Георги ДИМИТРОВ
І
Заедно с народите на необятната страна на социализма милиони хора във всички кътища на капиталистическия свят отбелязват с чувство на вълнуваща радост, дълбоко уважение и безкрайна любов деня на шестдесетгодишнината на другаря Сталин.
Милионите работници и трудещи се в капиталистическите страни виждат в Сталин своя близък приятел, мъдър учител и велик вожд. Няма друг човек, който да се ползва с такова непоколебимо доверие и авторитет в редовете на работническото движение, в редовете на трудещите се от всички страни, както нашият Сталин — гениалният продължител на делото на Маркс-Енгелс-Ленин.
Всяко изказване на другаря Сталин жадно слушат и изучават милиони и милиони хора, които се вдъхновяват от неговите думи за героически подвизи и черпят нова увереност в това, че социализмът ще възтържествува в целия свят. С какво се обяснява неизмеримата сила на влиянието на Сталин? Защо трудещите се така го уважават и така го обичат? Затова, защото те знаят, че Сталин няма други интереси освен защитата на интересите на угнетеното и страдащо човечество, няма друг живот освен живота, отдаден за благото на трудещите се. Затова, защото те знаят, че Сталин, цялата негова теоретическа и практическа дейност, целият негов живот са неотделими от социализма, знаят, че под негово водителство съветският народ построи социалистическото общество, превърна вековните мечти на най-добрите умове на човечеството в чудесна действителност на днешния ден. Затова, че в Съветския Съюз те виждат могъща опора на своята освободителна борба, а в Сталин — мъдрия кормчия на страната на победилия социализъм — отечеството на трудещите се от целия свят. Затова, защото те знаят, че Сталин и съветският народ имат единна мисъл и единна воля, поставени в служба на интересите на всичките угнетени, експлоатирани и онеправдани.
Силата на влиянието на Сталин се крие в неговото велико учение, проверено в опита на милионите, в неговата правота, потвърдена от безсмъртни дела. Десетилетия буржоазните учени твърдяха, че социализмът е утопия. Сталин показа на милионите хора социализма, въплътен в живота. Десетилетия идеолозите на буржоазията твърдяха, че селянинът притежава „антиколективистичен череп”, че той никога няма да се помири със социализма. Сталин доказа, че селячеството, ръководено чрез държавата от работническата класа, ще се прикотви завинаги към социалистическия бряг. Социалдемократическите лъжци твърдяха, че до социализма може да се дойде чрез буржоазната демокрация. Сталин доказа, че до социализма народите идват чрез пролетарската диктатура, а буржоазната демокрация открива пътя на капиталистическата реакция и подпалва империалистически войни.
Сега народните маси виждат, че докато капитализмът ги обрича на мизерия, глад, безработица и ги хвърля в кървавия водовъртеж на изтребителните войни, Съветският Съюз под ръководството на Сталин не само предпазва своя сто осемдесет и три милионен народ от въвличане в империалистическата война, но и създава могъща бариера против нейното превръщане в световна касапница.
Милионите хора на труда в целия свят виждат в Сталин, в неговото учение и ръководство, въплъщение на всепобеждаващата сила на Болшевишката партия и на революционната теория на марксизма-ленинизма, въплъщение на всепобеждаващата сила на работническата класа. Оттук тази дълбока идейна убеденост, която движи армията на революционните борци в капиталистическия лагер и настъпателното движение, което не може да бъде спряно с никакви прегради.
ІІ
Работническата класа в капиталистическите страни се учи и ще се учи от Сталин на болшевишко изкуство как трябва да се бори, за да побеждава класовия враг. Неговото учение, проверено и потвърдено от огромния опит на победоносната борба за социализъм, представлява неизчерпаем източник за идейното въоръжаване на целия международен пролетариат.
Челните пролетарии се учат от Сталин преди всичко да разбират изключителната роля, която революционната теория има за освободителната борба на работническата класа.
„Без революционна теория не може да съществува и революционно движение” — това знаменито положение на Ленин другарят Сталин провежда с неотклонна последователност в продължение на цялата своя революционна дейност.
Другарят Сталин в продължение на десетилетия развива, допълва и обогатява марксистко-ленинското учение. Цялата тази гигантска работа на другаря Сталин е олицетворение на творческия марксизъм. Той е непримирим враг на всякакъв догматизъм. Той не търпи прилагането на готови шаблони и замръзнали схеми към конкретните проблеми на класовата борба на пролетариата.
Давайки блестящи образци на съчетаване болшевишката принципност с най-голяма гъвкавост, прилагайки майсторски марксистката диалектика, другарят Сталин неуморно предупреждава против механическото пренасяне опита на едни страни в работническото движение на други страни, в които има други условия. Той изисква всестранен анализ на всяка историческа конкретна ситуация, анализ на разположението на класовите сили, отчитане на национално-специфичното и особеното във всяка страна. Той учи комунистите да строят своята стратегия и тактика върху живата действителност, да виждат в теорията не колекция от отвлечени догми, а ръководство за действие.
Движейки напред марксистко-ленинската теория, другарят Сталин едновременно водеше и води най-непримирима борба против всички опити за опортюнистическо-изкълчване и извращаване на ленинизма.
Предателството в политиката обикновено е започвало с ревизия в теорията. Така беше с опортюнистите от Втория интернационал. Така беше с меншевиките. Така беше с троцкистите, бухаринците, зиновиевците и с другите врагове на партията и на работническата класа. Борбата за чистота на революционната теория, непримиримостта към нейното опошляване и извращаване е неотделима от болшевизма. Вождовете и теоретиците на болшевизма Ленин и Сталин придаваха решаващо значение на тази борба и я водеха неуморно.
С цялата своя дейност другарят Сталин даде ненадминат образец за това, как трябва да се защитава марксизмът-ленинизмът. Тъй както Ленин защити в многогодишна борба марксизма против цялата тълпа „теоретици” на ревизионизма, не им позволи да изтръгнат от марксизма неговата революционна същност, др.Сталин защити марксизма-ленинизма срещу подлите опити на вражеската агентура да изврати това учение и по този начин да обезсили пролетариата.
Неуморната грижа на другаря Сталин за чистотата на революционната теория на работническата класа и нейната разработка има в съвременните условия особено значение. Против тази теория се опълчват сега враговете на работническата класа във всички капиталистически страни. Там, във връзка с империалистическата война и настъплението на световната реакция, е подета бясна кампания против революционния марксизъм, против комунизма. Враговете смъртно ненавиждат марксистко-ленинската теория, защото виждат, че тя овладява масите и става материална сила, защото тази теория показва на трудещите се верния път на борбата против империалистическата война, буржоазната реакция и капиталистическото робство.
Всичко е пуснато в ход от буржоазията с цел да се разоръжи идейно работническата класа. Кръстоносен поход против марксизма обявява църквата, заедно с нея вървят учените лакеи на буржоазията; на тях пригласят агентите на империализма от Втория интернационал; против марксизма водят шумна бездарна кампания специално създадени министерства на пропагандата; опустошават и изгарят произведенията на Ленин и Сталин побеснелите ударни отряди на реакцията.
Но напразни са всички опити на буржоазията, съчетаваща в своя антимарксистки поход тънката измама с грубата полицейска разправа, съблазните със заплахите, подкупа с военните съдилища. Напразни са те, защото съзнателните работници се учат от другаря Сталин на марксистко-ленинска теория, на умението да я отстояват от посегателствата на всички врагове, да я внедряват в широките маси на трудещите се, да я съчетават с практиката на класовата борба и да й осигурят пълно господство в международното работническо движение.
ІІІ
Работниците от капиталистическите страни се учат от другаря Сталин, по-нататък, на разбиране великата, роля на партията на работническата класа, на, изкуството, да я създават и укрепват, да усилват всячески нейната боеспособност и маневреност, да разширяват нейните връзки с работническите маси. Те се учат на болшевишко умение да осъществяват ръководната роля на работническата класа по отношение на всички трудещи се. Забележителното сталинско повествование за славната, героическа история на ВКП(б) съдържа класическа характеристика на значението на партията за делото на работническата класа.
“Историята на партията ни учи преди всичко, че победата на пролетарската революция, победата на диктатурата на пролетариата е невъзможна без революционна пролетарска партия, освободена от опортюнизъм, непримирима по отношение на съглашателите и капитулантите, революционна по отношение на буржоазията и нейната власт”/ „История на ВКП(б).Кратък курс”/.
Строителството, укрепването и всестранното развитие на тази партия, равна на която не знае историята, беше и си остава главната грижа на другаря Сталин.
В течение на десетилетия до Октомврийската революция, в най-тежките условия на царското подполие /нелегалност – бел.ред/ и след това в новата, съветска обстановка, непрекъснато ден след ден другарят Сталин строи, кова и укрепява заедно с Ленин Болшевишката партия. Тази борба за партията не можаха да спрат нито полицейските репресии на царизма, нито преследванията на Временното правителство нито всевъзможните интриги на буржоазията, нито подривната работа на меншевиките, троцкистите и другите агенти на класовия враг.
Ленин и Сталин преодоляха всички прегради, сломиха съпротивата на всички сили на стария свят, защото вождовете на болшевизма се опираха в тази борба на мощта на работническата класа и изразяваха нейното историческо призвание. Не можаха да спрат укрепването и развитието на Болшевишката партия и гнусните, вредителски деяния на троцкистите, зиновиевците, бухаринците, които след смъртта на Ленин с особена ярост се опълчиха против партията и основите на болшевишката партийност.
Сталин разби всичка попълзновения на враговете, отхвърли ги настрана от победоносния път на работническата класа, защити партията, циментира желязното единство на нейните редове и я доведе до най-високите върхове на победите. Той събра в едно целия велик исторически опит от построяването на Болшевишката партия както в епохата на буржоазнодемократическата, така и на социалистическата революция и с този обобщен опит въоръжи международния пролетариат. В сталинското „Заключение” на „Краткия курс по история на ВКП(б)” с пределна яснота, дълбочина и точност е изразено това, което е била и е партията на болшевиките, служеща за образец на пролетарските партии в капиталистическите страни.
В зората на зараждането на болшевизма Ленин издигна своя знаменит тезис за значението на организираността за работническата класа. „Пролетариатът — учеше той — няма друго оръжие в борбата за власт освен организацията”. Тази организираност на пролетариата е въплътена преди всичко в неговата партия. Партията е негов преден отряд, негов боеви щаб, без който е невъзможно събирането силите на пролетариата, създаването на неговите мощни класови организации, осигуряването съюза на работническата класа с тружениците от града и селото за постигане на победата. Затова най-главната, основна задача, задача от първостепенна важност за работническата класа в капиталистическите страни се явява изковаването на действително революционни партии, партии от нов тип.
Какво е нужно, за да се изковат такива партии? Нужна е неотклонна борба за болшевизирането на комунистическите партии. Другарят Сталин, изхождайки от историческия опит на Болшевишката партия, от една страна, и отчитайки цялото своеобразие на условията, при които се развива комунистическото движение в капиталистическите страни, от друга, показва в какво е същината на болшевизацията и как трябва да се осъществява тя.
„За да се проведе болшевизацията — казваше др.Сталин в 1925 г. — необходимо е да се изпълнят някои основни условия, без които е изобщо невъзможно болшевизацията на компартиите.
1. Необходимо е партията да гледа на себе си не като на придатък към парламентарния избирателен механизъм както всъщност гледа на себе си социалдемокрацията, и не като на безплатно приложение към професионалните съюзи, както понякога твърдят някои анархосиндикалистки елементи — а като на висша форма на класовото обединение на пролетариата, призвана да ръководи всички останали форми на пролетарските организации от профсъюзите до парламентарната фракция.
2. Необходимо е партията, особено нейните ръководни елементи, да овладеят напълно революционната теория на марксизма, неразривно свързана с революционната практика.
3. Необходимо е партията да изработва лозунгите и директивите не въз основа на заучени формули и исторически паралели, а в резултат на старателен анализ на международните и вътрешни конкретни условия на революционното движение, пра задължително вземане предвид революционния опит на ВСИЧКИ страни. :
4. Необходимо е партията да проверява правилността на тези лозунги и директиви в огъня на революционната борба на масите.
5. Необходимо е цялата дейност на партията, особено ако в нея още не са изживени социал-демократическите традиции, да се преустрои на нови революционни начала, и то така, че всяка стъпка на партията и всяка нейна проява естествено да водят към революционизиране на масите, към подготовка и възпитание широките маси на работническата класа в духа на революцията.
6. Необходимо е партията в своята работа да умее да съчетава най-високата принципност (да не се смесва със сектантството!) с максимума връзки и контакт с масите (да не се смесва с опашкарството!), без което е невъзможна за партията не само да учи ма¬сите, но и да се учи от тях, не само да води масите и да ги издига до равнището на партията, но и да се вслушва в гласа на масите и да отгатва техните наболели нужди.
7. Необходимо е партията да умее да съчетава в своята работа непримиримата революционност (да не се смесва с революционния авантюризъм!) с максимум гъвкавост и способност за маневриране (да не се смесва с приспособленчеството!), без което е невъзможно за партията да овладее ВСИЧКИ форми на борбата и организацията, да свърже всекидневните интереси на пролетариата с основните интереси на пролетарската революция и да съчетава в своята работа легалната борба с нелегалната.
8. Необходимо е партията да не скрива своите грешки, да не се бои от критика, да умее да подобрява и възпитава своите кадри въз основа на собствените си грешки.
9. Необходимо е партията да умее да подбира в основната ръководна група най-добрите елементи на челните борци, достатъчно предани, за да бъдат истински изразители на стремежите на революционния пролетариат, и достатъчно опитни, за да станат действителни водачи на пролетарската революция, способни да прилагат тактиката и стратегията на ленинизма.
10. Необходимо е партията систематически да подобрява социалния състав на своите организации и да се чисти от разлагащи опортюнистически елементи, поставяйки си като цел достигането на максимална монолитност.
11. Необходимо е партията да изработи желязна пролетарска дисциплина, израснала въз основа на идейната сплотеност, яснота на целите на движението, единството на практическите действия и съзнателното отношение към задачите на партията от страна на широките партийни маси.
12.Необходимо е партията систематически да проверява изпълнението на своите собствени решения и директиви, без което последните рискуват да се превърнат в празни обещания, които могат само да подкопаят доверието на широките пролетарски маси към нея.
Без тези и подобни на тях условия болшевизацията е празен звук.” /И.В.Сталин, „Съчинения”, т.7, стр.33-35/.
Тези сталински условия за болшевизацията изиграха и играят огромна роля в развитието и укрепването на международното комунистическо движение. Тяхното значение може да се сравни с ролята, която изиграха в историята на Болшевишката партия знаменитите Ленински трудове „Какво да се прави?” и „Крачка напред, две крачки назад”.
Значението на тези забележителни положения на другаря Сталин неизмеримо пораства в сегашната обстановка. То пораства по силата на това, че в условията на избухналата империалистическа война и на свирепстващата световна реакция се извършват огромни размествания в международното работническо движение, от които произтичат нови и сложни задачи пред комунистическите партии. То пораства затова, че вследствие предателството на социалдемократическите лидери милионите социалдемократически работници се намират на кръстопът, най-добрата им част все повече осъзнава необходимостта от борбата рамо до рамо с комунистите и от болшевишкото умение на комунистите зависи в значителна степен по-скорошното осъществяване боевото единство на работническата класа. Значението на сталинските положения пораства затова, те пред комунистическите партии се изправя особено остро неотложната задача за изтласкване агентите на буржоазията из редовете на работническото движение с цел решително да се насочи то по пътя на действително пролетарската политика.
Учейки се от другаря Сталин, комунистическите партии в капиталистическите страни достигнаха не малко в своето болшевизиране. Те израснаха идейно, политически и организационно, проведоха голяма работа по очистване от чуждите опортюнистически елементи, укрепиха монолитността на своите редове и, както показаха последните събития, издържаха сурова проверка, не се отклониха от правилния път. Но те чувстват и съзнават, че още много и много не им достига, за да бъдат истински болшевишки партии.
И комунистите неуморно, още по-усилено ще работят, за да осъществят в практиката на комунистическото движение сталинските принципи на болшевизацията, без които е невъзможно осигуряване победата на работническата класа.
ІV
Съзнателните работници в капиталистическите страни се учеха и се учат от др.Сталин на това как трябва по болшевишки да водят борбата против влиянието на буржоазията и на нейната агентура в редовете на работническата класа. Своевременно да се разкрият носителите на това влияние, да се установят каналите на неговото проникване, да се смъкне маската от хората, обличащи се в тогата на „приятели” на пролетариата, безпощадно да се разобличат те, да се парализират гибелните последствия от тяхната разлагаща работа — от това е жизнено заинтересована цялата работническа класа.
Историята на работническото движение във всички страни свидетелства, че буржоазията наред с прилагането на открито насилие, широко използва методите на разлагане редовете на работническото движение отвътре. Тя привлича, подкупва, развращава по различни начини тези дейци на работническото движение, които са жадни за ласкателства, за евтина популярност, за всякакъв вид материални подаяния; тя ги допуска в своите приемни, на своята маса, разпалва тяхното тщеславие, ласкае ги и ти хвали за всяка извършена подлост. Тя подхранва работническата аристокрация, отглеждана за сметка на колониалната свръхпечалба. Наред с това тя промъква посредством органите на своята държавна власт шпиони и провокатори, старае се да ги издигне на ръководни постове, възлагайки им задачата систематически да дезорганизират работническото движение и да го задържат в състояние на разцепление и безсилие. Освен това работническата класа, както е известно, не е отделена със стена от останалите слоеве на населението, в нейните редове постоянно се вливат пришълци от дребнобуржоазните слоеве.
Вследствие на всичко това в работническото движение проникват непролетарски влияния. Това намира своя израз в идеологията и политиката на организациите и партиите, действащи в редовете на работническата класа. Без борба против буржоазното влияние и буржоазната агентура в работническото движение са невъзможни нито защитата на всекидневните нужди и интереси на пролетариата, нито постигането на крайните цели на неговото движение.
Главен канал на влиянието на буржоазията в работническата класа беше и си остава в капиталистическите страни социалдемократизмът.
Социалдемократизмът в областта на теорията е или опошляване, извращаване на марксизма, или направо циничното му отричане, открито скъсване с марксизма и преминаване върху идеологическите позиции на буржоазията. Социалдемократизмът на практика е политика на примиряване класовите противоречия на буржоазията и пролетариата, политика на класово сътрудничество между тях и на подчиняваме интересите на пролетариата на интересите на буржоазията. Социалдемократизмът е отрицание на здравата, сплотена пролетарска партия, способна да поведе работническата класа на решителна борба с капитализма. Социалдемократизмът е насаждане на организационна разпуснатост в редовете на пролетарските организации, разкол на работническото движение. Социалдемократизмът е отрицание на пролетарския интернационализъм, маска за прикриване на буржоазния шовинизъм в редовете на работническата класа. Социалдемократизмът е най-гнусното и отровно оръжие на империализма в клеветническата кампания против со¬циалистическата страна.
Целият опит на международното работническо движение нагледно илюстрира тази пагубна роля на социалдемократизма. В сегашния исторически момент социалдемократизмът и неговите носители са това оръжие в ръцете на буржоазията, с помощта на което тя се старае да отклони работническата класа от нейния революционен път, да постави нейните организации в служба на престъпната, империалистическа война и контрареволюционния поход против великата страна на социализма.
Докато Съветският Съюз се стреми към прекратяване на престъпната империалистическа касапница, докато съзнателните пролетарии се опълчват против нея и високо издигат знамето на пролетарския интернационализъм, апостолите на социалдемократизма, лидерите на Втория интернационал — всички тези блумовци, ситриновци, танеровци, сандлеровци са най-яростни подпалвачи на война и най-злостни подстрекатели на антикомунистическата и антисъветска кампания. Заедно със своята империалистическа буржоазия, вкупом с финските белогвардейци, с кървавия палач Манерхайм те излизат против финския народ, против неговата демократическа република и против Съветския Съюз. Служейки със сърце и душа на своите империалистически господари, те беснеят против комунизма, настояват за забраняване на комунистическите партии и на комунистическия печат, организират полицейски погроми и искат затвори, концентрационни лагери за комунистите. Няма такива престъпления, няма такава подлост, които прогнилата до мозъка на костите си върхушка на социалдемокрацията не би пуснала в ход против революционното движение, против страната на социализма.
Социалдемократизмът, започнал с ревизия на марксизма, стигнал до пълното му отрицание, служил десетилетия като инструмент за деморализация и дезорганизация на работническото движение, сега се превърна в оръдие за потъпкване на работническата класа, в оръдие на реакцията, на империалистическата война и контрареволюционния поход против страната на социализма.
Международният пролетариат е задължен на другаря Сталин за това, че той в продължение на десетилетия, водейки непримирима борба против социалдемократизма, разкри неговите социални корени, причините на неговото влияние, набеляза начините и средствата за неговото преодоляване и изкореняване. В деня на десетата годишнина на Октомврийската революция другарят Сталин писа:
„Сегашният социалдемократизъм е идейна опора на капитализма…Невъзможно е да бъде разбит капитализмът, без да бъде разбит социалдемократизмът в работническото движение”.
Правотата на този дълбок извод на др.Сталин се потвърждава от целия опит на работническото движение в капиталистическите страни. Този извод усвояват сега и социалдемократическите работници, всред които все по-силно, расте възмущението от предателската политика на техните вождове. Борбата за освобождението на измамените работници от разлагащото влияние на социалдемократизма, въвличането им в съвместни действия с комунистическите работници, борбата за окончателното изкореняване на социалдемократизма в редовете на работническата класа — това е една от най-важните задачи на комунистическите партии. И на изкуството за успешно разрешаване на тази задача те се учат и ще се учат от др. Сталин.
V
За международната работническа класа другарят Сталин е пролетарски вожд, идеално въплътил в своето лице всички най-хубави черти, свойства и качества, присъщи на тази класа, която е призвана от историята да преобразува света.
Сталин е най-добрият изразител на пролетарския интернационализъм. Цялата дейност и учение на Сталин, както дейността и учението на Маркс, Енгелс, Ленин, открай докрай са пронизани с пролетарски интернационализъм.
Сталин е интернационален, както е интернационална работническата класа. Сталин е интернационален, както е интернационален болшевизмът. Сталин е интернационален, както е интернационално марксистко-ленинското учение, показващо пътя за освобождение на всички екс¬плоатирани и угнетени на земното кълбо. Теоретическата и практическа работа на Сталин обхваща интересите на работниците от всички страни, от всички народи, от всички раси.
Другарят Сталин води най-непримирима борба с национализма и шовинизма, усилено разпалвани от буржоазията и нейните идеолози. Както и Ленин, той възпитаваше и възпитава международния пролетариат и трудещите се в Съветския Съюз в дух на пролетарски интернационализъм. Той учи, че победата на социализма в Съветския съюз е могъща подкрепа за освободителното движение на трудещите се в капиталистическите страни. Той учи съветския народ, че тази победа би била невъзможна без поддръжката на международната работническа класа. Той учи, че успехите на народите на СССР засилват по¬зициите на трудещите се в капиталистическите страни в тяхната борба против експлоататорите. Той учи, че борбата на трудещите се от капиталистическите страни облекчава движението на Съветската страна напред по пътя към комунизма. Този дълбок пролетарски интернационализъм на другаря Сталин работниците от капиталистическите страни чувстват всекидневно. Те виждат в Сталин не само вожда на народите на Съветската страна, но и вожда на целия международен пролетариат, посветил целия свой живот за осъществяване на неговите заветни надежди и въжделения.
Делото на международното комунистическо движение е неразривно свързано с името на другаря Сталин. С неуморната си работа за създаване на Болшевишката партия, с многогодишната си принципна непримирима борба против опортюнизма в Русия и на международната арена, с по-нататъшното развитие на марксизма съобразно новите условия на класовата борба, с осигуряване победата на великата социалистическа революция в СССР, Ленин и Сталин положиха основите на Комунистическия интернационал. Комунистическият интернационал се строеше, водеше и води своята борба върху основата на тяхното велико учение. В цялата своя дейност той се ръководи от примера на борбата на изкованата от тях славна Болшевишка партия. Комунистическия интернационал е интернационал на Ленин-Сталин, тъй както първият интернационал беше интернационал на Маркс-Енгелс.
Социалдемократическите лакеи, опитвайки се да уязвят комунистите, често ни наричат „сталинци”. Но ние, комунистите, се гордеем с това почетно звание, както се гордеем със званието ленинец. За пролетарския революционер няма по-голяма чест от това, да бъде истински ленинец, истински сталинец, да бъде докрай верен последовател на Ленин и Сталин. И няма по-голямо щастие за комунистите от това, да се борят под ръководството на великия Сталин за тържеството на справедливото дело на международния пролетариат.
Не всекиму е дадено да бъде сталинец. Почетното звание ленинец-сталинец трябва да се заслужи с болшевишка борба и твърдост, с беззаветна преданост към делото на работническата класа. Всекидневно расте, шири се и се издига във всички краища на земята ленинско-сталинската гвардия от борци на пролетариата, представляваща златния фонд на световното работническо движение. Само тя, а не презрените социалдемократически лакеи на империализма, изразява интересите и нуждите на работническата класа, и тази славна гвардия ще доведе международния пролетариат под знамето на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин до победа над силите на стария свят.
Но болшевиките знаят, че победата никога не идва сама, че е необходимо тя да се подготви и извоюва. Да се учим от Сталин на творчески марксизъм, да се учим от Сталин да строим Болшевишка партия, да се учим от Сталин да заздравяваме връзките с масите при всякакви условия, да се учим от Сталин на борба против социалдемократизма, да се учим от Сталин на революционна смелост и революционен реализъм, да се учим от Сталин да бъдем безстрашни в боевете и безпощадни към класовия враг, да се учим от Сталин с непреклонна воля да преодоляваме всякакви трудности и да побеждаваме врага, да се учим от Сталин да бъдем верни докрай на делото на пролетарския интернационализъм — това е най-важното условие за подготовката и завоюването на победата на работническата класа.
2 декември 1939г.