Политиците и медиите са контролирани от хора с много власт и пари (интервю с Илиян Станчев от dokumentalni.com)

Хората вярват много по-малко на медиите, но когато никой не им показва алтернативата, степента на обърканост си остава, а тогава често попадат в капана на по-агресивна и популистка реторика от страна на някои политици

 Илиян Станчев е роден в Нови пазар. Завършва  СОУ “Васил Левски” в града, след което “Информатика” в Шуменския университет. През годините се е занимавал с най-различни неща. В момента е преводач на свободна практика. В свободното си време се занимава с музика.

“Всичко днес е подчинено на свободния пазар и е комерсиализирано до крайност”

– Вие сте преводач на документални филми и клипове на социална тематика. Как решихте да се занимавате с това?
– Преди години работих във фирма, в която имах много свободно време. Тогава започнах да превеждам документални филми – хоби, което по-късно се превърна в моя професия. Не съм го правил с цел да извличам някакви дивиденти, а просто от желание да направя достъпна дадена информация, която ми се струва интересна. Не започнах веднага с филми на социална тематика, в началото се интересувах главно от история. Покрай това ново хоби обаче имах щастието да се запозная с чудесни хора. Един от тях, на когото дължа всичко, ме обучаваше, докато друг ме въведе в социалната тематика и лявата идея, за които имах най-повърхностно праволинейно мнение, каквото според мен продължава да преобладава сред населението, за съжаление.

– Има ли филм, който ви е направил по-голямо впечатление от останалите и защо?
– При мен е по-скоро не конкретен филм, колкото конкретен лектор. Животът и светогледът ми се промениха изцяло, когато бях поканен в екип, който да преведе серия от лекции на американския професор по икономика Ричард Улф за уебсайта dokumentalni.com, част от чийто екип станах веднага след това. По някое време всички от екипа за превод на лекциите се отказаха, а следствие на това днес мога гордо да заявя, че почти всички видеоклипове и презентации на проф. Улф са преведени от мен. Неговият лек и неповторим стил в обяснението на икономически въпроси от изключителна важност му печели много симпатии и в България.

– С какви предизвикателства се сблъсквате при преводите?
– Един от проблемите е свързан с термините, които нямат общоприет български превод и понякога се налага да използваме чуждици. Когато превеждаме видеоклипове пък, често преводът е по слух, което винаги затруднява, но що-годе вече сме се специализирали и в това отношение. Друг интересен момент е със съдържанието в даден филм или клип. Приема се, че когато превеждаш нещо като активист, заставаш твърдо зад казаното. Но понякога в клип или филм може да има едно-две изречения, които рязко се сблъскват с твоите виждания. Тогава имаш нелекия избор да преглътнеш тези реплики или да зарежеш изцяло превода. Случвало се е и второто.

– Ако трябва да направите филм за състоянието на България, какво бихте описали в него?
– За почти всяка бивша социалистическа страна има страхотни документални филми, показващи дивашкия капитализъм и разграбването, които бяха наложени на всички ни след 1989 г. Въпреки че този процес протича по подобен начин навсякъде, е хубаво да бъде описано случилото се конкретно в България. За да обясним днешното положение в страната, трябва да разкажем обективно как се стигна дотук. С приятели сме готови да работим по такъв филм, ако намерим финансиране.

– В последните години сте част от организаторите на протестите против ТТИП и СЕТА. Защо?
– Всъщност организаторите са едни прекрасни хора от движението “Солидарна България”, а пък аз се включвам в инициативите, когато и както мога. Колкото и конспиративно да звучи, тези споразумения представляват преврат, който големите мултинационални корпорации се опитват да извършат срещу националните държави. Все си казваме, че по-лошо няма как да стане, но всеки, който се запознае с тези два договора, ще види, че всъщност може. Невежеството и слугинажът на българските политици и медии по този въпрос са изключително възмутителни. За медиите темата въобще не съществуваше доскоро, хората не знаеха нищо за това. Съдя по кампанията за събиране на подписи, в която участвах. Затова и се опитваме периодично да информираме и организираме кампании. Въпросът все още не е приключил.

– Наблюдавайки световните процеси, защо в България няма реален дебат за истинските проблеми – бедност, неравенство?
– Ще прозвучи клиширано, но причината е, че политиците и медиите, които биха могли да предизвикат този дебат, са контролирани от хората с много власт и пари. Разбира се, не всеки един политик и не всяко едно предаване. Понякога се чува някой разумен глас, но като цяло липсва дебат, защото неизбежно той би засегнал въпроси като по-справедлива данъчна система, по-справедливо заплащане на труда, държавен контрол върху икономиката, борба с картелите и спекулациите – все неща, които олигархията и бизнес организациите не искат.

– Защо медиите все повече стават оръжие на пропагандата, вместо да бъдат истински журналистически инструменти?
– Отново се връщаме на въпроса кой контролира медиите и какви са неговите цели. Повечето журналисти днес са просто папагали, които повтарят информация, спусната от, да го наречем, идеологическия ментор. Няма анализ, критичен поглед върху информацията, дори елементарна проверка. Длъжностни лица на високо ниво се позовават на “източници” с добре звучащи имена, а после биват цитирани от медиите. Например прословутата Сирийска обсерватория за правата на човека, която често бива цитирана като местен сирийски източник. След бърза проверка обаче става ясно, че тя се състои от един човек, който живее в Англия. По този начин масмедиите отразяваха и отразяват събитията в Ирак, Либия, Украйна, Сирия, както и “Брекзит”, американските президентски избори и т.н. Относно последните, една от най-големите американски медии, “Ню Йорк таймс”, дори се извини на читателите си за неточното отразяване на президентските кампании. Спусканата отгоре праволинейна позиция се повтаря до безкрайност, а критичните гласове в тези медии биват заглушавани по един или друг начин.

– Социалните мрежи изместват ли вече първоизточника на информация?
– В социалните мрежи може да се намери както истинска, така и много подвеждаща информация. Трябва много да се внимава. Често се разпространяват статии с шокиращи и грабващи заглавия, чиито сайтове имат за цел само да генерират по-голям трафик – съответно и по-големи приходи от реклами. Те се заиграват с най-актуалните теми и емоциите на хората, които са силно изострени в несигурни времена. Много е важно да се проверява откъде идва информацията.

– Другото ви занимание е музиката. Като човек на изкуството, какво смятате за културното и духовното развитие на страната?
– Всичко днес е подчинено на свободния пазар и е комерсиализирано до крайност. Най-разпространените произведения, без значение дали са музикални, филмови или други, въобще не са най-добрите възможни, а най-лесно продаваемите, предназначени за максимално широка публика. Днес самото изкуство не е такъв приоритет като печалбата, а това му нанася сериозна вреда. Отново говорим за общия план. Разбира се, има творци и изпълнители, които се опитват да се борят с това, но им е изключително трудно. Те са недобре заплатени и все по-малко хора могат да оценят труда им, защото не се предприемат никакви стъпки за културното развитие на населението.

– Как успявате да съчетавате всички тези неща – преводач, активист, музикант? Кое е общото?
– В интерес на истината, трудно. Във всеки един момент някое от тези занимания остава на по-заден план, но все пак се опитвам да балансирам. Общото между тях е, че ми носят ниски или никакви доходи, но пък огромно вътрешно удовлетворение.

– Какво искате да ви се случи?
– Отскоро си говорим с приятели, че е належащо в България да има телевизия, която да отразява обективно и критично случващото се в страната и света. По принцип би трябвало БНТ да е такава, но в последните години не изпълнява обществената си роля. Много би ми се искало да работя в истинска телевизия, защото, въпреки че с други активисти разпространяваме информация в социалните мрежи, цялостното ниво на информираност си остава ниско. Всеки, който не работи пред компютър и се прибере изморен от работа, сяда вечер пред телевизора и е подложен на постоянна дезинформация. Вярно е, че днес хората вярват много по-малко на медиите, но когато никой не им показва алтернативата, степента на обърканост си остава, а тогава често попадат в капана на по-агресивна и популистка реторика от страна на някои политици. Мисля, че наличието на такава телевизия, в която да работят журналисти и хора, които наистина са отдадени на това да информират обществото за случващото се, е едно чудесно начало за промяната към по-добро.

Мария Нинова

  1. Декември 2016

в-к Дума, брой: 288

Сподели