В словото си пред Общото събрание на ООН Лавров призова за реформи в Световната организация
Западът предлага неоколониални правила
На визитната картичка на колективния Запад е написано „Империя на лъжата“, заяви Сергей Лавров в словото си на пленарна сесия на Общото събрание на ООН. Той подкрепи думите си с примери за разрушените от западни лидери важни международни договори, за неизпълнени от тях поети ангажименти.
И тази практика не е от вчера. Руският външен министър напомни факти с 80-годишна давност. „През 1945 г, когато ние с Вашингтон и Лондон доубивахме врага по фронтовете на Втората световна война, нашите съюзници от антихитлеристката коалиция вече готвеха планове за военната операция „Немислимо“ срещу Съветския съюз. А четири години по-късно американците разработиха операция „Дропшот“ за нанасяне на масирани ядрени удари по СССР“, така Лавров опресни паметта на аудитория. В по-ново време беше голямата лъжа, свързана с разширяването на НАТО на изток и отмятането от обещанието това да не става. Колкото и да се оправдават на Запад, че договор с подобни задължения не са подписвали, Лавров посъветва да се отворят архивите, които са в свободен достъп и където се пазят записите на водените тогава преговори. „При това на Запад никога не са се смущавали, че приближавайки НАТО към границите на Русия, те грубо нарушават поетите на високо равнище официални ангажименти в рамките на ОССЕ да не засилват собствената си сигурност за сметка на други страни и да не допускат военно-политическото доминиране на която и да е страна в Европа, група страни или организация“, заяви министърът.
Той нарече безпрецедентна поредицата от учения на НАТО, част от които преминаха по сценарий, предвиждащ ядрен удар по територията на Русия. „Декларирана е задачата да бъде нанесено „стратегическо поражение“ на Русия. Те са обсебени от тази идея, която замъглява очите на безотговорните политици, изпитващи чувството за безнаказаност и загубили елементарното чувство за самосъхранение“, отбеляза Лавров.
Той обърна внимание на факта, че страните от НАТО не само трескаво увеличават и модернизират своя настъпателен потенциал, но и прехвърлят въоръженото противостоене в космическото и информационното пространство. Особено опасна е натовската експанзия – опитите да се разшири зоната на отговорност на блока и в източното полукълбо под лозунга за „неделимостта на сигурността в Евро-Атлантика и Индо-Тихоокеанския регион“. В алианса не крият, че тези усилия са насочени срещу Русия и Китай. Това несъмнено поражда риск от възникване на ново взривоопасно огнище на геополитическо напрежение. „Създава се устойчиво впечатление, че САЩ и напълно подчиненият им „западен колектив“ са решили да придадат на доктрината „Монро“ глобална проекция. Замислите са колкото илюзорни, толкова и крайно опасни, но това не спира идеолозите на новото издание „Pax Americana“, предупреди ръководителят на руската дипломация.
По думите му световното малцинство с всички сили се опитва да забави естествения ход на събитията: „Логиката на историческия процес обаче е неумолима. Основна тенденция днес е стремежът на държавите от световното мнозинство да укрепват суверенитета си и да отстояват националните си интереси, традиции, култура и начина си на живот. В подем са такива обединения като БРИКС и ШОС, предоставящи на страните от Глобалния юг възможности за съвместно развитие и отстояване на свое достойно място в обективно формиращата се многополюсна архитектура“.
Според Лавров в резултат от пренебрегването на принципите, залегнали в Устава на ООН, през последните 30 години светът стана свидетел на множество конфликти, включително и въоръжени, на които руският външен министър обърна внимание в словото си. Той се спря по-подробно на тлеещия конфликт в Косово, който периодично се разпалва. „Безпокойство предизвиква продължаващата деградация на обстановката в сръбската провинция Косово. Снабдяването на косоварите с оръжие и съдействието, което НАТО им оказва в създаване на армия, грубо нарушават основополагащата резолюция 1244 на Съвета за сигурност. Целият свят вижда как на Балканите се повтаря печалната история на Минските споразумения за Украйна, които Киев открито саботира при подкрепата на Запада.
Така и сега Евросъюзът не иска да застави косовските си протежета да спазват споразуменията между Белград и Прищина. И в двата случая ЕС пое ролята на гарант на тези споразумения, чиято съдба явно ще бъде еднаква. Какъвто спонсорът, такъв и резултатът. Сега Брюксел натрапва посредническите си услуги на Азербайджан и Армения и заедно с Вашингтон водят Южен Кавказ към дестабилизация“, обобщи Лавров.
Той отбеляза, че Западът продължава да следва методите на колониалната си външна политика, насочена към експлоатация на националните богатства на другите страни, и да налага на света своите правила, защитавайки единствено своите интереси. „Назряло е скорошно реформиране на съществуващата архитектура на глобално управление. Тя отдавна не отговаря на изискванията на епохата. САЩ и съюзниците им трябва да се откажат от изкуственото сдържане на преразпределението на квотите на гласовете в МВФ и Световната банка, като признаят реалната икономическа и финансова тежест на страните от Глобалния юг. Незабавно трябва да се разблокира работата на Органа за регулиране на споровете в Световната търговска организация“, настоя висшият руски дипломат.
По думите му все по-необходимо става разширяването на Съвета за сигурност на ООН главно чрез увеличаване присъствието в неговия състав на страните от Азия, Африка и Латинска Америка. Време е да бъдат преразгледани и методите на формиране на Секретариата на ООН. Действащите дълги години критерии не отразяват реалната тежест на държавите в международните дела и несправедливо осигуряват доминирането на страните от НАТО и ЕС. Тези диспропорции се задълбочават още повече в системата на различни по-дорганизации на ООН, чиито централи в повечето случаи са разположени на териториите на страни, следващи политиката на Запада. Да подкрепят реформите в ООН, са призвани обединенията от нов тип – като БРИКС, където няма командващи и командвани, учители и ученици, а всички въпроси се решават на базата на консенсуса и баланса на интересите.
Лавров подчерта, че позитивните тенденции срещат съпротивата на все по-агресивните опити на Запада да запази господството си както в световната политика, така и в икономиката и финансите. Според него всички страни имат общ интерес да се избегне фрагментацията на света и той да се разпадне на изолирани търговски блокове и макрорегиони. „Но ако САЩ и техните съюзници не желаят да се договорят за придаването на процесите на глобализацията на справедлив и равноправен характер, останалите държави ще трябва да направят съответните изводи и да предприемат стъпки, които ще им помогнат да не поставят перспективите за своето социално-икономическо развитие в зависимост от неоколониалните инстинкти на бившите метрополии“, убеден е руският външен министър.
В края на словото си той припомни, че ООН е била основана на базата на резултатите от Втората световна война и всички опити да бъдат ревизирани тези резултати подкопават основите на организацията. Като представител на страна, изиграла главна роля и понесла най-много жертви в битката за разгрома на фашизма, Сергей Лавров привлече вниманието върху такова престъпно явление, каквото е реабилитацията на нацизма в редица европейски страни – главно в Украйна и Прибалтика.
„Особено тревожно е, че миналата година против резолюцията на Общото събрание на ООН за недопустимостта на героизацията на нацизма първи гласуваха Германия, Италия и Япония. Този печален факт поставя под съмнение искрените разкаяния на тези държави за масовите им престъпления срещу човечеството в годините на Втората световна война и противоречи на условията, при които те бяха приети в ООН като пълноправни членове. Настояваме да се обърне особено внимание на тези метамор-фози, които са в разрез със Световното мнозинство и с принципите на Устава на ООН“, призова руският дипломат.
В заключение той изтъкна, че и днес, както често в миналото, човечеството стои на кръстопът и само от стъпките на лидерите зависи как по-нататък ще се развива историята. Общ е интересът да не се допусне сриването на света в голяма война и да не се разпаднат окончателно създадените от няколко поколения предшественици механизми за международно сътрудничество. „Генералният секретар на ООН излезе с инициативата за организиране догодина на „Среща на високо равнище за бъдещето“. Успехът на това начинание може да бъде осигурен изключително чрез формиране на честен и справедлив баланс на интересите на всички страни членки при уважение на междуправителствения характер на организацията“, заяви Лавров.
Той цитира генералния секретар Гутериш, който в навечерието на сесията на Общото събрание отбеляза, че „ако искаме мир и благоденствие, основаващи се на равенство и солидарност, лидерите трябва да поемат особената отговорност за постигане на компромис при проектирането на нашето общо бъдеще, заради общото ни благо“. Руският министър нарече тези думи „добър отговор на всички онези, които се опитват да разделят света на „демокрация“ и „автокрация“ и да диктуват на всички само своите неоколониални правила.
В-к „Русия днес“, 29 септември 2023 г.
***
В Европа кукуригат, но утрото не настъпва
Интервю на Сергей Лавров за телевизия „Царьград“
– Днес, изглежда, всички са забравили за дипломацията. Отвсякъде звучи наглост, включително от дипломатите и високопоставените чиновници. Тези дни френският президент заяви, че Русия е станала васал на Китай…
– Ние вече свикнахме с това. То започна много преди началото на специалната военна операция – след държавния преврат в Украйна, когато Западът вместо с дипломация започна да покровителства киевския режим, който открито провъзгласи русофобията за своя база и унищожава всичко руско: език, образование, медии. Гоненията срещу Украинската православна църква също започнаха отдавна. Продължава агресивната политика на киевския режим за унищожаване на каноническото православие в Украйна. Това става с подкрепата на Константинополския патриарх, който получава указания от Вашингтон.
Без каквато и да било дипломация, за която споменахте, Западът покровителства режима, дошъл на власт с кървав антиконституционен преврат. Последният опит за решаване на конфликта с дипломация бяха Минските споразумения, които бяха съгласувани и съдържаха компромис. Както по-късно стана ясно, подписалите го лидери на Германия, Франция и Украйна признаха, че дори не са се канели да ги изпълняват.
– Въобще диалогът съществува ли, или всичко е само монолози?
– Ние не общуваме на равнище министри. Европа напълно загуби самостоятелност. Каквото и да говори френският президент Макрон за „стратегическа автономност“, а Борел – не декларирал необходимостта Европа да е по-активна в Индо-тихоокеанския регион, тя отстъпи позициите си на Северноатлантическия алианс. При това отстъпи и в юридически смисъл, като подписа декларация, която слага ЕС на мястото му и фиксира превъзходството на натовските структури. Затова американците ще решават кога и как да използват Европа в свой интерес. Ясно е, че в събитията около Украйна освен украинския народ, най-силно пострадаха европейците. Става дума за изтощените бюджети, за политиката, която ги заставят да се водят по Украйна и да я претъпкват с оръжия, да й отпускат средства за елементарно поддържане на бюджетния баланс, за плащане на пенсии и заплати.
Деиндустриализацията на Европа върви с ускорено темпо. Министърът на икономиката, финансите, промишления и цифровия суверенитет на Франция Льо Мер би тревога за щетите от санкциите, обявени от Запада под натиска на САЩ, които удариха по европейската енергетика. Той се жалва и от законодателството, прието в САЩ за борба с инфлацията, което е чисто протекционистко и поставя Европа в подчинено положение. В резултат на това европейският бизнес се прехвърля отвъд океана. С други думи, Европа си плаща сметката.
– Западните лидери твърдят, че са престанали да уважават и да се страхуват от Русия и че са успели да я изолират. До каква степен това отговаря на истината или е гола пропаганда?
-Това говори само за едно: те се смятат за пъпа на света. Опитите на Запада да застави да се присъединят към антируските санкции страните от глобалния Юг и Световното мнозинство се натъкнаха на желанието на тези държави да водят политика на базата на националните си интереси. Затова западната политика търпи провал, в нея се чувства неувереност.
– Нещо повече, несъгласните със Запада страни се подлагат на преки заплахи.
– Заплашват и наказват. Ако се подчинят, им обещават да не ги наказват. Такава е „дипломацията“, която практикуват. Опитват се да поставят в сложно положение и нашите най-близки съюзници и стратегически партньори, които се стараят да не правят стъпки, които биха им причинили икономически ущърб – така се оказват между два огъня. А икономическите връзки на тези наши партньори са главно с Русия, с ЕАИС и ОНД. Западът обаче винаги ги предупреждава да не предприемат действия срещу неговите интереси. В такъв случай може да получат награда. Тя се чака дълго и може да не се дочака. В крайна сметка всичко се свежда до пряка намеса във вътрешните работи. Успоредно с това се разширява мрежата от НПО, финансирани от бюджетите главно на САЩ, Великобритания и Евросъюза, които в редица страни от постсъветското пространство се чувстват като у дома си и дори се опитват да поръчват музиката.
– Вярвате ли, че САЩ и съюзниците им ще могат да дестабилизират ситуацията в постсъветското пространство?
– Именно с това се занимават. На арменците например казват: „Елате при нас, изгонете руснаците от своя територия, включително и граничарите, премахнете военната им база, американците ще ви гарантират сигурността“. Това е откровена провокация и няма нищо общо с дипломацията. Днес вече няма западна дипломация. Има неприкрит подкуп. Виждаме как САЩ постъпват с всички, на които някога са залагали. Те захвърлиха афганистанското ръководство, на което разчитаха по време на 20-годишната си окупация на тази страна. Те не носят нищо друго освен разруха, усилване на тероризма и на наркотрафика.
– Може ли така да свърши и украинската криза?
– Не е изключено. Мнозина политолози предсказват, че всичко това ще продължава, докато е нужно на американците. Тези, които сега са на власт в Киев, ще стоят на постовете си, докато са нужни на САЩ.
– Да се върнем към думите на Макрон, че Русия е станала васал на Китай. Реален ли е нашият завой на изток?
– Няма нужда да правим какъвто и да е завой. Ние сме евразийска, евротихоокеанска държава и сме такава от царски времена. Неслучайно нашият орел е двуглав. И по-рано, в най-добрите години на сътрудничеството между Русия и ЕС, през 2001 г. подписахме с Китай Договор за добросъседство, дружба и сътрудничество. През 2021 г. той бе потвърден и подкрепен с допълнителен анализ. Ние не създаваме военен съюз, но нашето многопланово стратегическо взаимодействие стои много по-високо от класическите военни съюзи. Разширяваме отношенията си и с други страни в региона – главно с Индия и страните от АСЕАН. Сега казват, че Русия се е отвърнала от Запада. Никой от никого не се е отвръщал. По-точно Западът сам се отвърна, като „стъпи на гърлото“ на собствените си интереси.
Колкото до френския президент Макрон, явно той усеща своята безпомощност, когато неведнъж вече говори за стратегическа автономия на Евросъюза. Все кукурига, но утрото така и не настъпва. Чувства, че е васал на Съединените щати, и от това му е неуютно, но нищо не може да направи. Китай е един от нашите главни партньори и е такъв за 140 от близо 200 страни в света. Това е мощна държава, бързо развиваща се, със свои стратегически цели, които последователно постига. Китай вижда хоризонтите на своето развитие за разлика от онези, които на всеки две години правят избори. Всеки две години в Америка принасят в жертва неща с глобален характер, за да ги подложат на дребнавото си вътрешнополитическо изгризване.
Макрон не бива да мери със своята мярка. Не виждаме никакви заплахи от страна на Китай. Между нас има изключително тесни, доверителни отношения на всички равнища. Това са отношения на взаимно уважение и с двустранна полза. Ако между страните от западния свят такива отношения се срещат крайно рядко – ако въобще се срещат, това не е наш проблем.
– Съгласен ли сте с тезата, че Западът отново спуска „желязна завеса“?
– Не бих искал да си играя с термините. Западът направи своя избор и сега повтаря: „Русия трябва да понесе стратегическо поражение“, „Трябва да се откаже от Крим“. Искат да предадем руските хора и в другите части на бивша Украйна, които бяха обявени за „нечовеци“, а тяхното физическо унищожение бе наречено цел на киевския режим. Съветникът на Зеленски и смятан за най-добър негов политтехнолог Михаил Подоляк неотдавна заяви, че те „ще превземат Крим и там ще унищожат всичко руско“. При това не един високопоставен приближен на Зеленски се заканва да унищожава руснаците по „всички точки на света“. Посланикът на Украйна в Казахстан например пред журналисти и пред телевизионни камери, без да му мигне окото, нареди на казахите „навсякъде да убиват руснаците“. Каза им, че това е „техен дълг пред бащите, които не са решили тази задача докрай“. Така изглежда днес „дипломацията“ и по американски, и по украински. „Желязната завеса“ изглежда е паднала, но ние не можем повече да разчитаме на Запада като на партньор, способен да преговаря.
– Възможно ли е въобще неядрена държава да нанесе стратегическо поражение на ядрена?
– На Запад с пяна на устата всекидневно повтарят: „Ще даваме още оръжие на Украйна, ще даваме далекобойни ракети, танкове, скоро ще има и самолети. Трябва да добием Русия“. А според Макрон архитектурата на сигурността трябва да бъде такава, че Украйна да е защитена по най-надежден начин и в този „концерт“ трябвало да се намери място на „вече изтощената и обезоръжена Русия“.
Такива заклинания отразяват само едно: те искат конфликтът да продължава, постоянно повишават залозите, засилват ескалацията. Но те не са наивни хора. Най-малкото техните военни би трябвало да обяснят на политиците, че на всеки етап всяко действие ще среща противодействие – поне по законите на физиката и на военното време.
В-к „Русия днес“, 26 май 2023 г.