Из Политически отчет на ЦК на БРП(к) пред V конгрес на Партията, 19 декември 1948 г.
Ние считаме антифашисткото народно въстание през септември 1923 г., организирано и възглавено от Българската комунистическа партия, като преломен момент в развитието на Партията от теснячеството към болшевизма.
Това, което Комунистическата партия не съумя да постигне по време на кризата, предизвикана от фашисткия преврат, тя се опита да го осъществи по-късно, когато фашисткото правителство хвърли страната в една нова криза, която доведе до Септемврийското въоръжено въстание. Здравото марксическо ядро през август 1923 г., подпомогнато от Коминтерна, удържа връх в ръководството на Партията и наложи една коренна промяна в нейната стратегия и тактика. Партията скъса своята дотогавашна изолация, взе решителен курс за сплотяване на всички антифашистки сили в един блок на трудещите се от градовете и селата, и пристъпи към всестранна подготовка на масите за борба срещу монархо-фашистката диктатура, включително и до въоръжено въстание в името на работническо-селско правителство.
Провеждайки тоя нов курс, Партията сключи съглашение за съвместна борба със Земеделския съюз, опита се да се споразумее с ръководството на Македонската организация, протегна ръка за съвместна борба и на Социалдемократическата партия, чиито вождове я бяха обвързали за колесницата на цанковщината. В сътрудничество със Земеделския съюз тя застана начело на Септемврийското народно въоръжено въстание в 1923 година.
Разбира се, условията, при които стана Септемврийското въстание в 1923 г., не бяха вече така благоприятни както юнските условия. Инициативата беше преминала в ръцете на врага. Но и през септември победата на въстанието беше обективно възможна, реална. Всичко зависеше от енергията, настойчивата смелост и единодушието на Комунистическата партия, на въстаналите маси. Но обстоятелството, че деветоюнската тактика не беше осъзната окончателно като погрешна и вредна тактика във всичките звена на Партията отгоре до долу, че Партията не беше още действително болшевишка партия, както и друг път съм изтъквал, й попречи правилно да организира, да ръководи и да осигури успеха на Септемврийското въстание в 1923 година.
При това септемврийските събития показаха, че в една немалка част от ръководителите на Партията в центъра и по места курсът на решителна, непримирима борба срещу фашизма или съвсем не беше възприет, или беше възприет само на думи, без убеждение и воля за борба, без желание за действителна подготовка на Партията за такава борба. На това именно се дължеше обстоятелството, че тия събития завариха редица партийни организации неподготвени за въстание. По време на въстанието много партийни ръководители по места не се решиха или се оказаха негодни да предприемат каквато и да било акция срещу фашистката власт.
В това именно се състояха главните причини за поражението на въстанието.
Има обаче поражения, които допринасят много за бъдещата победа на освободителното дело на работническата класа. Такъв бе и случаят с поражението на Септемврийското въстание в 1923 година.
Обстоятелството, че Партията застана начело на въстанието, че биде турен край на деветоюнското капитулантство и възприет твърд курс на решителна борба срещу фашистката диктатура, беше от решаващо значение за бъдещето на Партията и на революционното движение у нас.
Септемврийското въстание издълба такава дълбока кървава бразда между народните маси и фашистката буржоазия, която с нищо вече не можеше да бъде запълнена. През целия последвал период фашизмът никога не успя да укрепи своите позиции и да си създаде широка социална база. От друга страна, самоотвержената борба и последователната и неуморна работа на Комунистическата партия за изграждане на единния антифашистки фронт сближиха тясно Партията с народните маси, укрепиха връзките й с тях и създадоха предпоставките за издигането на Партията като действителен вожд на трудещите се от градовете и селата в борбата за демокрация и социализъм.
Това бяха големи завоевания, които легнаха здраво в революционния арсенал на нашата партия.
Кървавият урок, който даде на Партията Септемврийското въстание, потикна решително напред процеса на нейното болшевизиране…
