Интервю с Джоти Брар – член на Комунистическата партия на Великобритания (марксисти-ленинисти) и говорител на Световната антиимпериалистическа платформа за венецуелската медия “Ориноко трибюн”, юли 2023
Здравейте! Аз съм Хесус Родригес, основател и главен редактор на медията “Ориноко Трибюн”, намираща се в Каракас, Венецуела. Днес наш гост е Джоти Брар – тя е британски антиимпериалист и е от ръководителите на Комунистическата партия на Великобритания /марксисти-ленинисти/. Нейният баща и брат й – Харпал и Ранджит Брар също са част от организацията. Джоти се включва в борбата за социализъм още в младежките си години. Участва в синдикални борби. Тя разработва въпросите на империализма, социализма и работническата класа. Сред основателите е на Световната антиимпериалистическа платформа – по тази тема ще говорим сега.
Добре дошла, Джоти! Първият въпрос е какъв е подходът в Европа към въпроса за империализма? Какво представлява основаната от вас антиимпериалистическа инициатива, наречена Платформа? Тук във Венецуела чуваме от Европа разни объркващи, претендиращи да са марксистки, оценки, според тях империалисти са САЩ, но такива са още Русия и Китай.
Джоти Брар: Въпросът е важен. Няма един единствен подход по въпроса за империализма – както в Европа, така и по света. Ти уцели болното място – в момента има разделение по отношение на разбирането що е това империализъм. По-точно в марксисткото разбиране за империализма. А това е един от най-важните въпроси. Исторически империализмът получи своето определение от Владимир Ленин, който разви научния социализъм, превръщайки го в марксизъм-ленинизъм. Приносът му е в това, че той усъвършенства учението на Маркс в условията на империализма. Ленин оценява го като нов етап в развитието на капитализма, който се нарича империализъм. Въпросът засяга научния социализъм и изисква и днес задълбочено изследване. Но това, което наблюдаваме в момента, е злоупотребата или изопачаването на понятието империализъм. Първо, тази злоупотреба правят самите империалисти. Те взимат нашата социалистическа терминология и я обръщат срещу нас. И така, нашите врагове започнаха да използват империализма като средство срещу нас, революционерите. Но със същата цел те откраднаха и друг термин от нашата идеология – това е самоопределянето на народите. А е известно, че правото на нациите за самоопределяне е разработено от болшевиките и от Ленин.
ХР: Те правят същото и с термина колонизация.
ДБ: Да, така е. Империалистите си присвояват нашата теория, нейни важни термини, за да привлекат на емоционална основа някои социалисти. Например, те говорят за Русия като за агресивна империалистическа сила. Това се прави, за да може на емоционално ниво те да спечелят доверието на разни левичари, които спонтанно да отвърнат „не, няма как да подкрепям агресивните империалисти”. И после обясняват какво трябва да се направи – представете си, това било Русия да бъде деколонизирана. По този начин те представят своя план за атакуването, разпарчетосването и унищожението на Русия. Това било тяхното деколонизиране и, как да не им повярваш – мисия за освобождението на Русия.
Виждаме, че империалистите се показват добри в това да отнемат нашата терминология и да я използват срещу комунистическото движение. Но това ще сработи само ако се определяш като комунист на емоционално ниво, а не си действителен последовател на учението за социализма. Защото, ако ти изучаваш марксизма, няма как с тези техни трикове да те излъжат. Нали така? Нужно е да се хващаме не само за думите, а да разберем съдържанието им и да проумеем чии интереси стоят зад тях. Това е въпросът какво се случва в действителност. Наистина, империалистите са куриози в измамата и опаковането ѝ. Да, но ако си готов да се учиш, ще стигнеш до фактите и истинските движещи сили, които формират действителността.
Сега с това разяснение да се върнем на въпроса за разцеплението в социалистическото и комунистическо движение. Преди всичко – това не е нещо ново и непознато. За да се ориентирам, на мен винаги ми е помагало и в момента също си припомням съчиненията на Ленин от периода на Първата световна война. По това време комунистите са се изправили пред абсолютно същия проблем, който ние имаме сега. Нека погледнем какво е било тогава. Преди тази световна война всички социалисти са били единодушни, че войната наближава и ще избухне. И понеже има два обособени империалистически лагера, социалистите са съгласни, че това ще бъде междуимпериалистическа война. Да, само че когато войната става факт, голяма част от социалистите в Европа се отмятат от оценката си за войната. Преди войната декларираха, че няма да призовават работниците да се сражават в тази война. Защото целта на тази война е била как империалистите да си поделят света и кои да го ограбват. И при това положение социалистическото отношение към войната е само едно: призовават работническата класа да насочи оръжията срещу империалистите и да обявят война на тези, които ги пращат на смърт. Това е превръщането на империалистическата война в гражданска война. Така цел на войната става победната на социализма, това става революционна война, която се води в страните между класата на капиталистите и класата на работниците. Това е декларираната позиция преди войната. Обаче с избухването ѝ по-голяма част от ръководителите на социал-демократите (тогавашните социалисти) в Европа предават тази кауза и заемат страната на империалистите. Затова ние казваме, че този въпрос с разцеплението в социалистическите среди не е нов въпрос, а както показва историята, е вече проявил се въпрос. И в това разделение верни на каузата, а не нейни изменници, остават Ленин и болшевиките. Резултатът е, че те провеждат успешно революцията. Затова и именно те стават носителите на новия Комунистически интернационал, който обновява предишния социалистически интернационал на болшевишки основи. Ето това се превръща в основата на световното комунистическо движение. От описаните събития са изминали повече от 100 години и движението ни преживя много други важни събития. Но това, което научихме днес отново е, че движението ни е разделено и няма един общ подход към нуждите на борбата и към империализма като заплаха. Причината за новото разцепление отново се нарича опортюнизъм. Империалистите имат много начини да въздействат върху нашето движение. Техният финансов, икономически и политически натиск, дали под формата на принуда или подкуп, дава резултати. Така те изградиха своя секция в нашето движение и тази секция се отнася към империализма по начин, който устройва империалистите. В резултат се получи така, че ние имаме хора, които се определят за социалисти и комунисти. Някои от тях са организирани в сравнително влиятелни и силни партии. Те внушават на работниците в своите държави, но не само, правят го и на международно ниво, че работническата класа не трябва да взима страна в настоящата война. Те казват: Русия е империалистическа страна, която нахлу в Украйна. Става въпрос за вадене на съдържанието на сегашната война с цел тя да се представи по абсолютно неточен начин. Те искат ние да не знаем или да забравим факта, че империалистите са опитвали да използват Украйна срещу Русия и преди – тогава беше за разрушаването на СССР. Това е политика от самото създаване на Съветска Русия, а и преди това в царската Руска империя. Спекулирането с националните чувства в Западна Украйна още тогава е трябвало да предизвика съсипването на Съветска Русия. Това е една неизменно постоянна цел на Запада, която продължава след заменянето на СССР със сегашна Русия. А как ни представят нещата? Те казват – един ден Владимир Путин се събудил с идеята да нападне Украйна. Това станало, понеже той е символ на агресивното зло, което цели да ограби страната. Да, но тази тяхна картина е напълно безсмислена. Тя не се връзва с политиката на Русия преди започването на конфликта от 2022 година. Не се връзва с никакви официални руски заявления от преди това. Въобще тук логика в техните твърдения няма, ако човек си направи труда да проследи предисторията в тази ситуация.
Съвсем друго е отношението към конфликта, ако се разгледат империалистическите планове. А те изискват Украйна да бъде ползвана като таран, който да срази Русия. Този план се осъществява от поне един век. И ако някой представя нещата извън тази действителност, той само повтаря империалистическата пропаганда на Запада. Украсяването на това твърдение с мними социалистически фрази не променя тази действителност в нейната същност. И ако ние днес говорим за разцепление, това е защото немарксистката линия е успяла да окаже значимо влияние сред световното комунистическо движение.
Поради всичко това ние създадохме Световната антиимпериалистическа платформа (САП). Ясно поставяме въпроса в този конфликт – работническата класа има кауза и трябва да заеме страна в тази война. Не можем да си позволим да останем неутрални. Ако войната я спечелят империалистите (САЩ, НАТО, ЕС) народите по света и тяхното развитие ще бъде върнато десетилетия назад. Само си спомнете какво се случи, когато тези същите империалисти надделяха в Студената война, а Съветският съюз престана да съществува. Империалистите на Запада получиха от ограбването на социалистическите държави огромна финансова инжекция. Започнаха да вършеят безмилостно не само в Източна Европа, но и по целия свят. Последиците от това нещо ги страдаме и до ден днешен. Ние желаем сега още от същото това?! Не, определено не.
ХР: Съгласен съм с теб. Когато слушам в Европа определени среди да говорят за империалистическа Русия и империалистически Китай си задавам въпроса как можем да отговорим ние, марксистите-ленинисти, на това. С какво следва да действаме ние спрямо това отклонение, за да предотвратим действието му – дали е нужно да отговорим на това с просвета? На това отклонение, за което говориш, как следва да се противодейства – да, чрез образование със сигурност, но още с какво?
ДБ: Несъмнено – с образование и пропаганда на няколко нива. Ние марксистите сами постоянно се учим. Аз самата никога не съм спирала да се уча. Но това, което разбрах е, че има много хора, които намират себе си за марксисти, само че разглеждат марксизма като някакъв учебен конспект. Конспект, който веднъж го прочиташ и можеш да заявиш – да, чел съм “Капитала”, за империализма и други основни произведения. Ето защо съм наясно с нещата и не ми трябва повече да ги осмислям. Е, добре е, че си ги чел. Но ние живеем в свят, в който буржоазната идеология ни залива през целия ни съзнателен живот. И затова, ако си мислиш, че само с еднократното прочитане на книги, колкото и те да са брилянтни и да си ти повлияли тогава, можеш да противостоиш на постоянната буржоазна пропаганда, ти грешиш. По този път съм виждала хора, които постоянно отслабват в идеен план и залагат впоследствие на прагматизма. Става дума за прагматизма на буржоазната пропаганда, която ги обхваща в представите им. Аз установих друго. Ако всеки ден отделяш време за четене на класиците на социализма Маркс, Енгелс и Ленин, дори това да е за 10 минути, то това е повече в състояние да поддържа твоята убеденост и да чертае хоризонт отвъд похлупака на буржоазната пропаганда. Това е начин да се избегне песимизма и обезверяването, към които ни тласкат представите на буржоазията. Защото безидейността води до усещането, че ние никога няма да постигнем революцията. Това от своя страна създава мислене, че щом така и така не се борим за революцията, то ще се занимаваме с някакво, каквото и да е подобрение, с някакви малки, дребни неща. Един вид да правим нещо само за самото движение без да преследваме нашите истински цели.
По този път се пропуска най-същественото: революционните ситуации неизбежно предстоят, както и неизбежно предстои социалистическата революция. Ако това го разбирам, то имаме задача постоянно да работим за това без значение от конкретното ни положение. Да, сигурно е, че революцията е предстояща, но е нужно ние да работим за изпълнението ѝ с възможностите, които имаме.
ХР: Пак по тази тема. Как гледаме на тази част от отклоненията в революционното движение, които наричаме троцкизъм и анархизъм. Има ли начин тези и други групи да ги върнем обратно в революционното движение или считаш, че тяхната саботажна роля е предопределена и не търпи изменение?
ДБ: Мисля, че и двете неща са верни. Но ние следва да разграничаваме лидерите и вдъхновителите в редиците им от последователите им, които са държани в заблуда. Но нека погледнем към съвременния троцкизъм. Той е финансиран и създаден от държавните апарати на Запада. Да, това е дребнобуржоазна идеология, която е силно лансирана, създавана и спонсорирана, за да привлича млади революционно настроени хора, особено сред студентите. Тези хора потенциално са в резерв на революцията, но в случая с троцкизма неговата роля е да ги заангажира за даден период, а после да ги откаже от борбата. Трябва да отбележим, че троцкизмът е в разцвет тогава, когато комунистическото движение е в упадък, той използва този опразнен терен. Идва, за да използва младежките революционни нагласи, но по начин, който няма да постави империалистическия ред под заплаха. Бедата е, че понякога успява да впримчи честни млади хора, които не понасят несправедливостта, завладяла света. С това казвам, че сред тях има наш тип хора. Тези хора трябва да са при нас, вместо да са заблуждавани от машинацията на троцкизма. Това е жалкото. Но в идеологически план не трябва да има заблуда – схващанията на идеолозите им са несъвместими със социализма и са в подкрепа на империализма. Много от троцкистките организации се финансират и направляват от държавите и техните институции. Следователно, от ръководствата на троцкисти и анархисти не може да се очаква нищо полезно. Само че сред симпатизантите и членовете им има много честни хора, които са подведени и заблуждавани от схемата на тяхната машинация. И тук стои въпросът – могат ли тези дейци да бъдат спечелени за друга кауза, да бъдат променени. За мен отговорът е да, могат. Защото нашата сила като революционери е да въздействаме на хората, да ги печелим за нашите идеи. Ако това не можем, значи не сме революционери. Затова е много важно да намираме подхода към такъв тип хора, които не са ни заклети противници. В крайна сметка ние точно с това се занимаваме. За да убедиш някого в идеите си, трябва да разговаряш с него. И то по начин, по който да те слуша и да те разбере. Един от характерните аспекти на троцкизма е, че той изисква силно да ненавиждаш противниците си. Техните противници често са хора, които също са част от работническата класа. Тук идва и заблудата, която в крайна сметка не е дори в техен собствен интерес. А ние казваме – нужно е да търсиш пътищата към дори тези представители на работническата класа, пред които си представен като техен заклет враг.
ХР: Пренасяме разговора по темата за Южна Америка. Някои категоризират страни като Куба, Никарагуа и Венецуела като радикалното ляво, а в противоположност сочат по медиите случващото се в държавата Чили като новата левица, като добрата левица. Ти какво мислиш за това?
ДБ: Е, за Чили виждаме в момента, че печели добрите точки, нали така? Президентът им Габриел Борич (лявата коалиция “Одобрявам достойнството”) излезе с изказване, че Русия е империалистическият агресор в Украйна и затова е нужно всички да подкрепяме последната… Интересното е, че темата за Украйна в момента е станала крайъгълният камък за всичко навсякъде по света. Дори и при вас в Южна Америка това е крайъгълният камък – чия страна заемаш и едва ли не с това се изчерпва всичко, което е нужно да знаеш. Да, наистина темата с агресията вълнува хората във всички краища на планетата ни. Убедена съм, например, че НАТО представлява заплаха за цялото човечество. Защото тъй нареченият “Северноатлантически” пакт създава подчинени съюзници навсякъде – и във вашата Америка и в далечна Източна Азия. Самите САЩ изискват от своите марионетки преданост и подчинение в предприетия от тях кръстоносен поход. Затова абсолютно всеки трябва да праща оръжия или поне да обогатява разказа, според който “международната общност” е в полза на Украйна. А тяхната международна общност са тези, които САЩ държат с нещо под една или друга форма.
В опозиция на всичко това остават единствено държавите, които имат национална независимост. Те взимат сами решенията си и водят външна политика, преценена според собствените им интереси. При тях има стремеж да управляват в синхрон с народните интереси, а не в синхрон с американските, британските и френските банки. Само че тръгнеш ли по този път, моментално те обявяват за злодей. Стига само хората да кажат – това е властта, която признаваме и тя ще работи за собствените ни икономически интереси. На това САЩ и сателитите им отговарят – вие сте злодеи. И съвсем не е нужно тези набедени държави да са заявили, че са социалистически, за да бъдат атакувани. Нима Сирия беше социалистическа държава? Бяха ли Ирак и Либия социалистически държави? Не, но нападението срещу тях дойде, когато проявиха политика на самостоятелност и те бяха очернени. Само че има една прекрасна и положителна тенденция в днешно време. Русия и Китай най-после осъзнаха, че да имаш независима политика съвсем не означава, че Западът ще те остави на спокойствие. При това положение същите, Китай и Русия, започнаха да полагат основите отново на едно световно антиимпериалистическо движение. Това движение е замислено да осъществи взаимно сътрудничество. Роди се надежда по света, че има правилно решение. Това го усетих много ясно и при вас във Венецуела. Наскоро, през март 2023 година, ви посетих във връзка с конференцията на нашата антиимпериалистическа Платформа – ние бяхме в Каракас. Била съм във вашата страна и преди Ковид пандемията – тогава положението ви беше много сложно заради налаганата от САЩ икономическа блокада. А сега има голяма надежда. Разбира се, много от предишните ви проблеми все още не са решени. Ти можеш да обясниш това по-добре. Аз усетих и разбрах, че днес при вас има оптимистични нагласи. Вие устояхте на всевъзможните вражески удари и вас ви има. Сега се намираме в свят, който се променя в положителна насока. И решителна помощ отвън може да пристигне. В момента вашите хора знаят, че могат да изградят своята икономика по начина, който си представяха преди това. Това е нагласата, която видях – светът се променя към добро. И съм сигурна, че този дух на оптимизъм вече го има и в много други държави. Наистина, сложните проблеми в развитието не са премахнати. Обаче го има усещането, че вече империалистите не могат да пречупят лесно новия, избран от народа път на развитие. И ако борбата е настоятелна, други народи пристигат в подкрепа на местната борба.
От своя страна империалистите продължават да разчитат на изолираността на държавите. Те изолират дадена страна, а после заявяват, че тя сама се е изолирала. Да вземем случая с КНДР (Северна Корея), която ограничават вече десетилетия наред. Те я сочат като напълно изолирана. Само че това те, империалистите, го направиха, това не е по волята на корейския народ. Корейците ясно доказаха, че не се отказват от своята социалистическа система, от правото си сами да определят начина си на живот. При това положение САЩ отвръща с безпомощна пропаганда, казвайки, че корейците са ненормални и са дезориентирани. Същата е пропагандата и спрямо Венецуела, Куба, Иран, Китай… И те, от другата страна го разбраха! Хайде да се обединим, та ние сме мнозинството от населението на Земята. Защо да се оставим да ни бият по отделно, да ни отцепват и изолират. В резултат на това способността на САЩ да изолират вражески за тях държави чувствително отслабна.
Искам да наблегна малко повече на този основен въпрос. Най-важният фактор за отслабването на САЩ и империалистите е, че тяхното технологично превъзходство вече приключи. Тук е разковничето, защото във военното дело това означава, че Русия, Китай и КНДР развиват най-модерната и усъвършенствана военна техника. И кое обръща баланса тогава? Досега империалистите подкрепяха икономическата си доминация по света със своето военно превъзходство. И заявяваха на всеки, който им противостои – или приеми изгодната за нас политика, или ще те сгазим и заличим от лицето на земята със сила. Без материалната възможност за осъществяване на тази заплаха, на САЩ започва да се гледа като на сила, изпразнена от съдържание. Много държави вече си дават сметка за това. САЩ съвсем основателно са притеснени. Виждам това в Южна Америка, при вас, в Куба и Никарагуа. Вашите страни изграждат военно сътрудничество с Русия и търговско-икономическо с Китай. Е, не е ли това на път да обърне, да промени напълно действителността?
ХР: Да, така е. Напълно споделям появата на надеждата, за която говориш. Тя обхваща не само Южна Америка, но и целия свят. Някои хора определят новото състояние като свят на многополюсност. Както и да го наречем, вярвам, че тези промени се ускоряват. Сега ще те питам нещо друго. Как гледаш на оценката, че Европа възражда фашизма и крайнодесните движения? Ясно ми е, че под една или друга форма фашизмът никога не си е тръгвал от Европа. Интерeсува ме твоето мнение – набира ли фашизмът мощ и каква е връзката му с европейската политическа върхушка? На Европа преди се гледаше като на световна люлка на Просвещението – тогава как ще си обясним възраждането на такива тенденции?
ДБ: Да, ние сме просветителска люлка за въздигането на всички демократични ценности. Иронично казано. Въпросът за фашизма е интересен и важен. Ти си прав, когато казваш, че фашизмът никога не си е тръгвал от Европа. Заедно с това ние трябва да сме много внимателни какво оценяваме като фашизъм днес. Един път имаме фашистки методи на борба, един път имаме подход, с който империализмът действа по света. Двете неща имат допирна точка и прилика, но не са едно и също нещо. Нека погледнем по въпроса за фашизма и каква е била оценката на Комунистическия интернационал от 30-те години на ХХ век. Коминтернът доказа, че фашизмът се появява на сцената тогава, когато империалистите не са повече способни да управляват в своите страни по стария начин, с демократично-парламентарни методи. Поради това те създават бойните фашистки отряди и налагат режим с въвеждането на открит терор. Това те правят, защото първо работническото движение е достатъчно силно, а от друга страна, защото самата тяхна система е в сътресение. Това видяхме в Италия, Германия и Испания в периода на 30-те и 40-те години. След което говорим за явлението “фашизъм за износ” – империалистическата буржоазия прибягва до тези методи и в други държави, тя превърна това в свое изпипано средство за борба. За империализма въобще контролът над колониите и подчинените му региони винаги е включвал използването на неприкрита терористична сила. Да погледнем към Индия и терорът, който Британската империя прилага там по време на своето господство. Обърнем ли се към Южна Америка и историята на испанските и северноамериканските потисници при вас, ще видим пак същото. Има случаи, при които всичко това го наричаме фашизъм. Но това е неправилно и внася объркване. В много случаи няма нещо толкова отличително и специално в силовото налагане на империалистическите интереси по места. Нека погледнем малко по-подробно. Първо, империализмът си купува спокойствие у дома чрез наливане на пари. Те подкупват своята работническа класа, за да си гарантират спокоен тил, за да не се налага да воюват едновременно на двата фронта (вътрешният и външният). По този начин виждаме картината, при която навън използват брутална сила за потискане, а в своите страни пипат с кадифените ръкавици на буржоазната демокрация. Подкупването у дома върши своята работа. Налице е и един добре изграден репресивен апарат – това е характерно за всички държави, в които властва тази класа. В повечето случаи това отлага прилагането у дома на открита терористична диктатура. Защото работническата класа не създава проблеми, тя е овладяна, тогава и целите на империализма са постигнати. Знаете, че това положение Ленин описва много добре по отношение на империализма. Действителността след него потвърди верността на наблюденията му.
Понастоящем в Източна Европа има възраждане на фашизма. Империалистите и НАТО изграждат фашистки банди, които са проектирани да бъдат техни ударни улични отряди. Още от 1991 година насам те целенасочено и систематически връщат и наново възхваляват фашистката идеология и реално подхранват фашистките банди. В Западна Европа ситуацията в тази насока е по-сложна. От една страна, империалистите започнаха да плащат по-малко подкупи за вътрешния мир, от друга икономическото положение на работническата класа започна рязко да се влошава. Но моментът на открито масово социално недоволство още не е наближил. Въпреки това, управляващата капиталистическа класа е обезпокоена. Тя знае, че има вероятност работничеството да премине към борба. И това, което прави е, че въвежда система на репресии и ограничения, които ясно се виждат на законодателно ниво. Това положение не можем да наречем фашизъм. Говорим за подготвително състояние преди предстоящи сблъсъци. В крайна сметка буржоазията първа и преди работническата класа осъзнава, че класовата война е на хоризонта. Все пак гневът, разочарованието и деморализацията са навсякъде около нас, те са очевидни за всички. В тази връзка има и друго важно явление. Хората масово не гласуват на изборите. Не защото са апатични, а защото гледат на положението с голяма доза цинизъм и недоверие. Цинизмът се подхранва от пълното им разочарование от журналисти, политици и от всички, свързани с държавата през последните 30 години. И преди на държавните служители в страни като Великобритания и САЩ се гледаше с отвращение. Хората ги свързваха с личности, които са готови да продадат всичко и всеки. Сега тази нагласа е още по-ясно изразена. Според класации, кои професии се ценят в обществото, най-уважително се гледа на професии като медицинските сестри/специалисти, а журналисти и политици са в дъното на класацията. Но трябва да отбележим, че това отвращение все още не е придобило организиран характер. Затова има, разбира се, и исторически причини. Работническата класа в империалистическите държави е като цяло неорганизирана.
И пак се връщаме на въпроса – следователно в тази обстановка създаване на открита фашистка диктатура все още не стои на дневен ред. Класата на работниците не е в състояние да действа като една обособена сила и не се налага тя да бъде потискана с въпросните методи. Но дали буржоазията се подготвя за фашизъм? Отговорът е – да. Подготвят ли дясно популистко политическо ръководство, което да пренасочи гнева на работническата класа? Отговорът пак е, да, подготвят. Тук е мястото на комунистите. Ние следва да разкрием пред работниците, че подготвяната заблуда личи в пропагандата по темата с емиграцията, в образа на изкупителната жертва за системата, която се явява постоянно под една или друга форма. Дясната идеология има за цел да контролира работническия гняв в рамките на безопасното за системата.
ХР: Дойде моментът в интервюто, в което ти ще ми задаваш въпроси.
ДБ: Чудесно, благодаря за тази възможност. Като човек от Венецуела ще ти задам въпрос, който може да те вкара в местен спор. Можеш ли да обясниш в какво се състои настоящият конфликт между Комунистическата партия на Венецуела (КПВ) и управляващата Обединена Социалистическа Партия на Венецуела (ОСПВ)? Преди имаше споразумение за сътрудничество между тях и съвместна дейност. Това нас ни радваше, като се има предвид, че Венецуела се намира на предната фронтова линия срещу империализма. Според нас, винаги основен приоритет е способността да се изграждат единни фронтове, чиято основна задача е да противостоят на империализма. Видяхме напоследък нещо друго. КПВ започна съвсем открито да излиза със странни твърдения и въз основа на тях поискаха подкрепата на други комунистически организация в заклеймяването на венецуелското правителство. Случващото се е в момент, в който Венецуела продължава да е мишена на империалистите. За мен, без значение какъв е спорът, това е недопустимо и е във вреда на антиимпериализма. Подробностите за техните твърдения не са ми известни, обаче начинът, по който обвиняват, е недопустим и буди тревога. Кажи ни, какво се случва?
ХР: Положението е сложно. Най-общо казано това е конфликт между комунистите и социалистите, между КПВ и ОСПВ. Знаете, че управляващата Социалистическа партия е сърцевината на революционното чавистко (на Уго Чавес) движение. Например, аз самият винаги съм се чувствал повече свързан с Комунистическата партия, отколкото със Социалистическата. В сегашния разрив между двете, обаче, не заемам страната на КПВ. Ръководството на комунистите, според мен, е изпаднало в троцкистки залитания. Още около и малко преди 2019 година се забелязваха конфликтни признаци, понеже КПВ окачестви редица решения на правителството като водене на неолиберална политика. За мен това е грешка. Революционното движение, създадено от Чавес, винаги е било в най-тясна връзка с работническата класа и се е посветило на народното благоденствие. Това движение е в конфликт с частния сектор и силите на капитала.
А от какво бяха продиктувани определени стъпки на правителството? Наясно сте, че икономическата блокада на САЩ постави икономиката ни в критично положение. Правителството, според мен, предприе някои отстъпки, които имаха за цел да отговорят на острите нужди в кризисния момент. Точно тези отстъпки някои наричат неолиберални политики. Напомням, че кризата и външната атака, която изпитахме 2018-2019 година, нямаха аналог по своята сериозност в нашата история. Беше въпрос на оцеляване в този момент и на тези мерки на властта следва да се гледа именно в този контекст. Оттук произлиза грешната позиция на Комунистическата партия на Венецуела, защото тя вади въпроса от обективния реален контекст. Имаше спор за регулиране на минималните заплати, но ние знаем, че подобна мярка преди не сработи. През 2018 година президентът Мадуро предприе рационален подход в монетарната политика, като мярка, която да предотврати пълен колапс на икономиката. Но това беше посрещнато на нож от Комунистическата партия. Тя съобщи, че Мадуро е предприел курс към обедняването на работническата класа. Този аргумент те най-често използват в атаките си – въпросът с нивата на заплащането. По мое мнение действията на правителството бяха оправдани от гледна точка на техните цели. Мерките предвиждаха да си дадем глътка въздух насред най-страшната криза, причинена от агресията на САЩ и ЕС. И мерките успяха – икономиката ни не потъна в тази степен, която силите на американския долар очакваха. Изводът ми е, че нападките на КПВ са като цяло необмислени. Извън тях ние има за какво да критикуваме управлението или да търсим несъвършенства. Веднага ви казвам, че ОСПВ винаги е била по-слаба в създаване на идеологически кадри. Затова и аз повече съм се доверявал на Комунистическата ни партия, която подготвяше своите кадри, обучаваше ги в научния социализъм. Социалистическата партия се нуждае от това, нейното изоставане в тази сфера не одобрявам и виждам това като слабост. Вярвам, че ОСПВ ще промени това, особено след като се справим с настоящата предвоенна ситуация. Ако прецениш, че следва по-подробно да говоря по тази ситуация, а тя е твърде сложна, кажи.
ДБ: Струва ми се, че сега имаме по-добра представа за случващото се. За мен се разиграва една трагедия, защото комунистите трябва да са сърцето и ума на антиимпериалистическата съпротива. А наблюдаваме прилика с една трагедия, в която Гръцката комунистическа организация (ККЕ) има основна организационна роля. В Европа ККЕ стои в ядрото на теорията за междуимпериалистическия характер на сегашното военно противопоставяне. Вместо комунистите да са гръбнака на антивоенното движение в Европа, ние се питаме – къде са те в момента? Антивоенното движение е движение, което се противопоставя на САЩ-НАТО, а не излиза със сълзлив пацифизъм или елементарното заклеймяване на войната като зло. Само разбирането, че нашият враг са САЩ-НАТО, е способно да влее сили в антивоенното движение и да го снабди с осъзната цел. Нашата роля като комунисти е да внесем ясно разбиране за целите в настоящата война. Единствено комунистическото движение може да даде на антивоенната борба сила, издръжливост и дисциплина, или това, което ще ни доведе в борбата до победата. А това, че определени комунисти изразходват енергията си не срещу враговете ни, а за да ни спрат в борбата срещу империалистите, това не е ли трагедия? Тяхната настояща дейност отказва от борбата и деморализира много борци, чието участие в този решаващ момент е повече от наложително.
ХР: Това, за което говориш, ми напомня за схватките между комунисти и социалисти, които имаме във Венецуела. Бивши членове на КПВ дори заведоха съдебно дело за символите и логото на партията. Защото те казват, че действията на партийното ръководство на конференцията в края на 2022 година е превърнало партийната дейност в нелегитимна. Мен ако питаш, подобни борби не ни трябват, те са безполезни. Всичко това можеше да се избегне. Сигурно има хора в Социалистическата партия, които също са налeли масло в този огън. Заедно с това аз няма как да подкрепям сериозните грешки на КПВ. Не подкрепям вмешателството на ОСПВ в вътрешнопартийния конфликт на комунистите, но повече от всичко не подкрепям сегашния курс на Комунистическата партия.
ДБ: Като външен човек спрямо този ваш конфликт, аз не мога точно да отсъдя, защото не познавам подробностите. Струва ми се обаче, че тук важното е друго. Неприемливо е да се стига до такъв конфликт, като се има предвид, че има само една главна цел в обединението – това е успешното противопоставяне на лагера на империализма. Шокиращо и безотговорно е, че не малко комунистически партии по света побързаха да се подпишат под призивите на Комунистическата партия на Венецуела срещу вашето правителство без да отчитат главното. КПВ разпрати един вид “кърваво” писмо, изпълнено с тежки обвинения към Социалистическата партия. Намериха се дузина, които да го подпишат без дори да вникнат в същината на въпроса.
ХР: Да, това, което се случи е, че Комунистическата партия на Венецуела използва своите международни контакти за подкрепа в този конфликт. Само че тези, които отвън ги подкрепиха, не са непременно добре запознати със същността на случващото се. Но сред заелите тяхната страна има големи партии, като спомената от теб Гръцка комунистическа партия. Едва ли тази партия е подведена, при останалите партии от други държави по-скоро можем да си обясним отношението им с липса на информация. Така че тук се проявява една слабост в определена мрежа от комунистически партии. Дори във Великобритания една от партиите е подписала декларацията на ВКП. Ще кажеш ли коя е тя?
ДБ: Това трябва да е Комунистическата партия на Британия. Тази партия не подписа декларацията в Хавана, която заклейми Русия като агресор и зае междинна позиция. Но се присъединиха към декларациите на КПВ срещу правителствeтона Мадуро. Аз си мисля, че някои от подписалите партии правят това без много много да се замислят. Един вид, това са наши другари от Венецуела, ние ги подкрепяме, сякаш това се прави за трупане на някакви мними революционни точки. За незапознатите това може да мине като нещо положително, едва ли не революционно. Не, ние можем да кажем, че подобно действие няма как да бъде революционно.
Преди да заемеш позиция, не е ли редно да се запиташ – кого обслужва подобно действие? Това в полза ли е на венецуелските работници – да се изнася открито и да се задълбочава този разрив? Помага ли това на каузата за победа над империализма? Или това се явява манна небесна за империалистите в тяхната пропагандна война? Ако е второто, тогава с какво сте се захванали, защо правите това? Затова аз разглеждах тази декларация и подкрепящите я организации и се запитах защо е всичко това? Тук се повдига и въпросът как тези организации ръководят борбата в собствените си страни.
Затова се връщаме в разговора към това, с което започнахме. По какви причини основахме Световната антиимпериалистическа платформа? Днес се нуждаем повече от всякога от международна антиимпериалистическа организация. Тази организация трябва и ще е способна да внесе яснота по ключови въпроси на съвремието и достойно, без прегрешения да поеме ръководството на световното движение. Тя ще обедини антиимпериалистическото и работническото движение, които имат всички предпоставки да действат съвместно на социалистическа основа. Тази организирана сила ще може успешно да се изправи срещу НАТО и водения от САЩ империализъм. Това е задачата на задачите. Очертава се сражение, което ще определи бъдещето на човечеството в следващото столетие. Няма как ние да стоим отстрани безучастни и да си кажем “нека почакаме, да видим какво ще се случи”.
ХР: Радвам се и благодаря за интервюто. Разговорът ни отне повече време от предвиденото, но вярвам, че си заслужаваше за тези, които ще ни гледат и слушат.
