

Благоев умира като неразделен привърженик на Ленин и борец на Коминтерна.

Целият път на Благоев, в продължение на 40 години – е път на развитието на революционното движение на българския пролетариат.

Под ръководството на Благоев нашата партия в България скъса още във време на войната с Втория социал-патриотичен интернационал.

Под ръководството на Благоев нашата партия постепенно се сближава с руските болшевики.

Начело с Благоев, нашата партия става, заедно с руските болшевики и под тяхно ръководство, съосновател на Коминтерна.

Комунистическата партия в България премина под знамето на Ленин, в редовете на Комунистическия интернационал, но тя не се превърна веднага в болшевишка партия.

Ние изгубихме Благоев в тоя период, когато нашата партия, почнала още в края на войната своята болшевизация и преминала през огъня на Септемврийското въстание в 1923 г., непосредствено се приближаваше към своето превръщане от тесняшка партия в болшевишка партия.

Ние изгубихме Благоев в тоя период, когато нашата партия всестранно се превъоръжаваше с ленинизма

Ние изгубихме Благоев в тоя период, когато партията трябваше, отхвърляйки отрицателните остатъци и използвайки положителното революционно наследство от тесняшкия период на своето развитие, да премине окончателно от позициите на теснячеството на позициите на ленинизма.

В най-трудния период от революционното движение на българския пролетариат и от развитието на нашата партия ние останахме без нашия общопризнат вожд. И няма никакво съмнение, другари, че ако Благоев беше жив в този период, партията под неговото непосредствено ръководство би извършила много по-безболезнено, много по-бързо и успешно своето развитие и превръщане в болшевишка партия.

Не пречи от тази трибуна да посоча, за самокритика, че ние, най-близките съратници на Благоев, не съумяхме на времето си, след смъртта на Благоев, веднага да създадем такъв ръководещ колектив в партията, който би могъл успешно да замени изпитания вожд. Ние, учениците на Благоев и неговите най-близки съратници, за съжаление, също така не съумяхме тогава своевременно да дадем истинска болшевишка основа за преоценка на всички ценности на революционното минало на партията и българския пролетариат, до дъно да използваме положителния, големия капитал на революционното движение и да преодолеем неболшевишките черти на тоя период.

Това обстоятелство, в известна степен, затрудни и забави процеса на болшевизацията на партията. То улесни също разните сектантски, левичарски и преимуществено дребнобуржоазни елементи, рицари на революционната фраза, които, ползвайки се от тежкото нелегално положение на партията, в последните две-три години успяха даже да вземат връх в нейното ръководство. Представяйки себе си за най-добри тълкуватели на решенията на Комунистическия интернационал, тия елементи всъщност провеждаха противоболшевишки курс в ръководството и в работата на партията. Наместо да вървят по пътя на болшевизацията на партията, в борба против социалдемократическите преживелици от миналото, широко използвайки революционния опит и богатото наследство от тесняшкия период на движението, те почнаха да издигат лозунги за „изкореняване на теснячеството”, да провеждат линия на отричане революционното минало на партията, да считат всеки бивш тесняк опортюнист, негоден за революционна работа и борба. В резултат на това систематически се затрудняваше ръководещото участие в движението тъкмо на тия положителни кадри, които въплъщаваха в себе си най-хубавите качества на революционния български пролетариат и които са неразривно свързани с връзките на непоколебима вярност на Комунистическия интернационал.

Такива сектантско-левичарски изкривявания и установки, разбира се, се отразяваха и на практическата дейност на партията, те парализираха боеспособността на партията, откъсвайки я от масите. Само така може да се обясни тоя факт, че в страна, гдето компартията обладава такова огромно влияние и героическият пролетариат на която е готов на всички жертви, това грамадно политическо влияние не можа да бъде използвано от партията за масово движение против преврата на 19 май 1934 г.

Комунистическата партия в България с помощта на Коминтерна преодолява и изправя допуснатите изкривявания, провеждайки ленинско отношение в оценката на миналото на партията и вършейки решителен поврат към болшевишка масова работа и политика.

Поправянето на допуснатите грешки и извращения в болшевизацията на партията не означава обаче връщане назад към изминатия етап от тесняшкия период на движението. Това означава движение напред по пътя на по-нататъшната болшевизация на партията и укрепване на нейните връзки с масите, по пътя на установяване в страната широк единен фронт – срещу фашистката диктатура, по пътя на следване примера на ръководната партия на Коминтерна – ВКП (б), учейки се от Ленин и от нашия вожд, вожда на световния пролетариат – Сталин – за осигуряване победата на пролетарската революция в България. (Аплодисменти. „Интернационал”. Присъстващата хилядна маса устройва бурна овация на др. Димитров)

 11 май 1935 г.

 ***

ВЕЛИК УЧИТЕЛ И ВОДАЧ

Димитър Благоев – нашият незабравим Дядо – е общопризнатият родоначалник на марксизма и работническото социалистическо движение в България, основателят на нашата партия. Неговите исторически заслуги в това отношение са огромни. Получил революционното си каляване още когато е бил студент в Русия, гдето в 1884 година е образувал първата социалдемократическа група, младият Димитър Благоев, изгонен от Русия в 1885 година, се завръща в България, преизпълнен с кипяща енергия и страстно желание да пропагандира научния социализъм, да просвещава и организира току-що оформяващата се работническа класа. При тогавашните крайно неразвити условия на нашата дребнособственическа страна, Димитър Благоев с упорит, настойчив труд разчистваше и осветляваше пътя на работническото движение и водеше неговия кораб между Сцила и Харибда на съществуващия по онова време идеологически и политически хаос.

Той решително се бореше за създаване на пролетарска партия и по-късно постигна нейното създаване, като воюваше безпощадно против всички, които, под флага на „общото дело на производителните слоеве”, се стремяха да поставят работническата класа под ръководството на хищническата буржоазия.

Така, под ръководството на Димитър Благоев се оформи в 1903 година марксистката партия на „тесните социалисти”, предшественицата на сегашната славна Работническа партия.

Ако българският „тесен социализъм”, в отличие от другите леви течения в социалдемократическите партии на Втория интернационал, се разви и оформи като родствено, а не враждебно на болшевизма (марксизмо-ленинизма) марксистко течение, това изцяло и напълно дължим на нашия велик учител и водач Димитър Благоев, на неговото остро теоретическо око, на неговата дълбока принципиалност, на неговата непримиримост към всички извращения на марксизма, на неговата безпределна преданост към работническата класа и на непоколебимата му вяра в силата на трудещия се народ.

Димитър Благоев именно положи оная идеологическа основа, върху която партията на „тесните социалисти” можа успешно да израсте и, преодолявайки недостатъците и слабостите на теснячеството, да се превърне, без особени вътрешни сътресения и за благото на нашия народ, в марксистко-ленинска партия. И ако нашата партия, въпреки многогодишния ужасен фашистки терор и преживените тежки поражения, след всяко поражение бързо ставаше отново на крака и ставаше по-силна, сплотена и боеспособна и в сегашния момент дойде до положението на важен политически фактор в правителството на нова България, това ние и нашият народ дължим преди всичко на Димитър Благоев. Под неговото мъдро ръководство нашата партия се развиваше и растеше като монолитна организация с ясна програма и политика и с доброволна, но желязна дисциплина.

В течение на десетилетия Димитър Благоев, при помощта на своите най-близки съратници – Георги Кирков и Гаврил Георгиев, – възпитаваше, бащински отглеждаше здрави, предани на работническата класа и на народа кадри. Ние всички, неговите ученици, се гордеем, че имахме такъв достоен, велик учител. Димитър Благоев въплъщаваше в себе си големия теоретик, най-добрия пропагандист и упорития организатор на работническото движение. Той се отличаваше със своята принципиалност и никога не се ръководеше в своите действия от съображения за лични удобства и от моментни настроения. Подобно на Ленин, той поставяше интересите на партията, като единствена последователна представителка и защитница на работническата класа и на трудещия се народ, винаги по-високо от своите лични съображения и преходни моменти.

На нас – неговите ученици и последователи – Димитър Благоев завеща със своя пример и с целия свой богат, прекрасен борчески живот: да бъдем винаги строго принципиални; да бъдем до последно издихание верни на работническата класа и нейната историческа мисия; да бъдем непримирими по отношение на всички враждебни на марксизма лъжетеории; да подчиняваме всичко свое лично на интересите на партията, в служба на работническата класа и на нашия народ; да пазим бойното единство, дисциплината, чистотата и честта на партията като зеницата на окото си.

Богатото научно-литературно наследство, както и целият живот на Димитър Благоев са неизчерпаем извор за възпитанието на партийните кадри, на партийните членове и на всички истински български патриоти в сегашната епоха на Отечествения фронт, в която се определя бъдещето на нашата родина.

 Москва, 19 май 1945 г.

Сподели