Джоти Брар от Комунистическата партия на Великобритания /марксисти-ленинисти/ дава обстойно интервю за Катерина Кирбирева, руски икономист и преподавател. В интервюто британските комунисти показват висока теоретична подготовка и ясно марксистко разбиране на съвремието. Брар обяснява ключови въпроси на нашето време и приканва комунистите по света да вземат активно участие в борбата между силите на империализма (САЩ-ЕС-НАТО) и силите на суверенитета, социализма и революцията. Какви са Русия и Китай, какво представлява войната в Украйна, какво представлява троцкизма и ревизионизма, защо е създадена Световната антиимпериалистическа платформа и за какво се бори, каква е световната криза на империализма и отражението й във Великобритания – тези въпроси са развити с аргументация и с недвусмислени политически изводи.
Движение “23 септември” има удоволствието да ви представи превод на интервюто. Оценявайки значението на подобни материали за развитие на революционната мисъл и организационната комунистическа борба, ние сме публикували и ще публикуваме и занапред и други материали на британските комунисти. Споделяме изводът, че силата на империализма на Запада отслабва и точно сега съществуват множество предпоставки за разгръщане на антиимпериалистическа борба и напредък към постигане на социализъм. Само по този път – на осъзнаване и смела борба, на мобилизиране на съпротивителните сили и международно сътрудничество, ние сме в състояние да постигнем мир, справедливост и прогрес както за нашата родина, така и за човечеството.
Катерина Кирбирева: Първият въпрос е за Русия във връзка с войната в Украйна. Тези, които се смятат за марксисти, спорят много за това кои държави можем да наречем империалистически. Някои твърдят, че Русия е империалистическа страна и воюва със Съединените щати за ресурсите на Украйна. Тоест, че се намираме в империалистическа война, в която всяка страна е хищник, а Украйна жертвата. Ще коментираш ли този въпрос?
Джоти Брар: Да. Мисля че има няколко аспекта този въпрос по отношение на Украйна. Темата дали Украйна е суверенна страна, ще разгледаме по-късно. Колкото до Русия – за да я определите като империалистическа, трябва да можете да докажете, че икономиката й е доминирана от монополен финансов капитал, който е надраснал границите си и който по същество търси пазари в чужбина за износ на капитал, инвестира в производство в чужбина, извлича свръхпечалби от тези инвестиции и после ги внася обратно у дома.
Тогава руската икономика и общество щяха да са паразити спрямо останалия свят, руската икономика щеше да е все по-малко продуктивна у дома, защото щеше да изнася производството си в търсене на по-евтин труд в чужбина. Това е основната същност на една империалистическа икономика. Тя господства посредством финансова олигархия, която произлиза от капиталистическото развитие. Така, че на вашия въпрос отговорът е: Русия не е империалистическа.
Объркване има и относно руските монополи. Сегашните монополите в Русия не са продукт на историческото развитие на руския капитализъм. Те са завзети от капиталисти, за да работят за печалби, но са продукт от развитието на съветското строителство и изграждането на планова икономика.
Разбира се, плановата държавна икономика изгражда монополи, но при нея няма конкуренция. А капиталистите, които поеха управлението на Русия след контрареволюцията, управляват бивши държавни монополи с цел печалби.
Интересно е развитието на днешна Русия, която е принудена да противостои на западния империализъм. Руснаците се принудиха да подсилят икономиката си като увеличат държавния контрол върху сфери, на които се опират самостоятелността и независимостта.
С други думи, силен отпор на империализма и на неговата икономическа агресия могат да се дадат само чрез национализация на ключови икономически отрасли. По същата причина руската държава започна финансиране на ключови сектори като селското стопанство, например. Знаете, че земеделието тежко пострада от унищожаването на Съветския съюз.
Няма как някой да твърди по отношение на руската икономика, че тя паразитира от производствената дейност на работниците другаде по света. Основната търговия на Русия с останалия свят, основното финансово взаимодействие с останалата свят не е износ на капитал с цел свръхпечалби, а продажбата на руски стоки. Те са добити и произведени от руските работници. Ето защо, да характеризираме икономиката на Русия като империалистическа, е неправилно.
Друга заблуда е, че щом една страна е голяма по размер, то тя е империалистическа. Тази заблуда е от изкривяване на нашите представи, които империалистите създават. Възползват се от факта, че повечето от нас всъщност не изучават Ленин и не знаят какво е империализъм.
Възползват се от факта, че масите по света трайно са намразили империализма. Тогава империалистите посочват големи териториални държави, имащи силна икономика, имащи способност да им се противопоставят и казват:
“Ето, те са големи, те имат голяма армия, това означава, че са агресивни, което означава, че са империалисти.” Но това е пълна вулгаризация. Това, че си голям, няма нищо общо с въпроса за империализма. Като изключим САЩ, повечето империалистически страни са малки по площ, но са политически, финансово и технологично напреднали и способни да завладяват огромни изостанали територии по света и да поробват народите им, да плячкосват ресурсите им.
Това е същността на империалистическата система, която европейците създадоха. Американците леко объркаха нашето разбиране за това, защото, те са по-голяма територия, с по-голямо население и по-големи способности да произвеждат. Така заради възприятията към САЩ, някои започнаха да гледат автоматично към големите страни с големи армии като към лоши и агресивни.
Да, Русия също има голяма армия, но отново – това не е резултат от исторически стремеж да завладее света, а защото наследи армията на Съветския съюз. А защо Съветският съюз се нуждаеше от голяма, силна, технически напреднала армия? Отговорът е за самозащита. Защото социалистическите страни в един империалистически свят не могат да оцелеят нито ден, без способността си да се защитят. И това означава, че те трябва да са равни и дори да превъзхождат технологичните и военни способности на империалистите. Това е единственият начин за оцеляване. И това пролича много ясно от историята на последните 110 години.
Същото е положението и с Китай. Китай е бил владян и поробен от империализма. В хода на тяхната революция за освобождаване от империализма те изграждат голяма, силна и технологично напреднала армия. Наличието на голяма армия не е доказателство, че си империалист.
Въпросът тук е за ролята на твоята армия – дали тя е отбранителна или нападателна. Погледнете армията на САЩ. Базите й са по целия свят и обграждат военно Русия. Само по себе си това разкрива какви са намеренията на САЩ спрямо Русия. Не е случайно, че американците разполагат военните си около границите на Русия. Не е случайно, че провеждат цветни революции в държавите, граничещи с Русия, опитвайки се да създадат враждебна и нестабилна среда. Целта е да създадат условия за свалянето на правителството вътре в самата Русия.
Украйна повече от сто години е мишена на различни империалистически сили.
Великобритания, Германия и САЩ в различни периоди опитваха да използват част от украинското население, да превърнат територията на Украйна в плацдарм за агресия срещу Русия. Стремежът за унищожаване първо на Съветския съюз, след това и на Русия, означава раздробяването и плячкосването й, означава превръщането й в колония. Това винаги е бил стремежът на империалистическите страни. И Украйна винаги е била разглеждана като ключова в този план.
Ако погледнем започването на Специалната военна операция на Русия през 2022, много хора в Русия чувстваха, че това е необходим, но много закъснял ход по отношение на спасяване на хората в Донбас.
Войната не започна на 24 февруари 2022г. Сигурна съм, че за руската аудитория това уточнение е излишно. Войната започна с преврата през 2013-14 година в Киев. Тогава Украйна загуби своя суверенитет. Ако украинците искат да възвърнат суверенитета си, трябва да се бият срещу САЩ, а не срещу Русия. Русия дойде да защити украинците, които отстояваха своя суверенитет или хората в руската част на Украйна. Това е борба за суверенитет срещу фашисткия режим на преврата, подкрепян от Запада.
Кирбирева: Напълно съм съгласна с теб. Какво мислиш за тезата на т.нар. „империалистическа пирамида“, която определя почти всички държави по света като империалистически?
Брар: От гледна точка на истинския марксизъм подобна теза е несъстоятелна. Това ми напомня урок по математика, в който за удобство се закръглят числа. Само, че 1 продължава да не е равно на 2.
Тезата за „империалистическата пирамида“ (лансирана от Гръцката комунистическа партия) е спекулация с действителността. Тази теза смесва някои верни твърдения с други, които са спекулативни и нямат доказване в нашето съвремие. Как се прави това? В техните твърдения Ленин казва, че сега сме в ерата на империализма. Да, това е вярно. Ленин казва, че капитализмът се развива в монополистичен стадий – правилно. Следователно, казват привържениците на “империалистическата пирамида”, целият капитализъм днес е монополистичен капитализъм. Това не е вярно.
Те показват, че това плюс това е равно на това, но не дават никакви данни, които да докажат верността на твърдението. Те просто го заявяват. За една група хора заключения без доказателства може да прозвучат достоверно. После същите „теоретици“ отиват при друга група хора и им заявяват: Русия е империалистическа, Китай е империалистически, Бразилия, Индия – и те. Определени хора намират тези заключения за много удобни. Особено комунистите в западния свят. Защото, ако Русия е империалистическа, тогава няма необходимост да водим борба срещу нашите собствени империалисти у дома. Това оправдава пасивността и дава възможност за неутралност. Тезата, че едните са толкова лоши, колкото и другите, тласка към пасивност. А посланието към работници е, че те няма за какво да се борят и могат да си останат по домовете.
Не е нужно да ви мобилизираме. Не е нужно да се захващаме с трудната задача да се изправим срещу собствената си управляваща класа, която ще стовари ударите си върху нас. Видно е, че има причини, поради които хората намират тази теза за удобна и утешителна. Достатъчно е просто, да не се замислят твърде много върху проблема.
Кирбирева: Как да определим Китай? Той не е империалистическа страна, нали така?
Брар: Категорично – не. Както казах, по никакъв начин не можете да аргументирате твърдението, че Китай паразитира над останалия свят. Очевидно е обратното- китайските работници правят стоки за целия свят. Със сигурност за Запада. Западните икономики живеят като паразити от Китай.
Погледнете на Запад сега…Минали са повече от сто години, откакто Ленин написа книгата си за империализма. По негово време той посочва отделни области на Запад, които не произвеждат нищо и водят паразитно съществуване. Такива места е имало в части от Англия, в Южна Франция или в Швейцария. Ленин посочва тези места, за да опише как се развива тази тенденция.
Днес, живеейки във Великобритания, трудно ще намерите някой, който да произвежда нещо. Но аз все още пиша с химикалки, ползвам хартия, стоя на бюрото, използвам този компютър, пия чай от чашата и т.н. Всеки ден използваме продукти, които някой е произвел. И ако хората във Великобритания не ги произвеждат, то очевидно някой някъде ги произвежда, нали така? И това ви показва връзката на британската икономика с икономиките в останалия свят. И тук се връщаме към размера на нашата икономика.
Защо толкова малка страна като Великобритания с малко население, незначителна територия, незначителни ресурси, е сред шестте или седемте „най-големи“ икономики в света? Какво означава това? Ние не произвеждаме нищо, нямаме нищо, не изнасяме нищо за света, как става това? Ние исторически притежаваме огромен капитал, който постоянно отива в чужбина, за да се уголемява и да служи за изсмукването на богатството от света. Дори бедните в нашата страна живеят като паразити върху труда и богатството, което е произведено някъде другаде по света.
Няма как да твърдите, че същото прави Китай, че така работи китайската икономика. Нито можете да кажете, че Китай използва военна сила по света, чрез която да постави в своя зависимост или да пороби друга държава. Нищо от това не e вярно за Китай. Това, че Китай експлоатира другите е голо твърдение, което управляващата класа на Запад използва. И се намират много хора от “фалшивата“ левица, които го повтарят, защото така им изнася. Ако искате да минете за „прогресивни“ на Запад, ще се съгласите с твърдението, че Китай е империалистически. С това ще имате оправдание да не го подкрепяте и няма да ви се налага да се изправите срещу собствената си управляваща класа.
Кирбирева: В Русия често чуваме твърдението, че китайската политика в Африка е признак за империализъм. Съгласна ли сте с това?
Брар: Знаете ли, говорила съм с много африканци по темата. И техният опит сочи точно обратното. Спомням си разговора с посланик от Зимбабве, който беше борец за освобождение на своята родина. Той ми разказа за събитията по време на поземлената реформа в Зимбабве. Британският империализъм беше полудял заради идеята на местните да си върнат земите и бълваше много пропаганда срещу правителството на Зимбабве.
Британците бяха обещали преди 30 години да стане прехвърлянето на земите от колонизаторите към местните. Само, че това така и не ставаше. Затова след обявяване на независимостта местните преминаха към поземлена реформа. Наложило се е да прекъснат отношенията си с МВФ (Международния валутен фонд). По отношение на МВФ те след независимостта си стриктно са изпълнявали условията, които се изискват от „уважаваните правителства“. Ползвали са заеми с идеята да подпомогнат изостаналото си развитие. По този повод посланикът на Зимбабве ми каза:
“Когато дойде МВФ, ние получихме голям заем, но след като парите бяха похарчени, се оказахме притежатели единствено на много консултантски доклади за това как можем да електрифицираме страната. А електричество, както преди, нямахме. Това, което имахме беше само един голям дълг.”
И тук е съществената част от историята. Той добави какво са постигнали без МВФ: “Щом скъсахме отношенията с МВФ, открихме, че електрификацията не е толкова трудна задача. Трябват ти стълбове, жици, работници, които да ги монтират…”.
Западът използва заемите като лост за зависимост. Това още Ленин го описва, когато говори за империализма. Процесът днес е същия. Те ви дават заеми, но заемите имат условия, които трябва да изпълните – да похарчите парите за компании от страната, която ви е заела средствата. Накрая за вас остава обслужването на един голям дълг. Всичките ви пари са похарчени за обогатяване на страната, която ви е дала парите назаем. И за вас остава да плащате вечно лихва. Вие не получавате нищо в замяна.
Китайските отношения с Африка са напълно различни. Когато те дадат заем, лихвените проценти са много ниски. Много често Китай опрощава големи части от заемите, ако се окаже, че страната-кредитополучател е неплатежоспособна. Те не се интересуват от изсмукване на богатството от страните, а от това да им помогнат да се развият. Китай им предоставят технологии. Не ги пазят за себе си, за да извличат печалби от тях. Tе споделят технологиите. Те казват: “Вижте, ние имаме някои нови методи за отглеждане на култури в тези климатични условия. Може да се възползвате от тях, защо не опитате?”
Поемат ангажимент да построят железопътна линия и го правят. Не е, като да ви обещаят да го направят, вие да платите и да не получите нищо. Когато китайците кажат, че ще ви построят пристанище, железопътна линия, магистрала или болница, училище, университет – получавате ги и то в кратки срокове. И вашата страна започва да се променя. Така, че опитът на хората живеещи в страни, на които Китай е помогнал с инвестиции за развитие, е, че нещата се променят и развиват към добро.
Кирбирева: Как виждате бъдещето на Китай? Каква е вероятността да се изгради социализъм там? Според вас, Китай социалистическа страна ли е или не?
Брар: Бих определила обществената система в Китай като особена смесица между социализъм и капитализъм. Аз не съм експерт по Китай. Баща ми, Харпал Брар, е изучавал Китай и китайската икономика задълбочено. Той написа отлична книга по темата. Ще ви покажа книгата. Заглавието е “Социализъм с китайски характеристики”, а подзаглавие – “Овладяването на китайската икономика от пазара”.
Даже самото заглавие подсказва, че китайската икономика е до голяма степен завзета от пазарните взаимоотношения. Плановата икономика вече не е моделът на китайската държава. А това е тревожно и проблематично за Китай. Връщането на пазара в толкова много и важни сфери на производството и социалния живот означава, че се завръща неравенството, безработицата, корупцията, кризите и свръхпроизводството… Всички тези присъщи на капитализма неща.
Китай е интересен случай. Там нямаше политически преврат. Комунистическата партия все още е на власт. Комунистическата партия все още се уповава много на масите. Все още има много силна връзка с масите. Тя прави всичко възможно, за да смекчи най-лошото въздействията на пазара върху народа.
Според нас, правилната планова икономика би била много по-силна и по-устойчива, отколкото икономиката на съвременен Китай. В нея няма да се налага постоянно смекчаване ефектите на пазара. Но засега, това е моделът, модел на смесица, който Китай е възприел.
Моето мнение и мнението на нашата Комунистическа партия на Великобритания (марксисти-ленинисти) е, че в крайна сметка китайският модел няма как да доведе до социализъм и със сигурност не до комунизъм без премахването на пазарната икономика. Вариантите са два. Или пазарните сили ще създадат буржоазия, която е достатъчно силна да завземе цялата политическа власт. Тогава ще има контрареволюция. Както стана в Съветския съюз – пазарните сили доведоха до укрепването на политически сили, които в крайна сметка успяха да направят преврат. Стигна се до реставрация на капитализма. Или пазарната икономика ще бъде отново премахната и ще може да се достигне до социализъм.
Към момента се вижда, че и двата варианта са възможен изход. Аз не бих дала прогноза кой вариант ще надделее. Разбира се, знам много добре, какво искам да се случи. Причината да критикуваме по другарски пътя, по който върви Китай, е защото искаме китайската революция да бъде спасена, искаме китайският народ да върви напред към социализма. Не бихме искали китайският народ да изживее това, което се случи на съветския народ.
Това е трагедия не само за вас в Русия, но и за целия свят. Всички знаем, какво светът загуби с премахването на Съветския съюз. Сталин предсказа в интервю през 30-те години на 20 век, че ако земята на Съветите изчезне, работниците по света ще бъдат притиснати за гърлото. И точно така стана. През 90-те години работниците по света бяха притиснати за гърлото. И загубихме наистина много с разпадането на Съветския съюз.
Днес на нас не ни е нужен още един такъв крах, в случая с Китай. И особено сега, когато смятаме, че империалистическият свят се разпада. Те, империалистите, са по-слаби от когато и да било – вътрешно, икономически, политически, военно. Те биват надхитрени по много начини от надигащия се антиимпериалистически свят.
Силно се надявам, че състоянието на слабост на империалистите ще благоприятства борбата. Надявам се, че осъзнаването на това как наистина изглежда капитализма в лицето на тези врагове, които подскачат около Русия и Китай в опит да ги унищожат, ще засили социалните сили, които искат да задържат Китай на социалистическия път на развитие.
Кирбирева: От книги и статии за Китай разбирам, че 5-годишните планове предвиждат както икономическо, така и социално развитие. Впечатляващо е, че 800 милиона души са изведени от бедността.
Брар: Така е, това е прекрасно постижение. Нямам намерение да омаловажавам успехите на Китайската партия, които показват тяхната сериозност и вярност им към народа. Но е факт, че в икономическо отношение при тях има обърканост. Затова си има обяснение. Дън Сяопин не беше известен като социалист, а като един убеден капиталист. Той подкопа някои от заварените социалистически постижения. Те дадоха път на всякакви сили, които знаеха как бързо да печелят и да развиват промишлеността. Само, че това беше направено на основата, която китайският народ вече беше изградил. Капитализмът не е блеснал със своята находчивост. А ситуацията е била, че върху вече изградена промишлена основа, капитализмът започва да печели. По времето когато Сяопин взима властта от Мао Дзъдун през 1979 година, народът вече е изградил основите. За премахването на бедността най-голяма заслуга има революцията. През 1949 година народът тъне в крайна бедност, а към 1979 година няма гладни и продължителността на живота е удвоена. Гарантираше се купа ориз за всеки, като символ за липса на гладуващи. Гарантираше се на основно ниво за всеки да има работа, дом, образование и здравеопазване. Да, не говорим за високо развитие, но тази гаранция я имаше. При Сяопин този принцип беше нарушен. И до днес Китай се опитва да навакса. Несъмнено за много хора стандартът на живот днес е много по-висок от този, който е бил тогава. Но и неравенството е огромно. Китай има милиардери по благосъстояние, но има и хора, които живеят в относителна бедност. Китайското правителство заявява, че иска да прекрати това положение. Струва ми се, че ще направят каквото могат в тази посока. Но към момента съществуват сериозни проблеми. Един от тях е безработицата. Има ли място за безработицата в едно социалистическо общество? Знаем, че тя подхранва постоянно бедността. Немислимо е в едно социалистическо общество да има и милиардери. Същевременно има китайци, на които им се налага да плащат за получат образование и болнично лечение. Наистина, правителството се стреми да субсидира тези области, за да избегне нарастване на неравенствата. Оказва се обаче, че някои от здравните заведения съвсем открито са заложили на отвратителни пазарни принципи.
Нищо от това не съответства на стремежа да се гради социалистическа икономика. Социалните проблеми се появяват съвсем естествено. Всъщност, с подобни икономически прояви се подхранват основите на контрареволюцията. Създава се буржоазна класа, която има интерес да си осигури неограничен грабеж чрез пазара, т.е да премине изцяло към капитализъм. Не е случайно, че тези среди се припознават изцяло в Запада. А дори и тези, които не го правят, ще бъдат принципни противници на социализма. Колкото повече оставяш тези среди да се ширят, толкова повече проблеми си навличаш. Досега китайското правителство се справя отлично в уравновесяването на тези проблемни взаимоотношения. Това не означава обаче, че са открили решение, което ще просъществува вечно. Противоречията ще продължат да растат, няма друг път в тази ситуация. На това ни учи Маркс и това е отразено в „Капиталът“. Няма магически начин да развиваш капитализъм, да експлоатираш работническата класа без да попаднеш в тези противоречия.
Кирбирева: По една тема, която свързва пряко фашизма с империализма. Вие приемате определението на Георги Димитров за фашизма за правилно?
Брар: Да, определено. Нашето разбиране за фашизма е, че той е открита диктатура на буржоазията във времена на криза. В империалистическите държави става въпрос за премахване на буржоазната демокрация и заменянето й с железния юмрук на диктатурата. Но има и друг аспект, който усложнява въпроса. Управляващата класа в империалистическите държави винаги са изнасяли фашистки методи навън. Защото там в своите колонии те винаги са управлявали с железен юмрук, а не с кадифени ръкавици. Тази тяхна необходимост днес нараства. Според мен, това е признак за слабостта на империализма. Защото той не е способен да провежда своите експедиционни завоевателни войни пряко със свои войски. Като например в Украйна, Сирия или Палестина.
Кирбирева: Ти засягаш следващия ми въпрос – какво е фашизъм за износ?
Брар: Така. Понеже хората няма да имат желание да участват в задгранични мисии, които очевидно са военна агресия и стремеж към териториални завоевания, се прибягва до друго. На империализма му се налага да използва подопечни „съюзнически“ сили. Те наистина имат знанието и опита как да действат чрез подобни наемни сили. Спомнете си за Великобритания, която чрез подобни съюзници завладява Индия. Само, че за да облъчиш дадено население, което да ти служи като съюзническа сила, е нужно прилагането и възприемането на идеология. Тези, които ще воюват от чуждо име, трябва да имат цел и мотивация. Ако намериш население, което е бедно, но заедно с това гневно и отчаяно, това е добра основа. Тук вече спускаш идеологията, според която те са специални, а същевременно едно друго население е пречка към постигане на техните мечти. Създаваш по този начин едно състояние на месианство. Ето така родиха бойците на ИДИЛ, ционистите в Близкия Изток и националистите в Западна Украйна, които тръгнаха срещу Източна Украйна и Русия.
Това е идеологическа обработка на население, което живее в бедност и отчаяние. После поставяш в ръцете му оръжие. Превръщането на украински националисти, които са малка част от народа, във фашисти, е стар и вече изпробван проект. Цялостно погледнато това е един мащабен проект. Във времената на Студената война ставаше дума за една малка група бандеровци. Първо, те бяха спасени на Запад и хранени там така, че да запазят своя нрав. Беше запазен и реквизита им – от 30-те години това са хитлеровите униформи и символи. Ето, имате си клубове при нас, стойте тук и имайте готовност пак да ни послужите. Империализмът винаги си държи в резерв подобни групи. Например, на Далай Лама ЦРУ плащаше по 200 000 долара на година, може и повече, за да живее в Индия. Той стоеше там и беше на разположение – ако потрябва, да тръгне към китайски Тибет за отцепването му. Империалистите поддържат много такива марионетки, които стоят в резерв. Не винаги плановете с тях сработват.
Само, че в случая с Украйна сценарият сработи. С разпадането на СССР тези марионетки бяха върнати на украинска земя. Те станаха ядрото на бавни, но упорити процеси на създаване на враждебност към руснаците и на симпатии към украинския национализъм. Методично започнаха да влияят на разбиранията в страната. Започнаха с пренаписване на историята – на официално ниво. Те още през 70-те и 80-те години издаваха брошури, на които малцина обръщаха внимание. Вече през 90-те и в началото на 21 век започнаха да изграждат музеи в Украйна. После започнаха да пишат учебници за подрастващите. Спомнете си, че в Украйна превратите са два. На първия през 2004 година фашистите вече бяха на улицата. Тогава този проект изкристализира – Украйна беше предвидена да стане плацдарм за агресия срещу Русия. Последва действие за обработка на населението да станат войници за тази кауза. Тук влезе в действие фашистката идеология за превръщането на бедни хора в наемници в качеството им на пушечно месо. И тук империализмът прояви себе си без преструвки. Той никога не се е интересувал от съдбата на обикновения човек. Е, на думи, разбира се, твърди, че му пука. Затова заявява „Ние подкрепяме Украйна“. Обаче само погледнете колко хора жертваха за постигане на целта си – унищожаването на Русия. Работата е там, че не се вълнуват колко украинци ще умрат. Това са пешки на тяхната шахматна дъска. За интереса на западните спонсори е заложена съдбата на целия украински народ. Въпросът за тях е да се намери начин да бъде сломена волята на руския народ. Да бъде създадена бъркотия и правителството на Путин да падне. Нуждаят се от смяна на властта така, че управляващите да участват в повторната колониализация на Русия. Това е целта им.
Кирбирева: Впечатлена съм, че разбираш по този начин руския въпрос. Следващият ми въпрос е за съвременните троцкисти. Каква е разделителната линия сред левите на Запад? За Русия мога да кажа, че три са разделителните теми. Първо, за ролята на диктатурата на пролетариата и кои са действителните пролетарии. Второ, за ролята на империализма, което вече обсъдихме. И трето, за възможността социализъм да бъде построен в отделно взета страна. Най-общо казано, руските троцкисти заеха позициите на либералите и само запазиха одеждите си червени.
Брар: Според мен, Катерина, това последното, което каза, е ключът към твоя въпрос. Това са либерали, предрешени в червени дрехи. За самия Троцки ние можем да говорим като за един империалистически агент. Днес има сведения, които уличават Троцки като човек, който по време на Първата световна война се е поставил в услуга на британското разузнаване и империалистите. Ако се вгледаме в съчиненията му от това време, ще установим, че това, с което постоянно се занимава, е да създава провокации. Неговата теория не е стройно учение с изключение на опозицията му на Ленин и антиболшевизма му. Твърдяното от него е изпълнено с противоречия, а единствената му праволинейност е когато е срещу Ленин и срещу болшевиките. Подобно е положението и с троцкизма.
Троцкизмът щеше да изчезне безвъзвратно след Втората световна война, ако не беше появата на Никита Хрушчов в Съветския съюз през 50-те години. Троцкизмът се саморазобличи. Той твърдеше, че СССР ще загуби войната и тръбеше навсякъде, колко е отвратителен и как трябва да бъде разгромен. Съветският съюз обаче разгроми фашизма и построи социализъм, с което разгроми и всички прогнози на Троцки. Същият, който непрестанно зовеше как СССР трябва и ще бъде поразен, работеше охотно по време на войната с хитлеристите, японците и други империалисти. После същият трябваше да признае постиженията на плановата икономика, въпреки че по-рано ги отричаше като невъзможни. Така, че Троцки сам стигна до пълно отричане на себе си. И нямаше никой вече да го помни. Но през 1956 година Хрушчов направи своя недотам секретен доклад, с който на практика възкреси от мъртвите троцкизма. Всички лъжи в доклада на Хрушчов от ХХ конгрес на КПСС бяха лъжите на Троцки.
От този момент нататък на западните разузнавания рязко отпуснаха пари и ресурс за преосноваването на „революционни комунистически партии“, както се нарекоха новите троцкисти. Защото това, което преди твърдяха враговете на социализма, вече официално го твърдяха в Москва. По този начин човек по това време можеше да чуе в училищата на Запад да се преподава версията за Октомврийската революция, която е оригинално написана от Троцки. И на нас се втълпява от тогава, че именно Троцки е най-големият революционер и е човекът, когото Ленин бил почитал като гениален деец. Въобще той е всичко най, само не казваха, защо толкова се вълнуват от самата Руска революция. Няма начин да не чуеш хиляди пъти как Троцки е бил най-достойният да заеме мястото на Ленин, вместо отвратителния злодей, ядящия деца, поне 20 преди закуска – диктаторът Сталин. С две думи, митовете на троцкизма по отношение на социализма и СССР се представяха като най-чиста монета за поколенията на Запад още от тяхното ранно юношество. Троцкизмът играе много важна роля през Студената война за раздробяването и унищожаването на комунистическото движение.
Връщайки се към т.нар. реч на Хрушчов, трябва да отбележим, че това е най-големият удар, който е нанасян на СССР. Той и неговата клика успяват след овладяване на властта и посредством тази реч да откажат само за 1 година от дейност половината от всички известни комунистически дейци по света. Деморализация, объркване и парализиране обхваща огромен брой честни комунисти. За тях Сталин, достойният ръководител, е представен от новата власт като зловещ тип. Няма комунистическа партия, която да не се разцепва на просталинско и прохрушчовско крило по това време. В тези условия се възражда троцкизма. Хрушчов е обявил курс към съвместно мирно съществуване с империализма и мирен път към социализъм без революции. Тази преобладаваща линия в партиите води до пълна деморализация сред световното комунистическо движение. Вярващите в пътя на Маркс и Ленин за социалистически революции изведнъж се сблъскват с тезата, че трябва да подпомагаме социалдемократите в избирането им за парламента. Внушения като естествената еволюция на капитализма в социализъм или невъзможността за революции в епохата на ядрените оръжия, допълнително всяват хаос и безпътица.
И тук „на помощ“ се появяват едни организации – троцкистките, които заявяват, че са революционни и са истински последователи на Ленин. И за да го докажат, си присвояват цялата революционна фразеология. Те трябва да станат магнитът за бунтовно настроените млади хора. И имат примамка за това – революционната фразеология, нейната категоричност: „Има само едно решение – революция!“. Експлоатират революционната символика, поставят си атрактивни имена като „спартакисти“, „червени чукове“ и прочее и изкачат от всеки ъгъл със своята агитация. Използват езика на болшевиките от революционния период и намятат червените одежди.
Но каква е истинската същност на троцкистите? Права си, като спомена, че единственото ни общо с тях е диктатурата на пролетариата. Но дотук е общото. Троцкистите дори не вярват, че масите на пролетариата заслужават доверие в упражняването на властта. Те отричат всички познати образци на пролетарски диктатури, съществували някога. Те не признават теорията на Ленин за империализма. Ето по тези неща разбираш, че троцкизмът всъщност е една империалистическа идеология. Корените на троцкизма на Запад са в привилегированата част от работническата класа и в дребната буржоазия. И това е естествено, понеже те отричат лениновата теория за империализма. От това произтичат два момента. Първо, на Запад работническата класа заради свръхпечалбите на империализма е разделена на два сектора– на работническа аристокрация и на непривилегирован сектор. Троцкистите отричат тази разлика, заявявайки, че цялата „работническа класа е единна“, а това ги обрича на неадекватност. Нещо повече – те прикриват тази разлика, защото самите се оприличават с работническата аристокрация. А тя е лоялна на империализма.
И второ. Те отричат прогресивния характер на национално-освободителните борби по света. Напротив, заклеймяват ги под предлог, че ръководителите им са буржоазни, а не пролетарски. Крайният резултат от тези две техни схващания е, че те са тласнати към лагера на империализма. По този начин те стават пропагандисти на империалистическите схващания. Примерът с отношението им към ирландските борци за независимост е показателен. Заклеймяват ги като буржоазно движение, а себе си като истинско пролетарско. Можете да видите как придават на оценката си революционна окраска. Само, че същината на всичко това е, че подкрепят родната си империалистическа класа. Ето това е тяхната задача. Да увлекат революционно настроени млади хора, да ги заангажират за известен период в безсмислена активност и да им внушат тезите на враговете им.
А при нас в комунистическата партия задачата е съвсем друга. Ние образоваме младите хора в движението и им помагаме да се отърсят и разбият схващанията, налагани им в живота, медиите и чрез образователната система. Задачата на троцкистите е по-лесна, защото те само опаковат схващанията в революционно звучаща фразеология.
По отношение на изграждането на социализма – това е друга точка на нашето пълно различие. Всеки път, когато работниците някъде успяват да вземат властта и да започнат изграждането на социализъм, троцкистите се появяват като яростни отрицатели на този опит. От друга страна те търсят социалистически проекти там, където те въобще не съществуват. Ще дам няколко примера. В антивоенното движение на Великобритания участвам десетки години. Всеки път, когато британският империализъм обединява своите сили със САЩ за нова агресия, както ставаше в Близкия Изток, троцкистите започваха своя кампания. В нея твърдят, че нападната страна е започнала народна революция със създаващи се революционни съвети. Това звучи по болшевишки и като особена революционна ситуация. Твърдяха това по отношение на Сирия, на Иран, на Либия, може би и за Югославия. Това е откровена лъжа, но не се отказват от нея, защото повечето от поддръжниците им не си дават сметка за нея. И тук е парадоксът. Същото твърдят представители на службите, за да представят пред работниците справедливостта на империалистическата намеса срещу съответната страна. Те заявяват: ние се борим с диктатор подобен на Хитлер, а народът там е въстанал срещу властта му и ни подкрепя. И така става пълно съвпадение между тезата на троцкистите и тезата на империалистите преди предприемането на техните агресии. Единствената разлика е в това, че троцкистите са прикачили „левия“ етикет.
Кирбирева: Нашите левичари, които са подобни на троцкисти, твърдят същото. Ние в Русия страдаме от собствената си империалистическа диктатура. Така, че ако загубим войната в Украйна, ще дойдат да ни управляват американците. А това няма да влоши положението ни.
Брар: Същата работа! Нима не си спомнят, какво беше през 90-те години при вас по времето на Борис Елцин?! Ако искате да добиете представа каква ще бъде колонизирана Русия, погледнете какво беше тогава. Или обърнете погледа си към случващото се в Украйна. Даже не се налага да гледате назад във времето за да откриете тотална колония в съседство. Да, Русия днес е капиталистическа. Разбирам емоционалните реакции на гняв и ненавист. Руските капиталисти отнеха благата, създадени от съветския народ, те отнеха социализма. Само, че ние трябва да изучаваме условията и да останем обективни в анализите си. Ако реагираме само на емоционално ниво, ние ще бъдем лесно манипулируеми. Социалистическата наука не е това, тя не е купчина от обиди и заклинания.
Именно троцкистите залагат на това, с което и пасват на стила на империалистите да си играят с емоциите на хората. Така придават на социалистическите термини вид на заклинания – вие сте империалисти, вие също, всички са. Да убеждаваш руснаците, че няма да има разликата в това, дали ги владее сегашния режим или ги владеят американците, е пълен абсурд. Не е ли това нагласата, която искат да постигнат империалистите?! Хората да се отчаят и деморализират, да загубят мотивация за съпротива точно сега, когато най-много се нуждаят от нея – във войната, която ще победи империализма?
А Русия не се сражава сама за себе си, тя се сражава за света. И се справя отлично. Сражението е повече от сложно. В този момент ние трябва да мобилизираме всеки, който желае да види края на империализма. За Русия тази жизненоважна война е за останалия свят ключово сражение, което подкопава и ще срине империализма на САЩ. А това е ядрото на световния империализъм. Без военната мощ на американците европейският империализъм е едно нищо и никакво джудже. Цялата мощ на Запад се крепи от способността на САЩ да запазят своята световна хегемония. Да си зададем само този въпрос – защо не могат да си тръгнат от Украйна въпреки, че от доста време е очевидно, че губят войната там? Причината е, че само ограбването на Русия е в състояние да спаси сриващите им се напълно икономики. Обективният поглед върху империализма и икономиката му ни сочи само това. Без това разбиране не можеш да помогнеш на своя народ, защото го насочваш в погрешна посока.
Положението на комунистите в Русия като антиимпериалистическа, но капиталистическа държава е, че те следва да приемат обща кауза с националната буржоазия. Тази обща кауза, този съюз е насочен срещу империализма. Този съюз не е вечен, нито е непоклатим. Този съюз не означава, че от Владимир Путин се очаква възстановяване на Съветския съюз. Но нека погледнем на историята като процес, изпълнен с противоречия. В ситуацията на неизбежен сблъсък между западния империализъм и властта на Владимир Путин национална Русия е принудена да пренасочва блага към руския народ. Тя е заставена да развива самодостатъчна икономика, от което Русия като цяло ще спечели.
Нещо повече. Същата тази Русия ще трябва да си възвърне една част от съветските традиции, защото това го изисква противопоставянето на империализма. Така, че независимо от волята на елита, обстоятелствата създават основата, върху която ще се зароди подобие на Съветска Русия. Това не е техният план, това е нашият план! И нека си дадем сметка, че такъв ще е резултатът от борбата с империализма. Моето мнение е, че истински стремящите се към революция комунисти следва да са в епицентъра на тези процеси. Те трябва да мобилизират масите за борба. Само победата над империализма не е достатъчна, ако ние не искаме да изживеем наново една злополучна съдба. Ние се нуждаем не само от победа над империализма. Ние се нуждаем от победа, каквато беше победата на създаването на Съветския съюз. Само победата на социалистическата планова икономика ще донесе сигурност, сила, мир, образование и достойна култура. Вие в Русия ще ме разберете какво ви казвам.
Кирбирева: Възможността да живеем щастливо.
Брар: Да, за един щастлив живот.
Кирбирева: Имам въпрос за Световната антиимпериалистическа платформа (САП), в която участваш. Къде можем да прочетем програмни статии и новини за вашата дейност? Разкажи ни повече за САП.
Брар: Световната антиимпериалистическа платформа беше създадена след началото на Специалната военна операция на Русия. САП се яви като отговор на объркването в световното комунистическо движение от протичащите събития. Шокиращо е колко много организации, назоваваща себе си социалистически и комунистически, включително и такива във Великобритания, осъдиха Русия заради СВО. Например, Комунистическата партия на Великобритания, която е ревизионистка партия, зае неопределена позиция. Тя заяви, че и двете страни в конфликта са лоши, а те са за мир. Казаха, че за да има мир руските войски трябва да напуснат Украйна. Какво значи това? Щом руските войски трябва да излязат, това означава, че войските на НАТО трябва да останат в Украйна. Неразбирането на въпроса от тях означава, че украинските власти трябваше да продължат геноцида над населението на Донбас. Това е един вид признание, че руската страна по някаква неизвестна причина е агресорът. Излиза, че една сутрин със събуждането си Владимир Путин е решил да започне несправедлива агресия срещу Украйна. Такова твърдение е лудост. Само, че много партии повтаряха тази позиция, а това е в пълен синхрон със западната империалистическа пропаганда.
Така стана ясно, че много хора, които казват, че са комунисти, не са изучили и не са разбрали същината на този конфликт. А имаха цели 8 години за това! Моята партия, напротив, издаде книга на тази тема, в която са включени публикации още от 2014 година. Казвам, че за тези, които са истински комунисти и марксисти, още от самото начало беше ясно какво се случва. И СВО в този смисъл не е никаква изненада. Да, в началото самите военни събития можеха да са някаква изненада, но не са изненада причините, които стоят зад тях. Маневрите с Минските споразумения, трайното настаняване на НАТО и подготвянето на Украйна за война с Русия – нима това е някаква изненада?! Действително, истинските мащаби на тази подготовка с въоръжаването и укрепването на Украйна станаха ясни при началото на СВО. А цялото снабдяване и укрепване имаше една единствена цел – да започне война срещу Русия.
САП стана организация на група комунистически движения, които осъзнаха, че нашето движение изпитва сериозни недостатъци. Спрямо Русия се отправят лъжи и се повтаря едно към едно империалистическата пропаганда. Резултатът е, че световната работнически класа и неговата най-прогресивна част останаха пасивни свидетели на събитията.
Ние сме категорични – в този конфликт има правилна страна. Цялото прогресивно човечество трябва да е на страната на Русия. Врагът ни са фашистките сили, които действат като ударен отряд на НАТО в тази война. Украйна е използвана като пушечно месо, но това е война на НАТО срещу Русия. Целта е унищожаването на Русия. За нас това, че малцина комунистически партии успяха да заявят това, разкрива един сериозен проблем. Затова ние основахме Платформата и я обявихме чрез Парижката декларация. В Интернет можете да я прочетете и да посетите сайта ни https://wap21.org. В началото преди 2 години зад декларацията не стояха много на брой организации. Но ние се свързахме с много организации после и проведохме конференции в различни части на света. Успяхме да ги обединим в Световната антиимпериалистическа платформа. Ние успяваме да оборим една невярна и неточна теория за империализма, която заблуди много комунисти. Тази погрешна теория не дава точната картина на случващото се днес.
Кирбирева: Последен въпрос. Как се промени живота във Великобритания от 2020 година насам в очите на общественото мнение?
Брар: Животът се променя твърде бързо в наше време. От световната икономическа криза през 2008 година условията за живот трайно се влошават. Ограничителните мерки водят до свиването на бюджетните разходи, до орязване на заплатите и пенсиите. Това е една влошаваща се тенденция от 2008г. насам. През 2020 г. се случи нов срив на световните борси, който беше прикрит чрез ограниченията на Ковид-19 пандемията. Доста хора не забелязаха връзката между двете събития. Стана така, че правителствата под претекст, че плащат за Ковид ограниченията, всъщност наляха пари в компаниите, които се сринаха на финансовата борса. Сривът на световната борса изведе много компании извън играта. Извънредната ковид ситуация даде възможност на правителствата да печатат нови пари. Те предоставиха тези пари на фармацевтичните корпорации, на различни доставчици и на големите технологични корпорации. Така големите компании станаха много печеливши, докато малки компании просто изчезнаха.
С началото на руската Специална военна операция британски компании масово инвестираха в дейности на украинската армия. Това също стана за сметка на печатането на нови парични маси, което обезцени британската лира. Така една нова инфлационна криза се насложи върху старата инфлационна криза от 2008 година – тогава правителствата спасяваха от фалит големите частни банки. Така те заложиха на заблудата, че могат да печатат отново нови пари без да има последици от това. В дадения момент империалистите могат да си го позволят. Валутите, които използват, са наложени за употреба от целия свят. Поради големият общ обем на ползваните долари и лири, обезценяването на тези валути става със забавяне. В края на краищата обаче се случва. Инфлацията галопира и излиза извън контрол. На всичкото отгоре положението се влоши от масивните санкции налагани на Русия с началото на СВО. Защото бяха отрязани доставките на евтини руски енергосуровини за Западна Европа. Всичко това доведе до инфлация на масовите стоки, на транспортните услуги и обезценяване заради недостига на енергоресурси. През последните 2 години инфлацията в Британия на енергосуровините достигна астрономически стойности. Това покачи цените на основните стоки. Животът на най-бедната част от населението рязко се влоши. Изведнъж темата как хората ще изкарат зимата, ако тя е от по-тежките, стана главната обсъждана тема. Как ще се доставят храните и дали най-бедните ще могат въобще да си ги позволят?
Това се случва във Великобритания, за която казват, че е в топ 6 или 7 на най-богатите страни в света. Всяко трето или четвърто британско дете посещава училище без да се е нахранило. И се прибира в своя неотоплен дом. Това не е същата Великобритания, в която аз израснах като дете. Това е съвременната ситуация. Тя напомня за времената преди Втората световна война. Заради икономическата криза системата за социалната сигурност отново се разпада. Капиталът търси нови области за инвестиции и печалби и всички области, които не носят печалби, се замразяват. Ето защо обществените активи и услуги са подложени на приватизация – за да се превърнат в частен печеливш бизнес. За работниците това означа или че повече няма да получават услуги от тези области, или че ще плащат много, а ще получават малко. Кризата обхвана училищата и сектора здравеопазване. Системата на личните лекари и болничната помощ са в криза. Пътищата не се поддържат както трябва. Домакинствата не могат да си позволят достатъчно храна, не могат да плащат за отопление. Работниците работят все повече и повече, а накрая не могат да имат сносен начин на живот.
Това е ходът на нещата. Днес имаме ново правителство на Лейбъристката партия, което дойде с две основни предизборни обещания. Казаха, че ще подобрят живота. Щом взеха властта обаче, смениха плочата. И заявиха: ние стоим зад НАТО, подкрепяме Украйна във войната до последния украинец и ще я подкрепяме до край. После изведнъж казаха – сега открихме голям дефицит във финансите, за който не знаехме. Затова няма как да изпълним обещанията си към бедните. В следващия момент заговориха за някаква система, която щяла да донесе големи приходи чрез рециклиране на стари метали. После пък се обърнаха към бедните да нямат повече от 2 деца. С две думи – заради водената от тях политика обричат народа ни на крайна бедност. И един вид ще го накажат, защото родителите им решили някога да имат повече от 2 деца в семейството.
Преди избирането им лейбъристите твърдяха, че всички тези ограничителни мерки са безчовечни. А след съставяне на правителството се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Извиниха се с това, че сметките не излизали. Въведоха подоходни изисквания за домакинствата, с които много малко от тях ще бъдат подпомагани. Например, през последните няколко години пенсионерите получаваха енергийни помощи за зимата. Сега въведоха критерии, с които помощите намаляват без нуждаещите от тях да са намалели.
Откакто дойдоха на власт те ощетяват бедните, а същевременно щедро финансират военните компании. Не спират да хвалят НАТО, защото подготвят курса към следващата война. Не спират да тръбят публично как Китай е опасен враг и как той и Русия трябва да бъдат победени. Те искат да отстранят всяка пречка пред империалистическото ограбване на света. И това се представя като лейбъристко (“работническо”) правителство, което едва ли не е част от работническата класа. Ако се чудите, кой ги нарича работническа партия – това са троцкистите и ревизионистите днес. И това въпреки факта, че лейбъристите вече сто години служат вярно на империализма.
Кирбирева: Какво е общественото мнение към всичко това?
Брар: Има силен гняв и несъгласие със ситуацията, която води до чувствително обедняване на народа. Заедно с това голямо е и объркването на какво се дължи всичко това. За съжаление масово хората не следят и не знаят защо се води войната в Украйна. Не разбират нейната същност и защо толкова упорито са лъгани за тази война. Обсипват ги и с лъжи за имиграцията. С нея властите оправдават бедността и краха на обществения сектор. Но не това е причината. Причината е в капитализма и империализма.
Но ако има тема, по която общественото мнение сериозно тревожи властта – това е геноцидът в Газа (Палестина). Този геноцид се следи с подробности от голяма част от работническата класа. Очевидна е подкрепата за Израел от основните британски политически партии и това предизвиква голямо възмущение. Медиите, които поддържат тази политика излизат с лъжи, които са очевидни за всички. Зад тези лъжи се крие подкрепата за фашисти, подкрепата, финансирането и въоръжаването на извършителите на геноцида. Това е точката на напрежението и повод за тревога сред управляващата класа. Те реагират с обявяване на серия от мерки, които трябва да пречупят това опозиционно движение. Тази кампания използва извинението да пресече проявите на расизъм, за каквито бяха обявени протестите от миналото лято. Те насърчават гласовете, които осъждат расизма и го обявяват за недопустим – определени хора се готвели да убиват бежанци. От една страна, управляващите подхранват расизма, а от друга се вайкат, че законодателството не било достатъчно строго да го пресече. Това не е вярно. Досегашното законодателство винаги е преследвало всеки, който се опитва да убие бежанци или да подпали домовете им. Но те използват ситуацията като оправдание да премахнат процедурата за справедлив процес спрямо обвиняемите. Правят това като въвеждат ускорена процедура, при която защитата няма достатъчно време да представи своите доказателства.
После твърдят – да сложим край на “речта на омразата”. И какво се оказа? Арестуваха членове на нашата партия (Комунистическа партия на Великобритания /марксисти-ленинисти/) заради подкрепата ни за Палестина, обвинението беше за използване на реч на омразата. Бяхме окачествени като антисемити заради това, че сме против ционизма. Но въпреки арестите, не успяха да осъдят другарите ни. Ние имаме силна аргументация защо сме против ционизма. Така става ясно, че за властта “реч на омразата” означава опозиция на ционизма. Само, че това не е расизъм – антиционизмът е антиимпериализъм. И чрез промени в законодателството те искат да спрат именно антиимпериализма.
Наскоро арестуваха жена на средна възраст, която живее в провинциална Англия и не е член на никоя организация или партия. “Вината” й била в това, че се интересува от съдбата на Палестина и качва в Интернет свои коментари. Заради това нахлу антитерористичен отряд, тършува дома й и тя беше показно арестувана чрез използването на сила.
Този показен арест е послание към всички, които заемат позиция по темата и я коментират. Властта иска да заглуши всички тези гласове, да цензурира и да ограничи правото на протест. Показателно е, че полицията пречи и се опитва да възпрепятства мирните протести в подкрепа на Палестина. Не случайно, много известни политици обявиха размириците от лятото за протести. Защото искат да приравнят мирните протести с размириците, да ги изкарат еднакво вредни. Искат да приравнят антиционизма с расизма за да избегнат въобще справедливи протести по улиците. Пак казвам – движението в подкрепа на Палестина им създава големи главоболия. Става въпрос за масово движение и голямо надигане. А основното му послание е “Вън империализма от Близкия Изток!”. А Близкия Изток е изключително важно звено за англо-американския империализъм. Загубят ли влиянието си там, ще го закъсат много сериозно.
Кирбирева: Ти чувстваш ли се застрашена заради това, което говориш?
Брар: Каквото има да става, ще се случи. Революционерите рядко могат да разчитат на спокоен и безметежен живот. Към този момент ние сме твърде малки по размер, за да бъдем възприемани от държавата като приоритетна мишена. Когато това се промени, ние ще действаме по друг начин. Като революционери ние сме длъжни да казваме истината на хората. Работническата класа има цялата сила да устои, само трябва да осъзнае това. Да, но ако ние сме уплашени от това, което властта може да ни стори, кой ще помогне на работниците да осъзнаят силата си?
Чрез марксизма работническата класа ще осъзнае причината за проблемите си и ролята си в процесите. Тя ще разбере, че има всички сили да промени действителността и че е способна да се изправи срещу тази всесилно изглеждаща система. Тази система служи на една нищожна по размерите си класа и дори заедно с целия си прислугващ апарат, тя си остава система на малцинството. Това ние трябва да помним. А ролята на авангарда на работническата класа е именно в това да разпространи това знание и да го превърне в съзнание за масите. Щом масите придобият съзнание за своята значимост и проявят своята класова солидарност, те ще спрат да се страхуват и ще спрат да бъдат изолираните и отхвърлените. Ето това е нашата задача. И ние трябва да я изпълним независимо от препятствията, които ни очакват.
Кирбирева: Благодаря ти, Джоти. Стана полезен разговор!
Брар: И аз благодаря. Бъди здрава!
Превод: Движение “23 септември”
