Акад. Андрей Фурсов – “Втората световна война – заговорниците, подбудителите, победителите”

Текстът представлява основни акценти от доклад на руския историк и политолог, изнесен на Международната конференция „Историческа истина и лъжа – 75 години от началото на Великата Отечествена война”, проведена в София през май 2016 г.

***

Аз съм гражданин на Руската федерация и руски учен, също и съветски офицер, син на руски войник, бил на фронта до самия 9 май 1945 година. За мен, а и за всеки мои сънародник, всичко, свързано с войната, е нещо много лично.

В момента в света тече една битка за историческата истина, битка срещу фалшифицирането на историята, отпор срещу психо-историческата война, която се води.

Защо Великата отечествена война се превърна в основна цел в психо-историческата война на Запада срещу Русия?

На първо място, защото Великата отечествена война е централна не само в съветската, но и като цяло – в руската история.

Въпросът е в това, че никога преди Хитлер никой не се е опитвал да срине изцяло Русия, да я унищожи. Нито Наполеон, нито Вилхелм, нито поляците, нито монголите. Никой никога не си поставя задачата за физическото заличаване, за заличаването на руския дух и памет. Именно затова Великата отечествена война е битка за защитата на руския цивилизационен код, защита на руската история, на руската нация.

Аз харесвам формулата „историческа Русия“, въпреки че неин автор е човек, който в никакъв случай не е приятел на Русия – Збигнев Бжежински. В края на 90-те години в едно интервю той бе казал, че борбата на Запада не е само срещу комунизма, но и срещу „историческа Русия”.

Втората световна война се оказа ключов момент в руската история. Нейният край отвори пътя за това Съветският съюз да се превърне в суперсила, доказа жизнеспособността на социалистическата система в нейния Сталински вариант.

На следващо място, Великата Отечествена война е средство за идентификация не само в Русия, но и в страните от ОНД, в Източна Европа и даже в Израел, където днес живеят ветерани от Войната.

Ударът по истината и паметта за войната е удар по руския народ, който е държавообразуващ народ. Този удар е опит да му се вмени комплекс за вина, на базата на който той да бъде накаран да се разкайва.

Какви са основните ходове в тази психо-историческа фалшификация на историята на войната:

Първо, СССР и Сталин са същите виновници за избухването на Втората световна война, какъвто е Хитлер. И тук фалшификацията се обляга на пакта „Молотов-Рибентроп”.

Второ, Сталин се готви за агресия и Хитлер го изпреварва само с две седмици.

Трето, побеждават хората, а не системата. Те побеждават въпреки системата и независимо от нея. Но нали докато хората са извън системата, те са тълпа, а тълпата не може да побеждава.

И накрая, последната фалшификация – това не е победа, защото тя е на цената на твърде много жертви.

Разбира се, Втората световна война следва от Първата световна, но Великата отечествена война не произтича от нея, тя е коренно различна. На първо място, това е борба на капиталистическата и социалистическата система.

Друг важен момент – Съветският съюз излезе от Втората световна война като суперсила, за разлика от Русия, която излезе от Първата световна война като победена държава.

Ключовата, решаващата година, след която в света се заговори за нова война, е 1929. Тогава са се случили три важни събития: основното събитие е един епизод в отношенията между Британската империя и САЩ. Аз съм един от тези историци, които смятат, че основната причина за Втората световна война е конфликтът между Британската империя и САЩ. Всички останали обстоятелства са баласт.

Директорът на Централната банка на Англия Монтагю Норман затваря икономиката на Британската империя от САЩ. Грубо казано, той отделя влиянието на Ротшилд от това на Рокфелер. Какво беше Британската империя по онова време – нито повече, нито по-малко, но 25% от световния пазар. И от този момент САЩ си поставят за задача да унищожат Британската империя. Кой може да разруши Британската империя? Разбира се, Германия, която искаше реванш за Първата световна война. Също така, през 1929 г. Съветският съюз праща в изгнание Троцки, и Сталин слага край на проекта на световната революция. Не световна революция, а социализъм в една отделна страна. Възстановяване на Руската империя в социалистически вариант. И това разруши много глобални планове. Но ако няма световна революция, значи ще има световна война. И през 1929 г. както американците, така и британците, започват да подпомагат идването на Хитлер на власт. Целта на американците е да се даде сила на Хитлер, така че той да нанесе удар на Британската империя и, в по-малка степен – по Френската. Това признава (водещият американски разузнавач – бел. ред.) Алън Дълес през 1943 г., когато е било ясно, че с Третия райх е свършено.

Британците имали различен план. Те се нуждаеха да се съкруши Съветският съюз, за да може на тази цена да бъде съхранена тяхната империя. За да направят това, те имаха нужда от Хитлер. Изненадващо, двете англосаксонски страни, които са в противоречие една с друга, по различни причини са започнали да инвестират в Хитлер.

Тогава Хитлер идва на власт, но Германия е много слаба, тя беше толкова слаба, че даже Пилсудски можеше да си позволи да говори с Хитлер с високомерие. И за това на Хитлер е трябвало на първо място да се осигурят златни резерви. Откъде могат да се вземат златни резерви? От Австрия. Така че ние даваме на Хитлер Австрия, са си казвали стратезите.

Следваща стъпка. Не е достатъчно да има златни резерви. Необходими са оръжие и промишлен потенциал. Трябва да дадем на Хитлер страната, която има най-мощния военен потенциал по онова време. Тя се нарича Чехословакия. Но това може да се случи с няколко хода. Първият е със сигурност в Мюнхен (септември 1938 г. – бел. ред.). Но Мюнхен се подценява от мнозина. Ние говорим за „Споразумението от Мюнхен“, и това е първата стъпка  на Хитлер към поглъщането на Чехословакия. Мюнхен е нещо важно.

Мюнхен – това е първият опит да се създаде един прото вариант на НАТО, действащо с немски юмрук. Имаше и друг много важен момент във връзка с Мюнхен – германските генерали не са били наясно, че някой ще даде Чехословакия на Хитлер. Те смятали, че ако избухне война, германската армия ще я загуби. И тези немски генерали започват да планират премахването на Хитлер. Датата на конспирацията за премахване на Хитлер е в средата на септември. Но германските генерали правят голяма грешка. Те информират за своя заговор британците.

Има запазен исторически документ, който показва как лично Чърчил е писал до немските заговорници, че не трябва да се пречи на Хитлер да нахлуе в Чехословакия.

На второ място, това нахлуване означава де факто начало на нова световна война, към каквато Хитлер е подтикван от определена част от британския елит.

Трето, войната ще продължи 3-4 години и ще се превърне в капан за Хитлер. Не мисля, казва той, че въпросът е за 3-4 месеца, необходимо е да се мисли какво ще се случи след 3–4 години, когато Хитлер след Чехословакия ще нахлуе в СССР, там ще затъне, а след това ние ще го „прихванем”.

Така че британците направиха всичко възможно да остане Хитлер на власт и да му се даде Чехословакия.

Това повдига въпроса за фалшификациите на историята, за съветско-германския пакт, известен като „пакта Молотов-Рибентроп”, ако повторим определението на нашия противник. Факт е, че Съветският съюз е последната голяма европейска сила, която е сключила договор с Германия. Преди това го направиха всички останали в Мюнхен. Така че, когато ние говорим за пакта „Молотов-Рибентроп”, няма за какво да се оправдаваме! Необходимо е да се каже – вие сте направили всичко това в Мюнхен! Вие направихте всичко възможно, за да спасите режима на Хитлер, въпреки че можехте да го свалите от власт.

Бих искал да изброя накратко събитията от май до юни 1941 г. За този период, може да се напише политически трилър, защото ситуацията се е променила напълно фантастично. Но преди да говорим за това, малко по въпроса дали Сталин планира да нанесе изпреварващ удар срещу Хитлер. С цел да се отговори на този въпрос, трябва да видим каква е позицията на САЩ по това време. Факт е, че от 1937 г. нататък в САЩ, от президента Рузвелт се казва, че ако Германия нападне Съветския съюз, САЩ ще помогнат на СССР. Ако Съветският съюз нападне Германия (обърнете внимание на израза: „да си позволи да провокира Германия“), то САЩ ще помогне на Германия. Това означава, че американците не искат немско-съветска война, защото Хитлер им е необходим за друго.

Сега нека да видим срещу какво щеше да се изправи Съветския съюз, ако Сталин внезапно нападнеше Германия или си бе „позволил да провокира” Германия, както биха се изразили в САЩ. Нека да разгледаме военно-промишления потенциал на Великите сили на света в края на 30-те години. САЩ – 41.7%, Германия – 14.4%, на СССР – 14%, във Великобритания, плюс Британската империя, взети заедно – 10.2%, Франция – 4, 2%, Италия – 2,5%, Япония – 2,5% и 10,5% от останалата част на света.

Ако Сталин атакува Германия, то 14%-те процента на съветския военнопромишлен потенциал ще се сблъскат с почти 80% от световния капацитет. Тоест, СССР се оказва обкръжен. Разбира се, Сталин не е луд. Той е сериозен човек и да вземе такова авантюристично решение, каквото е удар срещу Германия, е невъзможно.

Единственото, което той може да направи, е да се подготвя за активна отбрана.

Сега нека видим събитията, случили се през май и юни 1941 г..

На 4 май Хитлер говори в Райхстага и не споменава нито веднъж Съветския съюз, сякаш той не съществува.

На 5 май Сталин говори пред випускниците на военните академии в много остър анти-немски стил.

На 6 май, Сталин става председател на Съвета на народните комисари (министър-председател – бел. ред.) на СССР. Тоест, той вече е официален държавен глава, преди това той е бил само секретар на Централния комитет на ВКП (б).

На 9 или 10 май – това е трудно да се определи точно – Рудолф Хес (един от най-близките съратници на Хитлер, негов заместник в Нацистката партия – бел. ред.) е излетял от Германия към Великобритания. И досега няма обяснение защо той излита с един, а каца с друг самолет.

Документите по случая „Хес” ще се пазят в тайна чак до 2050 г. и аз съм сигурен, че когато те се отварят, ще има много изненади. Така че Хес лети до Великобритания, а официалната версия я знаем: не се приземил там, където очаквал, пък си счупил крака, бил арестуван. Различни източници сочат, че Хитлер е казал: „Хес си е загубил ума!“ Но това не е точен превод на немския израз, Хитлер казва: „той се е объркал“.

В историята има една много сходна ситуация, когато Мусолини е свален в Италия и арестуван, и е трябвало да бъде спасен. Тогава Хитлер казва на Ото Скорцени (експерт на Третия райх по диверсии и специални операции – бел. ред.), на който е поверена задачата: „Ако не успеете, ние ще се откажем от вас и ще кажем, че сте действал по своя собствена инициатива, но ако спасите Мусолини – ще бъдете герой.“ Скорцени, брилянтен ас, спаси Мусолини и стана герой. Приликите със случая „Хес” са очевидни.

Всички знаят за това, че Хес е арестуван и е в затвора, но Сталин, който има цялата информация, се досеща, че ще има тайни преговори между Хес и британците. И веднага след полета на Хес, Сталин подписва постановление да бъдат мобилизирани 800 хиляди запасняци.

Веднага след това, на 9 юни, в преговорите с Хес британците присъединиха Джон Саймън. Сталин научил това на 10 юни. Саймън беше човекът, който през 1935 г., като министър на външните работи на Великобритания, даде зелена светлина на Германия да започне експанзията си на Изток. Веднага след като Саймън се присъединява към преговорите, Хитлер определя дата за началото на войната на 22 юни и започва прехвърлянето на войски от Западния фронт. Общо 10-15 дивизии се придвижват към границата със Съветския съюз.

На 13 юни е прочетено по радиото изявлението на ТАСС, което впоследствие е отпечатано на 14 юни. Много анти-сталинисти казват, че Сталин е бил наивник, че той вярвал на Хитлер, че Хитлер го е измамил. Но е факт, че в комюникето на ТАСС се казва, че колкото и в немските медии да се нагнетява напрежение, то СССР спазва своите договорености. И това не е било адресирано до Хитлер, а до Рузвелт. Сталин показва, че „ние няма да позволим да бъдем провокирани“, и Хитлер разбира.

На 15 юни Хитлер прекратява движението на войските към съветската граница. Създава се възможност за преговори, но в този момент, на 14 юни (комисарят на СССР по отбраната – бел. ред.) Тимошенко издава директива (Закон за отбраната), съдържаща планове за защита на границата в западните райони на СССР. На 16 юни Крипс (британски дипломат – бел. ред.) предупреди съветския посланик Майски, че няколко дни по-късно Германия ще нападне Съветския съюз. Това означава, че британците правят опит да се осигурят алиби. Нека си припомним известната фраза: „Какво би могло да бъде по-лошо, от враждата с англо-саксите? Само едно – приятелството с тях“. Ето как те изпълняват своите договори със съюзниците.

Между 13 и 17 юни германците започват най-мощната кампания по дезинформация за това как те са приятели със Съветския съюз.

Германските посолства в различни страни, германските дипломати казват, че Германия е приятел със Съветския съюз.

И накрая, на 18 юни, бе възобновено прехвърлянето на войски към Източния фронт, което означава, че британците са обещали нещо много сериозно на Хес. Мисля, че това беше обещание Западът да не се намесва във войната на Германия със СССР до 1944 г. И наистина, англичаните се борили срещу Хитлер доста пасивно, тази битка се засилва едва през 1943 г., когато Рузвелт напомнил на Чърчил, че  ако води войната със същия темп, САЩ няма да върнат британските златни резерви.

Както казах, досието „Хес” ще се пази в тайна до 2050 г.. През 1987 г. Рудолф Хес лежеше в затвора „Шпандау” в Западна Германия. Тогава Горбачов настоя за освобождаването на 93-годишния затворник. В същия момент Хес казва на сина си по телефона: „Сега англичаните ще ме убият“. Случайно или не, няколко дни по-късно той бе намерен обесен. Та този човек не можеше сам да се обръсне, той бе толкова слаб. Но той успява да се качи на стол, да върже въже и да се обеси! Хес знаеше много сериозни тайни и някой имаше интерес да се отърве от него.

В същия ден, 18 юни, когато е възобновено движението на войските, Сталин е разбрал за това незабавно, и изпраща пълномощник в Западните военни окръзи с директивата за пълна бойна готовност.

На 20 юни Чърчил казал на Майски (а войната още не бе започнала): „Някой ден, когато ние смачкаме Хитлер, ще изпием заедно бутилка водка“, и показа бутилката водка, която слага в килера. На 20 юни той говори за съвместна британско-съветската победа над германците.

Често се казва, че Сталин е бил предупреден, но той не реагира на докладите, написани от Рихард Зорге (съветски разузнавач, работил в Япония – бел. ред.). Аз в такива случаи винаги питам, кой точно е прочел телеграмата на Зорге? Зорге пише следното: „Третият райх ще нападне Съветския съюз или на 22 юни, или след края на войната с Великобритания.“ Ако получите информация като тази, как да й повярвате, как да вземете конкретни мерки? Историкът Валентин Фалин (в 70-те и 80-те години на ХХ век е посланик на СССР в Западна Германия, а по-късно е секретар на ЦК на КПСС – бел. ред.) по този повод казва: „Да, Сталин е имал един куп съобщения, че германците ще нападнат Съветския съюз на 22 юни. А освен това, имаше няколко съобщения, че германците ще нападнат на 15 май. Но три пъти по-голям е броят на съобщенията, че германците ще атакуват много по-късно, тъй като не им стига потенциалът“.

Хитлер имаше шанс да спечели войната срещу Съветския съюз, само ако тя беше приключила за броени седмици – до края на август. Това може да се прочете в спомените на германските генерали, които са написали през юли 1941 г., че войната е спечелена, но вече е съвсем друг въпрос, ако победата закъснее след септември. Тогава войната по-вероятно е да бъде загубена.

Много интересно е, че още през 1941 г. и в началото на 1942 г. съюзниците разработват бъдещия световен ред според техните възгледи. През септември 1941 г. американците и британците подписват Атлантическата харта на бъдещия световен ред. Чърчил прекосил Атлантическия океан и постигна споразумение с Рузвелт.

Още през септември 1941 г. стана ясно, че германците са победени. Германците сами го признават през 1943 г.. През същата година нацисткият висш функционер Борман започва да създава транснационални компании.

И две години преди края на войната той е създал над 700 мултинационални компании – 238 в Швеция, 234 в Швейцария и други в останалата част от света. Това е нещото, което е трябвало да бъде в основата на Четвъртия райх. В допълнение, през 1943 г. германците започнаха да подготвят кадрите за периода на бъдещата съюзническа окупация. Как го правят: например, човек, който живее в град X, работи като дребен нацистки функционер, но бива изхвърлен от служба, дори хвърлен за кратко в лагер, сменя се досието му, създава му се алиби. Тези хора са повече от 9000. Когато американците окупират част от Германия, всички тези хора се поставиха в услуга на окупационните американски власти. Това е основата на Четвъртия райх.

През март 1944 г. се проведе среща в Страсбург, където Борман казва откровено: „Войната свършва, но ние трябва да се държим още година, за да изнесем произведенията на изкуството”.

Друг много важен въпрос: Кой победи?

По време на съветския период, веднага след края на войната, казваха – Сталин. По-късно се изтъкваха заслугите на Жуков, книги за войната написаха Хрушчов, даже Брежнев.

В периода на перестройката, когато започнаха да хвърлят кал по съветското минало, първо по Сталин, после – по Ленин, по марксизма и ленинизма, се появи тезата, че победата е на хората, че се е случила независимо от Сталин. Това е пълна глупост, не само от гледна точка на теорията на системите, но също така и от гледна точка на елементарната логика. Хората извън системата – това е една тълпа. Победата е не само на съветския народ, на руския военен гений, но и на социалистическата система в нейния сталински вариант. Освен това, тази система се оказа много гъвкава.

Например, през 1941 г. Сталин разрешава църковните камбани да бият, да се извършват църковни служби – нещо, което отново е забранено от Хрушчов през 1959 г. По времето на Сталин хиляди църкви бяха отворени (те са закрити отново при Хрушчов). Режимът на Сталин се оказа гъвкав, той насърчава патриотизма на съветските народи още преди войната. През 1936 г. за първи път се използва термина „съветски патриотизъм“.

Когато попитах баща си (роден през 1912 г., преживял и репресиите от 30-те, и Великата Отечествена) за Сталин и онова време, той ми отговори: „У нас имаше огромен ентусиазъм. Да, имаше арести, имаше репресии, но общият дух беше доста по-различен и тези, които го помнят, ще го потвърдят“.

В заключение, искам да повторя, на първо място, че победата на Съветския съюз във Великата Отечествена война е победа на социалистическата система. Второ – това е победа на славяните над немците. Трябва да се каже, че отношението към германците в Русия по време на Сталин е било много по-хуманно от това на англо-американците. Сталин е казвал, че хора като Хитлер идват и си отиват, но германският народ остава. А какъв бе американският план „Моргентау” за бъдещето на Германия: стерилизация на немските мъже, раздробяване на Германия на 40 провинции…

Трябва да се помни защо и как съюзниците бомбардират Германия. В края на краищата, те не са бомбардирали фабрики от военно-промишления комплекс и военни обекти, те бомбардираха градовете и унищожаваха цивилното население, за да намрази то властта си, да се провокират бунтове. Унищожаване на човешка маса, каквото Съветският съюз никога и никъде не е извършвал.

В-к „Земя“, 22 юни 2016 г.

Сподели