Репортаж на седмичното списание „Bagimsizlik Demokrasi Sosylizm Yolunda Yuruyus“ („Поход по пътя за независимост, демокрация, социализъм“) с Бюлент Юнал – работник в текстилна фабрика „Казова“, в която работниците под ръководството на представители на Революционно работническо движение, част от организацията Народен фронт-Турция, окупираха и впоследствие установиха своя контрол над производството.
„Yuruyus“: Можеш ли да ни разкажеш накратко за вашата съпротива?
Бюлент Юнал: Ние сме 94-ма работници, които бяха изхвърлени от работа на 31 Януари 2013 година, като на нас не бяха изплатени работни заплати за 4 месеца назад и възнаграждения за натрупан трудов стаж. Шефът ни ни бе пуснал в едноседмична отпуска.
Когато се върнахме във фабриката, него го нямаше, бяха само адвокатите му. Освен че не получихме парите си, ние бяхме и изгонени от фабриката. С колегите ми спорихме за това какво можем да направим в тази ситуация. Един от колегите ни, наш бригадир, чрез един свой приятел се свърза с Революционно работническо движение (РРД)*. Срещнахме се с представителите на движението и заедно изготвихме план за по нататъшните ни действия, и започнахме нашата съпротива. По това време, нашите акции бяха под формата на шествие три пъти в седмицата от кв.“Шишли“ до входа на фабриката, където прочитахме протестна декларация. След това, всяка събота вечер под ръководството на движението, заедно с другите стачкуващи работници, които също се бяха свързали с РРД, провеждахме шествие от пл.“Таксим“ до площадчето пред гимназия „Галатасарай“, а неделните дни продължавахме да отиваме пред домовете на нашите шефове. В същото време чувахме, че от фабриката се изнасят материалите, използвани в производството. За да предотвратим това, през месец април 2013 г. започнахме да дежурим в палатка пред входа на фабриката. След палатковия лагер, под въздействието на Юнското въстание, на 28 юни 2013 г. окупирахме фабриката. След като окупирахме фабриката, сложихме ръка върху средствата за производство.
„Yuruyus“: Първо окупация и производство, а сега бяха открити магазин и културен център. Мислихте ли, че съпротивата ви ще стигне до тук?
Бюлент Юнал: Първоначално мислехме да си получим това, което имахме да вземаме.
Но, съпротивата ни научи. Заедно с политическата перспектива, която ни представи Революционно работническо движение, бяхме планирали това за след окупацията. Всъщност трябва да разделим това на две. Преди окупацията целта ни бе да продадем машините и да вземем парите си. Или да разобличим шефовете си и да вземем парите си. Но след окупацията събитията се развиха другояче. Влязохме във фабриката, машините бяха развалени и много стари, бяха за скрап. Не можахме да ги изнесем, полицията ни попречи.
Не бяхме в състояние да продадем машините. Намерихме полуготови пуловери на тавана. Започнахме да ги продаваме. Така осигурихме паричен поток към нас. Заедно с тези пари имахме и малко суровини, и прежда. Трябваше да ги използваме. За това трябваше да работим с машините, но те бяха развалени. Ремонтирахме ги. Тогава трябваше да направим избор да създадем фонд, в който да съберем тези пари и после да ги разделим между работниците и те да си заминат, или, както казахме, да сложим ръка върху средствата за производство и да разработим тази фабрика, която принадлежи на нас, работниците. Тук именно този избор бе важен, като избирането на втория път стана под влиянието на Революционното работническо движение. т.е. в края на юни вече мислехме като “ние“.
В тази връзка, надяваме се, че с кооперацията ще се разрасне повече и че с подкрепата на народа ще бъде още по-силно, и така ще бъдем пример за работническата класа в Турция.
Както вече казахме, ние си поставихме по-голям цел. Когато постигнем тези цели, ще направим и други неща.
„Yuruyus“: Какви бяха интересът и участието на народа, от началото на съпротивата ви до момента?
Бюлент Юнал: Нашата отправна точка, бе следната: още след като решихме да създадем кооперация бяхме казали следното: ние мислим да произвеждаме качествени и евтини пуловери за народа ни, като все още сме на това мнение. Защо мислим така – защото ние вярваме в народа си. Ние и без това достигнахме до тук благодарение на народа ни. Ние осъзнаваме този факт. Винаги имахме доверие на народа ни. Ние мислехме, че ще преодолеем тези трудности заедно с народа си. Ние смятаме също така, че с подкрепата на народа ни и на другите народи по света ще постигнем и по-големи цели.
Народът ни винаги ще бъде до нас. Мога да дам и пример – за да бъдат солидарни с нас, хората купуваха полуготови пуловери, които нямаха ръкави. Купуваха дори и скъсаните пуловери, и си плащаха. Защото целта им бе не да си купят пуловер, който да обличат, а да бъдат до нас, да са солидарни с нас. Видяхме това и затова укрепнахме, с тази подкрепа ще постигнем и много повече, от колкото сега.
„Yuruyus“: Затова са и тези евтини пуловери и тениски?
Бюлент Юнал: Разбира се, и без това вече работниците от „Казова“ нямат намерение да продават скъпо. Навсякъде, където отидем, повтаряме това: „Казова“ е магазин на народа! Народът вече има своя кооперация. Както казахме, вече ние правим всичко заедно с народа и това ще продължи да бъде така. И без това ние тук ще изпълняваме ролята на своеобразни учители, работници, които ще предават своя труд на народа, ще произвеждаме евтина и качествена стока за народа. Нямаме никаква друга цел освен тази, а и тук не е наше място, то е на народа!
„Yuruyus“: Вие тук участвате и в производството, и в управлението. Като съпоставите предишния си начин на работа, можете ли да сравните производството в тази кооперация?
Бюлент Юнал: Мисля, че е важно да отбележа нашата гледна точка за това. Ние осъзнахме, че сме хора. Първото най-важно нещо е това. Защото това, което ще ни осигури кооперацията, са дивидентите, които нашите шефове са крали от нас до сега, а това са времето и парите ни. Защото сега в кооперацията работното ни време ще е поставено в ясни рамки. Ще работим без да бъде експлоатирани. Вземаме това, което се полага за труда ни. Какво друго мога да кажа. Както вече казах, тук ние заедно с народа ни, с културните ни дейци произвеждаме нещо, пък и споделяме помежду си. И именно тук излизат на преден план чувствата, които всеки човек би изпитал в такава среда. Т.е. преди като работехме във фабриката, ние трябваше да работим като луди до посред нощите, за да успеем да изпълним количествата, предназначени за продажба. Но сега нямаме такива оплаквания. Разбира се ние сме част от един производствен механизъм. Но знаем, че това, което произвеждаме няма да се продава под големи марки за едни големи пари, ние нямаме користни цели. Ние ще произвеждаме евтино за народа ни. В ето такава среда ние ще може да се занимаваме и с изкуство, с музика, т.е. ние ще развиваме нашето производство в място, което ще може да използваме и за социални дейности. Може би това е най-доброто нещо, което всеки работник би искал. Над него няма да има бригадир, няма да има шефове. Това ще се отрази много добре на нас. Надявам се всички работници у нас и по света да изживеят това.
Надявам се, че примерът в „Казова“ ще се осъществи по целия свят, и всички работници ще сложат ръка върху средствата за производство. Можем да се препитаваме работейки, произвеждайки сами, и без да ни експлоатират.
„Yuruyus“: Днес много работници водят начин на живот: от вкъщи на работа, от работа вкъщи. Не посещават никакви културни мероприятия. Или не им се позволява, или не им се два възможност, или пък нямат финансовата възможност и време за това. Вашият пример ще бъде стъпка напред, нали?
Бюлент Юнал: Да. Ще дам един пример. До сега се организираха Работнически филмови фестивали. И в нашата страна се провеждаха такива. Аз, като работник, не бях участвал в никой от тях. Разчупихме и това ограничение. Ние организирахме фестивал на работническите филми, който продължи три дни. В продължение на три дни прожектирахме документални филми. Направихме това в една окупирана фабрика заедно с работниците, на улицата. И сега заявяваме, че ще превърнем това събитие в традиция и ще го организираме всяка година. След това ще проведем и други мероприятия с нашите колеги. Както вече казахме, ние заедно с творците ще им осигурим условия и те да се включат в производствения процес. Така пък ние ще имаме принос в тяхното изкуство. В този смисъл това ще бъде един полезен опит за нас.
„Yuruyus“: Каква е целта ви с откриването на културния център и магазина?
Бюлент Юнал: Всъщност всичко, което казахме преди малко, е доста преплетено. Буржоазията създаде такова нещо, че творците са на съвсем различна позиция от тази, на която те трябва да бъдат. Сякаш те не са от народа, постави ги на позиции, недостъпни, далечни от нас. Тук целта ни е да разчупим този стереотип. И творците са също като нас хора, ние така гледаме на тях. Смятаме, че и ако те бъдат част от този производствен механизъм, те ще могат да създадат още по-добри произведения. Разбира се, и ние самите, ако съумеем да създадем тази среда, която искаме, ще можем да създадем произведения на изкуството. Смятаме, че културният център и магазинът ще допринесат не само за нашето, но и за развитието на другите работници. Защото ние обмисляме тук да провеждаме различни обучения. Всяка седмица ще прожектираме филми. Може би някой ден ще изнесем пиеси, която ние самите сме написали, в която ние изпълняваме ролите. Ще има такива ресурси тук.
Ще правим всичко това заедно с народа, другите работници. В този смисъл, беше много важно магазинът хем да е център на културата, хем да изпълнява ролята на магазин. И без това ние като декорирахме нашия магазин, бяхме предвидили това. Ние бяхме дошли от улицата, улицата трябваше да продължи тук, съпротивата ни трябваше да продължи. Може би сте забелязали – подът на магазина е от същите павета на улицата. Защото ние сме народа. Ние тук заедно с народа ще развием борбата.
*Революционно работническо движение (РРД) – Devrimci Isci Hareketi (DIH)
За да прочетете интервюто в оригинал: http://www.yuruyus.com/www/turkish/pdf/404.pdf
За да изслушате интервюто в оригинал: http://www.halkinsesi.tv/index.php/roepoertajlar/14399-kazova-cileriyle-roeportaj.html
