Представяме ви интервю с Харпал Брар – основателят на Комунистическата партия на Великобритания (марксисти-ленинисти). Интервюто е направено от Кеворк Алмасян за медията “Syriana analysis” през август 2023 година. В него се засягат важни въпроси като: борбата срещу империализма в Африка и Близкия Изток; ролята на Русия и Китай в отслабването на Запада; кое е различното и общото между колониализъм и неоколониализъм; ролята на десните популисти в Западна Европа. Отговори на тези въпроси по нашето съвремие Харпал Брар дава от гледна точка на научния социализъм. Разработките и анализите на Комунистическата партия на Великобритания (марксисти-ленинисти) са ценен принос към революционното движение.
Здравейте! Вие сте с медията “Syriana analysis”, аз съм Кеворк Алмасян. Днес наш гост е Харпал Брар – британско-индийски писател и журналист, основател и бивш председател на Комунистическата партия на Великобритания (марксисти-ленинисти). Радвам се, че сте тук. Ще чуем Вашата оценка за случващото се в Африка, за военните преврати срещу колониализма и неоколониализма. Нека погледнем към военната ситуация и дадем обяснение за случващото се там. Благодаря, че днес сте наш гост!
Харпал Брар: Благодаря, че ме поканихте! За мен е чест да разговарям с Вас.
Кеворк Алмасян: За мен също е чест. Започваме с Либия – през 2011 г. коалиция, начело с НАТО, свали Муамар Кадафи от власт. Те го убиха по брутален начин. Спомням си, че това събитие преди 12 години силно ме засегна. Няколко години по-късно от документите на “Уикилийкс” научихме каква е била една от главните причини за унищожението на Либия от НАТО. Това е предложеният от Кадафи план за общоафриканска валута, която да е обезпечена със злато. Сега 12 години по-късно в областта Сахел на Африка стават военни преврати. Ръководителите им се обявяват за икономическа независимост от неоколониализма. Как тези действия са вдъхновени от идеята на Кадафи за африканско икономическо единство? Каква е разликата между колониализма и неоколониализма?
ХБ: Либия направи много неща, които в очите на империализма бяха недопустими. Ти спомена едно от тях – нова валута, която щеше да бъде извън доминацията на американския долар. Кадафи направи и много други неща. Например, той оказа помощ на африканските държави, включително в телекомуникационната област. Той използва значителните залежи на петрол и други ресурси, за да изгради благоденствие за своя либийски народ. Това беше политика в полза на обикновения либиец. Либиецът получи дом, телефон, кола и възможност да учи в университети в чужбина. Обучението се покриваше от държавата. Спомнете си и това. Кадафи в един период оказваше помощ на ирландската организация ИРА в борбата й за Северна Ирландия. За Великобритания и нейния империализъм това е немислима провокация. Те бяха бесни. Неговата политика за възход на либийския народ доказа, че африканските народи не са обречени на мизерия по Божията воля. Напротив, Африка е много богата на всякакви минерали и суровини континент. Демократична република Конго е добър пример за това. Но какво получи народът на Конго за своите богатства от Запада? Той получи милиони от своите съграждани убити. Като се започне с белгийския крал Леополд, който уби 10 милиона конгоанци. После дойде освобождението на страната, на власт беше героят Патрис Лумумба. Западът не можеше да търпи този антиимпериализъм. Те убиха Лумумба и сложиха своето протеже Мобуто, който ограби страната. В замяна самият той получи няколко милиарда долара. А Либия е блестящ пример как биха могли да се развиват африканските държави. И как могат да си взаимодействат. Ето затова Либия стана мишена на империализма. Както ти каза, те убиха Кадафи брутално. Ето това е техният международен ред, основан на ясни правила. Те това наричат демокрация и свобода. Излиза, че никое правителство не може да бъде на власт, ако няма одобрението на англо-американския империализъм. Така притиснаха много държави с икономически санкции, военен шантаж и неравностойни търговски споразумения. На народите им дойде до гуша. И нарасна броя на държавите, които отказват да държат националните си резерви в необезпечените американски акции. Това е удар по доминацията на долара по света. Империализмът копае собствения си гроб. Те спечелиха безброй врагове по света. Мао Дзедун добре описа тази ситуация с империализма. Положението е като на пожарна команда насред град, в който избухва пожар на едно място, а после се разпалват още и още в други точки. Ако хората по света осъзнаят това, а те все повече го разбират, то империализмът няма шанс. Независимо от всичките оръжия, които има. Защото накрая решаващи за изхода на борбата и войната няма да бъдат само оръжията. Решаващ ще е духът, вярата в борбата. Да вземем примера със Сирия. Ако не беше нейната убеденост как щеше да се изправи срещу мощта на империализма на САЩ? Сирия успя да влезе в тази борба, защото имаше подкрепата на своя народ. Въпреки всички лъжи, че управлението е в изолация, понеже мнозинството сирийци не го подкрепяли. Спомнете си. В армията мнозинството войници по убеждения бяха не алевити, а сунити мюсюлмани. Да, но въпреки това те напълно подкрепиха своето правителство. Това стана, защото властта защитава правото на народа да живее в една независима държава. С независима икономика, която да не е подвластна на империалистите. Имайте предвид, че президентът Башар Асад можеше да стане любимец на Запада. Само трябваше да каже “добре, ще направим всичко, каквото поискате от нас”. Какво заяви президентът на САЩ по това време? Заяви, че ще оставят Сирия на мира, ако тя прекъсне взаимоотношенията си с Иран. А сирийско-иранските отношения са грижливо изграждани години наред още преди Асад. Тези отношения между Иран и Сирия са в момента стълбът на цялото движение за независимост в Близкия Изток. Това ние следва да подкрепяме. Ако бяха успели да свалят сирийското управление, щяха да видят сметката на всичко останало. Вижте какво става с емиграцията! Емиграция от много държави, която преминава през Либия – тази държава вече не съществува. Превърнаха я в провалена държава. Тя не се провали сама по себе си, а беше провалена от империализма. Така стотици хиляди бежанци се запътиха към Запада. Тук възниква друг проблем. Както ти знаеш, в Германия има антиемигрантски настроения. Двойната игра. Един път ги приветстват за да станат евтина работната ръка, един път десните движения правят шествия да ги изгонят. И уж, за да ги усмирят, създават пропаганда срещу тях. Отделно, държави, които видяха какво се случи с Либия, си направиха изводите да не повтарят този сценарий. Кадафи допусна една сериозна грешка – той позволи Либия да се разоръжи. Отказаха се от ядрената си програма. Повярваха на лъжите и обещанията на империалистите. И в момента, в който империализмът се почувства силен, ги нападна. Същото се случи с Ирак. Затова малка по население страна като Корейската народнодемократична република (КНДР) заявява: ние никога няма да се разоръжим. Корея не позволява да се поставя под въпрос ядрената й програма. Ако искате преговори, казва тя, нека те да бъдат за нормализиране на отношенията. Но първото условие за това е – САЩ да изтеглят военните си сили от Южна Корея. И заявяват – престанете да ни заплашвате постоянно и всекидневно.
Народите се учат на това. Сирийците научиха как да се държат. Още повече, че те се противопоставят на ционисткия режим в Израел. А ционистите са проект на империализма. Вижте какво се случва с палестинските земи и народ, съществуващи там от хиляди години. Земите им биват откраднати от европейските евреи в името на създаването на еврейска държава. Историята ни показва, че съществуването на нито една държава не е осигурено. Историята на всяка страна показва, че в даден период там са живели други народи. Ако проследите Ирак – там са били монголите. Е, означава ли това, че съвременна Монголия може да има претенции към тях или към Сирия? Такава претенция ще бъде посрещната с насмешка. Да, но в случая с Израел те си позволяват това, защото зад гърба им стоят големите империалисти.
КА: Да – този момент го виждаме и в Сирия. Преди 7 хиляди години при нас са живели асирийци, акади, други племена и цивилизации. И днес Сирия е една своеобразна люлка на цивилизациите. Тя е смесица от различните култури и цивилизации, които съжителстват заедно. Според мен, преди войната това се оказа преимущество на страната. Империалистите опитаха да изтрият това мозаично разнообразие. Техният план беше да ни разбият, да прокарат религиозно и племенно разделение. Да ни разпарчетосат по този признак. Междувременно те вярваха, че Израел ще благоденства, опирайки се на принципа “държава само за евреите”. Около Сирия предвиждаха съседите да са на принципа “Израел само за евреите” и “Кюрдистан само за кюрдите”. И когато аз критикувам този модел в разни среди, обявяват ме веднага за антисемит.
Нека се върнем по темата за Африка. Там заявяват, че искат да бъдат в крак с геополитическата “шахматна” дъска. Затова изграждат добри връзки с Китай и Русия. Според теб, може ли да се има доверие на Москва и Пекин? Или те са едни нови колонизатори, предрешени като сили-освободителки? Ще бъда откровен – съвременна Русия съвсем не е Съветският съюз отпреди. Например, тя действа в Африка с наемническите отряди на “Вагнер”. Може ли подобни военни групи като “Вагнер” да работят в интерес на африканците?
ХБ: Ще коментирам отзад-напред това, което казваш. Групировката “Вагнер” не е частна, създадена е от руските разузнавателни служби. Основана е, за да оказва влияние в някои части на Африка. Да бъде в подкрепа на частично прогресивни правителства. “Вагнер” не е частна армия, като групировка, която се наема от различни играчи. Те не могат да предприемат нищо без разрешението на руската държава. Затова и аз не я наричам частна армия. Да, друга история чуваме от жълтеникави медии като “Дейли мейл” или уж “отговорния” вестник “Файненшъл Таймс”. Или от либералния “Гардиан”, който си е фашизирана медия. Това са вестници-подметки. Истината е в 999 случая от 1000 противоположната на това, което пишат. И дори не е нужно да си някакъв вещ политически експерт, за да видиш това. Тях истината ги убива. Истината е най-големият им враг. А за нас истината е най-добрият ни съюзник. Защото ние подкрепяме истината, затова се борим и за справедливост. Борбата ни се основава на истини, не на лъжи. Заради това нашите заключения ни правят непобедими.
На твоя въпрос дали може да се разчита на Китай и Русия? За мен отговорът е: да, може. Те нямат империалистически интерес да господстват над тези държави. Да, искат да имат добра търговия и отношения там. Да погледнем първо към Китай. Какво е отмъкнал той от Африка? Те построиха болници, университети, училища и спортни съоръжения, в т.ч. и крикет игрища. Помагат в развитието на местната индустрия. Не влага капитал с цел извличане на максимални печалби и износ към Китай, който да облагодетелства собствения му народ. С това не казвам, че Китай е благотворително дружество. Не, не са. Като държава те трябва да са сигурни, че водят политика, която няма да ги разори. При руснаците положението е много подобно. Русия има дълга история в Африка. Действително, сегашна капиталистическа Русия след Съветския съюз често представлява една голяма бъркотия. След 1991 година руснаците напрактика се бяха отказали от Африка. Те опразниха този терен и американският империализъм дойде на тяхно място. А връщането на Русия в Африка се случва едва отскоро. И за Африка това завръщане е добро. Те определено не дирижират африканските военни преврати. Превратите се случват понеже хората изцяло не вярват на тежко корумпираните цивилни власти. Техните политици са пълни пионки и лакеи на империализма. Заради това позволяваха безпощадно ограбване на собствените си държави. От друга страна, при военните движеща сила са накърнените национални чувства. Тях ги мотивира чувството за чест пред народа им. Такива са младите военни ръководители на Буркина Фасо и Мали. Те са недолюбвани от империалистите. Но нима това са единствените военни управления по света? Работата е там, че другите са в услуга на САЩ. Затова и не самата форма – военна или цивилна, е определяща. Определяща е политиката, която провеждат. Същината е в интересите на противостоящите сили. Войната се явява продължение на предишните противоречия. Но водещите интереси остават същите.
Участието на Русия и Китай е добро за Африка. Сега империалистите не са способни да си разиграват коня така, както го правеха преди. Защото обратното го видяхме – унищожаването на цели държави. Това свидетелство за самозабравилата се арогантност на империалистите. Опитаха се да си възвърнат и завземат Близкия Изток. Смятаха да се възползат максимално от липсата на предишната пречка за това – наличието на СССР.
А каква е именно разликата между колониализъм и неоколониализъм? При колониализма директно идват и те управляват чрез всевъзможни средства. Това ми напомня един важен факт. Индия, например, не е завзета от британците. Тя е завзета от тези индийци, които работеха за британците. Най-перфектното подчинение е когато властват посредством други, местни хора. Сами британците нямаше как да подчинят Индия. По това време Индия и Китай са огромни сили – заедно са държали 40% от световния БВП. Самата Индия е била много напред в търговията и манифактурното производство. Но феодалната структура на обществото я е обрекло на провал. При феодалите вътрешните борби и войни са от първостепенно значение. Борбата срещу общия външен враг не е била приоритет.
А именно по този същия начин през последните 100 години беше подчинен и Близкия Изток. Ето това трябва да се разбере от хората! Защото Израел не служи само на идеята да се овластяват ционистите там. Той е проектиран като непотопим самолетоносач. И не мислете, че ролята на Израел излиза скъпо на империалистите. Става въпрос за някакви си 4 милиарда долара на година и може би още толкова за военна помощ. Но това за империализма не са големи харчове. Напомням, че за завземането и установяването в Ирак бяха изразходвани над 2 трилиона долара. Други 2 трилиона долара струваше операцията срещу Афганистан. Това товареше много САЩ. Естествено, за сметка на американския народ. Защото за корпорациите – военни, петролни и финансови, печалбите са колосални. Т. нар. “национално богатство” при капитализма, това е богатството на класата на буржоазията. То не е богатство на и за народа. Ето кое е неоколониализъм. При него потисничеството трябва да изглежда много приятелско и партньорско. При него външната намеса почти не бива да личи, тя става непряка намеса. И стъпва на подсилването на вътрешните местни противоречия. Точно това правят в Близкия Изток. Има ли някакъв шанс Израел, ако само египтяните бяха застанали в борба срещу еврейската държава? Не, ционизмът не е силен. Трагедията е другаде. Преди евреите бяха измежду най-напредничавите хора по света. Спомнете си, например, какво участие взеха в Октомврийската революция. Ролята им беше голяма. Това обстоятелство нацистите, поради своите интереси, определяха като ционистко-болшевишки заговор. Опитваха се даже да държат евреите отговорни за руските революционни събития. Което не отговаря на събитията. Но идеята ми е друга – евреите тогава са възприемали най-прогресивните идеи. А трагедията днес е, че империализмът използва като идеология ционизма, за да насочи еврейството в съвсем друга посока. Аз не говоря срещу юдаизма. Не, нека всеки човек възприеме религията, която си е избрал. Ние нямаме проблеми с мюсюлмани, християни, хиндуисти или каквито и да е останали. Това предпочитание за храм или молитвена стена не ни тревожи. Но религията става проблем тогава, когато се използва като оръжие срещу народните интереси.
А защо се появи новият колониализъм? След Втората световна война стана ясно, че дотогавашната колониална система няма да я бъде. Беше ясно, че колониализмът не може да просъществува дълго. Веднага след Октомврийската революция Ленин и Сталин заложиха в съветска Русия една дълготрайна основополагаща черта. Тя изисква от революционната борба в напредналите държави да бъде борба, която подкрепя националноосвободителната антиколониална борба в Азия, Африка и Южна Америка. Другото, казваха те, не е пролетарска революция, а измама. По този начин националният въпрос не се ограничаваше до Европа, в която за своите права дълго се бореха поляци, ирландци, сърби и много други. Националният въпрос беше интернационализиран в нови граници. Това стана благодарение на Октомврийската революция. Разграничителната линия вече не беше бели на черни, напредничави на назадничави, цивилизовани на нецивилизовани. Точно събитията в Русия 1917 година сложиха край на тази фалшива и опростена разграничителна линия. И народите започнаха да се осъзнават. Осъзнаването се ускори след Втората световна война с победата на Червената армия. Защото именно тя успя почти сама да разгроми най-мощната военна машина, която някога е изграждана. Германският империализъм под формата на нацизъм беше разбит на пух и прах именно от червените. Престижът на СССР беше ненадминат след победата, а той подкрепяше свободата на колониите. Иронията от сегашна гледна точка е, че същата вълна тогава използват и САЩ. Но водени от съвсем други интереси. Американците знаят, че няма никога да се доберат до Близкия Изток и Азия, докато не изгонят оттам британско-френския колониализъм. В един момент и СССР и САЩ оказват натиск в подкрепа на движението за независимост по света. Така се появиха много от новите държави – със собствено знаме и конституция. Само че не на всички беше дадена икономическа независимост. Защото знайте, че националният флаг без наличието на хляб за масата, е нещо твърде безсилно. Ако за децата няма училища, болните не могат да се лекуват и прочее, националната държава губи почва. И тук при липсата на икономическа независимост се намесиха старите колонизатори с нови методи на зависимости, които създадоха. Това правят те и досега.
КА: С теб искрено обсъждаме темите за фашизма, експлоатацията на Африка, колониализъм и неоколониализъм. Как да си обясним навлизането на десните популисти от Германия, Италия и Франция, които открито се обявяват срещу намесата на Запада в Африка? Те говорят дори, че френският икономически и финансов монопол в Африка трябва да приключи. Критикуват по-специално факта, че Франция печата държавните валути на 14 африкански държави. Същевременно т.нар. “либерални и леви” политически групи в същите западни държави заемат противоположното мнение. Как си обясняваме това?
ХБ: Започвам с ляво-либералните групи, които ти засегна. Те не са нито леви, нито либерални. Като в политиката, която те прокарват, специално в Германия, разликата им с “Алтернатави за Германия” не е съществена. Само, че тази част от германската десница напипва в момента вярната струна. Специално по темата за ненамесата в чужди войни. Те казват: войната в Украйна не е наша война, нека се съсредоточим върху собствения ни народ. Ние не можем да имаме нищо против такова твърдение. Само, че не бива да забравяме нито за миг друго обстоятелство. Десните партии, които имат фашистки оттенък и са особено популярни в сегашно време, използват тези лозунги в подкрепа на идването си на власт. Озоват ли се на власт обаче, не работят в полза на народа и не се разкриват като противници на войните. Напротив, те ще подкрепят войната. Към момента изглежда, че те отслабват системата. За разлика от т.нар. “социалдемократи” и “зелените” в Германия. Последните ще ти пречат да пиеш вода от пластмасова бутилка. Затова пък са щастливи да разпалват войни по целия свят. И това им било зеленото. Те през цялото време подкрепяха войната срещу Югославия. Ти си твърде млад, не знам помниш ли фигурата Йошка Фишер?
КА: Помня го. Чувал съм истории за него.
В коалиционното правителство между социалдемократите и зелените Фишер беше външен министър. Същият изпитваше задоволство, че се обстрелват редица градове на Югославия. Германия образуваше сърцевината на плана за разрушаването на Югославия. Партията на зелените охотно се придържаше към този план.
ХБ: Не мога да не се съглася с коментарите на десните в момента. Съгласието ми не се дължи на моя подкрепа за тяхната идеология. Всяко положение, което подсилва противоречията в лагера на главния ни враг – англо-американския империализъм и неофашисткото НАТО, е добре дошло. Приемаш ли това виждане или не?
КА: Напълно съм съгласен с теб. Живея в Германия и имам приятели както в лявата партия “Ди Линке”, така и в крайната левица. Някои от тях прекрасно разбират как трябва да се бори хегемонията на САЩ, когато става въпрос за Германия или случващото се в Украйна. Имам и приятели от дясната “Алтернатива за Германия”. Когато те разговарят заедно и откровено за външната политика изглежда, че споделят едно и също убеждение. И двете страни са за отслабването на САЩ и на ръководената от тях чрез НАТО коалиция в Европа. Според мен, това е положителен момент в борбата за отслабването на империализма на САЩ. Точно заради това германската служба за външно разузнаване – Агенцията за защита на конституцията прави опити да забрани “Алтернатива за Германия”. В момента единствената значима опозиция на системата се състои от крайната десница. Със съжаление го казвам – левицата на избори получава 4-5% от гласовете. А колкото до останалите “леви” като “Зелените” – те са достойни за наградата най-лицемерна и лъжовна партия в Европа. По време на избори те издигат лозунга за ненамеса във вътрешните работи на други държави. Обявяват се срещу бомбардирането и въоръжаването на агресивни държави. Веднага щом дойдоха на власт обаче, те захвърлиха тези три основни послания. И правят следното – укоряват хората за ползването на пластмаса, а пращат милиарди евро за воюваща Украйна. Пращаха и десетки милиони средства на водените от “Ал Кайда” ИДИЛ в Сирия. Без дори да се интересуват как се ползват тези пари. После имат наглостта да говорят, че защитават последния бастион на демокрацията в Сирия. Ако някой от тях посети съюзниците си от ИДИЛ на място, ще бъде обезглавен, бит и изнасилен от тези скъпи за тях демократи. Същите среди бранят ЛГБТ движението, а финансират джихадисти, които са с напълно противоположни разбирания. “Зелените” се представят за демократи и еколози. Хората не са глупави. Могат да бъдат заблудени за кратко време, но после истината лъсва с пълна сила. Това е като да скриеш слънцето – то рано или късно изгрява. Народът в Германия е в плен на тежка социално-икономическа криза. На този фон се правят манипулации с имигрантите и държавната политика на “отворени врати” към тях. Медиите много умело се заиграват с темата и изкривяват мисленето. Работещият човек, който става в 6 сутринта за работа, прибира се вечерта и гледа телевизия докато се храни, спира да разсъждава самостоятелно. Той няма време дори да стигне до друга информация и да постави под съмнение изреченото от медиите. Тежките последици от икономическата криза обаче пращат тези хора към “Алтернатива за Германия”. Харизмата й се подсилва от това, че тя все още не е била управляваща партия. Така се обяснява възходът й – на изборите. През 2013 г. тя получи едва 3%, а сега вече има 25% от гласовете. Тази голяма разлика идва за сметка на подкрепата към Социалистическата партия и “Зелените”. Хората гласуват за “Алтернатива за Германия” (АзГ) не защото са нацисти или подкрепящи фашизма. Не, те търсят изход от социално-икономическата криза.
По отношение на Сирия един от приоритетите на Германия е да се намесва активно в случващото се в североизточната й част. Искам да поговорим за това. Аз съм сириец и лично видях какво причини САЩ на моята родина. Наричам ги криминални психопати. Доста хора не разбират нивото на страдание, което те причиниха на сирийския народ. Това стана заради подкрепата им към джихадистите в Сирия. Точно както преди това подкрепяха муджахидините в Афганистан, за да навредят на СССР. Първо, те умъртвиха 500 000 сирийци. После въведоха жестоки икономически санкции, подобни на тези в Ирак. Спомнете си – американските санкции убиха 500 000 иракски деца. А американският министър Мадлин Олбрайт заяви, че цената на убиването на тези деца напълно си е заслужавала. За мен само психопати могат да твърдят подобно нещо. За жалост САЩ продължават да са тази суперсила, с която останалите трябва да се съобразяват. В Сирия те имат окупационни части, които отнеха нашите житни полета и петролни находища. Дори изгориха нивите, за да внесат и засадят генно-модифицирана пшеница. Просто е немислимо това, което вършат?! Има ли шанс Сирия да изгони американските окупатори в близко време? Или според теб, Сирия трябва да изчака засилването на Китай и Русия след края на войната в Украйна, за да постигне своя успех?
ХБ: Позволи ми да започна шеговито. Точно германският външен министър Анналена Бербок (председател на Съюз 90/Зелените) трябва да бъде пратена за постоянен представител при джихадистите. По отношение на “Алтернатива за Германия” и подкрепата, която получава – главното тук е ангажирането във войната срещу Русия. Тази война е не само война срещу Русия, но и война срещу Германия. Защото Германия беше икономическият мотор на Европа. Това се крепеше на една успешна формула. Съчетанието от евтина руска газ и германски инженерен потенциал беше превърнал Германия в недостижима за останалите европейци сила. И тук се намесиха САЩ. Те искаха да махнат Германия като опасен икономически конкурент и да гарантират, че германо-руските отношения повече никога няма да бъдат ползотворни. Защото близостта на Германия и Русия може да погребе хегемонията на САЩ в Западна Европа. Точно заради това те взривиха газопровода “Северен поток”. Ясно е, че саботажът не е дело на украински или полски военни, ползващи катери или надуваеми лодки. Не, саботьорите са американските военноморски сили. Взривът беше изпълнен така, че тръбата да не може да бъде възстановена за дълго време. И сега е ясно, че подобряването на отношенията Германия-Русия ще отнеме години. Германският народ и особено привържениците на АзГ разбират, че войната в Украйна е насочена и срещу Германия. И защото те говорят открито, че трябва да се пазят германските национални интереси, получават силна подкрепа от избирателите.
Сега по другата тема – дали Сирия може да победи? Отговорът ми е – да, може. Даже ще подчертая – Сирия вече победи. Опитът да бъде махнато законното правителство и заменено с марионетен режим донесе ужасяващи беди на сирийците. Потърпевши – убити, ранени и избягали – станаха 5 милиона сирийци. А икономическите санкции на Запада са като оръжие за масово унищожение – те досъсипаха живота на народа. Империализмът действа по изпробвана рецепта. Първо разгаря война, после въвежда икономически ограничения. Спомнете си Афганистан, където воюваха 20 години и накрая загубиха. Но напускайки, те отмъкнаха 700 милиарда долара от афганистанския национален банков резерв. Още повече – наложиха санкции над афганистанския народ. И ето ви пряк резултат – дори момичетата бяха спрени от училище. А нека напомня, че през 70-те години тези деца се допускаха да учат. Тогава беше на власт прогресивно просоциалистическо правителство. И тогава САЩ тласнаха муджахидините към властта, същите, които не позволяват на жените да се образоват. Американците доказаха, че подкрепят тези сили, които унищожават всяка социална инфраструктура и премахват училища и болници. Преди се оправдаваха за това с борбата срещу СССР. Обаче и днес тези сили не се вълнуват от хората, от тяхното право да имат образование и здравеопазване. Интересува ги само какви печалби могат да отмъкнат от твоята страна. Империализмът цели потисничество и доминация, а не свобода за хората. Доминацията – както вътрешна с монополите, така и външна – това е тяхната цел. Поради това предизвикват постоянно войни по света. Това са войни не в името на свободата, не за правова власт, не за демокрация, женски права или други техни празнословия. Това са войни за господство. И слабите народи от Азия, Африка и Южна Америка го осъзнават. Народите разбират това, защото са потърпевши. Не е нужно да си специален учен или доктор по политически науки за да проумееш тази истина за империализма. Ако някой не го разбира – това са полезните идиоти с дипломи от т.нар. “леви” мозъчни тръстове. Те са слуги на империализма. И докато хората от Близкия Изток или другаде не могат да бъдат заблуждавани, онези пак се правят на неразбиращи.
КА: Да. Един от тези професори и академици, за които говориш, беше мой ръководител по време на ученето ми на политически науки. Дори в Близкия Изток подобни преподаватели са заблудени от литературата на Запада. Те са напълно откъснати от реалния живот на народа. Не разбират нуждите и мечтите на народа. Накрая стигат до захлас по идеи за премахване на “авторитарното” правителството. Това минава за правилно в техните либерални среди. И използваха преподаването си, за да оправдават преврата срещу Асад. Наистина, сирийският президент допусна множество грешки. Само че те искаха да го накажат не заради тях, а заради грешката, която той не допусна. Той не се подчини на диктата отвън. Обаче империалистите продължават да следват програмата си. В резултат на войната половин Сирия е изравнена със земята, а 90% от народа живее в крайна нищета. САЩ държат на санкциите и са сложили ръка на плодородните и богати на петрол североизточни сирийски земи. Моята надежда е, че съюзниците на Сирия ще й помогнат да победи САЩ. Само те могат да ни помогнат за възстановяването с финансови средства. Защото и днес световната финансова система продължава да е контролирана от американците. Техните санкции се подкрепят от множество държави. Но ако настъпи пълна промяна в тази система, подобни санкции ще бъдат безпредметни.
ХБ: Сирия не страда от липса на съюзници. Нея традиционно я подкрепя Иран, а отделно помагат Русия и Китай. Сирийците не са безпомощни. Отделно Сирийската арабска армия е лоялна и доказа своята боеспособност. Тази армия не се огъна пред терора, оказан от външно обучените главорези и джихадисти. Службите на Запад бяха подсигурили тези убийци с подкрепа и информация. Само че Сирия оцеля. Първо, защото повярва в собствените си възможности. А после дойде и подкрепата отвън. Това е изкуството в политиката – да разширяваш кръга от приятелите си и да стесняваш този с неприятелите си. Сирия разви това блестящо. Дори жонгльорът на Саудитска Арабия се принуди да покани Башар Асад на визита и да го посрещне. Това доскоро беше немислимо да стане. Дали това е по вкуса на американския империализъм? Обединените арабски емирства първи протегнаха ръка към Сирия. Но не може да се каже, че Сирия беше приета обратно в арабската общност, защото тя никога не я е напускала. Напротив, именно сирийците героично се бориха за интересите на арабските народи. Войната не беше само за Сирия. Това е битка за честта, достойнството, суверенитета, независимостта и възходящото развитие на всички народи от Близкия Изток.
КА: Напълно съм съгласен с теб, Брар. На арабски казваме, че щом сме единомишленици няма да ни омръзне да си говорим и до сутринта. Ценя високо твоите геополитически оценки. Приканвам хората да се запознаят с други твои изказвания и интервюта. Посочвам на зрителите къде могат да ги гледат, за да научат повече неща от теб. За мен беше удоволствие да имам гост като теб в това интервю.
ХБ: За мен също беше удоволствие. Много благодаря за твоите усилия това интервю да го има.
КА: Благодаря, че отдели от своето ценно време за нашия разговор. Научихме много неща от теб.
