Фридрих Енгелс – Чернова на речта на гроба на Маркс, 17 март 1883 г.

Само преди 15 месеца повечето от нас се събрахме около този гроб, който тогава трябваше да стане последното място за успокоение на една благородна и възвишена жена. Днес отново трябва да разтворим този гроб, за да спуснем в него останките на нейния мъж.

Карл Маркс беше един от онези забележителни хора, каквито се раждат малко в течение на един век. Чарлз Дарвин откри закона за развитието на органичния свят на нашата планета. Маркс откри основния закон, който определя движението и развитието на човешката история, закон толкова прост и очевиден, че е почти достатъчно да бъде формулиран, за да е сигурно признаването му. Нещо повече, Маркс откри и закона, по който е създаден нашият етап на обществения строй с неговото голямо класово деление на капиталисти и наемни работници; закона, по който това общество се е организирало и се е развивало и сега така е надраснало самото себе си, че в края на краищата ще загине като всички предишни исторически фази на обществото. Тези резултати правят толкова по-голяма скръбта ни, че го загубихме в разгара на неговата работа и че колкото и много да извърши той, още повече остави незавършено.

Но науката далеч не го поглъщаше изцяло, колкото и да му беше скъпа тя. Никой не е изпитвал по-чиста радост от него при всяко постижение на науката в която и да било област, независимо от това, дали то беше практически приложимо или не. Но той виждаше в науката преди всичко могъщ лост на историята, революционна сила в най-истинското значение на тази дума. И той използваше именно в този смисъл огромните знания, които имаше, и специално по историята, във всички овладени от него области.

Защото той беше истински революционер, както се наричаше сам. Борбата за освобождението на класата на наемните работници от оковите на съвременната капиталистическа система на производство беше неговата истинска стихия и никога не е имало по-активен борец от него. Венец на тази част от неговата дейност беше основаването на Международната работническа асоциация, признат вожд на която той беше от 1864 до 1872 г. Тази асоциация, що се отнася до външните признаци, престана да съществува; но братската връзка на обединението на работниците от всички цивилизовани страни в Европа и Америка бе установена веднъж завинаги и през всичкото време продължава да съществува, макар и без външно-формално обединение.

Който се бори за едно дело, не може да не си спечели врагове. И той имаше много врагове. През по-голямата част от политическия си живот той беше най-много мразеният и най-много клеветеният човек в Европа. Но той почти не обръщаше внимание на клеветите. Ако някой е преодолял клеветата, това беше именно той и в края на живота си той с гордост можеше да гледа на милионите си последователи в сибирските рудници и в работилниците на Европа и Америка; той виждаше, че неговите икономически теории са приети като неоспорими принципи на социализма в целия свят и ако имаше още много противници, едва ли е имал вече дори един личен враг.

Сподели