Владимир Илич Улянов – Ленин
Ленин умря. Ако не е безсмислица да се каже “умря” за един необозримо голям човек – един човек, който е обезсмъртил себе си още в дните на земния свой живот; възвисил целия свой облик сред лъчезарието на митологията.
Превърнат в мит, съзерцаван с пламенен трепет от милиони и милиони черни човешки същества, обкръжен със сиянието на светец – днес са излишни повече думи за него: нито биография, нито критика на неговите дела. Митологичните образи нямат биография. Делата на бъдещето ще бъдат присъда за неговите дела.
Днес ний – всички: и врагове, и поклонници – знаем едно само: Ленин бе един от ония човеци – титани на историята, които се раждат по един в хиляда години. Твърде голям – за да бъде обхванат с обикновен човешки поглед; твърде бляскав – за да не изчезне в неговия блясък всяка написана днес буква. Титан, който налага мълчание.
сп. “Пламък”, г. 1, кн. 2, 15 февруари 1924 година, Подпис: “Пламък”