ХРОНОЛОГИЯТА НА КОНДОРА

/Това е коментар, изпратен ни от наш другар относно филма „Дневникът на плячкосването”/

Не знам защо, но още от дете свързвам думата „плячкосване” с оня мършав кондор от вестник „Стършел” с инициалите „U.S.A.”, дебнещ с удоволствие жертвата си, която се гърчи в предсмъртния си час. Наистина не знам защо, но асоциацията ми е такава. Продължавайки в този дух, думата „Дневник” за мен от детските ми години е свързана с описване на последователни събития, или казано по друг начин – с ХРОНОЛОГИЯТА на станалото. Свързвайки двете думи, базирайки се само на детската си логика, получавам следното: ХРОНОЛОГИЯТА НА КОНДОРА (да не пропусна изписаните буквички на него : „U.S.A”).

Та, значи, гледайки този филм, години след тази възраст, осъзнах значението на израза „…детските спомени са най-ясни, най-трайни и най-точни”.

ХРОНОЛОГИЯТА във филма, това е периодът в Аржентина от 1983г. (страната до този момент се намира под военна диктатура) до наши дни. Особено внимание е отделено на инстументариума, с който си борави КОНДОРЪТ (никога не забравяйте изписаните буквички на него), „превръщайки” МВФ от банда престъпници и алчни империалисти (каквито са те по своята същност) в „замислени за съдбините на човечеството и нациите меценати” и „робинхудовци”. Естествено, първото от тези оръжия за масово „облъчване” и робство – това е външният дълг. Първият заем, теглен от аржентинското правителство, е през далечната 1824г. Проследена е ХРОНОЛОГИЯТА на дълга като средство за изнасяне на богатството на Аржентина и е показано как самият дълг е поет незаконно от правителствата, дошли на власт след военната диктатура в латиноамериканската държава. Виждаме как дългът става основен стълб, около който се изгражда цялата политика на страната. Разкрит е съюзът между чуждите банки и мултинационалните корпорации, който се превръща в новата власт на Аржентина (и не само на нея, а на всяка държава под мършавата сянка на кондора (за буквичките вече си знаете)). Във филма се разкрива и как всяка неолиберална икономическа политика превръща която и да е страна в гърчеща се под хомота на дълга колония. Защото дълг от 130 милиарда долара е сериозен за всяка една държава (а това е точната стойност на аржентинския дълг, половината от който е ЧАСТЕН !!!) – това са заеми, отпуснати от чужди банки с клонове в страната, сред които са естествено добре познатите ни играчи, облажили се добре от правителствените помощи, които в последствие ще бъдат платени естествено от народа. Ето и част от имената на тези „кожодери”: СИТИБАНК, Фърст Бостън, Банк ъф Америка, Банко д’Италия, Дойче Банк. Но за машата е нужна и „ръка”, която да я направлява. А в случая „ръката” си има и имена. Сред тях изпъква „супер-министърът” на финансите от последните 2 правителства – Доминго Кавалло, отговорен за безкрайното покачване на външния дълг на Аржентина и осъществил едно от най-мащабните ограбвания в световната история, жертва на което става аржентинският НАРОД. Защото именно той позволява на частните банки, чрез множеството си филиали да изземат свободната парична маса от населението, посредством лихвата, а впоследствие отказват да им ги изплатят, прехвърляйки отговорността за това на държавата, въпреки, че съобразно всички международни финансови закони, отговорен за паричната маса на филиала е точно неговата „майка” или това е Централата на съответната банка. Схемата е много проста: всяка една Централа на съответна банка, отпуска заеми на своите филиали в различните страни. Или това е така нареченото „вътрешнофирмено кредитиране”. Тези заеми обаче се добавят към външния дълг. Закупуват се долари и се депозират по сметки в САЩ (КОНДОРА). С гаранцията по тази сметка впоследствие се отпускат нови заеми, с които се закупуват нови долари и така цикълът се повтаря до безкрай. Печели се от лихвата и тя отива в големите икономически групировки. Какъв парадокс само, а? Замисляли ли сте се над това и оглеждали ли сте се около себе си, в България ? Но нека продължим с имената от политическата сцена на Аржентина. Редом с Кавалло са: лъжедемократът Алфонсин, „нео-перонистът” и „разрушителят” на аржентинската икономика Карлос Менем, Фернандо де ла Руа – защитникът и радетеля на заробващата политика на МВФ в Аржентина, както и палач на аржентинския народ, служещ си с методите на Пиночет. Нека обаче продължим и с инструментариума на КОНДОРА, представен във филма. След външния дълг вниманието ни е насочено към ПРИВАТИЗАЦИЯТА. Или просто казано – ограбването на държавното богатство. Но, както знаем и от нашата действителност, самата приватизация върви ръка за ръка с КОРУПЦИЯТА. Тук я виждаме в нейния аржентински вариант, с нищо по-особено не отличаващ се от българския такъв. Особено внимание във филма е отделено на „валутния механизъм” и неговата формула и сентенция „1 песос = 1 долар” (колко познато, а, българи?!) и как този вездесъщ валутен борд, в комбинация с освобождаването на вноса, причинява фалита на редица малки и средни предприятия, а с това довежда нивото на безработица до главоломните 20%. От филма научаваме, че, пак базирайки се на този механизъм, Аржентина се оказва единствената страна в света, отказала се доброволно от държавната собственост върху газта и петрола, а инструментът, чрез който става това, се нарича ПРИВАТИЗАЦИЯ (ех, колко много познати думички от родната действителност). Това е своего рода предателство към НАРОДА от страна на управляващата МАФИОКРАЦИЯ (управляваща класа). Филмът засяга темата и за превръщането на многопартийния елит в монопартиен придатък на капитала. Разкрито е без грим обезличаването на синдикатите и ширещета се корупция във Върховния съд на Аржентина.

Какво ще кажете, всичко това не ви ли е познато от някъде, не си ли лягате всяка вечер с него и не започвате ли деня си в България с всички тези неща? Замисляли ли сте се, че просто това е документирано за Аржентина, а нима трябва да чакаме някой да постави името на Родината ни редом до това на латиноамериканската държава, както по времето на утвърждаването на валутния борд в страната ни спрягаха постоянно името на лидера Аржентина и че ние трябва да следваме нейния път.

И въобще, за да не стане положението в Аржентина 100%-ва реалност у нас, препоръчвам ви да гледате този филм, най-малко заради това да се замислите над действителността, а още по-сърдечно ви призовавам : ИЗГОНЕТЕ КОНДОРА (да не пропусна изписаните буквички на него : „U.S.A”), за да си лягаме и ставаме без черни мисли и сравнения !!!

начало