Фидел Кастро за борбата с расовата дискриминация в Социалистическа Куба

Откъс от книгата „Сто часа с Фидел. Разговори с Игнасио Рамоне“, София 2010, 261-267

Наложи ли се да се борите и срещу дискриминация на негьрското население при победилата Революция?

Субективна дискриминация нямаше. Защото всеки революционер знае, че едно от най-жестоките страдания, засегнали човешкото общество, е расовата дискриминация.

Робството, наложено с огън и меч на изтръгнати от Африка мъже и жени, продължава векове в много страни на това полукълбо, включително в Куба. В нашата родина то е премахнато преди 120 години, през 1886 г., макар това да става само формално. Мъжете и жените, подчинени на тази отвратителна система, продължиха още три четвърти век, до победата на Революцията, да живеят като привидно свободни работници в бараки и колиби. По градове и села многочленни семейства, заети в най-ниско платения труд, разполагаха с по една-единствена стая, без училища, без учители.

Не можете да си представите, наложи се да говоря три пъти, когато в една радиопрограма се обявих против расовата дискриминация. Нашите противници бяха пръснали по едно време мълвата, че ще отнемаме родителски права и ще изпращаме децата в Русия. И – обърнете внимание – това оказа своето въздействие по силата на онзи Гьобелсов принцип, според който една многократно повтаряна лъжа се превръща в истина. Не беше единствен нацистът-фашист Гьобелс, който вероломно говори за това. Същото твърди, но с обратен знак, Густаво Лебон – мисля, че беше френски психолог, – който посочва вредното въздействие на повтаряната лъжа.

 Психология на масите?

Помня, че бях чел онази книга на Лебон за значението на формализма във военната сфера, и за обичая да се застава мирно и да се получава заповед. Хората са отивали и на смърт заради някой, който им дава заповеди. Как се казваше въпросната книга? Мисля, че „Психология на тълпите”.

Да. На френски Psycologie des foules, нещо като „психология на масите”.

И как се казва авторът?

 Густав Льо Бон.

Густаво Лебон, на моя френски. Макар да съм го чел много отдавна, мисля, че помня тези основни твърдения. Тогава бях студент.

 Той е класик.

И така, разказвах ви, че когато говорих за пръв път по радиото за расова дискриминация, се наложи да го направя още два пъти впоследствие. Разбира се, ние още от първия момент приложихме революционни мерки и се сложи край на клубовете, училищата и всякакви институции, където не се допускаха хора с черен цвят на кожата, нито дори мулати. Макар да ги прилагахме възможно най-внимателно.

 Имаше и хотели, които не допускаха негри.

Да, какво ли не – и плажове, които в по-голямата си част бяха частни и бяха забранени за негрите, а често пъти и за бедните бели. Както и училища. В колежа „Белен”, вече ви казах, имаше хиляда ученици, но не приемаха негри, нито мулати.

Към „Белен” имаше и едно малко училище, в него допускаха по неколцина. Когато дойде папа Йоан-Павел II през януари 1998 г., говорих за онези католически училища, които не допускаха негри, и му обясних определени аспекти на расовата дискриминация.

След победата ние бяхме доста невежи относно явлението расова дискриминация, защото мислехме, че е достатъчно да установим равенство пред закона и то ще се прилага безропотно. В една телевизионна програма засегнах въпроса, а слуховете, които пуснаха впоследствие, бяха отвратителни. Също както за децата, които сме щели да изпращаме в Русия И някои от тези повтаряни лъжи постигнаха търсения ефект. Не знам дали Льо Бон обясняваше, че понякога, колкото  по-преувеличена и нелепа е една лъжа, по-голяма е опасността бъде взета за истина.

След това дойде Октомврийската криза през 1962 г. Спряха полетите за Съединените щати, защото до този момент самолетите летяха дотам директно. Ние никога не сме поставяли ограничения за отпътуването на тези хора и неведнъж сме отваряли вратата. При един случай, след прилагането на мерките, казахме: „Елате с частни кораби и приберете семействата си при по-голяма сигурност.”

Във връзка с расовата дискриминация, след моите думи по телевизията, една от многото лъжи, които изрекоха, беше, че ще принуждаваме хора от различни етноси да се женят, бели и черни, и други подобни. И мнозина се изплашиха от тази лъжа, която чоплеше предразсъдъците и се сблъскваше с атавистични страхове и претенции за превъзходството на някои хора.

Как е могъл Хитлер да накара хората да повярват, че са по-висши от останалите, докарвайки ги до престъпления спрямо други човешки същества, след като самият той съвсем не е арийски тип – идеалният ариец, за когото той говори? Нито Химлер, нито Гьобелс. Представете си, ако съществуваше клонирането в онези времена! Ако се събере фашизъм с клониране, т.е. расизъм с клониране, би било ужасно.

 Тази нова евгеника може да се окаже една от големите заплахи на бъдещето.

Научните изследвания са търсили да установят какви са разликите между всяка една от етническите групи и са открили единствено незначителни неща, които нямат абсолютно нищо общо с таланта. Науката идва на помощ на онези, които се борят срещу расизма. Но докато науката по неоспорим начин доказва действителното интелектуално равенство между всички човешки същества, дискриминацията продължава да съществува. За нас, революционерите, борбата срещу расовата дискриминация е свещен принцип. Но, както ви казвах, когато за пръв път засегнах темата, у част от населението се обособиха мнения и сериозни опасения. Аз отново говорих по въпроса, три пъти говорих за борбата срещу дискриминацията, която не означава задължение за някой да се свързва с някого, означава да се ликвидират дискриминацията, несправедливостите, неравенството в труда, в развлеченията, в образованието.

Тогава бяхме достатъчно наивни, за да смятаме, че установяването на пълно и абсолютно равенство пред закона слага край на дискриминацията. Защото има два вида дискриминация, едната е субективна, а другата обективна.

 Вие удовлетворен ли сте днес от положението на негърското население в Куба? Или смятате, че това положение може още да се подобри?

Не. Бихме били пример на горделивост, шовинизъм и самодоволство, ако кажем, че сме удовлетворени. Дори в общества като кубинското, възникнало от една радикална социална революция, където народът е постигнал пълно и всеобщо равенство пред закона и известно ниво на революционно възпитание, което унищожи голяма част от субективния компонент на дискриминацията, тя все още съществува под друга форма. Аз я окачествявам като обективна дискриминация, явление, свързано с бедността и с историческия монопол над познанието.

Революцията, отвъд правата и гаранциите, осигурени за всички граждани от всякакъв етнос и произход, не е постигнала същия успех в борбата за изкореняване на различията в социалния и икономическия статус на негърското население в страната. Негрите не живеят в най-хубавите къщи, виждаме ги как все още извършват тежка и понякога по-зле платена работа, а и са по-малобройни онези от тях, които получават от роднини преводи в чужда валута, в сравнение с белите им сънародници.

Но аз съм удовлетворен от направеното за разкриване на причините, които, ако не бъдат отстранени, могат дори да поддържат разделението поколение след поколение. Къде са корените? Кои пълнят затворите и защо?

 Социалните причини?

Защо има маргинализация? С робството беше приключено много преди победата на Революцията през 1959 г. Бяха изминали 73 години от премахването на робството в Куба през 1886, преди 120 години.

Ние открихме обратнопропорционалната връзка между познание, култура и престъпление; например, при повече познание, култура и достъп до университетско образование – по-малко престъпления. В страна с 800 000 специалисти и интелигенти събираме данни, проучваме по затвори и на много други места, и откриваме законите на тази връзка.

 Колкото по-малко култура, толкова повече маргинализация, повече престъпления и повече дискриминация, така ли?

Да, за нас е много важно улесняването достъпа на най-бедните, на децата от семейства без университетско образование до най-добрите училища, където се влиза по успех и с изпити.

Смайващо е колко младежи от 20 до 30 години – а ние все още проучваме въпроса – се намират в затворите. Въпреки огромната вече маса от специалисти и интелигенция в страната, едва 2% от лишените от свобода са деца на специалисти и интелигенти. Когато отидеш в затворите, откриваш, че мнозина идват от маргиналните квартали, че са деца на онези, чиито семейства живеят в по една стая в тези забравени квартали.

 Не успя ли Революцията да се справи с тази предопределеност?

В началото ние ликвидирахме някои маргинални квартали. Но вече съществуваше култура на маргиналността – дори да построиш нови жилища, присъщите на това място явления продължават да съществуват. Освен ако не се появи нова култyра, основана на познанието. Образованите хора се занимават с децата си, обясняват им, преговарят с тях и те са в по-добра позиция за постъпване в най-добрите училища.

Колко ли души е подготвила вече Революцията? Подготвила е милиони. Мисля, че днес Революцията разполага най-малко с трима специалисти или интелигенти – лекари, инженери и други с висше образование, срещу един гражданин със завършен шести клас през 1959 г. Защото днес учителите са много и почти всички са висшисти. Сред медицинските сестри също има голям брой с висше образование. Културата на маргиналността и всичките й последствия клонят към възпроизводство. Какво означават положителните действия?

В някои страни е нараснала много положителната дискриминация.

Да, но за нас това не беше въпрос на закони или нещо подобно. Ние смятахме, че това е въпрос на справедливост и на политически схващания. И тук, действително, дискриминацията субективно изчезна.

Понякога в телевизионни програми за ефективността на едно или друго полицейско звено се показваха момчета престъпници, негри или метиси… Защото, освен това, има два вида кражби: обикновената кражба, която много дразни, и кражбата на белите якички, на онези, които управляват тук или там. Те са крали от обществото, но никой не е научил; научава се много повече за оня, който обира къща, открадва някакъв предмет, бижу, изделие, чупи нещо. И това са престъпления, вършени от най-бедните.

В един момент разговарях с хората, които правят тези телевизионни програми за работата на органите за борба с престъпността, защото те действително искаха да покажат доверието в ефективността на полицията, и им казах: „Не бих искал да виждам повече такива програми.” Всеки в своята област иска да докаже ефективността… а тези, които се явяват в кадър като престъпници, са най-вече младежи негри и метиси и някои бели, но обикновено по-рядко. За какво служи това? Да свързва престъпленията, които най-много дразнят, с определена етническа група.

Но ние постигнахме много посредством идеологическото образование, посредством поведението на негърското население, за неговото присъединяване към Революцията. Най-бедните слоеве най-много подкрепяха Революцията.

 Продължиха ли да бъдат дискриминирани по друг начин?

Действително, мнозина получиха нови възможности, но те нямаха същите условия като другите за постъпване в университета, в предпочитаните училища, достъпът до които е по успех, а освен това и с изпит. Историята с преговорните уроци беше впечатляваща.

Биха могли да ни критикуват, че закъсняхме да установим това, но го установихме. Наложи се един ден да произнеса твърде критична реч, защото всички тези проблеми искат разрешение, а аз, както разказах, си имах своя опит.

Може действително да е останало нещо в много дълбоките пластове, малко субективна дискриминация у хора с култура, живели години в условията на Революцията и видели огромните постижения. Но тази дискриминация все още има своето отражение в обществото, държа да го знаете.

 Сред висшите държавни кадри негрите са все още малко.

Да. Забелязва се при някои ръководни постове, защото все още берем плодовете на периода, когато до университетите стигаха много по-малко младежи негри и метиси. Редовната военна служба беше три години. И приехме мерки в подкрепа на образованието. След завършване на средния курс, в зависимост от поведението си, те можеха да служат две години вместо три. Намалихме срока и много от отбиващите военната служба младежи с диплома за средно образование ги изпращахме като пансионери в училища с интензивно обучение, да опресняват знанията си с цел постъпване в университета. Немалък брой влезе там по този начин – младежи от най-бедни семейства, които вероятно не биха влезли в училищата, където кандидатите се подбират чрез изпит и обикновено произхождат от по-издигнати в социално и културно отношение слоеве.

Аз действително съм много удовлетворен от 106-те програми на инициативата „Битка на идеи” (голяма образователна кампания за повишаване нивото на общата интегрална култура и на съзнанието на целия кубинския народ – бел. ред.), които се осъществяват, немалко от тях в образованието. И първото, за което питам, е какъв е етническият състав. Този израз беше заличен, защото изглеждаше дискриминационен.

 Сега обръщате ли специално внимание на етническия състав?

Да. Във всички нови училища за начални учители и преподаватели от средния курс, социални работници, в културните и художествените програми. Подготвяме инструктори по изкуствата: има 15 училища за такава подготовка, по едно във всяка провинция. Предвижда се в следващите десет години 30 000 инструктори по изкуствата да предават знанията си в учебните центрове и в общините, защото търсенето е огромно. Етническият състав е различен според провинцията. Има провинции със 70% негърско население.

 В Ориенте, предполагам?

Да. А в други е обратното. В провинция Олгин, например, бялото население представлява голямо мнозинство – те са потомци на земеделци от Канарските острови и други испански провинции. В зависимост от районите, където е имало робовладелчески плантации, като Гуантанамо, и поради други исторически явления, съставът от черни, бели и метиси е различен.

В училищата по изкуства, с пластични изкуства – живопис и скулптура – трябва да изучават музика, танци и драматично изкуство, да се специализират в една от тези художествени области, както и да имат основни познания в останалите, защото може да преподават в училище и по други дисциплини.

Наблюдава се истински взрив от призвания и сега се подготвят около 16 хиляди младежи, като се взимат предвид етническият състав и талантът им. Твърде удовлетворително е за нас да наблюдаваме етническия състав на всички тези специалности с голямо социално значение, които предоставят почти служебно право за постъпване в университета. Казвам ви, че аз все така наблюдавам и питам: „Да видим колко са кадрите от еди-кой си вид?” Същото, което питате и вие. В някои институции има повече, отколкото в други.

Сподели