Из Реч след операцията в Залива на прасетата, 2 май 1961 г.
Уважаеми посетители от Латинска Америка и целия свят, бойци от въоръжените сили на народа, работници,
Проведохме парад над четиринадесет часа и половина. Мисля, че само хора, пропити с безкраен ентусиазъм, са способни да поемат такива изпитания. Въпреки това аз ще се опитам да бъда възможно най-кратък.
Ние сме свидетели, всички ние, кубинците, на всяка стъпка, предприета от революцията, така че вероятно не можем да осъзнаем колко много сме напреднали. Това може да бъде разбрано най-добре от посетителите, особено тези от Латинска Америка, където днес те все още живеят в свят, много подобен на този, в който ние живяхме до вчера. Това е сякаш са били внезапно пренесени от миналото към настоящето на нашата революция, с целия невероятен напредък в сравнение с миналото. Тази вечер не възнамеряваме да подчертаваме достойнствата на това, което сме направили. Просто искаме да се намираме точно на мястото, на което се намираме в момента.
Днес имахме шанса да видим истинските резултати от революцията на този майски ден, толкова различен от майските дни в миналото. Преди, тази дата е била повод за всеки сектор на труда да изложи исканията си и стремежите си за усъвършенстване пред хората, които са глухи за интересите на работническата класа, пред онези, които дори не се присъединяват към основни изисквания, защото управлението им не е насочено към хората, към работниците, селяните или смирените; те работят единствено за привилегированите, доминиращите икономически интереси. Да направят нещо за хората, би означавало да навредят на интересите, които представляват, така че не могат да се присъединят към нито едно просто изискване от страна на хората. Парадите от онези майски дни отбелязваха жалбите и протестите на работниците.
Колко различен беше днешният парад! Колко по-различен дори от първите паради след триумфа на революцията. Днешният парад ни показва колко много сме напреднали. Работниците вече не е нужно да се подчиняват на тези правила; работниците днес не трябва да се молят на глухите ръководители; работниците днес не са обект на господството от всяка експлоататорска класа; работниците вече не живеят в страна, управлявана от хора, обслужващи дейности, експлоатиращи интереси. Работниците знаят, че сега всичко, което революцията прави, всичко, което правителството прави или може да направи, е с една-единствена цел: да се помогне на работниците, за да се помогне и на хората.
В противен случай няма обяснение за спонтанното чувство на подкрепа към революционното правителство, за тази преизпълваща добра воля, която всеки мъж или жена може да изрази днес.
Плодовете на революцията могат да се видят навсякъде… Видяхме възпитаниците на училищата за млади земеделци от блатата Запата да преминават на парада, същите блата, които наемниците избраха за атаката си.
Видяхме хиляди и хиляди земеделци, които учат в столицата и които идват от далечни планински райони, от тръстиковите кооперации или от парада на хората от фермите. Видяхме младите момичета, които учат, за да работят в детски градини. Видяхме също и това, което се случва в селските райони. Учителите доброволци участваха в парада, а също и представители на десет хиляди млади хора, поели по пътя си към духовността и унищожаващи неграмотността. Откъде идва тази сила? Тя идва от хората и е посветена на хората в замяна…
Изкуство, култура, университетски науки, възможности, почести, елегантни дрехи, те бяха привилегия само на малцинство, малцинство, представено днес с хумор от страна на някои работнически федерации в техните имитации на богатите…
И така, днес може да се види единството на смирени хора, които се борят за бедните. Работници от всякакви професии; физически и интелектуални работници, всички маршируват заедно – писател, художник, актьор, говорител, лекар, медицинска сестра, болничен персонал.
Заедно под флага на Националния съюз на образованите работници маршируваха учители, служители на Министерството на образованието.
Днес имаме възможност да видим всичко полезно в нашата страна, всичко произведено тук. Разбираме по-добре от всякога, че са налице две класи граждани, или по-скоро имаше две класи граждани; тези, които са работили, произвеждали и създавали, и онези, които живеят, без да работят или произвеждат. Последните са паразити.
Тези, които преминаха днес на парада, бяха трудещите се хора, онези, които никога няма да се примирят да работят за паразитите. В днешната ни родина сме спечелили правото да насочваме съдбата си, научили сме се да решаваме съдбата си. Това е родината, която ще бъде сега и завинаги – както Марти искаше – благосъстояние на всички, а не просто родина за малцина!
Какъв морал и поради каква причина, и какво право имат те да пращат чернокож да умре, защитавайки монополите, заводите и мините на доминиращите класи? Какво право имат те да изпратят пуерториканци с латинска кръв, с латинска традиция на бойните полета, за да защитават политиката на големите капиталисти и монополите? Тази концепция за родина и тази опасност за сигурността им е опасността от монополите. Можете да разберете каква концепция имат те за морал, право и права, щом изпращат чернокожите от Юга и пуерториканците по бойните полета, за да се бият за тях. Това е тяхната концепция за родината – само когато интересите на привилегированите класи са ликвидирани и когато една нация с богатството си става нация за всички и дава възможност за богатството и щастие за всеки.
Това щастие сега принадлежи на тези младежи, които преминаха на парада, и на семействата, които знаят, че децата им могат да имат училище, да получават стипендии и да отидат в най-добрите университети в чужбина, привилегия, от която досега са се възползвали само най-богатите семейства…
Тези ентусиазирани хора са обезкуражените лица от вчера. Разликата е, че вчера са работили за други, а днес те работят за себе си.
Помислете за хората, които са загинали през последните битки, и преценете дали и една-единствена капка кръв си заслужава да се пролее в защита на миналото. Имайте предвид, че тези работници и младежи, децата на работниците, се жертваха преди десет до дванадесет дни, за да защитят това, което видяхме днес. Жертваха се, за да защитят този ентусиазъм, тази надежда и тази радост днес. Ето_защо, когато днес виждахме щастливо лице или усмивка, пълна с надежда, решавахме, че всяка усмивка е цвете на гроба на падналите герои…
Какво щеше да се случи с нашите работници, съпруги, сестри и фабрики? Какво би станало, ако империализмът беше създал дори една крепост на наша територия? Какво би станало, ако империалистите бяха успели да вземат част от територията ни, а от там, с бомби от янките, картечници и самолети, щяха да започнат въоръжено нападение срещу нас.
Нека не говорим за това, което щеше да се случи, ако империализмът бе спечелил. Няма по-тъжна картина от една разгромена революция… Ето защо ние мислехме, че всяка усмивка днес беше като знак на почит към онези, които направиха възможен този изпълнен с надежда ден. Кръвта, която беше пролята, бе кръвта на работниците и селяните, кръвта на смирените синове на народа, а не кръвта на земевладелци, милионери, крадци, престъпници или експлоататори. Пролятата кръв е кръвта на експлоатираните от вчера, но свободните днес мъже. Пролятата кръв беше скромна, честна, работлива, творческа кръв – кръвта на патриоти, а не кръвта на наемници. Това беше кръвта на военни, които доброволно защитаваха революцията. Тя е спонтанно предложена кръв в защита на идеала… Това не беше идеал за онези, които дойдоха да възстановят загубеното си богатство. Това не беше идеалът за тези, които винаги са живели за сметка на другите. Това не беше идеалът за тези, които продават душата си за златото на мощна империя.
Скромна, честна кръв се проля от отечеството в борбата срещу наемниците на империализма. Но каква кръв, какви хора изпрати империализмът тук, за да установи крепостта си, за да обезкръви нашата революция, за да унищожи нашите постижения, за да изгори нашата тръстика? Трябвало е да бъде война за унищожение.
Можем да кажем на хората тук, че в същия миг, в който три от нашите летища са били бомбардирани, агенциите на янките казваха на света, че летищата ни са били атакувани от самолети от нашите собствени военновъздушни сили. Те хладнокръвно бомбардираха нашия народ и казаха на света, че бомбардировките са направени от кубински пилоти с кубински самолети. Това беше направено със самолети, на които те бяха изрисували нашата емблема.
Ако не друго, то поне това дело трябва да бъде достатъчно, за да покаже колко нещастни са действията на империализма. То трябва да е достатъчно, за да осъзнаем какво наистина е империализмът на янките и каква е неговата преса и неговото правителство… Това трябва да ни служи, за да ни държи будни и да се разбере, че империалистите са способни на чудовищни лъжи, за да покрият чудовищни дела.
Лидерите на САЩ признали публично участието си – без никакво обяснение, което дължат на света заради изявленията, направени от Кенеди, че те никога няма да участват в агресия, и по този начин да ни спестят време и усилия за намиране на доказателства.
Нашествениците са дошли, за да се борят за свободното предприемачество! Представете си в този момент един идиот, който идва тук, за да обяви, че се бори за свободното предприемачество! Сякаш този народ не знае какво е свободното предприемачество! То беше гета, безработица, просия. Сто хиляди семейства, работещи на полето, за да дадат над двадесет и пет на сто от продукцията си на акционери, които никога в живота си не са виждали земята. Как така просто могат да дойдат и да говорят за свободното предприемачество в страна, където е имало безработица, неграмотност и когато човек трябва да се моли, за да го приемат в болница? Хората знаеха, че свободното предприемачество, това са социалните клубове, както и калните бани за децата…
Как може един от тези, който не е познал цената на труда, да каже, че идва да пролива кръвта на хората, за да защитава свободното предприемачество?
Смъртта на хиляди деца поради липса на лекарства и лекари не притесни свободните предприемачи. Никога не е имало аграрна правна реформа, защото Конгресът беше в ръцете на богатите. Въпреки че Конституцията казва, че земята трябва да бъде върната на кубинците и въпреки че през 1959 година Конституцията от 1940 година беше в сила цели деветнадесет години, нито един закон не отне земя от монополите янки, които притежаваха огромни парцели.
Групата на Батиста се наложи чрез преврат, спонсориран от империализма и експлоататорската класа; те се нуждаеха от човек като Батиста, така че охраната на селските райони да служи на собствениците на земя срещу селяните. За тях нямаше значение, че нацията е била ограбена. Собствениците на земи не дадоха на никого модерни оръжия, за да се борят с този режим; дадоха оръжието на самия кървав режим, без да се интересуват за това как той е нарушил Конституцията. Сега, когато техните привилегии свършиха, намериха янки-правителство, което може да ги въоръжи, за да дойдат тук и да проливат кръвта на работниците и селяните.
Революция, изразяваща волята на народа, е всекидневен избор, а не такъв на всеки четири години; тя е постоянна среща с хората, като тази среща сега. Старите политици никога не биха могли да съберат толкова много гласове, колкото хора има тук тази вечер в подкрепа на революцията.
Какво искат? Избори с плакати по стълбовете. Революцията промени концепцията за псевдодемокрация и директно управление от народа.
Какви бяха политическите партии? Просто израз на класови интереси. Тук има само една класа, тази на смирените; тази класа е на власт и тя не се интересува от амбицията да експлоатира малцинството, да се върне на власт.
Би било абсурдно за нас да се опитваме да кажем на народа на Съединените щати каква система на управление те трябва да имат, защото в този случай бихме имали предвид, че Съединените щати не е суверенна държава и че ние имаме права върху вътрешния живот на Съединените щати.
Правата не се определят от размера. Правото не идва от една по-голяма страна в друга, по-малка. Това не е от значение. Единствено територията ни е ограничена, малък народ сме, но е наше право да сме също толкова уважавани, като и всяка друга страна, независимо от нейния размер. Не е наш проблем да казваме на народа на Съединените щати каква система на управление трябва да имат. Следователно е абсурдно господин Кенеди да си вре носа в нашите работи и да ни казва от какъв вид правителство се нуждаем тук. Това е абсурдно. Изглежда господин Кенеди няма ясна представа от международното право или суверенитет. Кой имаше тези похвати преди Кенеди? Хитлер и Мусолини!
Те говореха на същия език на насилие; това е фашисткият език. Чухме в годините преди нападението на Германия над Чехословакия. Буржоазията, реакционерите и профашистите се уплашиха от преимуществото на социалистическата система, предпочетоха пред нея дори доминацията на Хитлер. Чухме този език в навечерието на инвазията в Дания, Белгия, Полша и така нататък. Това е правото на могъщия. Това е единственото право, което Кенеди издига в твърдението си, че е прав да се намесва в нашата страна.
Правителството на САЩ казва, че един социалистически режим тук заплашва американската сигурност. Но това, което заплашва сигурността на хората в Северна Америка, е всъщност агресивната политика на подпалвачите на война в Съединените щати. Това, което заплашва сигурността на семействата и хората в Северна Америка, е насилието, тази агресивна политика, която пренебрегва суверенитета и правата на другите народи. Този, който е заплаха за сигурността на САЩ, е Кенеди с агресивната си политика. Тя може да доведе до световна война, а световна война може да коства живота на десетки милиони американци. Затова този, който застрашава сигурността на Съединените щати, не е кубинското революционно правителство – агресорът е тъкмо агресивното правителство на Съединените американски щати.
Ние не застрашаваме сигурността на нито един човек в Северна Америка. Ние не застрашаваме живота или сигурността на нито едно семейство в Северна Америка. Ние създаваме кооперации, аграрна реформа, ферми, къщи, училища, кампании за ограмотяване и изпращаме хиляди и хиляди учители към вътрешността на страната, изграждаме болници, изпращаме лекари, стипендии, изграждаме фабрики, увеличаваме производствения капацитет на страната ни, създаваме обществени плажове, превръщаме бойните укрепления в училища и даваме на хората правото на по-добро бъдеще. По този начин ние не застрашаваме нито едно семейство в САЩ или дори нито един гражданин на САЩ.
Из сборника „Речите, които промениха света“, София, 2018, с. 87-94
