Интервю на гръцката лява медия “ThePressProject” с членове на Движение “23 септември” във връзка с актуалните международни събития и засилващите се агресии на американския империализъм
Първо искам да ми разкажете за Движение „23 септември”, за да могат нашите читатели да ви опознаят.
Движение „23 септември“ е марксистко-ленинска организация от България. Тя си поставя за цел разгарянето на съпротивата против империализма в нашата страна и борбата за социализъм. Движението възниква във връзка с бомбардировките над Югославия и желанието на група младежи с леви убеждения да се противопоставят на това престъпление на империалистите. От тогава до сега организацията претърпява различни промени и преформатирания. Срещу членовете на Движението през годините са извършвани различни репресии, като арести, съд и нападения от страна на фашистки групи, което е оказало своето влияние върху развитието на организацията. Като основна цел винаги е стояло изглаждането на мощна политическа партия на работническата класа в България, която да поведе борбата на народа за социализъм. Членовете на „23 септември“ са участвали в множество инициативи в подкрепа на борбата на трудещите се в България и против империалистическите агресии по света (Сирия, Украйна, Венецуела, Корея и др.). Към настоящия момент приоритет на Движението е организирането на пропагандна дейност с различни улични демонстрации, културни прояви и образователна дейност, включително активно използване на новите технологии и социалните мрежи, като Facebook, YouTube и др. Организацията си поставя за цел и изясняването на редица належащи идеологически въпроси, като причините за разпадането на СССР и социалистическите държави от Източна Европа.
Името на организацията идва от избухналото въстание на 23 септември 1923 г. против фашистите, дошли на власт след военен преврат. Това събитие се смята за първото въоръжено антифашистко въстание в света.
В новините напоследък се споменава възможността за увеличаване на присъствието на войски на НАТО на българска територия, което да предизвика политическа конфронтация. Аз живея в страна, която също се превърна в база на НАТО за обкръжаването на Русия. Можете ли да опишете нивото на участие на България в евроатлантическата ос и как тя е свързана с войната срещу Русия и Донбас.
На територията на България към момента има разположени 4 американски военни бази. Това дори не са бази на НАТО, организация, в която нашата страна формално е влязла доброволно, а се ползват директно от американските военни. Това реално означава окупацията на страната от въоръжените сили на империализма. Във връзка с присъствието на американски войски на българска територия се случват и различни инциденти. През средата на 2021 г. в публичното пространство беше разгласен случай на щурмуване на производствен цех в близост до американска военна база „по грешка“ от страна на американски войници, носещи цивилно оръжие. Като отговор на това събитие, ние организирахме протест пред посолството на САЩ в София.
Една от непосредствените задачи на Движение „23 септември“ е участието в различни инициативи и разгласяването на идеята за премахването на американските военни бази от българската територия и излизането на България от НАТО.
Значението на подобно военно присъствие е, освен охраняване на резултатите от реставрацията на капитализма и колониалния статут на България, използването на нашата страна като плацдарм за бъдещи агресии на империализма. Към момента най-вероятна подобна интервенция изглежда такава срещу Русия във връзка с кризата в Украйна.
Поради различни исторически, културни, религиозни и икономически причини, мнозинството от българския народ се отнася със симпатия към руснаците като цяло. Това обстоятелство би направила една империалистическа война срещу Русия (и особено евентуалното участие на България в нея) крайно непопулярна. Във връзка с последният епизод на напрежение между САЩ и Русия заради Украйна (реално започнал с Майдана от 2013 г.) в България се забелязва нарастване на настроенията против участието на страната в НАТО и разполагането на чужди войски на наша територия. В голямата си част българите симпатизират на съпротивата на народа на Донбас против агресията на фашистите в Киев. През 2014 г. в продължение на месеци в центъра на София всяка неделя се провеждаха маршове със стотици участници под надслов „България – зона на мира“, в които Движение „23 септември взимаше активно участие. Организацията е със сериозен принос и в създаването на репортажно-документалния филм „Донбаска пролет“, който беше излъчен в много български градове, а тези събития бяха съпровождани с оживени дискусии и прояви на солидарност с жителите на Донбас, въпреки опитите на властта да спре прожекциите под натиск от посолството на Украйна.
Настроенията сред народа обаче ярко контрастират с поведението на българския колониален елит и неговите политически представители. Сред управляващите кръгове съществува неразрушим консенсус относно участието на България в евро-атлантическите съюзи, дори това да означава включването на страната във военни агресии.
Как участват империалистите в политическия, икономическия и социалния живот на вашата страна?
Към момента основният политически субект в България е американското посолство. Всички ключови решения в държавата се случват в тази сграда. Това личи и по начина по който се охранява. Посолството на САЩ представлява своеобразна крепост, която обикалят въоръжени с автоматично оръжие мъже, а снимането дори по посока на сградата е забранено, включително при провеждане на протести и демонстрации.
България се намира под тоталната доминация на чуждестранния капитал и американския империализъм. Това ярко личи в почти всички сфери на живота. За затвърждаването на това състояние на нещата и за намирането на идеологическа обосновка, в България функционират стотици фондации и неправителствени организации със Западно (най-вече от САЩ и Германия) финансиране, които финансират и развиват различни пропагандни дейности, свързани с култура, образование, журналистика, обществен живот и т.н. Най-голямата от тези структури, Фондация „Америка за България“, разполага с бюджет от 400 милиона долара, отпуснати директно от конгреса на САЩ. С тях се финансират различни удобни на империализма институции, организации, медии, активисти и т.н. По признания на бившия премиер на България Бойко Борисов, управлявалата 12 години страната партия ГЕРБ е създадена с пари на германска държавна фондация, свързана с управляващата партия в Германия.
Основни ресурси на България, като природни блага, хранителни магазини, телекомуникационни компании, електроразпределителни дружества и т.н. се намират в ръцете на чужденци. Всеки месец милиарди евро изтичат от нашата страна по този начин. Всичко това се случва за сметка на българския народ и на работническата класа. Това е резултат от реставрацията на капитализма, приватизацията и ликвидацията на ключови отрасли от българската икономика и налагането на неолибералните парадигми, че държавата е „лош стопанин“. Парадоксално, някои от приватизираните ключови отрасли от българския стопански живот, бяха закупени от чуждестранни… държавни дружества.
Има ли реакция от страна на българския народ срещу участието на страната в НАТО?
Участието на България в НАТО никога не се е ползвало с особена популярност сред народа. То се осъществи без особен дебат и без провеждането на референдум. По време на присъединяването през 2004 г., за много хора то изглеждаше само като необходима стъпка към влизането на България в Европейски съюз, за което определени кръгове имаха надеждата за нови икономически възможности. Нещо, което донесе нови беди на народа.
Включването на България в НАТО се случи във време, в което все още известна актуалност имаха утопичните разбирания за „края на историята“ и настъпването на времето на еднополюсен свят, център на който е САЩ. Това обстоятелство направи така, че влизането на страната ни в Северноатлантическия пакт да изглежда предрешено и обрече съпротивата срещу това присъединяване на неуспех. Новите чуждестранни господари на България искаха да затвърдят своите позиции с военно присъствие.
Последвалото настаняване на чужди военни контингенти през 2006 г. допринесе за потъпкването на националното достойнство на българския народ. Чужди войски на не територията на България за продължителен период от време не е имало от освобождаването на страната от османците през 1878 г.
През последните 10 години нарастват настроенията, насочени против участието на България в НАТО. Тези настроения обаче все още не успяват да се материализират в достатъчно сериозни и структурирани действия и организации. Това е в синхрон с цялостното ниво на политическа култура и активност в България.
Въпреки това, на 3 февруари 2022 г. в София се проведе нов протест против членството на България в НАТО и разполагането на допълнителни американски войски на наша територия.
В заключение, бихте ли описали условията на живот на работническата класа и политическата карта в България, както спрямо буржоазните, така и спрямо комунистическите или левите партии?
Българската работническа класа живее в постоянен процес на влошаване на материалните и трудовите условия. България категорично е най-бедната страна в Европейския съюз с голяма разлика пред останалите, като по този показател е надмината от много държави, които не членуват в ЕС. Минималната работна заплата също е най-ниската в Съюза, като с увеличението от тази година тя става около 360 евро. Размера на парите, които получават българските пенсионери е приблизително на нивото на т.нар. „трети свят“. Минималната пенсия в България е около 180 евро.
На този фон, нашата страна би била първенец, ако имаше състезание по най-голям брой десни партии на глава от населението. Съществуват стотици политически организации в целия десен спектър – между крайните неолиберали и крайните консерватори. По същество няма съществена разлика между тях – всички те са обединени от антикомунизма и убеждението за необходимостта от господство на частната собственост в обществото.
В момента страната се управлява от коалиция, състояща се от 4 партии. Партията мандатоносител стана популярна в предизборната кампания с лозунга за „постигане на леви цели с десни мерки“. Въпросната формация е директен говорител на посолството на САЩ, като нейните основатели многократно подчертават своето образование, получено в престижни американски университети.
Сред четирите партии в управляващата коалиция влезе и Българската социалистическа партия (БСП). Наличието на думата „социалистическа“ в нейното име не променя цялостния характер на правителството, изразяващ се в защита на едрия капитал и евроатлантическия път на страната. БСП има претенцията да е политически наследник на Българската комунистическа партия, основана от големия деец на марксизма в нашата страна Димитър Благоев. По същество подобна претенция служи само за експлоатация на носталгията на сред големи групи от възрастните хора по времената на социализма преди 1989 г. с цел набиране на електорална подкрепа. БСП справедливо е обвинявана, че има съществен принос за реставрацията на капитализма и включването на България в ЕС и НАТО. Тази партия се свързва с някои от най-крайните пазарни реформи. В страната действа неолибералният „плосък данък“, който допринася за нарастването на неравенството в обществото, въведен през 2009 г. от коалиционно правителство с мандата на Българската социалистическа партия.
В последните години в страната се появяват различни малки групи от ляволиберални интелектуалци и активисти, разпространяващи социалдемократически възгледи. Обикновено те получават финансиране за това от различни чуждестранни източници, включително от германската държава, чрез фондациите „Роза Люксембург“ (на Die Linke) и „Фридрих Еберт“ (на SPD). Част от тяхната дейност вероятно не е безполезна в контекста на българския политически живот, но получаваните от чужбина средства директно ги поставят в зависимост и ги превръщат в проводници на идеите на своите спонсори. Въпреки получаваните средства, тези групи не прерастват в нещо повече от елитарни клубове на интелигенти със социалдемократически и ляволиберални убеждения (с различни нюанси). Често те поставят акцента на своята дейност върху т.нар. идентичностни политики и въпроси, като по този начин влизат в наратива на културния империализъм.
Що се отнася до марксистите в България, то не би могло да се каже, че положението е по-добро. В страната съществуват десетки формирования с наименованието „комунизъм“ в тях (Пример: Партия на българските комунисти, Комунистическа партия на България, Българска комунистическа партия, Съюз на комунистите в България, Българска работническа партия (комунисти) и т.н.). Зад тези гръмки имена обаче често се крие съвсем различна реалност. В основната си част това са много малки групи от много възрастни хора, които понякога се състоят от членове на едно семейство. Въпреки, че повечето от тях биха могли да бъдат наречени честни хора и вероятно добри комунисти, по обективни причини те не успяват да бъдат адекватни на времето и постепенно изчезват.
В тази обстановка ние считаме за първостепенна задача работата по подготовката и създаването на съвременна и революционна партия на работническата класа в България, която да издигне знамето на борбата против империализма.
П. Г.
