Фидел Кастро за свободата на словото в социалистическа Куба

Откъс от книгата „Сто часа с Фидел. Разговори с Игнасио Рамоне“, София 2010, 636-644

Показахте ми впечатляващата документация, която четете и консултирате всяка сутрин, за да следите отблизо събитията по света, десетки информации и статии, преведени от международната преса. В тази светлина бих искал да поговорим за информацията в Куба. Създава се впечатление, че въпреки отличните журналисти, в Куба има много малко критична информация върху случващото се в страната. Какво е мнението ви по този въпрос?

 Най-искрено казано, нашата преса не е в ръцете на враговете на Революцията, нито в ръцете на агентите на САЩ. Тя е в ръцете на революционери. Нашата преса е революционна, нашите журналисти в радиото, в телевизията са революционери. Ние имаме много вестници, всяка организация има свой печатен орган: работниците, младежката организация, партията, селяните, Въоръжените сили. Всички те са революционни.

Но когато човек чете вестниците или слуша радиото и гледа новините по телевизията, остава с впечатлението, че всичко върви добре, че се постигат само успехи, победи, че проблеми не съществуват, че няма недоволни хора. Малко странно е, защото си представям, че вътре в самата партия сигурно има дебати, различия и доста по-критични спорове.

 Тук в продължение на доста време имаше тенденция да се предполага, че критичните сигнали, разобличаването на зле свършената работа съдействат на врага, подпомагат врага и контрареволюцията. Понякога съществува страх да се информира за нещо, защото то може да бъде от полза на врага. Открихме, че в борбата с негативните явления работата на пресата е от голямо значение и стимулирахме критичния дух. Лично аз съм привърженик на максималната критика, защото тя представлява основен фактор за усъвършенстване на нашата система.

Съзнаваме, че има несъответствия, но искаме отговорна критика. Независимо от възможните последствия, това е по-добро от липсата на критика.

Човек трябва да бъде изцяло отговорен при боравене с темите и да не предоставя на врага информация, която може да бъде полезна за плановете му за унищожаване на Революцията. От това произхождат трудностите за революционера.

Желанието за отговорна критика би ли могло да стигне до предоставяне свобода на пресата, за която толкова много хора призовават?

Ако вие наричате свобода на пресата правото на контрареволюцията и на враговете на Куба да говорят и пишат свободно срещу социализма и срещу Революцията, да клеветят, да лъжат и да създават условни рефлекси, аз ще ви кажа, че не сме привърженици на тази „свобода“. Докато Куба е подложена на икономическа блокада от страна на империята и е жертва на несправедливи закони, като закона „Хелмс – Бъртън“ или Закона за кубинското регулиране, докато сме страна, заплашвана от самия президент на Съединените щати, не можем да дадем тази „свобода“ на съюзниците на нашите врагове, чиято цел е да се борят против правото на социализма да съществува.

Свободните средства за масова информация ще се смятат ли за несъвместими с Революцията?

В тези „свободни“ средства за масова информация кой говори? За какво се говори в тях? Говори се това, което изискват собствениците на вестниците или на телевизионните канали. И в тях пише този, който те решат. Вие знаете добре това. Говори се за „свобода на словото“, но всъщност се защитава главно правото на частна собственост върху средствата за масова информация. Тук, в Куба, казвам ви най-искрено, не съществува частна собственост на медиите. Но различните масови организации разполагат със собствени медии: студентите си имат свои, а също работниците, синдикатите, селяните, даже военните. Всички имат своя орган за информация и вярвайте ми, че публикуват много свободно това, което смятат, че трябва да се публикува.

Вместо да поставят под въпрос нашите начини на действие, които са резултат и следствие на повече от четиридесет години устояване срещу мощния ни съсед, ще е по-добре да се запитат нашите граждани дали се чувстват свободни или не.

Има чуждестранни вестници, които също са цензурирани и не се разпространяват в Куба.

Тук се разпространяват много чуждестранни вестници, северноамерикански и европейски. Важни вестници, сериозни. В това ние сме много по-толерантни, отколкото се говори. Вестниците могат да се намерят в многобройни будки за разпространение на печата и могат да се купят с валута. Туристите ги купуват и всеки кубинец, който разполага с валута, може да ги купи и разпространи. Това не е престъпление. Тук никой не се страхува от нещата, които тези вестници могат да напишат против Революцията, или от телевизионни канали като CNN, който много хора приемат без проблем.

Но ние не можем да харчим средствата си, за да внасяме чуждестранна преса, защото имаме други приоритети, като изхранването, здравеопазването, икономията на електроенергия. Този вид внос изобщо не влиза в приоритетите ни. Може да се ограничава разпространението на един или друг печатен орган, поради това че той систематично прави кампании срещу нас, контрареволюционни кампании. Разпространява клевети, лъжи и изопачава истини, целта му е да разделя, да създава сблъсъци. Ние не толерираме подобни неща. Защо трябва да приемем разпространението на контрареволюционен вестник тук?

Защото те, които толкова много говорят за свобода на печата, когато не им изнася да се знаят нещата, разобличени от кубинска страна, също не ги публикуват. Вие знаете, че всеки печатен орган следва определена линия, а линиите ги начертават тези, които контролират, които са собственици на съответните медии – едни по-свободни, други по-малко, въпреки че има, и това не може да се отрече, много независими хора.

Вие доволен ли сте от нивото на критиката в тукашната информация?

Не знам дали вие можехте да следите подробно нашите информационни органи, но ви казвам, че моите най-важни извори на информация за случващото се в страната са вестниците. Това е информация, по-добра от докладите, които ми изпращат партията или държавните органи. Вестниците ме държат в течение за всичко, което се случва. Чета ги всеки ден, в края на деня.

Вие ми говорите за критичен дух, но аз се питам: къде е критичният дух в пресата на толкова страни, претендиращи да са по-демократични от нас? Къде е критичният дух на журналистите и на телевизионните канали на Съединените щати, които – като истински говорители на пропагандата – подкрепиха войната на президента Буш срещу Ирак?

Истината, етиката, които трябва да са право номер едно или пръв атрибут на човешкото същество, заемат все по-малко място в тези медии. Телеграфните агенции, радиото, телевизията мобилните телефони и страниците в интернет всяка минути изригват порой от новини от всички краища на света. Не е лесно за един гражданин да следи хода на събитията. Човешкият интелект едва се ориентира в този вихър от новини.

На информационните органи, които претендират да са свободни и критични, но зависят от рекламата и никога не критикуват рекламодателите си, аз казвам: защо политическата и социалната система, която защитавате, харчи такива грандиозни суми за реклама? Колко много би могло да се направи с милионите долари, които се прахосват за реклама? Тук е една страна, в чийто БВП (брутен вътрешен продукт) не може да се появи и една стотинка принос от рекламата нито във вестниците, нито в телевизията или радиото. В Куба не се изразходва нито стотинка за търговска реклама.

Каква роля изпълниха за нещастие средствата за масова информация в САЩ и на много други места по света? Аз не ги нападам. Хората като вас, които познават ефекта на масмедиите върху съзнанието на хората, могат да разберат, че тук медиите се използват, за да образоват, да обучават, да създават ценности. От дългия си жизнен опит аз съм напълно убеден, че ценностите могат да бъдат посети в душите на хората, в разума и в сърцето на човешките същества.

Не влагаме никакво лицемерие, говорейки за „свободата“ на европейската преса. Ние мечтаем за друг вид свобода на пресата в една образована и информирана страна, която ще притежава обща култура и ще може да общува със света. Защото тези, които се страхуват от свободната мисъл, не образоват народите си, не допринасят с нищо за тях, не се стараят народите да придобият максимално висока култура, исторически и политически задълбочени познания и да оценяват нещата според стойността им и според изводите, направени със собствения им разум. За да оформят преценките в собствените си глави, хората трябва притежават необходимите елементи за преценка.

Когато възникнаха, средствата за масова информация превзеха разума на хората и започнаха да управляват на основата не само на лъжи, но и на условните рефлекси. Не са едно и също нещо лъжата и условният рефлекс. Условният рефлекс уврежда способността да мислиш. И не е едно и също да си дезинформиран и да си загубил способността да мислиш, защото в разума ти преобладават рефлексите: „Социализмът е лош, отнема ти родителските права, отнема ти къщата, отнема ти жената.“ И всички невежи, неграмотни, бедни, експлоатирани хора повтарят: „Социализмът е лош, социализмът е лош.“ Така се обучават да говорят папагалите, да танцуват мечките и да се покланят уважително лъвовете.

Не обучават масите да четат и пишат, харчат милиарди за реклама всяка година, за да излъжат огромното мнозинство от човечеството, превръщайки хората в същества, сякаш лишени от способността да мислят, защото ги принуждават да консумират един и същ продукт, но с различни марки. И трябва да лъжат хората, защото милионите не ги плащат предприятията, плащат ги онези, които купуват продуктите по силата на затъмняващото разсъдъка влияние на рекламата. Един човек купил „Палмолив“, друг – „Колгейт“, а трети пък – „Кандидо“, и то само защото са им го повторили хиляда пъти, внушили са им го с красива картинка и постепенно са оформили мозъците им. Те, които толкова много говорят за „промиване на мозъци“, обработват и промиват мозъка по такъв начин, че лишават човека от най-голямото му съкровище – способността да мисли.

Как ще говорят за „свобода на словото“ в страни, които имат 20 или 30 процента напълно неграмотни жители и 50 процента практически неграмотни? С какви критерии, на основата на какви елементи изказват мнения и къде ги изказват? При положение че, когато културни и интелигентни хора искат да публикуват свои статии, няма начин те да видят бял свят, игнорират ги, мачкат ги, дискредитират ги. Големите медии са се превърнали в инструменти за манипулация.

Ние притежаваме и използваме медиите, за да образоваме, да развиваме знанията на гражданите. Тези инструменти изпълняват определена роля в Революцията. Те създадоха съвест, понятия, ценности и при това не сме ги използвали в оптимална форма. Знаем обаче какво могат и какво може да постигне обществото в областта на знанието, културата, качеството на живота и мира, ползвайки се от социалната функция на тези медии.

Не вярваме на приказката, че целта на тези медии на Запад е да създават ценности на солидарност, чувства на братство, дух на справедливост. Те излагат ценностите на една система, която по същността си е егоистична и индивидуалистична. Колкото по-образован е човек, толкова по-добре разбира, че проблемите на този свят, ставащи все по-сложни, няма да се разрешат чрез отчуждаващи и ирационални форми на обществото.

Въпреки че сте враждебно настроен към култа към личността и не рядко сте го критикували, медиите в Куба често представят личността ви, вие заемате значително място в съдържанието на медиите. Това дразни ли ви?

Ще ви отговоря следното: противно на това, което някои си мислят, аз не се появявам често в публичното пространство. Нямам навика да се появявам всеки ден в новините на телевизията, могат да минат и петнадесет дни, без да има в пресата новина, свързана с мен. Появявам се, когато участвам в мероприятие, свързано с историческа дата или по повод визитата в Куба на някой държавен глава, или когато стане изключително събитие, като някой опустошителен циклон, например.

Уверявам ви, че не ми е много приятно да се появявам в пресата, по телевизията или радиото. Тук не се превръща в култ новината, свързана с държавния глава. Пише се съвсем обикновено. Бих казал, че медиите говорят за мен с уважение, но и съвсем фамилиарно. Никой не ме представя като фигура, покатерила се на Олимп. Много хора се отнасят към мен като към съседа си, разговарят с мен за всичко.

По природа аз съм враг на всичко, което може да изглежда като култ към личността, и вие сам можете да се убедите. Вече ви казах, че в Куба няма училище, фабрика, болница или здание, което да носи името ми. Няма статуи, на практика няма и портрети. Тук не се изготвят официални портрети. Възможно е някой офис някой да е окачил портрета ми, но то е по собствена инициатива и в никакъв случай не става въпрос за официален портрет. Тук нито една държавна институция няма да изразходва пари и време, за да изработва и разпространява официални портрети – мои или на друг ръководител. Такова нещо в нашата страна не съществува.

Правя всичко възможно да не се появявам в пресата или в електронните медии. Примирявам се само когато е крайно необходимо. Вие сам ще отбележите, че един от държавните глави в света, който най-малко се появява в медиите в страната си, съм аз. Не ми харесва и това името ми да се цитира с титлите и постовете. За щастие, мен хората ме наричат Фидел.

Тези, които ме познават лично и познават речите и идеите ми, знаят, че съм критичен и самокритичен и че винаги съм се борил непримиримо с всяка проява на култ към личността или обожествяване.

Средствата за масова информация в ръцете на държавата често служат за разпространяване на пропаганда, не е ли така?

Освен че информираме народа за събитията в страната и по света, ние искаме да използваме медиите за повишаване на знанията и общото културно ниво на народа, както и да се борим срещу лъжата и да издигаме в култ истината. С тази цел създадохме образователни телевизионни канали. Чрез тях програмата „Университет за всички“ излъчва курсове по чужди езици и по различни други дисциплини, които са извън учебните програми. През 2003 г. открихме трети телевизионен канал, посветен на образованието, а през 2004 г. – четвърти канал, също образователен. Телевизията е прекрасна, но недобре използвана форма за разпространение на знания сред масите.

Използвайки аудиовизуалните медии до краен предел, навлизаме в етапа на масовизиране на информацията и знанията – не за да сеем отрова или да разпространяваме пропаганда, не за да мислят други вместо нас. Защото, ако медиите се използват по неправилен начин, както това става в капиталистическото общество, те лишават гражданина от възможността да мисли. Те мислят вместо него и му казват какъв цвят да е костюмът му, дали да облече дълга или къса пола, какъв е модният вид плат, казват му абсолютно всичко, което трябва да прави още от часа на ставането му, та докато си легне вечерта, включително и марката на пастата за зъби и на хапчето за сън. Рекламата е пропаганда, много често промиваща мозъка и вредна. Никой не иска децата му да се забавляват и да почиват, като се учат да пият алкохол и да ядат храна боклук или като гледат насилие и абсурдни неща, които тровят детския разум.

Мислите ли, че в съвременния свят на новите технологии Съединените щати все още могат да контролират информацията?

Все по-малко. Днес има нови форми за предаване и приемане на послания. Съществуват спътници, които изпращат сигнали, съществува интернет, който позволява да се изпрати послание във всяко кътче на света, защото хората, които разполагат с интернет, имат също електричество и телефон, и възможност да се свързват.

И не бива да подценяваме интелектуалните среди. В света това са десетки и десетки милиони личности, които не са обезателно част от експлоататорската класа на богатите. Спомнете си например Сиатъл, спомнете си Квебек или Женева, Флоренция, Порто Алегре, спомнете си мобилизациите против неолибералната глобализация в която и да е част на света. Те бяха стимулирани по интернет от хора, притежаващи култура и знания. Много явления, освен войните, днес заплашват живота на планетата: промените в климата, разрушаването на озоновия слой, затоплянето на атмосферата, отравянето на въздуха, който дишаме, на реките и на моретата. И всички те представляват риск за нашия живот. Всички народи на света се мобилизират срещу тези заплахи и притежават обща кауза с латиноамериканците, северноамериканците и европейците.

Днес съществуват средства за комуникации със света, които ни правят по-малко жертви, по-малко зависими от големите средства за масова комуникация, каквито и да са те – частни или държавни. Защото днес чрез интернет всички, които имат някакъв стремеж, някаква цел, независимо дали са от ниско развити или богати страни, ще ги превърнат в обща кауза. Може да го използват също и с най-лошите намерения на света, каквито са проектите на ЦРУ и на Пентагона, или – както изглежда – сториха авторите на атентатите от 11 септември.

Сподели