Изказване на представител на Движение “23 септември” по време на конференция на Световната антиимпериалистическа платформа през ноември 2023 г.
Както добре знаете, след 45 години на социалистическо развитие, през 1989 г. в България започнаха мащабни промени, изразяващи се във възстановяване на частнособственическите пазарни отношения, приватизация на ключови отрасли от икономиката и ликвидация на големи предприятия. Икономическите перспективи за огромната част от работническата класа се влошиха значително. Това беше съпътствано с навлизане на Западната (главно американска) култура на индивидуализъм и морална деградация.
Друга важна последица от реставрацията на капитализма в България е загубата на национален суверенитет. Страната беше интегрирана в империалистическата световна система в качеството ѝ на суровинен придатък за природни и човешки ресурси. За малко повече от 30 години населението на България намаля с почти 1/3 и има тенденции за демографска катастрофа. Много от най-подготвените кадри по времето на социализма заминаха да живеят и работят в Западни държави. По този начин развитите капиталистически страни получиха безплатно стотици хиляди подготвени специалисти в редица сфери.
Ключови ресурси, като българските златни находища, електроразпределителните дружества, водоснабдяването в големите градове, телекомуникационните оператори и др. попаднаха в ръцете на едри Западни капиталистически субекти. В настоящият момент, под натиска на Брюксел България е принудена да изпълнява т.нар. „зелена сделка“ и да закрие част от своите енергийни мощности, свързани с производството на електричество от въглищните централи. Подобна мярка би довела до допълнително влошаване на икономическото положение в страната, енергийна криза и допълнителна зависимост от чуждестранните корпорации.
За да бъде гарантирана сигурността на тези последици от реставрацията на капитализма, експлоатацията на хора и ресурси и зависимо положение на страната, България беше вкарана в империалистическите съюзи на НАТО и ЕС. Това е част и от тенденцията за експанзия на американския империализъм на изток и обграждането на Русия с военно присъствие и враждебни държави. Намираме се във време, в което компрадорската ни буржоазия на България се опитва да задълбочи тази зависимост с влизане в еврозоната и Шенгенското споразумение.
През последните 34 години като основен фактор във вътрешнополитическия живот на страната се оформи посолството на САЩ. Посланикът на Съединените щати e основната политическа фигура в България. Дори формирането на днешното българско правителство е факт главно благодарение на неговото влияние върху водещите политически партии. В предишни години това се правеше замаскирано и се правиха опити за отричането на това въздействие. Днес маските падат и давлението на американското посолство се прави открито и за него признават дори проамериканските политици.
Друг аспект от силната зависимост на нашата страна е военната обвързаност в плановете на империализма за военни агресии и контрол над Източна Европа. По настоящем в България се намират 4 американски военни бази, разположени в източната част на страната. Това дори не са бази на НАТО – един съюз в който България формално доброволно е влязла – а чисто бази на САЩ. Те се намират на българска територия без заплащане, като българското правителство няма дори право на информация какъв тип и какво количество въоръжение се намира там.
В новата ситуация нашият балкански регион и тези бази са важна част от военното противопоставяне и готвенето на пълномащабна война срещу Русия. Зачестяват военните учения на чужди военни на наша територия и се увеличава присъствието на американски военнослужещи. Стига се и до инциденти. През май 2021 г. по време на учение въоръжени американски военни нахлуха в частен склад в българското село Чешнегирово, насочиха оръжие срещу работниците и на практика ги взеха за заложници. Случаят предизвика широк отзвук в страната и недоволство. Тогава ние организирахме протест пред американското посолство с искане за премахване на американските военни бази на българска територия.
Към момента един от основните политически въпроси в страната е този за изпращането на военна помощ за Украйна. Както всички васални на САЩ държави, още от 2014 г. българската държава заема категорична позиция в подкрепа на новия режим в Киев. След февруари 2022 г. започна изпращането на военни средства за Украйна. Производството на оръжия в България нарасна три пъти от началото на Специалната военна операция на Русия, като основният получател на тези изделия е Украйна. В края на септември българският парламент гласува за изпращането на зенитни системи С-300 на режима в Киев.
Всички тези тенденции обаче намират все по-голямо неодобрение сред народа. Влошаващото се икономическо положение и липсата на перспективи създават базата на широко народно недоволство. Неприкритото влияние на американското посолство върху вътрешните дела на страната започва не се харесва на все повече хора. Военната помощ, която България изпраща на Украйна, е изключително непопулярна. Идеологемата на българската буржоазия за реставрацията на капитализма като „преход към демокрация“ банкрутира. Властта прилага мерки, които са силно неодобрявани от обществото.
Всеки месец в големите български градове се провеждат шествия против НАТО и допълнителното въвличане на страната в конфликта в Украйна. Дори сред представителите на парламентарно поставените партии могат да се чуят критични думи по отношение на членството на България в НАТО и ЕС. Над 600 000 подписа бяха събрани с искане за провеждане на референдум против влизането на България в еврозоната. Към момента такова народно допитване не е насрочено и не е ясно кога и дали ще се състои.
За задържането на България в сферата на влияние на империализма на САЩ методите на буржоазната демокрация се оказват недостатъчни. Това е причината в нашата страна да се забелязват фашистки тенденции, цензура и политическо насилие. Властта се опитва да създаде антируска и антикомунистическа истерия. Общинският съвет на София взе решение за премахване на Паметника на Съветската армия от центъра на града. Дори руската църква се превърна в обект на атака, като тя беше затворена, а руските свещеници бяха експулсирани. Властта се опитва да прекъсне традиционните топли връзки между българския и руския народи. Често се говори за забраната на комунистическата идеология и използването на комунистически символи. Реставрацията на капитализма в България доведе до реабилитация на фашизма.
Като най-ярък пример за слабостта на настоящата система в България се явява активизацията на неонацистки групи, главно в столицата в София. Основна цел на техните атаки е Паметникът на Съветската армия. През последните 2 години той беше атакуван многократно, като беше разрушен надписът „На съветската армия освободителка от признателния български народ“. Обект на атака обаче стават и хора изразяващи противни идеи на тези, които господстват в момента. Бяха осъществени редица физически нападения, включително срещу членове на нашата организация.
Тази изострена политическа ситуация дава предпоставки за сериозни народни движения в близкото бъдеще. Контрастът между действията на властта и желанията на народа e сериозен. В подобна обстановка на преден план излиза потребността от достатъчно силна и адекватна политическа сила, която да се превърне в изразител и авангард на борбата на българския народ против империализма на САЩ. Такава политическа сила би могла да бъде само комунистическа партия на трудещите се в България. Изграждането на такава организация е сериозно предизвикателство в българските условия. Тя минава през разрешаването на редица идеологически въпроси, като причините и обстоятелствата, довели до реставрацията на капитализма в СССР и Източна Европа, изясняването на въпроса за империализма и отстояването на марксизма в съвременните условия. Това са мащабни задачи, за изпълнението на които за нас е изключително важно да почерпим от опита и идеите на нашите другари от другите държави. Затова подобни мероприятия са от съществена практическа полза за нас. Защото само чрез общи действия на антиимпериалистическите и комунистически сили имаме шанс да доведем борбата до успешен завършек.
