![NRBgerb1948-67](https://i0.wp.com/septemvri23.com/wp-content/uploads/2020/10/NRBgerb1948-67.png?resize=399%2C381)
„Десет години народно здравеопазване“, автор: д-р Петър Коларов (министър на народното здраве и социалните грижи, 1950 – 1962 г.)
Статията е от сборника „10 години народна власт“, София, 1954 г., с. 294 – 325
Десет години вече нашият народ, ръководен и вдъхновяван от славната Българска комунистическа партия, крачи твърдо и уверено по пътя на социализма. С братската помощ на великия Съветски Съюз във всички отрасли на държавното, стопанско и културно строителство са постигнати огромни успехи. Поставени са гранитните устои на социализма. Нашата народна държава стана по-богата, нашият трудов народ – по-заможен.
Дълбоките обществено-икономически промени в страната през годините на народната власт изиграха решителна роля за развитието на народното здравеопазване и за подобряване здравното състояние на населението.
Днес може със задоволство да бъде отбелязано, че развитието на здравеопазването не изостава от темповете на социалистическото строителство и растежа на народното стопанство. Под благотворното влияние на съветското здравеопазване и съветската медицинска наука българските здравни работници изградиха единна и стройна социалистическа здравна система, като с това изпълниха задачата, която им беше поставена от партията и нейния Димитровски централен комитет.
Преди да разгледаме постиженията на здравеопазването през изтеклите десет години, ще се спрем, макар и накратко, на някои негови главни особености.
Нашето народно здравеопазване коренно се различава от старото капиталистическо здравеопазване. Съществуващото у нас в миналото здравно дело беше рожба на капиталистическия строй и затова носеше всички присъщи на капиталистическия строй белези.
В капиталистическото общество здравеопазването и медицинската наука служат на частните и егоистични интереси на капиталистите. Здравеопазването на народа интересува господстващата капиталистическа класа дотолкова, доколкото могат да бъдат извлечени печалби, да се вземат мерки за здравето и безопасността на имущите класи и за подготовката на нови войни.
Такива са причините, които поставят пред медицината и здравеопазването в условията на буржоазното общество непреодолими пречки за тяхното прогресивно развитие. Главно условие за успешното развитие на здравеопазването в капиталистическите страни е премахването на самия буржоазно-капиталистически строй.
Народното здравеопазване се развива в условията на изграждащия се социализъм. Опитът на Съветския Съюз учи, че грижата за човека е най-висшият закон за социалистическото общество. „Най-ценното народно богатство – указваше Георги Димитров – това е здравето и трудоспособността на населението.“ Социалистическият строй не познава икономически кризи и безработица, нему е чужда експлоатацията на човек от човека и нищетата на народните маси. При социализма съществува пълно единство и хармония между обществения строй и народното здравеопазване. Нещо повече, самият социалистически строй е решаващ фактор за здравеопазването на народа. Здравеопазването от своя страна в условията на социалистическото общество представлява могъща сила за развитието на производителните сили, като укрепва физическото състояние на народа.
Ето защо пред медицината и здравеопазването в условията на социалистическото общество се разкриват необятни перспективи за тяхното прогресивно развитие.
В основата на новата организация на народното здравеопазване са положени принципи, които са проверени на дело от повече от 36-годишния опит на съветското социалистическо здравеопазване. Тези принципи са проверени от нашия собствен опит през последните години.
Какви са тези принципи?
Здравеопазването на народа е държавно дело, то е задължение на държавата.
Цялата медицинска помощ на народа е безплатна и общодостъпна.
С въвеждането на тези принципи у нас здравеопазването стана задължение на държавата, а безплатното медицинско обслужване – право на всеки български гражданин.
В социалистическото общество държавата си поставя за цел не само да лекува болните, но и да предотвратява появата и развитието на заболяванията, като води борба с болестите и създава такива условия на труда и бита, при които заболяванията намаляват и постепенно стават невъзможни. Това определя профилактическото направление на медицината и здравеопазването в социалистическата държава. Този принцип е поставен сега в основата на работата на цялата здравна мрежа в нашата страна. Широкото законодателство по охраната на труда, по благоустройството на градовете и селата, по организацията на общественото хранене, производството и търговията с хранителни продукти и др., създадено през годините на народната власт, е насочено към профилактиката на заболяванията в нашата република.
За да може здравните мероприятия да се осъществят цялостно и правилно, здравеопазването трябва да бъде единно и да се развива планово, съгласувано с цялостния план за развитие на народното стопанство. За тази цел след 9 септември 1944 година у нас беше създадена единна система от здравни органи и здравни заведения и беше ликвидирано с разпокъсаността на здравната мрежа от миналото.
За изграждането на народното здравеопазване не са достатъчни само усилията на здравните работници. Участието и самодейността на трудещите се в здравеопазването е един от главните фактори в борбата за опазване здравето на народа. В това отношение у нас са постигнати значителни успехи. Множество обществени санитарни отговорници, здравни активи, постоянни комисии при народните съвети, организации на Българския червен кръст и др. активно участват в работата на здравните заведения, осъществяват обществен контрол и помагат на здравните работници в медицинското обслужване на населението.
От голямо значение за народното здравеопазване и медицината е и единството между медицинската наука и практическото здравеопазване. Това единство представлява огромна движеща сила, от която до голяма степен зависи качеството на медицинската работа в страната и по-нататъшното развитие на здравеопазването и медицинската наука.
Такива са принципите, които през годините на народната власт бяха поставени в основата на организацията на здравеопазването. Внедряването на тези принципи преобрази нашето здравеопазване, от капиталистическо го превърна в социалистическо и го постави изцяло в служба на широките народни маси в нашата страна.
***
Начало на здравеопазването, като организирана държавна система в нашата страна, поставиха руските освободителни власти през 1878-1879 години. България тогава е била в крайно тежко здравно състояние. В своята паметна бележка по положението на санитарната част в България от 15 май 1878 г. д-р Кехер, сътрудник на щаба на руското командване, пише:
„При предстоящото устройство на България санитарното положение на страната заслужава пълно внимание, поради това, че то сега е съвършено недостатъчно развито …“
Под влиянието на руските лекари в освободителната армия и администрация нашето здравно дело след освобождението от турското робство израства като рожба на руското обществено здравеопазване.
За няколко години след Освобождението се създава мрежа от болници. Разработва се първото здравно законодателство, което в основата си носи обществените черти на тогавашната руска медицина. Първоначалният подем в развитието на общественото здравеопазване обаче скоро запада. Страната тръгва усилено по пътя на капиталистическото развитие. На обществените идеи на руската прогресивна медицина започва все по-силно да се противопоставя частният почин в здравеопазването. В началото на нашия век в страната се появяват с шумни и гръмки реклами частните болници и санаториуми. През 1896 г. на един лекар на държавна служба отговаря 20-хилядно население.
Подемът на работническото движение в началото на XX век, широкото стачно движение, борбите на работниците под ръководството на партията, насочени към подобряване на трудовите и битовите условия на работничеството, довеждат до известни отстъпки от страна на буржоазията. Издават се първите закони по охраната на женския и детски труд, закон за подпомагане на работниците в случай на инвалидност и заболяване и пр. Обаче между здравното законодателство и буржоазно-капиталистическата практика в областта на здравеопазването съществува огромно несъответствие. Остро се чувства недостиг от медицински кадри и от лечебни заведения. Една голяма част от лекарите се занимават изключително с частна практика. Поощрява се всестранно развитието на частните здравни заведения. Така, докато в 1900 г. в страната съществува само една частна болница, в 1912 година се наброяват вече 15 частни болници. Нарушението и неспазването на трудовото и здравно законодателство, ограничените, крайно недостатъчни мерки, които държавата взема за опазване здравето на трудещите се, довежда до увеличаване с „поразителна бързина“ на трудовите злополуки, заболяванията и до значително нарастване на детската смъртност.
Партията издига високо знамето на борбата за подобряване грижите за здравеопазването на работниците. Др. Г. Димитров посочва в своите пламенни речи в Народното събрание в какво се корени причината за това бедствено положение на трудещите се. „Очевидно е – казва той, че тази безогледна и крайно престъпна експлоатация на работническия и специално на женския и детски труд не само създава условия за хиляди заболявания и работнически злополуки, но и тласка към неминуемо физическо и духовно израждане многохилядната работническа маса – трудещата се част на цялата българска нация, заради бързото обогатяване на шепа капиталисти“ (Г. Димитров, Днев. на XVII об. нар. събрание, 3. XI. 1914 г.).
Войните влошиха още повече здравното състояние на народа. През Балканската и Първата световна война страната преживя истинска здравна трагедия. Нашата армия се оказа напълно неподготвена в санитарно отношение. Като резултат от това безбройно количество болни и ранени, въпреки героизма и самопожертвувателността на медицинския персонал, не получи необходимата медицинска помощ. Холерата и петнистият тиф взеха огромен брой жертви.
Нашата страна излезе от Първата световна война разгромена и в санитарно отношение. Това обстоятелство, както и подемът на революционното движение след войната под влиянието на победата на Великата Октомврийска социалистическа революция заставят правителството да отдели повече внимание на въпросите на здравеопазването. Бива открит медицински факултет, издават се някои закони по охраната на здравето и труда на работниците, увеличава се броят на здравните заведения. Обаче острият недостиг на медицински кадри и недостатъчните средства, отделяни от държавата за здравеопазването, продължават да определят крайно ниското равнище на медицинското обслужване на населението.
През 1921 г. в България е имало, при население 4,860,000 души, всичко 763 лекари, от които само 352 били на държавна служба, и 205 зъболекари, от които само един на държавна служба. От 304 акушерки в страната на държавна служба са били само 4. Тези цифри показват нагледно острия недостиг на медицинските кадри; те показват и съотношението между държавния и частния сектор тогава.
БКП, възглавявайки революционното движение в страната, не изоставя здравните въпроси. Под влиянието на социалистическото строителство в Съветска Русия партията набелязва революционна програма за развитието на българското здравеопазване.
В проектопрограмата на БКП (т. с.), приета от Партийния съвет през октомври 1922 г., има отделна глава за опазване на народното здраве, в която се казва:
„Войните подкосиха здравето на широките народни маси. Растящата мизерия създаде големи епидемии и увеличи смъртността. Опазването на народното здраве става една важна задача и за нейното постигане Комунистическата партия се бори да прокара широки оздравителни санитарни мерки, които имат за цел да предотвратят заболяванията. Такива мерки са: оздравяване на населените места (запазване почвата, водата и въздуха); поставяне на общественото хранене на научно-хигиенични начала и организиране на предпазителни мерки против развитието и разпространението на заразителните болести. Освен това Комунистическата партия си поставя за задача: борбата със социалните болести (туберкулозата, алкохолизма, венерическите болести и др.), осигуряването на всички безплатно и специално лекуване и безплатни лекарства; национализация на аптеките, големите частни санаториуми и курортите; задължителна работа на медицинските работни сили.“ (БКП в резолюции и решения, т. II, стр. 240.)
Временната победа на фашизма в страната, разгрома на организациите на трудещите се, засилването на експлоатацията на работническата класа, масовото разорение, хроническото гладуване по време на фашистката робия се отразиха крайно тежко върху и без това неукрепналото още след войните здравно състояние на народа.
Развитието на болничната мрежа през този период не показва почти никакъв напредък:
1927 г. – 73 болници – 5, 171 легла
1928 г. – 73 болници – 5, 174 легла
1929 г. – 74 болници – 5, 224 легла
1930 г. – 75 болници – 5, 586 легла
1931 г. – 73 болници – 6, 224 легла
Селските здравни служби от 760 през 1921 г. достигат 900 в 1930 година.
Детската смъртност, един от основните показатели за здравното състояние на населението, значително нараства:
детска смъртност (на хиляда):
135.9 (1926 г.)
155.9 (1927 г.)
152.3 (1928 г.)
152.3 (1929 г.)
Силно се увеличава заболеваемостта от малария. Официално обявените за маларични места обхващат през 1930 г. 823,292 души.
Естественият прираст на населението достига най-ниски показатели.
В медицинската наука и здравеопазването от онова време все по-широко нахлуват реакционните теории. Търгашеството в медицината, лекарската реклама и шарлатанията се ширят свободно. Настава най-мрачното време за българската медицина.
Броят на боледуващите от малария през 1943 г. достигна 317,342 души. Трудовите злополуки по официалните данни нараснаха близо три пъти през периода 1934-1940 година. Смъртността от туберкулоза нарасна от 14.9 на десет хиляди от населението през 1937 г. на 17 през 1942 г. За времето от 1940-1944 г. заболеваемостта от сифилис се увеличи близо три пъти, а от петнист тиф почти десет пъти. Здравеопазването през този период изпитваше остър недостиг на медицински кадри. Един селски участъков лекар обслужваше средно от 10-15 хиляди души. Броят на частните болници в 1939 г. достигна 94. В тях обаче се лекуваха представители на господстващата буржоазно-капиталистическа класа, които можеха да заплатят високите такси за лекуването.
Като се прибави към това високата детска заболеваемост и смъртност (около 160 на хиляда), крайно недостатъчният брой на болничните легла, изострените безпринципни съсловни борби между медицинските работници, консервативността, разпокъсаността на здравната служба – ще се очертаят основните белези на здравното наследство, което народната власт получи от монархо-фашизма.
***
След Девети септември 1944 година в условията на народната демокрация, която успешно изпълнява функциите на диктатурата на пролетариата, здравеопазването получи неограничени възможности за своето преустройство на социалистически основи.
В развитието на здравното дело след Девети септември твърде отчетливо се наблюдават два етапа.
Съответно на първия етап от развитието на народната демокрация у нас първият етап в развитието на нашето здравеопазване се отличава с бурно разрастване на държавната здравна мрежа. Създадено беше Министерство на народното здраве. Извършена беше огромна работа по създаването на обществено здравеопазване. Одържавени бяха частните болници, лекарствопроизводството и търговията с лекарства. Взети бяха мерки за подготовката на медицински кадри. За тази цел беше открит втори медицински факултет в Пловдив. В основни линии обаче наследената от миналото здравна организация запазваше своята структура и организационни форми. Решително изоставаше внедряването на профилактиката в здравното дело. Не беше преодоляна откъснатостта на медицинската наука и медицинското образование от практическото здравеопазване. Здравната система продължаваше да носи още редица черти от миналото: стихийност в развитието на здравната мрежа, откъснатост на здравните органи от народните съвети на трудещите се и др.
Причините за изоставането трябва да се търсят в това, че Министерството на народното здраве не беше усвоило достатъчно опита на съветското здравеопазване, не беше разбрало и неговата същност като социалистическо здравеопазване и се луташе в търсенето на наши „специфични“ пътища на развитие.
Но развитието на страната, тръгнала решително по пътя на построяване основите на социализма, изискваше коренно социалистическо преустройство и на народното здравеопазване.
Вторият етап в развитието на народното здравеопазване е етап на цялостно социалистическо преустройство на нашето здравно дело. В основата на това преустройство беше положен опитът на съветското здравеопазване, етап единствен и най-добър образец за социалистическо здравно строителство, приложен при конкретните условия на нашата страна.
Начало на този етап беше поставено с историческото решение на Централния комитет на партията от 1949 година по развитието на здравеопазването в страната. Това решение определи генералните линии на нашата здравна политика в периода на изграждане на основите на социализма в страната.
Благодарение на помощта на Централния комитет на партията нашето здравеопазване можа за кратък период от време не само да изпълни количествените показатели на Първата петилетка, но и да проведе дълбоко качествено преустройство на организацията и дейността на здравеопазването. Нито един сектор от здравното дело не остана незасегнат от това преустройство.
Огромно събитие от историческо значение за нашия народ беше въвеждането на всенародната безплатна медицинска помощ през март 1951 година.
Установена бе нова организационна структура и бяха регламентирани и определени взаимоотношенията и дейността на Министерството на народното здраве и здравните органи при народните съвети. Създадена беше Държавна санитарна инспекция и научен медицински съвет. Медицинското висше образование беше предадено от Комитета за наука, изкуство и култура на Министерството на народното здраве. Изградена беше единна аптечна мрежа в страната. Болничните заведения бяха обединени с амбулаторно-поликлиничните и се премина към участъковото обслужване на населението. Създадоха се специализирани диспансери, санитарно-епидемиологически станции и други характерни за социалистическото здравеопазване здравни заведения.
Тези и редица други мероприятия създадоха условия за изграждане на социалистическото здравеопазване. Като резултат на това и на напрегнатите и самоотвержени усилия на всички здравни работници днес в нашата страна на мястото на старата буржоазно-капиталистическа здравна система са изградени основите на социалистическото здравеопазване.
***
Какви са, по-конкретно, постиженията на отделните сектори на здравеопазването през десетте години народна власт?
През последните години беше изградена широка и мощна санитарно-противоепидемическа служба като главен орган на профилактиката в народното здравеопазване.
В миналото у нас фактически липсваше санитарна организация. През 1939 година в страната съществуваха като база на санитарно-противоепидемическата служба един институт за народно здраве в София, няколко бактериологически лаборатории и 6 противомаларични станции. Санитарната и противоепидемична работа се изпълняваше от околийските и общински лекари, които се намираха под ръководството на окръжните лекари.
Изграждането на мрежата от санитарно-противоепидемични заведения започна през 1950 година. Тогава бяха създадени първите 25 санитарно-епидемиологически станции. Следващата табличка показва растежа на тези станции по години:
Брой на санитарно-епидемиологическите станции:
25 (1950 г.)
52 (1951 г.)
84 (1952 г.)
111 (1953 г.)
В края на 1953 година в страната имаше вече 12 окръжни, 91 околийски и 8 градски санитарно-епидемиологически станции. Открити са също така няколко гранични изолационно-пропусквателни пунктове и е организиран противоепидемичен републикански отряд. Вместо един институт за народно здраве в страната сега работят в различните области на санитарно-противоепидемичното дело четири научно-изследователски институти.
Санитарно-епидемиологическите станции разполагат с многобройни медицински кадри, с необходимите лаборатории и апаратура. В тях работят повече от 500 санитарни лекари и епидемиолози. За обема на работата на санитарно-епидемиологическите станции може да се съди от следните данни.
Санитарният надзор е обхванал около 53 хиляди заведения на общественото хранене, промишлени предприятия и работилници, училища, жилищни и комунални обекти и др. Извършени са само за една година повече от 155 хиляди лабораторни анализи. Проверени са били за бацилоносителство повече от 120 хиляди работници – главно по линията на общественото хранене и търговията с хранителни продукти.
Стоейки на стража за опазване здравето на трудещите се, санитарните органи са дали заключение за една година по 11,880 проекти. При това не е безинтересно да се отбележи, че 78 проекти за промишлено строителство са били отхвърлени по санитарни съображения.
В нашата страна сега масово се прилагат профилактичните имунизации против едра шарка, дифтерия, коремно-тифни и паратифозни заболявания и др.
Здравно-просветната работа придоби масов характер.
През последните години в нашата страна получи широко разпространение масовото движение за хигиенизиране на населените места. Това движение беше насърчено със специално постановление на правителството. Като резултат от това то се разпространи в цялата страна. Сега благодарение на съгласуваните усилия на здравните органи, народните съвети и масовите организации на населението редица селища измениха своя външен облик, като бяха хигиенизирани, благоустроени и озеленени. Движението за хигиенизиране е израз на здравите връзки, които установи нашето народно здравеопазване с широките слоеве на трудещите се, то има извънредно голямо значение в борбата за опазване здравето на народа, затова то ще бъде превърнато, без съмнение, във всенародно движение за санитарна култура на нашия народ.
Създавайки държавна санитарна инспекция и широка мрежа от санитарно-противоепидемически заведения в страната, народното правителство даде в ръцете на нашето здравеопазване мощно оръжие за борба с антисанитарията и заразните заболявания.
Големи успехи през годините на народната власт завоюва лечебно-профилактичното дело. Тези успехи се характеризират както с големия растеж на болнично-поликлиничната мрежа, така и с преустройството на организацията и методите на нейната работа.
Ето някои данни, които показват това.
Абсолютният брой на леглата в болниците през периода 1939-1953 г. е нараснал близо три и половина пъти, като числото на болниците се е увеличило по 1 години, както следва:
Държавни болници (градски и селски):
62 (1921 г.)
67 (1939 г.)
441 (1953 г.)
Частни болници:
2 (1921 г.)
94 (1939 г.)
- (1953 г.)
Всичко:
64 (1921 г.)
161 (1939 г.)
441 (1953 г.)
Увеличението на болничната мрежа, особено през последните години, се извършва главно за сметка на нови строежи. Построени са и работят вече прекрасните нови болници във Враца, Попово, Първомай, Свиленград, Ивайловград, Луковит, Троян, София, Исперих, Тополовград. Предстоящо е завършването и откриването на новите модерни болници в Мадан, Рудозем, Димитрово, Сливен, Поляновград, Лом, Тервел, Велинград и др.
През годините на народната власт рязко се подобри качеството на болничната помощ. Специализираната болнична помощ стана по-близка до населението. Днес във всички почти околийски центрове са открити и функционират, като минимум, по няколко болнични отделения. Нашите болници са въоръжени с клинико-диагностични лаборатории, необходимата рентгенова и физиотерапевтична апаратура.
Паралелно с растежа на болниците израснаха и нашите поликлиники. Само за последните четири години числото на поликлиническите кабинети се увеличи с 64 на сто, като броят на лекарите, работещи в тях, порасна с 54 на сто.
Заедно с това лечебно-профилактическото дело беше коренно реорганизирано. Проведе се обединение на болниците с поликлиниките. Това мероприятие има за главна цел подобряване качеството на медицинското обслужване на населението. Вече могат да се отчетат първите благоприятни резултати от него.
Подобрено е използването на леглата в нашите обединени болници. Средната продължителност на престоя на болните в болниците е увеличена. Болничната смъртност е понижена почти по всички заболявания. Съвпадението на клиничните с патолого-анатомичните диагнози се повишава постоянно. Намалено е числото на болните, изпратени на болнично лечение без диагноза. В хирургическата работа оперативната смъртност е значително понижена. Ускорено е хоспитализирането на болните, които се нуждаят от спешна медицинска помощ.
За обема на лечебно-профилактическата работа в болничните заведения дават представа следните цифри. Амбулаторно-поликлиническите посещения са се увеличавали по години, както следва:
Бр. на посещен.:
336,976 (1921 г.)
13,601,645 (1953 г.)
Тук не са дадени посещенията в дома на болните, които през 1951 и 1953 г. растат и представляват значителна бройка.
Броят на хоспитализираните в болниците е бил през
1921 г. – 66,433
1939 г. – 128,112
1953 г. – 638,224
В сравнение с 1939 г. през 1953 г. са били настанени в нашите болници 5 пъти повече нуждаещи се. Болничната помощ стана наистина достъпна за трудещите се.
Такива са накратко показателите, които свидетелстват за огромния растеж на болничната и амбулаторна помощ в нашата страна през годините на народната власт.
Изпълнявайки указанията на партията, здравните органи обръщат особено голямо внимание на медицинското обслужване на работниците. Работниците, особено носителите на трудови отличия, новаторите, рационализаторите, челниците, се ползват при медицинското обслужване с предимство във всички здравни заведения. Създаде се широка мрежа от здравни заведения за обслужване на работниците в промишлените предприятия, в мините, в транспорта, в строителството. Повече от 4 пъти се увеличи броят на здравните пунктове в предприятията в сравнение с 1944 г. За пръв път у нас през последните години се създадоха комплексни здравни заведения в предприятията – медико-санитарни части, които обединяват всички видове медицинско обслужване на работниците. През 1953 година техният брой достигна 42.
В състава на медико-санитарните части през миналата година функционираха 43 болници и стациони, 6 нощни санаториуми, 13 рентгенови отделения, 18 клинични лаборатории, 12 физиотерапевтични кабинети и др. Това свидетелства, че медико-санитарните части се превръщат във все по-квалифицирани медицински заведения, в които медицинската помощ се все повече доближава до работното място на работниците.
Наред с това не са малко вече предприятията, в които са създадени диетически столове и детски ясли. Открита е широка мрежа от профсъюзни почивни станции и санаториуми.
В основата на медицинското обслужване на работниците е поставено профилактическото начало, диспансеризацията и цеховият участъков принцип.
Постановлението на народното правителство за хигиенизирането на предприятията изигра голяма роля за разгръщането на мероприятия по създаването на здрави и хигиенични условия на труда и бита в нашите фабрики, заводи, мини и др. предприятия. В изпълнение на това правителствено решение сега все повече се разгръща движение за санитарна култура на нашите предприятия, което се свързва с почина на Ворошин за култура на работното място.
Преди Девети септември 1944 година развитието на специализираната медицинска помощ силно изоставаше. Особено в тежко състояние беше стоматологическата помощ, която почти изцяло беше предоставена на частната инициатива на зъболекарите и зъботехниците. В отчета на бившата Главна дирекция на народното здраве „за здравното състояние и здравните нужди на страната“ се вижда, че през 1930 година при т. нар. „здравен център“ в София е имало само една обществена зъбно-здравна служба. Броят на обществените зъболекарски кабинети в 1939 г. е бил незначителен, а в селата са работили срещу възнаграждение само 10 зъболекари частници.
Какъв огромен скок в своето развитие е направила стоматологическата служба ще се види, като се съпоставят тези данни със състоянието на стоматологическата мрежа в края на 1953 година. По това време нашето народно здравеопазване разполага с един стоматологически научно-изследователски институт, 14 стоматологически поликлиники, 486 стоматологически отделения и кабинети в градовете и 1,163 зъболечебни кабинети в селата.
Броят на амбулаторните посещения в тази широка зъболечебна мрежа през 1953 година достигна 4,907,398.
Стоматологическата помощ днес се характеризира със своята профилактическа насоченост. Въведени са нови съветски методи на работа в областта на стоматологията, които допринесоха много в борбата против обеззъбяването на нашия народ. Особено внимание се отделя на профилактиката на заболяванията на зъбите на децата от училищната възраст. Във връзка с това се извършва масова санация на съзъбието на децата в училищата. Само през 1953 година в селските зъболечебни кабинети са били извършени повече от 900,000 профилактични прегледи на зъбите. Масово се провежда флуоризацията като предпазно средство против зъбния кариес.
През годините на народната власт беше организирана онкологическа служба в страната. Борбата с рака доскоро не се водеше целенасочено и организирано, макар относителното тегло на онкологическите заболявания в причините на смъртността да растеше непрекъснато. От 1950 година у нас по примера на онкологическата служба в СССР се започна изграждането на специална противоракова мрежа. Понастоящем в страната функционират 13 окръжни онкологически диспансери и един републикански научно-изследователски институт. В по-големите градове са открити също така 19 онкологически кабинети. Увеличава се броят на леглата за болните от рак. Разширява се рентгеновата терапия и радиотерапията на раковите заболявания. Пред цялата здравна мрежа е поставено като важна задача откриването на предраковите състояния и ранното откриване и лечение на раковите заболявания.
Масовата здравна просвета, все по-широкото прилагане на профилактичните прегледи, подобряването на диагнозата и терапевтическите мероприятия непрекъснато увеличават нашите постижения в трудната противоракова борба. Няма никакво съмнение, че нашето народно здравеопазване в недалечно бъдеще ще постигне в борбата с рака решителни успехи.
Психоневрологическата служба в миналото фактически не съществуваше. Няколко тогавашни стационари за психично болни приличаха повече на затвори, на приюти, отколкото на болници. Едва след Девети септември 1944 г. у нас беше създадена психоневрологическа служба. В основата на тази служба бяха поставени нови социалистически здравни заведения – психоневрологически диспансери. Сега народното здравеопазване разполага във всички окръзи на страната с диспансери, които провеждат широка профилактическа и лечебна работа. Наред с това у нас е изградена мрежа от психиатрически болници и колонии. Легловият фонд за болни от душевни и нервни болести се силно увеличи. Вместо съществуващите в миналото две психиатрични заведения в Карлуково и Бяла и едно психиатрично отделение при медицинския факултет в София сега нашата страна разполага с един нервнопсихиатрически институт, две психиатрически клиники при медицинските академии в София и Пловдив, 7 психоневрологически болници, 2 психиатрически колонии и 10 стационара при окръжните психоневрологични диспансери.
В психоневрологическите лечебни заведения сега се прилагат всички съвременни методи и средства за диагностика, лечение и профилактика. Внедрява се трудотерапията.
Кожно-венерическата помощ на населението получи също така значително развитие. Основно звено в нея сега се явяват кожно-венерологическите диспансери, каквито има организирани във всички окръзи. Освен това в страната съществуват две кожно-венерически клиники, един научно-изследователски институт, кожно-венерически отделения и кабинети към болниците.
Новата организация на кожно-венерологическата помощ позволи да се въведат единни методи за лечение и диспансеризация на болните от венерически и заразни кожни заболявания.
От няколко години насам се провежда решителна борба с кожните заболявания, причинявани от болестотворни гъбички. Като резултат на тази борба тези заболявания са ликвидирани в редица околии.
Сериозен удар е нанесен и върху сифилиса. В сравнение с 1944 година заболеваемостта от сифилис е намаляла 7-8 пъти, а пресните форми – около 10 пъти. Заболяванията от свеж сифилис са станали вече толкова редки, че трудно се намират случаи, за да бъдат демонстрирани на студентите-медици.
Туберкулозата и борбата с нея представляват една от най-сериозните проблеми на здравеопазването.
Нашият народ наследи от миналото много висока туберкулозна заболеваемост и смъртност, свързани с тежките трудови и битови условия на трудещите се при буржоазно-капиталистическия строй. Буржоазната държава отделяше незначително внимание на този жизнен за работническата класа и трудовия народ от селата въпрос. Цялата противотуберкулозна мрежа през 1939 година се състоеше от 17 диспансера без стационари, 14 туберкулозни отделения при болниците, три държавни и три частни санаториуми. Освен това в страната имаше и 9 климатически станции. Легловият фонд за туберкулозно болните възлизаше на 2,396 легла. Не ще и дума, че с такива сили туберкулозата не можеше да бъде победена или даже ограничена. Затова „жълтата гостенка“ поразяваше от година на година все повече трудещи се.
Народната власт отдели особено внимание на развитието на противотуберкулозната борба. Преди всичко беше силно увеличена и разширена мрежата от противотуберкулозни заведения. Така в края на 1953 година в България работеха 13 окръжни и 38 градски и околийски противотуберкулозни диспансери, 53 диспансерни отделения при болниците, 5 туберкулозни болници, 12 санаториума за възрастни болни от белодробна туберкулоза, 9 санаториума за деца и 3 санаториума за костно-ставна туберкулоза. Освен това бе създаден научно-изследователски противотуберкулозен институт. Общият брой на леглата за болни от туберкулоза възлиза на 8,000.
Противотуберкулозната борба заедно с това бе поставена на широки профилактични начала. По решение на народното правителство се въведе задължителна противотуберкулозна ваксинация с БЦЖ. Масовото приложение на ваксинацията даде рязко намаляване на туберкулозата в детската възраст.
За осигуряване профилактични грижи за децата във всеки окръг е открито климатично училище. Създадени са също така значителен брой санаторни детски ясли и санаторни детски градини.
С помощта на Централния съвет на профсъюзите през последните години е силно разширена курортната помощ на застрашените или предразположени към туберкулозно заболяване работници и служители, като е организирано продължително използване на подходящи климатични почивни станции.
С постановление на правителството у нас се уреди въпросът и за трудоустройството на туберкулозно-болните. В предприятията се откриха столове за лечебно хранене със санаториален оклад, като разликата в стойността на храната се заплаща от общественото осигуряване. В големите предприятия се откриха нощни санаториуми, в които работниците, без да се откъсват от производството, укрепват здравето си.
Всички тези мероприятия показват, че в нашата страна борбата с туберкулозата е поставена на широки обществени основи, като й е дадена профилактическа насоченост и се осигурява комплексност в провеждането на противотуберкулозните мероприятия.
Но усилията на цялата противотуберкулозна мрежа сами по себе си не биха били достатъчни, ако борбата с туберкулозата не беше поставена като основна задача пред всички лечебно-профилактически заведения. Ранното откриване и лекуване на туберкулозните заболявания станаха днес задължение и дело на цялата здравна мрежа.
Усилията на нашите здравни работници в борбата с туберкулозата дават вече своите резултати. Народното здравеопазване постигна сериозни успехи в намаляването на заболеваемостта и особено смъртността от туберкулозата.
Един от най-изостаналите сектори на здравеопазването преди Девети септември 1944 година беше несъмнено селското здравеопазване. През 1939 година в нашите села имаше 567 лекарски и 357 фелдшерски амбулатории. Големият размер на здравните участъци, липсата на помощен медицински персонал, крайно недостатъчните грижи за повишаването на квалификацията на селските медицински работници свеждаха възможностите на селската здравна служба до най-елементарно амбулаторно обслужване на част от селското население. В селата бяха открити само 4 болници с общо 75 легла. Стационарна родилна помощ в селата не беше организирана. Само незначителна част от родилките получаваха акушерска помощ по домовете си. Много от тях раждаха с помощта на баби, а често и без всякаква помощ в полето, на нивата. Стоматологическата помощ в селата почти липсваше.
Нашата селска лечебно-профилактическа мрежа сега разполага със 161 участъкови болници с 2,328 легла, 326 участъкови амбулатории, завеждани от лекари, 758 лекарски здравни пунктове, 98 фелдшерски здравни пунктове, 1,100 зъболекарски кабинети, 653 селски родилни домове. Непрекъснато расте обемът на дейността на селската здравна мрежа. Лекарските прегледи например са нараснали до 3,600,000 през 1953 година. Средните медицински работници са приели амбулаторно през същата година 342,000 болни и са направили 385,000 посещения по домовете на болните. Извършени са 2,288,355 профилактични прегледи на селското население.
Тези цифри говорят, че развитието на селското здравеопазване през годините на народната власт получи силен тласък. Народната власт направи медицинската помощ на селяните достъпна и безплатна. Сега тази помощ се все повече специализира и се приближава до селянина – до неговия дом и до работното му място. Големите преобразования в нашето село, решаваща сила в което станаха ТКЗС, поставиха пред здравеопазването нови изисквания и задачи и преди всичко задачата да се намаляват, а впоследствие и ликвидират основните различия между здравеопазването на градското и селското население. Ето защо в нашите села през последните години беше реорганизирана изцяло здравната служба.
В основата на организацията на новата селска здравна служба по примера на съветското социалистическо здравеопазване е поставен селският здравен участък, който разполага със селска болница. Макар и малко по обем, много от нашите селски болници не отстъпват на градските болници. Така напр. в болниците в с. Рудник – Сталинско, с. Махалата – Плевенско, и др. се дава квалифицирана хирургическа помощ.
Благодарение на всенародното движение за санитарна култура болшинството от нашите села имат разработени планове за хигиенизиране. Измежду 74 села на Станкедимитровска околия почти не е останало село, което да не полага грижи за хигиенизирането на благоустройството си. Най-големи успехи в това отношение имат селата Мърводол, Ресилово, Рила, Бобошево, Сапарева баня и др. Населението на тези села участвува поголовно в провеждането на благоустройствените мероприятия. Не по-малки са успехите на селата Слатина, Крушуна, Микре, Летница и др. от Ловешка околия. И тук трудещите се селяни участват активно и масово в благоустрояването, озеленяването и почистването на своите села. В Слатина например е изграден обществен парк и са канализирани деретата в селото, като бреговете им са укрепени с плет. Такива са постиженията и в редица села на Разградска, Троянска, Еленска, Димитровска, Врачанска и други околии.
Починът на медицинските работници от Чудновския район на Украинската ССР за диспансерно обслужване на селското население намери широк отзвук и всред българските медицински работници. Първи приложиха този опит здравните работници от Белослатинската болница. Този начин се бързо разпространи и в другите болници на Врачански окръг, а след това и в Търновски и други окръзи. Само във Врачански окръг през 1953 година са били прегледани от комплексни лекарски бригади над 45,000 кооператори, като нуждаещите се са били диспансеризирани, лекувани и трудоустроени.
Всичко това свидетелства за огромните грижи, които полага народната власт за медицинското обслужване на селското население.
Топли бащински грижи отделят партията и народното правителство за здравето на майките и децата.
Насочвайки развитието на детското здравеопазване по пътя на профилактиката и решителното намаляване на детската смъртност, здравните органи обърнаха особено внимание на организацията и работата на детските консултации, тези по същество диспансерни центрове за децата. Броят на детските консултации се увеличи в сравнение с 1939 г. със 148 на сто. Едновременно с това израсна бързо и числото на детските консултации, които се завеждат от специалисти педиатри.
В мероприятията, насочени към опазване здравето на децата, важно място заемат детските ясли. Държавни ясли в нашата страна бяха създадени фактически за пръв път след Девети септември 1944 г. През 1953 година числото на постоянните детски ясли достигна 96 с 4,180 места в тях, а броят на сезонните ясли – 448 с 10,765 места, от тях 434 сезонни ясли в селата.
През същия период у нас бяха открити 13 дома на майката и детето с 860 легла срещу съществуващите през 1939 година 8 приюта за кърмачета с 410 легла.
Крайно изостанала в миналото беше болничната помощ за децата. За ръста на детските отделения в нашите болници дава представа следната табличка:
Абсолютно число на дет. отделения:
1 (1921 г.)
2 (1944 г.)
94 (1953 г.)
Освен това през 1953 година в страната са функционирали и 3 детски болници.
Важно звено в здравеопазването на жените и грижите за отглеждането на здраво поколение са женските консултации. Съществуващите преди Девети септември 1944 година здравно-съвещателни станции имаха за задача да наблюдават главно развитието на здравите деца, като дейността им по наблюдението на бременността е била само частична и нередовна. Женски консултации от нов тип, като лечебно-профилактични заведения за жените, се създадоха едва през последните години.
Големи успехи постигна родилната помощ. Преди Девети септември в България е съществувало само едно градско родилно заведение и 13 акушеро-гинекологически отделения към първостепенните болници. В края на 1953 година в страната имаше 661 родилни домове. Родилната помощ в градовете се осъществява главно от акушеро-гинекологическите отделения при болниците. Почти към всички околийски и градски болници понастоящем функционират акушеро-гинекологически отделения, които осъществяват квалифицирана акушерска и гинекологическа, оперативна и консервативна помощ.
Разширяването на акушеро-гинекологическата помощ доведе до рязко намаляване на процента на необслужените раждания. От всички раждания през 1939 година само 32.9 на сто са били обслужени с акушерска помощ. В селата този показател е бил 21.1 на сто, а в градовете 89 %. Обслужването на родилките се е извършвало предимно по домовете им от частни акушерки и лекари. През 1953 година обхващането на ражданията от акушерска помощ се е увеличило рязко като в градовете е било пълно, а в селата 67.2 %. Същевременно ражданията, извършени в родилните домове и отделения, са нараснали стремително, като от 5.3% през 1939 година са достигнали през 1952 година 63.6 %.
Голям подарък за трудещите се жени беше въвеждането в практиката на много от нашите родилни домове и отделения съветския метод за обезболяване на ражданията. Този метод, приложен за пръв път в България от д-р В. Иваней и колектива от медицински работници на акушеро-гинекологическото отделение в Свищовската болница, намери широко разпространение и проникна дори и в нашите селски родилни домове като например в с. Караманово – Свищовско, Банско – Разложко, Шабла – Балчишко, Сулица – Старозагорско, Бобошево – Станкедимитровско, Куртово Конаре – Пловдивско, и много други. Днес стотици и хиляди трудещи се жени с трогателни думи изказват своята гореща благодарност към партията и народната власт за големите грижи, които те полагат за тях.
Нашата страна се слави с големите си курортни богатства. Тези богатства в миналото бяха достъпни само за буржоазията. Трудещите се нямаха средства, за да могат да се ползват от красотите на нашите курортни места и от техните лечебни фактори. Но и буржоазията не използваше целесъобразно лечебните възможности на нашите курорти, тя ги използваше главно като място за увеселение и „почивка“. Много малко беше направено за използването на лечебните свойства на курортните фактори: минерални води, лечебна кал, климат, слънце и вода. Липсваше медицинска служба в курортите, която да организира правилното използване на курортите като място за лекуване и за укрепване на здравето.
Сега с всяка измината година санаторно-курортното дело се разширява и подобрява. Народната власт отпуска ежегодно големи суми за разхубавяването и благоустрояването на нашите курорти. Те станаха любимо място за отмора и укрепване здравето на трудещите се. В най-добрите курорти през годините след Девети септември се изградиха балнеосанаториуми, чийто брой в 1953 година достигна 16 с повече от 2,000 легла. За осигуряване на медицинското обслужване на трудещите се в курортите бяха създадени и курортни поликлиники. Балнеосанаториумите все повече стават образцови лечебни заведения, снабдени със съвременна диагностична и лечебна апаратура. За пръв път в историята на нашето курортно дело бе изграден и научно-изследователски институт по курортология и физиотерапия, който се превърна понастоящем в научно-методичен център на цялото българско санаторно-курортно дело.
През годините на народната власт нашето санаторно-курортно строителство все повече се разширява. Построени са и се строят нови санаториуми от различни профили и почивни станции. Нашите курортни места се превръщат в истински здравници за трудещите се.
Производството на лекарства и лекарствоснабдяването от средство за безжалостно ограбване на трудещите се в миналото стана при народната власт достояние на народа. Национализирани бяха предприятията за производство на лекарства и аптеките, ликвидирани бяха и изгонени от страната многочислените чужди, главно германски капиталистически фирми, които неограничено ограбваха нашия народ в миналото.
В миналото не можеше сериозно да се говори за медицинска промишленост в страната. Производството на лекарства, доколкото съществуваше, не излизаше от рамките на галеновото производство. Аптечната мрежа, която се намираше в ръцете на частници и концесионери, беше развита главно в градовете и не можеше да удовлетвори нуждите на населението, особено селското.
Сега, благодарение на голямата помощ на Съветския Съюз и развитието на химическата и тежка промишленост в нашата страна, е създадена наша млада отечествена медицинска промишленост, която с всяка измината година бележи нови успехи. У нас сега се произвеждат редица основни медикаменти – антипиретици, опиати, хормонни препарати, медицинска апаратура и медицински инструменти. Имаме вече и производство на пеницилин по най-нова и съвършена технология. Всяка година асортиментът на нашата медицинска промишленост се разширява, подобрява се постоянно и качеството на нейното производство. Заедно с развитието на фармацевтическата промишленост се развива и галеновото производство. Открити са почти във всички окръзи галенически лаборатории и няколко галенически фабрики.
Снабдяването на населението с лекарства и санитарни материали бе изцяло одържавено. То сега се извършва от голям брой държавни аптеки, аптечни пунктове и санитарни магазини. През 1953 година в нашата страна е имало 507 аптеки, от които 220 в селата, и 1,259 аптечни пунктове, 1,150 от които са били в селските местности. Тази огромна мрежа от аптечни заведения прониква и до най-отдалечените кътове на нашата родина и осигурява на нашия трудещ се народ необходимите му лекарства.
Такива накратко са постиженията на народното здравеопазване през десетте години народна власт.
***
Тези успехи в изграждането на народното здравеопазване и особено грамадният и интензивен растеж на мрежата от здравни заведения не биха били възможни без подготовката на многочислени квалифицирани медицински кадри. Ето защо въпросът за Подготовката на необходимите кадри е стоял винаги в центъра на вниманието на здравните органи. На повиците за закриване на единствения в нашата страна медицински факултет, тъй като лекарското съсловие било застрашено от „лекарска плетора“, и на крайно мудните темпове за подготовка на средни медицински работници в миналото трябваше да се противопостави засилената подготовка на кадри от всички медицински специалности, жизнено необходими за разрастващото се народно здравеопазване.
Затова народната власт създаде втора медицинска академия в Пловдив, реорганизира подготовката на лекарите, стоматолозите и фармацевтите по примера на съветските висши медицински учебни заведения, създаде институт за специализация и усъвършенстване на лекарите, който за три години повиши квалификацията на близо 3,000 лекари, и изгради 18 медицински техникуми. Вратите на нашите учебни заведения се разкриха широко за децата на трудещите се. Всичко това направи възможно, щото само през последните пет години медицинските академии да дадат на народното здравеопазване толкова медицински кадри, колкото са били подготвени за шест десетилетия в условията на буржоазно-капиталистическия строй.
Като резултат на този растеж на медицинските кадри в края на 1953 година един лекар в страната се е падал на 870 души от населението, докато през 1939 година един лекар е имало на около 2,020 души. Няколко пъти е увеличен и броят на средните медицински работници.
С особено задоволство трябва да се отбележи, че през годините след Девети септември 1944 година у нас израснаха прекрасни и високо квалифицирани медицински кадри, които застанаха твърдо в първите редици на борците за социалистическо истинско народно здравеопазване. Те работят сега и се борят неуморимо и с жар за висококачествено медицинско обслужване на нашия народ, за внедряване у нас на изпитаните съветски методи на работа, против бюрократизма, бездушието и формалното отношение към болните в нашите здравни заведения. В тази си борба и стремежа си да подобрят работата на лечебните заведения те изучиха задълбочено опита на съветското социалистическо здравеопазване. Прекрасният пример на медицинските работници на Макаровската болница в Украйна послужи за образец в павловското преустройство, което се провежда в лечебните заведения в нашата страна. Показателен в това отношение е примерът на прекрасния колектив от медицински работници на Толбухинската болница – републикански първенец.
Народното правителство високо оценява самоотвержения труд на нашите здравни работници, като награди много от тях с големи отличия: „народен лекар“, „заслужил лекар“, с ордени и медали на републиката. Няколкостотин здравни работници са наградени със значката „Отличник на МНЗСГ“.
Особени грижи партията и правителството полагат за развитието на медицинската наука. Успешното развитие на народното здравеопазване не би било възможно без растежа на медицинската наука. В миналото науката беше монопол за малцина. Сега тя стана достояние за болшинството от нашите медицински работници. През последните години у нас бяха създадени научно-изследователски институти във всички области на медицинската наука. Само в тях сега работят около 250 научни работници. Научно-изследователската работа се води на широк фронт. Тя е свързана с актуалните въпроси на практическото здравеопазване и е насочена към разрешаването на редица санитарно-хигиенични въпроси на нашето социалистическо строителство и основните задачи по профилактиката и лечението на най-разпространените заболявания. Родната медицинска наука успешно преодоля в ожесточена борба редица буржоазни влияния, насаждани в нея в миналото. Днес тя се развива на позициите на физиологическото учение на великия руски физиолог Иван Петрович Павлов и мичуринската биология, които са основа на съвременната прогресивна медицина.
Все по-голям става броят на медицинските работници от периферните здравни заведения, които се занимават с наука. Голям е приносът в това отношение на нашите научни медицински дружества.
Нашата млада медицинска наука, учейки се от съветската медицинска наука, все повече се приближава до практическото здравеопазване, стремейки се да помогне за подобряването на медицинската помощ на населението и да открие по-ефикасни средства и методи за лекуването и профилактиката на заболяванията. Нашата медицинска наука служи на човека, на неговото здраве, докато медицинската наука в капиталистическите страни, начело с американската, е милитаризирана и впрегната в служба на силите на унищожението и на войната.
За забележителни постижения в областта на медицинската наука народното правителство удостои с Димитровски награди значителен брой научни медицински работници.
Голям принос в изграждането на народното здравеопазване има и Българският червен кръст, който стана пръв и най-близък помощник, масова опора на нашето здравеопазване.
Червеният кръст представлява днес огромна масова организация на трудещите се, която се бори за повишаването на санитарната култура и санитарна грамотност на населението.
Изпълнявайки тези свои задачи, Българският червен кръст обучи близо 1.7 милиона български граждани по комплекса „Готов за санитарна отбрана“ и около 300 хиляди деца по комплекса „Бъди готов за санитарна отбрана“. Особено трябва да се отбележи помощта на Българския червен кръст при медицинското обслужване на големите селскостопански кампании. Следната таблица показва ръста на санитарните постове на Българския червен кръст, разгъвани в селата във връзка с кампаниите по прибирането на реколтата:
Санпостове:
750 (1950 г.)
10,500 (1951 г.)
19,052 (1952 г.)
20,511 (1953 г.)
Значкисти:
3,000 (1950 г.)
31,000 (1951 г.)
51,130 (1952 г.)
51,233 (1953 г.)
В работата по хигиенизирането на селищата през 1953 година БЧК е участвал с 19,375 свои активисти. В помощ на санитарно-епидемиологическите станции постоянно работят 3,598 червенокръстци, в помощ на болничната мрежа – 4,782. Обученият червенокръстки актив за борба с туберкулозата се състои от 5,431 души в градовете и 3,718 души в селата.
Голяма помощ на народното здравеопазване оказва БЧК и с подготовката на червенокръстки сестри и сестри за ТКЗС. До края на 1953 година са били подготвени 2,314 такива сестри.
Нашата общественост все по-широко подпомага здравните органи. Постоянните комисии за народно здраве при народните съвети на депутатите на трудещите се, съветите за съдействие при здравните заведения, отечественофронтовските организации масово участват в борбата за здравното благополучие на трудещите се.
***
Какви са главните резултати от дейността по народното здравеопазване през годините на народната власт?
По всички основни показатели за здравното състояние на населението през последните години е постигнато значително подобрение.
Така напр. общата смъртност на населението е снижена през 1953 година с 30.1 на сто в сравнение с 1939 година. Намалението на общата смъртност е тясно свързано с намалението на детската смъртност. По сравнение с 1939 година детската смъртност е намаляла почти наполовина, достигайки най-ниското си ниво досега.
Заболеваемостта от някои основни заболявания, представляващи в миналото бич за населението, се рязко намали. Така заболеваемостта от коремен тиф през 1953 година е близо 20 пъти по-ниска от тази през 1939 година и повече от 32 пъти по-ниска от средната годишна заболеваемост за периода 1921-1930 година. Петнистият тиф е сведен до крайно редки единични заболявания. Силно намаля смъртността от отделните заразни болести.
Големи са постиженията на нашето народно здравеопазване в борбата с маларията. Трябва да припомним, че маларичната заболеваемост поразяваше масово населението в нашата страна, особено нейните южни райони. Стотици хиляди души бяха подложени всяка година на ударите на маларията, която отнасяше маса жертви. През 1953 година в цялата страна са зарегистрирани само 818 заболявания от малария.
Борбата с туберкулозата също дава през последните години благоприятни резултати. Заболеваемостта започна да се намалява. Смъртността от туберкулоза по сравнение с 1939 година се намали с повече от 43 на сто. По всичко личи, че скоро туберкулозата в нашата страна ще бъде сведена до обикновено заболяване.
Особено големи са постиженията по снижаването на смъртността във връзка с бременността и раждането. Майчината смъртност за цялата страна е близо два пъти по-ниска в сравнение с тази в много европейски страни. По сравнение с 1939 година майчината смъртност през 1953 година е намаляла в градовете 9 пъти. Намалени са неколкократно и тежките усложнения във връзка с раждането.
Ние всички днес виждаме колко преимущества има социалистическото здравеопазване и колко неограничени възможности за вярно и всеотдайно служене на народа открива то пред здравните работници. Сега, когато пред очите ни се възправя гордата и стройна сграда на родното социалистическо здравеопазване, когато с всеки изминат ден се системно подобрява здравното състояние на нашия прекрасен народ, ние, здравните работници, още веднъж се убеждаваме, че посоченият ни от партията път на съветското здравеопазване е единствено правилният път за развитие на здравното дело в нашата народнодемократична република.
В директивата на Втория петгодишен народостопански план Шестият конгрес определи задачите, които стоят пред партията и целия наш народ за близките 4-5 години. Той постави като централна задача борбата за „рязкото подобряване на материалното и културното благосъстояние на трудещите се чрез повишаване на реалните доходи на работниците), служителите и селяните, чрез усилено жилищно строителство, чрез по-нататъшното развитие на народното образование, за здравеопазването на социалистическата наука, култура и изкуство“.
Пред народното здравеопазване Шестият конгрес постави като основна задача за Втората петилетка „по-нататъшното подобряване на работата на здравеопазването на населението, за разширяването на здравната мрежа и за повдигане качеството на медицинското обслужване“.
За постигането на тази задача Конгресът реши:
- Да продължи по-нататък разширяването на здравната мрежа. През петилетката броят на леглата в болниците да се увеличи с 35 на сто, в санаториумите с 29 на сто и постоянните детски ясли – два пъти, а домовете за социални грижи с 67 на сто. Санитарно-епидемиологическите станции да се увеличат със 70 на сто.
- Да се разшири подготовката на медицински кадри, като се осигурят за здравеопазването необходимите висши и средни медицински работници. Броят на лекарите в края на Втората петилетка да се увеличи с около 40 на сто.
- Да се подобри снабдяването на здравните заведения с нужната медицинска апаратура и съоръжения.
Планът предвижда производството на медицинската промишленост в края на 1957 година да се увеличи 2.4 пъти по сравнение с производството през 1952 година. Общият обем на капиталовложенията в областта на здравеопазването ще се увеличи със 73 на сто по сравнение с капиталовложенията през Първата петилетка. Ще бъдат построени нови 58 болници, 10 санаториуми, 54 здравни домове и други здравни заведения.
Изпълнението на тези важни задачи ще осигури нов голям растеж на материалната база на нашето народно здравеопазване през годините на Втората петилетка.
Тези величествени перспективи за развитието на народното здравеопазване през Втората петилетка вдъхновяват нашите медицински работници на неуморна и упорита работа за разцвета на родното здравеопазване и медицинска наука.
В деня на десетгодишнината на великия Девети септември нашият народ прави преценка на своята работа и на победите, които той постигна във всички области на социалистическото строителство.
Големите успехи, постигнати от народното здравеопазване през изминалите 10 години, вселяват в сърцата на милионите трудещи се хора в нашата страна чувството на голяма любов и гореща благодарност към ръководителя, организатора и вдъхновителя на нашите победи, нашата славна Комунистическа партия и нейния Димитровски Централен комитет.