През пролетта на 2017 г. на български език беше отпечатана нова книга за Сталин. Нейното заглавие е „Редом до Сталин“ и съдържа спомени на приближени до съветския ръководител дейци (Николай Власик, Алексей Рибин, Георгий Егнаташвили, Яков Чадаев), както и на осиновения от семейството на Сталин Артьом Сергеев. Петимата автори в книгата предават своите впечатления и оценки за съвместния си живот и работа с Йосиф Сталин, за неговите качества като партиен и държавен ръководител, като пролетарски революционер и човек. Особено се подчертава неговата скромност. Книгата отвръща на много от нападките лично срещу Сталин (а чрез него – и срещу социализма като единствена реална алтернатива на капиталистическото робство), които през годините са разпространявани от хрушчовистките ревизионисти, перестроечните ренегати и западната пропаганда.
„Искам особено да подчертая изключителната трудоспособност на др. Сталин. Никога, нито за минута, той не оставаше без работа. Дори по време на отпуск той никога не си почиваше изцяло. Или организираше срещи по някакъв спешен въпрос, или приемаше другари, пристигнали по някаква работа от чужбина, или се занимаваше с решаването на всекидневни, но важни проблеми, като например споменатото от мен организиране на совхози… При това, следва да се отбележи, че когато той се ангажираше с решаването на някакъв въпрос, започвайки от световните проблеми и до стопанските дреболии, се ориентираше с голямо познаване на същността на проблемите, с което винаги ме изненадваше. Решаването на много сложни въпроси винаги ставаше извънредно просто и безпогрешно“ (из спомените на Н. С. Власик, с. 30)
***
„Преди Парада на Победата решили да му направят нова форма на генералисимус. Ушили три образеца. Началникът на тила Хрулев облякъл трима юнаци с атлетично телосложение и ги поставил в приемната на ЦК. Излизайки от кабинета, Сталин погледнал плащовете със сатенената червена подплата, позлатените копчета, ширити, акселбанти и попитал:
– Какви са тези пауни?
– Другарю Сталин, това са три образеца на униформата на генералисимус. Която Ви хареса, нея и ще облечете – доложил Хрулев.
Сталин ги изгонил всички. А Парада на Победата приемаше в предишната работна униформа“ (из спомените на А. Т. Рибин, с. 97)
***
„В края на декември 1941 и началото на 1942 г. бях в Англия. И точно по това време в Москва Сталин прие главата на Руската православна църква. Не можете да си представите реакцията на англичаните към това събитие! Това е трудно да се предаде. Сталин изведнъж приема патриарха! И ако някой в Англия до тогава се отнасяше с недоверие към Съветския съюз, всички веднага се обърнаха с лице към нас. Разбира се, всичко това трябваше да се направи и да се използва. Като пример най-малко вземете евакуацията на слона от московския зоопарк. На слона! Да се сетиш за такова нещо! В такъв труден момент, когато цялата страна мисли само за това дали ще издържим още месец или дори седмица, Сталин изведнъж евакуира слона! И в същите тези дни събира и обсъжда с автоконструкторите проект за нов луксозен автомобил! Излиза, че правителството не мисли за смърт, а възнамерява да оцелее и да спечели!“ (из спомените на Г. А. Егнаташвили, с. 141)
***
„Не се опиваше от възхваляването си, а напротив, приемаше го като неизбежен ритуал, като принудително действие, което не му доставяше голямо удоволствие. И в никакъв случай той не считаше рождения си ден за празник, дори за себе си и съвсем не за страната. Имаше интересен случай. На 28 февруари 1948 г. отбелязвахме юбилея на Съветската армия. В Болшой театър вървеше тържествено заседание. Много от пристигналите за този юбилей повече говореха за Сталин и го приветстваха. Сталин не прекъсваше никого, но в кратката пауза между отделните изказвания той стана и каза: „Другари, струва ми се, че сте забравили къде и за какво сте дошли. Аз нямам юбилей днес. Вие дойдохте на юбилея на Червената армия. Така че, ако обичате, говорете за Червената армия“ (из спомените на А. Ф. Сергеев, с. 186)
***
„Сталин имаше много сложна и своеобразна черта на характера. Рядко се срещаше при други хора. Понякога при хубави неща, при добро развитие на събитията, настроението му беше напълно противоположно на произтичащото: той беше затворен, суров, рязък, взискателен. А когато на хоризонта се сгъстяваха облаците, когато събитията се очертаваха да бъдат неприятни – беше настроен оптимистично. Именно такова настроение имаше Сталин в първия период на войната, когато армиите ни отстъпваха, градовете преминаваха един след друг в ръцете на врага, а Сталин беше сдържан, невъзмутим, проявявайки голяма търпимост, като че ли събитията се развиваха спокойно и безоблачно.
С какво можем да обясним това? Очевидно с това, че ако Сталин беше започнал да демонстрира песимизъм или някакво друго униние, то това щеше да подейства потискащо на другите, да внесе объркване. Силата му беше в положителното влияние върху обкръжаващите, в безусловното доверие, което вселяваше, в твърдостта на характера му. Проявяваше безпрекословна воля в работата, заставяйки хората да вярват в таланта си, мъдростта, силата, като вселяваше в тях ентусиазъм и борбен патос“ (из спомените на Я. Е. Чадаев, с. 215-216)
