Десетте победи на президента Мадуро през 2016 г.

 сряда 11ти януари 2017, от Игнасио Рамоне

В НАЧАЛОТО на 2016 г. всичко изглеждаше много сложно за властта в Каракас. Главно поради три причини: 1. неолибералната опозиция беше спечелила парламентарните избори през декември 2015 г. и контролираше Националното събрание; 2. цените на петрола, основен ресурс за Венецуела, бяха паднали на най-ниското си ниво за последните десетилетия; 3. американският президент Барак Обама беше подписал декрет, в който определяше Венецуела като „необичайна и изключителна заплаха за националната сигурност и външната политика на САЩ“ [1].

С други думи, в три основни области – политическата, икономическата и геополитическата, Боливарската революция изглеждаше в защитна позиция. Докато и външната, и вътрешната контрареволюция мислеха, че най-после са близо до властта.

Всичко това ставаше в условията на една медийна война срещу Каракас, започнала още с идването на Уго Чавес на власт през 1999 г. Тя се засили през април 2013 г., за да стигне до невиждани нива на насилие и злоба след избирането на Николас Мадуро за президент.

Тази атмосфера на агресивност и постоянен медиен натиск създаде коварна дезинформация по отношение на Венецуела, която обърква дори много приятели на Боливарската революция. Най-вече защото в епохата на „постистината“, лъжата, интелектуалната измама и безсрамните измислици не се наказват, няма никакви последствия нито за доверието в медиите, нито за авторитета на авторите. Всичко се приема, всичко върши работа в тази „ера на постфактическа относителност“. Не се вземат предвид дори най-обективните данни и факти. Не се приема дори нещо толкова очевидно за Венецуела – че става въпрос за заговор, конспирация, комплот…. Новият език на доминиращите медии осмива и отрича „измисления заговор“ като неприемлив аргумент от „едно време“…

Така че в началото на 2016 г. пред венецуелския президент се очертаваше стръмен път. До такава степен, че злонамереният неолиберален опозиционер Хенри Рамос Алуп, опиянен от парламентарното си мнозинство, си позволи през януари м. г. в първата си реч като председател на Националното събрание да заяви, че „в срок от шест месеца“ ще свали от власт Мадуро. Вдъхновен вероятно от институционния преврат срещу Дилма Русеф в Бразилия, той залагаше за отстраняването му на победа в евентуален референдум.

Така стояха нещата, когато президентът Мадуро направи напълно в съответствие с Конституцията няколко блестящи шахматни хода, които никой не предусети. И така изненада всички. Използва конституционното си право да обнови членовете на Висшия съдебен съвет, който има последната дума по тълкуването на конституцията. Тогава опозицията, преливаща от високомерие и надменност, направи две големи грешки:

Първо, пренебрегвайки предупрежденията на Висшия съдебен съвет, реши да заседава с трима депутати от щата Амазонка, чийто избор беше спрян поради нередности. При това предизвикателство Висшият съдебен съвет логично постанови, че включването на тримата „нередовно избрани“ прави решенията на Националното събрание невалидни. Фактически Висшият съдебен съвет постанови, че Националното събрание е в неподчинение на закона и „всички негови решения се смятат за невалидни“. Така поради собствените си грешки парламентът не успя да приеме закони, нито да контролира правителството. Както признават известни специалисти по конституционно право, то анулира самó себе си, обезсили собствената си власт и се саморазпусна [2]. Това беше първата голяма победа на Николас Мадуро през 2016 г.

Второ, в неконтролируемото си желание да свали президента античавистката опозиция също реши да не спазва конституционните постановки (член 72) за необходимите етапи и процедури, за да пристъпи към референдум за отстраняване от власт през 2016 г. [3]. И се провали с гръм и трясък. А това се превърна в победа за Мадуро.

Но дори и така, някъде през март-април положението се усложни неимоверно, защото към атаките на враждебните сили се добави една голяма суша, втората по продължителност и сила от 1950 г. насам, с крайни горещини, предизвикани от климатичното явление „Ел Ниньо“. Във Венецуела 70% от енергията се произвежда от водноелектрическите централи. Най-голямата централа зависи от язовира „Гури“, чието ниво спадна почти до санитарния минимум поради липсата на валежи.

Контрареволюцията се опита да използва това обстоятелство и увеличи саботажите в електроснабдяването, с цел да причини хаос, социално недоволство и протести. Опасността не беше за пренебрегване, защото към проблемите с електричеството се прибавиха последствията от сушата и липсата на питейна вода…

Мадуро взе незабавни мерки: постанови да бъдат заменени милиони стари крушки с икономични, а старите климатици – с нови, по икономична технология; установи половин работен ден в държавните служби; предложи специален национален план за пестене на вода и ток.

Благодарение на тези бързи и смели мерки президентът успя да избегне срутване в енергийната система [4]. И така спечели една от най-популярните битки през 2016 г.

Промяна на модела

Друг тежък проблем, може би най-тежкият за правителството, беше снабдяването с храни поради икономическата война срещу Боливарската революция. Да припомним, че преди 1999 г. 65% от венецуелците живееха в бедност и само 35% имаха сносен жизнен стандарт. С други думи, само трима на всеки десет консумираха редовно месо, пиле, кафе, царевица, захар… А през последните 17 години благодарение на значителните социални капиталовложения на революцията консумацията на храни нарасна с 80%.

Тази структурна промяна обяснява защо националното производство на храни, на практика далеч по-голямо от това, което хората мислят [5], всъщност не достигаше.

Тъй като търсенето се увеличи значително, спекулацията също се усили и заради ограниченото предлагане цените скочиха. Разпространи се черната борса („ел бачакео“). Много хора купуваха субсидираните от държавата продукти на ниски цени, препродаваха ги скъпо на пазара или ги изнасяха в съседните страни (Колумбия и Бразилия), където ги пласираха три пъти по-скъпо. По този начин Венецуела губеше валутата си в долари, намаляла и поради ниските цени на петрола, за да храни едни „вампири“, които изсмукваха продуктите от първа необходимост от най-бедните и забогатяваха бързо.

Тази неморална ситуация не можеше да продължава повече. Още веднъж президентът Мадуро реши да действа твърдо. Първо – нещо, което е изключително важно – той промени системата на социалните помощи и поправи една голяма грешка, допускана във Венецуела в продължение на няколко петилетки. Вместо държавата да субсидира продуктите, се премина към подпомагане на хората, така че само бедните, които реално се нуждаят от помощ, да имат достъп до субсидираните от правителството продукти. За останалите храните вече се продават на установените от пазара цени. По този начин се спират спекулацията и контрабандата на стоки [6].

Втората решителна мярка, взета от президента, беше занапред правителството да насочи усилията си към смяна на рентиерския икономически модел на страната с производствен. В това отношение президентът определи „петнадесет двигателя“ [7], които да задействат икономическата дейност, както в частния, така и в държавния и общинския сектор.

Тези две особено важни решения се сливат в едно чрез местните комитети за снабдяване и производство, предложени от Мадуро като нова форма на народна организация. Представители на общността предоставят на ниски цени пълни кошници с храни на нуждаещите се домакинства. Много от тези храни са от новото национално производство. В предстоящите месеци на 2017 г. комитетите трябва да снабдяват с храни около 4 милиона нуждаещи се семейства. Така се гарантира изхранването на населението, а Мадуро регистрира нова победа в икономическата война срещу неговото правителство.

Социалните инвестиции

Не по-малка победа през трудната 2016 г. е рекордът в социалните капиталовложения. Те достигнаха 71,4% от бюджета на страната. Това е световен рекорд. Никоя друга държава на планетата не посвещава почти три четвърти от своя бюджет за социални цели.

В здравеопазването, например, броят на лечебните заведения нарасна 3,5 пъти от 1999 г. насам. Инвестициите в един нов модел на здравеопазване в полза на човека се увеличиха десетократно.

В рамките на мисията „Вътре в квартала“, чиято цел е да се лекуват болни в бедните градски зони, бяха извършени почти 800 милиона прегледа, спасен беше животът на един милион и 400 хиляди души. Медицинските факултети обучиха 27 хиляди нови лекари. Още 30 хиляди трябва да получат диплома през 2017 г. Осем щата, вместо предвидени шест, постигнаха 100% изпълнение на мисията „Вътре в квартала“ през 2016 г.

Друго социално постижение, което главните медии премълчават, са пенсиите. Преди революцията едва 19% от хората на пенсионна възраст получаваха някаква пенсия, другите често преживяваха в мизерия или благодарение на роднини. През 2016 г. делът на възрастните, които получават пенсия, макар да не са правили вноски по време на активния си живот, достигна 90%. А това е рекорд в Южна Америка.

Друга бляскава победа, също премълчавана от големите медии, е мисията „Жилище“. Нейната цел е изграждането на жилища на ниски цени за по-бедните венецуелски семейства. През 2016 г. по този план бяха построени 359 хиляди жилища. За сравнение, във Франция, една развита страна, през 2015 г. бяха построени само 109 хиляди социални жилища с ниски наеми. Към споменатите трябва да добавим и 335 хиляди ремонтирани жилища в рамките на мисиите „Нов квартал“ и „Трицветен квартал“. Този план беше специално приветстван от гения на архитектурата Франк Гери, проектант на музеите „Гугенхайм“ (в Билбао) и „Луи Вюитон“ (в Париж), който поиска да се включи в него. Така че говорим за почти 700 хиляди социални жилища, предадени на хората през 2016 г. Безпрецедентно в света.

Откакто пое управлението на страната през 2013 г., правителството на Мадуро предостави на по-бедните семейства 1,5 милиона евтини жилища. Това е световен рекорд, който враждебно настроените към Боливарската революция медии премълчават. И дори приятели понякога забравят да споменат.

Международни постижения

Нека да си припомним и някои чудесни постижения в геополитиката. Например, Мадуро успя да предотврати опита на Организацията на американските държави, подчинена на Вашингтон, да осъди Каракас въз основа на Хартата за демокрацията, както желаеше генералният секретар на организацията Луис Алмагро. Или пък успеха на ХVII среща на върха на Движението на необвързаните държави, проведена през септември в Центъра на конвенциите „Уго Чавес“ на остров Маргарита, по време на която държавни глави и представители на 120 страни изразиха своята солидарност с Венецуела.

И накрая, най-важната победа на Мадуро – той обиколи редица държави и постигна споразумение между страните от ОПЕК и нечленуващите в тази организация за съгласувано намаление на износа на петрол. Това историческо споразумение, подписано през ноември 2016 г., веднага спря спада на цените на горивата, които се сгромолясаха в средата на 2014 г., когато барелът струваше над сто долара. Благодарение на това споразумение барелът от 24 долара през януари достигна 45 долара в края на 2016 г.

В заключение, през тази най-трудна и най-дълга година, когато всички залагаха, че Мадуро ще бъде свален, той заобиколи всички подводни скали, всички заложени капани и всички препятствия, с което доказа, че е достоен държавен ръководител и лидер на Боливарската революция.

Le Monde diplomatique – испанско издание
- Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Вж. Игнасио Рамоне, „Venezuela candente“ (Венецуела нагорещена), Le Monde diplomatique – испанско издание, януари 2016.

[2] Вж. „ВВС Mundo“, 24 октомври 2016, http://sumarium.com/se-ha-vuelto-ir….

[3] „Член 72 от Венецуелската конституция постановява, че референдум за отстраняване от власт може да се проведе, след като изтече половината от президентския мандат. В случая с Мадуро този мандат започва на 10 януари 2013 г. и ще завърши на 10 януари 2019 г., т.е. три години се навършиха на 10 януари 2016 г. Объркването по въпроса откога започва правото за свикване на референдум беше предизвикано може би от факта, че през април 2013 г., след смъртта на Уго Чавес на 5 март 2013 г., бяха необходими нови избори, за да бъде довършен мандатът. Според член 231 от Конституцията настоящият мандат е започнал на 10 януари 2013 г., а не на 19 април същата година.“ Вж. декларацията на Тибисай Лусена, главен ректор на Националния изборен съвет (СNE) от 9 август 2016 г. http://albaciudad.org/2016/08/cne-r…

[4] Когато от края на май дъждовете постепенно се върнаха и покачиха нивото на язовир „Гури“, Мадуро съобщи, че от 4 юли спират ограниченията на тока.

[5] От 1999 г. насам Боливарското правителство инвестира в селското стопанство повече от което и да било предходно правителство и даде приоритет на местното производство. Венецуела задоволява 100% от нуждите си от картофи, чушки, лук, домати, целина, кореноплодни – ямс, окумо, също тикви, марули, зеле, чесън, кориандър, магданоз, лимони, маракуя, гуава, дини, камбур (банани за готвене), банани и други зеленчуци и плодове. 80% от ориза е венецуелско производство, 85% от сирената и колбасите – също. Вносът на пилета, свинско и говеждо месо представлява едва 24% от консумацията. Вносът на боб, леща и нахут е по-малко от 15%.

[6] Вж. Паскуалина Курсио Курсио „Видимата ръка на пазара. Икономическа война във Венецуела“, изд. „Nosotros Mismos“, Каракас, 2016 г.

[7] „Петнадесетте двигателя“ са в следните сфери: 1. Земеделието и хранителната промишленост; 2. Фармацевтичната индустрия; 3. Индустрията; 4. Износът; 5. Общинската, социалната и социалистическата икономика 6. Горивата; 7. Петрохимията; 8. Мините; 9. Местният и международният туризъм; 10. Строителството; 11. Горската промишленост; 12. Военната промишленост; 13. Телекомуникациите и информатиката; 14. Частните и държавните банки; 15. Тежката промишленост.

Сподели