На 12 декември 2016 година движение „23 септември“ организирахме протест до Софийския районен съд под наслов „Побоят в трамвай 20 не е „хулиганство“, а фашизъм!“. Поводът беше обявеното поредно заседание по делото, което държавата води срещу фашистките нападатели – на 6 юни 2010 година те извършиха погром над мои другари в трамвай 20 на гара Искър в ж.к. „Дружба“. С протеста ние напомнихме до какви престъпления водят фашистките идеи и отправихме своето несъгласие с безотговорния начин, по който българската съдебна система се отнася към това престъпление и извършителите му. Дошлите да подкрепим потърпевшите влязохме в сградата на съда с намерението да присъстваме на заседанието по делото. Но бяхме информирани още на входа, че дело няма да има. Този път съдебният състав (15 състав, 7-мо отделение на СРС) просто го нямаше – бил си направил отвод. Това означава, че съдът ще трябва да избира нов състав, който тепърва да се запознава с материалите по делото, за да го поднови. Като редовно присъстващ на делото бях се нагледал на всевъзможни хватки през годините то да не се състои, но вчерашното отношение на съда надмина по своя цинизъм всичко досега. Тази явна демонстрация, че няма и не бива да се търси вина от фашистките биячи се случва точно 6 и половина години след техния жесток погром в трамвая и повече от 4 години след първото започване на делото през 2012 година!
За протеста бяхме поканили и телевизионни медии, които да отразят събитието. Каним ги с информативен текст преди всяко заседание по делото, но те рядко идват. Този път присъстваха няколко телевизии, сред които националните БНТ и БТВ, като екипите им снимаха протеста, взеха интервюта и присъстваха в съда, когато стана ясно, че дело няма да има. Обаче впоследствие се оказа, че нито една от тях не е излъчила репортаж от събитието. Това става в момент, когато тези и други медии иначе ежедневно излъчват репортажи за неработещата съдебна система и съобщават за недоволството на хора, потърпевши от различни престъпления из цялата страна. Но не и с нашия случай – по всичко личи, че да се разобличават престъпления, извършени организирано и с фашистки мотиви, не е важно за тези медии. Това, разбира се, не е случайно и се явява едно прикриване на срамното дело на българския съд по случая. Медиите надяват смокиновия лист върху срамното поведение на съда. Въпросът е по чия заръка се извършва подобна цензура и автоцензура от страна на водещата българска журналистика. Защото, да не забравяме, че медиите, точно както и съдебната система, обичат да изтъкват своята независимост и своята обективност. И тук те си подават ръка в „независимост“ и „обективност“, но от какво – от истината? От факта, че в българското общество съществуват фашистки групи, организации и индвиди, които могат свободно да упражняват своето насилие? От факта, че малтретираните от тях заради своите политически убеждения вече 6 година се изправят открито с лицата си и търсят правосъдие, каквото им е отказано от българския съд?
Така единственият видеорепортаж, който имаме и който може да се гледа в интернет, е този, който подготвихме сами.
В него въпросните журналисти, запазили мълчание, стоят като странен и абсурден декор. На други странни случки още се нагледахме на самия протест и в сградата на съда, които са отразени в нашия видеорепортаж. Говоря за преминаването покрай протеста на двама фашизирани младежи, които ни „поздравиха“ с неприлични жестове и реплики от типа на „абе, ей, смешници…аре смърт, бе“ и „зиг хайл“. Тази демонстрация дойде в момент, в който ние отново предупреждаваме, че разпространяването на фашистки идеи е опасност за цялото общество. Това даже го знаят и журналисти, които са били нападани по разни поводи от подобни хулигани (не фашисти, а хулигани, това е политически коректния израз според властта), но трябва ли и те да изпитат отново юмручното им правосъдие, за да успеят да изготвят репортаж – този път за себе си като пострадали? Другият странен, но уви, също напълно обясним случай, беше арогантното поведение на един от подсъдимите, което същият показва не за първи път. Говоря за Димитър Лазаров, който при новината, че няма да има дело, изрази своето самодоволство, почувства се със защитени човешки права от съда и започна демонстративно и усмихнато да снима потърпевшите със своя телефон. Това лице очевидно изпада в умиление, че съдът гали него и съидейниците му с перо и потрива ръце от това, че медиите дават трибуна на него и другите националисти (това е политически коректния термин за властта, от която те са част) да изразяват своето „човеколюбие“ спрямо емигрантската сган, както те се изразяват, която искала да превземе България. Тук напомням, че в подкрепа на Лазаров по делото се е явявал неговият съидейник от ВМРО и понастоящем евродепутат Ангел Джамбазки.
Същият изпадна в делириум наскоро при новината, че жандармерията ще бие разбунтувалите се бежанци в лагера в град Харманли. На Джамбазки му се искаше, както написа във фейсбук, буквално сам да облече жандармерийска униформа, да грабне палка и да смаже (бунтът им трябвало да се смаже) главите на колкото се може повече бежанци. Въобще тук имаме един споделен фашистки светоглед, според който, е напълно достойно да смажеш слабите, за да се харесаш на силните. Разликата в персонажите между двамата изброени е само разнообразие, както са и разнообразни използваните от тях средства. Костюмираният европолитик приканва други да леят кръв, а той да ги подкрепя, да ги защитава в нужния момент политически и институционално. Така и по делото за трамвай 20 – изпълнителите имат нужда от гаранция след като са си изпълнили задачата по леенето на кръв, че ще се задвижат протекции, включително чрез държавата, които да ги оневинят. И в двата случая става въпрос за садизъм и жестокост. Но садизъм и жестокост, чиято цел е една – да няма борещи се срещу несправедливостите, които причинява капиталистическата система.
Моите другари, които са потърпевши от организирания побой на фашистки биячи на 6 юни 2010 година, са борци срещу капиталистическата система – тази система, която подлага на ежедневно ограбване трудовите хора, която предизвиква войни, етнически вражди, бежанци, глад и мизерия. Капиталистическата система, която повече от едно поколение в България мъчи и мори огромното мнозинство от народа ни, за да просперира и благоденства едно привилегировано малцинство. Малцинството на икономическия и политическия елит, който държи властта чрез всевъзможни партийни комбинации и използва всички средства на държавата в служба на капитала, местен и чуждестранен, в служба на трупането на печалби за сметка на милионите потискани хора. Ние сме за премахване на тази система и заменянето ѝ с обществена система, в която няма да има ограбване, експлоатация, войни, мизерия и потисничество. За мен и останалите борци е ясно, че фашистите пазят системата и тя пази тях. Затова и те бяха пратени толкова жестоко да се разправят с нас през 2010 година, като осъществяваха сплашвания и терор срещу ни в продължение на година и половина. Ясно помня разцепените глави на моите другари тогава, болката на всички близки хора и ужасът, който с тази своя акция биячите се опитваха да насадят у всички несъгласни с несправедливостите в нашия живот.
Първата подкрепа, която им оказа българската прокуратура след нападението беше, че ги обвини в престъпление „по хулигански подбуди“ и не повдигна обвинение за организирано престъпление, мотивирано от фашистки убеждения. Разбира се, не могат да се подминат и не бива да се забравят думите и на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който в същия дух определи побоя като „сблъсък между леви и десни анархични групи“. Очевидно той искаше да приравни биещите на битите, да размие границата между нападатели и жертви, доколкото агресорите са фашисти, а потърпевшите са комунисти и антикапиталисти. Този министър искаше да внуши, че боят е приемливо средство и за двете страни, докато в действителност ние бяхме обект на едностранно и с нищо непредизвикано насилие – не само на 6 юни 2010 година, но в още редица случаи, като тези на 1 май, на 12 септември 2009 година и на 6 януари 2010 година. Явно е, че фашистката организация „Национална съпротива“, която не биваше да се споменава в обвинението за побоя в трамвай 20, е била предвидена да се използва и занапред. И наистина, действителността потвърди това – същата група организира тази година през октомври и ноември два митинга срещу бежанците в София. На тези митинги участниците са изявявали желание да предизвикат безредици, като са отправяли скандирания срещу българските турци и призиви за палежи над бежански лагери.
После от началото на делото съдът заработи в благоприятна насока за подсъдимите като два пъти сменя своя съдебен състав – последният път се случи на несъстояло се сега, на 12 декември съдебно заседание. Междувременно адвокатите на подсъдимите разиграваха пълен цирк в залата като използваха всевъзможни трикове за отлагане на процеса. Редовно беше използвано неявяването на един от адвокатите, за да се отлага процеса във времето, а също и пропуски по призоваването на клиентите им. Така прокуратурата и съдът направиха възможно за повече от 4 години да не се случи нищо друго в залата, освен протоколно изчитане на присъстващите в залата обвиняеми, свидели и адвокати. Колко ли време ще отнеме на съда да гледа по същество делото, щом като за толкова години не му даде ход по същество? Колко ли време ще отнеме да бъдат разпитани всичките 41 свидетеля и 3 вещи лица (по данни на СРС)? Тези въпроси звучат, предвид грижите на съдебната система да няма наказани, все повече като несъстоятелни. Може да се предположи, че следствието е събрало доста доказателства за извършеното нападение. Очевидно е, че фашистите и техните покровители не желаят тези доказателства да бъдат разглеждани в съда и да получат гласност. Това за мен е обяснението защо няма съдебно дело по същество срещу фашистките биячи от трамвай 20, за тези от тях, които са в съда. Защото другите остават напълно извън погледа на „правораздавателните“ органи.
В заключение искам да припомня, че фашистките идеи в близка до България европейска държава официално получиха своето представителство в държавната власт. Заедно с поуките от историята, от която знаем до колко десетки милиони жертви доведе фашистката идеология, нито за миг не бива да изпускаме печалните резултати от случващото се днес. В Украйна от 2013 година фашистите отдавна замениха палките, боксовете и ножовете с автомати, бомби и артилерия. Но нека не забравяме – те също са започнали с нападения с пръти, призиви за палежи, за антикомунистически и етнически погроми. Недостойните им изстъпления потресоха целия мислещ свят с избиването, изгарянето и удушаването на десетки жители на Одеса (май 2014 г.). Съдебно дело по този случай няма, тъй като властта трябва да съди в случая сама себе си. Украинските фашисти и обявилите се за „проевропейски демократи“ са отговорни за смъртта през последните няколко години на над 10 хиляди мирни жители в разпалената от тях гражданска война. Зад тях обаче стоят мощни външнополитически покровители, които имат империалистически цели – САЩ-НАТО и ЕС. Империалистите подготвиха събитията и пратиха фашистите да извършат мръсната дейност по избиване на всички неудобни и съпротивляващи се на извършения през 2014 година държавен преврат.
Аз и моите другари нееднократно сме взимали участие в протести срещу причинителите и извършителите на насилието в Украйна. Ние сме против капитализма и против империализма, където и да безчинстват те. Смятам, че е дълг на всеки честно мислещ човек у нас да следи признаците на фашистка опасност и да им се противопоставя. За да не може никога тези тъмни човеконенавистни политически сили на фашистката идеология да убиват, изтезават, прогонват, преследват и ограбват нашия народ, потъпквайки нашата свобода да се борим и нашето човешко достойнство да живеем в мир и справедливост. Подкрепата за потърпевшите от погрома в трамвай 20, настояването държавата чрез съда да накаже виновните е борба точно в тази насока. Да се възпират тези погромаджийски сили и да се покаже на заинтересованите от дейността им фактори, че фашизмът не трябва и няма да мине в България. Сега, когато има редица признаци, че българската държава е склонна да прибягва и за напред до услугите на фашистки групи, е наложително да се изгражда организирана съпротива срещу тази опасност за българското общество.
Александър Николов
