Експанзията на НАТО – от Югославия до Украйна

фотограф: Людмил Димитров (с)

Сара Флаундърс

Авторката е била в Югославия през 1999 и е била свидетел на масова агресия срещу цивилното население. Тя е съавтор и редактор на „НАТО на Балканите“ (1998) и “Hidden Agenda – U.S/ NАТО Takeover of Yugoslavia”(2002)

Вашингтон се опитва на неутрализира убедителния вот на хората от Крим за присъединяване към Русия с лицемерни изказвания за „национален суверенитет“, „териториална цялост“ и „международно право“ . Зад тези красиви думи обаче се очертава ясна битка – ще влезе ли Украйна или не във вечно разширяващата се и командвана от САЩ мрежа на НАТО.

От 1995 година насам, годината в която НАТО започна първата си агресивна война в Югославия, военният съюз се е разширил с още 9 държави в Източна Европа и 3 от бившите съветски републики. Администрацията на Обама не използва само думи за задълбочаване на тази битка за влияние – до руската граница са преместени F-16 и F-15 изтребители, C-130 транспортни самолети и RC-135 въздушни танкери. В Черно море е изпратен и ескадрилен миноносец „Тръкстън”, снабден с ракетни снаряди, които могат да носят ядрени бойни глави. Вашингтон заплашва с икономически санкции, като настоява Германия и други ЕС членове също да се включат. Залогът е много висок.

Евромайданът в Киев се поведе от фашистки ултрадесни паравоенни формирования като „Десен сектор“ и неонацистката „Свобода“. Протестите имаха за цел да окажат натиск върху правителството за влизане в ЕС и НАТО. Докато траеше окупацията на Киев, тези открито въоръжени организации горяха централите на комунистите, събаряха паметници, атакуваха хомосексуалисти и оскверняваха синагоги. Въпреки техните неприкрити фашистки символи и криминални деяния, Джон Маккейн (сенатор на Аризона) , Джон Кери (държавният секретар на САЩ ) и Виктория Нюланд (помощник-държавен секретар на САЩ ) открито и сърдечно поддържаха отношения с лидерите на тези реакционери.

На 21-22 февруари 2014 г. фашистките формирования свалиха избраното правителство и окупираха Парламента , въпреки че Янукович на предишния ден бе постигнал споразумение с ЕС, което включваше много отстъпки и предсрочни избори. След преврата, първото решение на новото правителство (без да има кворум в залата) беше да забрани малцинствени езици като руски и гръцки да имат статут на регионален език. Освен това се поиска прекратяване на автономията на Крим в Украйна.

Само за няколко дни новата власт успя да назначи отявлени фашисти на ключови постове – Андрей Парубий от „Свобода“ като Секретар на Съвета по националната сигурност и отбрана; Дмитрий Ярош – лидер на „Десен сектор“ като негов заместник, а Олег Тягнибог от „Свобода“ вече е министър на отбраната. Фаворитът на САЩ – десният банкер Арсений Яценюг стана министър-председател.

Светкавичната реакция след преврата спрямо автономията на Крим само потвърждава как действията на правителството са в синхрон с плановете за експанзия на НАТО. Крим е единствената неарктическа база, която осигурява пристанище за руския военоморски флот.

Вашингтон и Берлин незабавно дадоха подкрепата си и признаха новото правителство. В усилието си да го легитимират още по-видимо, те поканиха Яценюг ( който не се е явявал на избори и не е бил избиран от народа) на среща в Белия дом и Съвета за сигурност на ООН .

Ето защо няма какво толкова да ни учудва категоричната убеденост на Кримското население да свика референдум за присъединяване към Русия. Съвсем обяснимо е защо Владимир Путин реши да защити позициите на Русия в Крим, опирайки се на разположените там руски войски. Още повече, че присъствието на тези войски в Крим по принцип е легитимирано от официален договор с Украйна. Колективната памет на рускоговорящото мнозинство в Крим пази спомена за нацистка инвазия и масово унищожение през Втората световна война.

Да си спомним за Хърватска и Косово

Това далеч не е първият път, в който американските империалисти използват терористични похвати, икономическа дестабилизация и публично заявяват подкрепа за паравоенни лидери-чудовища. В интернет бе разпространено и видео как въоръжени наемници на Блекуотър (частна американска охранителна фирма – бел.ред.) са изпратени в Донецк.

Ако правителството, дошло с преврат, може с някаква мярка да прекрати автономията на Крим, то това ще е чрез изгонване на руския военноморски флот от базата им. Вероятно по този начин голяма част от населението би емигрирала. Ако това ви се струва невероятно, спомнете си какво стана в Хърватия и Косово, и дали няма прилики със ситуацията в Украйна.

През Втората световна война, хърватското крайнодясно движение „Усташа“ приветства италианската фашистка и немската нацистка окупация, и извършва геноцид над еврейското и сръбското население в Хърватия. Обединено интернационално партизанско движение на цяла Югославия успява да изтласка немската армия и да положи основите на Югославската социалистическа федерация след края на войната.

Възраждането на същата тази криминална организация „Усташа“ и тяхната декларация за независимост на Хърватия са незабавно признати от Берлин, а малко по-късно и от Вашингтон. Политическата подкрепа за сепаратисткото движение от САЩ и Германия, комбинирана с атаката над Босна през 1995 и бомбардировките на НАТО през 1999 г., водят до разпада на Югославия.

След като обявяват хърватската независимост през 1991 г. и поемат командването над полицията и военните, „Усташа“ извършват нападения над сръбското население. Отнемат правата на сърбите, които живеят там още от Средновековието, отнемат им земята, изгонват ги от апартаментите им, уволняват ги от работа и им отказват пенсии и социални услуги.

Сърбите в Хърватска се страхуват от екзекуции като тези, които фашистите извършват през Втората световна война, което ги кара да се съпротивляват и избухва гражданска война. До 1995 повече от 200 000 сърби са изгонени от местността Крайна.

Подобни сили предизвикват и гражданската война в Босна , друга югославска федерация. Това води до още по-голямо етническо разделение, огромни разрушения и човешки жертви.

Преди „Усташа“ да вземат властта в Хърватска, годишният закон за кредитния бюджет, наложен от САЩ, през 1990 г., води до политическа и икономическа криза в Югославия. Според този закон се отказват всякаква помощ, търговия, кредити или заеми в Югославия, докато всяка от шестте федерации не проведе отделни избори за независимост. В същото време платени наемници „наводняват“ региона.

В Русия и Украйна много хора са наясно за ролята на САЩ в създаването на гражданската война в Босна, за да може така да се оправдае интервенция на НАТО. Първо, през 1995 г. САЩ / НАТО използват 400 самолета и 5000 души от 15 нации в 21-дневната бомбардировка на сръбски позиции в Босна. Накрая Вашингтон налага Дейтънското мирно споразумение, според което 60 000 войска на НАТО е разположена в Босна.

Бомбардирането и окупацията на Босна са първите стъпки към разширяването на НАТО в Балканите, а после и в Източна Европа и бившите съветски републики.

Какво е НАТО?

Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е военен съюз, който следва интересите на Wall Street. Основана е през 1949 г. и е доминирана от САЩ.

От разпадането на Съветския съюз през 1991г., НАТО се разширява агресивно и в момента е най-голямото политико- военно обединение в историята, с 28 държави-членки. С „партньорските програми“ на НАТО общият брой на заплетените в тази военна мрежа държави е около 70. Данъкоплатците в САЩ плащат 70% от разходите , които са огромна субсидия за военните корпорации на САЩ.

Общите военни разходи на 28-те НАТО-вски държави през 2013 г. стигна до 1,02 трилиона долара или иначе казано – над 1000 милиарда. В сравнение, Русия харчи 90 милиарда, а Иран – 7 милиарда долара. (Stars and Stripes, Feb. 25)

Войските на НАТО поддържат продължаващата вече 13 години окупация на Афганистан. От 2004 г. до 2011г., десетки хиляди военни части под командването на НАТО, са участвали в 8-годишната окупация, която унищожи Ирак.

На 24 март 1999г. НАТО започва 78-дневна бомбардировка над Сърбия, която включва 38 000 военни акции, при които се използват 1000 самолета, заедно с ракети, изстрелвани от самолетоносачи, унищожители и подводници. Мишените са предимно цивилни, например мостове, железници, фабрики, рафинерии, електростанции, телекомуникационни съоръжения, посолства, 480 училища и 33 болници.

НАТО откъсва провинцията Косово от Сърбия, като по този начин създава НАТО-вски проекторат с 55 000 войници и построява Camp Bondsteel – огромна военна база на САЩ. Въпреки уверенията, че Косово е исторически свързана част със Сърбия и ще остане такава, Вашингтон бързо признава независимостта му през 2008г.

През 2011 г. НАТО бомбардира Либия за 220 дни, извършвайки 26 500 самолетни атаки. Те са най-вече извършени от въздушните сили на САЩ, но още 19 държави също са въвлечени в тази империалистическа агресия. Атакувани са комуникационни центрове, апартаменти, водна и електрическа мрежа. Въоръжени „бунтовници“, спонсорирани от САЩ/ НАТО и подкрепени военно, брутално измъчват и убиват Муамар Кадафи, ръководител на африканската държава.

Разбира се, империалистите наричат всяко едно от тези описани действия „хуманитарен акт“ за предотвратяване на „геноцид“ или за защита на дадено място. В десйтителност, всяка операция на НАТО досега е била свързана с брутално завземане на нови колонии и експанзия.

Трансформацията на НАТО

Главната задача на НАТО през 1949 г. е да се противопостави на Съветския съюз. Друга причина е и осигуряването на икономическата и военна доминация на САЩ в Западна Европа, подсигуряване срещу социални вълнения на работническата класа или израстването на конкурентни за САЩ империалистически сили. В отговор на напрежението от Студената война, през 1955 г. СССР и източноевропейските страни се обединяват чрез Варшавския договор. През 1990 г., държавният секретар на САЩ Бейкър и германския канцлер Хелмут Кол правят обещание, което бързо нарушават. Те казват, че НАТО няма да се разшири „нито инч“ на изток, нито дори в бившата Германска демократична република.

Отстъпчивото управление на Горбачов преглъща нарушаването на обещанието и се съгласява да изтегли 380 000 съветски войници от Източна Германия, където по договор те имат право да бъдат от края на Втората световна война през 1945г. Това по същество слага край на Варшавския договор. Въпреки всички приказки и обещания, разширяването на НАТО до границите на Русия винаги е било на дневен ред, без значение дали управляват републиканци или демократи.

Политиката на САЩ винаги е била да поощрява и подкрепя финансово дисиденти и организации като опозиция в страните от Варшавския договор. След 1990 г. вече всички задръжки паднаха. Западните корпорации и банки търсят ресурси. Реститути в изгнание се връщат в региона и опитват да сложат ръка върху индустрия, имоти или обработваема земя, която са притежавали преди да бъде колективизирана.

Фашистки групи от „Усташа“ в Хърватска до „Свобода“ и Националсоциалистическата партия в Украйна, както и престъпници от Втората световна война, които са прикривани на запад с десетилетия, сега отново се показват на светло. Те се завръщат и основават офиси, политически партии, неправителствени и граждански организации, пишат публикации. Правят учебници, които облъчват с анти-комунизъм, национализъм и етническа омраза.

За последните 20 години, шепа олигарси във всяка от тези бивши социалистически страни държат ресурсите в тях, индустрията или други източници на обществени блага, и правят сделки с партньорите си от САЩ и ЕС, така че източват големи суми пари и и ги насочват на запад. Тези нови олигарси очакват, че на тях ще им бъде предложено равно място на масата на капиталистите. Те не осъзнават, че живеем във век на капиталистическа свръхпродукция и няма повече място на масата.

От статистически проучвания и анкети за почти всяка нов страна-членка на НАТО, става ясно, че хората са против включването. Но имперските завоевания се случват чрез измами, кървави войни и унищожения, не чрез демократичен избор. Уроците от преживените престъпления на НАТО , както и богатата история за съпротива срещу фашизма в региона служат като модел за антифашистките и прогресивни сили в Европа днес. Единственият начин да се победи фашизмът и империализмът, е чрез единство на работническата класа, организация и воля за борба.

Сподели