По въпроса за подготвеността на СССР и неговата армия срещу хитлеристкото нашествие през 1941 г.

Из спомените на Петър Панчевски „Огнени пътища” (С.1977 г., стр. 53-57)

Петър Панчевски е български военен и политически деец, армейски генерал, един от организаторите на Българската народна армия, единственият българин с генералско звание в Съветската армия (генерал-майор от инженерните войски – 1945г.). Участник е в Септемврийското въстание през 1923 г. Емигрант в СССР, където завършва Военно-инженерната академия през 1936 г. Участва като доброволец в Гражданската война в Испания 1936-39 г. През Великата отечествена война на Съветския съюз (1941-45 г.) взима участие при отбраната на Москва и в състава на ІІІ Украински фронт участва в операциите по освобождаването на Крим, Румъния, България, Югославия, Унгария и Виена. През август 1945 г. се завръща в България и заема различни длъжности в Българската народна армия. Министър на народната отбрана (1950-58 г.). Посланик в Китайската народна република (1958-62г.)

***

През май 1936 година завърших Военноинженерната академия „Куйбишев”. Успешното завършване на академията от всички слушатели през тази година беше чествано по най-тържествен начин в Кремълския дворец. Политбюро на ВКП(б) и правителството на СССР дадоха прием на випускниците. Ние бяхме втори випуск на завършилите военните академии офицери. Първият завърши през 1935 година.

Като си спомням за напрегнатите дни в академията, за натоварения учебен процес и повишените изисквания към нас, ще си позволя в тази книга да спра вниманието на читателите върху сложния и отговорен въпрос за подготвеността на Съветския съюз и неговата армия срещу хитлеристкото нашествие през 1941 година. Много и противоречиви мнения се изказват днес. Много историци и военни специалисти от цял свят изразяват различни становища по него. Към много съветски държавни и военни ръководители от онова време се отправят необосновани, преднамерени или непреднамерени обвинения за неуспехите в началния период на войната и нещастията, които понесе съветският народ. Няма съмнение, че и в бъдеще историците ще се обръщат към този въпрос, ще търсят и ще разкриват нови доказателства за едно или друго събитие.

За мене, воина и командира от Съветската армия, преминал през почти всички етапи на нейното развитие и укрепване, този въпрос има един основен отговор. Това е, че на младата съветска държава, израснала като феникс из пепелищата на ограбената и разорена царска Русия, непрекъснато заплашвана и притеснявана по всички направления от световния империализъм, не й стигна време до фаталната дата 22 юни 1941 година да се подготви за по-друго развитие на бойните действия на Източния фронт.

В последните една-две години преди войната в армията постъпваха на въоръжение нови и съвършени образци въоръжение и бойна техника. Голяма част от тези образци, като танк Т-34, самоходните артилерийски установки (САУ-76), автоматите „Шпагин”, леката картечница „Дегтярьов”, а даже и гвардейските минохвъргачки „Катюши” и редица други, армията имаше до началото на войната. Както е известно, това оръжие и тази бойна техника издържаха изпитанията на войната и превъзхождаха немските образци. Но от тези образци през 1940-1941 година Съветската армия имаше в минимално количество, а много нови системи още се изпробваха.

Аз не изключвам ролята на такива важни фактори като вероломството и внезапността, някои недостатъци в организацията на армията, някои недооценки на военностратегически и оперативни страни в подготовката към войната, слабости по работата с кадрите. Но всички те и много още други имат подчинено значение на основния въпрос – недостига на време за подготовката на това единствено по рода си в световната история на народите изпитание за моралните и материалните сили на един народ. А международният империализъм бързаше. Той добре разбираше, че времето не работи за него, а за социализма, представян по това време единствено от Съветския съюз. Той виждаше как с всеки изминат ден младата съветска страна става все по-силна. Той бързаше и полагаше дяволски усилия да изправи срещу Съветския съюз целия капиталистически свят.

И все пак как можа съветският народ да компенсира недостига на време, да се подготви за друго развитие на войната още от 22 юни 1941 г.? Как успя да натрупа необходимите материални сили, за да предизвика обрат във военните действия и да осигури победата?

Такъв подвиг на цял един народ историята не познава! Моралните и физическите му източници се коренят в характера на обществения строй, в социално-класовата същност на социализма. Осъзнали своята историческа мисия пред народите в света, пред световната цивилизация и прогрес, съветските работници, колхозници и съветската интелигенция не жалеха сили и време, за да доставят на армията необходимото количество въоръжение и бойна техника. Цял един народ работеше по 16 и 18 часа на денонощие, при военни условия, с оскъдни хранителни дажби, в неотоплени помещения и без изискано облекло. И то не ден и два, а години, за да навакса онова, което не достигаше в началото на войната.

Революционната същност на войната, която водеше Съветският съюз, мобилизира умствените и физическите сили на съветския човек до краен предел. Тази мобилизация на силите бе доброволна, съзнателна, извършена с готовност. Благодарение на нея стана онова „чудо”, над което много още короновани и некороновани „учени” на Запад ще има да се удивляват. Разбира се, всестранната организация на този гигантски процес, този велик прелом ръководеше изпитаната ленинска партия, чиято дума беше закон за комунисти и безпартийни, за мъже и жени, за деца и старци в името на великото и свещено дело – защитата на отечеството. Тя беше олицетворението на единството, на могъществото, на непобедимостта. Тя превърна невъзможното във възможно, защото се ръководеше от марксизма-ленинизма, защото материализираше великите идеи на комунизма.

От първия ден на своето съществуване до 22 юни 1941 г. съветското правителство и комунистическата партия не бяха престанали да се грижат за въоръжената сила на страната, знаейки, че рано или късно световният империализъм ще направи нов опит с военна сила да унищожи ядрото на световния комунизъм – първата социалистическа държава в света. На този генерален въпрос бяха подчинени действията на КПСС и на всички органи на съветската власт.

Наред с всички специални видове подготовка, каквато даваха на своите възпитаници военните академии на Съветския съюз, извънредно ценното, според мене, бе това, че те, построили своите учебно-образователни програми върху методиката и методологията на диалектическия материализъм, въоръжаваха командните и политическите кадри на Съветската армия с творческо, а не догматично, шаблонно подхождане към сложните проблеми на военната наука и военното изкуство. Нова по своята същност и предназначение, Съветската армия нямаше от кого да черпи опит и знания. Тя трябваше да проправя пътищата в научното и практико-приложното поприще срещу своите бъдещи противници

Тук още веднъж ще отбележа, че наред с всичките икономически, политически, военнотехнически и други фактори, които осигуриха коренния прелом над превъзхождащия ни противник в първия период на войната и победата на 9 май 1945 г., не на последно място беше и творческият подход в действията на командния кадър от всички степени в изпитанията на войната. Този подход даваше простор на мисълта и творческото въображение на военачалниците, преди всичко на тези от висшите инстанции, които, като анализираха най-задълбочено особеностите на всяка нова обстановка, извличаха всестранни изводи от току-що проведените армейски или фронтови операции, изненадваха противника с нови, непознати дотогава решения и действия и налагаха своята воля, а в крайна сметка и победата.

Проследявайки днес историята на Великата отечествена война, ние открихме и тази особеност, че всяка нова операция на различните фронтове на Съветската армия се различаваше от предшестващата я. Тя обикновено се явява нова и различна по замисъл и изпълнение и почти винаги заварва противника изненадан по време, по направление на главния удар, по използване на родовете войски и видовете въоръжени сили, по методите на действие на частите и съединенията.

Творческият подход и мисъл на съветските командири и военачалници, базиращи се на непобедимото учение на марксизма-ленинизма и на неговия метод –диалектическия материализъм, – създадоха новата, най-прогресивната военна наука – съветската военна доктрина, съветското оперативно изкуство и тактика. Прилагани и развивани в годините на великото изпитание – Отечествената война, – те възвисиха в историята на Съветския съюз пълководческите фигури на маршалите на СССР Жуков, Василевски, Рокосовски, Говоров и още плеяда, имената на които ще останат покрити с неувяхваща слава, а поколенията с възхищение ще слушат за тях.

Решенията и заповедите на Висшите военачалници и командирите от всички степени се раждаха на базата на пълното прилагане на този творчески подход. След всяка операция най- подробно анализирахме причините и основанията за нашите успехи и неуспехи, особените качества на техните изпълнители, начините на действията на противника, особеностите на местността. Правехме своите изводи и съображения, без да скриваме пропуските в нашите решения и действия. Докладите изпращахме в определения срок до по-горните щабове.
Така на основата на една солидна подготовка, придобита във военните и гражданските учебни заведения, както и от практическата дейност при най-различна и сложна обстановка, кадрите постоянно растяха, квалифицираха се, ставаха майстори в професията си – въоръжени защитници на своята социалистическа родина. КПСС не робуваше на политически и други предразсъдъци. Въпреки допуснатите грешки към някои видни военни кадри до войната партията издигаше на отговорни длъжности способните, талантливите, можещите, честните командири и военачалници. Поверяваше им задачи със съдбоносно значение.

От моята командирска дейност в редовете на Съветската армия и особено през годините на Отечествената война си спомням, че подхождайки творчески и с високо чувство на отговорност към задачите, опирайки се на колективния ум и знания на сътрудници и помощници, неведнъж сме се справяли с невероятни за изпълнение на пръв поглед задачи.

На Сивашкото, гнилото море специалистите от мирно време бяха изчислили, че не е възможно да се построи мост. Нашите две бригади обаче построиха само за двадесет дена мост, по който минаваха и танкове. При това мостът бе построен под прекия обстрел на противниковата авиация и артилерия. Построяването на моста изненада противника и го заблуди за направлението на главния удар на Четвърти украински фронт при провеждането на Кримската настъпателна операция.

В настъпателните боеве за Будапеща обстановката ни наложи да водим настъплението през каменните зидове на сградите и техните огради. Този тактически ход беше недопустим за противника и той не можа да намери ефикасно средство за противодействие.

Сподели