„Българските жени са неуки и прости,
те не познават красотата на нашата демокрация“ (Английският печат)
Не съм живяла в сини будоари,
с виенска мебел, с вази и кресла,
и във самотни замъци прастари
в живота си до днес не съм била.
Не съм била модерна амазонка
в именията си да ходя с кон,
и в пет часа не ме е викал гонга
да сляза в пищно украсен салон.
Не съм със яхта плувала в морета
далеч под екзотичния простор,
и с извехтяла обич във сърцето
не съм обичала подагрен лорд.
За мен не се е никой гръб превивал,
не е линчуван нейде никой роб,
и житните поля не са обливали
във зноя южен чернокожи с пот.
Люляла ме е с песен равнината,
кърмила ме е рохката земя
и във живота труден аз страната си
не съм оставяла до днес сама.
У нас растем на воля и на слънце
и в труд обгарят нашите ръце.
Дори в нощите, от умора пълни –
пак радост блика в моето сърце.
В зори денят за труд ръце разгръща
и тръгвам аз във ранната зора. –
Родината е мойта светла къща
и аз съм нейна вярна дъщеря.
И във живота си безкрай щастлива съм,
когато с неуморния народ
и със любимия човек отиваме
на социализма към спасителния брод.
1949
ЗА АВТОРКАТА: Катя Георгиева (1922-2005) е българска поетеса и преводачка. „Българка“ е част от нейната стихосбирка „Родина“ (1949 г.).
