Георги Димитров – “Политически отчет на ЦК на БРП (к) пред Петия конгрес на партията”, 19 декември 1948 г.

Другари и другарки делегати!

Българската работническа партия (комунисти), която, не се съмнявам, конгресът днес единодушно отново ще преименува в Българска комунистическа партия (ръкопляскания, възгласи „Да живее!“), води своето начало далеч в миналото. Нейните основи като социалдемократическа партия бяха положени в 1891 година на конгреса в Бузлуджа. Като марксистка партия на работническата класа обаче партията се оформи под ръководството на Димитър Благоев и неговите близки съратници Георги Кирков и Гаврил Георгиев едва в 1903 г., след разцеплението с широките социалисти, т. е. след нейното очистване от социалреформисткото, общоделско крило.

Нашата партия израсна в непрестанна борба против чуждите дребнобуржоазни и буржоазни влияния за обособяването на младата още работническа класа, като класа за себе си, като самостоятелна обществена сила, със своя идеология и своя организация. От малък растящ отряд за развитие на класовото съзнание на работниците, за тяхното организиране и защита на техните жизнени интереси; от организация предимно за агитация и пропаганда на социализма, каквато тя беше в края на миналото и началото на настоящото столетие, партията постепенно израства и по време на Първата световна война през 1914-1918 г., и особено след нея, тя се превръща вече в масова политическа партия на работническата класа у нас.

Под влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция, която нашата партия и трудещите се посрещнаха с неизказана радост и въодушевление, и великите идеи на която тя възприе, партията се обяви в 1919 г. за Българска комунистическа партия и под ръководството на Болшевишката партия взе участие в основаването на Комунистическия интернационал, на който тя стана активен член до неговото саморазпускане в 1943 година.

В продължение на три десетилетия, особено след Септемврийското въстание в 1923 г., преодолявайки неболшевишките тесносоциалистически отживелици, борейки се против разните ликвидаторски – десничарски и левичарски – тенденции и групи в своята среда и в работническото движение, учейки се от Болшевишката партия и натрупвайки все по-богат собствен опит, нашата партия се разви, преобразува и идейно превъоръжи в марксистко-ленински дух. Тя се затвърди като марксистко-ленинска партия, като организиран, преден и съзнателен отряд на работническата класа, като партия от нов тип, способна да организира и поведе работническата класа на решителна борба, да организира и ръководи боевия съюз на работническата класа с останалите трудещи се слоеве от села и градове, да събори свирепата фашистка диктатура, да поеме в своите ръце съдбините на нашата страна, твърдо решена да я изведе до победата на социализма, до пълното тържество на комунизма. (Ръкопляскания.)

В своето развитие партията извървя един труден, трънист и криволичещ път, преизпълнен с героизъм и непоколебима вярност към работническата класа и трудещия се народ. Попаднала продължително време в нелегално положение, търпяла тежки поражения и понасяла огромен брой скъпи жертви, нашата партия нито за момент не е преставала да съществува и да се бори.

Партията е била винаги вярна на освободителното дело на работническата класа. През цялото свое съществуване, въпреки грешки, слабости и колебания, тя се е старала да бъде винаги всред масите, с тях да върви напред, да ги просвещава в духа на непримирима класова борба и пролетарски интернационализъм, да защитава честно и самоотвержено техните интереси, да ги води смело на борба против техните заклети врагове. В най-тежките години на монархо-фашистката диктатура и германската окупация партията смело възглави борбата против фашизма и чуждите завоеватели, организира и ръководи партизанското движение, създаде Отечествения фронт и със своето самоотвержено и правилно ръководство успя да доведе страната до победоносния 9 септември и да завоюва симпатиите и доверието на широките народни маси.

Чрез неотдавнашното сливане на участващата в Отечествения фронт социалдемократическа партия с нашата партия – сливане, извършено на базата на марксизма-ленинизма и на приемането устава и дисциплината на нашата партия – се тури окончателно край и на последните елементи на разединение в средата на работническата класа, която сега вече има една единна политическа революционна партия. (Ръкопляскания.)

Съвършено естествено закономерно явление прочее е обстоятелството, че днес нашата партия е призната като ръководна сила в управлението на държавата и в целия обществено-политически, стопански и културен живот на нашата страна.

Безспорните заслуги на нашата партия, всеобщият интерес, с който се посреща конгресът, и надеждите, които народът възлага на неговите решения, свидетелстват ясно за историческата мисия, която се пада на партията в изграждането възхода на нашата страна, полагайки основите на социалистическото общество, общество без експлоатация на човек от човека.

И не може да има, другари и другарки, никакво съмнение, че партията на българските комунисти, стоящи начело на работническата класа, опирайки се на доверието и подкрепата на трудещия се народ и оставайки винаги вярна на всепобеждаващото марксистко-ленинско учение, ще може да изпълни успешно своята историческа мисия. Гаранция за това ще бъдат и решенията на нашия сегашен конгрес.

 

ГЛАВНИТЕ ПЕРИОДИ В РАЗВИТИЕТО НА ПАРТИЯТА

Преди да разгледаме днешното състояние на нашата партия и нейните предстоящи задачи, правилно би било да се направи един общ критически обзор на развитието на партията от нейното основаване до днешно време. То има не само историческо, но и актуално политическо значение както за партията, така и за народа и страната ни. Необходимо е да се внесе пълна яснота по редица въпроси от нашето партийно минало.

Историята на нашата партия може да се раздели на следните няколко основни периода:

Първият период е от основаването на партията в 1891 г. до разцеплението с широките социалисти в 1903 година.

Вторият период е от оформянето на партията като марксистка партия на работническата класа в 1903 г. до Великата октомврийска социалистическа революция и превръщането на партията в Комунистическа партия в 1919 г., и нейното участие в основаването на Комунистическия интернационал.

Третият период е от 1919 г. до Септемврийското въстание в 1923 г.

Четвъртият период е от Септемврийското въстание в 1923 година до Втората световна война 1940 г.

Петият период е от Втората световна война до победата на Деветосептемврийското въстание в 1944 г.

Шестият период започва от 9 септември 1944 г. и продължава до днес.

Всички тия основни периоди в развитието на партията имат естествено своите отделни етапи.

Нека разгледаме накъсо най-характерните черти на тия периоди в развитието на партията.

 

  1. Тесносоциалистическият период

На първо място, преди разглеждането на тесносоциалистическия период, трябва да отбележа, че първият период от основаването на партията в 1891 г. до 1903 г. се характеризира с усилена и упорита пропаганда на социалистическите идеи и с непрестанна борба против буржоазните и дребнобуржоазни идеолози, отричащи възможността за социалистическо движение при тогавашните още неразвити обществени отношения. Трябваше да се докаже, че и в България, при настъпилото нейно капиталистическо развитие, има почва за социализма, носител на който се явява зараждащата се работническа класа, че на тая класа принадлежи бъдещето и че тя трябва да има своя самостоятелна политическа партия. Във връзка с това все повече се разгаряше вътрешнопартийната борба между революционно-марксисткото течение начело с Димитър Благоев, от една страна, и реформисткото, общоделско течение начело с Янко Сакъзов – от друга.

В тая продължителна идейно-политическа борба победи, както е известно, революционният марксизъм над дребнобуржоазния, широкия социализъм.

Главните положителни особености на партията през нейния тесносоциалистически период се състояха в дълбоката й вярност към марксизма, към пролетарския социализъм и интернационализъм, в нейната класова непримиримост към буржоазията и реформистките й оръдия, в нейната непоколебима вяра в силите и бъдещето на работническата класа, в нейната съзнателна желязна дисциплина. Основен закон за тесните социалисти беше пълното подчинение на личния живот, личните интереси, личната воля на партиеца на интересите и волята на пролетарската партия. Тези главни особености на нашата партия в периода преди Първата световна война и непосредствено след нея осигуриха нейните големи успехи. Те й осигуриха възможността да стане организатор и ръководител на работническите борби и да изтласка общоделството от неговите основни позиции в работническото движение. Те също така й спомогнаха през време на Първата световна война да заеме мъжествено интернационалистическа позиция, да се приближи към болшевиките и след Октомврийската социалистическа революция и създаването на Комунистическия интернационал да тръгне по пътя на своята болшевизация.

През тесносоциалистическия период нашата партия очисти редовете си от общоделството, осигури самостоятелното развитие на работническата класа, като класа за себе си, водеше непримирима борба против господстващата буржоазна класа. Класа против класа – това бе девизът, линията на партията през този период. Тя застана начело на разрастващите се борби на работниците и трудещите се за осемчасов работен ден, за социално законодателство, за подобрение условията на живота и труда им, против вътрешната и външна реакционна политика на буржоазията. Тя организира и ръководи класовото синдикално движение. Тя ръководи голямата рудничарска стачка в Перник през 1906 г., както и другите стачки и борби на работническата класа през следващите години у нас. Нямаше нито една работническа стачка, която да не бе под нейно ръководство или нейното влияние.

Партията възпитаваше трудещите се в духа на пролетарския интернационализъм. Тя взе инициативата и най-активно участва в изграждането на Балканската федерация на социалистическите партии и в провеждане на нейната ползотворна дейност, работейки с всички сили за укрепване солидарността на българските трудещи се с трудещите се от другите балкански страни и от целия свят.

Тесносоциалистическата непримиримост към реформизма и реформистите в различните техни разновидности, обстоятелството, че тесните социалисти не търпяха да съжителстват с буржоазните агенти в работническото движение, тяхната героична борба в защита на жизнените интереси и правата на работническата класа – всичко това ги правеше своеобразно революционно-марксическо течение в международното работническо движение и във II Интернационал, което от всички други леви социалдемократически течения най-много се приближаваше до болшевиките.

Но оттук, другари и другарки, никак не следваше, че тесният социализъм нямаше съществени различия по основните въпроси с болшевизма.

Много опасно бе съществуващото тогава в партията схващане, че теснячеството било болшевизъм на българска почва и че то трябва само да се приспособи към новата международна обстановка.

Трябва още тук да подчертая, че именно това погрешно схващане на партията и особено на партийното ръководство начело с Димитър Благоев задържа партията дълго време на позициите на стария марксизъм и й попречи да възприеме своевременно новото в марксизма, което внесе гениалният Ленин, изхождайки от новите условия, създадени в епохата на империализма като най-висша фаза на капитализма. Това допринесе много за забавянето на болшевизацията на партията, както и за погрешната позиция на партийното ръководство по време на Владайските събития и особено при военно-фашисткия деветоюнски преврат.

Вярно е, че тесният социализъм, особено със своята класова непримиримост, с борбата си против българския меншевизъм, със своята строга желязна партийна дисциплина, бе течение близко на болшевизма. Не по-малко вярно е обаче, че теснячеството се различаваше от болшевизма, от ленинизма по редица основни, принципиални и тактически въпроси.

В какво се заключаваха главните различия между теснячеството и болшевизма?

Тесният социализъм не поставяше пролетарската диктатура като основен въпрос на пролетарската революция. Тоя въпрос липсваше в програмата на нашата партия. Не осъзнавайки още новата фаза на капитализма като негова последна фаза, като навечерие на пролетарската революция, тя не поставяше конкретно въпроса за властта, за въоръженото въстание като средство за събаряне на буржоазната класа от властта.

Тесният социализъм не стоеше напълно на ленински позиции по въпроса за ролята на партията като боеви авангард на работническата класа в революцията, в борбата за власт, макар че в изграждането на партията и в нейната организация и дисциплина да се доближаваше твърде много до ленинското учение за партията. Партията още не гледаше на себе си като на такава висша форма на организация на българската работническа класа, която да ръководи всички други организации на трудещите се, да осъществи най-тясна връзка с масите и по този начин да си осигури успешно революционно действие.

Тесният социализъм не беше свободен от известно преклонение пред стихийността в работническото движение. Той се намираше под влиянието на социалдемократическото схващане за автоматичното действие на обективните обществени закони. Той схващаше своята задача предимно в това – да води агитация и пропаганда за обяснение и разяснение на обективно действащите закони на общественото развитие, да организира и просвещава работниците и трудещите се в социалистически дух, да издига класовото съзнание на работниците, да ръководи техните всекидневни борби с оглед на неизбежната социалистическа революция, която ще настъпи в резултат на съзряващите обективни условия. Партията не разглеждаше себе си като такава активна сила, която е призвана не само да организира и просвещава трудещите се и да води техните всекидневни борби, не само да обяснява събитията, но и да участва в създаването и направляването на революционните събития, да бъде ръководещ фактор в подготовката, организирането и развитието на пролетарската революция. Оттук се явяваха изоставяне и пасивност на партията в моменти на остри класови битки, сектантско откъсване от вдигналите се на борба маси.

Тесният социализъм възвеждаше в догма редица марксистки положения, поради което партията изпадаше в сектантство и затрудняваше връзките си с широките маси на трудещите се. Така например, провеждайки линията на непримирима борба против буржоазията като класа, правилно противопоставяйки се на безразборните изборни коалиции с буржоазните партии и на „градивната“ законодателна работа в буржоазния парламент, партията издигна самостоятелното действие в догма, отричаше въобще каквото и да било споразумение с други обществени и политически групи при всички условия и по такъв начин фактически се самоизолираше. Нашата партия беше чужда на ленинското учение за революционните компромиси, без каквито нито една революционна партия не може успешно да се бори и върви напред.

Не разбирайки ролята на селяните като съюзници на работническата класа в борбата срещу капитализма, по въпроса за отношението към селяните партията стоеше не на ленински, а на плехановски позиции. Тя привличаше селяните под своето знаме само дотолкова, доколкото те преминават на позициите на пролетариата. А както е известно, Ленин допълни и разви Марксовото учение за отношението на пролетариата към селяните. Ленин издигна и разви идеята за боевия съюз на работниците и селяните в борбата против царизма и буржоазията, при което работническата класа привлича към себе си, печели като свои съюзници селяните още в качеството им на дребни стокопроизводители, преди те да са дорасли до възприемане на социализма. Ленин обоснова възможността да се използват съществуващите у широките селски маси революционни възможности както в буржоазнодемократическата, така и в социалистическата революция.

Нашата партия правилно и успешно се бореше против реформистите, които искаха да превърнат партията на работническата класа в една разводнена дребнобуржоазна партия, да я направят по този начин оръдие на буржоазната класа, да лишат работническата класа от нейната самостоятелност. Но нашата партия не разбираше, че селяните като дребни стокопроизводители, подложени на експлоатация и разорение от монополистическия крупен и спекулантски капитал, крият в себе си значителни революционни възможности, че те са естествен съюзник на работническата класа в нейната освободителна борба; че, собствено, без съюза на работниците със селяните, без осъществяване ръководството на работническата класа в този съюз не е възможно събарянето на капиталистическото господство, не е възможна победата на пролетариата.

Тесният социализъм доктринерски определяше селяните-стокопроизводители само като консервативен елемент. Той не си даваше сметка, че господството на монополите носи все по-голямо угнетяване и разорение на основните селски маси, прави ги все по-недоволни и революционно настроени. Това неразбиране на революционните възможности на селячеството като съюзник на работническата класа в революцията представлява едно от най-характерните отличия на тесния социализъм от ленинизма. Поради това не е никак случайно, че партията в 1900 г., през време на селските бунтове, пренебрегна революционните способности на селяните в борбата против капитализма, които естествено могат да бъдат разгънати и осъществени успешно само под ръководството на работническата класа и нейния боеви авангард. Никак не е случайно също така, че нашата партия от онова време нямаше своя революционна аграрна програма. Трябва ясно да се подчертае, че нито по един от въпросите, разработени и внесени от Ленин в съкровищницата на марксизма като негово продължение и приложение в епохата на империализма, тесният социализъм не стоеше на ленински позиции. Затова той не можа да извлече за себе си необходимите поуки от първата руска революция в 1905 г. и както в оценката на революцията, така и в изводите от нея не отиде по-далеч от Кауцки. Той беше съвсем чужд на обоснованите от Ленин още в „Двете тактики“ нови съществени моменти от марксистката теория на пролетарската революция – за ръководната роля на работническата класа в буржоазнодемократическата революция, за прерастването на буржоазнодемократическата революция в социалистическа революция, за въоръженото въстание. Поради това нашата партия, макар и да пропагандираше неуморно идеята за социалистическата революция, макар да сочеше тази революция като единствен спасителен изход за трудещите се, нямаше ясна представа по основните въпроси на тази революция. Тя не поставяше пред себе си за разработка въпросите за конкретните пътища, по които може да се осъществи революцията у нас, в България, за нейните главни движещи сили, за нейния характер, за нейните особености, за ролята на работническата класа и партията в нея. Тя не поставяше въпроса за съюзниците на работническата класа.

Това показва, че нашата партия, въпреки своите огромни революционни заслуги пред трудещите се в нашата страна, още не беше болшевишка, марксистко-ленинска партия, партия от нов тип – „достатъчно смела, за да поведе пролетариата на борба за власт, достатъчно опитна, за да се ориентира в сложните условия на революционната обстановка, и достатъчно гъвкава, за да заобиколи всички и всякакви подводни камъни по пътя към целта“, както казва др. Сталин.

В периода до Първата световна война, когато на пръв план стоеше задачата за организирането и класосъзнаването на работническата класа, недостатъците и слабостите на тесния социализъм не се чувстваха още практически. Но когато избухна Първата световна война и постави на дневен ред като практическа задача и у нас събарянето на капитализма, те изпъкнаха с всичката си сила и се почувстваха съвършено определено.

През време на Първата световна война, особено след Октомврийската социалистическа революция, партията проведе широка разяснителна и агитационна дейност сред войниците на фронта и в тила, задачата на която беше да се подготвят войниците „да последват примера на своите руски братя“, т. е. на революцията. Но в решителния момент, когато войниците на фронта обърнаха щиковете против виновниците за войната, вдигнаха се и потеглиха към София, т. е. последваха на дело примера на руските братя, партията не се оказа на висотата на своята задача да организира и възглави въстанието на войниците, да го разпространи широко в страната, като привлече в него работниците и селяните, да му даде насока, да го превърне в народно въстание срещу монархията – главната агентура на немския империализъм – и срещу властващата капиталистическа класа, която използваше войната за грабеж и забогатяване. Лозунгът за мир и за народна демократична република, ако бе издигнат тогава от партията, щеше да обедини без съмнение огромната маса на трудещите се от градовете и селата. А единодействието между нашата партия и Земеделския съюз би осигурило успеха на въстанието. Едно победоносно народно въстание в името на народната република през 1918 г. можеше да измени общата насока на развитието на страната и Балканите в интерес на огромното мнозинство от нашия народ.

Главната причина, поради която нашата партия не застана начело на въстаналите войнишки маси през есента на 1918 г., лежи в нейното доктринерство, в неболшевишките разбирания, методи и отживелици на тесния социализъм.

Нямайки ленинско разбиране за своеобразието на революционния процес в разните страни, за съотношението и органическата връзка между борбата за демокрация и борбата за социализъм, нашата партия считаше, че в настъпилата епоха на социална революция лозунгът за народна република, като не специфично социалистически лозунг, не може да бъде издигнат от една марксическа партия.

Нямайки ленинско разбиране за боевия съюз на работниците със селяните, тя считаше, че щом войнишките маси, състоящи се предимно от селяни, не са готови още да се борят за съветска власт, те не са способни за никаква истинска революционна борба. Тъкмо поради това свое доктринерско схващане на марксизма нашата партия не пое ръководството на войнишкото въстание, не предприе нищо за неговото превръщане в общонародно въстание, вследствие на което то остана изолирано, без надеждно ръководство и биде потушено.

И така, тесният социализъм бе революционно-марксистко течение, но не болшевизъм на българска почва. Дълга борба бе необходима за болшевизацията на партията, за да стане тя партия от нов тип, марксистко-ленинска партия, каквато тя с чувство на законна гордост се явява днес на своя сегашен конгрес. (Бурни ръкопляскания.)

  1. Нашата партия в Комунистическия интернационал и началото на нейната болшевизация

Нашата партия посрещна, както е известно, единодушно, с възторг и голямо въодушевление Великата октомврийска социалистическа революция. Тя възприе нейните лозунги. Тя мобилизира трудещите се у нас за защита на младата Съветска социалистическа република.

Във времето на гражданската война, империалистическата интервенция и жестокия глад в Поволжието нашата партия разгърна една забележителна политическа и помощна кампания. Паметни ще останат в нашата история месеците, когато нашите трудещи се селяни с необикновен ентусиазъм и готовност за жертви даваха значителни количества храни за съветските братя и когато работническата класа със своята борба начело с партията разложи намиращата се на българска територия 20-хилядна Врангелова армия и възпрепятства тя да бъде използвана от чърчиловци във военната интервенция против съветската страна.

На своя конгрес в 1919 г. нашата партия се обяви за Комунистическа партия. Партията като цяло, за разлика от партиите в много други страни, влезе в Комунистическия интернационал. Нещо повече. Тя взе участие в създаването му под ръководството на Болшевишката партия и безсмъртния Ленин. Тя прие нова програмна декларация – възприе пролетарската революция не вече като цел на неопределеното бъдеще, а като близка задача, обективните условия за която са вече узрели и разрешението на която зависи от подготовката на субективния фактор на революцията, т. е. главно от готовността и способността на самата партия да бъде организатор и вожд на революцията. На конгреса си в 1921 година партията възприе принципите за диктатурата на пролетариата във формата на съветска власт като основен въпрос на пролетарската революция. В резолюцията по селския въпрос партията провъзгласи като необходимо условие за победата на революцията съюза между работниците и селяните под ръководството на работническата класа. Възприемането на тия програмни положения, които тя популяризира широко чрез издаването на български основните работи на Ленин, се съпровождаше с активното участие на партията в работите на Комунистическия интернационал.

Партията възприе по принцип и методите на нелегалната борба, тяхното съчетание с широкото използване на всички легални възможности за борба и революционна пропаганда, каквито представляваха парламентът и общинските и окръжни съвети.

Партията положи началото на своя военна организация, разгърна значителна пропагандистка и организационна работа сред войниците и пристъпи към въоръжаването на масите. Тя стоеше начело на бурните борби на трудещите се след катастрофалната война, на големите движения за амнистия, против скъпотията, против използването на България като база за интервенция срещу Съветска Русия, за признаването на Съветска Русия.

Едновременно с това партията проведе една масова борба за превръщането на общините от оръдие на потисничество, ограбване и експлоатация в органи, служещи на интересите на трудещите се маси. Редица важни градски общински съвети и някои селски общински съвети се намираха под ръководството на Комунистическата партия. Така в 1920 г. ние имахме 22 градски и 65 селски комунистически съвети. Тяхната народна стопанска и културна политика в полза на работническата класа и другите трудещи се слоеве на населението срещна естествено ожесточената съпротива на буржоазията и нейната централна власт. В историята на нашата страна ще остане паметна продължителната и крайно ожесточена борба за осъществяването и укрепването на така наричаните тогава комуни.

Разбира се, без завладяването от пролетариата на държавната политическа власт начело с партията тия комуни не можеха дълго да съществуват и те бяха последователно разбити от буржоазията.

Но борбата за завладяването на общините от трудещите се под ръководството на партията допринесе много за сплотяването на масите в борбата против експлоататорите и грабителите на плодовете на народния труд и още повече увеличи доверието на тия маси към партията.

Борбите за непосредствените нужди на трудещите се нашата партия изобщо свързваше с подготовката на решителните боеве за победата на революцията. Когато пък бяха ангажирани важни интереси на трудещите се или политическите права и свободи на последните бяха сериозно застрашени, партията не се поколеба да прибегне и към организирането на обща политическа стачка, какъвто беше случаят например в 1919-1920 година по време на транспортната стачка, и към големи акции на масите, като отиде и на сътрудничество със земеделското правителство в 1922 г. срещу надигащата се реакция и фашизъм. Така партията сплоти нови огромни маси от градовете и селата.

Но участвайки и в Комунистическия интернационал, имайки сериозни и значителни успехи в своето израстване като ръководителка на класовите борби на трудещите се в условията на революционната обстановка непосредствено след войната, партията все още не осъзнаваше и партийното ръководство не съумя да посочи и сега конкретно коренното отличие на теснячеството от болшевизма, да извади от това всички необходими поуки за партията и да възглави борбата за преодоляване на отрицателните отживелици на теснячеството и за превъоръжаване на партията с марксистко-ленинското учение.

Партията наистина натрупваше свой собствен революционен опит, но в нея продължаваха да преобладават още легалистките пропагандистки навици, схващането на марксизма по-скоро като една доктрина, отколкото като ръководство за революционно действие.

Това показа особено ярко позицията на партийното ръководство на 9 юни 1923 г., когато в него надделя тъкмо тесносоциалистическото доктринерско схващане на революционния процес. Обявеният от партийното ръководство злополучен „неутралитет“ се оправдаваше с чужди на действителността и революционния марксизъм мъртви доктринерски съображения. Партийното ръководство поддържаше тезата, че тъй като земеделското правителство се компрометирало с управлението си, народните маси не щели да се вдигнат да го защитят от фашисткия преврат. От друга страна, тъй като селяните не били готови още да се борят за работническо-селско правителство, те не щели да последват призива на Комунистическата партия за въстание против фашизма. Партийното ръководство очевидно недооценяваше огромния авторитет на Комунистическата партия сред масите, който тя си беше завоювала със своята борба. То подценяваше ненавистта на масите към фашизма и банкерско-милитаристичната олигархия, предизвикана от представителите на двореца и буржоазно-монархическите клики, и разпалвана от самата Комунистическа партия. Ако Комунистическата партия беше последвала примера на Болшевишката партия по време на корниловския опит за преврат (септември 1917 г.), ако тя беше се съединила със здравите сили на Земеделския съюз и бе се обявила решително против фашистките съзаклятници, фашисткият преврат без всяко съмнение щеше да бъде смазан.

Тъкмо поради надмощието на неболшевишките тесносоциалистически схващания за революцията в партийното ръководство на 9 юни и в последвалите дни на 1923 г. партията претърпя морално-политическо поражение; беше пропусната извънредно благоприятната ситуация за пълното разгромяване на монархо-фашистките сили още в самото начало на тяхното настъпление, за извоюване на сериозни позиции в борбата против капитализма и за социализма.

Тесният социализъм, прочее, като идейно политическо въоръжение на работническата класа у нас не издържа проверката на историята при новите условия на следвоенната криза на капитализма и непосредствената борба за властта. Това въоръжение се оказа явно недостатъчно и непригодно да осигури пролетарската победа у нас.

Трябваше нашата партия да осъзнае това, да види в светлината на своя собствен революционен опит отличието на теснячеството от болшевизма и да преустрои цялата своя политическа и организационна дейност в духа на марксизма-ленинизма, решително преодолявайки наслоилите се в нея отрицателни социалдемократически схващания, навици и методи от миналото. Трябваше здравите марксистки тесносоциалистически традиции, добродетели и опит да се претопят, както съм казвал и друг път, в болшевишкия котел.

Нашата партия беше вече тръгнала по този път, обаче очистването й от отрицателните отживелици на миналото и нейната болшевизация трябваше да протича в тежките условия на подполието и белия терор, които се създадоха след потушаването на Септемврийското въстание, под непрекъснатия и жесток обстрел на врага.

 

  1. Септемврийското въстание в 1923 г. – преломен момент в болшевизацията на партията

Ние считаме антифашисткото народно въстание през септември 1923 г., организирано и възглавено от Българската комунистическа партия, като преломен момент в развитието на партията от теснячеството към болшевизма.

Това, което Комунистическата партия не съумя да постигне по време на кризата, предизвикана от фашисткия преврат, тя се опита да го осъществи по-късно, когато фашисткото правителство хвърли страната в една нова криза, която доведе до Септемврийското въоръжено въстание. Здравото марксическо ядро през август 1923 г., подпомогнато от Коминтерна, одържа връх в ръководството на партията и наложи една коренна промяна в нейната стратегия и тактика. Партията скъса своята дотогавашна изолация, взе решителен курс за сплотяване на всички антифашистки сили в един блок на трудещите се от градовете и селата и пристъпи към всестранна подготовка на масите за борба срещу монархо-фашистката диктатура, включително и до въоръжено въстание в името на работническо-селско правителство.

Провеждайки тоя нов курс, партията сключи съглашение за съвместна борба със Земеделския съюз, опита се да се споразумее с ръководството на Македонската организация, протегна ръка за съвместна борба и на Социалдемократическата партия, чиито вождове я бяха обвързали за колесницата на цанковщината. В сътрудничество със Земеделския съюз тя застана начело на Септемврийското народно въоръжено въстание в 1923 г.

Разбира се, условията, при които стана Септемврийското въоръжено въстание в 1923 г., не бяха вече така благоприятни, както юнските условия. Инициативата беше преминала в ръцете на врага. Но и през септември победата на въстанието беше обективно възможна, реална. Всичко зависеше от енергията, настойчивата смелост и единодушието на Комунистическата партия, на въстаналите маси. Но обстоятелството, че деветоюнската тактика не беше осъзната окончателно като погрешна и вредна тактика във всичките звена на партията отгоре до долу, че партията не беше още действително болшевишка партия, както и друг път съм изтъквал, й попречи правилно да организира, да ръководи и да осигури успеха на Септемврийското въстание в 1923 г.

При това септемврийските събития показаха, че в една немалка част от ръководителите на партията в центъра и по места курсът на решителна, непримирима борба срещу фашизма или съвсем не беше възприет, или беше възприет само на думи, без убеждение и воля за борба, без желание за действителна подготовка на партията за такава борба. На това именно се дължеше обстоятелството, че тия събития свариха редица партийни организации неподготвени за въстание. По време на въстанието много партийни ръководители по места не се решиха или се оказаха негодни да предприемат каквато и да било акция срещу фашистката власт.

В това именно се състояха главните причини за поражението на въстанието.

Има обаче поражения, които допринасят много за бъдещата победа на освободителното дело на работническата класа. Такъв бе и случаят с поражението на Септемврийското въстание от 1923 година.

Обстоятелството, че партията застана начело на въстанието, че биде турен край на деветоюнското капитулантство и възприет твърд курс на решителна борба срещу фашистката диктатура, беше от решаващо значение за бъдещето на партията и на революционното движение у нас.

Септемврийското въстание издълба такава дълбока кървава бразда между народните маси и фашистката буржоазия, която с нищо вече не можеше да бъде запълнена. През целия последвал период фашизмът никога не успя да укрепи своите позиции и да си създаде широка социална база. От друга страна, самоотвержената борба и последователната и неуморна работа на Комунистическата партия за изграждане на единния антифашистки фронт сближиха тясно партията с народните маси, укрепиха връзките й с тях и създадоха предпоставките за издигането на партията като действителен вожд на трудещите се от градовете и селата в борбата за демокрация и социализъм.

Това бяха големи завоевания, които легнаха здраво в революционния арсенал на нашата партия.

Кървавият урок, който даде на партията Септемврийското въстание, потикна решително напред процеса на нейното болшевизиране. За това спомогна и откритото признаване на деветоюнската грешка от вожда на партията Димитър Благоев и неговото безрезервно одобряване на Септемврийското въстание.

В същото време обаче поражението и тежките жертви, понесени от партията и масите, подхраниха ликвидаторството, дясно и ляво течение в нея. Едното и другото течение се обявиха против Септемврийското въстание и се обединиха в един безпринципен блок за борба срещу септемврийското ръководство на партията. Крайната цел на тоя блок беше фактическата ликвидация на Комунистическата партия.

Група бивши комунистически дейци начело с Никола Сакаров и Иван Клинчаров обявиха партията за „ликвидирана“ и туриха основите на едно опортюнистическо недоносче – „Независима трудова партия“. Работниците посрещнаха тая предателска „партия“ с дълбоко възмущение, а ЦК изключи ликвидаторите от партията. Тоя случай сигнализира опасността, която заплашваше партията след поражението на Септемврийското въстание и срещу която опасност трябваше да се води най-решителна борба.

Важен момент в развитието на партията след септемврийското поражение и след обявяването на партията вън от законите от фашисткото правителство беше Витошката нелегална конференция, състояла се през април 1924 г. с участието на делегати от повечето окръзи.

Витошката конференция се солидаризира с оценката на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал по събитията и тактиката на партията през разглеждания период. Тя призна, че на 9 юни партията е допуснала сериозни слабости в прилагането тактиката на единния фронт и че на 9 юни тя извърши съдбоносна грешка.

Конференцията намира за правилно „ориентировката на партията към въоръжено въстание, възприета в началото на август, но осъжда упорито поддържаната от мнозинството на ЦК и Партийния съвет преди и след Септември деветоюнска тактика. Оправдаването на погрешната позиция от страна на ЦК попречи твърде много за съзнателната ориентировка на партията към въоръжено въстание“ – подчерта Витошката конференция.

Конференцията намира за правилно, че партията „застана начело на въстанието“, започнато от народните маси, и „определи неговата цел – работническо-селско правителство“, и при „страшно трудни условия“ тя се опита „да го организира, обедини и разшири“. С това партията доказа, че е „способна да премине от революционна пропаганда и агитация към революционно действие“, че е „истинска комунистическа партия“, която достойно ще изпълни поставената си задача: да подготви и поведе трудещите се към ново въоръжено въстание за установяване на работническо-селско правителство.

Значението на Витошката конференция се състои в това, че в един от най-трудните моменти от живота на партията тя можа да сплоти здравите партийни сили около септемврийското ядро в ЦК, да ги постави на септемврийската линия на партията, одобрена и утвърдена от Коминтерна. Но мобилизирайки масите за провеждане на правилния партиен курс, удряйки по десния уклон, тя не привлече достатъчно сериозно вниманието на партията върху опасността от леви отклонения, срещу които също трябваше да се води решителна борба.

Положението през периода, който последва поражението на Септемврийското въстание, забраняването на Комунистическата партия и класовите работнически организации се характеризира със следните факти.

Първо. Страната стоеше пред перспективата на нови борби за събаряне на фашисткото правителство и за създаване на работническо-селско правителство. Резултатите от парламентарните избори през ноември 1923 г. потвърждаваха тая оценка на партийното ръководство, която съвпадаше с оценката на Коминтерна. Те показаха, че опозицията срещу фашисткото правителство, представлявана от Комунистическата партия и Земеделския съюз, беше твърде силна. Това даваше да се заключи, че възмущението на народните маси бе голямо и че те бяха разположени да продължат борбата за събаряне на фашисткото правителство.

Второ. Фактът, че комунистите и земеделците участваха в изборите с общи листи, показа, че те се бяха поучили от опита на миналото и бяха възприели тактиката на единния фронт. Съвместната борба на Комунистическата партия и Земеделския съюз беше от решаващо значение за победата в изборите.

Трето. Фашистката диктатура затрудняваше силно масовата легална борба на партията. В същото време перспективата за нова въоръжена борба накара партията да насочи вниманието си главно към военната подготовка на масите.

На тая почва, подхранвана от белия терор на фашисткото правителство, се роди опасността от ултралевичарски уклон в партията и преди всичко в нейната военна организация, която в отговор на правителствения терор пристъпи към организиране на чети и на отделни терористически актове.

Между това към края на 1924 и началото на 1925 г. положението се беше вече променило. Международното и вътрешно положение на фашизма във връзка с настъпилата временна и частична стабилизация на капитализма в Европа временно се позакрепи. Изгледи за ново въоръжено въстание вече липсваха. През март 1925 г. Задграничното представителство на партията подложи на нова оценка вътрешното и международно положение на страната и предложи да бъде снет курсът на партията към въоръжено въстание. Новият курс, препоръчан от него, курсът на изграждане масови организации и на разгръщане масовите борби на работниците и селяните за удовлетворение на техните насъщни нужди, трябваше да предотврати неизбежната опасност от един гибелен за партията и революционното движение ултралевичарски уклон. Ръководството на партията в страната обаче не се оказа в състояние тогава да се противопостави своевременно и решително срещу ултралевичарския уклон, да снеме практически курса на въоръжено въстание и пристъпи към преустройство на цялата дейност на партията с оглед на новосъздаденото положение.

Фашисткото правителство продължаваше с още по-голяма ярост терористическия курс и като се възползва от актовете на отчаяние, предприети от ръководството на военната организация на партията и достигнали връхната си точка с атентата в Софийската катедрала, то пристъпи към масово изтребление на активните комунисти, на работническите и селски дейци.

Терорът във връзка с атентата в Софийската катедрала на 16 април 1925 г. нанесе на партията, както е известно, извънредно тежък удар. Нейното ръководство беше разстроено. Голямата част от останалите живи след Септемврийското въстание кадри на партията бяха избити, натикани по затворите или принудени да емигрират. Условията за нелегална работа станаха изключително тежки. А в тези условия партията трябваше да осигури ръководството на борбите на трудещите се, да продължи борбата против фашизма. Заедно с това тя трябваше да извлече за себе си всички поуки от пораженията през 1923 и 1925 година, да разкрие техните главни причини, да сплоти партийните кадри и всички членове на партията върху болшевишка основа. Понесла тежки поражения, значително обезкръвена, лишена от най-добрите свои ръководни кадри, партията преживяваше особено труден период от своето развитие.

За пръв път въпросът за миналото на партията и за нейното болшевизиране беше поставен и разискван от Московското съвещание през 1925 г., свикано по инициатива на Задграничното представителство на партията със съгласието на ИККИ, на което участваха оцелелите членове на ЦК и емигриралите по време на събитията през 1923-1925 г. партийни дейци. Но дадената от Съвещанието оценка, че партията е съумяла „постепенно и безболезнено, без тежки вътрешни кризиси, да мине от епохата на органическото развитие на капитализма към тая на неговото крушение, да усвои и се приспособи към особеностите на революционната епоха“, тая оценка бе пресилена, тя не отговаряше напълно на действителността. Опитът показа, че преходът на партията от „епохата на органическото развитие на капитализма към тая на неговото крушение“ беше труден, колеблив, съпроводен с тежки грешки като тая по време на Владайското войнишко въстание в 1918 година, като деветоюнската грешка в 1923 г. и ултралевичарската грешка на ръководството на военната организация от 16 април 1925 година.

Усвояването на характерните черти на революционната епоха беше изобщо една сериозна и трудна задача, а още по-трудно беше да се разберат специфичните особености на революционната епоха на Балканите, гдето бе поставена да работи нашата партия. Правилно отбеляза Съвещанието, че затова беше нужно усвояването на марксизма-ленинизма като ръководство за действие, като се изучава опитът на руската революция и своя собствен революционен опит. Чрез здрава самокритика партията трябва „да се превъзпита по такъв начин, че да бъде в състояние да се ориентира при всяка историческа обстановка и държейки сметка за конкретните условия, да ръководи правилно борбата на масите по пътя на международната революция.“

Виенското разширено заседание на ЦК през 1926 г. не отиде по-далеч от Московското съвещание по въпроса за болшевизацията на партията. Наистина то изтъкна специално задачата за „идейното сплотяване на партийните маси около знамето на партията и Комунистическия интернационал и на основата на ленинизма“. Съвършено правилно бе също така, че Московското съвещание и разширеното заседание на ЦК във Виена подчертаха огромното значение за болшевизацията на партията, което има изучаването на нейния собствен опит в светлината на ленинизма. Но неправилно бе гдето разширеното заседание на ЦК, както и Московското съвещание схващаха болшевизацията като един „процес на органическо развитие“, а не като борба за преодоляване на неболшевишките традиции от тесносоциалистическия период.

След Витошката конференция, която сплоти Комунистическата партия на линията на Септемврийското въстание, Втората партийна конференция, състояла се в Берлин в края на декември 1927 г. и началото на януари 1928 г., подхвърли на обстойно обсъждане дейността на партията след 1923 г., нейната тактика, както и нейните достижения, извършените грешки и преживените поражения. На Втората конференция трябваше да се води ожесточена борба против десните и леви отклонения.

Още на Московското съвещание се бяха появили съществени разногласия по оценката на извършените от партията грешки. Защитниците на деветоюнското капитулантство и привържениците на ултралевичарския уклон, проявен в априлските събития, фактически се бяха обединили в борбата срещу септемврийското ръководство на партията. Представителите на септемврийския курс трябваше да водят борба на два фронта. След обстойно дебатиране на всички въпроси както десничарите, така и левичарите бяха свили своите знамена и формално се бяха присъединили към предложените от партийното ръководство резолюции.

Но след съвещанието разногласията избухнаха с нова сила. Десните опортюнисти и левите сектанти се обединиха в безпринципен блок за борба срещу септемврийското ръководство на партията, което се прояви на Втората партийна конференция.

Тежкото организационно състояние на партията направи представителството на партийните организации на конференцията твърде малобройно и в голяма степен случайно. Освен това образуването на една скрита ултралевичарска сектантска фракция в партията беше твърде напреднало и тая фракция, съставена от няколко дребнобуржоазни интелигентски елементи, се опита да създаде изкуствено, чрез подмолна агитация едно фракционно мнозинство, за да наложи своите сектантски установки и заграби ръководството на партията.

В течение на продължителните и ожесточени дебати деветоюнството и дясното ликвидаторство бяха напълно и окончателно разобличени и разоръжени. Но ултралевичарската сектантска фракция, насърчавана от троцкистки и левичарски елементи в някои други комунистически партии, макар и да гласува за предложените от септемврийското ръководство резолюции, не се разоръжи, а веднага след конференцията продължи и усили своята фракционна работа.

Конференцията направи сериозен опит да даде анализ и обща оценка на миналото на партията. Тя посочи онова, което сближаваше тесния социализъм с болшевизма и което помогна на партията да мине към болшевизма. Тя посочи също така редица въпроси, по които тесният социализъм се отличаваше от болшевиките – което спъваше нейната болшевизация. Но и Втората партийна конференция, въпреки направената значителна стъпка напред, не отиде докрай, не определи ясно коренното отличие на теснячеството от ленинизма по основните въпроси на революцията. И Втората конференция продължаваше да счита болшевизацията на партията като приспособяване на революционното теснячество към новите условия, а не като решителна борба за преодоляване на социалдемократическите отживелици в партията и нейното болшевишко (марксистко-ленинско) превъоръжаване. Изтъквайки, че през следвоенния период партията се „развиваше и действаше изобщо като революционна партия на българския пролетариат“, Втората партийна конференция заявяваше, че тя преминавала последователно „от методите на агитацията и пропагандата и методите на икономическата борба за предвоенния период към методите на масовото революционно действие, приспособяваща се към нуждите и изискванията на революционната епоха“. Наистина конференцията подчерта, че това развитие „не върви по права линия, а се извършва със зигзаги и колебания“, че болшевизирането на партията става чрез „борба на тласкащите я напред болшевишки тенденции и дърпащите я назад социалдемократически остатъци“, но заедно с това тя едностранчиво заявяваше, „че революционното теснячество със септемврийството се сляха в два основни непоклатими корена на партията като болшевишка партия на българския пролетариат“.

Втората партийна конференция характеризира Септемврийското въстание като „пълно отрицание на деветоюнската тактика“, като дълбок прелом в нейното развитие, който положи основите за „окончателното и безвъзвратно скъсване със социалдемократизма и деветоюнщината“, като най-решителна крачка по пътя към болшевизацията на партията.

В оценката на тесносоциалистическия период Втората партийна конференция, без да отъждествява теснячеството с болшевизма, все пак изтъкваше преди всичко онова, което сближаваше теснячеството с болшевизма, а не напълно сочеше онова, което го отличаваше от болшевизма.

Правейки преглед на тоя период, трябва да кажа и от тази трибуна, както нееднократно съм заявявал, че за съжаление ние, най-близките съратници на Д. Благоев, след неговата смърт не съумяхме своевременно да направим необходимата марксистко-ленинска цялостна преоценка на всички ценности на революционното минало на партията и българския пролетариат, за да може, използвайки до дъно положителния, големия капитал на революционното движение, да се преодолеят по-бързо и окончателно неболшевишките остатъци от тесносоциалистическия период.

Това обстоятелство, наред с тежкото нелегално положение на партията, бе използвано от разни ултралевичарски и случайни елементи, за да проникнат в ръководството на нашата партия и даже да вземат временно връх в нейното ръководство.

 

  1. Борбата против лявото сектантство в партията и неговото преодоляване

Злоупотребявайки с авторитета на Комунистическия интернационал, представяйки се вътре в страната като най-добри тълкуватели на неговите решения, използвайки, както казах, тежките условия на подполието, в което се намираше партията, а също така подпомогнати от прикрити враждебни елементи в апарата на ИККИ и в други комунистически партии по онова време, левите сектанти Искров, Георги Ламбрев, Илия Василев (Бойко) успяха да организират по фракционен начин пленум на ЦК през лятото на 1929 г. и да се настанят фактически в партийното ръководство. Под маската на болшевизация на партията левите сектанти всъщност провеждаха антиболшевишки курс. Те издигнаха лозунга за „изкореняване на теснячеството“, въобще поведоха подла борба против старите, верни на партията кадри, против нейното революционно минало, тикаха партията по пътя на пагубната за нея изолация от масите. Не малко за това съдействаше и пасивността на стари, авторитетни в миналото партийни дейци вътре в страната, които бяха се отдръпнали по това време от активна работа в партията.

Левосектантската фракция се превърна в главно препятствие за болшевизацията на партията. В момента, когато фашистката диктатура наред с терористическите действия против нашата партия се стараеше и отвътре да я разложи, да я обезглави, да разстрои нейното ръководство, тя намери в лицето на главните ръководители на левосектантската фракция свои най-добри съюзници. Нещо повече, както показаха разкритията, извършени впоследствие в Съветския съюз по отношение на чуждите враждебни агентури в Болшевишката партия и други комунистически партии, някои от тия ръководители на левосектантската фракция са били на служба непосредствено на подобни агентури.

Но въпреки временното надмощие на левосектантската фракция, партията имаше достатъчно здрави сили за ръководене борбите на трудещите се по места в настъпилия подем на работническото движение. Стагнацията, която беше обхванала движението на работниците и трудещите се след жестоките поражения в 1923 и 1925 година, постепенно се изживяваше. През 1927 г. се образува Работническата партия като легална организация на работническата класа. Бяха възобновени работническите професионални организации. Работническата партия, действайки под ръководството на нелегалната компартия, съумя в късо време да спечели голям авторитет сред масите. Налице бяха признаците на нов революционен подем на масите. През този период се развиха сериозни стачни борби, бяха завоювани крупни успехи в изборите, широко се използваха легалните възможности. Партията растеше и продължаваше смело да върви напред. Няма никакво съмнение обаче, че успехите на партията щяха да бъдат много по-големи, ако не беше зловредното влияние на левосектантската фракция. Така например на II пленум „левите“ сектанти, вместо да насочат вниманието си към възглавяване от партията новия борчески подем на масите, се впуснаха в схоластични сектантски умувания около миналото на партията и съчиниха километрични резолюции, които никой работник не би могъл да дочете докрай. Също така по вина на левосектантската фракция нашата партия не можа да осигури разрастването и успешното завършване на извършения сериозен пробив във фронта на фашистката диктатура през лятото на 1931 г., както и при преврата на 19 май 1934 г.

Левосектантският курс, който беше всъщност един троцкистки курс, нямаше нищо общо с линията на Коминтерна, той беше враждебен на нея.

Първо. Вместо трезва оценка на положението въз основа на един конкретен марксистки анализ на действащите сили повтаряха се общите формули на ленинско-сталинската стратегия и тактика и механически се пренасяха установките на другите комунистически партии, без оглед на конкретните условия у нас. Успехите, които партията отбеляза въпреки левосектантското ръководство, левите сектанти ги приписваха на себе си и обявиха, че партията стояла непосредствено пред задачата за установяването на пролетарска диктатура в България.

Второ. Сериозната и упорита работа сред работниците и селяните за популяризиране на партийните лозунги, за подготвяне на борбата, за мобилизиране на масите бяха заменени с „революционни“ фрази, с бомбастични апели за „революционни“ акции. Типичен за левосектантския курс беше издигнатият от левите сектанти лозунг за „всеобщо, открито, повсеместно настъпление“, за „завладяване на улиците“, за „завземане на земята“ и други подобни „революционни“ словоизлияния. Лозунгът за политическа стачка беше тъй компрометиран от левите сектанти, че Профинтернът трябваше да се изкаже изрично против неговото издигане в България.

Трето. Действителното ръководство, основано върху съзнателното възприемане от партийното членство и членството на масовите организации на решенията и директивите на партията, биде заменено с механическо, грубо командване. Отношението на левосектантското ръководство към създадената от нашата партия легална Работническа партия беше неправилно и изключително вредно. Макар че в Работническата партия бяха обединени голям брой работнически кадри с масов опит и макар че влиянието на Комунистическата партия в масите се проявяваше чрез нея, нейните кадри бяха третирани като кадри от втори ранг. След преврата на 19 май 1934 г., когато Работническата партия и другите масови организации бяха забранени, левосектантското ръководство не организира никакъв отпор, а побърза да обяви Работническата партия за „самоликвидирана“.

Четвърто. Под прикритието на една фалшива „болшевизация“ тесносоциалистическият период на партията бе обявен за „меншевишки“ и „противоболшевишки“. Маскирайки се със защитата на Септемврийското въстание, популяризираше се на дело троцкистката „критика“ на Септемврийското въстание и се обяви война на септемврийските кадри на партията. Левосектантското ръководство даже саботира международната антифашистка кампания във връзка с Лайпцигския процес.

Пето. Като овладяха временно, с помощта на своите троцкистки събратя отвън, вътрешното ръководство на партията и се идентифицираха с партията, левите сектанти се конституираха в тайна троцкистка фракция в партията. Маскирайки се с ленинизъм и служейки си двулично с авторитета на Коминтерна, те разрушаваха основите на партията и компрометираха революционното движение.

Трябва с благодарност да се отбележи, че борбата на партията за преодоляване лявото сектантство беше сериозно подпомогната от Комунистическия интернационал и от неговата ръководеща Болшевишка партия, особено във връзка с втория пленум на ЦК, вредните решения на който бяха отхвърлени от ИККИ.

Много важна за нашата партия бе резолюцията на Политсекретариата на ИККИ от август 1930 г. В нея са засегнати основните въпроси на комунистическото движение в България. Тя послужи като солидна основа за сплотяване на здравите кадри на партията върху основата на една истинска марксистко-ленинска политика.

Резолюцията посочи ясно революционно-марксисткото в тесносоциалистическия период, от който партията не трябва да се отказва, трябва да стане негов „съзнателен носител и задълбочител“.

Същевременно обаче резолюцията на Политсекретариата точно посочваше отличието на теснячеството от ленинизма по основните въпроси на пролетарската революция. Тя посочи Септемврийското въстание като решителен прелом в болшевизацията на партията, като начало на болшевишка кристализация в средата на старите и нови партийни кадри, която кристализация се спъваше от недостатъчно последователната идейна борба на партийното ръководство против остатъците на неболшевишките традиции и против детската болест – левичарството.

Резолюцията призова партията да преодолее окончателно ония остатъци от тесносоциалистическия период, които я спъваха в прехода от ролята на агитатор и пропагандист на революцията към позицията на организатор и вожд на масите в борбата за властта, да се сплоти на обща платформа за борба както против всички прояви на опортюнизма, опашкарството и пасивността като главна опасност, така също и против лявото сектантство.

Политсекретариатът на ИККИ призова партията към решителна борба срещу груповщината и възникналата опасност от фракционно разложение на партията.

Процесът за сплотяване на партията върху изработената от Коминтерна платформа беше спънат от левите сектанти, които приеха резолюцията на думи, а скриха от партията и от Коминтерна своето несъгласие с нея и пристъпиха към нейното ревизиране в левосектантски дух.

Партията беше изправена отново пред сериозна опасност за своето съществуване и развитие. За нейното спасение беше необходимо да се напрегнат всички сили, за да се ликвидира левосектантският курс, да се изтръгне ръководството на партията от ръцете на левосектантите и да се направи решителен поврат от революционната фразеология към действително болшевишка масова работа и борба. Само бързото преодоляване на сектантските извращения във всички области на партийната дейност можеше да помогне на партията да възстанови връзките си с масите и да я направи способна да изгради единния народен антифашистки фронт за събаряне на военно-фашистката диктатура.

Въпреки големите трудности, предизвикани от условията на нелегалността и фашисткия терор, нашата партия при помощта на Комунистическия интернационал успешно можа да се справи и с тая важна задача. (Ръкопляскания.)

 

  1. Новият, болшевишкият курс на партията

VII конгрес на Комунистическия интернационал извърши поврат в линията на комунистическите партии, като постави за основна задача на близкия период борбата срещу фашизма като най-голяма опасност за работническата класа и трудещите се, за мира и свободата на народите. За спирането на фашисткото настъпление и разгрома на фашизма е необходимо сплотяването на работническата класа и на тая основа създаването на мощен народен антифашистки фронт. Осъществяването на единния фронт изисква от комунистите преодоляване на самодоволното сектантство в своите собствени редове, превърнало се във вкоренен порок. Като надценяваше степента на революционизирането на масите и подценяваше борбите в защита на непосредствените интереси и правата на трудещите се, сектантството в Коминтерна подхранваше пасивност пред настъплението на фашизма. Като заменяваше масовата политика с отвлечената пропаганда и с доктринерство, като шаблонизираше лозунгите и тактиката за всички страни и не държеше сметка за конкретните особености във всяка отделна страна, сектантството забавяше растежа на комунистическите партии, затрудняваше разгръщането на истинска масова борба, спъваше завоюването на широките трудещи се маси от комунистическите партии. Но заедно с това комунистическите партии трябва да бъдат бдителни и по отношение на дясната опасност, която при широкото приложение на единния фронт ще се засиля и ще се проявява в установка на стихийност и автоматизъм, понижаване ролята на партията, колебание в момент на решително действие.

Такава беше основната установка на VII конгрес на Комунистическия интернационал.

Решенията на VII конгрес на Коминтерна оказаха решаващо влияние за провеждане поврата и в нашата партия, за нейната окончателна болшевизация. Още резолюцията на Коминтерна срещу левосектантското ръководство във връзка със събитията на 19 май 1934 г. постави рязко въпроса за смяната на самозваното левосектантско ръководство, ръководство, което беше абсолютно неспособно да проведе поврата в партията. Тая смяна биде окончателно извършена в началото на 1935 г.

С отвореното си писмо от 1 октомври 1935 г. новото партийно ръководство, основавайки се на резолюцията на Коминтерна от 1934 г., изложи сбито и ясно същината на левоопортюнистическия сектантски курс през последните няколко години, когато „в ръководството на партията бяха взели връх временно дребнобуржоазни елементи – доктринери, сектанти и фракционери, които й наложиха левоопортюнистическия сектантски курс“. Основавайки се на решенията на VII конгрес на Коминтерна, отвореното писмо посочва като основни задачи на партията: изграждането на единния народен антифашистки фронт и организацията на работническата класа при всестранното укрепване на партията.

Правилна и последователна разработка на новия, болшевишки курс на партията в светлината на решенията на VII конгрес на Коминтерна представляват решенията на VI пленум на партията, състоял се през февруари 1936 г. Тая разработка се заключаваше в следното:

Първо. Като основна задача на момента пленумът на ЦК изтъква изграждането на широк народен антифашистки фронт от всички нефашистки организации за борба в името на следните основни политически искания: възстановяването на Търновската конституция – в онзи момент, избори за Народно събрание по стария избирателен закон, отменяването на всички противоконституционни наредби, разтурянето на всички фашистки организации. На тоя фронт и в името на тия искания предстои да се обединят и сплотят всички здрави народни сили.

Едновременно с това партията предложи на всички организации на трудещите се съвместна борба за удовлетворяване насъщните нужди на последните. Партията заявяваше, че е готова да окаже подкрепа на едно правителство на народния антифашистки фронт за провеждане на посочената платформа, макар и да счита, че коренно подобрение в положението на масите и най-пълна и последователна защита на народните свободи, на мира и независимостта на страната може да даде само едно съветско правителство в България.

Второ. Пленумът одобри напълно смяната на левосектантското ръководство и поверяването ръководството на партията на убедени и проверени привърженици на новия, болшевишки курс на партията. Едновременно с това той изтъкна необходимостта да се задълбочи критиката на левосектантския курс, за да се разбере от партийните членове неговият антиленински, троцкистки характер, да се проведе дълбока и систематическа разяснителна работа за съзнателно възприемане не на думи само, а на дело новия курс на партията.

Трето. Пленумът изработи подробна директива за сплотяване и въвличане в практическата работа на всички верни на партията кадри, стари и млади, за истинско и съзнателно обединение на партията на марксистко-ленински основи и около нейния Централен комитет.

Благодарение на тоя нов, болшевишки курс бързо се възстановяваха връзките на партията с масите и се усилваше нейната роля в политическия живот на страната.

Макар и трудно, но народният антифашистки фронт се изграждаше въпреки съпротивата и саботажа на десните водачи на другите нефашистки партии. На изборите – парламентарни и общински – народният антифашистки фронт и преди всичко партията се проявиха като голяма политическа сила.

Главният враг вътре в страната, срещу когото народният антифашистки фронт водеше борба – това бяха носителите на фашизма – правителството на цар Борис и така нареченото социално движение на Цанков. А главният враг отвън, който заплашваше мира и националната независимост на България – това бяха фашистките държави, хитлеристка Германия и фашистка Италия. Срещу тая двойна опасност народният антифашистки фронт мобилизираше масите на борба за мир срещу подпалвачите на войната и техните български агенти, за защита на националната независимост на България, за приятелски отношения с всички съседни страни, за колективна сигурност и обща отбрана на всички големи и малки демократични държави, които водят политика на мир и демокрация, против войната и фашизма.

Трескавата подготовка на хитлеристка Германия за нова световна война, хитлеристката агресия в Австрия и Чехословакия и усилията на германските империалисти при съдействието на българския монархо-фашизъм да подчинят България и я включат в своето „жизнено пространство“, а след това избухването на световната война вследствие германското нападение над Полша направиха въвличането на Балканите и на България във войната една непосредствена опасност. Партията правилно считаше, че Съветският съюз остава единствена мощна опора за запазване мира на Балканите и независимостта на балканските народи.

Изхождайки от това, партията поставя като решаваща задача на външната политика на България сключването на пакт за дружба и взаимна помощ със Съветския съюз. Ако обаче България, с цел да бъде вкарана във войната, се намери пред опасност да бъде нападната или бъде нападната от която и да е от двете воюващи страни, то българският народ ще се бори с всички сили за защита на своята свобода и независимост, като търси опора в Съветския съюз.

При тия условия партията насочи своите усилия към обединението на всички демократични сили за защита на мира и независимостта на страната, свободите и насъщните нужди на масите против войната, реакцията и капиталистическия грабеж.

Предложението на съветското правителство чрез неговия пратеник Соболев през декември 1940 г. до българското правителство за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ между Съветския съюз и България потвърди правилното становище на партията за ориентация на България към Съветския съюз и засили нейните позиции сред народа. Тя стана център на едно могъщо всенародно движение за сключване на дружествен пакт със Съветския съюз. Вън от това движение останаха само открито капиталистическите и реакционни елементи от двата лагера – германофилския и англофилския, – които се обединяваха в своята ненавист към Съветския съюз и болшевизма.

Седмият пленум на партията, състоял се през януари 1941 г., мина под знака на борбата против вмъкването на България във войната. Партията си даваше сметка, че фашисткото правителство на цар Борис, отхвърляйки съветското предложение, прикачва окончателно България към хитлеристка Германия – обстоятелство, което не можеше да не засили и приближаващата се опасност от въвличането на България във войната. Тя разгъна още по-енергична агитация сред масите в полза на пакта със Съветския съюз и за ненамесата във войната.

В резултат на тая работа на много места изникнаха вълнения сред мобилизираните български войски по границата, неподчиняване на офицерските заповеди. Издигнаха се лозунгите за връщане по домовете, против намесата на България във войната на страната на хитлеристка Германия. За хитлеристките окупатори и техните български агенти стана ясно, че България далеч не представлява сигурен тил, че тяхната престъпна политика не може да разчита на подкрепата на българския народ.

Подлото нападение над Съветския съюз от страна на хитлеристка Германия на 22 юни 1941 г. измени из основи международната обстановка. Започната като война между империалистически лагери, Втората световна война се превърна в една война на свободолюбивите народи начело със Съветския съюз срещу хитлеристката агресия. Още от самото начало нашата партия взе решителна позиция срещу немско-фашисткия блок и неговата българска агентура.

На 22 юни 1941 г. ЦК на партията излезе с позив към българския народ, в който ясно се определяха позициите:

„Историята не познава – се казва в позива – по-разбойническа, по-империалистическа и контрареволюционна война от тая, която фашизмът поде против СССР. И обратно, няма по-справедлива и по-прогресивна война от тая, която съветският народ води против фашисткото нашествие и от изхода на която ще зависят съдбините на всички народи. Такава справедлива война не може да няма симпатиите и да нe бъде подкрепяна от всичко честно и прогресивно в света … Пред българския народ, който в огромното си болшинство храни безкрайна любов към братския съветски народ и свързва с него всичките свои надежди за по-добро бъдеще … стои колосалната задача да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм …

Бъдете бдителни и се противопоставяйте всячески и най-енергично срещу мерките, които правителството ще предприеме, за да ни вкара във войната или да постави нашата страна в услуга на фашистките разбойници! Нито едно зърно българска пшеница, нито късче български хляб на германските фашисти и обирачи! Нито един българин в тяхна услуга!“

Още в тоя позив ЦК характеризира хитлеристкото нападение срещу СССР като „безумна авантюра“, в която „Хитлер неминуемо ще си счупи главата“.

На 24 юни 1941 г. Политбюро на партията взе курс за подготовка на българския народ за въоръжена борба против хитлеристките окупатори и техните български агенти. Организира се специална военна комисия за провеждането на тая подготовка. Пристъпи се към организирането на въоръжени боеви групи за диверсионни и саботажнически действия със задача да се разстройват немските комуникации, да се унищожават предприятия и складове, обслужващи хитлеристите. Организира се саботиране на производството от работниците, в резултат на което в редица важни предприятия то бе намалено до 40-50 на сто, укриване селскостопанското производство от селяните. Издигна се лозунгът да се извършват нападения над немските части и бази, и въобще да се създаде в страната една обстановка на пълна несигурност за немците и тяхната българска агентура, за разстройство и парализиране на техните военни усилия. Едновременно с това партията се ориентира към засилване на своята работа в армията, издигайки лозунга: „Нито един войник на Източния фронт!“ Сред войниците от окупационния корпус в Югославия се издигаше лозунгът за побратимяване с югославските партизани и преминаване на тяхна страна. Още през 1941 г. изникнаха първите партизански чети: в Разложко, Баташко, Карловско и източното Средногорие, Севлиевско, Габровско и други места.

Цялата тази героична борба беше свързана с много жертви и много страдания: десетки борци увисваха на бесилките или бяха разстреляни, разнасяха се по села и градове отрязани глави на партизани, затворите и концлагерите бяха препълнени. Но въпреки свирепия терор борбата непрестанно се разрастваше. И колкото повече се увеличаваха германските неуспехи на Източния фронт в резултат на победите на Съветската армия, колкото по-ясна ставаше перспективата за неизбежното поражение на хитлеристка Германия, толкова повече се създаваха условия за сплотяване на всички здрави, родолюбиви сили на народа в един Отечествен фронт, основите на който бяха положени по инициативата на нашата партия в средата на 1942 г. с публикуването на неговата програма.

В програмата на Отечествения фронт ясно и категорично се заявяваше, че хитлеристкият план за господство над света ще свърши неизбежно с разгрома на хитлеристка Германия и че политиката на царборисовото правителство, което превърна България във васал на Хитлер, е противонародна политика, която води страната към катастрофа. Поради това върховен дълг на българския народ, на неговата армия и патриотична интелигенция е да се сплоти в могъщ Отечествен фронт за спасяването на България.

Програмата искаше да се скъса незабавно разбойническият съюз на България с хитлеристка Германия, да се изгонят германските завоеватели от българска земя; да се запазят народното богатство и народният труд от чужди посегателства; да се разтурят и обезвредят фашистките организации; да се възстановят, разширят и затвърдят политическите права на широките трудещи се маси; да се изтръгне армията от ръцете на фашистко-монархическата клика; да се преустрои тя в народна армия, за да се присъединят материалните и морални усилия на нашия народ към усилията на другите народи под ръководството на Съветския съюз за окончателния разгром на германските империалисти. Програмата зовеше да се сплотят всички антифашистки сили в Отечествения фронт и да се създаде правителство на Отечествения фронт, за да се осигури политическото и икономическо развитие на нашата страна като освободена и независима страна, в неразривна връзка преди всичко с великия Съветски съюз и в сътрудничество с другите свободолюбиви народи.

Партията преценяваше, че в борбата за премахване на фашизма у нас като в главен възел са завързани всички най-насъщни въпроси на живота и бъдещето на трудещите се, на цялата нация и че без разгромяването на фашисткия режим страната не може да бъде изтръгната от хитлеристкия лагер и да бъде спасена от катастрофа и разруха, от връщане с десетки години назад. Колкото по-очевиден ставаше позорният и неизбежен край на хитлеристка Германия, толкова по-ясно фашисткият режим у нас, свързан на живот и смърт с робовладелческата политика на Хитлер, изпъкваше в съзнанието на най-широките слоеве от населението като главна опасност, която час по-скоро трябва да бъде премахната. Освобождението на страната от оковите на фашизма израстваше от цялата международна и вътрешна обстановка като централна задача на работническата класа, на трудещите се от града и селото, на всички действително демократични и патриотични сили на нашия народ.

Такава беше практическата общонационална демократическа платформа на нашата партия през време на войната за освобождение на страната от фашизма и германската окупация. Тя намери широк отзвук, сплоти грамадното мнозинство от народа под знамето на Отечествения фронт, стана общонародно дело.

Партията считаше осъществяването на тая програма като неизбежен и решаващ етап за по-нататъшното развитие на нашата страна по пътя на дълбоките политически, стопански и социални преобразования.

С тая боева програма партията напрегна всичките си сили за бързото изграждане на действителния Отечествен фронт като общонародно движение и за широко разрастване на съпротивителното движение, за превръщането му в масово народно движение.

Вече през втората половина на 1942 г. общата активност на масите в борбата против хитлеристките окупатори и техните български оръдия значително порасна. На редица места малките по численост партизански чети се превърнаха в организирани отряди, които намираха широка подкрепа у народа. Паметни ще останат героичните боеве през зимата на 1942-1943 г. на партизанските отряди в Средногорието, срещу които безуспешно беше хвърлена 20-хилядна армия и полиция. През март-април 1943 г. по решение на ЦК страната беше разделена на 12 въстанически оперативни зони с общо военно ръководство. Нападенията на партизанските отряди срещу немците и органите на фашистката власт по села и градове биваха придружавани обикновено с широка политическа работа сред населението. И колкото повече търпяха поражение хитлеристките орди на Източния фронт, особено след Сталинградския разгром, толкова повече се засилваше борбата на партизаните и толкова по-широки народни маси увличаше партизанското движение из всички краища на страната.

В края на 1943 и началото на 1944 г. една стохилядна армия и жандармерия под фашистко ръководство участваше в борбата против партизанското движение. И ако на Хитлер и цар Борис не се удаде да изпратят нито един български воин на Източния фронт, то беше главно за това, че главните сили на българската армия бяха ангажирани в борбата против партизаните у нас и в Югославия.

Това беше действително героичен период, който постави на изпитание нашата партия и българския народ. Може смело да се каже, че партията, подпомогната най-активно от Работническия младежки съюз, въпреки огромните жертви, свирепия терор и опортюнистическите колебания и свиването на някои партийци, издържа с чест това изпитание. Периодът на съпротивителното движение ще остане записан със златни букви в историята на нашата партия и нашия народ, които заслужено може да се гордеят с десетките хиляди героични партизани и партизанки и техните помагачи, които партията съумя да организира и вдигне на въоръжена борба против немските окупатори и българските фашисти. (Продължителни ръкопляскания.)

Растящият размах на партизанското движение, улесняван от победоносното настъпление на Съветската армия, и неуспехът на фашистите да се справят с него повдигнаха духа на народа и затвърдяваха вярата му в крайната победа; те окуражаваха и активизираха съюзническите среди от Отечествения фронт.

Отечественият фронт се изграждаше в хода на борбата както за насъщните нужди на трудещите се, така и против ограбването на България и нейното поробване от немско-фашистките империалисти. Неговият мотор беше нашата партия. В неговата дейност се въвличаха и други нефашистки партии и организации.

През 1944 г. тежките непоправими поражения на немските пълчища по всички фронтове, мълниеносното настъпление на съветските войски към Германия, капитулацията на фашистка Италия, приближаването на Третия украински фронт към границите на България ускориха разгрома на хитлеристка Германия. Сред немската агентура у нас и властващата монархо-фашистка клика настъпи пълно объркване и разложение. Опитът й да удави в кръв партизанското движение се провали. Провали се също така нейният опит да разцепи Отечествения фронт. За да предотврати назряващото народно въстание, тя се обърна чрез правителството на Багрянов и впоследствие чрез правителството на Муравиев–Гичев към англо-американския щаб с предложение за безусловна капитулация, надявайки се при една англо-американска окупация да си осигури безнаказаност за своите престъпления и да запази разклатените основи на монархо-капиталистическия режим в България.

Но тоя план се разби с гръмотевичното настъпление на съветските войски и с бдителността на нашата партия.

На 26 август 1944 г. Централният комитет на партията се обърна към всички организации, ръководства и членове на партията с историческото окръжно № 4, в което постави задачата за незабавно събаряне чрез въоръжено въстание на фашисткото регентство и правителството на Багрянов и образуване на правителство на Отечествения фронт. В това окръжно между другото се казваше:

„За България удари дванадесетият час!

Съдбата на България днес зависи изключително от народа и патриотичното войнство. Всяко по-нататъшно оставане на власт даже с един ден натрапеното регентство и прогерманското правителство на Багрянов, всяко по-нататъшно продължаване съюза с германците означава гибел и разгром на нашата родина.

Пред партията, пред Отечествения фронт, пред целия български народ и армия повелително се поставя задачата с всички сили да се вдигнат на смела и решителна въоръжена борба.

Отечественият фронт е единствената политическа сила, която може и трябва с незабавни, смели и решителни действия да спаси страната.“

Същия ден Главният щаб на народната въстаническа армия заповяда:

„Да се предприемат повсеместни настъпателни акции и се пристъпи към създаване на места властта на Отечествения фронт. Главните удари да се насочват към центровете, особено там, където може да се разчита на подкрепата на отделни войскови части.“

С пълно съзнание за своята историческа мисия начело на пролетариата партията използва всичкия опит на своето боево минало, всички уроци от своите победи и поражения, разгърна всички свои сили, ангажира своя огромен авторитет, опирайки се на решаващата помощ на славната Съветска армия, за да вдигне сплотения в Отечествения фронт български народ на смела въоръжена борба за събаряне на най-опасния, най-злостния крепител на капитализма и реакцията у нас – монархо-фашистката диктатура.

И когато на 7 септември съветските войски навлязоха в територията на България, въоръженото въстание бeшe вече в своя разгар. Общата стачка на рудничарите в Перник, стачката на софийските трамвайджии и демонстрациите на трудещите се софийски граждани, общата стачка в Пловдив и Габрово, разбиването на затворите в Плевен, Варна и Сливен бяха съпроводени със завземането от партизанските отряди на редица градове и села. Под непреодолимия натиск на съветските войски германските пълчища набързо напуснаха страната. Българските войници отказваха да изпълняват заповедите на реакционните офицери и преминаваха на страната на партизаните.

Победата на въстанието бе осигурена. На 9 септември под мощния удар на обединените народни маси, подпомогнати от въстаническите отряди и от революционните войници и командири, ненавистната монархо-фашистка диктатура бе съборена и се образува първото народно правителство на България, правителството на Отечествения фронт. (Продължителни ръкопляскания.)

Но говорейки за победата на Деветосептемврийското народно въстание, ние трябва още веднъж да подчертаем, че най-голямата заслуга в победата на Деветосептемврийското въстание, в освобождението на нашата родина от немско-фашисткото иго се пада на братската героична Съветска армия и на нейния гениален вожд – генералисимус Сталин, за което партията, работническата класа и целият наш трудещ се народ ще запазят чувството на вечна признателност. (Продължителни ръкопляскания.)

С ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКОТО НАРОДНО ВЪСТАНИЕ СЕ ОТКРИ ПЪТЯТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА В НАШАТА СТРАНА

 

1.От 9 септември 1944 г. до изборите за Велико народно събрание

 

            Другари и другарки! Деветосептемврийското въоръжено народно въстание представлява исторически прелом в развитието нa нашата страна.

На 9 септември 1944 г. политическата власт у нас беше изтръгната от ръцете на капиталистическата буржоазия, на експлоататорското монархо-фашистко малцинство и премина в ръцете на грамадното мнозинство от народа, на трудещите се от градовете и селата, при активната и ръководна роля на работническата класа и нейния комунистически авангард. (Силни ръкопляскания.) Победило с решаващата помощ на героичната Съветска армия, Деветосептемврийското въстание откри пътя за построяването на социализма в нашата страна. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)

Съчетанието на народното въстание на 9 септември 1944 г. с победоносното шествие на Съветската армия на Балканите не само осигури победата на въстанието, но му придаде голяма сила и размах. Набираните в течение на две десетилетия омраза против фашизма и решимост на трудещите маси за разправа с него избликнаха неудържимо и пометоха с един замах фашисткия режим. Буржоазно-фашисткият полицейски апарат за насилие над трудещите се беше разбит още в деветосептемврийските дни. Започна изграждането на народната милиция като въоръжена сила за смазване съпротивата на фашистките елементи и за защита завоеванията на народното въстание. Обединената около монархията и най-тясно свързана с германския империализъм крупно-капиталистическа клика беше съборена от власт. Държавната власт премина в ръцете на боевия съюз на работниците, селяните, занаятчиите, народната интелигенция, сплотени в Отечествения фронт под ръководството на нашата партия. (Ръкопляскания.) Стана коренно изменение в характера на държавната власт: инструментът за потисничество и експлоатация на народните маси в полза на капиталистите се разрушаваше и се създаваше народната власт като инструмент за унищожение на капитализма, за постепенно освобождаване на трудещите се от всяка експлоатация.

Наистина старата държавна буржоазна машина на 9 септември още не беше изцяло разбита. В образуваното правителство комунистите бяха още в малцинство. Много важни командни позиции в държавата бяха в ръцете на хора, някои от които се оказаха впоследствие несигурни или враждебни към народната власт. Но фактически властта по места се намираше в ръцете на комитетите на Отечествения фронт. Нашата партия имаше в свои ръце Вътрешното министерство, както и новосъздадения помощник-командирски институт в армията. Това беше в общонароден интерес, тъй като само нашата партия беше в състояние да организира сломяването на съборената монархо-фашистка клика, да осигури вътрешния ред и успешното участие на преустройващата се армия в Отечествената война. Нейната преобладаваща сила и влияние сред народа, както и нейните позиции в комитетите на Отечествения фронт й осигуряваха възможността фактически да провежда своята ръководна роля и в правителството и да води с успех борбата както против фашистко-реакционните, реставраторски елементи, така и против техните помагачи в редовете на Отечествения фронт.

Както и друг път сме изтъквали, нови хора, хора из недрата на работническата класа, на народа, застанаха начело на управлението. Грамадни народни пластове, притиснати под ботуша на фашистката диктатура, се пробудиха за активен и пълнокръвен политически живот и под ръководството на партията навлязоха в органите на политическото, обществено, стопанско и културно управление на страната. Създаваше се нова държавна власт, народнодемократична по характер, която трябваше все повече да се развива и усъвършенства.

Деветосептемврийското народно въстание, макар да си поставяше непосредствено за разрешение демократически задачи, не можеше обаче да не разтърси из основи капиталистическата система у нас и да не излезе извън рамките на буржоазната демокрация.

В това се състои главната особеност на нашето Деветосептемврийско въстание.

Тази особеност произтича от обстоятелството, че премахването на фашизма, осигуряването на демократическите права на трудещите се, тяхното укрепване и развитие не може да стане, без да се посегне върху господството на капитализма. Защото фашизмът не е нищо друго освен безогледна терористическа диктатура на крупния капитал. Не може да бъде радикално и без остатък премахнат фашизмът, ако не се посегне върху господството на крупния капитал, не могат да бъдат осигурени демократическите права на трудещите се, ако крупният капитал запази своето политическо и икономическо всесилие. Ето защо народното въстание на 9 септември, издигайки на пръв план за разрешение демократически по своя характер задачи, както и голямата национална задача за участието на нашия народ във войната за окончателно разгромяване на хитлеризма, не можеше да не насочи по-късно неизбежно своето острие против господството на крупния капитал, да не му нанесе още нови сериозни удари и да не открие възможностите за неговото премахване, за премахването на капиталистическата система.изобщо и преминаването към социализма.

Но за превръщането на тези възможности в една действителност нашата партия трябваше да води сериозна и сурова борба.

Трябваше преди всичко да се отстои и закрепи победата на 9 септември. Партията трябваше да си даде ясна сметка за обстановката, в която беше извършено въстанието, за повелителните в тази обстановка главни мероприятия, които трябваше да се проведат, за възможния обем от задачи, които можеше да бъдат осъществени веднага.

Деветосептемврийското въстание се извърши в обстановка, когато още продължаваше войната против хитлеристка Германия. Няма никакво съмнение, че интересите на победоносното завършване на тази война стояха по-горе от всичко и не биваше да се предприема нищо, което би могло да увреди тези интереси. При оценяване дейността на нашата партия през този период – от развитието на страната след 9 септември до края на войната и подписването на мирния договор – не бива по никакъв начин да се изпуска изпредвид това важно обстоятелство, както и обстоятелството, че нашата страна, като бивш сателит на хитлеристка Германия, се намираше под контрола на специална съюзническа контролна комисия с участието на враждебно настроените към народната власт английски и американски представители. От друга страна, на България в интереса на нейното собствено национално съществуване и защита на нейната свобода предстоеше да вземе активно участие във войната против хитлеристка Германия на страната и под ръководството на Съветския съюз.

При тази обстановка беше необходима трезва оценка на реалната действителност – международна и вътрешна. Трябваше да бъдат поставени за разрешение само най-назрелите задачи, да не се прескачат отделните етапи в развитието на борбата на работническата класа и трудещите се от градове и села против капитализма. В това отношение нашата партия имаше пълно съзнание за своята историческа отговорност пред работническата класа и всички трудещи се.

На 9 септември и веднага след него нашата партия издигна лозунга за максимално сплотяване на всички демократични и патриотични сили на целия народ в името на решително и безпощадно смазване на монархо-фашистката клика, за мобилизиране всички материални и морални сили на народа и организираното им вливане в общата борба на свободолюбивите народи под ръководството на Съветския съюз. Това беше централната задача, която нашата партия постави непосредствено след 9 септември, и, както е известно, тая задача бе успешно изпълнена. България даде според силите си своя принос за освобождаването на Балканите от хитлеристките завоеватели, за окончателната победа над тях. „Всичко за фронта, всичко за победата на Отечествената война!“ – такъв беше основният лозунг на партията, на Отечествения фронт, на държавата в това време. И нему бяха подчинени всички други въпроси. Партията се бореше против всяко отклонение от този лозунг. Тя се обяви решително срещу левичарските забягвания на отделни нейни звена, срещу нетърпението на отделни другари, които считаха, че тя трябва да пристъпи веднага към непосредствени социалистически преобразования.

Линията на възможно най-голямо обединение на всички антифашистки, демократически и патриотични сили на народа, в това число и на някои антигермански елементи из средата на буржоазията, в името на пълния разгром на фашистката клика, на победоносното участие в антихитлеристката война, на отстояване и осигуряване националната независимост, териториалната цялост и държавния суверенитет на родината, това беше единствено правилна линия. Нейното осъществяване беше предварително условие и гаранция за запазването и по-нататъшното развитие на историческите завоевания на Деветосептемврийското народно въстание. Тя даваше възможност на партията да се свърже с най-широките маси, да укрепи позициите си, да изолира враговете на въстанието и народната власт. Тази линия Централният комитет на нашата партия проведе твърдо и с голяма настойчивост докрай.

През този период открито фашистките елементи претърпяха съкрушителни удари. Главните представители на фашизма и германската агентура, виновници за разбойническия съюз с германския империализъм и за изправяне страната пред трета национална катастрофа, бяха сурово наказани, фашистките организации – разгромени. Развиха се в небивали размери обществените, политически, стопански и културни организации на трудещите се, тяхната невиждана досега обществено-политическа  трудова активност. Осъществени бяха редица сериозни демократически реформи. Установено беше пълно равноправие на жените, като им се осигури възможността за активно участие в обществения, стопански и културен живот на държавата. На младежите се откри най-широко поле за дейност и развитие. Пълно равноправие също беше дадено на националните малцинства и осигурена държавната издръжка на техните училища. Проведен беше Законът за трудовата поземлена собственост, с който се отнеха землените владения над 200 декара (с изключение на Добруджа, дето максималното количество земя в частно владение се определя 300 декара). Гласуван бе закон за конфискуване на незаконно придобитите богатства. Проведени бяха сериозни мероприятия за осигуряване народен характер на армията. В армията бе въведен институтът на помощник-командирите, съставен от проверени синове на народа – борци против фашизма.

Започна се преустройството и на други области на нашия държавен апарат на нови, народни начала. Закрепени бяха демократическите права и свободи на широките народни маси. Тези и други още преобразования намериха израз и утвърждение в премахването на монархията и в провъзгласяването на Народната република. (Продължителни  ръкопляскания.)

През този период усилията на стопанския фронт бяха насочени главно към възстановяване на народното стопанство, разстроено от войната, жестоко ограбено от немците и допълнително пострадало от двете сушави години. Въпросът за сериозни стопански преобразования през този период не стоеше и не можеше да стои на дневен ред. Незавършената война и неуреденото още международно положение на нашата страна, с контролна Съюзническа комисия в нея, не позволяваха веднага да се посегне радикално върху икономическата база на капиталистическата реакция. Едрите промишлени, банкови и търговски предприятия оставаха все още в частнокапиталистически ръце.

Наистина капиталистите вече не бяха абсолютни господари на своите предприятия и на капиталите си както по-рано. Беше установен държавен и обществен контрол върху тяхната дейност. Силно порасна обществената роля на професионалните работнически съюзи. Но колкото и властта на капиталистите да беше подложена на ограничения, те си оставаха собственици на предприятията и използваха това обстоятелство, за да пречат в една или друга форма и степен на развитието на производството и на правителствените мероприятия. Разполагайки със своята икономическа база, те имаха възможност да оказват известен натиск върху народната власт. Нужна беше още сериозна борба, за да се изтикат окончателно капиталистическите елементи от техните политически и икономически позиции.

Ударът на 9 септември срещу народните врагове в лицето на фашистката клика беше толкова силен и съкрушителен, че за известно време капиталистическата буржоазия съвършено се притаи. Но това не значеше, че тя се беше простила с намерението си да върне страната назад.

Опряна на своята все още запазена икономическа база и на подкрепата, която реакционните американски и английски кръгове й даваха, капиталистическата буржоазия скоро се опита да осъществи тези свои надежди и намерения. В Отечествения фронт тя имаше своя агентура в лицето на десничарските реакционни елементи, навлезли и прикрили се в някои отечественофронтовски партии. Не решавайки се още да излезе открито на борба, срещу народната  власт, тя използва тези  десничарски реакционни елементи, които скоро след 9 септември подеха ожесточена борба срещу Комунистическата партия, оспорвайки нейната ръководна роля, полагайки всички усилия, за да разстройват стопанството, да спъват провеждането на правителствените мероприятия, да компрометират партията, да отслабват Отечествения фронт, да подготвят и условия за реставрация.

Нашата партия трябваше да организира борбата на трудещите се маси за решителния отпор срещу обединените растящи усилия на вътрешната и международна реакция, насочени против делото и завоеванията на 9 септември. Тя трябваше да прояви изострена бдителност, голяма маневрена способност, такт и решителност, за да излезе победител в тази сложна и отговорна борба. Под ръководството на Централния комитет нашата партия изпълни с чест своя дълг. Тя се оказа през този период на висотата на положението като ръководителка на Отечествения фронт, на трудещите се, на целия народ. (Ръкопляскания.)

Трудещите се в нашата страна помнят с каква енергия и решимост партията ги призова на улицата против известното четвърто постановление на дамянвелчевци, с което реакционните елементи в правителството и Отечествения фронт искаха да спасят от народното възмездие прикрилите се в армията палачи на народа, за да ги имат като кадри за изпълнението на техните превратаджийски планове. Нашата партия по същото време разобличи самозвания земеделски „водач“, патентования чужд агент Гемето, върху когото реакционните англо-американски среди възлагаха големи надежди в борбата срещу народната власт у нас. Гемето се опита да създаде блок на всички десничарски реакционни елементи в Отечествения фронт и да ги противопостави открито срещу нашата партия. Тези реакционни елементи подеха борба за премахване комитетите на Отечествения фронт, които според тях били уж вече отживели своето време, за превръщането на Отечествения фронт в обикновена междупартийна коалиция, за неучастие на България във войната срещу хитлеристка Германия, редом и под ръководството на съветското командване. Те поведоха подла пропаганда против народната милиция, против народните съдилища, проповядваха и вършеха пораженство в страната и на фронта.

Нашата партия съумя да разобличи Гемето и геметовщината в очите на народните маси като вражеска агентура, да я изолира и разбие, като още по-тясно се сдружи и укрепи своето сътрудничество със здравите сили на Отечествения фронт и специално на Земеделския съюз. Фамозният Д-р Г. М. Димитров в скоро време се оказа генерал без армия и оплют и презрян, укрил се в американската легация в София, позорно избяга в Америка. (Ръкопляскания.)

Неудачният дебют и провалът на Гемето като главен агент на американските и английски империалисти у нас застави последните да потърсят и други свои оръдия. Със свършването на войната натискът на американските и английските реакционни кръгове върху нашата страна се засили. Под пряката тяхна диктовка от Отечествения фронт се отцепиха николапетковци и григорчешмеджиевци и се оформиха в злостна противонародна опозиция, която вече беше неприкрита агентура на американския империализъм.

Неуреденото още международно положение на страната, откритата намеса на американските империалисти във вътрешните работи на страната (отлагането на изборите, насрочени на 26 август 1945 г.), големите стопански, продоволствени и други трудности, предизвикани от германското ограбване и разрушенията на войната, създадоха за опозиционните щабове благоприятна обстановка за разгъване подривна и разложителна работа против Отечествения фронт, народната власт и нашата партия.

Въпреки това противонародната опозиция претърпя тежко и съкрушително поражение. Бойкотът на изборите за XXVI Обикновено народно събрание се жалко провали. Впоследствие в изборите за Велико народно събрание, макар опозицията да си послужи с най-гнусни шантажи и заплашвания с външна намеса, с демагогия, лъжи и клевети по отношение на комунистите, с извратяване програмата на Отечествения фронт, Отечественият фронт извоюва бляскава победа, като събра над 70 на сто от гласовете. Нашата партия сама получи повече от 50 на сто от гласовете и свое собствено мнозинство във Великото народно събрание. (Бурни ръкопляскания.)

Резултатите от изборите за Великото народно събрание доказаха, че трудещите се маси дават пълното свое доверие на нашата партия и възлагат своите надежди на нея като ръководеща сила в управлението на страната и нейното социалистическо преобразование. В едни редовни и свободни избори, произведени на основата на всеобщото, пряко и равно избирателно право, при тайно гласоподаване, бе и по парламентарен път потвърдена окончателно ръководещата роля на нашата партия в Отечествения фронт и всички области на нашия живот. (Ръкопляскания.) Партията можеше вече още по-твърдо и уверено да върви напред по пътя, открит от Деветосептемврийското народно въстание. (Ръкопляскания.)

Въпреки активното противодействие на опозицията, беше сключен мирен договор. Бяха възстановени дипломатическите отношения с Англия и Америка. Широката разяснителна работа, проведена от партията и Отечествения фронт сред временно заблудените от опозицията селяни и граждани, доведе до пълното изолиране на тая противонародна опозиция от трудещия се народ. Откъснати и презрени от него, опозиционните водачи се ориентираха към съзаклятия за насилствено събаряне на народната власт с помощта на външната намеса, което по-късно доведе до пълен разгром на николапетковия лъжеземеделски съюз.

Под ръководството на нашата партия бяха разкрити и с твърда ръка ликвидирани редица реакционни съзаклятия. Разкрит и ликвидиран беше заговорът на дамянвелчевци. Армията беше последователно прочистена от реакционните офицери.

Борбата против реставраторската опозиция нашата партия доведе докрай, борейки се за възможно най-голямо обединение на всички здрави демократични и патриотични сили под знамето на Отечествения фронт. Тя разкри напълно предателството, което опозиционните водачи като чужди агенти извършиха спрямо нацията. Това беше остра класова борба. Враговете на работническата класа бяха и врагове на нацията. Едновременно партията правеше всичко за укрепване позициите на работническата класа, за укрепване съюза между работниците и селяните, за затягане редовете на Отечествения фронт. Партията излизаше от положението, че и занапред тя трябва да върви начело на растящата демократическа политическа армия на Отечествения фронт, разумно използвайки силите и възможностите на всички нейни разнородни отряди и елементи в полза на демократическото и прогресивно развитие на страната. Тя имаше съзнанието, че от тази армия ще отпаднат отделни групи и елементи, колебливи и непоследователни отечественофронтовци в зависимост от характера на поставените за разрешение задачи. Тя разбираше ясно, че вътре в самата тази армия трябва да се води последователно борба против агентите на фашизма и капиталистическата реакция. Но тя знаеше също, че в процеса на съвместната работа и борба под ръководството на Комунистическата партия отделните отряди на тази армия все повече ще се опознават и сближават, все повече тя ще заздравява своето вътрешно единство, в нея все повече ще растат и крепнат авторитетът и ръководната роля на нашата партия.

За никого сега не подлежи на съмнение, че политиката на нашата партия за максималното обединение на всички демократични и патриотични сили под знамето на Отечествения фронт укрепи позициите на работническата класа, доведе до пълна победа на народа над реакцията, осигури осъществяването на отечественофронтовската програма.

Ръководната роля на работническата класа беше ярко изразена и в състава на новото правителство на Отечествения фронт, образувано след изборите за Великото народно събрание. Решаващите командни постове в държавата бяха заети от комунисти и проверени на дело отечественофронтовци.

Укрепи се и Отечественият фронт още повече. От него бяха отстранени десните елементи (дамянвелчевци, юруковци и други подобни елементи). Нашият главен съюзник – Земеделският съюз, под ръководството на проверените свои ръководители-отечественофронтовци отстрани колебливите и двуличните елементи и се обяви ясно и определено за боеви съюз между селяни и работници под ръководството на работническата класа и за строителството на социализма и социалистическото преустройство на селското стопанство върху базата на трудовокооперативните земеделски стопанства, при последователната политика на ограничаване и ликвидация на кулашките експлоататорски елементи в селото. Взаимното доверие, опознаването и сближаването между отечественофронтовските партии се засилиха.

Така пристъпът на вътрешната и международната реакция беше по такъв начин отбит. Борбата се увенча с победата на работническата класа, на народа. Приключи се един извънредно важен етап на сурова и ожесточена борба на нашата партия, на Отечествения фронт за отстояване историческите завоевания на Деветосептемврийското народно въстание. Трябва в тая връзка определено да се подчертае, че ако пристъпът на вътрешната и международна реакция у нас през този период не взе формата на открити въоръжени действия, то се обяснява не само с решителните мерки на народната власт, с бдителността и енергията на нашата партия, но и в значителна степен и с наличието на частите на освободителната Съветска армия в страната, които със самия факт на своето присъствие просто сковаваха в известна степен реакцията. (Ръкопляскания.)

  1. Към изграждане основите на социализма у нас

Победата на народа под ръководството на нашата партия против опита на капиталистическата реакция за реставрация създаде възможност и условия за ускорено политическо и стопанско развитие на страната, за пристъпване към изпълнение на основните преобразователни и съзидателни задачи на народната власт.

В обстановката, създадена след изборите за Великото народно събрание и след образуването на правителството, под непосредственото ръководство на нашата партия, развитието на производителните сили, издигането на стопанската мощ на страната и на благосъстоянието на трудещите се бяха немислими, без да се посегне радикално върху икономическата база на капиталистическата класа. И българският опит потвърди ленинско-сталинското положение, че в обстановката на загниващия капитализъм, на безнадеждната органическа криза на буржоазната демокрация, която поражда фашизма, не са възможни никакви сериозни и трайни демократически преобразования, не може да се върви напред, без да се посяга върху основите на капитализма, без да се правят стъпки към социализма, което за нашата страна ставаше толкова по-възможно поради наличието на братската помощ на една мощна социалистическа държава в лицето на Съветския съюз. (Ръкопляскания.)

Беше вече разчистен пътят за пълно разгръщане на градивните задачи на народната власт, на революционните преобразования в областта на народното стопанство, за премахване на икономическата база на капиталистическата реакция, за преход от капитализма към социализма у нас, който преход, разбира се, не може да бъде осъществен, без да се води непримирима класова борба против капиталистическите елементи в страната.

В тази обстановка партията трябваше своевременно да формулира нови задачи, за да въоръжи е ясна перспектива партийните кадри, Отечествения фронт, трудещите се. Трябва обаче да се каже, че се допусна известно закъснение в това отношение. И след като бяха в основата си решени главните задачи в предшествуващия период, партията продължи да работи до голяма степен под знака на своите стари лозунги. Ние допуснахме известно забавяне на разгрома на реакционната опозиция. Ние продължавахме да говорим за възможност да се съчетаят интересите на частните индустриалци и търговци с общите интереси на държавата, когато цялата обстановка вече позволяваше да се проведат решителни мероприятия за премахване господството на крупния капитал и в икономиката на страната и бяха налице необходимите възможности и сили, за да минем по-решително към изграждането основите на социализма в нашата страна.

Ние никога не сме губили изпредвид общата перспектива на нашето развитие към социализма. Ние сме имали винаги ясното съзнание, че премахването на фашизма, осъществяването на цяла редица реформи, посочени в провъзгласената на 17 юли 1942 г. програма на Отечествения фронт, е неразривно свързано с нашата крайна цел – социализма и комунизма. Ние неведнъж сме изтъквали, че от гледна точка на нашата партия, като авангард на работническата класа, осъществяването на дело и докрай програмата на Отечествения фронт означава създаването на ония необходими условия, които биха позволили на нашия народ да мине към социализма. Ние сме подчертавали винаги, че не съществува никакво противоречие между нашата отечественофронтовска политика и борба за обединяване на всички демократични и прогресивни сили в Отечествения фронт, за осъществяване на неговата програма, от една страна, и борбата за социализъм – от друга. Но необходимо е да се каже, че по онова време преходът към социализма ни се представляваше като въпрос на сравнително по-отдалечено бъдеще, че обстановката – вътрешна и международна – още не позволяваше да се предприемат практически такива радикални мероприятия.

Между това, както е известно, към края на 1946 г. програмата на Отечествения фронт, както тя беше провъзгласена през 1942 г. и конкретизирана след 9 септември в декларацията на първото отечественофронтовско правителство, беше вече в главните си линии осъществена. Нещо повече. С провъзгласяването на Народната република, с изработения двегодишен държавен народностопански план ние бяхме вече на дело отишли по-далеч от първата програма на Отечествения фронт. Развитието на революционно-преобразователния процес, започнал на 9 септември, се натъкваше вече неумолимо на необходимостта от решителни мерки за ликвидиране на крупно-капиталистическата частна собственост, за отпочване на последователна политика за ограничение на капиталистическите елементи в село, за коренно преустройство на държавния апарат и в съответствие с това за изработване на нова програма на Отечествения фронт с ясно формулирана перспектива на движение към социализма, за преустройство на Отечествения фронт, с оглед на тази главна задача, за по-нататъшно укрепване с всички сили ръководната роля на партията.

С допуснатото забавяне на темповете на стопанското и обществено-политическо развитие на страната нашата партия, макар и за кратко време, прояви известно подценяване силите на работническата класа и трудещите се, на своите собствени сили и надценяване силите на реакцията. Това показва, както отбеляза XVI пленум на ЦК, че в нашата партия „нямаше достатъчно ясност по отношение перспективите и темповете на нашето движение към социализма“. Тя не беше въоръжена с издържан докрай марксистко-ленински анализ на деветосептемврийския прелом, на възможностите, които той създаваше, и не успяваше своевременно да долови различните етапи на неговото развитие. Но партията, за наше щастие, макар и с известно забавяне и с недостатъчно разгъната теоретическа обосновка, можа на дело да постави и осигури разрешението на новите задачи, които обстановката налагаше.

И в тоя наш случай се потвърждава известната истина, че по-лесно е да се овладеят принципите на марксистко-ленинското учение, отколкото умението правилно и своевременно да се прилагат практически тия принципи като ръководство за действие на всеки етап от общественото развитие. За овладяването на това умение, на това трудно изкуство, партийните ръководители, големи и малки, трябва неуморно да работят и усърдно да се учат, за да може партията да не изостава назад, да не закъснява с необходимите свои действия, нито пък да забягва напред.

Ние ще останем завинаги благодарни за онази неоценима и своевременна помощ, която получаваме от великата Болшевишка партия, преди всичко лично от др. Сталин (продължителни ръкопляскания), чрез съвети и разяснения по въпросите на политиката на нашата партия, като ръководна сила на народната демокрация и която ни помагаше бързо да изправяме допуснатите грешки.

През последната година-година и половина под ръководството на нашата партия бяха проведени редица основни мероприятия от решаващо значение за окончателното утвърждаване на народната демокрация и за създаването на необходимите условия за изграждане икономическите основи на социализма у нас.

Беше гласувана новата републиканска конституция, която закрепи законодателно историческите завоевания на Деветосептемврийското народно въстание, народнодемократическата форма на управление в страната и откри възможностите за нейното по-нататъшно развитие.

По инициативата и под ръководството на нашата партия беше осъществена национализацията на индустрията, на частните банки, на външната търговия, на вътрешната търговия на едро, на едрата градска покрита собственост, на горите, беше изкупен едрият земеделски инвентар. По такъв начин решаващата част от средствата за производството и размяната станаха обществена собственост.

Национализацията на индустрията е най-важното революционно мероприятие в стопанството, което окончателно утвърди плановото развитие на нашата страна по пътя на социализма. В областта на индустрията, кредита и транспорта общественият сектор получи почти монополно положение. Почти напълно монополизирана от обществения сектор е външната търговия и вътрешната търговия на едро. Във вътрешната търговия на дребно общественият сектор вече има решително надмощие над частния сектор. И в областта на селското стопанство и занаятчийството общественият сектор получи здрава основа, която все повече се укрепва с образуването на повече от 70 машинно-тракторни станции, повече от хиляда трудовокооперативни земеделски стопанства с почти 3,000,000 декара обработваема земя, на държавни земеделски стопанства върху близо 1,000,000 декара земя, на нови трудовопроизводителни занаятчийски кооперации и с широкото развитие на кооперативното движение в града и селото.

Едновременно с изложените дълбоки преобразователни мероприятия и в съответствие с нашата народна конституция беше проведено коренно преустройство на цялата система на държавния апарат както в центъра, така и на места, който, въпреки още редица свои слабости, продължава да се подобрява и усъвършенства като апарат на една  народнодемократическа държава.

Нашата партия взе инициативата и под нейно ръководство, както знаете, беше преустроен Отечественият фронт в Единна  обществено-политическа  организация с обща обновена програма, с общ устав, които формулираха новите задачи по преобразуванието на страната с оглед на нейното движение към социализма. По такъв начин в резултат на упорита и продължителна работа на партията беше окончателно ликвидирано с елементите на коалиция в Отечествения фронт и той се превърна в организация на боевия съюз на трудещите се от града и селото с общопризната в нея ръководна роля на работническата класа начело с нашата партия. Необходимостта от изграждането на социализма сега е призната от всички партии и обществени организации, съставляващи Отечествения фронт.

Вторият конгрес на Отечествения фронт отбеляза много важен етап в неговото развитие. Враждебните, колебливите, несигурни елементи, които бяха дошли в Отечествения фронт с намерението да го разлагат и обезсилят отвътре, отпаднаха или бяха изгонени от него. От това Отечественият фронт само спечели. На тяхно място след Втория конгрес в него се вляха нови, свежи сили из недрата на трудещия се народ и неговите масови организации. Отечественият фронт като масова, обществено-политическа организация на боевия съюз на трудещите се от градовете и селата под ръководството на работническата класа сега е по-силен, вътрешно по-единен и сплотен от когато и да било по-рано. Налице са най-благоприятни условия за още по-тясното сътрудничество и сближение между отечественофронтовските партии. Прилагайки различни методи на убеждение, агитация и пропаганда в зависимост от особеностите на ония среди, в които всяка една от тях предимно работи, те съдействат за приобщаване към общото дело за изграждане основите на социализма по пътя на народната демокрация на възможно по-широки слоеве от населението.

Отечественият фронт понастоящем представлява живо въплъщение на все по-растящото морално и политическо боево единство на трудещите се в нашата страна – основно условие и могъщ фактор за довеждане докрай борбата против капиталистическите елементи и изграждането основите на социализма.

Превръщането на Отечествения фронт в Единна обществено-политическа организация с обща социалистическа по същество програма и със задължително обща дисциплина, при общопризната ръководна роля в нея на Комунистическата партия, е несъмнено голямо постижение. Затова ние решително отхвърляме всяко подценяване на значението и ролята на Отечествения фронт. Той бе и продължава да бъде една жизнена необходимост за нашата страна. И ние не можем да не осъдим онези комунисти, които със своето пренебрежително отношение към Единната обществено-политическа организация сами наливат вода във воденицата на класовите врагове, които именно са заинтересовани в разрушаването на Отечествения фронт.

Само по себе си се разбира, че вътре в рамките на Отечествения фронт някои от сегашните отечественофронтовски партии могат да предпочетат да се слеят помежду си или да прекратят своето самостоятелно организационно съществуване, когато намерят това за назряло, полезно и целесъобразно. Но това остава изключително тяхна възможност, тяхна преценка и тяхно собствено право.

Изложените дълбоки преобразования и изменението в съотношението на класовите и политически сили в страната, при активната поддръжка и помощ на Съветския съюз, направиха възможно поставянето на въпроса за преминаване към построяването основите на социализма у нас като насъщна, жизнена практическа задача. (Ръкопляскaния.) Това е сега генералната линия на нашата партия. И партията начело на работническата класа и нейния съюз с трудещите се от градове и села ще провежда тая правилна генерална линия твърдо, неуклонно, с непоколебима увереност в победата, въпреки всички вътрешни и особено външни трудности и препятствия. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)

ХАРАКТЕР, РОЛЯ И ПЕРСПЕКТИВИ НА НАРОДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ И НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА

За да можем напълно уверено да вървим по избрания от нас правилен път, по пътя на социализма, необходимо е да се внесе пълна яснота по въпроса за характера, ролята и перспективите на народната демокрация и народнодемократическата държава. В това отношение трябва да уточним някои наши досегашни схващания, а други да изправим, отчитайки досегашния опит, както и най-новите данни по тоя нов сложен въпрос за нашата страна, както знаете, и за другите страни на народната демокрация.

В какво се заключава накратко въпросът?

Първо. Народната демокрация и народнодемократическата държава, както е известно, станаха възможни и резултат на разгрома на немско-фашистките сили, в резултат на историческата победа на Съветския съюз във Втората световна война и борбата на народните маси под ръководството на работническата класа за национална свобода и независимост, които доведоха до отпадане на ред страни в Източна и Югоизточна Европа от системата на империализма.

Характерът на народната демокрация и народнодемократическата държава се определя от четири най-важни особености:

а) Народнодемократическата държава представлява от себе си власт на трудещите се – на огромното болшинство от народа при ръководната роля на работническата класа. Това значи, първо, че е съборена властта на капиталистите и едрите земевладелци и е установена властта на трудещите се от градове и села под ръководството на работническата класа; работническата класа като най-напредничавата класа на съвременното общество играе ръководна роля в държавата и обществения живот; второ, че държавата служи за оръдие в борбата на трудещите се против експлоататорските елементи, против всички опити и тенденции, насочени към възстановяване на капиталистическия строй и господството на буржоазията.

б) Народнодемократичната държава се явява държава на преходния период, призвана да обезпечи развитието на страната по пътя към социализма. Това означава, че макар властта на капиталистите и едрите земевладелци да е съборена и имуществото на тези класи да е превърнато в собственост на народа, икономическите корени на капитализма още не са ликвидирани, капиталистическите елементи още остават и се развиват, стремейки се да възстановят капиталистическото робство. Затова придвижването напред към социализма е възможно само като се води непримирима класова борба с капиталистическите елементи за тяхната пълна ликвидация.

Само придвижвайки се неотклонно напред по пътя към социализма, народнодемократическата държава ще може да се укрепва и да изпълни своето историческо призвание. Ако народната демокрация би престанала да се бори против експлоататорските класи, би престанала да подавя и изтласква капиталистическите елементи, то те неминуемо биха взели връх и не само биха подкопали основите на народната демокрация, но и биха я довели до гибел.

в) Народнодемократическата държава се изгражда в сътрудничество и дружба със Съветския съюз, със страната на социализма. Както освобождението на нашата страна от веригите на империализма и създаването на народнодемократическата държава станаха възможни благодарение помощта и освободителната мисия на Съветския съюз в борбата против фашистка Германия и нейните съюзници, така и по-нататъшното развитие на нашата народна демокрация предполага запазването и укрепването на тесни отношения и искрено сътрудничество, взаимопомощ и приятелство между нашата страна и великата съветска държава. (Ръкопляскания.) Всяка тенденция към отслабване сътрудничеството със Съветския съюз е насочена против самата основа на съществуване на народната демокрация в нашата страна. (Ръкопляскания.)

г) Народнодемократическата държава принадлежи към демократическия, антиимпериалистически лагер.

Само участвайки в единния демократически антиимпериалистически лагер, начело на който стои могъщата съветска държава, всяка страна на народната демокрация може да обезпечи своята независимост, суверенност и безопасност против агресията на империалистическите сили. (Ръкопляскания.)

Второ. В обстановката на военния разгром на фашистките държави-агресори, в условията на рязкото изостряне на общата криза на капитализма, на огромното усилване могъществото на Съветския съюз и при наличието на тясното сътрудничество със СССР и народнодемократическите държави, за нашата страна, както и за другите страни на народната демокрация, се откри възможността да се осъществи преходът от капитализма към социализма без създаване на съветски режим, посредством режима на народната демокрация, при условие че се укрепява и развива този режим и като се опираме на подкрепата на Съветския съюз и народнодемократичните страни.

Трето. Въплътявайки господството на трудещите се при ръководството на работническата класа, режимът на народната демокрация може и трябва в дадената историческа обстановка, както вече показа опитът, с успех да изпълнява функциите на диктатурата на пролетариата (бурни и продължителни ръкопляскания) за ликвидирането на капиталистическите елементи и организацията на социалистическото стопанство. Той, режимът на народната демокрация, може да сломи съпротивата на съборените капиталисти и едри земевладелци, да сподавя и ликвидира техните опити за възстановяване властта на капитала. Той може да организира строителството на индустрията на началата на обществената собственост и плановото стопанство. Режимът на народната демокрация ще бъде също в състояние да преодолее неустойчивостта на градската дребна буржоазия и средното селячество, да преодолее капиталистическите елементи в селото и да сплоти основните трудещи се маси около работническата класа на решителна борба за преминаване към социализъм.

При провеждането на тази линия, насочена към изтласкване от народното стопанство на капиталистическите елементи, режимът на народната демокрация несъмнено не ще остане неизменен. Необходимо ще бъде да се укрепват постоянно ръководните позиции на работническата класа във всички области на държавния и обществен живот, необходимо ще бъде и в селото да се сплотяват всички елементи, които могат да бъдат надеждни съюзници на работническата класа в периода на изостряне борбата с кулаците и техните помагачи. Необходимо ще бъде да се укрепява и подобрява режимът на народната демокрация като средство в борбата за ограничение и ликвидация на класовите врагове.

Четвърто. Страните на народната демокрация, в това число и нашата страна, вече са тръгнали по пътя към социализма, не преставайки да водят борба против вътрешните и особено външните вражески сили. Понастоящем в тия страни се работи за създаване необходимите условия за построяване на социализма, за създаване икономическите и културни основи на бъдещото социалистическо общество в нашата страна.

Именно това съставлява на днешния етап основната задача на народната демокрация, значи и на работническата класа и на възглавяващата я Комунистическа партия.

Тази обща задача обхваща ред важни отделни задачи, сред които решаващо значение имат у нас следните:

а) постоянно укрепване ръководните позиции на работническата класа начело с Комунистическата партия във всички области на държавния, стопанския, обществено-политическия и културен живот;

б) укрепяване съюза на работническата класа и трудещото се селячество под ръководството на работническата класа;

в) ускорено развитие на обществения сектор на народното стопанство, в частност едрата индустрия;

г) подготвяне условията за ликвидация на капиталистическите експлоататорски елементи в селското стопанство по пътя на последователната политика на тяхното ограничаване, а след това на изтласкване и ликвидация;

д) всестранно развитие на производителните кооперации сред основните маси от селячеството, оказване държавна помощ на дребните и средни селяни във вид на обслужване от машинно-тракторните станции със селскостопански машини, кредити, заеми на семена и пр., повишавайки тяхната заинтересованост към съюза с работническата класа, убеждавайки ги с примери от живота на тия кооперации в предимствата на съвместното водене на селското стопанство и възпитавайки ги в духа на непримиримост към капиталистическите елементи.

Що се касае до национализацията на земята, ние считаме, че тоя въпрос при нашите условия, при развитието на трудовокооперативните земеделски стопанства, няма практическо значение, т. е. провеждането на национализацията на земята не се явява непременно условие за развитието и машинизирането на нашето селско стопанство.

Пето. По-нататък. Народната демокрация и народната демократическа държава са за интернационализма. Национализмът е несъвместим с народната демокрация, защото той е оръдие на капитализма, на капиталистическата реакция. Нашата партия вижда в интернационализма, в международното сътрудничество начело с великия Сталин гаранция за самостоятелното съществуване, преуспяване и придвижване на нашата страна към социализма. Ние считаме, че национализмът, под каквато и маска той да се прикрива, е враг на комунизма. Затова борбата с национализма се явява първостепенен дълг на комунистите, на всеки комунист.

Борейки се против всички проявления на национализма, ние сме длъжни да възпитаваме трудещите се в духа на пролетарския интернационализъм и преданост на своята родина, което значи в дух на истински патриотизъм.

Възпитанието в духа на пролетарския интернационализъм и на преданост към своята родина означава преди всичко развитие и укрепване на съзнанието за решаващата важност на здраво сплотения единен фронт на страните на народната демокрация и великия Съветски съюз за борба против настъплението на агресивните сили на международната реакция и империализма. Цялото бъдеще на нашия народ зависи, от една страна, от могъществото на Съветския съюз, от което ние сме кръвно заинтересовани, а от друга – от готовността и способността на нашия народ, в случай на капиталистическа агресия, да изпълни достойно своя дълг в общата борба. (Ръкопляскания.)

Заедно с това възпитанието в духа на пролетарския интернационализъм означава развиване и укрепяване на съзнанието за важността на пълната съгласуваност в действията на комунистическите партии и за ръководната роля на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). (Бурни ръкопляскалия.) Защото за комунистическите партии съществува единна теория като ръководство за действие – теорията на марксизма-ленинизма, съществува единна целеустременост в тяхната политика, съществува великата партия на Ленин–Сталин като ръководеща партия на международното работническо движение. (Бурни и продължителни ръкопляскания)

Ние считаме като най-важно условие за всички наши успехи необходимостта неуморно и открито да се възпитава в този именно дух партията, работническата класа, трудовото селячество, цялата трудова интелигенция, целият трудещ се народ. (Бурни ръкопляскания.)

МЕЖДУНАРОДНАТА ОБСТАНОВКА И НАШАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Другари и другарки,

След това, което изложих в предобедното заседание, остава да премина към въпросите за международната обстановка и нашата външна политика – след това за нашите перспективи в стопанската и културна област и най-сетне за нашата партия.

Що се касае до международната обстановка, трябва да подчертая, че два основни факта характеризират днешната епоха в живота на човечеството: единият факт е общата криза и разложение на капиталистическата система; другият факт е непрекъснатият растеж и разцвет на социалистическото общество в Съветския съюз. (Ръкопляскания.)

Общата криза на капитализма беше подготвена от целия ход на неговото развитие. Като разви до невиждани по-рано размери производителните сили на обществото, капитализмът се уплете в неразрешими за него противоречия. Още империалистическата война 1914-1918 г. означаваше навлизане на капитализма в периода на неговата обща дълбока криза. Великата октомврийска социалистическа революция в Русия изтръгна из системата на световния капитализъм една шеста от земното кълбо. Капитализмът престана да бъде единна и всеобхващаща система на световното стопанство, той изгуби своята по-раншна устойчивост.

Втората световна война, която беше подготвена от силите на международната реакция и подпалена от фашистките агресори, доведе до още по-голямо задълбочаване и изостряне на общата криза на капитализма. Както в първата война, тя имаше за основен резултат по-нататъшното отслабване на капитализма.

Разгромът на основните огнища на фашизма и световната агресия – Германия, Италия и Япония, лиши международната реакция от нейните предни постове в борбата против Съветския съюз, демокрацията и социализма, против работническото и националноосвободителното движение, лиши капитализма от фашистки страни.

Неизмеримо пораснаха международният авторитет и мощта на Съветския съюз, който с героичната си борба не само отстоя своята свобода и независимост, но и освободи европейските народи от поробване. Съветският съюз изигра решаваща роля в спечелване победата над агресорите и спаси човешката цивилизация от фашисткото варварство. Той показа на целия свят, че силите на социализма и демокрацията са непобедими. Съветският съюз стана решаващ фактор в международната политика. Той е могъща опора на мира и безопасността на народите, на тяхното свободно развитие по пътя на прогреса и истинската демокрация. Съветският съюз начело на единния антиимпериалистически фронт в света сега е непреодолима преграда за осъществяването черните замисли на международната реакция да хвърли народите в нова световна война.

Както Първата световна война завърши с отпадането на Русия из световната система на капитализма, така и Втората световна война и разгромът на фашизма доведоха до отпадането от империалистическата система на редица страни от Източна и Югоизточна Европа. Освободени с помощта на Съветската армия, тия страни получиха благодарение на това възможност да определят своите съдбини по свободния избор на своите народи, опирайки се на безкористната подкрепа на Съветския съюз.

Изострената от Втората световна война криза на колониалната система доведе до мощен подем на националноосвободителното движение в колониалните и зависимите страни и постави под угроза тила на империалистическата система. Народите в колониите вече не искат да живеят по старому и се вдигнаха на решителна борба за създаване на свои самостоятелни, свободни и независими държави.

В целия капиталистически овят войната доведе до невиждано обедняване на масите, до увеличение на безработицата, мизерията и глада и до изостряне на класовите противоречия, защото буржоазията навсякъде се стреми да прехвърли главното бреме от войната и следвоенните трудности върху гърба на трудещите се маси. В същото време войната беше последвана от голям подем на международното работническо движение.

След разгрома на фашистките агресори центърът на световната реакция се премести в Съединените щати. Хитлеровите планове зa поробване на света, които претърпяха крах в последната война, се замениха от плановете на американските империалисти за световно господство. Под така наречения „план Маршал“ и „доктрина Труман“ тия авантюристични планове за икономическо, политическо и идеологическо поробване на Европа и целия свят са насочени против жизнените национални интереси на огромното болшинство страни и народи. Те са продиктувани от алчните империалистически домогвания на финансовата олигархия и от нейния страх пред засилването на социализма и народната демокрация в света.

Под флага на така наречената „западна демокрация“ американският империализъм се опитва да натрапи на европейските страни, както и на нашата страна, своя режим, основан на всесилието на долара и господството на шепа монополисти. Той си постави за цел да превърне ООН в оръдие на своята експанзионистка политика, нарушавайки принципа на суверенността и равноправието на страните, които влизат в тая организация. Американският империализъм се стреми да пороби малките и временно отслабените народи и да изгради империалистически блок против СССР, против страните на народната демокрация и революционните движения на трудещите се и борещите се за свобода колониални народи в света. Той провежда политика на безумно увеличение на въоръженията. Англо-американските империалисти се месят безцеремонно във вътрешните работи на чуждите страни, какъвто е особено типичен случаят с нашата съседка Гърция, подкрепяйки навсякъде отречените от народа реакционни и открити фашистки елементи.

Но образувалият се след свършването на Втората световна война англо-американски блок, в който между впрочем Англия играе ролята на съдружник от втора степен, от втора категория, едва ли може да бъде траен и продължителен. Противоречията между двете основни държави на днешния империализъм – Съединените щати и Англия, както и между другите капиталистически страни, неизбежно ще се изострят в борбата за пазари и сфери на влияние в различните области на света.

В тая международна обстановка отношението към Съветския съюз днес е решаващият водораздел между лагера на демокрацията и лагера на реакцията на световната арена, между подпалвачите на война и привържениците на трайния демократичен мир.

Съветският съюз дава решителен отпор срещу опита на империалистите в тяхното стремление да плашат народите със своето атомно оръжие. Водейки изпитаната си политика на мир и приятелско сътрудничество между народите, Съветският съюз се опира на своята растяща стопанска и политическа мощ, на непобедимата си Съветска армия, на безрезервната подкрепа на работниците и трудещите се в целия свят, кръвно заинтересовани в запазването на мира. Плановете на агресорите и подпалвачите на нова война неизбежно ще се провалят. (Продължителни ръкопляскания.)

Разобличавайки подпалвачите на нова световна война, др. Сталин каза недавна тежката си дума как може да свърши тази тяхна авантюристична политика.

„Тя може да свърши – каза др. Сталин – само с позорния провал на подпалвачите на нова война. Чърчил, главният подпалвач на нова война, успя вече да изгуби доверието на своя народ и на демократическите сили в целия свят. Такава съдба очаква всички подпалвачи на война. Достатъчно живи са още в паметта на народите ужасите на последната война и достатъчно мощни са обществените сили, които се борят за мир, за да могат учениците на Чърчил по агресия да ги сломят и насочат към нова война.“

И наистина, мина времето, когато народите бяха слепи и безпомощни оръдия в ръцете на управляващите капиталистически и монархически клики. Все по-решително се мобилизират в защита на мира, демокрацията и световната култура миролюбивите народи от двете полушария, все по-тясно се очертава антиимпериалистическият фронт в света, възглавяван от великия Съветски съюз, чиито сили непрестанно растат. Сега, когато американските империалисти не се стесняват да размахват пред света атомната бомба и цинично се хвалят, че с тези атомни бомби могат да унищожават милиони мирно население и да разрушават цели страни и области в света, всички народи виждат в лицето на Съветския съюз главния страж на световния мир и защитник на цивилизацията от капиталистическото варварство. Дълбоко назидателен урок получиха миролюбивите народи особено от известния двубой между силите на войната и силите на мира, който се разигра в току-що закрилото се събрание на Организацията на обединените народи. Отхвърляйки предложението на Съветския съюз, на съветската делегация за запрещаване на атомното оръжие и незабавно намаляване с една трета въоръженията на петте велики сили, англо-американските империалисти бяха разобличени пред очите на цял свят като врагове на мира и сътрудничеството между народите.

Те показаха до каква низост са паднали ръководителите на американския империализъм, когато безцеремонно нагло се хвалят пред света, че имат атомна бомба и са готови предумишлено да извършат масови убийства в света, за да спасят своята гнила безнадеждна империалистическа система. (Ръкопляскания.)

На фронта на мира се сплотяват не само народите на Съветския съюз и народните демокрации, но и подавляващото мнозинство от народите в капиталистическите страни и колониите. Неуспехът при последните избори в Америка на реакционната и войнствена републиканска партия показа убедително, че болшинството от американския народ не желае войната и отхвърля реакционната програма на крупните капиталистически монополи, концерни и картели. С право всеки трезвен наблюдател се пита кой е този английски министър например, който ще може да вдигне английския народ на война срещу Съветския съюз, когато английският народ помни, че именно Съветската армия беше тази, която го спаси от страшната заплаха на хитлеризма, която беше надвиснала над Англия? Борбата на народните маси срещу подпалвачите на нова война взема особено ярки форми във Франция и в Италия. Като губят все повече вярата, че ще могат да използват като пушечно месо срещу Съветския съюз народите от буржоазнодемократическите страни, войнстващите империалисти прехвърлят своите надежди върху окупираната от тях западна част от Германия и върху фашистка Испания, които те искат да използват като база и оръдие в своята завоевателна политика в Европа. Това са обаче крайно съмнителни, за да не кажа празни надежди на американските империалисти. (Ръкопляскания.)

Антиимпериалистическият фронт след войната се продължи далеко на изток и на този фронт сега се борят за своята независимост народите на Индонезия, Виетнам, Бирма и другите колониални страни.

Корейският народ, ползвайки се от безкористната поддръжка на Съветския съюз, удържа бляскава победа над реакцията и слугите на империализма, като провъзгласи своя независима народна република, която българското правителство призна и горещо поздрави. (Ръкопляскания.)

От изключителна важност за съотношението на силите между двата световни лагера е многогодишната упорита и героична борба, която китайският народ води за своята независимост срещу империалистите и техните подкупни реакционни агентури в Китай. В тоя момент милионната народноосвободителна армия на Китай, която под мъжественото и мъдро ръководство на Китайската комунистическа партия удържа редица съкрушителни победи над пълчищата на китайската реакция, въпреки помощта за последната в средства и оръжия от американските империалисти, и която вече освободи цяла Манчжурия, почти целия Северен Китай, почти цялата вътрешна Монголия, сега стремително настъпва и се намира пред вратите на Нанкин, столицата на Чан Кай-ши. (Всички стават прави, продължително ръкопляскат, възгласи „Ура!“, скандиране „Мао Цзе-дун, Мао Цзе-дун!“ и отново възгласи „Ура!“.) Силите на демокрацията в петстотинмилионния китайски народ вече надделяват над силите на реакцията и тяхната окончателна победа за наша обща радост се ясно очертава. (Ръкопляскания.)

Събитията в Китай се явяват един от големите фактори, които разбъркват и обръщат надолу с главата плановете на забравилите се американски империалисти. (Ръкопляскания.)

Така, антиимпериалистическият фронт непрекъснато расте и крепне. Той днес е вече една несъкрушима сила. Народните маси, антиимпериалистическите сили във всички страни, в първите редове на които се намират народите на братския Съветски съюз и комунистическите партии от всички страни, ще съумеят да парализират войнствените машинации на агресивния империализъм и по тоя начин ще бъде осигурен траен демократичен мир в целия свят.  (Ръкопляскания.)

***

Основните линии на нашата външна политика, политиката на нашата партия и на Отечествения фронт, бяха набелязани още в програмата от 1942 г.: осигуряване националната свобода и независимост на българския народ в тясна дружба със Съветския съюз и споразумение със съседните страни.

Вярно на тия начала, правителството на Отечествения фронт веднага със своето образуване премина на дело на страната на съюзниците и насочи българските войски срещу хитлеристките пълчища; то оттегли войските си от окупираните от тях гръцки и югославски области и влезе в разбирателство със съветското командване за по-бързото освобождение на Балканите от хитлеристката окупация.

Ние днес знаем и сме в състояние да ценим по-добре от всеки друг път от какво огромно политическо и морално значение беше фактът, че България взе участие под ръководството на съветското командване в освободителната война за разгрома на хитлеристка Германия.

Мощната и незаменима подкрепа на Съветския съюз ние я почувствахме и когато на мирната конференция в Париж се разнесе авторитетният глас на нашия другар Молотов, че българският народ може да бъде спокоен за своите граници: ни една педя от неговата земя не ще бъде отнета от никого! (Продължителни ръкопляскания.)

От момента, когато съветското правителство с цел да предотврати въвличането на България във войната на страната на Германия предложи на тогавашното българско правителство пакт за дружба и взаимна помощ между Съветския съюз и България, българският народ всякога е чувствал зад себе си мощната приятелска ръка на Съветския съюз. Той помни предупредителните думи на съветското правителство, когато престъпната монархофашиста шайка сключи съюз с Германия и допусна на българска територия хитлеристките пълчища. С дълбока благодарност той си спомня насърчителните думи, които в разни случаи му отправяше др. Сталин в най-тежките минути на войната, а именно: да постоянства в борбата срещу немско-фашистката диктатура; борбата неизбежно ще завърши с триумф. На 5 септември 1944 г., когато предизвикателствата на немската агентура изчерпаха търпението на съветското правителство, последното, както е известно, обяви състояние на война с България. Ние днес разбираме съвършено ясно решаващото значение на тоя акт за съдбините на България. В тая „война“, разбира се, не падна убит нито един съветски войник, нито един български войник, но затуй навлизането на съветските войски в България помогна за събарянето на фашистката диктатура и осигури бъдещето на българския народ, свободата и независимостта на вашата държава. (Ръкопляскания.) Ние никога не ще забравим, че още войната не беше завършена, когато съветското правителство започна да снабдява България с ценни материали, необходими за възстановяването на нашето стопанство, помогна за изхранването на нашия народ през сушавите години и че то продължава и днес във все по-голям размер да ни оказва много ценна икономическа, политическа, морална и научно-техническа помощ. (Ръкопляскания.)

Свързана тясно с руското революционно движение още отпреди Октомврийската социалистическа революция, нашата партия има тая историческа заслуга, че тя съумя да задълбочи още повече признателността на българския народ към неговите освободители и да направи от дружбата със Съветския съюз крайъгълен камък на външната политика на нашата народна република. Днес нашата дружба е закрепена и формално с договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между двете страни.

Опряна на дружбата със Съветския съюз, нашата свободна и независима народна република получи признанието на всички държави, сключи най-изгоден при съществуващите условия мир, установи редовни дипломатически отношения почти с всички страни, с които е имала такива преди войната. Сега тя се бори за правото си да бъде приета в Организацията на обединените народи и така да бъдат ликвидирани и последните международни последствия за България като бивш сателит на хитлеристка Германия. И тая борба ще завърши непременно с успех. (Ръкопляскания.)

Дружбата между нашата република и останалите народни демократични републики е друг извънредно важен момент в нашата външна политика. Тя се сложи исторически в борбата на нашите народи, при могъщата поддръжка на СССР, да извоюват и заздравят своята свобода и независимост. Ние високо ценим помощта, която правителствата на братска Полша и братска Чехословакия ни оказаха в мирната конференция в Париж, а така също и на току-що закрилото се Общо събрание на ООН, гдето България биде подложена на необосновани обвинения и несправедливи атаки. Нашите приятелски отношения с тях, както и с народните републики Румъния, Унгария и Албания, които бяха закрепени със сключените договори за приятелство, взаимна помощ и сътрудничество, крепнат от ден на ден и откриват широки възможности за тясно сътрудничество между нашите народи, за осигуряване на тяхното бъдеще по пътя на демокрацията и социализма.

Дружбата между нашата партия и Гръцката комунистическа партия издържа изпитанието, на което биде подложена през Втората световна война. В най-тежкото време на немско-българската окупация нашата партия беше на страната на гръцкото народноосвободително движение и му оказваше помощ по силите си. При доброволната евакуация на Западна Тракия българските войски изоставиха на бедстващото местно население всичките свои запаси. Нашата партия, нашият народ е дълбоко покъртен от изпитанията, на които една монархическа реакционна клика с военната поддръжка на чужди сили подложи героическия гръцки народ, който първи на Балканите се вдигна на борба срещу италиано-германските агресори. Ние следим с живи симпатии епическата борба на гръцкия народ срещу чуждите окупатори и тяхната гръцка агентура. В лицето на нашата партия, в лицето на българския народ Гръцката комунистическа партия, братският гръцки народ има верен приятел. (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Ние вярваме непоколебимо в окончателната победа на народната демокрация в Гърция, която единствена ще осигури свободата и независимостта на гръцкия народ и ще създаде от гръцка страна необходимите условия за искрено приятелство и сътрудничество с нас и с другите северни съседи на Гърция.

Империалистите и подпалвачите на нова война не избират средствата в стремежа си да спъват развитието на нашата народна република. Много усилия положиха те да насърчават разбитите сили на реставрацията в България. Радиостанцията „Гласът на Америка“ всеки ден клевети и ругае нашата страна, нейното правителство и нейните ръководители и призовава открито към престъпления срещу народната власт.

Самите водачи на банкрутиралата социалдемократическа партия на Лулчев недавна разкриха пред съда и пред целия свят задкулисните машинации на известни чужди дипломати. Но и след тоя провал на заговорниците нашата република си остава още предмет на злостни клевети и нападки. В момента, когато нашият народ мобилизира всичките си материални ресурси и туря на крак своя национален труд за изпълнението на предстоящия петгодишен стопански план; в момента, когато всичкото внимание на нашия народ е съсредоточено върху задачите на нашето стопанско и културно строителство, като по даден сигнал истинските подпалвачи на войната имат безподобната наглост да обвиняват нашата мирна малка република в „милитаризъм“ и „агресивност“ по отношение на своите съседи!

Истината обаче се заключава тъкмо в противното, И тая безспорна истина я виждат и знаят всички честни и безпристрастни наблюдатели. Нашата република има нужда от траен мир, от дружба и сътрудничество с другите народи, за да може да догони другите по-напреднали страни и да се изгради като една стопански развита, високо културна, демократическа и социалистическа държава. (Ръкопляскания.) Към това е насочена и нейната външна политика. Партията знае, че това може да бъде постигнато само ако нашата държава бъде свободна, независима и равноправна. Затова начело на Отечествения фронт тя се бори против всяка външна намеса на империалистите, бди внимателно над свободата и независимостта на Народната република България и работи за още по-тясно сътрудничество с нашите съюзници, с миролюбивите и свободолюбивите народи.

И работейки усърдно в това направление, нашият народ ще бъде готов да се вдигне като един човек, за да смаже още в зародиш всяка провокация и всяко посегателство върху териториалната цялост и границите на Народната република България. (Всички делегати стават прави и продължително и бурно ръкопляскат. Възгласи „Ура!“ и скандирания „Творим и бдим!“.)

НАШИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ И ЗАДАЧИ В СТОПАНСКАТА И КУЛТУРНАТА ОБЛАСТ

Позволете ми да мина сега към нашите перспективи в стопанската и културната област.

Както знаете, в стопанската област пред народната власт стоеше непосредствената задача да поправи разрушенията и отстрани разстройствата, причинени на народното стопанство от войната и германското ограбване, и да подготви почва за по-нататъшно бързо стопанско развитие на страната по пътя на социализма.

В индустрията задачата за възстановяване беше успешно разрешена още през двегодишния държавен народностопански план. През 1948 година индустрията надхвърли със 75% довоенната продукция. Особено силен тласък за развитието на индустрията даде национализацията, която създаде възможност да се пристъпи към социалистическа реконструкция на индустрията, към уедряване на индустриалните предприятия и централизиране на производството в смисъл на обединяването му по отделни клонове и съсредоточаването му в най-добрите производствени единици.

В селското стопанство възстановителният процес още не е напълно завършен главно поради трите последователни сушави години след войната. Изостават някои отрасли на животновъдството и растениевъдството. Но и тук едновременно с работата по достигане и надминаване довоенното равнище във всички отрасли на селското стопанство се пристъпи към неговата социалистическа реконструкция чрез създаването на едри кооперативни и държавни земеделски стопанства. Трудовите кооперативни земеделски стопанства са вече една стабилизирана нова форма на селското стопанство, която единствено е в състояние при помощта на машинно-тракторните станции да машинизира и модернизира нашето земеделие, да подобри благосъстоянието на селското население и да насочи селското стопанство към социализма.

В последно време настъпи един благоприятен прелом в средата на средните селяни към трудовокооперативните земеделски стопанства и броят на тия стопанства непрекъснато се увеличава. Задачата сега е тия стопанства при строгото спазване принципа на доброволното участие в тях да се укрепват, заздравяват, умножават и служат за пример при по-нататъшното създаване на трудовокооперативни земеделски стопанства.

Народният доход през 1948 година вече надминава с 10 на сто довоенното равнище главно поради успехите на национализираната индустрия. При това, благодарение отнемането на индустриалните предприятия, банките и едрата търговия от буржоазията и ликвидирането на едрото земевладение и на крупната градска покрита недвижима собственост, с което се премахнаха големите експлоататорски доходи, народният доход днес е много по-справедливо разпределен.

Но задачата не се изчерпва само с реконструкцията на онова, което вече съществува в народното стопанство. Необходимо е още ускорено ново развитие на производителните сили на нашата страна за бързото премахване на нейната икономическа изостаналост и за превръщането й в кратък срок в развита промишлено-земеделска страна. Както вече съм казвал и друг път, необходимо е чрез индустриализация и електрификация на страната и машинизиране на земеделието да се постигне за 15–20 години онова, което други страни при други условия са постигали за цяло столетие. За тая цел е необходимо създаването на мощно енергетично стопанство чрез използване на водните и топливни източници на страната, бързо развитие на минното дело, изграждане на собствена металургия и достатъчно развита машиностроителна и друга тежка индустрия, както и развитие, модернизиране и уедряване на леката промишленост. Необходимо е също така усилване на селското стопанство чрез поставяне в негово разположение на мощен парк от едри земеделски машини и преди всичко трактори, увеличаване добива на почвата чрез подобрена агротехника, оросяване, електрифициране и широко използване на изкуствени торове.

Основната линия, по която трябва да се развива нашата индустрия, е линията на системно понижаване себестойността, поевтиняването на промишлената продукция, линията на системно снижаване на фабричните цени на промишлените стоки. Това е, както казва др. Сталин, оня широк друм, по който трябва да върви индустрията, ако искаме тя да се развива и крепне, да води подире си селското стопанство, да ускори изграждането основите на нашата социалистическа икономика.

Национализираната индустрия, развивайки се по законите на разширеното социалистическо възпроизводство, т. е. увеличавайки ежегодно производството и изграждайки нови предприятия, ще предявява все по-големи искания за храни и селскостопански суровини. Растящите нужди на промишлеността на градското население, на армията не могат да бъдат успешно задоволени от индивидуалното, дребностоково и малкопроизводитедно селско стопанство. Това поставя ребром въпроса за социалистическата реконструкция на селското стопанство едновременно със социалистическата реконструкция и развитието на индустрията. Не може дълго време да се гради народнодемократическата власт и социалистическото строителство върху две различни основи – върху основата на едрата и обединена социалистическа промишленост и върху основата на разпокъсаното и назаднало дребностоково селско стопанство. Трябва постепенно, но системно и упорито да се прехвърли селското стопанство върху нова техническа база – върху базата на едрото производство по пътя на кооперирането на индивидуалните селски стопанства и тяхното обединяване в едри машинизирани трудовокооперативни земеделски стопанства. Затова петгодишният държавен народностопански план поставя задачата числото на обединените в трудовокооперативните земеделски стопанства селски стопани да стигне в предстоящите пет години до 60 на сто. И тази задача е напълно осъществима, като се имат предвид досегашните успехи в развитието на ТКЗС.

В своето стопанско изграждане по пътя на социализма нашият народ ще разчита преди всичко на своите собствени сили и на ресурсите на своята страна – на своя труд, спестовност и на икономичното и целесъобразно използване на своите средства и възможности. Режимът на максимална икономия трябва да бъде постоянна и ежедневна грижа на всеки стопански и държавен ръководител, на всеки работник и селянин в нашата народна република и преди всичко на всеки комунист. Но нашият народ е щастлив, че може да разчита също така на щедрата братска помощ на великата страна на социализма – Съветския съюз, и на тясното планомерно сътрудничество с другите страни на народната демокрация, което ще му спести много труд и много усилия, и ще ускори неговото развитие.

Като всеки добър стопанин, ние не ще изядем всичко, което произвеждаме, а ще отделяме една част от народния доход за ново развитие на народното стопанство – за изграждане на нови фабрики и заводи, нови машинно-тракторни станции, за нов подем на производителните сили в промишлеността и селското стопанство. Постъпвайки по тоя начин, ние ще можем да осигурим, както постепенното и неотклонно подобрение бита на трудещите се, едно все по-пълно задоволяване на растящите нужди на населението от града и селото и повдигане на неговото материално и културно равнище, но и ще можем да обезпечим бързото стопанско развитие на нашата страна, което е залогът за утрешното благоденствие на нашия трудов народ, на нашите деца.

Ние можем със задоволство да констатираме, че въпреки трудностите, които се срещнаха при събирането на храните и които още не са напълно преодолени, прехраната на нашия народ до нова реколта, при увеличените дажби, е напълно осигурена. (Ръкопляскания.) Огромното мнозинство от трудещите се селяни изпълни честно и с готовност своите задължения към държава и народ. Само една незначителна прослойка, предимно от кулашки среди и от средите на бившата реакционна опозиция, някои от които са се прикрили и в Отечествения фронт, се опита да саботира и спекулира с хляба на народа. Съпротивата на тая реакционна прослойка обаче ще бъде решително сломена.

Новата система за задължително предаване селскостопански произведения на държавата, която е възприета от правителството и която ще бъде още усъвършенствана въз основа на досегашния опит, оставяйки свободна продажба на излишъците, разпределя по-справедливо задълженията между селските производители съобразно размера на техните земи и техните възможности, и поощрява грижите на селските стопани за по-добра обработка на земята и по-големи добиви. Продавайки на държавата по нормирани цени част от своите произведения, селските производители получават и ще получават също по нормирани цени във все по-растящо количество необходимите им индустриални произведения.

С цялата своя политика на цените държавата се стреми да установи едно сравнително твърдо и справедливо съотношение между цените на разните стоки, за да може отделният производител да знае какво ще може да купи днес, и утре, и другиден срещу своето производство. Не бива да се допуска повтарянето на онова положение, което се създаде след Първата световна война, когато годините на високи цени на селскостопанските произведения се смениха с катастрофално падане на цените през следващите години, което доведе до масово разорение на селските производители. Системното повишаване производителността на труда в индустрията и селското стопанство ще има за резултат постепенното снижаване на цените на индустриалните и селскостопански произведения, всеобщо поевтиняване на живота и затвърдяване на лева.

Снабдяването на населението с продукти от първа необходимост през последните месеци направи нова крачка напред. Но ние все още не сме в състояние да задоволим изцяло всички нужди. Нам са необходими две-три добри реколти подред, за да можем да задоволим напълно порасналите нужди и увеличената консумативна способност на трудещите се и да премахнем купонната система. Затова е необходимо да се положат всички усилия за изпълнение на посевния план, за максимално увеличаване добива от земята. А докато стане възможно премахването на купонната система, разпределението ще трябва да се върши не по принципа на уравниловката, т. е. на всички по равно, а съобразно количеството и важността на положения труд. Ще трябва да бъдат лишени от всякакво снабдяване по нормирани цени паразитните, безделнически и експлоататорски елементи. (Ръкопляскания. „Вярно!“.) Ще трябва да бъде осигурено редовното и достатъчно снабдяване на решаващите категории работници и трудещи се, от които зависи изпълнението и преизпълнението на стопанските планове. „Всекиму според труда“ – това е и справедливо, и стопански целесъобразно. А на всекиго се осигурява възможност да се труди повече и по-добре и следователно да получава повече.

Успешното разрешение на основната стопанска задача – изпълнението на петгодишния държавен стопански план – ще изисква усилията и ентусиазма на целия наш трудещ се народ. Изключително важна роля в това отношение ще има да изиграят работническите професионални съюзи. Под тяхно ръководство ударничеството и социалистическото съревнование ще трябва да станат всеобщ и повсеместен метод на работа и да обхванат и работници и селяни, и мъже и жени, и млади и стари. И у нас трудът ще трябва да става все повече дело на чест, на доблест и на геройство. (Ръкопляскания.) Страната ще трябва да познава своите първенци и герои на труда, изобретателите, рационализаторите, новаторите, даровитите и предани труженици на умствения и физически труд, които увеличават стопанската и културна сила на нашия народ и умножават народното богатство. Тя трябва да ги тачи като свои най-добри и най-достойни синове и дъщери. В нова България мястото на всеки един от нас ще се определя не от името и от произхода му, не от приказките му, нито от мнението, което той има за себе си, а изключително от неговия труд (ръкопляскания, възгласи: „Браво!“, „Вярно!“), от онова, което той допринася на дело за стопанския, културен и обществен напредък на своя народ. (Бурни  ръкопляскания.)

В това отношение не може да има у нас никакъв друг критерий. (Бурни ръкопляскания, оживление в   залата.)

Широкият размах на строителството в нашата страна във всички области на народното стопанство изисква създаването на цяла армия от строителни работници и работнички, инженери и техници, както и снабдяването им със съвременна строителна техника. Цялата страна с възхищение следи трудовите подвизи на нашата бригадирска и трудовашка младеж. Много от нашите крупни строителства ще носят гордото и почтено име „младежко строителство“. Продължавайки да използваме широко бригадирския и трудовашки труд, както и труда на местните бригади, ние в същото време трябва все повече да умножаваме армията на постоянни строителни работници, работнички, майстори и ентусиасти на своето дело, въоръжени с постиженията на съвременната строителна техника. Професията на строителите трябва да стане една от най-почетните професии в нова България. (Бурни ръкопляскания.)

Новите кадри на нашето растящо и развиващо се стопанство ние ще черпим както от средата на оная част от селското население, което не намира достатъчно приложение на своя труд в селското стопанство, така и от средата на жените-домакини, чийто труд се използва съвършено нерационално в отделното индивидуално домакинство. Ние не можем да станем заможен народ и да повишим значително нашето жизнено равнище, докато една голяма част от народния труд се пилее непроизводително или се използва непълно през значителна част от годината. В новите строежи и новите промишлени предприятия ще намери приложение трудът на голям брой полубезработни в града и селото. Изграждането на все повече детски домове и ясли, на обществени столове и перални ще облекчи домакинския труд и ще даде възможност на много домакини да потърсят по-разумно и обществено-полезно използване на своя труд и своите способности. (Ръкопляскания.) Чрез безплатни курсове и школи ние пристъпихме вече към подготовката на свои трудови резерви, т. е. на квалифицирани индустриални и строителни работници и работнички из средата на работническата и селската младеж. И това важно дело трябва да продължим с особена енергия и твърдост.

Както казах, нашата страна вече е тръгнала по пътя на социалистическото развитие. Налице са главните фактори за изграждане на социализма у нас. Това са: народнодемократичната власт, съюзът на пролетариата със селяните при ръководната роля на пролетариата в този съюз, едрото промишлено производство в ръцете на народнодемократичната държава, бързото развитие на производителните сили чрез ново стопанско строителство, кооперацията и преди всичко трудовокооперативните земеделски стопанства и трудовопроизводителните занаятчийски кооперации. Особено важен фактор в това отношение е активната братска помощ на СССР и тясното стопанско сътрудничество със страните на народната демокрация, с което се обезпечава и ускорява в голяма степен социалистическото развитие на нашата страна.

През първата петилетка ние можем да си поставим задачата да положим основите на социализма както в промишлеността, така и в селското стопанство. Разрешаването на тая именно задача цели първият петгодишен държавен народностопански план. Върху тия основи през следващите две-три петилетки ще бъде изградена самата сграда на социализма, ще бъде създадено социалистическото общество у нас. (Бурни   ръкопляскания.)

Главните наши задачи за изграждането икономическите и културни основи на социализма у нас могат да бъдат формулирани по следния начин:

  1. Напрежение на всички сили и ресурси за успешното изпълнение на петгодишния държавен народностопански план;
  2. Довеждане докрай превръщането на средствата за производство и размяна в собственост на Народната република, т. е. в обща собственост на всички трудещи се; премахване на всякакви нетрудови доходи, провеждане на принципа: „Който не работи, не трябва да яде“ (бурни ръкопляскания);
  3. Обединение на цялата стопанска дейност на страната по единен общодържавен стопански план; провеждане на най-строг режим на икономии в материали, средства, продоволствени и други ресурси;
  4. Усилено изучаване на нашите природни богатства, откриване на свой нефт, създаване собствена металургия за черни и цветни метали;
  5. Ликвидиране на несъответствието между производството на електрическа енергия и нуждите на индустрията и земеделието от такава енергия чрез изграждане на мощни електроцентрали и разширение добива на въглища от съществуващите и нови каменовъглени басейни; използуване на нискокачествените въглища за производство на електроенергия;
  6. Използване пълната мощност на леката индустрия чрез работа на две и три смени, нейната рационализация и реконструкция, ликвидиране несъответствието между свързаните помежду си нейни клонове – за пълно задоволяване нуждите на населението от нейната продукция;
  7. Подобряване съотношението между тежката и леката индустрия в полза на първата чрез развитие на електродобива, добива на въглища и руди, металургията, машиностроенето, химическата, каучуковата и други индустрии, за да се увеличи благосъстоянието на народа и намали зависимостта на нашето народно стопанство от вноса;
  8. Максимално производство у нас на суровини за нашата индустрия чрез разширяване площта на индустриалните култури, подобрение на животновъдството и засилено експлоатиране на подземните богатства;
  9. Основна реконструкция на селското стопанство върху базата на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства с високи добиви и висока стокова продукция за обезпечаване растящите нужди на населението, на индустрията и на износа;
  10. Разрешаване върху тая база веднъж завинаги хлебната проблема у нас; обезпечаване на устойчиви и обилни реколти чрез модерно машинно обработване на земята, употреба на изкуствени торове, създаване на лесозащитни пояси, напояване;
  11. Развитие на високопродуктивно животновъдство, на първо място свиневъдство и птицевъдство, увеличаване площта на фуражните култури, въвеждане на тревополната система;
  12. Залесяване на всички площи, подлежащи на залесяване, укрепване на пороищата, правилно отглеждане и експлоатация на горите за подобряване климата на страната и по-пълно задоволяване растящите нужди от дървен строителен материал; модернизиране на горската експлоатация, пълно използване годишния прираст на горите; създаване на високопланинско земеделие (лен, картофи и др.) и скотовъдство (облагородяване на високопланинските пасища);
  13. Развитие на риболова навътре в морето и по Дунава, зарибяване на реките и изкуствените водоеми;
  14. Създаване на удобни и бързи средства за съобщение чрез доразвиване и електрифициране на ж.-п. транспорт, изграждане на гъста мрежа от добре поддържани шосейни пътища, развитие на автомобилния и въздушен транспорт;
  15. Издигане материалното и културното равнище на работниците, трудещите се селяни и трудовата интелигенция; подобряване снабдяването на населението с предмети от първа необходимост;
  16. Разширяване и укрепване на държавната и кооперативната търговия, създаване на крепък апарат за изкупуване на селскостопанските излишъци, за по-пълно обслужване на обмяната между града и селото;
  17. Създаване на нова, социалистическа трудова дисциплина чрез превъзпитание на масите, развиване на ударничеството и социалистическото съревнование, като се въвлекат в него всички работници и трудещи се.

Изпълнението на стопанските задачи е най-тясно свързано, другари и другарки, с издигането на културното и идеологическо равнище на българския народ. Затова е нужно да се положат особени грижи за културното издигане и идейно-политическото възпитание на трудещите се маси от градове и села и на трудовата интелигенция в социалистически дух.

Ние трябва да имаме винаги пред очи, че работата и борбата на културния и идеологическия фронт е от първостепенно значение за изкореняване на гнилото наследство, получено от капитализма, за преодоляване на бюрократизма, разточителството и паразитизма, за увеличаване производителността на труда, за изпълнение на петгодишния стопански план и изобщо за успешното движение на нашата страна по пътя към социализма.

В резултат на това развитие нашата страна ще може в течение на няколко петилетки да се превърне от страна назаднала, аграрна, в страна развита, промишлено-земеделска. А това значи, че при максималното увеличение на добива от селското стопанство ние ще имаме значително по-бързо развитие на промишлеността, което ще увеличи в огромна степен богатството и благосъстоянието на нашата страна и ще обезпечи нейната икономическа самостоятелност от империализма и нейната отбранителна способност.

И това развитие ще бъде социалистическо. Ще бъдат ликвидирани икономически и последните остатъци от експлоататорските класи в града – градската буржоазия. Трудовото занаятчийство ще се обедини в трудовопроизводителни занаятчийски кооперации. Селската буржоазия (кулачеството) ще бъде все повече ограничавана и изтиквана от нейните икономически позиции на експлоататор на трудещите се селски маси, докато развитието на трудовокооперативните земеделски стопанства не подготви условията и за нейното окончателно ликвидиране. Антагонистическите класи ще изчезнат и обществото ще се състои от работници, селски труженици и трудова интелигенция, интересите на които не са противоречиви и които с дружни сили ще доведат нашата страна до социализма и след това до комунизма. (Ръкопляскания.)

„Несъмнените успехи на социализма в СССР на фронта на строителството – писа др. Сталин – нагледно показаха, че пролетариатът може успешно да управлява страната без буржоазията и против буржоазията, че той може успешно да гради промишлеността без буржоазията и против буржоазията, че той може успешно да ръководи цялото народно стопанство без буржоазията и против буржоазията, че той може успешно да строи социализма въпреки капиталистическото окръжение“.

Досегашният наш, макар и още недостатъчен, опит ясно показва, че и българската работническа класа не само се въодушевява от желанието, но и проявява нужната решителност и способност да следва твърдо примера на своите съветски братя под ръководството на Българската комунистическа партия. (Бурни ръкопляскания. Възгласи: „Вярно!“, „Браво!“.)

Социалистическото развитие на нашата страна е предпоставка за разрешаването и на нашата народностна проблема. В близките петилетки българският народ ще стигне чрез увеличение на раждаемостта и намаление на детската смъртност до 10 милиона души. (Бурни ръкопляскания.) Така нашият народ ще се утвърди окончателно като здрава, жизнеспособна нация, изграждаща своя култура, национална по форма и социалистическа по съдържание и даваща своя принос в съкровищницата на общочовешката култура. (Ръкопляскания.)

ПАРТИЯТА КАТО РЕШАВАЩА, ДВИЖЕЩА И РЪКОВОДНА СИЛА

Позволете ми сега да мина към въпроса за партията като решаваща, движеща и ръководна сила в нашата страна.

В навечерието на 9 септември партията наброяваше към 25,000 члена – здрави партийци, закалени в дългогодишната борба против фашизма, преминали през изпитанията на нелегалната работа в условията на свирепата фашистка диктатура. След 9 септември 1944 г., когато партията стана управляваща партия и пристъпи към сериозна работа за преизграждане на нашата страна върху нови начала, към нея се устремиха десетки хиляди работници, трудещи се селяни и трудова интелигенция. Тя стана притегателен център за всичко най-активно, борческо и прогресивно в нашата страна, което искаше да приобщи силите си за осигуряване развитието на България по пътя на народната демокрация и социализма. Само шест месеца след 9 септември, на VII разширен пленум на ЦК, партията вече броеше 254,000 члена.

Тоя растеж на партията продължи и през следващите години. В края на 1946 г. броят на партийните членове възлизаше вече на 490 хиляди души. Партията съзнателно беше отворила широко вратите си за трудещите се и приемаше масово в редовете си нови членове. Ние не искахме да правим пречки на огромните маси трудещи се, за първи път пробудени към политически живот, които се бяха устремили към партията в резултат на освободителната война и събарянето на фашистката диктатура, в резултат на героичната борба на партията против фашизма. Ние решихме да приемем в партията голям брой трудещи се, макар и политически още неподготвени да играят ролята на авангард, с цел вече в самата партия, опирайки се на старите кадри, да се заемем с тяхната идейно-политическа подготовка и възпитание. За тая цел ние открихме мрежа от партийни школи и курсове, организирахме множество просветни събрания, кръжоци, лекции, беседи.

XVI пленум на ЦК на партията призна тая линия за правилна. Но в същото време той констатира, че работата по идейно-политическото възпитание на новоприетите партийни членове далеч не е достатъчна. Оказа се, че тая работа не е така лесна и изисква по-продължително време. Поради това идейно-политическото равнище на партийните членове все още стои далеч под нарасналите нужди за осъществяване ръководната роля на партията, особено по места. Има не малко партийни членове и дори цели първични партийни организации, главно в селата, които все още не са в състояние да изпълняват своята роля на авангард, влачат се в опашката на събитията, стават изразители на назадничави настроения и не само не се борят срещу трудностите, но понякога сами подкопават трудовата и държавна дисциплина. Особено ярко това се прояви при задължителното продаване на храни на държавата. В редица села се намериха „партийци“ и даже партийни ръководства, които не само не застанаха начело на кампанията за осигуряване прехраната на народа, но и на дело саботираха предаването на храните. Такъв е случаят и с отношението на някои комунисти в селата, които не само не съдействат, но и пречат на създаването и развитието на трудовокооперативните земеделски стопанства.

Това и някои други подобни факти показват, че наред с честните и предани хора, които съставляват огромното болшинство от партийни членове, в партията са навлезли и случайни, гнили, кариеристични елементи, които са дошли в нея, за да я използват за лични и користни цели. Подобни елементи създават около себе си в организациите нездрава атмосфера, отслабят дисциплината, разпространяват бацилите на разложението. Така се създават „боледуващи“ организации, раздирани от ежби, от борбата на отделни групи за разпределяне на постове, облаги и пр.

Очевидно подобни явления не могат да се търпят в една комунистическа партия – авангард на трудещите се. Трябва да се вземат решителни мерки за очистване на партията колкото се може по-скоро и по-пълно от всякакви чужди, случайни, гнили, кариеристични елементи. През май т. г. Политбюро на ЦК реши да се преустанови приемането на нови членове на партията до края на настоящата година. XVI пленум на ЦК през юли потвърди решението на Политбюро и освен това реши да се предложи на настоящия конгрес въвеждането на кандидатски стаж и вземане мерки за регулиране социалния състав на партията. В същото време пленумът постанови да се продължи прочистването на партията от случайни елементи.

В резултат на всичко това партията се явява днес на своя Пети конгрес с 8,053 първични партийни организации с 464,000 отчетени члена. Като се прибавят партийните членове в армията и трудовата повинност и влезлите в партията бивши членове на Българската работническа социалдемократическа партия след нейното сливане с нашата партия, броят на партийните членове възлиза на 496,000, т. е. близо половин милион души! (Ръкопляскания.)

Може смело да се каже, че няма село, няма фабрично предприятие или по-крупен строеж, няма квартал или махала, където да няма първична комунистическа партийна организация. 500-те хиляди партийни членове в една 7-милионна България – това е действително една мощна политическа армия, една непобедима сила, която ще може планини да обръща, както казва нашата народна пословица, при условие че всеки партиец стане съзнателен и просветен комунист, верен до смърт на партията, на родината и на великото дело на комунизма, умеещ действително да бъде водач и организатор на безпартийни маси.

Под общопризнатото идейно-политическо ръководство на партията работят масовите организации, от които Единната обществено-политическа организация „Отечествен фронт“ наброява близо 1 милион членове. Общият работнически професионален съюз – 680 хиляди членове, Съюзът на народната младеж – 586 хиляди членове, Българският народен женски съюз – 539 хиляди членове, Общият земеделски професионален съюз – над 1 милион членове, кооперациите – над 2 милиона членове. Някои се повтарят, но подобна е масата, организирана в обществено-политически организации под ръководството на нашата партия. Трябва към това да упомена прекрасната и народополезна организация – Съюза на българо-съветските дружества, който скоро ще надмине 1 милион членове – работници, селяни и интелектуалци, борци за свещената вечна българо-съветска дружба. Ясно е поради това защо целият – политически, обществен, стопански, културен – живот в нашата страна протича под изключителното идейно-политическо ръководство на нашата партия.

По социален състав 464-те хиляди партийни членове, за които има подробни сведения, се разпределят както следва: работници – 123 хиляди, или 27 на сто; селяни – 207 хиляди, или 45 на сто; служащи – 76 хиляди, или 16 на сто; занаятчии – 30 хиляди, или 6 на сто; свободни професии (учащи се, домакини, пенсионери и др.) – 28 хиляди, или 6 на сто. Между служащите има много бивши работници, изпратени от партията за укрепване на държавния апарат и като ръководители на държавните, стопански и други предприятия. Заслужава също да се отбележи голямото влияние на партията сред интелигентските слоеве, което облекчава работата по въвличането на интелигенцията в активното строителство на социализма. И ако може определено да се каже, че 500 хиляди партийни членове е една цифра, която едва ли има нужда да се надвишава в бъдеще, за да може партията да играе своята ръководна роля, то що се касае до социалния състав на   партийните   членове  –   в   него   са   възможни   и желателни значителни подобрения.

Процентът на работниците в партията трябва да се увеличи поне до 30–35 на сто, и то главно из средата на индустриалните и строителните работници (сега партийците индустриални работници съставят 40 на сто, занаятчийските – 16 на сто, селскостопанските – 12 на сто, общи работници – тук влизат и строителните работници – 32 на сто от общия брой работници-партийни членове).

Селският състав на партията може да се прецени като удовлетворителен. От всички партийци-селяни – 11 на сто са членове на трудовокооперативните земеделски стопанства, 57 на сто са бедни селяни и 32 на сто са средни селяни.

По възраст членовете на партията се разделят както следва: до 20 години – под 1 на сто, от 20 до 30 години – 25 на сто, от 30 до 40 години – 39 на сто, от 40 до 50 години – 25 на сто, от 50 до 60 години – 8 на сто и над 60 години – 2 на сто. Това показва, че възрастният състав на партията е доста солиден. Необходимо ще бъде в бъдеще да се засили работата сред младежта за привличане на най-добрите и активни младежи в партията.

Разпределението на партийните членове по образование дава следната картина: неграмотни 7 на сто, първоначално образование 45 на сто, прогимназиално 30 на сто, непълно средно 6 на сто, средно 7 на сто, полувисше 2 на сто и висше 2.51 на сто. Сравнително големият брой (31 хиляди) неграмотни партийни членове, които идват главно из средата на националните малцинства (турци, цигани и др.) в Родопските околии, Лудогорието и Добруджа, поставя пред партията остро задачата да вземе срочни мерки за час по-скорошното ликвидиране неграмотността сред партийците и да се освободим всички от досегашното заблуждение, че у нас почти нямало неграмотни, когато, както виждате, между членовете на партията, като авангард на нашия народ, има 31,000 членове, които са неграмотни, като турци, цигани и пр. Значителният брой слабограмотни (главно в селата) трябва да ни накара да се погрижим за издаване политически буквар и редица популярни брошури, напечатани с едър шрифт и на общодостъпен език. Голяма роля придобива също така колективното четене на вестниците с разясняване и обсъждане на прочетеното, както и радиофицирането на страната.

Неудовлетворителен е също така процентът на жените в партията – само 13 на сто. При това от всичките жени-партийки работничките съставляват само 18 на сто, срещу 44 на сто селянки, 16 на сто служащи, 19 на сто домакини и 3 на сто учащи се. Слабото участие на жените в партията и особено на жените-работнички с нищо не може да се оправдае, като се има предвид огромната политическа и обществена активност, която проявяват трудещите се жени, и голямата роля, която играят работничките в развитието на ударничеството и социалистическото съревнование. То може да се обясни само с подценяването, което нашите партийни организации проявяват към работата сред жените и особено сред работничките, и с неумението да се облекчи влизането и задържането на жените в партията, като се има предвид, че освен с работата в предприятията, учрежденията и в масовите организации те са обременени още и с не малко домашна работа. Заседателщината, честите и дълги като велики пости събрания (оживление), претоварването на жените-активистки с работа, еснафското отношение към жената, което продължава даже у мнозина партийци, и най-сетне известен остатък от чувството на непълноценност у самите жени, резултат на вековното робство на жената, стеснение и неувереност дали ще може да се справи с изискванията на партийното членство – това са най-големите пречки за увеличаване броя на жените в партията. Неудовлетворителното участие на работничките в партията е онова слабо звено, укрепването на което ще ни донесе едновременно увеличаване броя на жените-партийки и подобряване социалния – работническия – състав на партията.

Характерен за силата на партията и широкия размах на нейната работа е количественият и качествен състав на нейния ръководещ кадър. Докато в най-добрите си времена преди 1923 г. партията не е надвишавала 40 хиляди члена, сега само членовете на партийните комитети в цялата страна надхвърлят 46 хиляди души. От тях 3,558 са бивши партизани и политзатворници. С партиен стаж повече от 20 години са 676 души, от 10 до 20 години – 2,536 души, от 5 до 10 години – 3,415 души, от 3 до 5 години – 22 хиляди души и под 3 години 17 хиляди души (последните са главно в ръководствата на първичните партийни организации). От това се вижда, че оплакванията, които все още се чуват, че старите партийци били пренебрегвани при избиране на ръководствата, не са съвсем оправдани.

Низовата организационна мрежа на партията обхваща почти всички населели пунктове в страната и е свързана с всички трудещи се категории от нашия народ. Ние имаме 4,900 селски териториални първични партийни организации, 878 градски териториални, 854 организации по предприятия, 811 учрежденски, 209 организации в трудовокооперативни земеделски стопанства, 16 в МТС, 13 в ДЗС, 89 при трудовопроизводителни занаятчийски кооперации, 120 транспортни, 49 минни, 23 строителни и 91 в учебни заведения – всичко 8,053 първични партийни организации. Това е огромно завоевание на нашата партия. Първичните партийни организации обаче тепърва има да се укрепват, за да станат истински ръководители и организатори на масите. Голямата задача сега е не толкова да се увеличава численият състав на партийните организации, колкото да се издигне качеството на тяхната работа. Силата и влиянието на партията зависят не само от количеството на нейните членове, но преди всичко от тяхното качество, от тяхната марксистко-ленинска подготовка, от тяхната преданост към делото на партията и социализма, от тяхното умение да се свързват с масите, да ги активизират и ръководят за изпълнение на поставените от партията и правителството общонародни задачи.

От тая гледна точка положението в партията далеч не може да се смята напълно удовлетворително. Както беше изтъкнато от XVI пленум на ЦК, в партията има не малко такива членове, които всъщност биха могли да бъдат само кандидати за партийни членове. В живота на партийните организации вътрешнопартийната демокрация все още не се намира на нужната висота. Критиката и самокритиката, без оглед на лицата, още не е станала напълно основна движеща сила на партийното развитие отгоре додолу. Ние още не сме се простили окончателно с методите на командването на партийните организации и не всякога умеем да развиваме и да се вслушваме в колективния ум и опит на партията. Партийните ръководства още не са организирали своята работа навсякъде върху почвата на пълната колегиалност.

При това ние често забравяме гениалната мисъл на Владимир Илич Ленин, че решаващо значение за здравината и успехите на партията имат преди всичко две неща: подборът на хората (кадрите) и проверката на изпълнението. Ние така също не отчитаме достатъчно в нашата практика това, което ни е многократно подчертавал и подчертава др. Сталин, че кадрите решават успеха на делото.

Може да се каже положително, че в нашата партия няма организирани десничарски или левичарски групи или фракции. Партията такива фракции не търпи и няма да търпи. (Ръкопляскания.) Но десничарски или левичарски проявления на отделни партийци в нашата партия все още има не малко. Извън ония случаи, които по-рано посочих, не са единични и такива случаи, когато партийци се огъват пред трудностите, готови са да капитулират пред съпротивата на класовия враг, а други не се считат с никаква партийна и държавна законност, не признават никакви етапи в развитието, не разбират народната демокрация и Отечествения фронт като своеобразни пътища, които правят възможно по-безболезненото отиване към социализма, а прикрити зад гръмки „революционни“ демагогски фрази, на дело затрудняват развитието към социализма.

Правилността на генералната линия на партията за ликвидиране на капиталистическата система и построяване социализма в нашата страна посредством непримирима класова борба против капиталистическите елементи и плановост в народното стопанство не се оспорва в средата на нашата партия от никого. Тя е общопризната и твърдо се провежда на практика.

Можем ли обаче със спокойна съвест да кажем, че в нашата партия има пълно единодействие отгоре додолу. За жалост, не можем да кажем! За да достигнем такова единодействие, трябва още много и сериозно да поработим. Не са редки случаите, когато решенията на ЦК се приемат само формално, а на дело се провеждат долу съвсем по своему, изопачено. Все още се намират в вашата партийна среда „велможи“, „губернатори“ и „губернаторчета“ (смях), които, опирайки се на своите действителни или мними заслуги в миналото и на постовете, които заемат, не се считат с никакви закони и разпоредби и действат по свое усмотрение или произвол. Все още има дърдорковци, фантазьори и честолюбци, хора с големи и болни амбиции, които претендират, че всичко знаят и могат, а нямат умението, нито трудолюбието да работят и ръководят системно и оперативно и да докарат започнатото дело докрай. Това са хора, които не обичат да се учат и са в състояние да погубят всяко живо, полезно дело на партията.

Срещу всички подобни нездрави проявления и елементи партията безпощадно трябва да се бори и словом, и делом, с разясняване и поправяне на заблудилите се, но и с безцеремонно отстраняване на непоправимите от техните постове, даже от редовете на партията. (Продължителни ръкопляскания.) Партията ще се чисти от набедени комунисти, които са влезли в нея по недоразумение (оживление) или с кариеристични, користни цели. Ние ще работим с всички сили за създаването на онова болшевишко единодействие отгоре додолу, което е основният залог за успеха на нашето велико дело.

За да се заздравява постоянно и неуклонно нашата партия, трябва преди всичко да се направи следното:

  1. Да се прочистят партийните организации от вражески, кариеристични и случайни елементи, които са навлезли в техните редове.
  2. При приемането на нови членове и на кандидати в партията да се прави строг подбор на желаещите да встъпят в нейните редове и да се регулира нейният социален състав, като строго се спазва партийният устав и систематически се увеличава работническият елемент в нея.
  3. Да се развива по-нататък вътрешно-партийната демокрация, като се ликвидира напълно с остатъците от командването. В партийните ръководства и организации колективно да се обсъждат и решават въпросите на партийната работа. Да се възлагат конкретни задачи на всеки партиен член и да се следи за тяхното изпълнение. Да се насърчава здравата критика и самокритика в партията, да се повдига общата активност на партийните членове, да се укрепва партийната дисциплина и единството в партийните организации.
  4. Да се организира много по-нашироко, отколкото досега системна марксистко-ленинска колективна и индивидуална просвета на всички партийни членове и кандидати. (Ръкопляскания.) Партиен член, който не желае да се учи, не иска да се просвещава и да върви напред в своето развитие, той не е и не може да бъде истински член на нашата партия.

В края на миналата 1947 г. в организационната структура на нашата партия станаха някои изменения. Поради реорганизацията на държавния апарат и премахването на административните области трябваше да се ликвидират и областните партийни комитети. Това беше неизбежна мярка, тъй като нашата партия като ръководна сила в управлението на страната не може да има структура, различна от тая на държавната организация. Ликвидирайки областните партийни ръководства, техните кадри бяха разпределени една част по линията на държавния апарат, в центъра и по места, а другата част – по околийските и градски партийни отечественофронтовски организации за тяхното укрепване.

С премахването на областните комитети ЦК доби възможност да се свърже с – и да ръководи по-непосредствено – 95-те околийски и 7-те градски партийни комитети. Той се запозна по-добре с действителното състояние на околийските партийни организации и може да упражнява по-пряк контрол върху тяхната дейност и да им оказва необходимата помощ. От друга страна, околийските партийни ръководства развиха по-голяма самоинициатива в своята дейност и в тях израснаха кадри, годни самостоятелно да ръководят партийните организации.

Но едновременно с положителните страни на тая реорганизация трябва да се видят и някои нейни сериозни слабости. Някои неукрепнали околийски комитети се оказаха лишени от всекидневната помощ, която получаваха по-рано от областните комитети. ЦК за тях се оказа твърде далеч, а и апаратът при него, вместо да се засили, беше временно отслабен. Трябва да се отбележи, че въпреки взетите мерки в това отношение след XVI пленум апаратът на ЦК все още не е достатъчно укрепен.

Какво трябва да се направи в това отношение?

Първо, необходимо е да се засилят мерките за укрепване на инструкторския апарат при ЦК, да се подобри и засили помощта на последния по отношение на околийските комитети, като самите членове на ЦК и другите ръководни другари отиват по-често в околийските и градските партийни организации.

Второ, да се укрепят околийските комитети, като в тях се издигнат и нови другари от средата на подрастващите партийни кадри от първичните партийни организации, особено от тия в индустриалните предприятия. Проявилите се добре околийски секретари да се задържат по-продължително време като секретари и да се укрепва техният авторитет като местни влиятелни дейци, ползващи се с обичта на населението.

През изтеклите четири години, откакто нашата партия е управляваща, трябваше да се направят размествания на партийните сили, за да се обезпечи партийното ръководство и да се подобри работата в редица важни звена на държавния и стопанския апарат. Така, наложи се да се подберат и да се изпратят в народната армия 3,533 души, в Министерството на вътрешните работи 2,000 души, в Министерството на индустрията 1,010 души, в останалите ведомства общо 5,576 души. Или всичко за ръководна работа в държавния и стопански апарат бяха подбрани, издигнати и изпратени над 12,000 партийни членове. Това никак не беше лека задача и нейното провеждане беше съпроводено с преодоляването на големи и най-различни трудности.

Би трябвало да се очаква, че навлизането на такъв значителен брой комунисти в държавния и стопанския апарат ще допринесе не малко за преодоляване на бюрократизма. За съжаление в редица случаи се получава тъкмо обратното. Забележително е е каква леснота някои наши другари, вместо да изкореняват бюрократизма, сами се превръщат в бюрократи. Очевидно борбата с бюрократизма е дело нелесно. Тя ще изисква много усилия и много настойчивост. За пълното преодоляване на бюрократизма ще бъде необходимо участието на колкото се може по-широки маси в управлението на държавата и в обществения контрол над него. В това отношение значителна роля ще има да изиграят комисиите към разните отдели на народните съвети с широко участие на трудещото се население в тия комисии. А всичко това е свързано с издигане общото културно и политическо равнище на населението. Борбата против бюрократическите извращения и бюрократическото бездушие не бива да слиза от дневния ред на партията. Трябва най-безпощадно да се разобличава и бичува всяка конкретна проява на тоя бюрократизъм.

Ние не бива също така да забравяме, че големите успехи на нашата партия подхранват у известни дейци и звена на партията чувството на самоуспокоявне, самодоволство и главозамайване от успехите. За да може партията правилно да се развива и да изпълни своите предстоящи трудни и сложни задачи, тя е длъжна с всички сили да се бори за преодоляване на тая голяма опасност, против която нашите велики учители Ленин и Сталин неведнъж са предупреждавали комунистическите партии.

И така, другари и другарки, през четирите години народна власт след 9 септември 1944 г. нашата партия израсна и се разви в една първокласна политическа партия, която е решаваща и ръководна движеща сила в строителството на новия живот в нашата страна по пътя на народната демокрация и социализма. Чрез смела болшевишка критика и самокритика партията се бори срещу своите слабости, които са слабости главно на нейния бърз растеж, и се затвърдява все повече и повече като една истинска марксистко-ленинска партия.

Пред своите очи нашата партия има примера на великата Болшевишка партия, от опита на която тя се учи и Централният комитет на която и нейният гениален водач др. Сталин са й оказвали неведнъж незаменима помощ със своите съвети и упътвания. Нашата партия, която участва активно в Информбюро на комунистическите и работническите партии, е горда да се намира във великото семейство на комунистите от целия свят начело с Комунистическата партия на Съветския съюз и гениалния водач на целокупното прогресивно човечество – Йосиф Висарионович Сталин. („Ура“!,   бурни   и   продължителни ръкопляскания. Делегатите стават прави и скандират „Сталин – Сталин!“ „Сталин – Димитров!“.)

Целият опит на международното комунистическо движение потвърждава истината, че не може да бъде истински марксист тоя, който не е истински ленинец, и не може да бъде истински ленинец оня, който не е сталинец!

Аз завършвам политическия отчет на Централния комитет с общия наш партиен призив:

Под непобедимото знаме на Маркс–Енгелс–Ленин– Сталин напред и все напред към социализма, към комунизма!

(„Ура!“, бурни ръкопляскания, всички делегати стават на крака и скандират“Димитров – Димитров!“ и „С Димитров напред!“

Пеят „Интернационала“, „Дружна песен“, „Работници, работнички“ …

„Ура!“, скандиране „Сталин–Димитров!“. Овациите продължават повече от 10 минути.)

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СЛОВО

 

произнесено на 25 декември 1948 г. пред V конгрес на партията след завършване на разискванията по докладите

Другари и другарки делегати,

След всичко това, което се каза досега, аз считам, че мога да се огранича с едно кратко заключително слово.

Както видяхме, разискванията показаха пълното съгласие на конгреса с политическия отчетен доклад на Централния комитет, както и с другите доклади по дневния ред на конгреса и с дадените в тях оценки и изводи, с изложената генерална линия на партията за изграждане икономическите и културни основи на социализма у нас, с набелязаните във връзка с това конкретни задачи на партийната дейност във всички области на нашия обществен, политически, стопански и културен живот. По такъв начин конгресът изрази пълно единомислие и единодушие по основните въпроси на партийната политика. (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Това е без съмнение една от най-важните гаранции за нашите бъдещи успехи.

Изработването на правилна линия на партията и нейното единодушно възприемаме от партийните членове, разбира се, е много съществен факт и фактор. Ние не бива обаче да забравяме ценното указание на др. Сталин, че „добрите резолюции и декларации за генералната линия на партията са само начало на работата, тъй като те означават само желание да се победи, но не и самата победа“.

„След като е дадена – казва др. Сталин – правилната линия, след като е дадено правилното решение на въпроса, успехът зависи от организационната работа за провеждане в живота на партийната линия, от правилния подбор на хората, от проверката по изпълнението на решенията на ръководните органи. Без това правилната линия на партията и правилните решения рискуват да претърпят сериозен ущърб. Нещо повече: след като е дадена правилна политическа линия, организационната работа решава всичко, в това число и съдбата на самата политическа линия – нейното осъществяване или нейния провал.“

За да победи единодушно възприетата от нашия V конгрес генерална линия на партията, необходимо е системна и настойчива борба срещу всички трудности, каквито има не малко по нашия път, за да ги преодолеем, като мобилизираме за тази цел силите на цялата партия на работническата класа, на всички трудещи се, на Отечествения фронт. Необходимо е да организираме все по-активно участие на нови сили в социалистическото строителство; необходимо е да правим постоянен строг подбор на кадрите и издигаме способните да водят борба срещу трудностите, да отстраняваме своевременно негодните, нежелаещите или неспособни да растат и се развиват.

Сега, когато нашата партия стои начело на държавата, когато нейните хора заемат отговорните, ключовите позиции в нея, когато нейният авторитет е пораснал до небивали размери, когато трудещите се в нашата страна изразяват такава готовност да следват нашата партия, нейната генерална линия – както това особено блестящо биде проявено във вчерашната манифестация на софийските трудещи се маси (бурни и продължителни  ръкопляскания), ролята на нашите организации, на техните ръководители е решаваща. Сега нашите партийни ръководители са, които ще носят главната отговорност за всички недостатъци, опущения и грешки. От нашата партия, от работата на нейните кадри ще зависи успешното изпълнение на грандиозната задача за нашите условия, изпълнението на петгодишния стопански план, както и на другите важни решения на конгреса.

В своя доклад аз изтъкнах каква огромна сила представлява нашата партия, на каква широка обществена основа се опира тя, колко здрави и тесни са връзките й със съществуващите масови организации, колко дълбоки корени има нашата партия сред работническата класа, сред трудещите се, сред нашия народ. И ако въпреки наличието на тези колосални възможности, които облекчават нейните успехи, ние имаме не малко недостатъци и слабости, не малко пропуски, затова вината е у нас самите, виновно е преди всичко нашето недостатъчно конкретно оперативно ръководство, виновни сме, че допущаме сериозни слабости в нашата организационна работа.

Ние трябва да ликвидираме час по-скоро изоставането на организационната работа от изискванията на политическата линия и задачите на партията. Трябва да издигнем равнището на организационното ръководство във всички сфери на нашата дейност и особено в народното стопанство до равнището на политическото ръководство, да постигнем това, че нашата организационна работа да осигурява практическото провеждане в живота на политическата линия и решенията на партията.

В това отношение, както вече се подчерта на конгреса, решаващо значение имат подборът на кадрите, проверката на изпълнението на решенията и разгръщането на критиката и самокритиката в партията, на вътрешно-партийната демокрация.

Нашият конгрес свидетелства за несъмнения растеж на партийните кадри, особено на нашите средни кадри, които главно решават успеха на партийната политика във всички области на нашето строителство. Ние трябва да подпомогнем с всички сили по-нататъшния растеж на партийните кадри, като без колебание отстраняваме непоправимите бюрократи и канцеларисти, самозабравилите се велможи, празните дърдорковци, неспособните за оперативна ръководна работа и смело да издигаме на ръководна работа нови кадри, проявили се като способни организатори и оперативни работници. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)

От изключително значение за правилния подбор на кадрите, за техния растеж, за възпитанието им, за своевременното поправяне на грешките и недостатъците в тяхната работа е проверката на изпълнението на взетите решения, проверката на изпълнението на възложените задачи на всеки отделен партиен деятел и ръководещ другар. Няма да бъде никакво преувеличение, ако кажа, че повечето от несполуките и опущенията в нашата работа се дължат на липсата на постоянна и правилно поставена проверка на изпълнението.

Само такава проверка е в състояние да осигури резултатна борба против канцеларщината и бюрократизма, против неспособните да ръководят и организират борбата за провеждане решенията на партията, против всякакви извращения на партийната линия. Затова обаче е необходимо тая проверка на изпълнението да се върши системно, ежедневно, постоянно и да се върши при това от самите ръководители на организациите.

Както констатирахме на XVI пленум на Централния комитет, критиката и самокритиката в нашата партия още не е станала  истинска движеща сила на партийното развитие. В това отношение несъмнено конгресът направи сериозна стъпка напред, особено в разискванията по петгодишния стопански план и по организационните въпроси.

Не мога да не отбележа обаче, другари и другарки, че и тук, на конгреса, недостатъчно се прояви смелостта открито и правдиво да се посочват допуснатите грешки и слабости, да се посочват конкретно техните носители и извършители, да се разкриват причините за тези грешки и слабости, да се изтъкват необходимите начини и средствата за тяхното бързо и успешно преодоляване.

Разгръщането на деловата и градивна критика и самокритика в партията и разкриването на недостатъците в нашата работа трябва да бъде наша постоянна и първостепенна грижа и след конгреса във всички звена на партията отдолу догоре и отгоре додолу. (Бурни ръкопляскания.)

Ние никога не бива да забравяме, че най-голямата премъдрост за истинския комунист се заключава в своевременното, честното и искрено признаване и осъзнаване на сторената грешка, на смелото разкриване на причините, които са породили тая грешка, и на непоколебимата готовност да бъде тя бързо и безпощадно премахната и изправена. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)

В партията и във всички области на нашия живот ние трябва окончателно да се освободим от вредния навик да не посочваме конкретно грешките от страх да не развалим приятелските си или роднински отношения, да не скършим хатъра някому или да не си създадем лични неприятности. Ние трябва безпощадно да бичуваме всяка семейственост при решенията на партийните и държавните въпроси.  (Бурни и   продължителни  ръкопляскания.) Интересите на партията на работническата класа, на народа трябва да стоят по-горе от всякакви подобни еснафски съображения и предразсъдъци. (Ръкопляскания.)

Другари и другарки! Позволете ми още две забележки от принципиално естество във връзка с разискванията и някои постъпили до мен писмени запитвания.

Първо. От това, което аз казах в доклада, че ние не считаме при сегашните наши условия, при развитието на трудовокооперативните земеделски стопанства, национализацията като непременно условие за развитието на селското стопанство, по никой начин не бива да се вади заключение, че е възможно въобще построяването на социализма в село без национализация на земята. (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Ние обаче разчитаме, че чрез постепенното въвличане на бедните и средни селяни в трудовокооперативните земеделски стопанства, с развитието на машинно-тракторните станции, както и чрез забраната на арендата на земята, ограничаване и впоследствие забраняване на покупката и продажбата на земята, намаление и впоследствие премахване на рентата по решение на самите кооперирани селяни, когато условията позволят това, практически въпросът за национализацията на земята ще се разреши, като цялата земя остане във вечно ползване от трудещите се селяни. (Ръкопляскания.) По такъв начин трудещият се селянин, който сега е роб на своето дребно парче земя, ще може да се ползва в най-широка степен от плодовете на земята, които ще бъдат в значителна степен увеличени в резултат на модерното и машинно обработване в едрите земеделски кооперативни стопанства.

Втората забележка се отнася до дадената в доклада характеристика на народната демокрация. Някои другари, които засегнаха в разискванията въпроса за народната демокрация, поставиха или бяха склонни да поставят ударение главно на онова, което отличава режима на народната демокрация от съветския режим, нещо, което може да доведе до неправилни и вредни изводи.

Съобразно марксистко-ленинското положение съветският режим и народнодемократическият режим са две форми на една и съща власт – властта на работническата класа в съюз и начело на трудещите се от града и селото. Те са две форми на пролетарската диктатура. (Бурни ръкопляскания.) Своеобразната форма на прехода от капитализма към социализма у нас не отменя и не може да отмени основните закономерности на преходния период от капитализма към социализма, които са общи за всички страни. Преминаването към социализма не може да се извърши без пролетарска диктатура против капиталистическите елементи и за организация на социалистическото стопанство. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)

Но докато буржоазната демокрация е диктатура на капитала, на едрокапиталистическото експлоататорско малцинство над огромното трудещо се мнозинство, народната демокрация изпълнява функциите на диктатурата на пролетариата в интереса на огромното трудещо се мнозинство (бурни и продължителни ръкопляскания) и осъществява най-широката и пълна демокрация, социалистическата демокрация. (Ръкопляскания.)

От факта на общността между народнодемократическата и съветската власт в главното, в решаващото, в това, че те са власт на работническата класа в съюз и начело на трудещите се, следват много съществени изводи за необходимостта от всестранно изучаване и най-широко използване на великия опит на социалистическото строителство в Съветския съюз. (Ръкопляскания.) И този опит, другари и другарки, съобразен с нашите условия, се явява единственият, най-добрият образец за строителството на социализма у нас, както и в другите страни на народната демокрация. (Ръкопляскания.)

Изказаното пред конгреса от нашия другар Тодор Павлов опасение, че формулировката за нашия народнодемократически режим като форма на пролетарската диктатура можела да насърчи опитите за нарушение на законността, предизвиква голямо недоумение. Подобно опасение е лишено от всяко основание. Народнодемократическата власт, изпълняваща функциите на пролетарската диктатура, по своето същество и характер не може да търпи никакви произволи и беззакония. Тая власт е достатъчно крепка, твърда, за да бъде уважавана и зачитана от всекиго, независимо от положението, което той заема. (Ръкопляскания.)

Другари и другарки! Ние не си правим илюзия – и в нашата партия не ще се намерят сериозни партийни другари, които да си правят подобна илюзия, – че пътят, по който върви нашата партия, ще бъде гладък – гладък като паважа пред Народното събрание или Министерския съвет. (Оживление.) Ние знаем, че тоя път е труден и трънист, но той е единствено спасителен път за работническата класа, за народа, за нашата страна. (Ръкопляскания.)

Ние имаме съзнанието, че много трудности още трябва да преодолеем. Но ние знаем също така – и нашият народ добре знае това, – че нашита партия е доказала, че не се бои от трудности при изпълнението на своята историческа мисия. Нашата партия също е доказала, че умее да преодолява всякакви трудности, колкото и големи да са те и откъдето и да идат те – от нашите вътрешни или външни врагове.

Сега, въоръжена с историческите решения на нашия Пети конгрес, учейки се постоянно и неуморно от великата Болшевишка партия и от нашия общ учител и вожд, гениалния Сталин (мощно и продължително „Ура!“. Всички стават. Бурни и продължителни ръкопляскания. Продължително скандиране „Сталин! Сталин!“, последвано от ново мощно и продължително „Ура!“), не може да има никакво съмнение, че нашата партия начело с един ленинско-сталински – по дух, по твърдост, по желязна дисциплина, по трудолюбие, по безстрашие пред трудностите и опасностите – Централен комитет, който конгресът трябва да избере, ще завърши, ще доведе въпреки всичко до победоносен край започнатото велико дело на построяването на социалистическото общество в нашата страна. (Всички стават. Мощно и продължително „Ура!“. Бурни и продължителни ръкопляскания и продължително скандиране „С Димитров напред!“, последвано от ново мощно и продължително „Ура!“.)

Г. Димитров. Съчинения. Т. 14. София, 1955, с. 219 – 349.

Сподели