Откъс от книгата „Сто часа с Фидел. Разговори с Игнасио Рамоне“, София 2010, 682-688
Някои постоянно обвиняват Кубинската революция за какво ли не. Вие като адвокат какви аргументи бихте изтъкнали в полза на Революцията?
Тук ще се разпростра, предупреждавам ви. Ще се позова отново на някои от аргументите, които изложих в речта по случай 50-та годишнина от „Монкада”. Защото, хайде да видим, каква е вината на Куба? Кой честен човек има сърце да я атакува?
Със собствената си кръв и оръжията, отнети от врага, народът събори наложената от правителството на САЩ жестока тирания на Батиста, който разполагаше с осемдесетхилядна войска. Куба стана първата в Латинска Америка и Карибието територия, свободна от империалистическо господство, единствената страна в цялото полукълбо, където през цялата постколониална история бяха съдени и санкционирани за пример мъчители, убийци и военнопрестъпници, отнели живота на десетки хиляди хора.
Революцията иззе и предаде изцяло земята на селяните и земеделските стопани. Природните ресурси, промишлеността и основните услуги преминаха в ръцете на единствения им собственик – кубинската нация. За по-малко от 72 часа в денонощна битка Куба разби нахлуването на наемници в Плая Хирон, организирано от правителството на САЩ, с което се осуети пряка военна намеса на САЩ и се предотврати война с неоценими последствия. Революцията вече имаше въстаническа армия с над 400 000 оръжия, както и стотици хиляди доброволни членове на гражданската милиция. Противопоставихме се с достойнство и без никаква отстъпка на риска Куба да бъде атакувана с десетки ядрени оръжия през 1962 г. Разгромихме „мръсната война”, разпростряла се в цялата страна, като платихме цена в човешки жертви, по-многобройни от тези в освободителната война. Куба издържа непоколебимо на хиляди саботажи и терористични атаки, организирани от правителството на САЩ. Провали стотици планове за убийство на лидерите на Революцията.
В обстановката на сурова блокада и икономическа война, продължили почти половин век, Куба бе в състояние да изкорени за една година неграмотността – нещо, което не могат да направят за повече от четири десетилетия останалите латиноамерикански страни, нито самите Съединени щати. Изключение е Венецуела, постигнала това благодарение на Боливарската революция. Куба осигури безплатно образование за сто процента от децата. В сравнение с всички останали страни от полукълбото тя притежава най-високия показател (повече от 99%) на деца, обхванати в училище – от предучилищна възраст до девети клас. Учениците от началното образование заемат първо място в света с познанията си по математика и език. Куба заема също така първо място по брой учители на глава от населението и по най-маломерни паралелки. Всички деца с физически и умствени затруднения учат в специализирани училища. Интензивно компютърно обучение и усвояване на аудиовизуалните средства се прилагат днес за всички деца, юноши и младежи на село и в града.
Заплатеното от държавата образование се превърна за първи път в света във възможност за всички младежи от 17 до 30 години, които не учеха и не работеха. Всеки кубински гражданин има възможност да се изучи, без да похарчи и една стотинка – от предучилищна възраст до получаване на титлата „доктор на науките”. Днес нацията притежава тридесет пъти повече висшисти, интелектуалци и професионални творци в сравнение с броя им отпреди Революцията. Средното образователно ниво на кубинските граждани е девети клас. В Куба на практика няма дори функционална неграмотност.
Училища по изкуствата и за учители по изкуства са разкрити във всички провинции на страната. В тях се обучават и развиват своите таланти повече от двайсет хиляди младежи. Други десетки хиляди правят същото в центрове по призвание, откъдето се набират таланти за професионалните училища по изкуства. Университетските центрове се разширяват и обхващат всички общини на страната. Никога никъде не е разгръщана такава колосална образователна и културна революция, която ще превърне Куба в страната с най-много знания и култура в света, водена от дълбокото убеждение на Хосе Марти, че без култура няма свобода.
Детската смъртност от 60 на хиляда новородени се редуцира до 6-6,5 на хиляда. И е най-ниската в полукълбото – от САЩ до Патагония, с изключение на Канада. Продължителността на живота се увеличи с повече от 15 години. Заразни и инфекциозни болести, като полиомиелит, малария, неонатален тетанус, дифтерит, дребна шарка, рубеола, заушка, магарешка кашлица, заразна епидемична треска, са ликвидирани. Други, като тетанус и менингококов епидемичен менингит, хепатит В, проказа, менингит хемофилус и туберкулоза, са изцяло под контрол. Днес в нашата страна хората умират от същите болести, както и във високоразвитите държави – сърдечносъдови и туморни, от катастрофи и др.
Разгръща се дълбока революция за доближаване на медицинските услуги до населението, за улесняване достъпа на гражданите до центровете за бърза помощ, за спасяване на човешки животи и облекчаване на болките. Провеждат се сериозни проучвания за прекъсване на веригата, за облекчаване и намаляване до минимум на проблемите от генетичен характер, пренаталните болести и свързаните с раждането. Куба днес е страната с най-висок показател на медици на глава от населението, той е почти два пъти по-висок, отколкото в страните, които я следват.
Научните центрове работят без спиране за откриване на превантивни или терапевтични решения срещу най-опасните болести. Кубинците ще разчитат на най-добрата медицинска система в света, чиито услуги ще продължат да ползват напълно безплатно. Общественото осигуряване обхваща всички граждани на нашата страна.
85% от населението са собственици на своите жилища, върху които не се плаща данък. Останалите 15% плащат символичен наем, който представлява едва 10% от заплатата им.
Употребата на наркотици засяга минимален брой хора и се води решителна борба срещу това явление. Лотарията и други хазартни игри са забранени още от първите години на Революцията, за да не може никой да осъществява надеждата си за успех чрез залагане в хазартни игри.
Нашите телевизия, радио и печат не излъчват и не публикуват търговска реклама. Всяка промоция е насочена към въпросите на здравето, културата, образованието и физическото възпитание, спорта, здравната почивка, опазването на околната среда и в подкрепа на борбата срещу наркотиците, злополуките и други проблеми от обществен характер. Нашите средства за масова информация възпитават, а не тровят и не отчуждават. Те не издигат в култ и не превъзнасят ценностите на загнилите консуматорски общества.
Не съществува никакъв култ към никой жив герой на Революцията, няма статуи, официални фотографии, нито именувани на тях улици или институции. Мъжете и жените, които ръководят, са обикновени хора, а не богове.
В нашата страна няма паравоенни сили, нито ескадрони на смъртта, никога не е упражнявано насилие срещу народа, не са извършвани екзекуции без съдебно производство, нито се прилагат мъчения. Култивират се братство и солидарност между хората и народите в и извън страната…
Новите поколения и народът се възпитават в дух на опазване на околната среда. Средствата за масова информация също участват във формирането на екологична култура. Нашата страна защитава с непоколебима твърдост своята културна идентичност, възприема най-доброто от другите култури и се бори решително срещу всичко, което деформира, отчуждава и унижава. Развитието на истинския, непрофесионален спорт доведе нашия народ до най-високите показатели за медали и други почести и отличия на световно равнище.
Научните изследвания в служба на народа ни и на човечеството се увеличиха стотици пъти. Резултат от тези усилия са важни животоспасяващи лекарства, ползвани в Куба и в други страни. Никога не са правени изследвания и не са произвеждани биологични оръжия – нещо, което би било в пълно противоречие с подготовката и съвестта на нашия научен потенциал.
Няма друг народ, в който да е вкоренен така силно духът на международната солидарност. Нашата страна подкрепи алжирските патриоти в борбата им срещу френския колониализъм, за сметка на влошаването на политическите и икономическите отношения с такава силна европейска страна като Франция. Изпратихме оръжие и бойци, за да защитим Алжир срещу мароканския експанзионизъм, когато кралят на държавата Хасан II поиска да сложи ръка на железните мини в Гара Йебилет, намиращи се в околностите на град Тиндуф, на югозапад в Алжир.
Целият личен състав на една танкова бригада остана на пост по молба на арабския народ на Сирия между 1973 и 1975 г. пред Голанските възвишения, когато тази част от територията на страната бе отнета несправедливо.
Лидерът на току-що провъзгласената независима държава Република Конго, Патрис Лумумба, преследван непрестанно отвън, получи нашата политическа подкрепа. Когато бе убит от колониалните сили през януари 1961 г., предоставихме помощ на неговите последователи. Четири години по-късно, през 1965 г., кубинска кръв се проля и на западния край на езерото Танганайка, където Че Гевара с повече от сто кубински инструктори подкрепи анголските въстаници, които водеха борба срещу белите наемници на Мобуту – човека на Запада, откраднал четиридесет милиарда долара, за които не се знае в кои европейски банки се пазят и в чия власт се намират.
Кръв на кубински инструктори се проля при обучението и подкрепата на бойците на Африканската партия за независимост на Гвинея и Острови Зелени нос, които под ръководството на Амилкар Кабрал се бореха за независимостта на тези бивши португалски колониални владения.
Така беше и когато в продължение на десет години оказвахме подкрепа на МПЛА на Агостино Нето в борбата за независимост на Ангола. След победата цели петнайсет години стотици хиляди кубински доброволци участваха в защитата на Ангола срещу нападенията на расистките южноафрикански войски, които в съучастие със САЩ водеха „мръсна война” и посяха милиони мини, пометоха цели села, избиха повече от половин милион анголци – мъже, жени и деца. В Куито Куанавале и на границата с Намибия, на югоизток в Ангола, анголски и намибийски военни сили, заедно с четиридесет хиляди кубински войници, нанесоха окончателния удар на южноафриканските войски, които тогава разполагаха с ядрени оръжия, доставени или произведени с помощта на Израел и със знанието и съучастничеството на правителството на САЩ. Това доведе до незабавното освобождаване на Намибия и може би ускори с двадесет или двадесет и пет години края на апартейда.
В продължение на почти петнайсет години Куба заемаше почетно място в солидарността с героичния народ на Виетнам във варварската и брутална война на САЩ, в която бяха убити два милиона виетнамци, без да се броят ранените и осакатените, и която зарази почвата на страната с химически вещества, чиито неизброими щети се проявяват до днес.
Кубинска кръв бе пролята ведно с кръвта на граждани на няколко латиноамерикански страни и заедно с кубинската и латиноамериканската кръв на Че Гевара, убит по указание на агентите на САЩ в Боливия, когато е бил ранен и пленен, а оръжието му – повредено от куршум в боя.
Проля се кубинската кръв на строителни работници, които вече привършваха работата си на международното летище от жизнено значение за икономиката на едно мъничко островче, което живееше от туризма, в бой за защита на Гранада, нападната от САЩ под цинични претексти.
Кубинска кръв изтече в Никарагуа, когато инструктори от нашите въоръжени сили подготвяха смелите никарагуански бойци в борбата им срещу „мръсната война”, организирана от САЩ срещу Сандинистката революция.
И не съм посочил всички примери. Повече от две хиляди са героичните кубински интернационалисти, които дадоха живота си, изпълнявайки свещения дълг да окажат подкрепа в борбата за независимост на други братски народи. В нито една от тези страни няма кубинска собственост. Никоя друга страна в света не разполага с такава блестяща страница на солидарност – искрена и необвързана с интереси.
Куба винаги проповядваше с примера си. Никога не се предаде, никога не продаде каузата на друг народ, не направи отстъпки, не изневери на принципите. Имаше защо да бъде преизбрана през юли 2003 г. с акламации за член на Икономическия и социален съвет към ООН, а също и за член за още три години на Комисията за човешките права – орган, в който членува без прекъсване в продължение на петнайсет години.
Повече от половин милион кубинци участваха в международни интернационални мисии като бойци, учители, специалисти, лекари или здравни работници. Десетки хиляди медици лекуваха и спасиха живота на милиони хора за последните четиридесет години. Понастоящем повече от три хиляди специалисти по обща медицина и други здравни работници се трудят в най-затънтени места в 18 страни от Третия свят, където посредством превантивни и терапевтични методи спасяват всяка година живота на стотици хиляди хора и запазват или възстановяват здравето на милиони, без да искат нито стотинка за своите услуги.
Без кубинските лекари, предоставени в услуга на ООН – ако Организацията осигури необходимите фондове за финансиране – не биха могли да се осъществят крайно наложителните и спешни програми за борба срещу СПИН, без които биха изчезнали цели нации и населението на обширни региони в Субсахарска Африка.
Куба разработи програми за обучение по радиото чрез текстове за четене и писане, изготвени на пет езика: креолски, португалски, френски, английски и испански; курсове, които някои страни въведоха. Създадохме подобна програма за ограмотяване по телевизията на испански език, с изключително високо качество. Това са програми, изготвени в Куба, изцяло кубински. Не ни интересува патентът. Готови сме да ги предоставим, без да ни се заплаща нито стотинка, на всички страни от Третия свят, където е концентриран най-голям брой неграмотни. За пет години броят на сегашните осемстотин милиона неграмотни би могъл да бъде намален с 80% срещу минимална цена.
И спирам тук, за да не ви изморявам прекалено, но бих могъл да продължа…
