През лятото на 2018 г. Идейно-теоретичният отдел към Движение „23 септември“ отпечата и започна да разпространява самозащитната реч на Фидел Кастро пред извънредния военен трибунал в град Сантяго де Куба. За да се оцени нейното значение, читателят трябва да е запознат с някои основни факти от най-новата кубинската история.
На 10 март 1952 г. с активното съдействие на САЩ в Куба е извършен преврат и в страната е установена военна диктатура начело с Фулхенсио Батиста. Започват жестоки гонения срещу всички опозиционери, избити са хиляди невинни кубинци и са затворени всички университети поради критиките и недоволството на студентите. Фидел Кастро Рус, по това време млад адвокат в Хавана, предявява пред Върховния съд иск диктаторът Батиста да бъде осъден за нарушение на конституцията. Това не се случва и на 26 юли 1953 г. организираното от Фидел Кастро младежко революционно движение напада казармата Монкада в град Сантяго, втората по значение военна крепост в Куба. По същото време друга група младежи от същото движение напада казармата в Баямо. Нападенията завършват с неуспех. Репресивните органи на диктатурата избиват голяма част от заловените революционери. Оцелелият по чудо Фидел Кастро е осъден от военен трибунал на 15 години затвор. В качеството си на адвокат той изнася защитата на самия себе си и на своето революционно дело. Съвременната кубинска историография оценява словото на Фидел Кастро от 16 октомври 1953 г. като „програмен, обвинителен и разобличителен манифест, защитна реч с морално, философско и политическо значение за революционната борба срещу тиранията… „Историята ще ме оправдае“ е основополагащ документ на Кубинската революция и един от главните текстове на политическата мисъл и на революционната дейност в Куба и Латинска Америка“.
За нас като марксистко-ленинска организация, изучаваща натрупващия се нов исторически опит на революционните и съпротивителните движения по света, самозащитната реч на Фидел Кастро е безсмъртен пример за това как и в най-тежките условия на военна диктатура и непосредствена смъртна опасност революционерите са способни да намерят нравствени сили в себе си, за да не капитулират пред класовия враг, а да отстоят докрай принципите на революцията и на народното освободително дело. Осъществяването на нашата основна цел – създаването на революционни марксистки кадри в България – освен през всичко друго минава и през запознаването и изучаването на „Историята ще ме опрадае“.
