Човекът епоха

13. Август 2016. Легендарен е случаят от първите дни след революцията, когато по време на митинг изневиделица долитат бели гълъби и кацат на рамото на Фидел и на трибуната

Малцина в световната история са политическите мъже, съпоставими с лидера на Кубинската революция Фидел Кастро, който днес навършва 90 години.

Той се превърна в легенда още съвсем млад, като водач на “брадатите” от Сиера Маестра – дръзките бунтовници, не просто съборили поредния непоносим латиноамерикански диктатор, а и разбъркали целия световен ред с предизвикателството си към империализма на САЩ и с примера си за всички потиснати народи по света.

Но след толкова години в голямата световна политика Фидел днес е и нещо много повече от емоционален символ на непокорството, независимостта и алтернативния път на развитие. В многобройните му речи, интервюта, статии са концентрирани възгледи, концепции, философски и хуманни анализи и обобщения, които отиват много по-далеч от моментния повод или тема. Заредени с дълбочината и силата на един висок и разностранен интелект, с многоцветието на един ярък и въздействащ език, те третират ключови проблеми на човешкия морал, на обществения напредък, на отговорността пред историята и бъдещето, на опазването на мира и природата на планетата.

Фидел няма “събрани съчинения”, каквито в едни не тъй далечни времена си поръчваха обитателите на ръководни кабинети от бившия соцлагер. Но ако за техните томове днес почти никой не си спомня, живото слово на Фидел – защото то е само негово, а не на анонимни писачи – продължава да разбужда човешки умове и съвести и да уцелва най-болезнените глобални въпроси.

Това за пореден пък пролича на Седмия конгрес на Кубинската комунистическа партия, състоял се през април т.г. Фидел се появи в конгресната зала и произнесе вълнуващо слово, което разплака много от делегатите. Някои световни медии го нарекоха “сбогуване” и предпочетоха да цитират само малка част от него, в която Кастро говори за напредналата си възраст и за неизбежността скоро да си отиде завинаги. Но магията на “завет” в това слово беше другаде – в акцентирането върху силата на марксистко-ленинските идеи, върху значението на социалните промени, върху отговорността на човечеството за опазването на мира и на самия живот на планетата. (Публикуваме словото отделно).

Това е Фидел – макар и на 90 години, макар и човек епоха, той мисли не за спомена, който ще остави, а за бъдещето, което чака всички ни. Мартианец – последовател на Хосе Марти – до мозъка на костите си. Именно под водачеството на Фидел Куба развя като знаме и продължението на идеите на Марти – своя Апостол на свободата: “Ако Марти казваше, че нашата малка родина е Куба, а нашата голяма родина е цяла Америка, то днес ние казваме, че нашата малка родина е Америка, а нашата голяма родина е целият свят”.

Да, Фидел направи Куба световен фактор. Разбира се, за това изиграха роля интернационалните мисии през 80-те, когато кубинските войници помогнаха и за независимостта на Ангола, и за свалянето на режима на апартейд в Южна Африка – принос, за който легендарният Нелсън Мандела не спря да благодари на приятеля си Кастро до края на живота си. Впрочем съвсем не случайно именно на погребението на Мандела през декември 2013 г. се стигна и до онова историческо ръкостискане между Барак Обама и Раул Кастро, от което тръгна и размразяването между Хавана и Вашингтон.

Кубинската помощ за Африка обаче изобщо не се изчерпва само с военни подвизи. От десетилетия там работят всеотдайни лекари и учители от Острова на свободата, които стигат до такива забравени от бога кътчета, където никой друг доброволец или мисионер от “белия” свят не би стъпил. Ще припомня само още един епизод пак от съвсем неотдавна – когато през 2014 г. пламна епидемията от ебола в няколко африкански страни, Световната здравна организация, както и здравното министерство на САЩ, се обърнаха именно към Куба да изпрати своите лекари в огнищата на заразата, за да помогнат тя да се спре. И да, кубинските екипи веднага отидоха там, където европейци и американци не искаха. Ебола беше овладяна и Куба получи признанието на СЗО за това. Нищо, че световните медии “не забелязаха”.

В момента над 40 000 кубински медицински кадри, сред които 15 407 лекари, работят в 66 страни. От стартирането на “Операция Чудо” през 2004 г. кубински офталмолози са възвърнали чрез безплатни операции зрението на 2,5 милиона души от 28 страни. С медицински и учителски бригади Куба се отплаща и на Венецуела за петрола, който получава оттам. Такива бригади работят и в Бразилия, Боливия, Еквадор, Никарагуа и т.н.

Достъпните и безплатни здравеопазване и образование за народа са сред основните цели, с които младият Фидел тръгва да прави революция. И днес постиженията в тези две области, както и в културата, и в спорта, са сред най-притегателните емблеми на Острова на свободата. Куба е единствената в Латинска Америка и Третия свят, успяла да влезе в първата десетка държави в света с най-добър индекс за човешкото развитие по такива показатели като продължителност на живота, образование и качество на живота. Това сочат данни на Програмата за развитие на ООН (PUND). Показателят на детската смъртност на острова е едва 4,6 на 1000 живородени – най-ниският на американския континент, по-нисък от САЩ и Канада. Страната отделя най-високия в света процент от БВП за образование – 13%, и има и най-много лекари на глава от населението – 85 000 при 11 милиона жители. Това е два пъти повече от съотношението при американските граждани.

Фидел прекара родината си през какви ли не турбуленции – от Карибската криза до разпадането на соцлагера, който остави кубинците на произвола на световните стихии. Но запази нейната независимост и достойнство. Нещо повече – без никаква световна суперсила зад гърба си успя да види и прииждането на “лявата вълна” в Латинска Америка, изграждането на впечатляваща регионална интеграция въз основа на принципите на солидарността и социалните програми. Вярно, след смъртта на венецуелския му приятел Уго Чавес в част от латиноамериканските страни тръгна откат на дясно, но разбуденото съзнание на огромни човешки маси на континента вече трудно ще се върне назад.

Фидел дочака дори опиталите се 638 пъти да го убият Съединени щати да признаят неуспеха на антикубинската си политика и да започнат диалог за нормализиране на отношенията с Острова на свободата. Едва ли някой друг световен деец би могъл да се похвали с по-щастлива политическа съдба.

За отбелязването на 90-годишнината на Кастро из цяла Куба и Латинска Америка вече отдавна се “загрява” с изложби, конференции, публикации. Националният балет на Куба под ръководството на също легендарната Алисия Алонсо посвети на юбилея на “Команданте ен хефе” спектакъла “Дон Кихот”. В Буенос Айрес, Аржентина, се състоя голям концерт под наслова “Не го надвиха! Фидел и неговите 90 победи”. В Кито, Еквадор, с речи, спомени и музика фондацията “Освалдо Гуаясамин” на името големия художник и личен приятел на Кастро също почете кубинския водач. В Биран, родното място на Фидел в кубинската провинция Олгин, 90 подбрани с конкурс младежи с постижения в различни сфери навръх рождения му ден ще засадят около родната му къща 90 дръвчета от различни видове…

Куба днес е в поредния етап на своето обновление. И много кубинци повтарят чуваното толкова пъти от Фидел – че социализмът е процес на движение напред, а не закована рамка, че най-важната му есенция е Човекът с неговия морал, мечти, чувство за съпричастие и общ устрем към справедливост.

Именно с този завет Фидел влиза завинаги и в Историята.

В-к “Дума”

Сподели